Баварските замъци –мечтата на един луд крал



Дата10.04.2018
Размер31.7 Kb.

БАВАРСКИТЕ ЗАМЪЦИ –мечтата на един луд крал


от admin » Пон Яну 25, 2010 8:04 pm

Лудвиг II Баварски, наричан още Людвиг Лудия или Людовиг Безумни, може и да е бил луд, но може и да не е бил. Едно е ясно – оставил е наследство, което и до ден днешен смайва с красотата и изискаността си – баварските замъци.


На 87 км южно от Мюнхен се намира един от най-красивите – замъкът Линдерхоф, строен в периода от 1870-1878г. по заповед на Лудвиг. Той е само на около 45км от Нойшванщайн, строен по времето на Лудвиг ІІ и считан за един от най-красивите замъци в света.

Линдерхоф е единственият замък, завършен още по времето, когато Лудвиг е бил жив. Възхищение предивиква интериорът му, както и прекрасните градини с каскади и фонтани, изкуствената 10 м висока пещера на Венера със сталактити, водопади и езеро, където са били поставяни опери на Вагнер.

В замъка има 10 симетрично разположени разкошно обзаведени зали, в стил барок и рококо. Всички зали са преходни. Най-големите са: Западната стая с гоблените, наричана още музикална; Приемната на краля – с две камини от бардиглийски мрамор и бюрото на краля, обшито със зелен благороден балдахин с позлатени нишки; Спалнята на краля – най-голямото помещение в замъка с мраморни скулптури, пластики и рисунки по тавана с мотиви от древногръцката митология.

Огледалната зала е една от най-красивите в замъка – със много украшение от слонова кост и огледала, които създават илюзия за по-голямо пространство. В едно от огледалата се създава илюзията за дълъг коридор.
Хоеншвангау пък е разположен директно срещу Нойшванщайн в едноименната местност Хоеншвангау. За първи път се споменава през 12 в. като крепост Шванщайн (Лебедов камък), където е седалището на благородниците Хоеншвангау. В следващите столетия се сменят множество собственици, крепостта е разрушена, по-късно отново възстановена, и отново разрушена, докато не я купува Максимилиан II (бащата на Лудвиг II). Крепостта се отремонтира и превръща в замък, където Лудвиг прекарва по-голяма част от детството си, и където е приемал не веднъж композитора Рихард Вагнер. Тук се зародила любовта на Людовик към лебедите. Замъкът бил изрисуван със сцени от средновековни легенди, включително за рицаря лебед Лоенгрин с когото Лудвиг се идентифицирал като малък.

Заслужава внимание стаята на краля във византийски стил и залата за приеми, наричана залата на героите. Тази зала е оформена на тематика германски легенди, в които се прославят средновековни рицари. Пианото, на което е свирел Вагнер е все още здраво и в замъка.
Баварският крал е следвал и натрапчивата идея, свързана с Луи XIV - абсолютния монарх, какъвто Лудвиг е мечтаел да бъде. Резултатът от тази му мания е създаденото от него почти перфектно копие на френската кралска резиденция Версай. Това копие е замъкът Херенхимзее. Почти перфектно, защото за някои от нещата Лудвиг е вложил свои идеи, като желанието му е било да се запази ”версайският дух”.

Строежът на този замък бързо напредвал, но в крайна сметка останал недовършен. Построени били само най-важните зали. Вътре всичко тъне в разкош – навсякъде има позлатени фитури, спираловидни орнаменти, емблеми с кадифени драперии и много други великолепни декорации.

Огледалната зала е почти сто метра дълга и е необходим огромен брой слуги само за запалването на свещите.
Въпреки всичко, Лудвиг прекарал в този палат само двадесет и три вечери. И не за друго, ами любовта на неговия живот бил Нойшванщайн, замъкът, изцяло построен под впечатлението и въздействието на Вагнеровите творби ”Лоенгрин” и ”Танхойзер”. Този замък е израз на желанието на краля да претвори в камък музикалните теми на тези опери.
Върху скалите, на около 1,6км от замъка Хоеншвангау през 1869 г. започнало строителството на "Нойшванщайн", което продължило 17 години.

В същността си замъкат е домът на рицаря Лоенгрин и е бил замислен като триеттажна готическа крепост, но в последствие променен от краля в пететажна сграда в романски стил.
Тронната зала е посветена на легендата за Пърсифал и търсенето на Свещения Граал. Пърсифал бил бащата на Лоенгрин и рицар от Кръглата маса, който успял да види Свещенния Граал Облицована е с мрамор, а най-впечатляващите са белите мраморни стъпала, водещи към празна платформа, върху която е трябвало да има трон, проектиран от самият Лудвиг. Тронът е трябвало да бъде от злато и слонова кост.
Спалнята на краля е с мита за вечната любов на Тристан и Изолда, а кабинетът му е посветен на легендата за Танхойзер. Тук стените са с най-филигранната дърворезба. На тях са окачени великолепни гоблени.

Замъкът е толкова вдъхновяващ, че Уолт Дисни го използва за модел за двореца на Спящата красавица, а централната му фасада за лого на компанията си.
По ирония на съдбата Вагнер, чиито опери са били постоянно поставяни в този замък никога не го вижда, а Лудвиг не успява дълго да се порадва на архитектурното чудо, което е сътворил и живее в него едва 170 дни – намират го мъртъв на брега на близкото езеро. Причината за смъртта му не е ясна.
Каталог: pub -> KRASOTI
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите
KRASOTI -> Книга за високите сради?
KRASOTI -> 1. От биографията Ви разбираме, че владеете няколко езика. Професорът или филологът Любомир Андрейчин Ви насочваше към усвояването им?
KRASOTI -> Интересни математически уравнения и житейски разсъждения романтична
KRASOTI -> ГР. Алберобелло в италия
KRASOTI -> What a wonderful world
KRASOTI -> Azalea Азалия цъфтящ храст от рода на Рододендрона
KRASOTI -> София преди 50 години


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница