Белгия Публични финанси

Икономическата ситуация в еврозоната продължава да бъде трудна, като се има предвид, че дисбалансите, които възникнаха през миналото десетилетие, доведоха до разпокъсаност на финансовия пазар и до постоянна несигурност на политиките във връзка със завършването на икономическия и паричен съюз. С цел създаването на устойчив растеж и на възможности за инвестиции са необходими допълнителни реформи за подобряване на капацитета за приспособяване и на конкурентоспособността на държавите членки от еврозоната.

По отношение на съгласуваността на цялостния набор от политики, както и необходимостта да се следят и координират реформите, Еврогрупата от септември обсъди икономическата ситуация и нейните последици за еврозоната, както и специфичните за отделните държавите препоръки. Еврогрупата от септември и октомври обсъди специфични области на политиката като банковия съюз и положението в избрани държави членки от еврозоната. Независимо от това координацията на икономическите политики в еврозоната трябва да бъде допълнително засилена, най-вече чрез увеличаване на степента на ангажираност и на изпълнението на икономическите реформи.

По отношение на фискалната политика всички държави членки от еврозоната предадоха своите планове за проектобюджета, което представлява важен етап за подобряване на координацията на фискалните политики на държавите членки. След значителната консолидация през последните три години, тя се очаква да продължи, въпреки че темпото ѝ ще намалее с течение на времето. Това се дължи на концентрирането на консолидацията в началото на периода на равнище на еврозоната, което е било необходимо с оглед на рисковете, свързани с устойчивостта на дълга, и е в съответствие с постепенното коригиране на прекомерните дефицити. Тенденциите за консолидация в различните държави членки продължават да бъдат адекватно диференцирани в зависимост от фискалното пространство. Освен това, като се има предвид, че с намаляването на нуждите от коригиране, краткосрочните последици върху растежа ще намалеят и ще има повече възможности за консолидация, благоприятстваща растежа. В тази област могат да бъдат постигнати допълнителни подобрения — например съставът на данъчното облагане не разчита в достатъчна степен на разширяването на данъчната основа и на данъчното облагане, нарушаващо в слаба степен конкуренцията, а намалението на разходите е съсредоточено в прекалено силна степен върху благоприятстващи растежа разходи, например инвестициите. Държавите членки се приканват да се съсредоточат в по-голяма степен върху благоприятстващата растежа бюджетна политика, основаваща се на средносрочна бюджетна рамка. Макар да бе постигнат значителен напредък по отношение на укрепването на доверието в средносрочните бюджетни стратегии в повечето държави членки от еврозоната може да бъде постигнат допълнителен напредък чрез пълното и навременно транспониране до края на 2013 г. на Договора за стабилност, координация и управление и на Директивата за бюджетните рамки. Освен това държавите членки се приканват да допълнят своите бюджетни политики със структурни реформи, които подобряват потенциала за икономически растеж с цел допълнително укрепване на устойчивостта на дълга.

По отношение на разпокъсаността на финансовия пазар Комисията и ЕИБ са формулирали предложения относно прилагането на мерки, предназначени за финансиране на икономиката. По-специално, бе предложено да се разширят съвместните финансови инструменти за споделяне на риска между Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за привличане на финансови средства от частния сектор и капиталовия пазар за инвестиции в МСП, с цел разширяване на обема на нови заеми за МСП в целия ЕС. Понастоящем тези предложения следва да бъдат приложени възможно най-скоро, като е необходимо участието на възможно най-много държави членки, за да бъде постигната критична маса. Освен това в по-дългосрочна перспектива следва да се предвиди намаляването на важността на посредничеството на банките в ЕС. ЕЦБ също така обяви подробности относно всеобхватна оценка на банките, която ще започне през ноември и ще продължи дванадесет месеца, а ЕБО изготви технически стандарти относно необслужвани заеми и толерантност. Еврогрупата започна също обсъждане на надеждни фискални предпазни механизми. Накрая, беше постигнат по-нататъшен напредък към банков съюз чрез споразумението за единния надзорен механизъм (SSM), текущите дискусии относно Директива за възстановяване и оздравяване на банките и Директивата за схеми за гарантиране на депозитите между Съвета, Европейския парламент и Комисията, както и дискусиите относно единния оздравителен механизъм (SRM). Завършването на банковия съюз е неотложно и изисква не само наличието на единен механизъм за надзор, но и единен оздравителен механизъм. В този контекст е от основно значение Директивата за възстановяване и оздравяване на банките и Директивата за схеми за гарантиране на депозитите да бъдат приети до края на годината, а единният оздравителен механизъм да бъде приет преди края на настоящия законодателен период.

По отношение на структурните реформи има големи различия в изпълнението. Еврозоната се движи извън класическото противопоставяне между центъра и периферията, което бе характерно за събития, свързани с кризата на еврото досега. Страните със специфична програма предприеха сериозен план за реформи, но трябва да продължат реформите със същото темпо, тъй като основните икономически показатели все още не са подобрени. В докладите на Комисията за напредъка на Испания и Словения, които са изправени пред прекомерни дисбаланси, се посочва засилването на действията на тези държави членки в областта на политиката след идентифицирането на прекомерни дисбаланси, но все още трябва да бъдат предприети важни мерки за тяхното коригиране. Дисбалансите в други държави, както държави с дефицит по текущата сметка, така и държави с излишък, също трябва да бъдат преодолени с цел укрепване на основните икономически параметри и потенциала за растеж. Развитието по отношение на конкурентоспособността в големите държави членки, като например Франция и Италия, има по-пряко отношение към еврозоната, която засилва отговорността на тези държави членки по отношение на прилагането на структурни реформи, които ще увеличат перспективите за еврозоната като цяло.

На последно място, по отношение на заетостта и социалното положение в еврозоната, Комисията прие съобщение относно социалното измерение на икономическия и паричен съюз (ИПС). Освен това стабилността на ИПС изисква амбициозни действия от страна на държавите членки за осигуряване на правилното функциониране на пазарите на труда, като същевременно се предотврати продължителната безработица сред уязвимите групи. В това отношение от съществено значение е държавите — членки на ЕС, да увеличат усилията си за задействането до януари 2014 г. на инициативата за младежката безработица и гаранцията за младежта.

В заключение, прегледът на напредъка по специфичните за отделните държави препоръки относно еврозоната показва, че са предприети действия за преодоляване на настоящите икономически предизвикателства. Въпреки това програмата за реформи не е завършена и укрепването на мерките за възстановяване изисква от държавите членки да поемат колективен ангажимент за предприемането на необходимите реформи както на ниво държави членки, така и на ниво еврозона, необходими за доброто функциониране на ИПС с цел гарантиране на трайното подобряване на жизнения стандарт на неговите граждани.