Беше нощ! Небето бе осеяно с безброй блестящи звезди, като кадифе поръсено с диаманти. Ала той не беше спокоен. Дори последните отчети за новоприсъединилите се към армията му, не успяха да го разведрят



Дата18.12.2018
Размер49.69 Kb.


МУЗИКА – БАВНА, ЗЛОКОБНА

Беше нощ! Небето бе осеяно с безброй блестящи звезди, като кадифе поръсено с диаманти. Ала той не беше спокоен. Дори последните отчети за новоприсъединилите се към армията му, не успяха да го разведрят. Когато стигна до милион двеста и петдесет хиляди сто осемдесет и шест, Сатана захвърли отчетите и закрачи нервно наляво-надясно в очакване на подчинените му демони да му докладват.

Сатана: Ама къде се мотаят? Трябваше да са тук преди час. И какво е това ужасно време, трябваше да има облаци. Ето такива гледки размътват мозъците на хората и ги подтикват към всякакви досадни творчески изяви, като онзи с арфата /иронично/ „Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му.“ Пфуу, ама че противно. Ама къде се мотаят...



/В този момент на сцената се появяват двама демони, които идват за отчет/

Единият: Ваша Низост, мисията изпълнена успешно! /леко се покланят или козируват/

Сатана: Всички ли?

Другият: Всички до две годишна възраст в града и в покрайнините му. Никое дете не бе пожалено, хаосът е пълен, а тъгата на майките е неописуема /доволно потриват ръце/

Сатана: /доволен/ Значи и Той?

Единият: За съжаление семейството не беше в града, ваша Низост, изглежда са го напуснали преди няколко часа...

Сатана: /избухва/ Каквооооооооо? НЕ-КА-ДЪР-НИ-ЦИ! Нали Той беше целта, как така напуснали града?!?

Другият: Невинни сме ваша Низост, онзи досадник Гавраил явно ги е предупредил за нашите пъклени планове и войниците на Ирод не успяха да ги заловят.

Сатана: За нищо не ви бива! Марш от тук, вървете да всявате хаос. /и ги гони/

МУЗИКА – ЖИВА, ВЕСЕЛА

Трябваше да минат няколко години, преди Сатана да преглътне тази тежка загуба на своите неудачни демони и отчетите отново да започнат да му доставят наслада. Един ден, докато си прелистваше небрежно станиците, дойдоха да го навестят двете му любимки – Лъжа и Омраза

Омраза: /малко превзето/ О, здравей, драги, по-грозен си от обикновено!

Лъжа: Страшно ти отива!

Сатана: /шеговито/ А пък аз почти повярвах! Е, какво ново при вас?

Омраза: Ами то в оная провинция може ли нещо ново да има? Назарет му кажи и повече не го обиждай?

Лъжа: Абе все същото!

Сатана: Е, хайде, при вас никога нищо не е „все същото“, разведрете ме малко! Колко пъти се проявихте днес?

Омраза: Ама... заедно или по отделно?

Сатана: По отделно, така ще знам на коя мога да разчитам повече, е, колко пъти?

/Двете се обръщат една към друга и правят с ръце О или нула/

Сатана: /малко троснато/ Ама аз серизоно ви попитах? Как така нула?

Омраза: Ами онова досадно малко хлапе!

Сатана: Хлапе?! Но, дами, ама вие сте загубили форма, как така едно хлапе ще ви се опре!

Лъжа: Майка му е виновна, научила го е винаги да казва истината, представящ ли си, ама то защото тя не е родом от наше село.

Омраза: Ами да, а на всичкото отгоре Той не знае да се бие, и дори не иска да се научи, е какви ли не му ги пращах –не отбира и това си е. Обидиш го, Той вземе, че се сприятели с тебе. Плеснеш го, Той си обръща и другата буза.

Сатана: Но това е нетърпимо!

Лъжа: На мен ли го казваш!

Сатана: Дами, това не може да продължава, дайте да седнем и да измислим стратегия, не може така. Ами ако се разчуе...

МУЗИКА – СПОКОЙНА

След няколко провалени стратегии и още толкова неуспешни опита за разпространяване на пагубно влияние над момчето, един следобед, когато жаркото слънце напичаше земята и Сатана тържествуваше поради липсата на достатъчно вода за жителите на онази страна, неприятна миризма го удари по носа. Той се огледа наоколо и видя ДОЛНОПРОБ - един от новоназначените демони.

Сатана: О, ДОЛНОПРОБ каква смрад се носи от теб, харесва ми! И видът ти е много шик!



/На сцената излиза ДОЛНОПРОБ с омазано лице, рошава коса, съдрана тениска и без една обувка/

Сатана: А къде са останалите от твоя легион?



ДОЛНОПРОБ: /с престорено спокойствие/ Ами разхождат се някъде!

Сатана: ДОЛНОПРОБ не те бива още в лъжите, а това, че ме занасяш изобщо не ми харесва. Е, къде са останалите?



ДОЛНОПРОБ: Ами, ами издавиха се!

Сатана: Как така се издавиха!



ДОЛНОПРОБ: Ами ей така със едно стадо свине се издавиха. Аз едвам успях да се измъкна.

Сатана: Чакай сега, нищо не разбирам. Какво сте правили при свинете? Аз нали ви бях дал за убежище онзи човек, какво стана с него?



ДОЛНОПРОБ: Ами след като бяхме изпъдени от него и пратени в свинете...

Сатана: Изпъдени, вие бяхте изпъдени? Кой? Не, нека отгатна, бил е пак Той... Гръм и мълнии... Тичай, тичай и бързо намери главнокомандващите демони, доведи ги тук, трябва да проведем спешно заседание.



Главнокомандващите демони се отзоваха незабавно. И важното заседание започна. Сатана държа реч и точно го бе озарило вдъхновение, когато в залата нахлу с гръм и трясък... жена му. Да, да! Нищо че е грозен, Сатана е щастливо женен. Често работата му е твърде натоварена, за да обръща на жена си специалното внимание, което тя заслужава, но тя съвсем не страда от липса на внимание, защото за разлика от съпруга си е изключително красива. Всеки, който я види, остава бездиханен, сърцето му започва да бие по-бавно и накрая спира. Тя се казва Смърт.

/На сцената влиза красива, облечена в черно дама с коса в ръка./

Сатана: /стеснително/ Мила в заседание съм в момента. Не може ли...

Тя: /без дори да го изслуша, сърдито/ Ти даваш ли си сметка, че това е трети път, ТРЕТИ ПЪТ, ясно ли ти е?

В този миг събралите се главнокомандващи демони се измъкнаха бързо от залата, защото добре знаеха, че когато тя се разгневи, по добре да не й се мяркаш пред очите.

Сатана: Но какво се е случило мила?

Тя: /продължава гневно/ Първият път беше онзи младеж в разцвета на силите си. Тъкмо си го бях завлякла и хоп /щраква с пръсти/ той отвори очи и хубавата ми траурна церемония се превърна в празненство. После момичето! Единствено на майка и татко! Вярващи хора! Бижу! Бяха ми дошли дори оплаквачките, така хубаво ридаеха, с цяло гърло, музика за ушите и пак, хоп /щраква с пръсти/ и отвори очи. Но днес, днес беше върха! От четири дни Лазар беше в гроба. Погребан, разбираш ли, край, finitto, the end... /просва се отчаяно на едни стол/, за да види целият град как излиза от гроба. Целият град! Какъв срам!

Сатана: Но хайде мила, недей така, съвсем ще се съсухриш! Бъди спокойна, скоро ще дойде и нашият час. Измислил съм го, вече имам и кандидат за предател...



/Двамата започват да си говорят и излизат от сцената/

Да, Сатана беше замислил пъклен план. И скоро му се отдаде сгоден случай да го осъществи. А когато там, на площада пред двореца, Пилат попита: „А какво да правя с Него?“, Сатана беше на мястото си с армията си и викаше с цяло гърло:

Деца: Разпни Го, разпни Го, разпни Го!

И тогава Исус понесе тежкия кръст там по виа до ло Роса, до хълма Голгота, където бе разпнат пред очите на тълпата. Тази тълпа, от която Сатана отново се провикваше:

Деца: Други е избавил, а пък себе си не може да избави.

Деца: Нека сега слезе от кръста, ако е Божи Син!

Но нашата история не свършва в онзи ден. Нашата история започва от първия ден на седмицата. Тогава онзи огромен камък, който пазеха така грижливо Сатана и неговата обична съпруга Смъртта, онзи камък бе отместен и гробът на Исус остана празен. Сатана и Смъртта бяха победени, а Бог дари теб и мен, всички нас, с живот, с вечност. Това празнуваме днес, новият живот в Исус Христос.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница