Барабан на смърта алан Шарп

- Чувал съм го само веднъж - и мислех, че е за последен път. Това е „Марш на виновника” и се изпълнява, докато моряк е бит от флотата. Мнозина го наричат „Барабан на смъртта”!

Последва още една светкавица.

- И бог да ни е на помощ, сър, сега го изпълнява самата Смърт! Чува се откъм бака - а там няма жива душа!

Бавният тържествен ритъм на барабана отекваше ясно - дори сред гръмотевиците. Изправих се в полуседнало положение в лодката. Макар светкавици да проблясваха непрекъснато в небето, все още нямаше дъжд. Бакът бе осветен сякаш от дневна светлина - и най-затънтеното кътче се виждаше като на длан. Но дежурният бе прав. Бакът беше пуст!

Обръщайки се в лодката, видях как лейтенантът извади сабята си и тръгна напред. Пехотинецът понечи да го последва, но лейтенантът го спря с махване на ръка. Той закрачи сам, минавайки с решителна стъпка край свитата ми в лодката фигура. Стигна до бака, поколеба се, сетне направи три крачки напред. Но барабанът бе млъкнал!

- По-далече не ходете, господин Къминс... сър!

Беше Иванс - застанал на горната оръдейна палуба, близо до камбуза, но достатъчно назад, за да може да вижда лейтенанта през отвора на „кръста” над него. Господин Къминс се обърна.

- На ваше място не бих отивал по-нататък. В комина на камбуза зад вас има три гюлета, внимателно свързани със спусъка на едно от оръдията, готово да гръмне всеки момент. Няма смисъл да търсите връвта, с която ще дръпна спусъка. Тя минава през комина, излиза през вратичката на печката - а краят й здраво стискам аз.

Други също бяха чули звуците - виждах и чувах раздвижване на горната оръдейна палуба. Иванс продължи:

- А ако някой замисли да ме спре, една крачка напред - и ще дръпна връвта. Застреляйте мен, ако искате - но ако падна, най-вероятно ще дръпна и връвчицата със себе си.

Като че ли никой нищо не можеше да направи - не и без да взриви първия лейтенант, а с него и част от кораба. Иванс знаеше това. Господин Къминс също. Можеше да има само една причина, поради която Иванс все още не бе дръпнал връвта - поне засега (44)!

Почувствах се доволен, че пророците на времето се бяха оказали прави, а аз бях решил да пренощувам в лечебницата. Това беше място, което иначе не бих избрал. Както навсякъде по орлопдека - почти под нивото на ватерлинията - проветряването тук бе лошо. Във въздуха се носеше нещо от зловонието на трюма, но примесено с цял куп други удивителни миризми от шишенцата и кутиите, подредени по стените на лечебницата - ла-вандулов спирт, терпентин, амонячен разтвор, камфор, анасон. Тези няколко различих сред сто-тинте лекарства. Заради влошаващото се време дори и малките илюминатори, през които се процеждаше светлина и въздух, бяха затворени. Въпреки Възможното неодобрение на господин Траск, че прахосвам неговите „вощеници”, оставих фенера да свети - уверен, че светлината му остава невидима за евентуални вражески кораби.

Нямаше къде да се спи, освен на пода. За разлика от висящата на въжета койка или дори лодката, тук нямаше нищо, което да притъпи люшкането на кораба. А то ставаше все по-осезаемо с напредването на нощта. Още нямаше полунощ, вероятност-та да заспя бе малка и мислите ми неусетно се насочиха отново към загадката - загадка, свързана по някакъв начин със събитията в Английско пристанище, разиграли се точно преди шест години на днешния ден.

Малко след единадесет бурята избухна не на шега. Сред звуците на кораба, докато се люшкаше и пореше надигащите се вълни, чух и тътен на гръмотевица. Постепенно този тътен стана толкова мелодичен, че след известно време не можех да повярвам на ушите си. Приличаше на барабанен марш - но не бързият, раздвижен ритъм, който чух по време на „Бойна тревога”, а провлачен и тържествен - почти като на погребение.

Опирайки се на каквото ми падне, за да не падна, отворих вратата и излязох от лечебницата. Палубата бе пълна с моряци.

- Казвам ти, той е! - извика някой. - Това е маршът „Барабан на смъртта”!

Грохотът, който в този миг се разнесе над нас, не беше от гръмотевица. Явно бе взрив. От горните палуби се чуха крясъци - сред тях и задъхани викове „Пожар! Пожар на борда!" (38)


42
Джордж се приземи право върху главата под него. Единствената ръка на Иванс се стрелна нагоре, за да напипа „нещото”, което сега седеше върху темето му. Връвта бе паднала на палубата. Някъде отдолу изсвистя куршум от мускет, после втори. Иванс рухна, а Джордж се втурна встрани, навярно уплашен не на шега.

Половин час по-късно гюретата и спусъкът бяха обезвредени и махнати от комина на камбуза. Там открихме и други неща. Печката бе така изработена, че имаше две огнища - едното за два казана, а другото - за един. Заради оределия екипаж на Велиант Иванс бе предложил по-малкото огнище изобщо да не се пали. Тъй като това щеше да икономиса дърва за горене - предложението му бе посрещнато с одобрение. Скрит в неизползваното огнище и вентилационната тръба открихме корабната камбана и един барабан - двата изчезнали от трюма предмета. Коминът създаваше съвършена илюзия, че всеки звук, произведен на някой от двата инструмента, идва от самия бак. Именно по време на тези разкрития - и докато бурята все още бушуваше вахтените наблюдаваха необикновена гледка ниско на южния хоризонт. Заревото, започнал като ярка бяла светлина, преминало през жълто, сетне през червено и за кратко време изчезнало. Офицерите решиха, че е експлозия или пожар - вероятно на борда на Ви дьо Кале, където при напускане на битката предния ден бе забелязан пожар. И дума не можеше да става да се връщаме да прибираме корабокрушенци. Бурята се влошаваше и Велиант - стар кораб, чиято дървения бе започнала на места да прогнива, а корпусът му бе доста разнебитен в резултат от понесените по време на боя повреди - нямаше избор, освен да насочи нос право срещу бурята, която се носеше от север.

Кралският кораб Велиант така и не стига до суша. В журнала на Ви дьо Кале се среща описание на странното зарево забелязано по същото време и от Велиант. Но от позицията на Ви дьо Кале заревото се е виждало на север. Това очевидно не е бил горящият Велиант, а трети неизвестен кораб или някакъв странен електрически ефект от бурята. По-вероятно е Велиант - стар и разнебитен - просто да е потънал някъде из моретата.

Съществуването на части от журнала и дневника подсказват, че е имало оцелели, но нито тяхната съдбата, нито самоличността им е известна (43)

Ескадра от десет британски бойни кораба под командването на контраадмирал сър Бринсли Мъсгрейв на борда на флагманския кораб Озирис стои на котва в Английско пристанище на остров Антигуа от месец май 1799 година.

На 12 юли, четвъртък, един обикновен моряк -Томас Иванс - служещ на кораба Конкуест, удря офицер - ,урсант на име Джеймс Къминс. В своя защита Иванс изтъква, че Къминс незаслужено го е тормозел, като съзнателно го е провокирал да реагира по този начин. Оправданията на Иванс очевидно не са взети под внимание и той е осъден от командира на Конкуест - Капитан Стрътър да бъде бит от цялата флота, като на всеки кораб трябва да получи по петдесет камшични удара.

Такова тежко наказание обикновено се изпълнява на етапи през продължителен период от време, но сухият сезон в Антигуа е свършил и - по мнението на всички - оставането тук по време на дъждовете, носещи епидемии от жълта треска, би означавало смърт. Мъсгрейв вече е дал сигнал на ескадрата да се подготви за отплаване. Стрътър, решен да види наказанието на Иванс изпълнено, издава заповед виновникът да получи всичките 500 удара в един ден - петък, 13 юли 1799 година.

Наказанието започва с традиционната церемония.

- Иванс е завързан в най-голямата лодка на Конкуест, в която се намират също лекарят, комендантът на кораба и барабанчикът. Присъстват и лодки от другите кораби като свидетели на наказанието. Първите петдесет камшика са нанесени от помощник-боцманите на Конкуест. След това главната лодка и придружаващите я лодки се отправят към следващия кораб под ударите на корабната камбана, която бие на всяка половин минута, и под звуците на барабана, който свири „Марш на виновника”.

На петия кораб лекарят прави опит да прекрати наказанието, но получава отказ. При пристигането на десетия кораб той констатира, че Иванс е мъртъв. Стрътър заповядва последните петдесет камшика да се ударят на трупа му.

Две седмици по-късно Мъсгрейв умира от жълта треска. При завръщането си в Англия през 1800 година Стрътър подава оставка и умира от пневмония през 1803.

Документите са предоставени за продажба на лондонския търг като част от наследството на една фамилия на име Селдън.

- Търпение! - бе отговорът на Иванс. - Ако някои хора бяха имали търпение преди шест години, брат ми Томас можеше да е още жив днес. Да. той имаше брат, господин Къминс - брат, който служеше като помощник-топчия на борда на Айзис - и който стана свидетел на това как се удариха петдесет камшика на трупа на брат му.

- Имам вина - отбърна лейтенантът, - но не за това.

- Не е справедливо, ще кажете. Имаше време, когато жадувах за справедливост. Справедливо щеше да е да убия капитан Стрътър - който определи наказанието. Но той взе, че умря сам. Тогава реших да се задоволя с по-простичко отмъщение - по един живот от всеки от десетте кораба. Пет години ми трябваха, за да се справя с първите петима - а после изгубих едната си ръка и едното си око - и се озовах в болницата на Барбадос. Мислех, че с мене е свършено!

- Мога да ти спестя останалото - отвърна господин Къминс. - Разбрал си, че съм на борда на Велиант, и доброволно си постъпил като готвач. Откраднал си регистъра и си открил. че на кораба има поне по един човек от всеки от останалите четири кораба. Първият си блъснал зад борда в мъглата. Вторият бе пехотинецът пред вратата на камбуза. Убил си го, намерил си време да върнеш регистъра в каютата ми - макар и да си го оцапал с кръв, сетне си се върнал при камбуза. Застрелял си помощник-боцмана с пушката на пехотинеца и си измислил историята за неговото нападение. Но после си решил, че може би започвам да се досещам. Матросът, убит от отскубналото се оръдие, ти е осигурило удобно отвличане на вниманието - един труп зарит в трюма, и един фалшив труп, погребан в морето. Това ти е дало възможност да прободеш деветия човек по време на боя.

- И оставате само вие, господин Къминс - преди шест години курсант Къминс, младият дявол, който правеше черен живота на горкия ми брат, докато накрая той не издържа и ви удари.

По бимсовете, които пресичаха „кръста”, пълзеше нещо - нещо малко и космато - Хорацио! Той бе точно над главата на Иванс. Боях се да извикам. От изненада Иванс можеше да дръпне връвта. Но ако можех да накарам мангустата да скочи върху главата му, дали той нямаше - по инстинкт - да се хване за главата - и да изпусне връвта? Нямах какво да губя. Но с кое име да го извика - Хорацио (38) или Джордж (42)?

Настоящата книга е издадена от

© преводач ГАЛИНА ТОМОВА-СТАНКЕВА

© художник ЕМИЛИЯН СТАНКЕВ

редактор ХРИСТО ПОПОВ

консултант Кап. II ранг ЧОНИ ЧОНЕВ

коректор НИНА ГАНЕВА

техническа редакция ЕКВУС АРТ

ISBN 954-8029-03-0

печатни коли 6,5

формат 70/100/32

Цена 10.50 л8.

Книгата е отпечатена от

Благоевград

от Любомир Николов

от Алан Шарп

от Алан Шарп

вълнуващо и зловещо приключение.

Ще съумесеш ли да надхитриш лудия

император Нерон? Ще успееш ли да

избягаш от опасностите

на праисторическото време?

Посегни към селектора на времевите зони и

напрегни усилия!

от Алан Шарп

на Бахамските острови - това е новото ти

приключение. Ще успееш ли да спреш

отприщването на ужасяващи

свръхестествени сили на

„Мъдреца" Сейбъл? Ще съумееш ли да

удържиш отмъстителните орди на Острова

на възкръсналите мъртви?

от Алан Шарп

избухнала атомна война. Ти и твоите

спътници сте се оттеглили в космоса на

борда на Конкуест II.

Търсейки безопасност на други планети,

ще успееш ли да намериш убежище, да

превъзмогнеш халюцинациите, да надвиеш

мутантите и да спасиш Земята?

След няколко месеца е битката при нос Трафалгар.

Кралският кораб Велиант е част от ескадрата на

адмирал Нелсън, която отплава от остров Барбадос

за Англия. Като пасажер на кораба ти ставаш

свидетел на това как един по един умират хора -

и то не от естествени причини. Преди смъртта си,

всяка от жертвите чува „Барабана на смъртта”.

Ще успееш ли да разрешиш тази загадКа на моретата?

Ще се намери ли убиецът преди следващата жертва?