Бележки върху постмодернистичните избори в България

Влияние върху политическите институции

Вече съществува различна демография на българската политическа каста. Новото поколение има необходимата амбиция и суета, по-младо е, говори чужди езици и притежава по-малко идеологически предрасъдъци за сметка на повече фундаментални знания (включително някакъв професионален опит и здрав разум) в икономиката.

Кампанията (както и резултатът от изборите) постави началото на нов начин за водене на политика занапред. Новата ключова черта е доминирането на предпоставките за търсене на консенсус, а не на конфликт. С някои трудности и рискове от връщане към авторитарните навици, новото съзвездие е по-вероятно да превърне постепенно политическата система в конкурентна; състояние, което е за предпочитане пред сегашната концентрация на власт.

Следизборни коалиции и възможности

Ако НДСВ получи най-голям брой места (или вземе абсолютно мнозинство), то ще трябва да избира между това да управлява само под риска от разпадане на групата поради вътрешни различия и разочарования, и гарантираната стабилност под знамето на “Бащата на нацията”.

Ако ОДС състави най-голяма парламентарна група (или дори абсолютно мнозинство), те ще търсят разделяне на властта за да неутрализират оправданото обществено недоволство. Могат също да играят и за незабавни нови избори в средата на октомври. Тогава изборът обаче би бил между запазване на властта за допълнителни пет-шест месеца, но с цената на последваща загуба на позиции, и унижението да бъдеш по-слабия коалиционен партньор.

В който и да е случай, има два основни сценария: а/ коалиционно правителство, или б/ незабавни нови избори.

При “а”, новото правителство ще запази посоката и ще ускори реформите. То няма да бъде нито по-малко, нито по-евтино, от досегашното, дори напротив. Но реториката ще го представя за радикална промяна. В областта на Realpolitik, такъв един коалиционен кабинет ще съхрани скоростта на намаляването на данъците от 2001 г. и няма да рискува с бюджетни дефицити или понижен кредитен рейтинг (т.е. по-скъпо финансиране). То също така ще стъпи на постиженията на ОДС, и ще довърши вече предложените промени в:

• 
  финансовите инструменти, т.е. дълги пари под формата на прехвърлящи и потребителските облигации, депозитарни разписки и др. под.;
  
• 
  промяна в търговската политика и гражданско-процесуалните процедури, които да позволят по-добрата употреба на горните инструменти;
  
• 
  приемане на законодателство за икономическото регулиране, уреждащо принципите на лицензирането (разрешенията), и ограничаващо (или поне подреждане) на държавната намеса;
  
• 
  прилагане на оценка на въздействието на регламентите и подобряване на вече възприетите процедури за изкарването на правителството “на слънце”.
  

При “б”, т.е. ако възможността за коалиция се провали, досегашните управляващи ще се опитат да докажат, че са по-добри, отколкото мисли обществото. Конституционната формула е служебен кабинет посочен от президента. Рискът от увеличаване на бюджетния дефицит е минимален, но такива са и шансовете такъв кабинет да убеди избирателите, че управлява в обществен интерес. Възможните промени на икономическия фронт са следните:

• 
  Провеждане на търг за управление на БТК и обява за търг за третия GSM лиценз;
  
• 
  Продажба на някои жизнени военни предприятия на уважавани инвеститори;
  
• 
  Продажба на останалата част от банковата система;
  
• 
  Смени в избрани бордове на държавни предприятия и на високи постове в администрацията с цел подобряване на образа и обичайните политически пазарлъци;
  
• 
  Дела за корупция;
  
• 
  Провеждане на някои от мерките, изброени при сценарий “а”.
  

Странични ефекти

При който и да е сценарий, при успех или провал на коалиционните преговори, и каквато и да е ефективността на изпълнителната власт след изборите, имиджът на цар Симеон ще се подобрява. Това би увеличило залога в президентските избори през есента. Те ще се превърнат на практика в референдум за републиката. Президентът Стоянов изглежда победител, и това потвърждава конституционния смисъл на непартийното президенство.

Конституционният дебат обаче няма да приключи веднъж и завинаги. Мечтаното от някои следизборно разочарование от личността на царя (поради разминаване между популистката реторика и реалната икономическа свобода за маневриране) е малко вероятно дори ако кабинет на мнозинството на НДСВ излезе неефективен. Тогава обяснението в главите на разгневените избиратели би звучало така: “Дори месията не можа да се справи, значи трябва да се промени системата” .

Друг страничен ефект ще е излизането наяве на неуспехите на управляващите досега. Те забавиха затварянето на губещите предприятия и продаваха на РМД. За тях се оказа невъзможно да обяснят обществената полза от управлението си. Накрая, те деградираха до лява популистка реторика, макар външните наблюдатели да вярваха, че са консервативни застъпници за пазара. Икономическата стабилност и фискалната дисциплина накара хората да харчат по-малко, а фирмите – да инвестират повече. Доходът нарасна значително, но никой не обърна внимание, най-вече заради ръста на безработицата и по-важно – заради горчивото усещане за несправедливост на реформите и липса на еднакви възможности.

В същото време, невъзможно бе да се докаже, че икономиката не върви. Така претендентите нямаха друг избор освен да минат на “тези не са правилните хора” антикорупционна реторика. Това също не бе лесно за доказване, но убеждението вече бе пуснало корени в обществената психика. Подмладяването на кандидатите с появата на НДСВ отново върна икономическия рационализъм в политическия дебат в страната. Странното е, че повечето от новите лица бяха готови да подкрепят ОДС преди създаването на движението, но никой не ги покани да изпълнят вижданията си и да задоволят суетата си в управлението; те бяха приветствани да говорят, но не и да работят. В този смисъл партийно-държавният капитализъм предизвика собственото си погребение.