Бъдещата велика планета Земя Добрата вест за бъдещето на тази земя според Библията



страница1/8
Дата27.08.2016
Размер0.79 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
Бъдещата велика планета Земя

Добрата вест за бъдещето на тази земя според Библията

Вим Рийткерк



Предговор

Седейки в една древна и красива Скандинавска Църква, разположена всред зелените поля на шведската провинция, си поех глътка въздух, готова да слушам проповедта на Уим Риеткерк. Чувствах се така, като че ли бях част от една история, която продължава – историята на Божия народ. Посланието на Уим беше това, което съдържа тази книга. Както той проповядваше, бъдещето стана нещо, което е от другата страна на една врата с добре смазани панти, така да се каже. Вместо да гледаме напред към нещо непознато с известно безпокойство, очакването се превърна в нетърпение – нетърпението и очакването, предшестващи чудно откритие. Нашият Бог, Небесният Баща е Създателят на всичко, което ни е познато. Когато Той отвори вратата да ни въведе в съвършенството, не трябва да се страхуваме. Вярвам, че не само ще научите много, четейки книгата, но тя ще ви даде особена утеха. Напуснах църквата тази сутрин, за да изляза навън на пролетната светлина, радвайки се в чудото на нашия чуден Създател, в очакване на това, което предстои.



Едит Шефър


ВЪВЕДЕНИЕ

За един космонавт, обикалящ земята за няколко часа, светът в действителност е едно глобално село. Когато стои на пустата повърхност на Луната и се взира в своята планета, славната синьо-бяла “топка” движеща се в безкрайното пространство, той има всяко основание да бъде благодарен за чудото на живота на тази планета в цялата и красота и разнообразие.

Но онези от нас, които оставаме долу, се безпокоим – какво ще е бъдещето на тази велика планета Земя, ако продължаваме да замърсяваме атмосферата; ако продължаваме да изсичаме дърветата и изграждаме разрушаващи живота оръжейни системи?

Неотдавнашна анкета сред американски младежи за това какви са очакванията им за бъдещето на земята беше публикувана под заглавието: “Плаващ Титаник Първа Класа.” Заглавието много действително изразяваше чувствата на много хора за бъдещето. Цялата Земя се възприема като Титаник; здрав и огромен отвън, но плаващ към бедствието. Красотата на кораба, прикривайки неговата чупливост, ни изкушава да изграждаме дълготрайни жилища за нас и за децата ни, макар че нищо не изглежда по-сигурно от тяхната обреченост.

Какво е очакването на християнина за бъдещето? Повечето книги, написани на тази тема, се занимават с бъдещето на човека и бъдещето на християните в небето. Но какво да кажем за Земята? Има ли пророчески възглед за бъдещето на тази земя?

Много ортодоксални християни вярват, че веднъж станеш ли християнин ти в крайна сметка отиваш на небето, а този свят ще загине. През 1985 проведохме Л’Абри конференция в Австралия, където една неделя ме помолиха да проповядвам на младежко събиране в Сидни. Говорих върху І Тимотей 4:1-6, където Павел казва, че всичко, което Бог е създал, е добро и нищо не трябва да бъде отхвърляно. В ентусиазма си, в средата на церемонията, аз казах: “Небето не е нашето бъдеще!” Това изречение се заби в умовете на много млади хора, които дойдоха по-късно и попитаха: “Ти наистина ли каза, че небето не е нашето бъдеще? Обикновено чуваме друго послание. Чуваме, че ако си приел Христос и останеш верен, ще отидеш на небето; това е бъдещето ни.” От разговора открих, че те имат напълно небиблейски възглед за бъдещето на християните. В последствие изнесох лекция, озаглавена “Небето не е нашето бъдеще,” която стана началото на тази книга.

Въпросът дали небето е нашето бъдеще е неразделно свързан с нашия възглед за бъдещето на този свят. Съществува силно убеждение всред много християни, че този свят ще свърши в огън. Библейско ли е да очакваме разрушението на света? С този въпрос ще се занимаем в главите от 1 до 3. Ще се върна на подзаглавието на книгата в глави 4 и 5, “Небето ли е нашето бъдеще?” В последните глави, 6, 7 и 8 ще се опитам да отговоря на въпроса, който последователите на Исус зададоха: “Кога ще се случи това?” (Матей 24:3). Това изложение на библейския възглед за бъдещето на тази земя не се вписва в “апокалиптичното мислене” (независимо дали е представено в светска или в набожна форма). Както протестантските реформатори, ние вярваме в Христос Пресъздателя. За това тази книга насърчава всички хора да се борят за запазването на този свят и срещу всички тенденции, които го застрашават.

В ядрения век, когато човекът има силата да обезлюди света, е много съществено да се хвърли светлина върху обещанията на Писанието, или както Петър казва: “…за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли” (ІІ Петрово 3:2). Защото вярата в един възстановен свят не ни оставя без отговорност.

Тази книга е развита като част от работата на Общение Л’Абри, чийто основател Франсис Шефър изрази проблема така: ”ние сме призовани да изграждаме пилотски проект” (“Замърсяването и смъртта на човека” стр. 82).


Глава първа


Сътворение

Битие 1
Позитивната християнска надежда за бъдещето на земята произлиза от библейското учение, че светът е Божие създание; той е истински, добър и затова е област на Божия непрекъснат интерес и намеса. Наистина, сега земята е проклета поради човешкия грях. Но така, както страда поради последствията от греха, така и ще съучаства в благословенията на изкуплението на човека в Христос.

Обратно, голяма част от светския западен песимизъм за бъдещето на земята е естествена последица от възгледа, че земята, включително човешкия живот, са случаен продукт на чиста вероятност, а не дело на любящ, грижовен, всемогъщ Създател. Следователно животът ще свърши в друго случайно събитие, без “случайността” да пролее и една сълза за това.

Източният възглед за периодичното цялостно разрушение на света е основан върху вярването, че създанието е някак нереално; илюзия, сянка или въображение в ума на бога (майа). За това унищожението му не е от такова сериозно значение.

Можем да оценим библейския мироглед по-добре ако преди това разгледаме някои други възгледи, които са широко разпространени днес. Няма нужда да се спираме на натуралистичното схващане за създанието, което приема, че случайността и безличностната енергия са върховни източници на сътворение, тъй като е задължително песимистично за бъдещето. В този мироглед липсва създател, който да го е грижа какво става в живота или в материалния свят. За това ще ограничим изучаването си върху онези възгледи, които имат някаква идея за божествена воля зад създанието. По този начин ще се стремим да си изясним библейския възглед за създанието, неговото минало, настояще и бъдеще.


ИЗТОЧНОТО СХВАЩАНЕ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
Едно от главните различия между класическото мислене на Изтока и Запада може да се открие в схващането за сътворението. В източното мислене земята не е създадена от личностен Бог, който я е направил като шедьовър. Старата източна митология учи, че този свят е продължение на боговете – произхожда от тях и продължава да бъде част от тях.

Класическото изображение е на хиндуистка дърворезба на бог Вишну, почиващ върху змей, и лотус, излизащ от пъпа му. На лотуса е бог Брахма, символизиращ Брахманда, т.е вселената. Няма съществена разлика между бога и света .

Това мислене е станало много влиятелно в движението Ню Ейдж. Слушайте Фритьоф Капра, докато той описва мистичните си преживявания в “Tao of Physics,” стр. 11:
Преди пет години имах красиво преживяване… Стоях до океана в лятна вечер, гледах търкалящите се вълни и чувствах ритъма на дишането си, когато осъзнах, че пясъкът, скалите, водата и въздуха около мен са изградени от трептящи молекули и атоми и че те се състоят от частици, които си взаимодействат едни с други като създават и унищожават други частици. Също осъзнах, че земната атмосфера е обсипвана постоянно с потоци от “космически лъчи,” частици от висока енергия, претърпяващи многократни сблъсквания когато проникнат във въздуха. Всичко това ми бе известно от работата ми във високоенергийната физика, но до този момент го бях преживявал чрез графики, диаграми и математически теории. Когато седнах на този бряг, предишните ми преживявания оживяха. “Видях” каскади от енергия, слизаща от външното пространство, в която в ритмично пулсиране се създаваха и разрушаваха частици; “видях” атомите на елементите и онези от тялото ми да участват в този космически танц на енергията; чувствах нейния ритъм и чувах звука й, и в този момент осъзнах, че това е танцът на Шива, богът на танцьорите, възхваляван от хиндуистите.
Това е едно мистично преживяване, тълкувано в рамката на Източния мироглед.

Когато създанието се възприема като “произтичащо” от Бога или негов танц, то естествено се възприема като някак божествено. Това изглежда като много висш поглед върху създанието. Но един проблем с този мироглед е, че ако светът е божествен, тогава което съществува е добро – включително тръните, магарешките бодили, сушите, наводненията, земетресенията и вулканичните изригвания. Нищо не би трябвало да бъде възприемано като лошо, вредно или заслужаващо отхвърляне. Човекът, тъй като е само част от божествения танц, няма същностна отговорност или власт да се намесва в природния процес, т.е. в Божия танц.

Друг проблем с това обожествяване на природата е, че в края на краищата то е принудено да гледа на създанието като нереално. Ако всичко е божествено, тогава всичко е Едно. Ако Единството е единствената действителност, тогава разнообразието и индивидуалността са въображаеми. Ти и книгата, която четеш сте едно – разбирането ти за нея като различна от теб е твоето невежество или майа, заплитането ти в природата е твое робство. Така обожествяването на природата, вместо да я издига на високо положение, напълно я снижава до нереалност, а нашето участие в нея е наше робство.

Въпреки това източният мироглед, че Бог присъства в създанието, съдържа много истина, която, ако се пренебрегне, води до сериозни грешки.

Без слънцето ще бъде много трудно да се види как изглежда света. Нещо от слънцето е представено навсякъде, но слънцето само по себе си е отделено от света.

Библията учи, че този свят е създаден. “В началото Бог създаде небето и земята”(Битие 1:1). Той е великият архитект, който е сложил Своя знак върху всеки детайл от създанието. Той не е в света, иманентен, както много източни мислители вярват. Би било грешка ако изследваме някоя монументална сграда, за да намерим нейния строител, като че ли е скрит някъде в сутерена, стената или на тавана. Бог присъства навсякъде и в същото време е извън създанието, вярно поддържайки цялото Свое създание. Той е едновременно иманентен и трансцедентен.1


НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ
Предизвикателство е днес да се опише по-ясно как Бог лично присъства в света и как това се различава от източния пантеизъм. Най-добрият начин за това е като подчертаем, че според Библията Бог е личностен. Той присъства в създанието по същия начин, както бащата присъства в детето си или както художникът в картината си. Добавете към това библейското учение, че Бог постоянно поддържа Своето създание чрез силата на Своя Дух, и продължава да го моделира, оформя и обновява (Псалм 104:24-30).
Колко са многовидни Твоите дела, Господи!

С мъдрост си направил всичките;

Земята е пълна с Твоите творения...

Всички тия от Тебе очакват

Да им дадеш на време храната.

Каквото им даваш те го събират;

Отваряш ръката Си и те се насищат с блага.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават;...

Прибираш ли лъха им, те умират

И връщат се в пръстта си.

Изпращаш ли Духът Си, те се създават;

И подновяваш лицето на земята. (ст.24,27 - 30)


Тези стихове ще ни помогнат по-дълбоко да разберем колко силно Той е представен в творението си. Ние предвкусваме добрата вест, проповядвана в Новия Завет, че Бог се въвлече толкова в света, че дойде и се въплъти в човек! Въпреки това, това библейско учение за Божията иманентност не свежда до минимум Неговата трансцедентност. Той е в същото време далеч над нас, скрит в Своя царски дворец, недосегаем за човешки ръце, невидим за човешки очи – безсмъртен, невидим, възхитителен (Псалм 29, Изход 33, Йоан 1:18, Исая 6).

Когато попитаме как Бог поддържа създанието си, Псалм 147 допълва нещо към учението на Псалм 104, което би възхитило всички учени, които изследват природата. Псалмът звучи така:


Слави Господа, Ерусалиме;

Хвали твоя Бог, Сионе;

Защото Той закрепява лостовете на твоите порти…

Изпраща заповедта си по земята;

Словото му тича много бърже.
Тук цялата земя е като войска, която веднага се покорява на заповедите на Бога на Израел.
Дава сняг като вълна,

Разпръсква сланата като пепел,

Хвърля леда си като уломъци;

Пред мраза Му кой може устоя?

Пак изпраща Словото си и ги разтопява;

Прави вятъра Си да духа, и водите текат.


Всички процеси в природата изглежда са под контрола на божествените заповеди. Библията използва същия израз за Божието Слово, с което утешава Своите хора, а също така ръководи природата. Постановленията и наставленията са едно в Този, Който говори в сърцата на Своите хора.
Възвестява Словото Си на Якова,

Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.

Не е постъпил така с никой друг народ;

И те не са познали съдбите Му.

Алилуя!
Представете си законите на вселената, които човекът е разкрил с усилен труд през вековете: всички те са Божии заповеди. Ние ги виждаме като непроменими закони, както и като абстрактни сили. Но Библията ни открива тяхната истинска същност: Бог работи чрез тях като Създател. Тези “закони” са Негови думи, на които природата се покорява.
НАПРАВИ ГО ОТНОВО
Дж. К. Честертън, в книгата си Здравото учение (Orthodoxy, ed. John Lane, London, Ch. 4, p. 73), дава красив пример: един баща, който играе с детето си, надува балон и го пуска да лети. Балонът се стрелка във въздуха, издавайки смешен шум. Детето възкликва от удоволствие и вика: “Отново! Направи го отново!” По същия начин, пише Честертън, Бог Създателят не е направил абстрактни закони. Когато Той за първи път вижда изгрева, възкликва: “Отново! Нека това да стане отново! Това е красиво!” И слънцето се покорява! Вторият път Бог се зарадва още повече и повтаря заповедта. Затова Бог продължава да заповядва: “Отново! Да стане отново! Така е добре!” И така са се появили така наречените “природни закони.” Погледнато през нашите очи, това са закони. През Божият поглед, обаче, ги виждаме като могъщи думи, поддържащи съществуването на света.
ВЪПЛЪЩЕНИЕТО
Когато приемем това поучение сериозно, откриваме колко малка е разликата между Божиите думи в смисъла на неговите заповеди (природни закони) и Божиите думи в смисъла на посланието Му към света. По същия начин псалмът говори за Неговите заповеди към природата (лед, сняг, реки и слънце: Псалм 147:16-18), думите към Неговите хора (ст.19), и законите, дадени на Израел (ст.20).

Всъщност, тук виждаме предшественик на добрата вест, че Божието Слово, без което нищо не може да съществува (Йоан 1:3), стана човешко същество, изпълнено с благодат и истина, и живя между нас (Йоан 1:14).

Обобщавайки, можем да кажем, че Писанията говорят за едно много близко взаимоотношение между Бога и Неговото създание. Неговият Дух непрекъснато работи в него: природните закони са Божиите заповеди; те управляват естествения живот. Мойсеевите закони са Божиите правила за човешкия живот. Но най-велико е присъствието на Бога в Неговия Син, Който направи Създателя видим в личното Си общение със света. В Него е уникалното присъствие на Божиите заповеди (Марк 4:39), Божиите закони (Йоан 4:34), и Божието сърце (Йоан 14:6). Именно тези факти на Божието присъствие, намесата и радостта Му от създанието дават надежда за бъдещето на земята. Обаче, бихме могли да говорим за Божието присъствие във въплъщението само след като сме разгледали Падението. Природата не може да направи нищо, освен да се покорява на Божиите закони; човекът, обаче, може и наистина не се покори на Божиите морални закони.
ПАДЕНИЕТО
Ако човекът не беше паднал в греха, можехме още тук да свършим тази книга. Но уникалността на Библейското откровение е в учението за падението на човека веднага след началото. Някога, в далечното минало на човешкия род, нашите предшественици Адам и Ева въстанаха срещу своя Творец. Това имаше далеч достигащи последствия не само за човека, но и за земята, Божието създание. В Битие 3 четем, че земята бе проклета в резултат от човешкия бунт (ст. 17). Ще се върна на това в глава трета.

Това, което трябва да бъде обяснено тук, е, че след падението земята престана да бъде това, което е била. Природата вече не е това, което Бог искаше тя да бъде. Освен това, природните закони определено не са вече божествени заповеди по определение. Земетресенията, вулканичните изригвания, дивите зверове и отровните растения са доказателство за библейската истина, че природата също е проклета (Битие 3).

В същото време, обаче, Бог не е неверен. Библията учи, че Господ реши да спаси човека и Своето създание. Междувременно Той поддържа Своето създание; дори там, където грехът и смъртта са навлезли в света, те не могат да премахнат Божиите постановления в поддържането на природните закони и волята Му, изразена в морални закони към човека.

Въпреки има сянка над присъствието на Бога в света, още по-впечатляващо е да видим как Той преодолява тази сянка и в крайна сметка напълно я премахва чрез специалното Си откровение към човека и преди всичко в Сина Си Исус Христос. Това има много последствия и за земята. В останалата част от тази книга ще разгледаме главното следствие от спасителното дело на Бога, а именно възстановяването на този свят според Божия първоначален план.

Според Изтока Бог не е любяща личност, сътворила вселената, а се слива със своето създание като безличностна енергия. Във всички хора и във всички неща има дълбочина на естеството, която е техен действен и стимулиращ източник. На изток хората търсят контакт с тази сила. Но в християнството се набляга на общението с личност! На изток хората се стремят към единство, а Библейските християни към общност. От друга страна трябва да видим, че библейският възглед за създанието е също много различен от този на Запада. Повечето хора в нашите страни от Западна Европа и Северна Америка с така нареченото “християнско общество” са излезли вън от библейското учение. Изтокът набляга на Божията иманентност повече отколкото на Неговата трансцедентност; Западът погрешно набляга на трансцедентността на Бога пред Неговата иманентност.
ДЕИСТИЧНИЯТ ВЪЗГЛЕД НА ЗАПАДА
Възгледът, при който хората вярват само в Божията трансцедентност и не в Неговата иманентност, се нарича деизъм.

Още по времето на Просвещението (около 1750) християнски мислители започват да говорят за света като за голяма машина, работеща сама по себе си. Постепенно учените откриват законите на природата и си задават въпроса: “Къде виждаме Божията ръка в тази сложност?” Когато на Линей, ботаник от 17 век, бил зададен този въпрос, той отговорил: “Човек може да види Божия гръб” (quasi a tergo), цитирайки Изход 33:23, където Бог позволи на Моисей да го види в гръб. Франсис Бейкън, християнин и всепризнат като баща на съвременната наука, казва:


Нищо от Божията природа и същност не може да бъде открито чрез изучаване на този свят. Няма божествен ум в природата, нито дори рационален. Природата не показва божествена ефективност в действието си или божествена форма в устройството си. Тя не притежава божествена причинност или каквито и да било божествени качества. Тя е оформена материя, действаща чрез разновидности на движението, вътрешно присъщо на нея, и нищо повече.
По-късно учени като Декарт в действителност казват: “Не виждаме разлика между направените от човека машини и разнообразието на телата, образувани от самата природа.”2

Това води до възгледа, че цялата вселена прилича на голям часовник, който Бог Създателят е направил в началото, навил го е да работи и го е оставил да работи сам по себе си като огромна машина. Всеки може да разбере как този възглед води до много ограничено схващане за Бога. Той е само начинателят; часовникът на вселената се движи сам по себе си. Следващата стъпка е човекът да гледа на себе си като машина и Бог все повече и повече изместен от ежедневния живот на Западните хора. Там, където хората вярват в Бога, те виждат само Неговата трансцедентност и вече не вярват в иманентността Му. Все по-малко хора познават Бог като някой в техния всекидневен живот, както Енох, който ходеше с Него. Практиката на благочестието изчезва, а светът все повече бива разбиран като нереален и безсмислен. Това е също толкова отдалечено от библейското учение, както е и източният мироглед.

Движението Ню Ейдж на Запад е реакция против този деизъм. Както виждаме във възгледа на Капра за природата като танц на Шива, съществува опасност много хора, които не са доволни от един отдалечен Бог, да потърсят отговорите на изток, понеже Изтокът говори за Божията иманентност. Правейки това, хората ще изпадат от една крайност в друга без да намерят покой в личностния Бог, който според Писанието не е нито едното нито другото.

Пророк Еремия изразява това с един остър въпрос, който той зададе на Израел от името на Бога: “Може ли някой да се скрие в тайни места, та Аз да го не видя? казва Господ. Не Аз ли изпълням небесата и земята? Казва Господ” (Еремия 23:24).

ДОКОСВАЙКИ БОЖИЯТА ДРЕХА
Какво казваме, когато говорим с хора, които говорят за опитностите си в Бога, без да изповядват Христос или дори не четат Библията?

В един разговор за мистични преживявания, между добре познатия юдейски философ Мартин Бубер и също така известния психолог Карл Густав Юнг, Бубер казва: ”Аз имам известни преживявания подобни на онези, които ти наричаш божествени, но не бих ги нарекъл никога среща с Бога. Да се срещнеш с Бога винаги означава среща с някой, който те познава по име!”

От библейска гледна точка, този вид религиозно преживяване по естество е само докосване на Божията дреха, както жената, която се докосна до дрехите на Исус (Лука 8:44). В Псалм 104 светлината е наречена “Божия дреха,” небесата Негова завеса, а земята “подножието” Му (ст. 2-6). Разбира се, хората преживяват нещо от Бога, когато са чувствителни; но онези, които просто докосват Божията съзидателна мощ, или се свързват с неговата поддържаща сила, не Го срещат лично. Да се срещнеш с Царя е съвсем различно нещо.
НИЩО НЕ Е ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ
Това ме връща обратно до основната точка на тази първа глава: библейският възглед за земята като Божие създание е твърде възвишен. Не, земята не е божествена. Когато правим Бог нещо, което не е Бог, то тогава вярваме в лъжа и разрушаваме действителността. Грях е да почитаме личност, животно или растение като божествено, когато то не е.

Разбира се, Библията също ни учи на истинско уважение към създанието. Деистичният възглед за създанието като голяма машина отделена от Бога намалява истинската красота на създанието. Създанието е много повече от това.

Истинската стойност, достойнство и величие на земята като създание и постоянен предмет на Божията съзидателна сила трябва да се преоткрият дори от много християни. Като християни те знаят, че този възглед за земята е библейски; въпреки това, много пъти те изпадат в Платоновото учение, че този свят по същество е само сянка на действителния свят. Светът е само временно място за пребиваване; истинското нещо е да отидем на небето след земния живот. Но аз бих попитал: “Това ли е библейският възглед?” В Библията четем, че Бог искаше този свят да съществува; Той искаше човечеството бъде Негов управител над него; и Той е обещал да остане верен на създанието, което е направил така чудесно добро.

Разбира се, Библията също ни учи, че след сътворението човекът падна; и поради това земята бе проклета (Битие 3:17). Божието изкупително дело, обаче, никога не е означавало, че той ще унищожи тази проклета земя; вместо това Той ще я освободи от проклятието. В един момент Бог почти унищожи целия живот в Потопа; но след това Той съжали и обеща: “…нито ще настане вече потоп да опустоши земята”(Битие 9:11). Затова постави дъгата над облаците, като знак на завета не само с човечеството, но също и с животните, дърветата, птиците, с цялата природа. И така отново и отново в Псалмите четем колко чудно е, че Бог ще бъде верен към делото на ръцете Си (Псалм 138:8).

В Новия Завет Павел изгражда своето апостолско поучение върху това схващане за създанието. Така в 1 Тимотей 4 четем, че е имало учители в ранната християнска Църква, които са гледали пренебрежително на Божието създание и Неговите институции. Те са вярвали, че женитбата и добрата храна трябва да се отхвърлят, защото тези неща принадлежат на по-нисшия материалистичен свят, който отминава.

Тук Павел говори за учението на ранните гностици, които вярвали, че този свят е създание на по-нисши богове. Те виждали един духовен свят, в който има йерархия: Най-висшият Бог е Богът на любовта и нашата крайна цел, но има също много нисши богове и духовни същества. Земята е създание на един от тези нисши демони. Човекът е хванат в един демоничен свят и трябва да се освободи от него чрез въздържане и духовно съсредоточаване върху Бога. Павел казва, че в последните времена тази свръхдуховна ерес ще се върне с нова сила и привлекателност. Внимавайте, разпознавайте я и я отхвърляйте. Макар тя да има много духовен външен вид с наблягането върху размишляването и критичното отхвърляне на света, така че мнозина са привлечени към нея, тя все пак е дело на измамни духове и следователно е еретична. Защо? Защото тя презира онова, което Бог е създал. Това е идеята, на която трябва да наблегнем: ние знаем, че живеем в един паднал свят, но той продължава да бъде Божие създание.

В І Тимотей 4:4 Павел обобщава призванието на християнина като наследник на земята, като подчертава, “всичко, което Бог е създал, е добро.” Тук той говори за Битие 1. След всеки ден на сътворението, Бог каза: “Ето, това е добро.” Шестият път то беше дори “твърде добро.“ Павел цитира тази дума “добро” когато казва, че всичко, което Бог е създал, е добро; трябва да му се наслаждаваме. Намя нито една част, която да трябва да се отхвърли. Но трябва да го приемаме с благодарност, защото е предназначено за освещаване чрез Божието Слово и молитва.

Този висш възглед за Божието създание е подкрепен чрез много библейски обещания относно възстановяването на света. В християнския свят тези обещания са малко разбрани. Възнамерявам да се занимая по-специално с тези обещания в следващите глави.

Обаче, тази първа глава за сътворението беше необходима, за да разберем защо Господ няма да предаде делото на ръцете Си; първо, защото е вложил толкова много от Своята любов в Своето създание, и второ, защото Той лично присъства във всичките си дела.
ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА СЪЗДАНИЕТО
Как тези идеи влияят върху нашия християнски живот? Те трябва да ни подтикнат като християни да се работим сериозно за благосъстоянието на този свят като Божие създание.

Д-р Ханс Рокмакер често изразява това по следния начин: “Христос не слезе от небето за да обърне човешките същества да станат християни (тоест небесни жители), а дойде да направи християните човешки същества (тоест работещи на земята ‘Божии образи’).” Когато Павел казва в своето Послание към Филипяните, че нашето общение (нашето гражданство) е на небето (ст. 3:20), той не казва, че нашето бъдеще, нашето крайно предназначение е на небето, защото в следващия стих добавя, “откъдето очакваме Спасител, Господ Исус Христос, който ще преобрази нашето унищожено тяло съобразно с Неговото славно тяло, като според силата Си ще покори и всичко на Себе Си” (ст. 20-21). Това показва какво Павел има предвид с израза; “нашето гражданство е на небето,” а именно, че нашите законови права да бъдем граждани на Божието царство са скрити в Христос, който сега е на небето, но ще се върне, за да установи царството тук на земята!

Практическото приложение на този възглед за Божия план за света е подновяване на Божията първоначална заповед, а именно човекът да владее над земята и да бъде отговорен за всички създания, които Бог е създал (Битие 1:28-30). Човечеството е призвано да продължи съзидателното дело на Бога: не като Бога, Който създава от нищо, а като човешки същества, зависими от “материала,” който Бог е дал, във всякакви съзидателни, грижовни и запазващи дейности. В Битие 2:15 тази заповед е изразена в думите, “Бог взе човека и го постави в Едемската градина да я обработва и да я пази.” Важно е да обърнем внимание на глаголите, използвани там. Еврейската дума за “обработвам” включва думата за “слуга.” Всъщност, можете дори да я преведете “служа.” Вторият стих говори за закрила и запазване на нещо срещу всякакви опасности.

Понякога заповедта в Битие 1:28 и 2:15 е била неправилно тълкувана като “господарувам” или дори “манипулирам.” Християните са били обвинявани за това, че поддържат мироглед, който неизбежно води към замърсяване и злоупотреби с природата (виж Pollution and the Death of Man, p. 70). Трябва обаче да кажем, че винаги когато християните са се чувствали като господари на създанието и следователно могат да се отнасят към него както си поискат, те са били в конфликт със собствения си мироглед и в конфликт със самата Библия. Защото Библията ни учи да се грижим за създанието, да му служим, да го подобряваме, не като част от нашата собственост, а като нещо, което Бог ни е дал назаем.

Новият Завет учи, в съгласие със Стария Завет, че християните имат отговорност за всичко, което Бог е създал, както виждаме в 1 Тимотей 4. ние сме отговорни за нашия брак и за храната, която ядем и на която трябва да се наслаждаваме (ст. 3); но тази отговорност се разпростира върху всичко, което Бог е създал.

Човечеството е призвано да развива този свят, да работи в него в областите на изкуството, науката, политиката и икономиката. Християните не трябва да се оттеглят от никоя от тези области. Те трябва да бъдат активни във всички тези области, защото те са част от Божието създание и Бог присъства много по-дълбоко във всичките Си дела отколкото ние някога сме си представяли!

Ще завърша тази глава с цитат от Истинското човешко естество в Христос от д-р Ханс Рокмакер:
Новият живот в Христос е всеобхватен. Той означава да живеем съзидателно с Божията помощ, чрез молитва. В Христос Бог ни дава възможността да живеем; за нас остава да изграждаме върху тази възможност, тази основа, с талантите, които са ни дадени – било то да пеем, да рисуваме, да строим или да управляваме дом. Но за да издигнем сграда, която е повече от сено и слама, трябва да позволим на Христос да произведе плода на Духа в живота ни. Това е което означава да бъдеш наистина човек. (p. 68)


  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница