Безлични данни За да спре злоупотребата с егн-та и лични карти, трябва хората да познават правата си и активно да ги защитават


Нарастват злоупотребите с цел облага



страница2/4
Дата25.10.2018
Размер0.73 Mb.
#97429
1   2   3   4

Нарастват злоупотребите с цел облага
Венета Шопова, председател на Комисията за защита на личните данни, пред "Капитал"

Повече или по- малко са злоупотребите с лични данни?

Наблюдава се ръст, и то с цел осигуряване на някаква облага. Преди случаите бяха по-скоро от незнание, от недоглеждане, от немарливост или каране по стереотипи от едно време. Примерно отивате да си извадите някакъв акт от общината и казвате "дайте ми на някой от роднините някакъв документ". И безпроблемно ви го даваха. Сега зачестяват случаите на сключване на трудови договори, за които хората не знаят. Това е с цел или да се докаже, че една фирма предвид задълженията по ДДС има оборот, има работници. Или пък да се източват здравни осигуровки. Вече се наблюдава търсене на някаква изгода от тази злоупотреба.

Кои са най-честите нарушения, с които се сблъсквате?

За съжаление масова практика са жалбите срещу мобилни оператори и банки. Макар че постоянно правим проверки в тези два сектора, продължават да постъпват данни за неправомерно обработване на лични данни. Най-често лицето твърди, че няма сключен договор с мобилен оператор, а му пристигат сметки за изговорени минути. Масова практика е банките и мобилните оператори, когато има просрочие, да предоставят сумата за задължението и данните за лицето на фирми, които събират задълженията.

Това нарушение ли е - предоставянето на личните данни без съгласието на длъжника?

Нарушение е, когато лицето няма задължение и без никакво правно основание са му дадени данните на фирмата събирач. В повечето случаи лицата са подписали договор със съответния мобилен оператор. Знаете, че отдолу във всеки договор винаги пише "съгласен съм да се предоставят данните ми". Обикновено хората забравят за този факт и са притеснени. Затова ни търсят. В повечето случаи тези жалби са неоснователни, защото има валидно сключен договор между администратора на данни и фирмата, която го обслужва. Лицата понякога действително имат задължения. Разбира се, след това намират начин да си оправят отношенията. Но напоследък се натъкваме на случаи, в които лицата твърдят, че подписите под договора не са положени от тях. Тоест са фалшифицирани. В този случай ние трябва да спрем административното производство и да препратим преписката до районната прокуратура. Тези производства се водят по-дълго време. Досега имаме само един случай, в който е доказано, че подписът не е на лицето. Има още едно друго върнато постановление, в което се казва, че подписът действително не е на лицето, но не може да се установи кой го е направил. Това е просто Параграф 22 - и за нас, и за самото лице, и за прокуратурата. А пък задължението си седи...

При банките какъв е най-често срещаният казус?

Също с оплакване, че лицата са търсени от служители на фирми за събиране на вземания. Има оплаквания срещу издаване на дебитни и кредитни карти без знанието на лицето. Имаме и жалби срещу отказан достъп до информация.

Какъв е броят на жалбите, които получавате?

За миналата година са били 221 жалби, като се има предвид, че това са жалби от пострадали лица. Това е 100% ръст в сравнение с 2009 г. Отделно има хиляди сигнали.

Къде са корените на проблема - в закона, в прилагането му, в ниските санкции или някъде другаде?

Проблемът е най-често в самите нас. Трябва да имаме тази култура на граждани - не всичко, което ни се иска, да го даваме. Или да го даваме само за това, за което ни го искат и не повече. Примерно миналата година водихме голяма съдебна битка с мобилните оператори да не копират лични карти на хората. След това установихме, че един мобилен оператор продължава да копира лични карти. Протръбихме тогава по медиите, че спира снимането. Но хората продължават да си дават личните карти при сключване на договор. Понякога и от самите нас си зависи. При сключване на договор например - за какво ще ти копират личната карта? Все едно клиентът да иска от отсрещната страна съдебно решение, търговска регистрация, регистрация по ДДС... Това са трябва да са абсолютно равнопоставени отношения. Хората се притесняват да отказват.

Има мнения, че самото съществуване на комисията е излишно, защото не може да се справи очевидно с проблема? Вие как ще коментирате тези упреци?

Няма сигнал, за който сме сезирани и да не сме го разгледали и после да не сме уведомили за резултата от проверката чрез нашата интернет страница. В целия ЕС тези институции са с много голям авторитет.


Когато в болниците не лекуват
Лекарските грешки могат да се намалят с независимо разследване и обучение на юристи и пациенти как да защитават правата си
"Загинал нелепо заради лекарска грешка. Може да се случи и на теб, защото е човешко да се греши и няма почти никакви механизми нито ти, нито твоят лекар да бъдете защитени." Това може пише под снимките на жертвите и ужасяващите истории през последния месец. С малката разлика, че тези стряскащи истории отшумяват и остават в съзнанието само с гръмките заглавия, интервютата с лекари, заклеймени и осъдени от общественото мнение като убийци и некадърници, почти некрофилските интервюта с близките, които са принудени да повтарят мъчителната история. И от почти никаква справедливост за жертвите на медицинската немарливост.

Няма как да се гледа и говори спокойно, когато умират деца, родилки, бебета и когато според анкетата на Центъра за изследване на демокрацията всяка година около 45 хиляди българи или членове на техните семейства се чувстват жертва на лекарски грешки. Проблемите около всичко това обаче са, че много малка част от пострадалите подават жалби, още по-малка част от тях стигат до някакво възмездие и едва под 1% са истински осъдените. От подадените близо 531 жалби за неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ до агенция "Медицински одит" само седем доказват безспорна грешка, която е довела до смърт на пациента.

Най-голямата трудност да се докаже пропуск е, че самите лекари трудно свидетелстват срещу колега, а освен това никой не води статистика на пропуските и проблемите в лечението и съответно никой не се учи от опита на другите.

Пациенти без жалби

В повечето случаи пациентите не знаят правата си и трудно определят дали са обект на лекарска грешка, немарливост или лоша организация на работата и не търсят правата си. Те пък са разписани на различни места в законите, но отделен закон за правата на пациентите няма.

Според доц. Златица Петрова, директор на агенция "Медицински одит", която контролира качеството на медицинската помощ, има две понятия - медицинска грешка, която може да е свързана със самата организация на работа в болницата или медицинския център и обхваща всички случаи на проблеми, и лекарска грешка, която е персонална. Самата агенция може да докаже при проверка по сигнал грешката, но дали лекарят е виновен, може да реши съдът. Това, което може да направи агенцията, която пряко отговаря за контрола върху работата на лечебните заведения, е да поиска от здравния министър, прокуратурата и лекарския съюз отнемане на лекарски права и съдебно производство. От март 2010 г., когато започва да работи, до края на годината агенцията е получила 531 жалби и сигнали, като 74% са за неудовлетвореност от качеството на оказаната медицинска помощ. Затова са проверени 127 лечебни заведения. В резултат са им съставени 68 акта. При тях става въпрос за неизпълнение на медицинските стандарти (19 случая), нарушения на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ (32), нарушения на организацията на лечебния процес (54) и лекарска небрежност (12 случая).

Тихомир Безлов отбелязва, че процентът на хората, които търсят отговорност за лекарска грешка, е много нисък - от порядъка на 0.3 процента от онези, които споменават, че са пострадали. Най-често става дума за търсене на отговорност при смъртен случай. По данни от съдебната система става въпрос за около 200 наказателни дела и между 500 и 150 граждански на територията на цялата страна.

Мълчанието на лекарите

Проблемът в България е, че спокойният тон, когато се говори за лекарски грешки, почти отсъства. Самата грешка не е добре формулирана и е въпрос на свободен прочит от здравните инспектори и съдилищата, както и от хората, които са подали иска. В повечето случаи се действа на пожар и под голям обществен натиск и "разрешаването" на казуса е еднотипно. Роднините съобщават за драстични случаи, започват проверки, лекарският съюз почти винаги защитава лекаря, няма механизъм за извънсъдебно споразумение.

В съда колегите на доктора трябва да свидетелстват като вещи лица и голяма част от процесите се провалят именно заради отказа им. Според проучването на ЦИД лекарите не само отказват да свидетелстват, но и да събират информация за лекарските грешки заради риска от съдебни последствия. Всяко регистриране на такъв инцидент се превръща в доказателство както срещу самите доктори, така и срещу болницата. Освен това медиците се опасяват, че дори самото говорене по темата може да се възприеме като неетично и нелоялно към колегите. Не на последно място те се притесняват, че признаването на тези случаи може да доведе до "пазарни последици" - загуба на пациенти и на плащания.

Престрашилите се да докладват проблеми са малцинство.

"С колегите сме участвали в множество съдебномедицински експертизи и сме изпълнявали решения на съда, като например "да се намери лекар за оценка". Не съм съгласен, че лекарите отказват да анализират грешките на своите колеги, преди всичко трябва да гледаме на себе си и като на потенциални пациенти - както може да ни се случи ние да сгрешим, така трябва да се поставим и от другата страна и да се запитаме как ще ни се отрази, ако грешката е върху самите нас", коментира проф. Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество.

Лекарите са беззащитни и по още един параграф. Застраховки тип професионална отговорност почти не се сключват, тъй като те нямат достатъчно средства или просто не смятат, че може да се наложи да я използват.

"Застраховки имат лекарите, които участват в клинични проучвания. Обикновено самата болница сключва застраховка, но покритията са малки", отбелязва проф. Гудев. По думите му грешката винаги е резултат от верига събития и пропуските трябва да се анализират и да се води статистика. Това би помогнало да се предотвратят множество трагедии, а и най-малкото би дало яснота с каква честота се случват.

Може ли и по друг начин

В България има достатъчно механизми, които да предотвратят лекарските и медицинските пропуски във фазата преди съда. За да могат да се избегнат те обаче, от ЦИД предлагат да се създаде център за безплатна медицинска и правна консултация на пациенти и медицински специалисти за предотвратяване на лекарски грешки и защита при осъществяването им. Според експертите трябва да се разработи система за специализирано обучение на заетите в съдебната система и адвокатите за делата в тази област. Заради липсата на лекари, които да свидетелстват, трябва да се създаде и независимо бюро за съдебномедицински експертизи.

Експертите предлагат да се създаде гаранционен фонд за подпомагане и финансова компенсация и за продължаващо лечение на пострадалите.

В самата медицинска дейност липсват единни стандарти за начина на получаване на информирано съгласие от пациента за рисковете при операция например, нито пък има детайлни изисквания към медицинската документация, посочват от ЦИД. Според тях ще бъде полезно да се създаде национален архив за медицинската документация и да започнат да се заснемат и анализират високорисковите медицински дейности.

Както за много проблеми в България, така и за лекарските грешки започва да се говори изключително късно. Хубавото в случая е, че има ясни и смислени идеи какво трябва да се свърши. Остава работата да започне, и то преди следващия трагичен случай, който е можело да бъде предотвратен.





Уволниха лекар убиец от ИСУЛ
Изпълнителният директор на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" вчера уволни дисциплинарно лекаря, отговорен за трагичната смърт на 4-годишната Гергана Илиева - Михаил Маджунов. Той е уволнен с няколко мотива - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, уронване на доброто име на предприятието и други.

Според ръководството на лечебницата д-р Маджунов не е изпълнил диагностично-лечебния алгоритъм при лечението на починалата си пациентка, подценил е проследяването на лечението и усложненията в следоперативния период и така го е лишил от активно наблюдение и лечение в болнична обстановка с цел предотвратяване задълбочаването на възпалителния процес и последващия фатален кръвоизлив.

Припомняме, че преди дни здравното министерство отне лекарските права на Маджунов за 12 месеца.


ДИАГНОСТИКАТА ПОЖИВЯ ФИНАНСИРАНЕ
Министерството на здравеопазването ще да­ва повече пари за диагнос­тика на пациентите през та­зи година с идеята да сък­рати впоследствие разхо­дите си за скъпо и продъл­жително лечение, похвали се ресорният министър д-р Стефан Константинов по време на посещението си в плевенската болница „Ге­орги Странски". Предвиж­да се допълнителните сред­ства да се отпускат чрез Методиката на здравното министерство за 2011 го­дина.

Най-привилегирована в случая ще е именно лечеб­ницата „Георги Странски" заради високотехнологич­ните безкръвни операции, които извършва с единст­вения в страната робот „Да Винчи". Досега разходите му се покриваха с евросредства, но тъй като пари­те вече привършиха, в бъдеще здравното министер­ство ще отпуска по 8 хил. лв. за всяка интервенция с апарата. Болните няма да доплащат за операциите си, увери Константинов, но не успя да уточни за колко процедури ще стигнат предвидените средства до края на годината.

За първи път ведомст­вото ще отпуска и по 900 лв. годишно за изследва­ния на пациентите с онко­логични заболявания, кои­то са с прицелни терапии на лечение. Всички лечеб­ни заведения, които извър­шват диспансерно наблю­дение на онкоболни, пък ще получават по 80 лв. на пациент за тази дейност. Предвидени са достатъчно средства и за двата петскена (РЕТ/СТ) - във варнен­ската „Св. Марина" и в со­фийската „Александровска", като за всяко изслед­ване здравното министерство ще отпуска по 3 хил. лева.

Увеличават се също и средствата за интензивни грижи. Лечебниците от второ ниво на компетентност . ще получават по 350 лв. на преминал болен вместо по 300 лв., както беше досега, а тези от трето ниво - по 500 лева. Ще се отделят пари и за повече легла за интен­зивни грижи, като занапред министерството ще финан­сира 469, а не 453 легла.

През 2011-а здравното ведомство ще поеме изд­ръжката и на бившите об­щински диспансери, които досега получаваха средст­ва от здравната каса и мес­тните власти. По този на­чин всички психиатрични центрове ще взимат по 600 лв. за случай. При белод­робните центрове тази су­ма е 700 лв. на месец за преминал болен с активна туберкулоза.


ЗДРАВНИТЕ ФОНДОВЕ ЗАГУБЕНИ В ПРЕВОДА
ЕС подражателство на базата на дословен пре­вод на думата „insurance" била причината за опита чрез законодателни про­мени да се приравнят час­тните здравноосигурителни фондове към застрахователите. Това каза Спас Спасков, изпълнителен ди­ректор на здравния фонд „Фи Хелт", по повод на проекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. В превод на български анг­лийската дума буквално значи „застраховане", но в англосаксонските езици тя покривала със значени­ето си и понятието „осигу­ряване".

Разликата между заст­раховане и осигуряване в българските условия оба­че е повече от очевидна, смята Спасков, и опитите да се припокрият двете дейности ще донесе пове­че вреда, отколкото пол­за. Подготвяните поправ­ки в Закона за здравното осигуряване са по повод на две писма от Европейс­ката комисия (ЕК), напом­нящи, че директивите на ЕС, в това число и тези, регламентиращи осигури­телния пазар, трябва да се прилагат във всяка държа­ва членка. В писмата съ­що така се пояснява, че трябва да има отделен ли­ценз по доброволно здравно осигуряване, за­щото иначе се нарушават правата на застрахователите.

Според здравното ми­нистерство промените в закона имат за цел да пре­махнат неясната разлика между здравна осигуров­ка и здравна застраховка, която у нас сега същест­вува нормативно, но не и фактически. Според слу­жители на ведомството из­мененията ще повишат фи­нансовата стабилност на пазарните играчи и ще увеличат сигурността и възможностите за избор на пациентите.

Превръщането на здравните фондове в зас­трахователни дружества действително е изискване на Европейската комисия, но това нямаше да е факт, ако частните фондове бя­ха допуснати до задължи­телното здравно осигуря­ване, коментират осигури­тели. Основният проблем, според членовете на Асо­циацията на лицензирани-те здравни фондове, е в това, че Националната здравноосигурителна каса така и не бе демонополизирана.

„Ние сме елемент от здравната система, първият и най-важен контрол ид­ва от нас, много силен е и контро­лът от стра­на на Коми­сията за фи­нансов над­зор", обясни Спасков. Той смята, че ако оси­гурителите насила бъ­дат превър­нати в застрахователи, по-трудно ще могат да контролират системата на здравеопаз­ването.

Здравните фондове, които имат постоянна връзка с пациентите и кли­никите, са единствените, които упражняват контрол върху качеството на меди­цинските услуги в лечеб­ните заведения. Така под­крепи думите на Спасков и Мими Виткова, предсе­дател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО). „Те ще престанат да го правят, ако станат застра­хователни дружества", ко­ментира Мими Виткова. Според нея промените в Закона за здравното оси­гуряване ще доведат до увеличаване на кешовите плащания в болниците, които и без­друго в България са най-големи за Европа -над 40% от средствата в здравео­пазването. Осигу­рителят, независимо какъв е той частен или общес­твен, съществува, за да разкъса връзката на директните плащания, като застане между лекаря и пациента и работи в интерес на оси­гуреното лице, казва Вит­кова. Увеличавайки изис­кванията към осигурител­ните фондове и прехвър­ляйки дейността им изк­лючително и само в об­ластта на застраховането, ще изчезнат и част от ус­лугите, които те предла­гат сега. Дейността на застрахователите е дей­ност по обезщетяване. Ко­гато обаче човек отиде на лекар, защото го боли гла­вата и има субективно чувство на някакво нераз­положение, но лекарят

та за финансов над­зор, защото такова е изискването на Европейската коми­сия - здравните фондове да се над­зирават като застрахователни дружества. Те трябва да имат съот­ветния капитал, да имат съответните резерви и да се управляват като заст­рахователни дружества", коментира Пенев.

Поправките в закона са изготвени от Министер­ството на здравеопазва­нето и Министерството на финансите и след общес­твено обсъждане предс­тои да бъдат внесени в Министерския съвет. Със законопроекта се пред­вижда дейността по доб­роволното здравно осигуряване да се поеме от зас­трахователните дружест­ва. За тази цел те трябва да имат право да извърш­ват дейност по застрахов­ка „Заболяване", покриваща рисковете за събитията „Злополука" и „Заболяване".

Съществуващите здравноосигурителни дру­жества имат една година, за да приведат дейността си в съответствие с нови­те изисквания. Те ще тряб­ва да се пререгистрират по Кодекса за застрахо­ване. Това означава, че занапред минималният им капитал ще трябва да се увеличи от 2 млн. на 4.6 млн. лева.


Диагноза: тежко онкологично заболяване, малформация, необходимост от тран-сплантация.
Лечението зад граница се оказва толкова невъзможно, колкото и необходимо
Лечение: невъзможно в България, но с алтернатива в чужбина.

Според европейските директиви двете условия са достатъчно основание всеки здравноосигурен български гражданин да потърси адекватно лечение извън страната ни, за което да заплати Националната здравна каса. В идеалния вариант болните с тежки диагнози получават терапия, каквато липсва у нас, и вместо с ампутирай крак или отстранен друг орган се връщат при близките си напълно жизнеспособни. В действителност обаче често се случва точно обратното - по една или друга причина държавата отказва да поеме лечението зад граница, поставяйки пациентите и близките им пред свършен факт. В резултат стотици хора разчитат единствено на благотворителност или на социалната ангажираност на някоя компания, а човешкият живот придобива стойността на тристаен апартамент в града или вила край морето.

Примерите за липса на държавническа политика в тази област са много, но най-емблематичен е казусът с 58-годишния Георги Елчинов от Благоевград, който повече от три години води дела, за да накара здравната каса да му възстанови 25 хил. евро за вече извършена операция в Германия. За да се справи с тумора на едното си око, Елчинов кандидатства за лечение в чужбина, което да бъде заплатено от здравнооси-гурителното ведомство, тъй като покрива всички изисквания и е здравноосигурен. Необходимостта е неоспорима - най-добрите български офталмолози му обясняват, че единственото, което могат да направят за него, е да извадят окото му, докато колегите им в Германия предлагат да го спасят чрез поставяне на радиоактивни пластини и про-тонотерапия. И тъй като състоянието на Елчинов рязко се влошава, той не дочаква разрешението на касата и заминава за Берлин. Скоро след това се връща в България с две здрави очи, за да разбере, че касата отказва да заплати терапията му с мотива, че тя не фигурира като медицинска дейност в клиничните пътеки, заплащани с публични средства. Следва дългогодишно ходене по мъките и по съдилища

които да докажат, че Елчинов има право да бъде здрав, но не благодарение, а въпреки здравната каса.

По правило българите, като европейски граждани, могат да ползват съвременните и високотехнологични методи на лечение, предлагани в границите на общността, когато съответната терапия не се прилага в България. В този случай здравната каса е длъжна да заплати разходите, като този ангажимент произлиза не от нашата държава, а от Договора за европейската общност, както и от решенията на Европейския съд, отнасящи се до оказване на медицинска помощ на чужденци. Нашата каса може да определя еднолично само условията, при които ще покрива тази помощ. Според текстовете в Закона за здравното осигуряване трябва да са налице две условия - предвидените процедури за изпълнение в чужбина да са част от здравноосигурителния пакет от дейности, плащани от здравноосигурителното ведомство в страната ни, и да се изпълняват зад граница само когато не могат да се осъществят у нас. Оказва се обаче, че именно това е най-големият препъникамък за болните, а историята на Елчинов е конкретен пример за правния и нормативния хаос, който съществува в нашето законодателство и който в крайна сметка превръща в „кауза пердута" всеки опит за адекватно здравно обслужване на българските граждани в чужбина.

Логично, в казуса се оплитат дори българските съдилища, след като Георги Елчинов решава да потърси правата си. На 13 август 2007-а Административният съд в София-град отменя отказа на осигурителното ведомство да заплати лечението му в Германия и го задължава да издаде необходимото удостоверение за това. Магистратите се позовават на т.136 и т.258 от Наредба 40 на здравното министерство, според които от бюджета на касата се поемат и „други операции на очната ябълка", в това число и „високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания". С две думи, поставянето на радиоактивни пластини и прилагането на протонотерапия при злокачествената диагноза е сред леченията, за които касата дължи обезщетение. Следователно собствените й условия (които са включени и като препоръки към всички европейски държави в изисквания на Регламент 1408/71 на Съвета на Европа) са изцяло изпълнени - терапията е включена в осигурителния пакет, важащ за нашата страна, но не може да бъде осигурена в срок, който не застрашава живота на болния. Изненадващо на 4 април 2008 г. Върховният административен съд назначава експертиза по

делото и го връща на по-ниската инстанция, отменяйки решението й с точно обратния аргумент - че поставянето на радиоактивни пластини или прилагането на протонотера-пия не са част от услугите, гарантирани от бюджета на касата.

Впоследствие се установява, че никои до този момент не си е давал сметка, че условията в Закона за здравно осигуряване взаимно си противоречат и позволяват не само на касата, но и на съдилищата да тълкуват текстовете, както си искат

Парадоксът се състои в това, че въпросното лечение хем трябва да е част от услугите, покривани от местното осигурително ведомство, което предполага, че се прилага успешно и у нас, хем към него да се прибягва, когато то не може да се извърши в България. Излиза, че щом е предвидено касата да дава пари за дадена терапия, е необходимо тя да бъде осъществена в българско лечебно заведение и разходите за същото или по-добро лечение зад граница не могат да бъдат покрити с публични средства. Твърде необяснимо е тогава защо всяка година в бюджета на касата се заделят по 20 млн. лв. за тази цел, когато от тях на практика успяват да се възползват единици?

Добрата новина е, че казусът„Елчинов"успя не само да вдигне достатъчно шум у нас, но и да излезе извън държавата и да накара европейските институции да преразгледат разпоредбите за трансграничното здравеопазване. Когато Върховният административен съд връща производството на по-ниска инстанция, е назначена специална

експертиза, която да установи дали не е било възможно зрението на ищеца да бъде възстановено и в България. Чак след като проверката установява, че лечението е било високотехнологично и няма аналог в страната, Административният съд в София-град спира делото и се обръща с преюдициално запитване (за тълкуване на европейското право) към Люксембург. На 5 октомври 1 2010-а Съдът на Европейския съюз постанови, че „Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да плати лечението в чужбина на всеки българин, когато той не може да го получи у нас в рамките на необходимото време предвид здравословното му състояние и вероятното развитие на болестта". И тъй като европейският съд е единствената институция, която може да тълкува регламентите на общността, решенията му са задължителни за всички I ведомства за сходни казуси, а не само по този, 1 с който е бил сезиран. В резултат на сложния правен казус с лечението на Георги Елчинов на 27 октомври Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните към Европейския парламент прие на второ четене препоръка по предложението за нова Директива за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. В последния вариант на документа се предвижда пациентите да могат да търсят медицинска помощ в чужбина без предварително разрешение от здравните власти. На 19 януари пък Европарламентът потвърди и споразумението, което дава право на болните от която и да е държава членка да получават лечение в рамките на общността, когато родната им страна не може да им осигури медицинска помощ в приемлив срок, без да застрашава живота им. Разходите за това лечение пък ще се възстановяват (или изплащат директно) от държавата по произход, като сметките ще се уреждат между осигурителните ведомства, без прякото участие на пациентите. Очаква се новите правила да улеснят лечението на хората с редки заболявания, за които експертна помощ не е налична в собствената им страна.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница