Басри зилябид софия 2011

Религията съществува още от самото начало на човечеството. Тя е неизбежна негова потребност, тъй като вярата е заложена в природата на човешкия род. Тя дава отговор на въпроси като: Откъде е дошъл човек на този свят, защо е дошъл и накъде отива?

Религията е система от принципи, низпослана на хората чрез пророк, за да ги отведе към щастие в земния и отвъдния живот. В този смисъл религията обхваща въпроси, които се отнасят до вярата и делата. Тя урежда отношенията на човека със Създателя, с другите хора и с всичко останало.

а) Истинна религия – това е религията, низпослана от Аллах към хората посредством пророците като Адем, Нух, Муса, Иса, Мухаммед (а.с.)¹. Тя не е загубила своята божествена същност, нарича се ислям;

б) религии, загубили истинността си – това са религиите, които са сведени от Аллах посредством пророк и са загубили своята божествена същност. Такива са небесните религии преди исляма;

в) измислени религии – това са религии, които са измислени от хората и не са низпослани на пророците, като огнепоклоничеството, будизмът, анимизмът и др.

Първият човек Адем (а.с.) е и първият пророк. Всички пророци преди Мухаммед (с.а.с.) – от Адем до Иса (а.с.) – са оповестявали на хората истинната вяра в Единствения Създател и са ги поучавали как да Му се прекланят. С течение на времето вярата и божествените повели, донесени от тях, претърпяли промени и загубили своята божествена същност. Ето защо Господарят на световете, Всевишният Аллах изпратил последния си пратеник Мухаммед (с.а.с.). Ислямът обобщава всички небесни религии.

Всевишният Аллах е казал: „Наистина религията при Аллах е ислямът” (Ал-и Имран, 3: 19); „А който търси друга религия освен исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той ще е от губещите” (Ал-и Имран, 3: 85).

Целта на ислямската религия е щастието на човечеството. Тези, които следват повелите, донесени от исляма, ще заслужат щастието и в земния, и в отвъдния живот.

а) Иман (вяра);

б) Амел (дела), като те се делят на:

1) ибадет (служене на Всевишния Аллах);

2) муамелят (взаимоотношения);

в) ахляк (ислямска етика).

Вяра в езиков смисъл означава убеденост в истинността на идеята, а като религиозен термин вяра – приемане със сърце на религията, низпослана от Аллах на Негов пратеник.

Встъпването в исляма става, като се произнесат двете свидетелства изразяващи вярата: „Ешхеду ен ля иляхе илляллах” (свидетелствам, че няма друг истински бог освен Аллах); и „Ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх” (и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник).

а) вяра в Аллах;

б) вяра в меляикета (ангелите);

в) вяра в Писанията (Книгите) на Аллах;

г) вяра в пророците на Аллах;

д) вяра в Сетния ден;

е) вяра в съдбата.

Условията на вярата са събрани в т.нар. „Аменту” (Верую):

„Аменту билляхи, ве меляикетихи, ве кутубихи, ве русулихи, ве’л-йевми’л-ахири, ве би’л-кадери, хайрихи ве шеррихи минеллахи теаля, ве’л-беасу беаде’л-мевти хаккун. Ешхеду ен ля иляхе илляллах, ве ешхеду енне мухаммеден абдуху ве расулюх”. (Повярвах в Аллах, в Неговите меляикета, в Неговите Книги, в Неговите пратеници, в Сетния ден, в съдбата – че доброто и лошото е от Аллах. Съживяването след смъртта е истина. Свидетелствам, че няма друг истински бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник).

4. Вярата – източник на спокойствие и сигурност

Всевишният Аллах е казал: „...онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, сърцата се успокояват единствено при споменаването на Аллах”, (Сура ар-Раад, 13: 28).

В живота хората срещат различни затруднения. Чрез вярата човек не изпада в безнадеждност, а търси закрилата на Аллах, доверява Му се и разчита на Него. Хората без вяра са лишени от спокойствие и са в безизходица. Те не намират разрешение на проблемите – губят, и земното, и отвъдното щастие.

5. Условия за валидността и продължителността на вярата

а) Човек да е повярвал преди момента на смъртта;

б) да не се анулира от слова и дела, изразяващи неверие. Например: онзи, който е повярвал във всички повели на религията, но отрече намаза, е загубил вярата си. Религиозните повели в исляма са едно цяло. Отричането на една повеля означава отричане на всичко;

в) мюсюлманинът да е убеден, че религиозните повели са за добро и са съвършени. Неодобряването на някоя от тях води до неверие.

При отстъпване от вярата, за да си я възвърне човек трябва да се покае пред Аллах и да повтори двете свидетелства.
ВЯРА В АЛЛАХ
В Свещения Коран се казва: „Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас – на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник…” (Сура ал-Араф, 7: 158).

1. Качества на Всевишния Аллах

а) Сифат затия (същностни качества):

1) Вуджуд (съществуване): Всевишният Аллах съществува, отсъствието Му е немислимо. В Свещения Коран се казва: „Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни! Той е, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдете събрани. Той е, Който съживява и умъртвява, и от Него е промяната на нощта и деня. Нима не проумявате?” (Сура ал-Муминун, 23: 78-80).

2) Къдем (изначалност): съществуването на Всевишния Аллах няма начало.

3) Бека (безкрайност): съществуването на Всевишния Аллах няма край, т.е. Него ще го има, дори когато всичко загине. В Свещения Коран се казва: „Той е Изначалния и Безкрайния, и Явния, и Скрития. Той всяко нещо знае” (Сура ал-Хадид, 57: 3).

4) Вахданийет (единосъщност): Аллах е Единствен, няма равен и себеподобен. В Свещения Коран се казва: „И отреди Аллах: "Не приемайте два бога! Един е Бог. От Мен се бойте, само от Мен!" И Негово е всичко на небесата и на земята, и неизменно за Него е служенето...” (Сура на-Нахл, 16: 51-53).

5) Мухалефетун ли’л-хавадис (неповторимост): Всевишният Аллах няма прилика с нито едно творение. В Свещения Коран се казва: „Кажи [о, Мухаммед]: "Той е Аллах – Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему"” (Сура ал-Ихляс, 112: 1-4).

6) Киям бинефсих (самодостатъчност): Всевишният Аллах не изпитва нужда от нищо, а всичко се нуждае от Него. В Свещения Коран се казва: „О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния” (Сура Фатир, 35: 15);

б) Сифāт субутия (постоянни, неразделни от същността на Аллах качества):

1) Хаят (живот): Всевишният Аллах е вечно жив. В Свещения Коран се казва: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния! Не Го бхваща нито дрямка, нито сън” (Сура ал-Бакара, 2: 255).

2) Илим (знание): Всевишният Аллах знае всичко – и миналото, и бъдещето и всичко, което сърцата спотайват. В Свещения Коран се казва: „...знае Той какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния, Опрощаващия” (Сура Себе, 34: 1-2).

3) Сем‘ (слух): Всевишният Аллах чува всичко, нищо не може да убегне от Неговия слух. В Свещения Коран се казва: „...Аллах чу вашия разговор...” (Сура ал-Муджаделе, 58: 1).

4) Басар (зрение): Всевишният Аллах вижда всичко, нищо не може да убегне от Неговото зрение. В Свещения Коран се казва: „...Аллах е Всечуващ, Всезрящ” (Сура Муджаделе, 58: 1).

5) Ираде (воля): Всевишният Аллах има воля и прави, каквото пожелае. В Свещения Коран се казва: „Повелята Му, когато пожелае нещо, е само да му каже: "Бъди!" И то бива”. (Сура Йа син, 36: 82).

6) Кудрет (сила): Всевишният Аллах притежава безкрайна сила. В Свещения Коран се казва: „...Той над всяко нещо има сила”. (Сура Фуссилет, 41: 39).

7) Келям (слово): Всевишният Аллах говори и някои пророци са чули пряко Неговия говор. В Свещения Коран се казва: „...и Аллах говорù пряко на Муса...” (Сура ен-Ниса, 4: 164).

8) Теквин (сътворяване): Всевишният Аллах е Творецът на всичко във Вселената. В Свещения Коран се казва: „Повелята Му, когато пожелае нещо, е само да му каже: "Бъди!" И то бива” (Сура Йа син, 36: 82).

Всички тези изброени постоянни качества на Всевишния Аллах се различават от качествата на хората. Например: Той не говори като създанията, а Неговото слово влиза направо в сърцата.

Второто условие на вярата е вярата в меляикетата. За тях научаваме от Свещения Коран и словата на Мухаммед (с.а.с.): те са създадени от светлина, невидими са за човешкото око, не се хранят, нямат пол, безусловно изпълняват повелите на Аллах и никога не вършат грях.

Меляикетата изпълняват длъжности, възложени им от Аллах, като се намират навсякъде и само Аллах знае техния брой. Някои са постоянно в ибадет, а други съблюдават порядъка във Вселената, бивайки способни на непосилни за човека дела, като има и такива, които подтикват човека към добро и го пазят от зло.

В Исляма най-изтъкнати са:

а) Джебраил – Главния мелек: негово задължение е да предава божиите послания на пророците;

б) Микяил: негово задължение е да отговаря за природните явления (дъжда, вятъра посевите и т. н.);

в) Исрафил: негово задължение е оповестяването на края на света и съживяването на хората след тяхната смърт;

г) Азраил: негово задължение е да взима душите на хората, когато свърши отреденият им срок;

д) Кирамен кятибин (Благородните писари): тяхното задължение е да записват човешките дела, като един от тях стои от дясната страна на всеки човек и записва добрите му дела, а друг – от лявата и записва лошите му дела, вследствие на което се оформя книгата с делата на всеки човек;

е) Мункер и Некир: тяхно задължение е да подлагат човека на разпит в гроба;

ж) Ридван: Главният на меляикетата в Дженнета (Рая);

з) Малик: Главният на меляикетата в Джехеннема (Ада).
ВЯРА В КНИГИТЕ ИЗПРАТЕНИ ОТ АЛЛАХ
1. Същност на вахия (откровението)

Вахий в езиков смисъл означава бързо и незабележимо известяване на нещо тайно, а като религиозен термин – известяване на знание от Аллах, което се предава на пророк директно или посредством мелек.

2. Видове вахий:

Вахий може да се предава чрез:

а) сбъдващ се сън;

б) вдъхновение, което Всевишният Аллах влага в сърцата на пророците;

в) слово иззад завеса без посредник;

г) мелек, явяващ се или в собствения си образ, или в човешки, а понякога и без да се показва, като посланието на Мухаммед (с.а.с.) било дадено чрез мелека Джебраил (а.с.).

3. Книги изпратени от Аллах

Третото условие на вярата е вярата в книгите на Аллах.

Божествените книги са посланията изпращани от Аллах на хората чрез пророци. Ние, мюсюлманите, вярваме в книгите, изпратени на пророците. Свещеният Коран е последното послание на Аллах, като преди него са били низпослани и други небесни книги, които не са достигнали до нас в своя автентичен вид. Поради това ние като мюсюлмани вярваме в тях във вида, в който са били изпратени.

Някои от писанията били малки книги от по няколко страници и се наричали сухуф, а други големи и се наричали кутуб.

а) 10-те страници на Адем (а.с.);

б) 50-те страници на Шит (а.с.);

в) 30-те страници на Идрис (а.с.);

г) 10-те страници на Ибрахим (а.с.).

Общо – 100 страници.

а) Теврат низпослан на Муса (а.с.);

б) Зебур низпослан на Давуд (а.с.);

в) Инджил низпослан на Иса (а.с.);

г) Свещен Коран низпослан на Мухаммед (а.с.).

Като всички небесни книги, с изключение на Свещения Коран, впоследствие са загубили автентичния си вид.

Низпославането на Свещения Коран започнало през месец Рамазан в една пещера на планината Хира в близост до Мекка, където преди пророчеството Мухаммед (с.а.с.) се уединявал и размишлявал върху величието на Всевишния Аллах. При него се явил мелекът Джебраил (а.с.) с повелята: „Чети!” и му оповестил първите 5 айета на сура „ал-Аляк”: „Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори - сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел” (Сура ал-Аляк, 96: 1-5).

Низпославането на Свещения Коран продължило 23 години, като били изпращани отделни айети или цели сури. Повечето от айетите били в отговор на въпроси, отправяни към Мухаммед (с.а.с.), или по повод на дадена случка. Поводите за низпославането са известни като есбāбу’н-нузул.

2. Записване на Свещения Коран

За всеки айет Мухаммед (с.а.с.) нареждал на специално назначени писари към коя сура да бъде записан, като същевременно сподвижниците на пророка четяли айетите и ги наизустявали. Свещеният Коран по времето на Пророка (с.а.с.) бил съхранен чрез записване и наизустяване.

Записаните страници по времето на Пророка (с.а.с.) били събрани на едно място под формата на книга след приключването на вахия със смъртта на Пророка (с.а.с.).

Първият халиф Ебу Бекир (р.а.)¹ свикал комисия от видни сподвижници, която събрала записаните страници, съпоставила ги с наизустеното и подредила под формата на книга – мусхаф.

Впоследствие третият халиф Осман (р.а.) размножил мусхафа и го разпратил в различни страни.

3. Характерни особености на Свещения Коран:

а) Свещеният Коран се е запазил до наши дни непокътнат: Всевишният Аллах го взел под Своя закрила: „Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Корана) и Ние непременно ще го пазим” (Сура ал-Хиджр, 15: 9);

б) Свещеният Коран е лесен за запаметяване и разбиране;

в) Свещеният Коран е послание за цялото човечество;

г) Свещеният Коран е последната книга на Аллах;

д) Свещеният Коран е валиден за всяко време и място;

е) Свещеният Коран е чудо на словото.
ВЯРА В ПРОРОЦИТЕ
1. Същност на пророчеството

Четвъртото от шестте условия на вярата е вярата в пророците.

Пророците са връзката между Аллах и човечеството. Дори с разума си хората да открият съществуването на Аллах, без пророците не биха могли да узнаят Неговите качества и начина по който да Му служат, нито пък кое дело заслужава възнаграждение и кое – наказание.

2. Качества на пророците

а) Съдк (правдивост): не лъжат;

б) Еманет (довереност): не изменят на оказаното им доверие;

в) Фетанет (прозорливост): отличават се с ум и прозорливост;

г) Исмет (непорочност): не вършат грях;

д) Теблиг (известяване): известяват на хората повелите на Всевишния Аллах без да ги променят.

а) Муджизе се дава на пророците или пратениците на Аллах, а керамет – на ближните раби;

б) Муджизе се дава като част от пророчеството, а керамет – заради праведността;

в) Муджизето има по-голяма сила от керамета.

г) Пророкът, за разлика от притежателя на керамета, използва муджизето за призоваване.

5. Пророци споменати в Свещения Коран

В Свещения Коран се споменават имената на 25 пророка, като първият пророк е Адем (а.с.), а последният е Мухаммед (с.а.с.).

а) Мухаммед (с.а.с.) е най-любимият раб на Аллах;

б) Мухаммед (с.а.с.) е последният пророк;

в) Мухаммед (с.а.с.) е пророк до всички хора;

г) Пророчеството на Мухаммед (с.а.с.) обхваща всяко място и време;

д) Религията, оповестена от Мухаммед (с.а.с.) ще се запази непокътната до края на света.

Петото условие на вярата е вяра в Сетния ден.

Краят на света ще бъде обявен от мелека Исрафил, който ще протръби със Сур (тръба, рог), под силата на чийто звук ще настъпи апокалипсис: небесата ще се разцепят, слънцето и звездите ще угаснат, моретата ще се смесят и планините ще загубят своята тегловност. Знанието за времето на Апокалипсиса е скрито при Аллах: „Питат те за Часа: "Кога ще настъпи?" Кажи: "Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час] на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи: "Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не проумяват."” (Сура ал-Араф, 7: 187).

След известен период от време повторно ще бъде протръбено в Сура, при което ще настъпи Киямет – всички хора ще се изправят от гробовете и ще бъдат поведени към Махшер (сборището), откъдето – както е споменал Мухаммед (с.а.с.) – никой не ще се отдели, докато не бъде питан за четири неща: в какво е прекарал живота си? За какво е похабил тялото си? Откъде е спечелил и за какво е похарчил имуществото си? Какво е извършил с онова, което е знаел?” (из книгата ет-Тергиб ве’т-терхиб).

След разпита ще бъдат раздадени книгите с делата и всеки ще види онова, което е вършил. След това добрините и злините ще бъдат премерени на Мизана (везните), при което ще стане ясна участта на раба – дали ще е в Дженнета (Рая) или Джехеннема (Ада).

2. Ползи от вярата в Сетния ден

Вярата в отвъдния живот:

а) създава чувство за отговорност и всеки внимава за постъпките си;

б) тласка човека към оползотворяване на времето в праведни дела;

в) дава успокоение на човека, тъй като знае, че нищо няма да остане без възмездие.

3. Смъртта и гробът

В Свещения Коран се казва: „Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули...”, (Сура ен-Ниса, 4: 78).

„Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението...”, (Сура ал-Бакара, 2: 185).

Времето от смъртта до повторното съживяване на човека се нарича берзах (гробен живот). С напускане на земния живот човек бива подлаган на разпит от меляикета – Мункир и Некир, като за отговорилите правилно – както се предава в хадис – гробът ще бъде градина от градините на Дженнета, а за онези, които не могат да отговорят – яма от ямите на Джехеннема.

Дженнетът е мястото, където вярващите ще получат възнаграждение, бивайки дарени с вечна младост и безсмъртие, както и с нечувани и невиждани блага, далеч от всякакви болести, страх и печал. Свещеният Коран казва: „А които вярват и вършат праведни дела, тези са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно”. (Сура ал-Бакара, 2: 82); „Ще имат там, каквото пожелаят...”, (Сура Каф, 50: 35).

Джехеннемът е мястото, където неверниците и грешниците ще получат наказание. Онези, които са били вярващи, но са съгрешили, ще останат в джехеннема временно, докато изтърпят наказанието си. Неверниците и лицемерите ще останат завинаги. За тях Свещеният Коран казва: „...които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно”. (Сура ал-Бакара, 2: 39); „Лицемерите са най-ниско на дъното на Огъня и не ще намериш за тях избавител”. (Сура ен-Ниса, 4: 145).