Барабан на смърта алан Шарп



страница1/5
Дата06.11.2017
Размер0.7 Mb.
#33998
  1   2   3   4   5


Библиотека

© Книга, в която героя си ТИ



БАРАБАН НА СМЪРТА
Алан Шарп


________________________________________
Превод

Галина Томова-Станкева

Художник


Емилиян Станкев



ИЗДАТЕЛСТВО

ЕКВУС АРТ

_____________________

Първо прочети това

Тази книга може би не прилича на никоя друга, която си чел, защото ТИ определяш хода на действието. Все едно участваш в приключение от истинския живот. Всичко, което се случва в тази книга, се случва на ТЕБЕ. Ти решаваш какъв ще бъде следващия ти ход, ти правиш избор също както в действителността, а краят невинаги е щастлив. Това зависи единствено от ТЕБЕ.
Ще участваш в много вълнуващи, а понякога и ужасяващи събития, но ще имаш и много Възможности да решиш какво би сторил, ако наистина попаднеш в такова приключение.
През 1805 година император Наполеон планира да прекоси със своята „Велика Армия” Ламанша и да превземе Англия. Но за тази цел му е необходима френската флота, която обаче се намира в Средиземно море, хваната в капан на пристан в Тулон!

Флотата стои там от осемнадесет месеца, докато една британска ескадра под командването на вицеадмирал лорд Нелсън на борда на флагманския кралски кораб Виктъри я чака нетърпеливо да излезе и да се бие.

На 26 март, подчинявайки се на преките заповеди на Наполеон, френският морски командир Вилньов прави опит да се измъкне от Тулон. Тъкмо това чака Нелсън от осемнадесет месеца. Но благодарение на случайна среща с един руски търговец Вилньов научава местоположението на Нелсън и успява да избяга през Гибралтарския проток.

Планът на Наполеон предвижда корабите на Вилньов да се отправят Към Антилските острови. Там те ще бъдат поправени и, заедно с фрегатите на новия си съюзник Испания, ще се завърнат в Европа. Ескадрата на Нелсън обаче ще ги преследва, изоставайки на една крачка зад тях през целия път. Ако можеше тази „крачка" да се удължи на десетина дни, това би дало достатъчно време на Наполеон да победи по-малката британска флотилия, която защитава Ламанша, и да завърши нахлуването си в Англия преди пристигането на Нелсън. И Нелсън наистина се впуска в преследване, като се насочва към британската морска база на остров Барбадос.

На тринадесет дни път и разстояние хиляда и осемстотин мили от Гибралтар, с приближаването на ескадрата на Нелсън до двадесетия паралел, Велиант - един от кралските кораби - праща сигнали на Виктъри, че на борда му е избухнала епидемия от тиф. Двама моряци са починали, а петнадесет са на легло с треска. Твърде късно е за Велиант да се връща. Девет дни по-късно ескадрата на Нелсън пристига в Барбадос, взема на борда всички войскови части, които може да намери, и отплава, придружена от два бойни кораба от ескадрата на Кочрейн, намиращи се дотогава на пристан в Бриджтаун. Велиант остава под карантина и на котва извън пристанището на Бриджтаун. От 640 души екипаж са починали вече тридесет и един, а четиридесет и пет са на легло.

След осем дни игра на котка и мишка между Нелсън и Вилньов Нелсън се досеща, че врагът е отплувал отново за Европа, и се втурва трескаво по петите му. Без да разбере, Нелсън задминава френската флота насред Атлантика и, пристигнал пръв, очаква нейното идване. Гонитбата завършва с прочутата и решаваща битка при нос Трафалгар, в която Нелсън е смъртоносно ранен. Той издъхва, видял часа на своята победа. И все пак в тази история има една част, която никога не е била разказвана, а и не може да бъде разказана, поне не в най-малките й подробности.

С помощта на флотските и други архиви, няколко останали страници от дневник и част от корабния журнал правим опит да пресъздадем събитията, които са се разиграли на борда на кралския кораб Велиант. В тази Книга ТИ си авторът* на дневника. ТИ ще преживееш странните и на пръв поглед свръхестествени случки в историята за „Барабана на смъртта”!
___________________________________________________________________________
*Знаем, че авторът на дневника е бил син на един от главните лекари на служба във военноморската болница на Барбадос, но повече от това не е известно. Няколко страници от дневника са почти изцяло запазени. Онези от тях, които са използвани в книгата. са отпечатени в курсив и почти точно отговарят на оригинала. Останалото са само откъси - но достатъчни, за да се изградят няколко версии за случилото се и да се предложи разрешение на една загадка, която остава неразгадана вече двеста години.

___________________________________________________________________________


_______________________

Как да четеш тази книга

Главите в книгата, която държиш в ръце, са отбелязани с номера, които лесно се виждат и намират. Започни да четеш от глава 1, а в края на текста ще узнаеш къде да отидеш по-нататък. Четейки книгата, ще се наложи да правиш избор, който ще узнаваш в края на съответната глава. Когато решиш какво да правиш, отиваш на главата, показана в скоби до твоя избор.


Пример: „Къде да спя, в лодката (39). или в лечебницата на доктора (41)?”

Ако избереш лодката, минаваш на глава 39. Ако избереш лечебницата, отиваш на глава 41.


За да постигнеш пълен успех в приключението, трябва първо да чуеш „Барабана на смъртта”. Но тогава ще трябва да спасиш живота на човека, за когото той бие. И не забравяй, че ако се провалиш първия път, можеш винаги да опиташ отново.

Схемите на следващите страници ще ти помогнат да се ориентираш на кораба.


Сега обърни на глава 1, където започва твоето приключение.


РЕЧНИК


бакборт - левият борд, гледано от кърмата към носа

бимсове - напречни греди

боцман - отговорник по работите, свързани с бордовете, лодките, платната и такелажа

боцманска свирка - свирка, с помощта на която се изпълняват различни сигнали и дават команди

ватерлиния - черта на борда на кораб, до която той нормално потъва във водата

вахта - дежурство на кораб

вощеница - свещ

галюн - корабна тоалетна

илюминатор - кръгъл прозорец на кораб за осветление, проветряване и др.

интендант - завежда снабдяването; домакин

камбуз - корабна кухня

каронада - едрокалибрено чугунено оръдие с късо дуло, което стреля на малки разстояния

каюткомпания - обща каюта за офицерите

комендант на кораб - главният корабен „полицай”

кралска премия - възнаграждение (обикновено от 5 лири), давано на волнонаемни във военния флот

крюйткамера - помещение за съхранение на взривни вещества

кърма - задната част на кораб, където се намират уредите за управление

лафет - дървена стойка с колела на оръдие

линеен кораб - тримачтов боен платноход

люк - отвор в палубата, водещ към подпалубните помещения

мангуста - хищен бозайник в Азия и Африка; изтребител на отробни змии

марсови моряци - моряци, обслужващи платната и такелава по върховете на мачтите

морска миля - равнява се на 1852 м.

мускет - старовремска голяма и тежка пушка

най-горна открита палуба - състои се от ют, квартердек, „кръст" с отвор и бак

нактоуз - дървен шкаф, върху който е поставен корабния компас

нос - предната част на кораб

орлопдек - най-долната палуба, под която е трюмът

оръдейни портове - отвори с капаци в бордовете, през които са се подавали дулата на оръдията

отходна луга - урина, използвана за пране на дрехи, тъй като сапунът не се пени в солена вода

погреб (преден и заден) - хранилище за бойни артилерийски припаси

такелаж - всички корабни въжета

трап - всички стълби на кораба се наричат трапове

турникет - връв, с която се стяга крайник за спиране на кръвотечението

фалшборд - продължение на борда над откритата най-горна палуба; ограда

фунт - мярка за тежест на гюлетата; 453.6 гр.

щирборд - десният борд, гледано от кърмата към носа

щорм - морска буря със сила на вятъра над 8 бала

щурвал - кормилото, с което се управлява кораба

1
5 юни 1805 г.

Видях се и разговарях с адмирал лорд Нелсън. Мислех, че е много по-висок. Сляпото му око не е неприятно на вид. макар и да личи, че не вижда с него. Според мен той е много красив мъж.

Флотилията отплава от пристанището днес в десет преди обяд. Забележителна гледка. Проследих ги с ръчния си далекоглед чак до хоризонта. Вместо куче си имам мангуста. Казва се Джордж, но ще го прекръстя на Хорацио.



6 юни

Кралският кораб Велиант стои на котва извън пристанището. Мнозина от матросите на борда му продължават да умират от треската.

Баща ми даде нареждания в трюма да се спуснат кофи с Живи въглени, поръсени със сяра и оцет. Останалата част от кораба трябва да бъде дезинфекцирана с оцет и да се опуши с тлееща сяра или с факли, напоени в борова смола. Дрехите на моряците и мрежите трябва да се изперат с отходна луга и изплакнат в прясна вода, а самите моряци трябва често да се мият. Снощи част от екипажа на Велиант се опита да преплува до брега. Всички бяха застреляни още във водата.
12 юни

За Нелсън няма новини. От Антигуа пристигна шхуна, натоварена със захар. Капитанът каза, че корабът му бил част от конвой, но всички останали ветроходи попаднали в плен на френски линейни кораби. Чул също, че френска войска е напуснала остров Гваделупа, за да превземе британската колония на Барбуда.

Тук на Барбадос цари безпокойство. Нелсън взе със себе си почти целия военен гарнизон - както и двата бойни кораба, които бяха в пристанището. Ако французите нападнат острова, не разполагаме с почти никакви средства за отбрана. Моята ман-густа засега не разпознава новото си име Хорацио. Днес валя дъжд.
17 юни

От десет дни вече няма нови случаи на тиф на борда на Велиант. Може би скоро ще бъде допуснат в пристанището. Осемдесет члена на екипажа са мъртви и два пъти повече още не са напълно оздравели.

Днес в Бриджтаун пристигнаха неколцина острови-тяни от залива Сикс Мен на север. Те твърдят, че много хора там умирали от чума. Баща ми смята, че най-вероятно става дума за жълта треска. Майка ми и брат ми починаха от жълта треска миналата година.

Иди на глава 2.



2
21 юни

Пиша тези редове на борда на кралския кораб Велиант! Случиха се толкова много неща. но нямах Време да ги запиша в дневника си.

Онези от екипажа на Велиант, които още не са напълно възстановени от треската, бяха отведени във военноморската болница. На тяхно място бяха взети нови попълнения моряци, изостанали в болницата от други кораби и готови за изписване, както и неколцина островитяни, които бяха „понатиснати" или убедени да приемат кралската премия. Но екипажът на Велиант продължава да е със 127 души по-малко от пълната си бройка, като най-остро се чувства нуждата от стрелци и марсови моряци. Велиант ще може да плава, но не като боен кораб, и би станал лесна плячка за вражеските ветроходи.

Командирът на Велиант, Капитан Бесант, уплашен от евентуалното залавяне на кораба, както и от „чумата”, реши да напусне Барбадос. Надява се да попълни екипажа от британската база в Тринидад. В Тринидад имаме приятели и, загрижен за моята безопасност, баща ми успя да убеди капитана да ме откара до там.

Дадоха ми каютата, в която се е помещавал петият лейтенант. Тя е съвсем мъничка, но по-голяма не ми трябва. Пътуването не е неприятно, но ми е мъчно за татко. Радвам се, че ми разрешиха да взема Хорацио със себе си.
22 юни

Тази сутрин, докато плавахме през талази от мор-ска мъгла, едва избягнахме срещата с испански боен кораб! Съгледвачът на върха на гротмачтата го забе-ляза едва когато беше на по -малко от километър от нашия нос. Откъм бакборта се носеше продълговат облак мъгла и капитанът даде заповед на кормчията да ни вкара в него. Стигнахме го в последната секунда. Испанецът, преследвайки ни в гръб, бързо ни догонваше и няколко сачми от каронадата на бака му за малко не засегнаха нашия щирборд. Кораб с големината на Велиант маневрира бавно и, дори под прикритието на мъглата, по-малкият и по-бърз вражески ветроход можеше да ни настигне.

Не бяхме подготвени за бой. Дадена бе заповед за свиване на платната - зачакахме. Под пелената от плътна мъгла тишината се нарушаваше единствено от плисъка на Вълните и проскърцването на въжетата и дъските - когато изведнъж удари корабната камбана! Това издаваше нашето местоположение така ясно, както ако бяхме дали топовен залп - продължихме обаче, спотаени, да чакаме. Половин час по-късно те-чението ни изведе от мъглата. Слава богу, от испанския ветроход нямаше и следа (3).



3
Велиант бе избегнал този сблъсък невредим, с изключение на един морски пехотинец, който - по мнението на всички - бе паднал зад борда в мъглата. Но се бяхме отървали благодарение единствено на добрия късмет и лошото време! От Тринидад ни деляха само стотина мили, ала Велиант си оставаше кораб не само неспособен да води битки, но дори неспособен да се изплъзва бързо!

Капитан Бесант взе може би единствено възможното решение, макар и то да ме изпълни с тревога. Решено бе да обърнем обратно и да се насочим право на изток по тринадесетия паралел, курс далече на юг от северните морски пътища. Щяхме да го следваме, докато - по думите на капитана - „Велиант отново стане боен кораб, способен да показва не само петите, но и зъбите си дори това да означава всеки човек да върши работата на двама!”

Ако някой хранеше съмнения относно решимостта на капитана, до края на деня те се стопиха. Следобедната почивка, наричана „вахта под палубата”, бе отменена. Щеше да има упражнения в стрелба всеки ден от седмицата с изключение на неделя и четвъртък, който бе ден за пране. Матросите щяха да бъдат обучавани и преквалифицирани - включително „лентяите” или онези, които имаха по-леки задължения. Бъчварят ставаше помощник-дърводелец. Шивачът трябваше да асистира в шиенето на платна. Бръснарят и месарят, който „имаше известни познания по анатомия", поемаха задълженията на помощници на доктора! Реших, че и аз трябва да се включа с нещо, затова предложих да заема мястото на „писаря” на първия лейтенант, който бе починал от треската. Нямах понятие от кораби, но можех да помогна с корабната документация, като преписвам корабния журнал и регистъра. Заех се с тази задача още същата сутрин.

Тъй като в Каютата на лейтенанта не намерих регистъра с имената на новопостъпилите на Барбадос членове на екипажа, тръгнах да го търся, но не открих никой от старшите офицери освен лекаря - господин Селдън, който тъкмо излизаше от каюткомпанията. Попитах го дали е виждал първия лейтенант господин Къминс. Не го бе виждал, но знаеше къде мога да го намеря - на квартердека, където надзирава изпълнението на наказанията на провинилите се моряци.

- Присъствал ли си някога на бой с Камшик? – попита ме той. Не бях. Може би трябваше да отида, но корабът така се люшкаше от огромните вълни, че стомахът ми нямаше нужда от допълнителни дразнения!

- Животът на кораба е тежък - рече докторът - и често пъти кръвопролитен. Ела с мен и аз ще се заема с истинското ти обучение (5). Но ако ти - и твоят стомах - предпочитате да останете тук долу, при книжата (7), няма да ти се сърдя.


4
- Нали ти казах, Бесант е мекушав - бе коментарът на моряка зад мене. - Според правилника ударите не могат да бъдат повече от четири дузини - но ако капитан беше адмирал Колингуд или господин Къминс. този щеше да получи поне двеста!

Една от големите дървени скари, с които обикновено покриваха люковете, бе изправена и завързана за фалшборда на квартердека. Вече се бях досетил за какво ще послужи! При заповедта „Събличай!” мъжът свали куртката и ризата си и, разперил ръце нагоре и встрани, пристъпи към скарата. При заповед „Прикови” китките му бяха вързани за скарата. Миг по-късно дойде отговорът „Прикован, сър”.

Първият лейтенант подаде нещо на капитана.

- Военният устав - бе коментарът на всезнайкото зад мене. - Приготви се да си свалиш капата.

И наистина, капитанът свали шапката от главата си и бе последван в това свое действие от всички на борда. След това той се зае да чете онази точка от „Военния устав”, която бе нарушил матросът.

От самото начало на тази съдебна процедура един от помощниците на боцмана, който стоеше в най-близкия край на квартердека, препречваше от време на време полезрението ми. Той беше с гръб към мене и в едната си ръка държеше торба от червено сукно. Сега я разтвори и онова, което извади от нея, очевидно бе „котката”. Нейните „девет опашки” представляваха жилави върви, всяка от които дълга около шестдесет сантиметра. В единия си край те завършваха с възли, а в другия бяха сплетени, за да образуват дръжка, също увита в червено сукно.



Помощник-боцманът бе едър мъж с китки, по-дебели от моите бедра. Преместих поглед от помощника към мъжа, вързан за скарата. Кожата му лъщеше от пот под жаркото, почти тропическо, утринно слънце. Червените белези, които кръстосваха по диагонал голия му гръб, говореха, че това съвсем не бе първият му досег с „котката".

Помощник-боцманът запретна пеша на куртката си. Мислех си за разказите, които бях чувал, че след „котката" плътта по гърба на човек заприличва на суров черен дроб. Това обаче, заедно с люлеенето на кораба, ме убеди, че май се готвя да повърна. Всички погледи бяха приковани в квартердека. Ако реша да си тръгна, не е ли по-добре да го сторя сега (8), отколкото по време на бичуването? Или ще предпочета да остана (6), за да продължа „истинското си обучение”, както се бе изразил докторът?
5
В средата на най-горната открита палуба, или така нареченият „кръст”, имаше отвор към палубата отдолу, макар и покрит с напречно наредени бимсове. Двете пътеки от ляво и дясно свързваха квартердека с бака. Господин Селдън ме заведе до предния край на пътеката откъм бакборта.

- Стой тук - нареди той. - Ще виждаш добре, а ако гледката се окаве твърде тежка за храносмилането ти, точно под тебе има трап. Можеш да слезеш без да привлечеш вниманието. Повечето матроси ще са се настанили между кърмата и гротмачтата. Не мога да остана с тебе - добави той. - Мястото ми е на квартердека - в случай, че се наложи да прибягнат до услугите ми.

С тези думи той ме остави и отиде да се присъедини към офицерите, които вече се събираха на квартердека.

В единадесет часа, при шест удара на камбаната, се появи капитанът, а помощниците на боцмана сбраха със сбирки екипажа, за да наблюдава наказанието. Изведоха на палубата нарушителите, някои от които бяха прекарали нощта в трюма, оковани във вериги. Всички бяха спретнато облечени, навяр-но с надеждата, че стегнатият външен вид ще облекчи присъдата им. При извикване името на всеки от тях той излизаше напред, изслушваше обвинението и получаваше право да се защити.

Наказанията бяха доста по-леки, отколкото очаквах - отнемане на дажбата грог, назначение на някоя мръсна работа като „отговорник по галюните” или някое допълнително задължение. Точно зад мен, върху фалшборда на бака, седяха двама обикновени моряци. Чух единият да прошепва на своя другар:

- Някои смятат капитана за мекушав. Това може би е дар божи при първи лейтенант като Къминс. От мене да знаеш, по-твърд човек от него няма да намериш!

Тъкмо бяха изречени тези думи и следващият виновник излезе напред, когато изведнъж усетих във въздуха напрежение. Мъжът бе редник от морската пехота, целият облян в пот, облечен в алена куртка, бял брич, черни ботуши и черен филцов „цилиндър”. Обвинението бе, че „този човек, докато е бил на пост пред корабната камбана, я е ударил безпричинно. Когато Велиант се е мъчел да избегне вражеския ветроход под прикритието на мъглата. Тази постъпка постави в опасност един от корабите на Негово величество, както и живота на неговите офицери и матроси."Мъжът упорито отхвърляше това обвинение и твърдеше, че камбаната сама е ударила. Присъдата бе двадесет и четири удара с камшик (4).
6
Капитанът бе приключил с четенето. Шапките бяха отново положени и той се обърна към помощ-никбоцмана.

- Изпълни дълга си - нареди капитанът, но още не бе изрекъл думите, когато прозвуча корабната камбана - два пъти. Приех това за най-обикновен ритуал, както свалянето на шапките, но скоро осъзнах че всички, включително и помощник-боцманът, бяха вперили очи в камбаната, която се намираше зад мене на бака. Напрегнатото мълчание се наруши от гласа на господин Къминс:



- Пехотинецо - ти, който си на пост при камбаната. Ти ли я удари?

Последва дълга пауза, но преди дежурният да може да отговори, разговорливият моряк зад мене се провикна:

- Аз я гледах, сър, когато удари. Никой не я е докосвал. Сама удари, господин Къминс, сър; готов съм да се закълна в Светото писание!

Какъвто и да бе отговорът на лейтенанта, той бе заглушен от изстрел на мускет. Видях как помощник-боцманът изпусна „котката”. Огромното му тяло се олюля. Той залитна към фалшборда. Предницата на ризата му се напои с кръв. Ръцете му се плъзнаха по парапета и той рухна на палубата.

Лекарят и неколцина други се втурнаха към падналия. Видях как господин Селдън, все още коленичил, се извърна към капитан Бесант и поклати глава. Приех това за знак, че помощник-боцманът е мъртъв.

- Никой да не мърда! - разкрещя се лейтенантът. - Комендантът на кораба. Командирът на пехотата.

Искам пушките на всички войници незабавно да бъдат проверени. Ако с някоя е гърмяно, доведете мъжа при мене. Дърводелецо. Направи проверка на камба-ната и стойката.

Макар и да бях предложил да помагам в работата, аз си оставах официален гост на капитана. Корабните правила не вавеха за мене - макар и да ме бяха посъветвали, за мое добро, да избягвам да върша някои неща. Като например да се разхождам по време на нощните вахти от осем часа вечер до четири сутрин. Ала ситуацията бе необичайна. Двоумях се дали да се върна в каютата си.

Командирът на пехотата и един корабен полицай бяха отишли отзад на кърмата. Господин Къминс, комендантът, дърводелецът и друг корабен поли-цай идваха към мене. Тъй като все още препречвах пътя, застанал на тясната пътека, разбрах че трябва да се отместя и то бързо. Какво да избера да мина напред Към носа (12). Където, предполагах, са се запътили господин Къминс и другите, или да сляза по трапа, който бе под мене (10) и да се прибера в каютата си.



7
Имах и друга причина да смятам, че съм неподготвен за онова „обучение”. Което спомена господин Селдън! Откакто бях напуснал Барбадос, тъгувах по баща си. Сега се чувствах много разстроен, защото осъзнавах, че той не би могъл да знае къде се намирам - дори дали съм жив или мъртъв!

Ще трябва да изчакам и да разпитам господин Къминс къде мога да намеря регистъра. Реших да се върна в каютата си. Вече се чуваха свирки, а на горната оръдейна палуба се появи един от помощниците на боцмана с викове „Всички моряци на палубата, за да присъстват на наказанието.” Стоях и наблюдавах, докато отдолу наизскачаха мъже, а горната оръдейна палуба опустя с изключение на един единствен въоръжен пехотинец, който винаги стоеше на стража пред камбуза, докато готвачът се трудеше над гозбите.

Той пазеше от предполагаеми крадци. Аз се хранех в офицерската каюткомпания, за която се готвеше отделно. Храната не беше хубава, но след като опитах от „овесената каша” буламачът, приготвян от готвача за закуска на моряците се чудех защо изобщо някой би искал да краде от камбуза!

Върнах се в каютата и се опитах да се занимая с дневника си, но непрекъснато се разсейвах от звуците, които долитаха през отвора в „кръста” на най-горната открита палуба. Стените на каютата далеч не заглушаваха шума. Представляваха съвсем тънки прегради от брястово дърво, за да могат, заедно с мебелировката на кораба, да бъдат бързо разглобени и складирани в трюма при влизане на кораба в бой.

Макар и да не присъствах, въображението и дочутите звуци ми подсказваха, че някой моряк ще бъде бичуван, тоест бит с камшик. Корабната камбана удари два пъти. Очаквах да чуя викове на болка, но настъпи странна тишина, а сетне дочух виковете - както ми се строи, гневни - на първия лейтенант господин Къминс. Чух думите „Ти ли удари Камбаната?” И да е имало отговор, той бе заглушен от забързани стъпки в коридора пред каютата ми. Само след миг чух същите стъпки да се връщат по обратния път.

Въпреки първоначалното си решение, бях любопитен да разбера какво става. Но към любопитството ми внезапно се прибави странно чувство на страх - не от ставащото на палубата над мене, а от стъпките! Казах си, че това е смешно, и се подсетих за дежурния въоръжен пехотинец на тридесет метра от мене. И все пак се колебаех - дали да отворя вратата на каютата (11) или да я оставя затворена (9)!



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница