Белгия Публични финанси



страница1/5
Дата28.10.2018
Размер0.63 Mb.
  1   2   3   4   5




Въведение

Настоящият работен документ на службите на Комисията съдържа междинен преглед на настоящото положение в прилагането на специфичните за отделните държави препоръки (СДП) в държавите членки и в еврозоната като цяло. В прегледа се отчита напредъкът, постигнат през последните три години, като се посочват ключовите реформи, предприети след стартирането на процеса на Европейския семестър, и се подчертават пропуските в прилагането с оглед на последните препоръки, приети през 2013 г. Предвид факта, че няма голяма вероятност повечето главни предизвикателства да бъдат преодолени за една година, този преглед показва непрекъснатостта на усилията за реформи с течение на времето. Този анализ е предварителен и технически. Комисията ще представи своята окончателна оценка, основана на националните програми и отчитаща задълбочените анализи в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси, в пакета от специфични за отделните държави препоръки за 2014 г.



Предоставя се информация и за страните, които прилагат програма за икономически корекции (Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър, Румъния), въпреки че не съществуват отделни за тези държави препоръки извън рамките на изпълнението на програмите. Някои от задълженията за мониторинг и докладване съгласно Пакта за стабилност и растеж не се прилагат, а повечето задължения по Европейския семестър са прекъснати за държавите от програмата за еврозоната от влизането в сила на двойния пакет. Включен е и преглед на положението в Хърватия, въпреки че тя все още не е получила официални специфични препоръки.

Белгия

Публични финанси: Въпреки направените усилия за консолидация Белгия запазва неблагоприятна фискална позиция по отношение на високото равнище на своя дълг. Дефицитът постепенно спадна от 2010 г. насам, но остана над прага от 3 % от БВП, определен в Договорите. Белгия се е ангажирала с допълнителни мерки за 2013 г. Пенсионната реформа, започната в края на 2011 г., въведе по-строги изисквания за минимална възраст и трудов стаж при схемите за ранно излизане от трудовия пазар и ранно пенсиониране и засили финансовите стимули за удължаване на продължителността на трудовия стаж, като в подкрепа на тази реформа се предприемат мерки за активен живот на възрастните хора. Предвид мащаба на предизвикателството изглежда са необходими допълнителни мерки и реформи за защитата на публичните финанси в дългосрочен план. Не е ясно как новите общностни умения за дългосрочни грижи ще подобрят ефективността на разходите.

Финансов сектор: Белгия е предприела мерки за стабилизиране на банковия сектор чрез рекапитализиране на най-уязвимите банки и реформиране на надзорната рамка за финансовия сектор. Въпреки това финансовото състояние на някои банки, макар да се подобрява, се нуждае от постоянен мониторинг, особено с оглед на високото равнище на държавните условни пасиви.

Растеж и конкурентоспособност: Белгия е предприела мерки за овладяване на инфлационния натиск чрез подсилване на органа за защита на конкуренцията и чрез регулаторни мерки за намеса на пазарите на енергийни и телекомуникационни услуги. В резултат на това цените на енергията и цените на телекомуникационните услуги са спаднали и общата инфлация намаля до под нивата, наблюдавани в съседните държави. Продължават да са необходими допълнителни структурни мерки, по-специално в областта на търговията на дребно и сектора на професионалните услуги. Белгия е предприела някои мерки за преодоляване на акумулираната разлика в заплатите. Прието бе замразяване на заплатите в реално изражение за 2013 г. и 2014 г., а линейните и целеви намаления на социалноосигурителните вноски за сметка на работодателите бяха увеличени. Няма напредък по реформата на механизма за определяне на заплатите, насочена към предотвратяване на премахване в бъдеще на връзката между заплатите и производителността. Въпреки че силните страни на системата за научни изследвания и иновации отчасти компенсираха влошаването на разходната конкурентоспособност на страната, Белгия ще има полза от разширяване иновационната си база и осигуряване на повече квалифицирани специалисти, както и от насърчаване на предприемачеството. Като се има предвид, че прогнозите относно емисиите на парникови газове продължават да надхвърлят зададената цел, Белгия трябва да прилага по-амбициозни политики, особено в секторите на транспорта и строителството, включително чрез въвеждането на ефективна вътрешна рамка за разпределение на усилията между различните компетентни органи.

Заетост и социални политики: Тъй като не са предприети съществени мерки за прехвърляне на данъчното облагане от трудовите доходи към данъци, които оказват по-малко отрицателно влияние върху растежа, целенасочени мерки намалиха данъчната тежест върху труда и са предприети редица мерки за подобряване на функционирането на пазара на труда. Реформата на системата за обезщетения при безработица ускорява постепенното намаляване на размера на обезщетенията. Бяха въведени някои мерки за увеличаване на капацитета за стажове и учене през целия живот. Необходими са по-фундаментални разсъждения относно съгласуването на резултатите от образованието и обучението с изискванията на пазара на труда. Междурегионалната трудова мобилност следва да бъде допълнително подобрена. Необходими са и конкретни мерки за преодоляване на нарастващата безработица сред младите хора, както и за интегрирането на трудовия пазар и в обществото на лицата с емигрантски произход.

България

Публични финанси: България предприе съществени мерки, с които да гарантира устойчивостта на публичните си финанси. Тя коригира прекомерния си дефицит през 2011 г. и в структурно изражение достигна своята средносрочна цел (СБЦ) от -0,5 % от БВП през 2012 г. С консолидиран държавен дълг в размер под 20 % от БВП България се нарежда сред държавите с най-ниско съотношение на дълга в ЕС. България значително укрепи фискалната си рамка през последните години, което допринесе за поддържането на бюджетна дисциплина и повишаване на доверието във фискалната политика. По отношение на приходите спазването на данъчното законодателство и ефикасността на данъчната администрация все още са предизвикателства в България. По отношение на пенсионната реформа България предприе някои стъпки в положителна насока, но са необходими допълнителни усилия за ограничаване на ранното излизане от трудовия пазар. Все още липсват конкретни стъпки за ограничаване на злоупотребите със системата на пенсиите за инвалидност. Реформите в сектора на здравеопазването са възпрепятствани от липсата на административен капацитет.

Растеж и конкурентоспособност: Законодателството за обществените поръчки бе реформирано, но е необходимо да се извършат още подобрения за укрепване на административния капацитет и осигуряване на прилагане. Неотдавнашните промени в правилата за забавените плащания ще подобрят цялостната бизнес среда, за което ще спомогне и планираната реформа на процедурите при неплатежоспособност, която все още предстои да бъде извършена от правителството. България все още трябва да постигне напредък в реформата на съдебната система. Транспортната инфраструктура на България отбеляза подобрения през последните години, но остава значителен потенциал за подобряване на ефективността. Същото важи за сектора на водоснабдяването и сметосъбирането. В този контекст България трябва да подобри административния капацитет на съответните регулаторни органи. Необходими са значителни реформи в българския енергиен сектор, за да бъде приведен в съответствие с вътрешния енергиен пазар и да се подобри ефективността.

Заетост и социални политики: България страда от по-ниски от средните и намаляващи нива на заетост, както и от големи различия в процента на безработица между отделните региони и групи от населението. Необходими са реформи за подобряване на ефективността на службите по заетостта и за прилагане на ефективни мерки за увеличаване на заетостта сред младежите. Като цяло качеството и ефективността на нейната образователна система също трябва да се подобрят. Реформите са в процес на подготовка, но тяхното приемане и изпълнение са забавени. Що се отнася до минималните осигурителни прагове, правителството предприе стъпки за ограничаване на тяхното въздействие, но тези усилия попречиха на по-изчерпателния преглед на системата.

Чешка република

Публични финанси: Чешката република е предприела мерки, за да сложи край на прекомерния бюджетен дефицит до 2013 г. Необходими са обаче допълнителни усилия за повишаване на качеството на бюджетната консолидация. По-специално разходите, стимулиращи растежа, като публичните инвестиции, показват рязко кумулативно намаление от 2010 г. до 2012 г. Наред с ниското ниво на усвояване на средствата от структурните фондове, това излага на риск дългосрочните перспективи за растеж. Като цяло е постигнат ограничен напредък по отношение на подобряването на ефективността на публичните разходи. Приети бяха реформи за увеличаване на спазването на данъчното законодателство и събирането на данъците, но въвеждането на единен събирателен пункт беше забавено и не се използва напълно възможността за намаляване на административната тежест на плащането на данъци. Някои косвени данъци, а именно ДДС и акцизите, бяха повишени. Съществува обаче потенциал за по-ясен преход от облагането на труда към области, по-малко вредни за растежа, и за допълнително намаляване на разликите в третирането на наетите лица и самонаетите лица. Реформата на пенсионната система от 2011 г. подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси, но продължават да са необходими по-нататъшни стъпки.

Растеж и конкурентоспособност: Ниската ефективност на публичната администрация продължава да бъде важен проблем за чешките предприятия. Чешките органи взеха мерки за борба с корупцията и приеха две последователни стратегии за борба с корупцията. Тяхното изпълнение обаче не беше достатъчно ефективно. Някои ключови мерки бяха изпълнени частично, например относно Закона за обществените поръчки, а други все още са в процес на изпълнение, като например дългоочакваният Закон за държавните служители. Повишаването на качеството на задължителното и висшето образование е от основно значение за дългосрочната конкурентоспособност на Чешката република. Макар в областта на задължителното образование да се извършват някои мерки, финансирани от ЕС, в областта на реформата на висшето образование не бе постигнат напредък.

Заетост и социални политики: Макар да е широко признато, че участието в пазара на труда на жените с малки деца и на групите в неравностойно положение е под оптималното, само много ограничен отговор беше даден до този момент. Предложението на правителството за новия закон за предоставяне на услуги за гледане на деца, придружен от данъчни субсидии за предоставящите такива грижи и участващите семейства, е стъпка в правилната посока, но може да осигури само частично решение на този проблем. През 2011 г. беше приета реформа на бюрата по труда и от тогава е в процес на изпълнение. Остава да се види дали предприетите мерки са достатъчни, за да се гарантира, че бюрата по труда, оборудвани с подходящите служители и инструменти, могат да осигурят ефективна и целенасочена помощ за търсене на работа.

Дания

Публични финанси: Бюджетният дефицит на Дания се очаква да спадне до 1,7 % от БВП през 2013 г. Благоприятната перспектива за датските публични финанси се дължи отчасти на еднократни мерки, което е показателно за значението на провеждане на разумна фискална политика, която надхвърля рамките на ППД, за да се запази доверието в датската икономическа политика и да се предвидят разходите, свързани със застаряването на населението.

Финансов сектор: Рисковете за финансовата стабилност, свързани с високите дългове на домакинствата в Дания, изглеждат ограничени. През изминалата година правителството и финансовият сектор въведоха мерки, които са в правилната посока. Въпреки това е необходим е строг мониторинг, за да се гарантира, че те имат желания ефект. Досега не са обмисляни никакви промени за намаляване на деформациите и укрепване на антицикличните характеристики на системата за данъчно облагане на недвижимите имоти.

Растеж и конкурентоспособност: Слабата вътрешна конкуренция води до високи търговски маржове в ценообразуването на стоките и услугите в Дания. През 2012 г. правителството представи пакет за конкуренцията със съответните мерки. Освен това комитет за производителността понастоящем анализира ниския ръст на производителността в датската икономика и потенциалния принос на неоптималната конкуренция в сектора на услугите в Дания. Резултатите се очакват преди края на 2013 г. и след това би трябвало да се приложат чрез подходящи мерки на политиката.

Заетост и социални политики: Дания извърши важни реформи в ранното пенсиониране, пенсиите за инвалидност и схемите за субсидиране на заетостта (т.е. системата „flex-job“), за да увеличи предлагането на работна ръка. Необходими са обаче допълнителни усилия за подобряване на пригодността за заетост на хората, маргинализирани по отношение на пазара на труда, като например нискоквалифицираните работници, хората с намалена работоспособност и хората с емигрантски произход. Датското правителство предприе стъпки за подобряване на ситуацията, по-специално чрез засилване на образователния аспект на активните мерки на пазара на труда, което също ще бъде полезно за тези групи. Два експертни комитета бяха създадени за подобряване на активните мерки на пазара на труда както за осигурените работници, така и за неосигурените. Беше съгласувана реформа на системата на основното и средното образование, която ще бъде осъществена през учебната година 2014—2015 г. Представено беше и предложение за реформа на системата на професионалното образование и обучение, която предстои да влезе в сила до август 2015 г. Провежда се и реформа на системата на висшето образование.

Германия

Публични финанси: След като бюджетният дефицит надхвърли 3 % от БВП през 2009 г. и 2010 г., Германия възстанови своята солидна фискална позиция. През 2012 г. общият държавен бюджет имаше малко положително салдо и средносрочната бюджетна цел беше достигната. През последните години Германия увеличи разходите за образование и научни изследвания, но допълнителни усилия в това отношение ще бъдат още по-полезни за нея. Германия увеличи в известна степен ефективността на публичните разходи за здравеопазване и на дългосрочните грижи, както и на данъчната система. Бяха направени някои стъпки към прилагането на конституционното правило за балансиран бюджет („дълговата спирачка“), въпреки че изглежда са необходими специфични правила за прилагане в повечето провинции.

Финансов сектор: Германия засили регулаторната и надзорната рамка във финансовия сектор и предприе стъпки да постигне съответствие с новата регулаторна рамка на ЕС. Решенията на Комисията за държавната помощ допринесоха за преструктурирането на Landesbanken, но като цяло Германия има нужда да предприеме мерки за подкрепа на консолидацията в банковия сектор.

Растеж и конкурентоспособност: Германия предприе мерки за ускоряване на разширяването на електрическата мрежа и започна координацията на управлението на енергийната система с някои съседни държави членки. През последните години Германия положи много ограничени усилия, за да гарантира конкуренцията на пазара на услугите в железопътния транспорт, и бяха проведени само маргинални реформи, за да се отворят секторите на услугите, по-специално професионалните услуги и занаятите. Наскоро Германия прие законодателна реформа за подобряване на прилагането на правото в областта на конкуренцията.

Заетост и социални политики: Германия постигна напредък в намаляването на дългосрочната безработица, но тя би могла да направи повече, за да използва в пълна степен потенциала на своята работна сила с оглед на демографските промени. След общата оценка на мерките за подпомагане на семейството правителството трябва да предприеме действия за премахване на данъчните демотивиращи фактори за заетост на вторите работещи членове на домакинството. Германия увеличи броя на заведенията за грижи за децата и предприе редица инициативи за подобряване на ранното езиково обучение и на четивните умения на децата и за справяне с нивото на преждевременно напускане на училищата от родените в чужбина ученици (което е два пъти по-високо от средната стойност в национален мащаб). Заплатите нараснаха значително през последните години. Въпреки полуавтоматичното намаление на процента на вноската в пенсионноосигурителната схема, данъчната тежест върху труда остава висока, по-специално върху ниските доходи.

Естония

Публични финанси: Естония е със солидни фискални позиции в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Главната цел на нейната бюджетна стратегия е да се осигури устойчива фискална политика, която подкрепя балансирания икономически растеж. Нейната средносрочна цел е структурен излишък, който бе постигнат през 2012 г. Беше представен нов проектозакон, за да се спазят изискванията на Договора за стабилност, координация и управление и за регламентиране на вече съществуващото, но в голяма степен неофициално досега, правило за (структурно) бюджетно салдо в средносрочен план. Естония все още трябва да представи конкретни мерки за засилване на обвързващия характер на съществуващите многогодишни правила и тавани за разходите.

Растеж и конкурентоспособност: Естония се възстанови бързо след кризата от 2008—2009 г. Въпреки че темпът на растеж на нейният БВП се забави, той все още надвишава средната стойност за ЕС. Естония също подобрява своите позиции в международната верига на стойността и в секторите, изискващи високо ниво на познание, и се облагодетелства от нарастващи инвестиции в научноизследователската и развойна дейност. При все това през 2012 г. намаленията в експортните дялове и доста голямото увеличение на разходите за труд за единица продукция указаха на известна загуба на конкурентоспособност. През първата половина на 2013 г. със забавянето на растежа на производството и увеличаването на заетостта растежът на производителността в икономиката спадна, а в същото време заплатите се повишиха значително, което доведе до допълнителни загуби на конкурентоспособност. Ще бъде необходимо специално внимание, за да се гарантира, че резултатите в образованието по-добре съответстват на нуждите на трудовия пазар, като се ограничават рисковете от увеличение на заплатите, което надвишават увеличението на производителността. Правителството започна няколко реформи, например на системата на основните и средните училища и на училищата за ПОО и висшето образование и се подготвят още реформи, като например дългоочакваната стратегия за учене през целия живот. Окончателното им оформление обаче все още трябва да бъде определено и въздействието на тези реформи ще бъде видимо едва в средносрочен и дългосрочен план.

Заетост и социални политики: Трудовият пазар на Естония се възстанови бързо от кризата от 2008—2009 г. Икономическият растеж продължава, въпреки че е малко по-бавен през 2013 г., и все повече безработни хора намират работа, а реалните заплати се увеличават. При все това продължаващата младежка и дългосрочна безработица, несъответствието между търсените и предлаганите умения и загубите на работна ръка поради хронични заболявания и здравословни проблеми остават сериозна причина за безпокойство. В допълнение към това, продължаващият недостиг на детски заведения забавя завръщането на родителите, особено на жените, на трудовия пазар, което осуетява техния пълноценен принос на него. Правителството се опитва да се справи с тези недостатъци чрез няколко проекта за реформи, в частност реформата на Схемата за неработоспособност, но тези проекти все още трябва да бъдат финализирани и изпратени в парламента за одобрение. Най-накрая, на местно ниво, системното несъответствие между фискалния и административен капацитет и прехвърлените отговорности негативно се отразява на ефективността и качеството на услугите, предоставяни от местните администрации в повечето сектори, включително дългосрочните грижи, услугите в подкрепа на семейството, образованието и транспорта. Същото се отнася до мерките за подкрепа на местно ниво, необходими за гарантиране на предоставянето на ефективни здравни услуги. Реформите за справяне с тези проблеми още не са съгласувани. В частност представянето на новата „Стратегия за регионално развитие“ на правителството е отложено, като в същото време се подготвя план за действие за подобряване на местната публична администрация.

Ирландия

Публични финанси: Ирландия стриктно се придържа към постигането на номиналните фискални цели през периода на програмата за приспособяване на икономиката. Дефицитът за 2013 г. е прогнозиран в размер на 7,4 % от БВП, което е минимално под тавана от 7,5 % , установен от Процедурата при прекомерен дефицит (ППД). Държавният дълг като процент от БВП остава висок и ще достигне своята кулминация през 2013 г., но след това следва да спадне поради усилията за консолидация и по-високия растеж на БВП. Реформата на бюджетната рамка е в крак с напредъка на ниво ЕС, но разходната рамка и докладването и прозрачността на данните трябва да бъдат допълнително подобрени.

Финансов сектор: Намаляването на задлъжнялостта и преструктурирането на местните банки се развива добре, въпреки че още остава да бъде направено. Наскоро предприетите усилия са с акцент върху дефинирането и постигането на цели за устойчиво решение на проблема с просрочените ипотеки, справянето с проблема с други необслужвани заеми и подобряването на регулаторната рамка (уреждане на личната неплатежоспособност и възстановяването на владение, Кодекса за поведение относно просрочените ипотеки и кредитния регистър). Провежда се всеобхватна оценка на балансовите отчети на банките преди да бъдат проведени тестовете за устойчивост през 2014 г. съгласно Единния надзорен механизъм, която ще бъде завършена до края на ноември.

Растеж и конкурентоспособност Реалният растеж на БВП се очаква да бъде скромен (0,3 %) през 2013 г. преди да се повиши до 1,7 % през 2014 г. Това е в съответствие със слабото частно потребление и доходите през първата половина на 2013 г. въпреки увеличението на заетостта, като се има предвид продължаващото намаляване на задлъжнялостта на домакинствата и значителните спестявания като предпазна мярка. При все това прогнозата за трудовия пазар продължава да се подобрява, което трябва евентуално да доведе до повишение на местното потребление и растеж на производството. Някои ключови фармацевтични продукти, произвеждани в Ирландия, са с изтичащ патент през тази година и това доведе до забавяне в растежа на експорта и импорта. Ценовият натиск се очаква да бъде нисък, като се има предвид високото ниво на свободен капацитет в икономиката и ограниченият инфлационен ефект от фискалните мерки.

Заетост и социални политики: Структурите реформи подобриха икономическите фундаменти, но по някои проблеми продължава да се работи. Наскорошните реформи по програмата са с акцент върху засилване на механизмите за активиране, осигуряване на задълбочена и широкообхватна подкрепа за търсещите работа (в частност за дългосрочните и за младите безработни), както и върху подобряване предоставянето на подходящи допълнителни програми за образование и обучение с цел да се насърчи преквалификацията и повишаването на квалификацията. Работата по изготвянето на тези услуги все още не е приключила. Другите реформи по програмата имат за цел намаляване на разходите и увеличение на ефективността при предлагането на здравни услуги, реформиране на водния сектор и намаляване на разходите за правни услуги чрез засилване на конкуренцията.

Гърция

Публични финанси: Гърция продължава като цяло постига напредък съгласно Втората програма за икономически реформи, въпреки че някои важни действия бяха забавени. Бяха предприети важни мерки, за да се поставят публичните финанси на Гърция на устойчив път за развитие. Последните бюджетни развития в общи линии са в съответствие с набелязаните цели. При все това, трябва да бъдат увеличени усилията, за да се гарантира постигането на първично бюджетно салдо през 2013 г. и се гарантира извършването на допълнителни подобрения на бюджета.

Увеличаването на публичните приходи и реформирането на неефективното управление на приходите са ключови приоритети и са необходими значителни усилия, за да стане наскоро създадената полуавтономна администрация на приходите напълно оперативна и се подобри нейната ефективност. Реформата на публичната администрация продължава с дискусии inter alia относно стратегията за човешките ресурси, еволюцията на схемата за мобилност и прилагането на скалата на възнагражденията с оглед да се гарантира устойчивостта на нивото на заплатите. Бяха осъществени няколко важни структурни реформи в областите на здравеопазването и управлението на публичните финанси. При все това, все още са необходими дългосрочни реформи в много други области.


  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница