Белгия Публични финанси



страница2/5
Дата28.10.2018
Размер316 Kb.
#102387
1   2   3   4   5

Финансов сектор: Необходимо е решително и ефективно прилагане на програмата за приватизация. Рекапитализацията на четирите основни банки бе приключена.

Растеж и конкурентоспособност Макроикономическият обзор показва първите признаци на възстановяване, като прогнозата е за положителен растеж от 0,6 % през 2014 г. След няколко години на рецесия, първата половина на 2013 г. беше белязана от общо забавяне на рецесията и първите признаци за достигане на най-ниската точка на икономическия цикъл. Въпреки че спадащите разходи за труд за единица продукция, подкрепени от успешни реформи на пазара на труда, подобряват разходната конкурентоспособност, продължаващите реформи на продуктовите пазари трябва да бъде ускорени и засилени. Програмата за приспособяване на икономиката е със силен акцент върху структурните реформи, необходими за създаване на правилните условия за възстановяване на инвестициите, работните места и продуктивността след завъртането на икономическия цикъл. Ключовите реформи с цел inter alia насърчаване на ефективна и конкурентна бизнес среда, реформа на съдебната система, развитие на ефективни мрежови индустрии и услуги и отваряне на регулираните професии, напреднаха в съответствие с ангажиментите по програмата, но решенията в областта на политиката все още предстоят.

Заетост и социални политики: Борбата с безработицата продължава да е ключов приоритет. Гърция осъществи амбициозни реформи на трудовия пазар и сега е от жизненоважно значение да се напредне относно четирите стълба на плана за действие за заетостта: програмата за публичните строителни дейности, чиракуването и стажовете за младежите („схемата с ваучерите“), реформата на Публичната служба за заетост (OAED) и засилването на професионалното обучение и стажуването. Гърция търси начини да подобри мрежата за социалната сигурност в рамките на сегашния бюджетен пакет, като включи разработване на подпомагане за безработица за дългосрочно безработните лица и създаването от януари 2014 г. на гарантирана схема за минимални доходи (като пилотен проект).

Испания

Публични финанси: Испания е поела ангажимент да коригира прекомерния си дефицит до 2016 г. Страната напредва по отношение на реформата на пенсионната система. През 2011 г. бяха приети постепенното увеличаване на законоустановената пенсионна възраст и на осигурителния стаж, изисквани за пълна пенсия, а през март 2013 г. бяха ограничени достъпът и стимулите за ранно и частично пенсиониране. До края на годината се очаква приемането на закон относно регулирането на коефициента на устойчивост в пенсионната система. Управлението на публичните финанси беше подсилено, прозрачността и контролът върху регионалните бюджети бяха подобрени, до края на годината се предвижда създаването на независима бюджетна институция, бяха приключени закъснелите плащания и бяха предприети мерки за предотвратяване на късни плащания, а в края на годината се очаква да бъде одобрен закон за премахване на индексирането, с който ще бъде отменено индексирането на публичните приходи и разходи спрямо инфлацията. От 2012 г. се приемат мерки за започване на пренасочването на относителната данъчна тежест към данъците върху потреблението и данъците за околната среда, за подобряване на спазването на данъчното законодателство и намаляване на склонността към данъчна задлъжнялост на физическите лица и предприятията. Необходими са обаче допълнителни усилия и през юли беше създадена независима експертна група, която да подготви общия преглед на данъчната система.

Финансов сектор: Програмата за финансовия сектор, която трябва да завърши през януари 2014 г., е в ход на изпълнение. Преструктурирането на банките, които са получили държавна помощ, напредва също добре, а спазването на изискванията за хоризонталните политики е почти приключило. По този начин рамката за управлението, регулирането и надзора на испанския банков сектор беше подсилена.

Растеж и конкурентоспособност: Слабости в бизнес средата като сегментиране на вътрешния пазар или пречки за навлизане на пазара в секторите на услугите възпрепятстват създаването на работни места. В Парламента беше внесено законодателно предложение за насърчаване на функционирането на испанския вътрешен пазар (Закон за гарантиране на единството на пазара). Водят се консултации по първия проект на закон за реформиране на професионалните услуги, но крайният срок за приключването им не се спазва. В неотдавнашния закон за предприемачеството са посочени подобрения на рамката за корпоративна несъстоятелност и по-гъвкави форми на дружества. От 2012 г. насам бяха предприети също така мерки за отваряне на търговията на дребно и за подобряване на ефективността на пазара на жилищата под наем. Като последващи действия на мерките, предприети през 2012 г., през юли 2013 г. органите предложиха законодателен пакет, насочен към преразглеждане на електроенергийния сектор и приключване на дългогодишния тарифен дефицит в сектора на електроенергията. Необходими са допълнителни усилия за справяне с проблемите пред конкуренцията в транспортния сектор. Испания предприе стъпки за реформиране на публичната си администрация: през февруари 2013 г. правителството представи проект на закон относно реформата на местната администрация (който предстои да бъде приет от Парламента преди края на 2013 г.) и започна работата по една по-широка реформа на публичната администрация.

Заетост и социални политики: Като се опира на предишни реформи от 2010 г. и 2011 г. по-цялостната реформа на пазара на труда от 2012 г. заедно със споразумението със социалните партньори от 2012 г. изглежда са създали условията за подобряване на устойчивостта на пазара на труда. Все още е твърде рано обаче да се оцени тяхното въздействие. Продължава работата за насърчаване на активните политики на пазара на труда, както и връзката им с пасивните политики. Въпреки това ефективното прилагане протича по-дълго от очакваното и координацията между центъра и автономните области все още представлява риск за ефективно постигане на резултати. В рамките на стратегията за предприемачеството и заетостта сред младите хора се предприемат мерки с цел подобряване на възможностите за заетост на младите хора. Понастоящем се провеждат също така реформи за подобряване на професионалното образование и обучение (ПОО). Досега бяха предприети само ограничени мерки за справяне с бедността и социалното приобщаване.

Франция

Публични финанси: Въпреки че Франция положи значителни усилия за консолидация, за да намали номиналния дефицит от 7,5 % от БВП през 2009 г. до 4,8 % през 2012 г., тя не коригира своя прекомерен дефицит през 2013 г. в резултат на по-лоши от очакваните икономически условия и поради това получи две допълнителни години от Съвета. Дали планираната реформа за децентрализация ще доведе до значителни спестявания за правителството като цяло остава неясно. От пенсионната реформа от 2013 г. се очаква да допринесе за дългосрочната устойчивост на пенсионната система, но тя може да остане недостатъчна в средносрочен план. Планираните мерки основно се фокусират върху приходната страна на бюджета, в частност върху увеличаването на социалните вноски, както за работещите, така и за работодателите. Пенсионната реформа от 2013 г. също така обхваща само общата схема и не успява в пълна степен да преразгледа специалните схеми.

Конкурентоспособност и растеж: Бяха предприети някои мерки за да се увеличи ефективността на данъчната система чрез съкращаване на избрани данъчни разходи. Бяха приложени също мерки с цел да се намали склонността към задлъжнялост в корпоративното данъчно облагане. Установяването на междинна ставка на ДДС от 10 % през 2013 г. има за цел опростяване на данъчната система, но няма да намали недостатъците (напр. намалената ставка на ДДС в ресторантския бизнес). Франция предприе някои мерки за подкрепа на конкурентоспособността, в частност чрез въвеждането на данъчния кредит за конкурентоспособността и заетостта през 2013 г. Само ограничени мерки бяха предприети, за да се увеличи конкуренцията в регулираните сектори. В мрежовите индустрии Регламентът NOME ще намали бариерите за навлизане в енергийния сектор и се подготвя реформа, която има за цел увеличаване на ефективността на железопътната система.

Трудов пазар: Законът от юни 2013 г. за осигуряване на работни места е стъпка за подобряване на функционирането на трудовия пазар. В него по-специално фигурира слабият достъп до учене през целия живот. Бяха също предприети мерки за подкрепа на заетостта на по-възрастните работници и на младите хора, в частност чрез субсидирана трудова дейност и стажове, резултатът от това обаче в известна степен беше смесен. Най-новата във времето програма „Работни места за бъдещето“ ефективно подпомага перспективите за заетост на нискоквалифицираните млади хора, докато „Договорът на поколенията“ досега показа ограничени резултати. През 2012/13 г. беше предприета също реформа на публичната служба за заетост. Частично беше потърсено решение за сегментирането на трудовия пазар чрез повишаване на социалните вноски на работодателите по договорите с продължителност под три месеца, с цел да се намали делът на краткосрочните трудови договори. Дискреционните увеличения на минималната заплата са ограничени с цел да се запази конкурентоспособността, като се остави поле за действие на формулата за индексация на заплатите. Преговорите между социалните партньори относно системите за обезщетения при безработица ще започнат скоро. Като се има предвид нивото на безработицата, са необходими допълнителни структурни реформи за намаляване на разходите за труд.

Хърватия

С оглед на своето присъединяване на 1 юли 2013 г. Хърватия участва в Европейския семестър за 2013 г. на доброволна и неформална основа, като изпрати икономическа програма през април 2013 г. В работния документ на службите на Комисията се съдържа качествена оценка на програмата, в която се заключава, че въпреки постигнатия напредък, остават много важни бюджетни и структурни предизвикателства. Не бяха включени специфични за отделната държава препоръки.



Публични финанси: През последните години бюджетната рамка в Хърватия беше реформирана с влизането в сила на три основни правни акта: i) Закона за бюджета (2009 г.), ii), Закона за данъчната отговорност (2011 г.), и iii) решението на правителството за създаване на комитета по фискалната политика (2011 г.). По отношение на приходите Хърватия предприе мерки за пренасочване на структурата на данъчното облагане от трудовите доходи към данъци, които са по-малко вредни за растежа, и за подобряване на спазването на данъчното законодателство чрез действия за борба с отклоняването от данъчното облагане и за подобряване на ефективността на данъчната администрация. По отношение на разходите са започнати мерки за извършване на преглед на ефективността и устойчивостта на разходите за социална защита и пенсии. Съгласно предоставените от органите данни дефицитът на консолидирания държавен бюджет на Хърватия е на ниво от 5,0 % от БВП през 2012 г. Държавният дефицит на касова основа през първите девет месеца на 2013 г. е достигнал близо 4,0 % от БВП, което е по-високо от планираното равнище за цялата година (3 %). Консолидираният брутен държавен дълг нарасна бързо от 2009 г. насам, достигайки 55,5 % през 2012 г. и според прогнозите още ще се повишава.

Растеж и конкурентоспособност: Ниското качество на бизнес средата и ниската ефективност на съдебната система, както и липсата на конкуренция в ключовите пазари, пречи на перспективите за растеж на хърватската икономика. През последните години Хърватия прие законодателни, институционални и практически мерки за намаляване на административната тежест и съживяване на инвестициите. Предприети бяха някои първи мерки за модернизиране на публичната администрация, подобряване на ефикасността на съдебната власт, както и за прилагане на механизми за превенция с цел борба с корупцията в публичния сектор, но са необходими допълнителни мерки за подобряване на административния и съдебния капацитет. Разходите за научни изследвания и развитие са ниски, към което се прибавя неефективната правна рамка. Новата стратегия за иновации и планираната стратегия за интелигентно специализиране са стъпки в правилната посока.

Заетост и социални политики: Потенциалът на хърватския пазар на труда не се използва пълноценно, като младите хора, дългосрочно безработните, възрастните хора и жените са в особено неблагоприятно положение. Обхватът на активните политически мерки на пазара на труда се подобри в последно време, но ефективността на мерките предстои да бъде оценена. Също така за да подобри слабите резултати на пазара на труда, Хърватия прие първите изменения на Закона за труда, частично насочени към законодателството за защита на заетостта. Втората фаза на измененията на Закона за труда, в която се очакват повече значителни промени в законодателството за защита на заетостта, е в процес на подготовка, като и широкомащабната реформа на пенсионната система. Социалното положение се влошава, като една трета от населението е изложено на риск от бедност. Остава потенциал за подобряване на ефективността на системата за социални помощи и за преодоляване на съществуващите възпиращи фактори за започване на работа сред някои групи от населението. Стратегията за социалните помощи за периода 2011—2016 г. и новият закон за социалните помощи предоставят широка основа за реформа на системата; въпреки това въздействието на мерките ще зависи от тяхното действително прилагане.

Италия

Публични финанси: Усилията за фискална консолидация след 2011 г. доведоха до корекция на прекомерния дефицит. При все това, публичният дълг остава основно бреме. Поради това в оправдан детайлен мониторинг на бюджетните развития, за да се гарантира стриктното спазване на Пакта за стабилност и растеж. Реформата на данъчната система остава частична. Данъкът върху основните жилища беше намален наполовина през 2013 г. и следва да бъдат заменен с нов местен данък върху услугите от 2014 г. нататък. Правилното оформяне на този нов данък и преразглеждането на кадастралните стойности ще бъдат от ключово значение за справедливостта при данъчното облагане на недвижимата собственост и за ефективността на данъчната система. Въпреки предишните действия и действията, обявени през 2014 г., данъчното облагане на труда и капитала остава високо в Италия.

Финансов сектор: За да се засили италианския банков сектор националната банка на Италия извърши целенасочен анализ на качеството на активите, което е положителна стъпка въпреки ограничения брой на банките, включени в извадката. Освен това бяха предложени по-високи отчисления за корпоративния дялов капитал, за да се диверсифицира достъпът на дружествата до финансиране. При все това подобренията в корпоративното управление на банките остават ограничени.

Растеж и конкурентоспособност Бяха предприети някои мерки за намаляване на административното бреме, за опростяване на законодателството и за подобряване на бизнес средата. Бяха също така предприети действия за насърчаване на ефективността на системата на правосъдието и за подобряване управлението на фондовете на ЕС, което обаче изисква последващи законодателни действия и има нужда от допълнително развитие. Бяха въведени някои реформи за насърчаване на конкуренцията на пазарите на услуги, но съществуват рискове относно тяхното прилагане, по-специално във връзка с професионалните услуги. Необходими са последващи действия за разпределение чрез търгове на публичните местни услуги след отмяната от Конституционния съд през 2012 г. на разпоредбите, предвиждащи отварянето на пазара. Относно мрежовите индустрии продължава прилагането на мерките с цел подобряване на условията за достъп до пазара, в частност в газовия и транспортния сектор, но цените на енергията остават много високи и модернизирането на инфраструктурите в страната продължава да бъде предизвикателство.

Заетост и социални политики: Сковаността и сегментирането са структурните черти на италианския трудов пазар. За справяне с тези предизвикателства през 2012 г. беше приета реформа, включваща ограничения за нетипични контакти, нови правила за уволнение и интегрирана схема за обезщетения при безработица. При все това прилагането е бавно, например относно модернизацията на публичните служби по заетостта. Споразумение за по-добро приравняване на заплатите към производителността беше постигнато през 2012 г. , което бе подкрепено с данъчни облекчения, като по този въпрос са нужни последващи действия по места. Младежката и женската безработица остават проблеми, пораждащи силна загриженост. Мерки, насочени предимно към младежта, бяха предприети на няколко етапа, за последно през август 2013 г., като тези мерки трябва да бъдат незабавно приложени. Предизвикателствата, свързани с образованието, също така остават значителни (напр. най-нисък процент на завършилите висше образование в ЕС и 24 %-ов дял на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора) и поради това са необходими спешни подобрения. За да се насочват по-добре помощите, предназначени за справяне с бедността и социалното изключване, през август 2013 г. бе предприета важна стъпка, а именно да се разшири съществуващата социална карта, така че да включва всички южни региони. При все това, финансирането ще зависи от препрограмирането на националните вноски в структурните фондове на ЕС.

Кипър

Публични финанси: Кипър в момента извършва мащабна бюджетна консолидация. Корекцията за годините 2013—2014 г. е уравновесена до голяма степен между разходите и приходите. Що се отнася до разходите, реформата от 2013 г. е в процес на прилагане, като се състои от увеличаване на пенсионната възраст, възпиращи фактори за ранно пенсиониране и намаляване на размера на обезщетенията. Предприети бяха действия за засилване на устойчивостта на структурата на финансиране и до края на 2015 г. се очаква да бъде въведена национална здравна система. Относно управлението на публичните финанси (УПФ) до края на декември 2013 г. се предвижда приемането на всеобхватен закон, който да предоставя правна основа за принципите на добро УПФ, определящи основните процеси, роли и отговорности в целия годишен бюджетен цикъл. Що се отнася до приходите, в ход са реформи на данъчните приходи и на публичната администрация, които са насочени към подобряване спазването на данъчното законодателство, борбата с отклоняването от данъчното облагане и по-голямата ефективност на публичния сектор при изпълнението на неговите задачи, включително като се улесни преразпределянето на ресурсите на публичния сектор за областите, които са най-засегнати от икономическата криза.

Финансов сектор: На фона на рязкото влошаване на доверието в банковия сектор бяха приети реформи с оглед на преструктуриране и съкращаване на размера на финансовите институции и засилване на надзора. По-специално бе определен единен оздравителен орган, в който участват управителят на Централната банка на Кипър, министърът на финансите и председателят на Комисията по ценни книжа и борсови операции на Кипър, а Bank of Cyprus бе рекапитализирана и изведена от процедурата по оздравяване. Органите започнаха изпълнението на стратегията за преструктуриране на кооперативните кредитни институции и първите сливания бяха осъществени. Завършен бе работен план за интегрирането на надзора на кооперативните кредитни институции в Централната банка на Кипър. Постепенното отслабване на административните ограничения и контрола върху капитала продължи в съответствие с пътната карта, договорена с партньорите по програмата.

Растеж и конкурентоспособност: Транспонирането на третия енергиен пакет, подготовката на стратегия за сектора на енергетиката, привеждането в съответствие на законодателството с Директивата за услугите, както и усилията за либерализация на регулираните професии, са сред насърчаващите растежа мерки, предприети/предвидени от страна на Кипър. При все това още има възможност за допълнителни мерки в транспортния сектор, а именно с цел подобряване на енергийната ефективност и за насърчаване на инвестициите на частния сектор в научноизследователска и развойна дейност.

Заетост и социални политики: След устойчивото свиване на заетостта от 2009 г. насам и рязкото нарастване на безработицата, Кипър предприе действия, ориентирани към дългосрочно безработните и безработните младежи и към усъвършенстване на уменията чрез създаване на следгимназиални институции, въвеждане на нова модерна схема за професионални стажове и система за професионални квалификации. Необходими са обаче допълнителни усилия за справяне с високото равнище на безработицата сред младите хора и подобряване на адаптирането на уменията към потребностите на пазара на труда. Кипър също реформира своята система за индексиране на заплатите в публичния сектор, последвана и от частния сектор, и реформира социалното подпомагане, за да се подобри защитата на уязвимите групи и да се гарантира подходящ баланс между социалните придобивки и стимулите за започване на работа.

Латвия

Публични финанси: Всеобхватната фискална консолидация и по-високата ефективност на публичните разходи, постигната по време на програмата за макроикономическо приспособяване, позволиха на Латвия да намали държавния дефицит от 8,1 % от БВП през 2010 г. до 1,3 % през 2012 г. и да достигне своята средносрочна бюджетна цел (СБЦ) през 2012 г. Процедурата при прекомерен дефицит за Латвия бе отменена през юни 2013 г. Бюджетът за 2014 г. е първият, приложен въз основа на новия Закон за фискалната дисциплина. Парламентът прие данъчни мерки относно необлагаемия таван при данъка върху личните доходи (общо и за лицата на чужда издръжка и екологичните такси.

Финансов сектор: На път е приватизацията на няколко банки след финансовата криза и финансовият надзор бе засилен, за да се запази стабилността на сектора. При все че са налице специфични регулаторни мерки и внимателен мониторинг на депозитите на чуждестранни лица, важна е продължаващата бдителност.

Растеж и конкурентоспособност Предложени са амбициозни реформи в образователния и научния сектор, които включват промени в управлението на висшите учебни заведения, насърчаването на интернационализирането на висшето образование и науката и въвеждането на модел за финансиране, при който се възнаграждава качеството, комбиниран с увеличено национално финансиране на висшето образование. При все това, тяхното прилагане не е напреднало и реформите на акредитацията на учебните области не бяха продължени. Латвия предприе значителни мерки за намаляване на неефективността в системата на гражданското правосъдие, които имат негативно въздействие върху бизнес средата. Предприетите мерки включват реорганизация на съда, няколко реформи на гражданските процедури, на прилагането на решения на основата на ИКТ и увеличаване на прозрачността чрез публикуване на решенията на съда. Законът за посредничеството и модификациите на законите за несъстоятелността са в процес на обсъждане. В областта на енергетиката, пазарът за електроенергия е либерализиран и бяха приложени някои мерки за подобряване на енергийните мрежови връзки. При все това са необходими допълнителни усилия относно инфраструктурата и пазарите на газта, особено за да се гарантира добре регулиран достъп на трети страни до транспортната мрежа и съхранението. Относно енергийната ефективност бе постигнат известен напредък.

Заетост и социални политики: Латвия намали данъчното облагане на труда и през периода 2014—2015 г. са планирани допълнителни стъпки за още по-голямо намаление. Латвия увеличи обхвата на активната политика по заетостта (АПЗ), разработи нови мерки на АПЗ и модернизира училищата за ПОО. В процес на подготовка е схема „Гаранция за младежта“. Предишното решение на Латвия за намаление на нивото на гарантираният минимален доход (ГМД) и премахване на централното финансиране от правителството бяха в противоречие със специфичните за страната препоръки. При все това продължава, макар и бавно, работата по реформата на социалното подпомагане за подобряване на обхвата и адекватността на социалното подпомагане. Други мерки за справяне с бедността и социалното изключване включват увеличение на минималната заплата, специални социални услуги за хората с увреждания и подпомагане на децата с увреждания. Относно бедността сред децата, която е една от най-високите в Европа, Латвия значително увеличи броя на семейните помощи през 2013 г. и са предвидени допълнителни увеличения през 2014 г.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница