Удряната Никол е вече по-спокойна, няма болки

Майка: Акушерката Ковачева е посягала на бебе и преди

"Спомням си, че същата Емилия Ковачева в една от нощите, които аз прекарах в акушерската стая, посегна на едно от децата, което беше в кувьоз", разказва тя.

Чула странен звук, докато кърмела детето си: "Аз не видях тя кога посяга и по какъв начин е посегнала. Чух "пляс", като пляскане по ръка или по крак. Детето беше голо в кувьоза, ръката й беше там. Повдигнах глава, тя ме погледна и аз отместих поглед. Нямаше от какво да е този шум освен от плясване. Бебешката кожа е толкова нежна, че няма как да го е галила." Младата жена тогава преценила, че става въпрос за инцидент, и премълчала пред ръководството на болницата. Виждайки записа от побоя обаче, съвестта й я кара да проговори.

"Боли ме както тая майка. Защото моето дете беше в ръцете на същата Емилия Ковачева. И беше едно от ревящите бебета и се попитах, дали не се е случило с моето дете", казва тя.

Жената обясни, че съжалява, че тогава е премълчала. Но не вярва, че думите й са щели да предизвикат адекватна реакция.

Какво става в родилното в България?

Такива истории заваляха вчера, след като вестник "24 часа" препечата личната история от блога на майка на три деца, в която тя си спомни за ужаса на първото си раждане и призова да не се мълчи повече за това.

Шокиращи бяха не само историите, но и фактът, че ги разказват жени, раждали между 1960 и 2014 година. Цели поколения българки пазят в тайна смразяващи истории за този иначе толкова щастлив момент -раждането на детенце.

Какво, за бога, се случва в българското родилно отделение? Разбира се, то не е преддверието на ада и там не се пишат само истории а ла Стивън Кинг. Немалко българки могат да споделят само хубави неща за този момент, както и ласкави думи за екипите, които са ги изродили.

Но въпреки това разказите за абсолютно унижение, граничещо с мъчения са, толкова много и толкова отдавна се повтарят, че няма как това да остава скрито-покрито и в бъдеще. Не и след зверския побой над новороденото детенце в София, извършен от акушерка.

Всъщност унизителните истории не започват чак в родилното. Истината е, че дори и посещенията на гинеколог в България нерядко са изключително неприятни не заради друго, а заради недружелюбното и пренебрежително отношение на някои лекари.

Във фейсбук историите си от ражданията споделиха и много българки, станали майки в чужбина. Разказите им са толкова нереално различни от тези на посестримите им в България, че звучат почти като измислени. Но от собствен опит знам - не са.

Млада българка, родила във Великобритания, обобщи проблема така: "Традиционната липса на уважение между лекар и пациент в АТ болниците е допълнително утежнена от дълбоко залегналия мизогинизъм в българското общество. Жената никога не е просто жена, тя е или секси гадже, или свещена клета майка, която (явно) трябва да си изстрада пътя към майчинството с унижения от началото."

Насилието в българските болници всъщност далеч не се отнася само за родилните отделения. Но там жените са изложени изцяло на властта на лекари, акушерки и санитарки, при това в момент от живота си, в който би трябвало да получават цялата възможна подкрепа на близките и обществото.

Насилието над родилките започва още със задължителната клизма и бръснене на жените. Те дори получават списък в какъв вид трябва да се явят за раждане, който сам по себе си звучи като част от сценарий за филм за холокоста. На Запад клизмата и бръсненето отдавна са отпаднали. "Те са били клиничен протокол масово през шейсетте и седемдесетте, където явно е застинала българската АТ практика", коментира същата жена, родила във Великобритания. Всъщност нуждата от клизма е спорна - в крайна сметка едно нормално раждане протича между 10 и 12 часа. В които се предполага, че жената има право да се подкрепи с храна. Оказва се, че това е така навсякъде другаде, но не и в България.

На не малко не им носят дори и вода, ако са ожаднели, споделят препатилите.

В дискусиите, породени от статията в "24 часа", се намесиха и медицински лица. Също жени, които възмутено обясниха, че клизмата е наложителна, защото няма кой да почиства около жените. Тоест заради липсата на персонал (или на желание в персонала), жените биват подлагани на излишни манипулации точно преди да родят.

Тази логика не може да принадлежи на XXI век. В Германия, където родих аз, също има недостиг на персонал. Лекарите работят в безкрайни смени, санитарите нерядко са доброволци, а акушерките в голямата си част са полякини. Жени, израснали в социализма, но въпреки това човечни и грижовни към родилките. Не правят клизми, а чистят. Не бръснат насила, защото - вероятно както и в България, децата се раждат през родилния канал, а не през пубиса. Секциото се прави само по медицински показания, и то ако няма друг начин. Смята се, че за възстановяването на майката после и за самото бебе раждането с дълги контракции е най-полезният вариант. Епидурална упойка се поставя при желание на жената без никакво пазарене.

А в България? Ето част от историите на родилки, които се съгласиха да ги споделят в "24 часа".

1. "След разказите на майка ми за моето раждане (болки, натискане с лакът по корема, смърт на родилка на съседното легло след хвърляне на торба с пясък върху корема, докато кръвта й изтича през системата), отидох да раждам с нещо смесено между кураж и страх. Имах уговорка с акушерка и това беше най-добрият ход, който направих. Тя не само присъстваше и ми държеше ръката, казваше ми какво да правя (аз само за това им се молех на глас - кажете какво да правя, за да не ги ядосвам) и ме успокояваше и обясняваше какво се случва в момента, но и след раждането дойде на следващия ден да ми покаже как се кърми, а то някак не ти идва отвътре да го знаеш, че трябва да те заболи и да се стисне зърното. На съседното легло едно момиче раждаше и викаше от болка, а всички я гълчаха, че се лигави, а тя имаше уговорка с шефката на отделението. За два дни и половина не съм яла болнична храна (майка ми ми носеше таратор в кофичка), не съм влизала в тоалетната за повече от 2 минути, и то само за да промия шевовете с вода и смрадлика, донесени пак от майка ми, хлебарки лазеха по стените в стаята и не гасяхме лампите. Вероятно защото сме лигли, това ни правеше впечатление. Тръгнах си с200 км/ч от болницата. Благодарна съм, че родих бързо и без усложнения, и че детето ми също не "създаде проблеми". Благодарна съм и на акушерката Ваня, но все се питам, ако нямах уговорка, КОИ щеше да се държи нормално с мен и КАК щеше да протече раждането. Ей такива едни мисли ми минават през главата тези дни - липсва човечност като цяло ..."

2. "Ами, факт е това отношение - да. преживява се една от малка до голяма касапница с ражданията в България. Сега, като се връщам назад, ако не бях толкова изтощена, шокирана, безпомощна тогава - вероятно щях да набия някого от така наречения персонал, а после щях да осъдя болницата, която представляват, задето от уж нормално раждане едва не си загубих детето! Освен шока с отношението, после сечта продължава с немарливост, бъркане на медикаменти и инструменти, паника, циничните овиквания и т.н."

3. "Кошмарни са спомените ми от двете ми раждания. Те бяха лесни и бързи, но отношението, униженията, обстановката, няма да успея да се отърся от тях! Благодарна съм, че дъщеря ми роди в Германия и че там отглежда детето си! Абе не става дума за това дали е нужна клизмата. Ама докато я правеха на мен, санитарка и сестра обсъждаха втората обица на ухото ми, все едно не съм там, вулгарно и отвратително. Накрая стигнаха и до "що не си тури и на оная работа?".Това, след като

нямала съм вид на такава. Никакви увещания,че терминът ми е вчера, че ми е втори път, не помогнаха. Когато мъжът ми им завря бележката направление, най-после я погледнаха и ме пуснаха. Оставиха ме половин час в приемна сама и когато се развиках в коридора, че раждам извикаха лекар.След 15 минути бях родила. Едва свариха да ме качат в отделението."

4. "Важен е докторът, а не болницата!", така ми каза приятелка като напредвах с бременността. Отидох при нейния и само като го чух как иронично почна да ми обяснява за видеозона си, казах, "Тука няма да раждам!" "Родих в "Токуда" и мога да кажа че имам само добри спомени, не мога да разбера хора, които си купуват кола със заем не съвсем по джоба им а отиват да раждат в "Тина Киркова"! Само като чуя името и ме облива върл комунизъм и произтичащите от това последствия..."

5. "Всяка раждала българка може да напише тонове за лошото отношения в родилното. Когато аз раждах, се падна неделя. Явно са искали да си починат лекарите, особено една от акушерките. Защото, когато виках от болки и нямаше кой да ме чуе, тази въпросната акушерка четеше вестник и ми викаше възмутено. "Ей, не се спряхте днес! Какво си се развикала, ма, няма само тебе да слушаме, не си единствената, която раждаш..." Е, вярно, че аз пък бях 11-та поред, точно в неделен ден, в които явно са мислили да почиват ...?

Но бях щастлива от факта, че детенце беше здраво и всичко друго нямаше значение. Но това с вестника и тона не се забравя! Не говоря изобщо за хлебарките в стая и за това, че ми откраднаха от шкафчето шоколада, който мъжът ми купи, ако загубя кръв... само не успях да разбера защо ми откраднаха и чифта чорапи, които си бях взела в резерв...

Вярно, че беше преди 15 години, но както чета, и сега не е много различно!"

6. "Съгласна съм и за страха, и за хлебарките, и за лошото отношение, и за тоталното равнодушие. И за корупцията също, и затова, че даже и да си платил, пак не получаваш сигурност и добро отношение, защото няма как да дадеш на всички. Много е жалко, че нищо не се променя..."

7. "Родих на 19 г. Може би затова бях толкова безпомощна, но в първата си "най-щастлива" нощ плаках, че имам момиченце. И че то един ден ще преживее целия този унизителен ужас. Няколко дни по-късно, естествено, не мислех така. Сега толкова се гордея с нея! Тази публикация възроди отдавна погребаните гадни спомени и съм абсолютно сигурна, че от животинското отношение към родилката до животинското отношение към новороденото, което те дразни, има само една крачка. Затова заглавието "Най-предвидимата трагедия" събра толкова внимание. Защото е вярно! И ако и този път не привлечем вниманието на обществото към нашите "срамни" и дълбоко болезнени тайни, ще се радваме, когато внуците ни се раждат на друго място и си говорим с тях по скайпа на английски.или на немски .Е, моята нали вече е на 24.."

8. "Две раждания в БГ в държавна болница. 2007г и 2013 г. Раждах при лекар, на когото имам изключително доверие....първото раждане беше и в 32 г.с. Естествено, преминах през гадната клизма и двата пъти. Въпреки, че съм секцио. Втория път бях в интензивно 24 ч, чак грубо и брутално отношение нямаше... но 5 дни си ме беше страх. Един гадничък, подсъзнателен страх и притеснение че си на място, на което нямаш контрол. Нямаш контрол над себе си, детето си... не знаеш на кого ще попаднеш и какъв ще му е кефът. Попадаш в една крайно недружелюбна среда и се чувстваш като натрапник. Представям си ужаса на жените, които са били подлагани на какви ли не издевателства, психически или физически."