Банчо Тодоров Банов финансово-политически аспекти на уреждането на германския следвоенен дълг

В трета глава е посочено, че противоречията се пораждат от факта, че необходимостта от парична реформа е оценявана по различен начин от съюзниците. Най-малък интерес има съветската администрация, защото тя, веднага след окупирането на своята зона, чрез замразяването на банковите сметки, овладява проблема със свръхликвидността. СССР твърдо отстояват позицията си, че част от банкнотите трябва да се печатат в съветската зона, за да има сигурност, че ще могат да финансират по всяко време своите окупационни разходи. Въпреки подготовката на Изтока и Запада за отделни парични реформи обаче, и двете страни са практикували двойна стратегия и са търсели да проверят на база на собствените си представи, доколко другата страна е склонна на компромис.

В крайна сметка СССР подкрепят централното печатане на банкнотите и плана за изработване на обща парична реформа. Но тъй като междувременно общополитическото развитие тръгва в съвсем друга посока, става все по-ясно, че САЩ не искат обща четиризонална парична реформа. Заради това и заради различното развитие на икономическите системи, през есента на 1947 г. е взето решение за провеждане на парична реформа, която да обхване само територията, контролирана от западните съюзници.

Втората част на тази глава е посветена на блокадата на Западен Берлин. Подробно са описани всички факти, свързани с окупирането на Берлин от четирите победителки и установяването на тяхното управление. Подчертава се, че търканията между западните съюзници и СССР се проявяват и в други области освен в споровете за паричната реформа и това е Берлин.

Блокадата на Западен Берлин е може би най-зрелищната пропагандна война в историята. Тя е предизвикана от решението на берлинските общински съветници, че в западните части на Берлин ще важат западните пари. В отговор СССР блокира всички сухоземни и водни пътища към Западен Берлин. Единствената връзка с града е по въздух. Създаден е „въздушен мост” от Западна Германия, който се явява единственият начин със самолети да се достави всичко необходимо за града. Въпреки всички усилия, тези доставки покриват само минималните нужди на милионното население на западната част на града.

Последната част на трета глава се спира на източногерманската парична реформа, стартирала на 23 юни 1948 г.. Тя е характеризирана като импровизирана реакция на западната парична реформа, защото върху старите райхсмарки са били залепени купони с новите стойности. Реформата се явява повратна точка в историята на Германия, тъй като със съществуването на два вида валути вече не е възможно да има единна държава. Така няколко месеца по-късно вече са одобрени конституциите на отделните държави – ГДР и ФРГ.

Заслужава да се отбележи също, че СССР, въпреки материалните си проблеми, също стартира безвъзмездно мини-план, огледален на плана Маршал. За тази цел е образуван Съветът за икономическа взаимопомощ.

Това е световният политико-икономически фон, на който през 1949 г. започва да се решава дългът на ФРГ и започват първите срещи между нейните кредитори. Изказана е хипотеза, че от изключително стратегическо значение за САЩ и другите западноевропейски съюзници е да се стимулира икономическото възстановяване на ФРГ, за да се осигури стабилността на Западна Европа и да се попречи на проникването на съветските идеи и настроения, което е още едно от косвените доказателства за политическите предпоставки за решаване на дълга на ФРГ.

В тази политико-икономическа ситуация има още един нюанс - съветската експанзия на изток (Индия, Китай). Вече беше споменато за промяната на позицията на западните съюзници и главно САЩ към западните зони на Германия от датата 12 март 1947г. Събитието, наречено Корейска война (което е продължение на съветската експанзия на изток), избухнала на 25.06.1950г. и завършила м. юли 1953г., добавя още един нюанс към политиката спрямо ФРГ. Западните съюзници отново настройват икономиките си на военни релси, а на Ф.Р. Германия те възлагат много поръчки, включително и армейски – т.е. на ФРГ вече се разчита и като на мощен и надежден индустриален съюзник. На този фон, нерешените проблеми с дълга на Германия пречат да се “отпуши” изцяло икономиката, тя да заработи на пълен капацитет и да получи достъп до западните капиталови и заемни пазари.

По-нататък в изложението следва анализ на структурата на германския дълг. Дългът може да бъде условно разделен на три големи групи предвоенни заеми, военни и следвоенни. Следвоенния дълг от своя страна се дели на помощи и на заеми. Към тези три групи се прибавя още една - обезщетенията на евреите за причинените вреди.

Авторът извежда, и тук има приносен момент, правилата, които трябва да се прилагат, за да се постигне едно добро при уреждане на дълга.

Първото правило за уреждане е, че външният дълг прави заявки едновременно към валутните резерви на страната (излишъка по търговския баланс) и към бюджета й. Здравословно се смята изплащането на дълга да започне от увеличен експорт, излишък по търговския баланс и увеличени постъпления от данъци, вследствие на увеличения ръст на индустрията. Нездравословният вариант е плащанията да се финансират от нови заеми и увеличено данъчно бреме при спад или задържане на растежа в индустрията. Показани са нагледно възможните източници и консуматори на бюджета и валутния резерв.

Второто правило засяга преговорния екип: той трябва да се състои от професионалисти и да се раздели на преговарящи и на оценяващи. Така се избягва този, който е водил преговорите, да защитава пред правителство и парламент достойнствата на постигнатото, защото може да се „премълчат” важни недостатъци.

Третото правило се отнася до времето на преговаряне. Подчертава се колко са важни таймингът и синхронът при провеждането и приключването на преговорите. Авторът привежда примера, че преговорите са проведени и приключили тъкмо навреме – когато търговското салдо на ФРГ е било на дефицит и преди то да излезе на излишъци, които биха могли да увеличат претенциите на кредиторите за изплащаните суми (годишно, а и за общата сума на дълга).

Четвъртото правило разглежда условията, които се гледат преди преговори по дълга.: макропоказатели (като валутна, експортна, дългова, ситуации), чието развитие освен че трябва да бъде анализирано за последните 5 години, трябва да бъде прогнозирано за следващите 5-10 години.

По-нататък автора извежда, и тук има приносен момент, петте групи фактори, от които зависи предоговарянето на всеки държавен дълг:

• 
  Състоянието на длъжника;
  
• 
  Състоянието на кредитора;
  
• 
  Намеренията на кредитора спрямо длъжника;
  
• 
  Претенциите на кредитора относно големината на дълга;
  
• 
  Конфликт на интереси;
  

Направен е анализ (при който се решава една от задачите, поставени в дисертацията) как вече фактическите дългови плащания се съотнасят към основните макропоказатели на Германия като номинален БВП, търговско салдо, валутен баланс, приходи към държавния бюджет. Като пример от приложената в дисертацията таблица ще посочим, че за 1954г. годишните плащания по дълга на ФРГ от 585 млн. ДМ представляван 22% от излишъка по търговския баланс,; 2,1% от приходите в държавния бюджет и само 0,37% от номиналния БНП, който за тази (1954) година възлиза на 158 100 млн. ДМ.. Разкрита е тенденция, че за пет година всички тези проценти падат, а когато през 1958г. влиза в сила новата годишна вноска по дълга, те временно се увеличават, но впоследствие, тенденцията отново е към спад и обслужването на дълга отново се облекчава. Преломът се свързва най-вече с търговския баланс, където ФРГ от дефицит излиза на постоянни и увеличаващи се излишъци (и то точно от 1952г. нататък, когато преговорите по дълга приключват), а плащанията по дълга са само част от излишъка.

В главата е изведено как Германия постига една много добра редукция на своите задължения: над 50%.

Разгледани са също така и облекчителните клаузи по договорите за дълговите плащания:

1. 
   Тази клауза засяга отсрочките и спирането на плащанията. Това ще се случи, ако платежното или търговско-политическото положение изискват това (чл. 34 от дълговото споразумение).
   
2. 
   Плащанията трябва да се съобразяват с платежния баланс и с експорта, за да не черпят от резервите на Централната банка. Препоръчва се либерализация на търговията, връщане на пълната конвертируемост на марката и на другите валути.(т.21 от приложение Б от дълговото споразумение). Тук автора извежда на преден план умението на Германия да противопостави капиталовия поток от инвестиции на дълговия поток при преговорите, като по този начин си осигурява ниски плащания по дълга.
   
3. 
   Недопускане на нови дългови плащания и претенции. Тази клауза е много важна, защото ако върху настоящите плащания се надградят нови, страна лесно може да изпадне в дългов капан.
   
4. 
   Важно условие, което ФРГ поставя със съгласието на останалите преговарящи е, че кредиторите, останали настрана от Лондонското споразумение, не биха могли да разчитат на никакви плащания, което е накарало болшинството кредитори бързо да се присъединят към споразумението.
   

Автора се спира също така и на важната опция на Германия за предварително изплащане на своя дълг, което тя и прави (частично) след рязкото подобряване на платежния си баланс.

В дисертацията е отделено място и на клаузата за либерализация на капиталовите транзакции заради задълженията към Организация за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС). В рамките на преговорите по дълга Германия “напомня” за своите задължения по кодекса за либерализация на (ОЕИС). Иначе казано, отстоява се позицията, че валутното обслужване на дълга трябва да остави място за валутното обслужване на капитала (т.е. чуждестранните инвестиции в Германия). Така Германия “сблъсква” и след това хармонизира интересите на банките-кредиторки и на инвеститорите, но в рамките на своята трансферна способност. Крайният резултат – договарянето на относително ниски годишни плащания по дълга.

В дисертацията се засяга и въпросът, че неуреденият дълг може да фалшифицира платежния баланс, защото крие скрити пасивни позиции. Идеята е, че докато няма постоянно уреждане на дълга и не фигурират плащанията по него е платежния баланс, този баланс не дава вярна картина.

На последно място в четвърта глава е разгледано уреждането на задълженията към евреите, което още веднъж се свързва с четвърто от горепосочените от автора правила за преговори по дълга – а именно – тайминг и синхрон – т.е. и двете преговорни делегации – в Лондон и дрогата преговаряща с еврейските организации трябва да са постоянно в синхрон, взаимна информираност и тайминг (времево съчетаване), защото ако едната делегация обещае (или се съгласи) да плати много (примерно на евреите), Лондонските кредитори веднага ще разберат и те ще поискат повече. Тук Германия също успява да защити перфектно интересите си и договаря обезщетението към евреите да не бъде в пари, а под формата на материални доставки – т.е. наливат се бюджетни средства в германската индустрия, а тя увеличава своя износ.

В точка 4 от глава 4 се прави кратък паралел между уреждането на германския външен дълг в Лондон през 1953г. и Брейди сделката с Лондонския клуб на България от м. юни 1994г. Това също е приносен момент и решава една от задачите на дисертацията – да се сравни уреждането на германския външен дълг с подобно уреждане – от последните десетилетия.

В точка 4.1 от глава 4 авторът се спира на общите положения на българското уреждане, като прави уточнението, че темата не е централна за дисертацията. Дават се някои детайли, цитира се официалната ратификация от парламента в “Държавен вестник”, както и някои от мненията на народни представители, публикувани във времето около подписването и ратификацията на сделката.

В точка 4.2 от глава 4 авторът прави таблица на база на два източника и собствени изчисления за разходите по сделката. Това също е част от горепосочения приносен момент за сравнение между германското и българското уреждане на дълга. В същата точка, на база информацията в “Държавен вестник”, авторът прави таблица и изчислява номиналната редукция на българския дълг – т.е. редукцията на главницата на дълга, за да може да я съпостави с редукцията на главниците по германския дълг. (Необходимо е уточнението, че това е друг разрез – при дебатите за ратификацията в парламента, правителството използва друг термин – “еквивалент на редукцията от лихви и главници на дълга”). Извода, който прави автора е че номиналната редукция на главницата на българския дълг е 33,59%, сравнена с германската, която е 50,51%.

В същата точка, авторът се спира на (както автора я нарича) “клауза за утежнение” при българския дълг, като цитира Минасян¹³ по отношение на клаузата за възстановяване на стойността (КВС) – тази клауза предвижда увеличение на лихвите, изплащани по един видовете облигации по външния дълг на България – облигациите с отстъпка, ако БВП на страната достинге и/или превиши равнището на БВП от 1993г. с една четвърт. Авторът прави извода, и това също е част от горепосочения приносен момент, че Германия не е имала такова условие при сделката си с Лондонския клуб от 1953г. Българският дълг е уреждан при липса на конфликт изток-запад и при нормални пазарни условия, докато германския – при зараждаща се блокова система и остър конфликт изток-запад. От сравнението между двете уреждания личи едно значително по-изгодно третиране на Германия. Тези сравнения дават важно доказателство към основната теза в дисертацията – че германския дълг е уреден по политически причини.

В същата точка, авторът привежда и таблица от отчета на БНБ, която анализира и стига до извода, че Брейди сделката на България обхваща само половината от външния дълг на страната, докато германската обхваща всички.

В същата точка, авторът прави анализ и изчисления на някои от дълговите показатили към определени макропараметри на страната.

Пета глава.

Начини за прилагане на германския опит по уреждането на дълга в други страни
В пета глава се анализира как опита по уреждането на германския външен дълг може да бъде приложен в други страни. В тази глава също има приносен момент, защото авторът изпълнява една от поставените задачи в дисертационния труд – а именно на база на изследванията в дисертационния труд да се формулират изводи (и препоръки) за управленската практика по отношение на решаването на дълговите проблеми на други страни. Точка 1 на пета глава очертва конкретната правно-организационна рамка – възможно ли е такова уреждане да се свърже с българската политика в областта на външно-икономическите отношения – т.е. България да предложи и съдейства за политико-икономическо решение на дългов проблем на дадена стран, към която е поела ангажименти за икономическо сътрудничество и подпомагане.

При анализа на правно-организационната рамка автора посочва, че България като член на Европейския съюз (ЕС) напълно приема т.нар “достижения в правото” (а и в договрните отношения) на страните-членки на ЕС. Разглежда се преговорна глава 26 “Външни отношения” и залегналите в нея задължения на бъдещите страни-членки, едно от което е “Помощи за развитие на слабо-развитите страни”, подпомагане на регионалното развитие и т.н. Посочено е, че на 19 юли 2007г. Министерския съвет на Р. България утвърждава “Концепция относно политиката на България за участие в международното сътрудничество за развитие.” В тази инициатива ЕС е най-големият донор, а самата инициативата се осъществява под егидата на ООН. Посочват се трите източника, от които ЕС предоставя тази помощ, наричана Официална помощ за развитие (ОПР) – Бюджетът на ЕС, Европейския фонд за развитие (ЕФР) и собствени средства на Европейската инвестиционна банка. Авторът дава и таблица за предвидените разходи на ЕС в тази посока, като те се увеличават от 6,5 млрд. евро за 2008 до 8 млрд. евро за 2013г. Авторът се спира и на бюджета на ЕФР, в който ще участва и България, и който е предвидено да възлезе на 22,6 млрд. Евро за периода 2008-2013г. Показан е и механизма по който ще се отпускат помощите за страните-получателки – проекти и програми, секторен подход, обща подкрепа за бюджета на страната-получателка. Автора прави и изчисления, че България, съгласно поетите ангажименти по присъединяването към ЕС трябва да предостави за ОПР средства, вариращи от 0,17% от БВП за 2010 до 0,33% от БВП през 2015г. Дисертантът изчислява, че това са съответно 65 млн лв за 2010г. и 111 млн. лв. за 2010г. Авторът цитира и декларацията за хармонизация, подписана на Парижката конференция през 2005г., съгласно която България приема да отговаря като донор за района на Западните Балкани и Кавказкия регион (и за една държава от Африка), и по-конкретно за страните Грузия, Армения, Молдова, Македония, Сърбия и Ангола.

В точка 2 от глава 5 се обосновава защо Молдова е подходяща за прилагане на германския опит по решаване на дълга с помоща на България – първо, защото България е поела да отговаря като донор за нея, второ – в Молдова живее голяма българска диаспора (т.нар. бесарабски българи), трето – защото по доклад на ООН Молдова влиза в прехода, като по-бедна от повечето страни на Централна и Източна Европа и тези на запад от ОНД. Не на последно място автора цитира изследване на Баклайанши, според което и в момента страната се намира в трудна ситуаци по отношение на външния си дълг, която ограничава нейния икономически растеж¹⁴. В подкрепа на своя избор авторът посочва новата инициатива на ЕС, целяща да увеличи инвестициите в съседните на ЕС страни, сред които е и Молдова.

В точка 3.1 от глава 5 авторът прави детайлен разбор по групи на задълженията на Молдова. В точка 3.2 авторът анализира различните варианти за стратегии, които биха могли да послужат за решаване на дълговия проблем на Молдова чрез прилагане на германския опит и стига до извода че трябва да се избере т. нар. “комбиниран гъвкав подход за редукция”, който включва редукция (слаба, средна и висока степен) на отделните групи дългове, така че общата номинална редукция на главницата да достигне 50%, толкова колкото постига и Германия. В точка 3.3. авторът дава детайли относно прилагане на избраната стратегия. Някои от детайлите са, че частния негарантиран от правителството дълг трябва да се изключи от обхвата на действие, защото е взет от частни икономически субекти на пазарна основа, при частния гарантиран от правителството дълг е уместно закупуване на американски държавни съкровищни бонове /Т-Билс/, които да послужат за гаранция и евентуално плащане. Ролята на България тук е, че може да извърши такава покупка и да контролира процеса от средствата, заделени по ОПР за Молдова. При трети вид дългове – към ЕБВР може да бъдат редуцирани като се използва икономическата политика на ЕС към съседните държави (спомената по-горе). При друга група дългове – се предлага сделка от типа “Брейди”. За дълговете към Световната банка (СБ) на Молдова, авторът предлагате да бъдат прехвърлени под опеката на ЕС, тъй като гореспомената програма на ЕС цели инвестиции в инфраструктурата, енергетиката, транспорта, екологията – области които СБ финансира. Тук ролята на България е като донор (вкл. от своя бюджет) на средства по ОПР към определени страни, за които България е поела да отговаря, като член на ЕС, който може да иницира промени и допълвания на общата икономическа политика на Евросъюза (и общия бюджет за външна политика на ЕС) към съседните на него страни.

В точка 3.4. на глава 5 авторът предлага поредност (алгоритъм) за прилагане на избраната стратегия за редуциране на дълговете на Молдова. Някои от елементите на тази стратегия е да се започне с Брейди сделката, след това да се премине към трансфериране на заемите от СБ към ЕС и чак тогава да се подхожда към другите групи дългове. В резултат на избраната стратегия авторът прилага таблица, която онагледява редукцията и съгласно която след приложените редукции, дългът на Молдова се намалява с 50%.
Заключение

Заключението систематизира основните изводи от теоретичния и политико-икономическия анализ на разглежданите зависимости. Теоретичната база е използвана и доразвита в същинската част на дисертационния труд. Отчетена е степента, в която са постигнати набелязаните изследователски задачи. Откроени са основните направления за препоръки към упралвенската практика, на база на използване на опита по уреждане на дълга на Герамния.

1. На база на обстоен анализ на наличната българска и чуждестранна литература е предложена авторска систематизация на теоретичните разработки, третиращи уреждането на германския външен дълг след Втората световна война.

2. 
   Въз основа на критичен преглед на съществуващите в политико-икономическа теория разработки по отношение уреждането на германския външен дълг след Втората Световна война, са откроени нерешените или частично решени проблеми по отношение на анализа на дълга.
   

3. 
   Извършен е подробен анализ на дълговите индикатори и на плащанията по германския външен дълг и как те се съотнасят към основните макроикономически и бюджетни параметри на Германия от този период.
   

4. 
   Извършена е анализ и съпоставка, която досега не е правена в икономическата литература, на макропараметрите на Лондонското дългово споразумение на Германия от 1953г. и макропараметрите на Лоднонското дългово споразумение на България от 1994г.
   

5. 
   В резултат на извършения анализ е направено допълнение към съществуващата теория за политико-икономическите съображения при решаване на германския дългов проблем след войната.
   

6. 
   На база на изследване на германския опит и проучване на най-съвременните тенденции в международната икономика, по отношение на Целите на Хилядолетието на ООН и програмите на ООН за Международна помощ за развитие е предложен е нов подход за решаване на дългов проблем на страни към които България е поела международен ангажимент за оказване на финансова помощ.
   

1. 
   Банов, Б., “Паричната реформа в Германия и конфликтът Изток-Запад”, списание “Финанси”, бр.3/2007г., стр.68-76.
   

2. 
   Банов, Б., “Как Гемания уреди своя външен дълг.”, списание “Банки, инвестиции, пари” 02/2003г.,стр.16-22.
   

И двете публикации са самостоятелни.