Безопасни условия на труд и екология

КТП – София, 2009 г.

Учебникът по „Безопасни условия на труд и екология” е по програмата за студентите с образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър” за всички специалности в Колежа по телекомуникации и пощи.

В учебника са разгледани предимно изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Изискванията по електробезопасност са разгледани за напреженията до 1000 V.

Въпросите, свързани с работата на съоръжения с повишена опасност, поради тяхната специфичност не се разглеждат. Особено внимание е обърнато на въпросите, свързани с преодоляването на извънредните ситуации.

В новото издание на учебника са отразени забелязаните грешки и непълноти спрямо първото издание.

Изпитната процедура е разделена на две части: практическа и теоретична(под формата на тест).

Учебникът може да се използва и от студентите в други колежи, висши училища и университети, учениците от професионалните гимназии, както и от специалисти в практиката..

Телефонът, на който трябва да се обадите в случай на необходимост е 112 – национален телефон при извънредни ситуации.

Телефоните за „Спешна помощ” – 150, „Пожарна и ашарийна безопастност” – 160 и „Полиция” – 166 също могат да се използват.

След осъществяване на връзката, кажете името си, от къде и защо се обаждате. Никога не затваряйте първи телефона. Въможно е да Ви поискат допълнители сведения!

Създаването на здравословни и безопасни условия за труд (ЗБУТ) е един от най-важните фактори за опазване на здравето, работоспособността и живота на работниците и служителите. Това спомага за ефективното изпълнение на техните задължения. Съгласно разпоредбите на Европейския съюз, главно внимание се обръща на въпросите, свързани с опазване на здравето на хората.

Правилното и умело съчетаване на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и другите нормативни документи в ежедневната работа води до повишаване на производителността на труда и конкурентноспособността на фирмите.

Лицата, които се допускат до работа, трябва да притежават необходимата квалификация и документ за правоспособност, посочени в съответната длъжностна характеристика; да са преминали предварителен медицински преглед, удостоверяващ, че нямат противопоказания за конкретната работа; да са издържали изпита след инструктажа на работното място и да притежават квалификационна група по техника на безопасност съгласно изискванията за извършваната работа (само за електротехническите специалисти).

Работодателите осигуряват условия за здравословни и безопасни условия на труд и контрол върху тях на всяко работно място в организационно и техническо отношение, а работещите е необходимо да спазват предписанията и да поддържат техническите средства здрави и изправни.

Работата се подновява след отстраняване на опасността и след изришно нареждане на непосредствения ръководител.

Работа в ограничени пространства се допуска само в изключителни случаи (когато не може или не е подходящо да се извърши на друго място). За извършване на такава работа се издава специална заповед.

Синдикатите сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство, както и искат административни наказания за виновните лица.

1. 
   Общи сведения
   

Основните въпроси, свързани с осигуряването на ЗБУТ, са залегнали в Конституцията на Република България. Тя е основоположният закон, въз основа на който се издават кодекси, закони, правилници, наредби и т.н. Никой нормативен документ не може да й противоречи, а може само да конкретизира основните й положения.

При това строго се спазва принципът на йерархичност (приоритетност) – кодексите и законите не могат да противоречат на Конституцията, а наредбите и правилниците – на законите. Нормативните актове се отменят, изменят и допълват с последващ нормативен акт. Изменения, допълнения и отмяна могат да се правят само от органа, който ги е издал.

Нормативните документи съдържат административно правни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно действие. Всеки нормативен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта и главния му предмет. Във всеки нормативен акт се посочва правното основание за неговото издаване (въз основа на кой по-висш йерархичен документ е издаден). Те се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля. Тълкувания на нормативен документ се прави само от организацията (органа), която го е издала.

Компетентният орган издава нормативни актове, след като обсъди проекта със заинтересованите организации, въз основа на представените от тях становища, предложения и възражения.

Текстът на нормативния акт, както и приемането му се отвърждават от:

1. 
   При постановление на Министерския съвет – от министър-председателя;
   
2. 
   При другите административни актове – от ръководителят на органа, който ги е издал.
   

При ползването им, се внимава не само за номера и датата на съответния нормативен документ, но и откого са издадени, тъй като различните ведомства ги издават с техен номер, т.е. може да има нормативни документи с един и същи номер и година, но да са издадени от различни ведомства. Наредбите и правилниците, одобрени с постановления на Министерския съвет са без номера.

При противоречие между някой закон, правилник, наредба и някой от кодексите, приоритетно значение имат постановките в съответния закон.

2. 
   Нормативни документи за осугиряване на безопасни и здравословни условия на труд.
   

Организирането на профилактични прегледи на работниците и служителите е задължение на личните лекари и не са задължение на работодателите. Те се извършват веднъж годишно.

Тъй като не навсякъде могат да се осигурят адекватни условия за ЗБУТ, независимо от положените и полаганите усилия в тази посока, Министерският съвет определя с наредби видовете работи, при които има вредни условия за здравето. Това се прави само за тези лица, на които не може да се осигури отпадане, ограничаване или намаляване на условията, при които работят. На работещи при такива условия се дава безплатна храна и те имат намален работен ден.

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ГИТ) към Министерството на труда и социалната политика чрез районните й инспекции...

Работещи, които не изпъляват изискванията за безопасна работа съгласно инструкциите, както и тези, които се явяват на работа в състояние, което явно пречи за нормалната им работа не се допускат (отстраняват) от работното им място.

В законните разпоредби, при дискутиране на трудовите злополуки и професионалните болести, се говори за осигурител и осигурени лица, т.е. всички разсъждения се отнасят само до лица, за които или които, са плащали или са им плащани редовно осигурителни вноски към НОИ.

Под осигурител се разбира работодателят, под осигурен – съответният работещ. Осигуреният трябва да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник на настъпила с него или друг човек от персонала на същата фирма трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно. Когато физическо лице работи за своя сметка, то само се осигурява.

На въпросите, свързани с ЗБУТ, се отделя голямо внимание и в ЕС. Това е процес, който се управлява чрез съответни системи, напр. ILO-OSN:2001 на Международната организация по труд.

Нормативните документи в България не могат да противоречат на тези, приети в ЕС. Нормативната уредба на ЕС се дели на първично и вторично право. При вторичното право, правните актове се делят на няколко вида:

РЕГЛАМЕНТ – актове с общо действие, които са задължителни и непосредствено приложими във всяка страна-член. Тези актове не се нуждаят от въвеждане в националното законодателство чрез допълнителни нормативни актове, тъй като са задължителни;

ДИРЕКТИВИ – всяка страна-член трябва да прецени по какъв начин трябва да ги транспонира (въведе) в своето законодателство или да не ги въведе. Това са най-често издаваните документи в ЕС;

РЕШЕНИЕ – актове, които са за определен адресат и/или за конкретен случай;

ПРЕПОРЪКИ И СТАНОВИЩА – това са актове, които изразяват препоръка или становище на даден орган ЕС по конкретен случай;

НЕНАИМЕНОВАНИ АКТОВЕ – актове, за които не се дава точно определение.

3. 
   Трудови злополуки
   

За всяка трудова злополука и за всеки пострадал, в тридневен срок от възникването й се съставя протокол по специален образец. В него се описват обстоятелствата за възникването й, броят на засегнатите лица, имената на свидетелите, както и други необходими сведения.

В зависимост от мястото им на възникване, трудовите злополуки се разделят на производствени и приравнени.

Според тежестта има трудовите злополуки се разделят на четири групи:

1. 
   Обикновени (пострадали един или двама работещи)
   
2. 
   Аварийни – при пострадали едновременно трима и повече работещи;
   
3. 
   Тежки – след които има инвалидизирани работещо
   
4. 
   Смъртни
   

Работодателят е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки, професионални болести и общи заболявания. Ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, отговорността на работодателя може да се намали.

Всяка аварийна, тежка и завършила със смърт трудова злополука, както и злополука, за която има основания да се предполага, че ще доведе до инвалидност, задължително се разследва от НОИ и ГИТ. Разследването има за цел да се установят причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на увреждане, да даде сведения, които ще помогнат на НОИ да се произнесе по характера на злополуката, както и други сведения, с оглед да се вземат необходимите мерки, подобна трудова злополука да не се повтаря. При злополука довела до инвалидност или смърт, се уведомява и прокуратурата.

При разследването на злополука пострадалият има право да присъствува или да посочи работник (служител) от фирмата, както и синдикален представител.

4. 
   Професионални болести
   

Професионалните болести се регистрират от трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК), въз основа на Списък на професионалните болести, издаден от Министерския съвет. Към тях се отнасят и тези, за които е установено, че са причинени основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и това е причинило трайна неработоспособност или смърт.

Практикуващите лекари и стоматолози, при съмнение за професионална болест, изпращат известие и до териториалното поделение на НОИ. Експертизата за нея се извършва от органите на ТЕЛК. При временна нетрудоспособност, експертиза се прави от лекуващите лекари и лекарските консултативни комисии (ЛКК).

При несъгласие с решенията за трудова злополука или професионална болест има утвърдени процедури за обжалване, като последната инстанция за обжалване е съдът. Решенията на съда са окончателни.

ГЛАВА 2. МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ. ЕРГОНОМИЯ И МИКРОКЛИМАТ НА РАБОТНОТО МЯСТО. ОЦЕНКА НА РИСКА НА РАБОТНОТО МЯСТО.

1. 
   Общи сведения
   

Подовете и стените трябва да са изработени от материали, които не отделят и не пропускат вредни емисии, като са съобразени с технологичните изисквания и тези за противопожарна безопасност. Те трябва да са стабилни и да не са хлъзгави; върху прозрачните стени и врати трябва да има ясно видими знаци срещу сблъскване, а достъпът до покриви, изработени от материали с недостатъчна яркост , е забранен без наличие на специални предпазни средства.

Всички работи около и със съоръжения, които не са собственост на организацията, която извършва строително-ремонтни работи, се съгласуват задължително със собствениците й.

На работа се приемат лица над 15 години. За лица до 18 години се правят ограничения срещу вредното влияние на някои фактори върху физическото, психическото и нравственото им развитие, както и във връзка с това, че нямат трудови навици. За назначаването им се иска изрично съгласие от органите на ГИТ. На трудоустроени лица не се позволява да извършват предишната си работа.

Съгласно ЗБУТ работодателите осигуряват постоянно здравно обслужване на работещите чрез Службите за трудова медицина (СТМ). Тези служби нямат разпоредителни и контролни функции. СТМ организират периодични медицински прегледи, според предписанията на закона. Честотата им се определя от характера на работата, условията на труд и възрастта на хората.

Периодични медицински прегледи се организират от Службите по трудова медицина и се извършват с оглед диагностициране на ранни форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникване на масово разпространените и на социално значимите болести. Те се извършват по задължителен план-график и са за сметка на работодателите. Тези медицински прегледи имат превантивен характер. Работодателите сключват договори с медицински центрове за извършване на необходимите прегледи, ако в тяхното ведомство няма служби по трудова медицина. Такива служби се създават в големите предприятия. СТМ правят подробен анализ на здравословното състояние на персонала на основание на извършен преглед и връзката с комисията. Те дават препоръки относно влиянието на работната среда върху съответните заболявания, за необходими излследвания и консултации с други специалисти, препоръки относно промяната на работното място, за смяна на работата или работната поза по време на работа.

Особено важни са медицинските прегледи при лица до 18 години и при жените, с оглед на физиологията на женския организъм.

СТМ изготвят и план за здравословни и безопасни условия на труд. Той съдържа: организационен план, ситуационен план, списък на машините и съоръженията, план за действие при бедствия, аварии и катастрофи, списък на местата със специфичен риск, списък на отговорните лица.

2. 
   Ергономия и микроклимат на работното място.
   

Ако работното място е разположено там, където светлината е недостатъчна, обикновено най-добрият вариант за допълнително осветление са луминисцентните лампи.

Съвременното оборудване предлага всевъзможни начини за осигуряване на достатъчна за работа светлина. Дали ще са тавани конзоли или странично разположени осветителни тела, е въпрос по-скоро на дизайнерско решение и дали помещението е с прозорци, къде са разположени или е изцяло без тях. За помещения, които са изцяло на изкуствено осветление, се препоръчват висящи осветители. За полутъмни помещения се препоръчват стенни осветители.

Работните помещения с широки прозорци са най-добрият вариант на осветление. Те обаче създават проблеми с отоплението и във връзка с това къде са разположени. За това, те са по-малко предпочитания вариант. Прозорецът, независимо от големината му, е отправна точка за разположение на оборудването. Специалистите препоръчват работното оборудване да е разположено срещу светлината, особено при работа с компютри. Другият вариант е прозорецът да е отляво, така че сянката, която се получава, да не пречи на работата. Достъпът на слънчеви лъчи може винаги да се ограничи с пердета и щори. При помещения с машини с въртящи се части е необходимо, при луминисцентно осветление да се дефазира захранващото електрическо напрежение при две и повече луминисцентни лампи, за да не се получава стробоскопичен ефект. Това се налага от особеност на човешкото зрение, че при честота на въртене на движещи се части, кратна на честотата на захранващата електрическа мрежа, движещите се части изглеждат неподвижни.

На работни помещения, където при прекъсване в осветителната система, работещите са изложени на злополуки, се осигурява аварийно осветление. По пътищата за евакуация, и на изходите, се осигурява евакуационно осветление... осветителните тела на евакуационните помещения и изходи се монтират на височина до 1,80 m от пода, без да намаляват допустимата широчина на пътя за евакуация.

От значение за осветлението е и подходящото оцветяване не само на стените, пода и тавана, но и на екипировката, с която се работи.

Цветът на изкуственото осветление трябва да се доближава до спектъра на дневната светлина, защото възприемането на осветлението зависи и от неговия цвят. (ако се приеме, че производителността на човек при продължителна работа при дневно осветление е 100%, то при жълта светлина тя намалява до 93%, при зелена – до 92%, при зелена – до 92%, при сива – до 78%, а при червена и оранжева – е само 76%).

Особено внимание се обръща и на включването и изключването на електрическите апаратури, като най-важното е да се осигури бързо изключване при аварии. В машини и апарати с голяма по площ мнемосхема винаги има специален бутон, оцветен в червено, с по-големи размери, който се разполага в края й, за по-бързо реагиране. Този бутон изключва цялото захранване, като всички вериги се обезточват. Автоматично включване на машини и апаратури след последващо подаване на отпадналото захранване е забранено.

Включването и изключването на маломощните апаратури към електрическото захранване се извършва чрез бутони, лостови прекъсвачи (наричани често ключове) или кобилични прекъсвачи.

А/ Бутони – биват самозадържащи (механично) и несамозадържащи. При самозадържащите бутони, след натискането им (това е положение „включено”), те остават навътре. Изключването им става с повторно натискане. Много често положението влючено/изключено се индикира със светлинен сигнал. При несамозадържащите бутони, при включване, поради липса на механичен фиксатор, бутонът се връща в изходно положение. Заради това е препоръчително да има и светлинен сигнал, който показва положението „ВКЛЮЧЕНО”.

Б/ Лостови прекъсвачи – при тях, правилното положение за „Включено” е нагоре на лоста. За по-добро ориентиране, върху лицевите плочи или върху самите прекъсвачи се нанасят допълнително знаци (I – включено и O – изключено) или надписи (“ON” – включено, “OFF” – изключено)

В/ Кобилични прекъсвачи –

Върху кобилицата се маркират знаците “I” и “O”. Превключването “I” или “O” на кобилицата се разбира и от това дали повърхността на кобилицата със знака е успоред на на лицевата плоча. При монтаж на кобилицата отзад или встрани на апаратурата (хоризонтално или вертикално), включено е това положение, при което повърхността й е успоредна на плочата в най-близкото положение за докосване от ръката на оператора.

Включването и изключването на средномощни и високомощни апаратури се извършва с изключватели, които имат по-големи размери. При конструкция те се разделят на бутони (те командват други изпълнителни устройства), лостови прекъсвачи и прекъсвачи с въртеливо движение на командната ръкохватка. Поради големите им размери, върху тях и около тях има достатъчно място, върху което трайно са маркирани положенията „включено” и „изключено”.

Работното оборудване и необходимите инструменти (особено ръкохватките им) трябва да са съобразени с ергонометричните изисквания, за да се работи удобно с тях. Ръкохватките на електротехническите инструменти трябва да бъдат изолирани на площ по-голяма от площта на дланта на работещия. Технологичните инструкции трябва да са преведени на български, като не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита и сигнализация.

Работното оборудване трябва да гарантира сигурна защита на работещите от поражения от електрически ток при пряк и индиректен допир. Органите за управление, включването и изключването на работното оборудване от енергийните източници, трябва да са монтирани и означени така, че да бъдат лесно видими и достъпни за оператора. Всяко работно място трябва да има командно устройство, което да го изключва напълно и безопасно, без това да влияе на другите оборудвания.

Под МИКРОКЛИМАТ се разбира състоянието на температурата на въздуха, относителната влажност, топлинното излъчване и скоростта на въздуха в производствените помещения.

Осигуряването на подходящ микроклимат е много важно за пълноценната работа на човека. Създаването на зони с контролирани микроклиматични условия (температура и влажност) може да се извърши само в затворени помещения. Тези зони се наричат зони на комфорт.

Температурата на въздуха на работното място не трябва да е по-ниска от 18^o C и да не надвишава 23^o C през зимния период и да не надвишава 28^о С през летния период. При работа на открито, е затруднено създаването и поддържането на оптимална температура и влажност на работното място. Затова, през зимния период се осигуряват помещения или фургони за периодично затоплаяне на работниците, а през летния сезон – за сянка срещу прегряване.

Повърхнините на съоръженията в затворени помещения, вкл. ръкохватките, не трябва да са нагрети над 45^о С.

Относителната влажност на въздуха трябва да е от 30 до 75%, като производителността на труда рязко намалява над 80% влажност.

Скоростта на въздуха трябва да е 0,5 – 0,2 m/s, в зависимост от характера на извършваната работа (лека, среднотежка и тежка), според годишния сезон. Въздушната струя не трябва да е насочена, за да се предотвратят простудни заболявания.

Шумът в работните помещения оказва негоативно влияние върху производителността на труда. За производствени помещения се допуска шум до 85 dB, за офиси – 55 dB, а за помещения с напрегната умствена работа – 40 dB. За намаляване на шума се използват звукопоглъщащи стени, подове, тавани и прегради, както и лични предпазни средства от типа на антифоните.

Вибрацията и ударите се получават при работа на машини и инструменти. Допустимата им амплитуда при различни честоти е в обхвата 0,003 – 0,3 mm.

Концентрацията на вредни газове и прах трябва да бъде в определените норми. За осигуряване на тези изисквания се прилага вентилация – обща или локална (на всяко работно място), която е естествена или принудителна (нагнетателна, смукателна или комбинирана), в зависимост от производственият процес. Там, където вентилацията не е достатъчно ефективна, работещите ползват прахозащитни маски.

Интензитетът на електромагнитните полета и други лъчения на работните места не трябва да превишава максимално допустимите стойности. Всички метални предпазни екрани трябва да бъдат заземени.

ИЗИСКВАНИЯТА ПРИ РАБОТА С ВИДЕОДИСПЛЕИ. Навлизането на компютърната техника във всички области на живота постави сериозни изисквания към здравето на хората, които работят с нея. Всички правила при работа се отнасят само за хора, които работят повече от половината от работното си време с видеодисплеи, като не се отнасят за видеодисплеи в кабини на кранове и др.

Основните фактори, които трябва да се имат в предвид при работа с видеодисплеи (монитори) са: работната среда (микроклимат, шум и осветление); зрителното натоварване; статичното натоварване на организма, работната поза; двигателната монотонност и нервно-психическото напрежение.

Ако не се вземат профилактични организационни и технически мерки е установено, че непрекъснатата работа с монитор от 2 до 6 часа увеличава шест пъти сърдечно-съдовите заболявания и до 3 пъти заболяванията на опорно-двигателната система. Поради тази причина са въведени много строги и подробни изисквания към работното място на операторите.

Работното място на всеки оператор трябва да е с площ над 4,5 кв.м. и обем над 13 куб.м., като повече от 20 души не могат да работят в едно помещение.

Масата (плотът), върху която е монтирана компютърната техника трябва да е с височина 680-750 mm, като е с размери над 1200x800 mm. Столът на оператора трябва да е ергонометричен, за да осгигурява плавно регулиране на седалката, облегалката и подставката за крака, така че от екрана на монитора да има разстояние над 500-700mm до очите. Разстоянието от тялото на оператора до клавиатурата трябва да е 450-500mm. Кабелите, свързани с компютърната конфигурация (компютър, принтер, клавиатура, мишка, монитор) трябва да бъдат събрани (да не бъдат „разпръснати” в помещението) с оглед избягване на спъване, увличане и т.н.

Осветлението трябва да бъде минимум 300lx при позитивен контраст на монитора (най-често срещания случай) или 500 lx – при негативен.

За да се избегне влиянието на отражението от пряка слънчева светлина и от изкуствено осветление, повърхностите на компютърната техника са матирани, а залите да са с пердета или щори, които да ограничават пряката слънчева светлина. Подът трябва да е с антистатично нехлъзгащо се покритие – балатум, линолеум и др. Облеклото, обувките и работната мебел не трчбва да натрупват електростатични заряди.

Температурата в залата трябва да е от 18 до 25^о С, (през летния сезон до 28^О), влажността на въздуха трябва да е от 30 до 60%, като средата не трябва да създава електростатични полета. На практика, това изискване се решава с използването на климатици, при което се съвместяват, както изискванията на операторите, така и изискванията на електрониката да работят в слабопроменящи се спрямо климатичните сезони условия за конфорт.

Работещите с видеодисплеи, които са под 40 годишна възраст, трябва веднъж на три години да бъдат преглеждани от лекар офтамолог, а тези над 40 годишна възраст – всяка година. Осигуряваните от работодателя очила трябва да бъдат коригирани съобразно резултатите от прегледите.

При работа компютърна техника се дават физиологични почивки от работодателя, които трябва да бъдат активни или полуактивни. Те не могат да се сливат в една.

Препоръчва се в почивките да се обърне особено внимание на гимнастиката на очите. За целта, погледът се отправя към точка, намираща се на повече от два метра от очите; съсредоточава се поглед първо наблизко, а след това и на далечно разстояние, очите се затварят с длани за две минути. Лек масаж на очните ябълки и слепоочията при затворени клепачи подобряват очното налягане и кръвоснабдението на очите. Има разработени и други, специални методики за гимнастика на очите, както и на други части от тялото, които дълго време са били неподвижни в едно положение.

Особено важно при провеждане на упражненията е дишането – въздухът се поема бавно, спокойно през носа, така че да се активизира коремно диафрагмалната преса и се издишва леко, бавно, удължено през събрани устни.

3. 
   Оценка на риска на работното място.
   

• 
  възможности за нараняване или увреждане;
  
• 
  възможности за отстраняване на опасностите;
  
• 
  ефективно въвеждане на превантивни мерки с цел контрол на риска.
  

Оценката на риска се документира, за да се представя не само на контролните органи, но и да се предостави на заинтересованите лица, преразглеждане при промяна на обстоятелствата и т.н. В документацията трябва да се включат: името и длъжността на лицата, извършващи проверката, набелязаните опасности и рискове, необходимите предпазни мерки, включващи име на отговорниците и дати, данни за участието на работещите и техните представители в процеса на оценката на риска и допълнителни данни от предишен преглед на рисковете с дати, участващи лица, набелязани констатации и мерки за отрстраняването им.

1. 
   Да се създаде или използва работното място;
   
2. 
   Планиране на работния процес;
   
3. 
   Монтиране и пускане в действие на конкретно съоръжение;
   
4. 
   Избиране на колективни и лични предпазни средства;
   
5. 
   Промени в работното място, машини, съоръжения и технологии;
   
6. 
   При нова информация.
   

Тъй като за обезпечаване здравето и безопасността на работещите се изисква определени допълнителни инвестиции, за оптимизиране на направените разходи се възприема принципът на разумната достатъчност.

Организационните метоприятия за ЗБУТ са най-важни, защото каквито и да са създадените условия и проведените технически мероприятия, ако работещите не изпълняват инструкциите, опасността от трудови злополуки и професионални болести нараства. Тези мероприятия се провеждат от работодателите и са процес, който включва непрекъснато обучение и контролиране на персонала по ЗБУТ. При малък по състав личен състав, провеждането на организационните мерки се възлагат на външна фирма.

Организационните мероприятия обхващат: управление на персонала, оперативно обслужване, технически контрол, техническо обслужване, ремонт и модернизация, управление и съхраняване на енергийната ефективност, поддържане и съхраняване на оперативната и техническата документация.

Работодателят създава за всички длъжности длъжностни характеристики. Те включват

1. 
   Изисквания за образователна степен, професионална квалификация и стаж по специалността;
   
2. 
   Определен обем от знания, практически умения и професионални качества;
   
3. 
   Списък на наредби, инструкции и т.н., спазването на които е задължително;
   
4. 
   Правата, задълженията и отговорностите;
   
5. 
   Нивата на подчинение в управлението – взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал.
   
6. 
   Изисквания към здравословното състояние на работещия;
   
7. 
   Изискванията за квалификация и квалификационна група по електробезопасност (за електротехническите специалисти).
   

Работодателите са длъжни да осигурят всички изисквания към работните места за създаване на необходимата температура, влажност на въздуха, запрашеност, минимална работна площ, осветеност, зануляване и заземяване на електрическите уреди и съоръжения, поставяне на пожароизвестителни и пожарогасящи уредби (там, където е предписано), пожарогасители, аптечки и други специфични мероприятия. Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, като не застрашава здравето и безопасността на работещите.

При работа с лебедки, машини с въртящи се части и с електрооборудване, облеклото трябва да бъде плътно закопчано, без да висят части от тях. Косите на работещите трябва да бъдат прибрани. На електротехническия персонал е забранено да работи с навити ръкави. Електроизолационните ръкавици на електротехническия персонал не се проверяват чрез надуване, а чрез обръщане и визуален оглед.

Работните места трябва да отговарят на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Към организационните мероприятия се отнасят и изискванията за осигуряването на средства за колективна защита, лични предпазни средства (ЛПС) и защитни приспособления. Използването на колективните средства за защита е с предимство спрямо личните предпазни средства.

Работодателят приоритетно осигурява колективни предпазни средства. При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин на работещите се осигуряват БЕЗПЛАТНО ЛПС, ш т.ч. защитни и работни облекла, които да не са вредни за здравето и да не предчат на извърването на възложената работа. ЛПС е всяко приспособление (екипировка), предназначено за използване от едно лице, предпазващо го от една или повече опасности. Когато има необходимост от две или повече ЛПС е необходимо да се осигури тяхната съвместимост. Видът и характеристиката на ЛПС, както и срокът им на годност, се съгласуват с Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). ЛПС осигуряват предимно защита на част от човешкото тяло. Там, където е необходима цялостна защита на тялото се използва защитно облекло – в металургията, в химичните производства и др. ЛПС и защитни облекла се предоставят на работещите в деня на постъпването им на работа. При откриване на неизправности по личните предпазни облекла, работещите трябва да уведомят работодателя и да преустановят работа с тях, докато не им се осигурят нови. ЛПС се използват само по предназначение на работното място.

ЛПС се проверяват начално, периодично и извънредно. Те не се почистват със сгъстен въздух.

Не се допускат до работа лица, които нямат ЛПС и не са инструктирани и обучени за ползването им. При повреда на ЛПС по вина на работещите, те са длъжни да ги заплатят, но нямат право да работят без тях. Не е позволено да се дава компенсация в пари за неосигурени ЛПС.

Защитното облекло не трябва да бъде смесвано с работното облекло. Последното се дава от работодателя, за да се запази личното облекло, когато извършваната работа води до опасност от замърсяване, за по-добър естетичен вид на персонала и понякога за онагледяване на фирмената му принадлежност.

В предприятията се формират групи (при персонал от 5 до 25 човека) и комитети (при персонал над 25 човека) по условията за труд, които следят за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Те са в помощ на работодателите, дават препоръки за спазване на нормите, предлагат и прилагат мерски за въздействие, организират и координират дейностите в тази насока.

Всеки работник или служител, който сключи трудов договор за изпълнение на дадена работа, трябва да притежава съответната квалификазия за изпълнението й. Всички работници и служители се инструктират и обучават по ЗБУТ.

Контролът върху това обучение се осъществява от:

1. 
   Специализираните органи към всяко ведомство или големи предприятия. Ако предприятието е малко, се натоварва с тази задача конкретно лице със заповед. Това лице контролира и алармира ръководителя при неизпълнение на заложените в съответните наредби и правилници норми.
   
2. 
   Органите на главна инспекция по труда (ГИТ) към Министерството на труда и социалните грижи (МТСГ).
   
3. 
   Синдикатите, които имат териториални поделения.
   

2. 
   Работно време
   

Работната седмица е петдневна с нормална продължителност от 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през един ден е до 8 часа. Работодателят може да удължава работното време през деня до 10 часа и да го компенсира с намаляване в други дни. Това може да става до 60 дни годишно. Компенсирането (намаляването на работното време) става до 4 месеца след тази процедура. Допълнителен (извънреден) труд не може да се полага от работници в специфични условия и риск за здравето и живота им при работа.

Намалено работно време се установява при специфични условия и рискове за живота и здравето, когато те не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, както и за лица до 18 години. Видовете работа, за които има намалено работно време се установяват с постановление на Министерския съвет (ПМС).

Работата през нощта е до 35 часа седмично при петдневна работна седмица и до 7 часа на нощ. Нощна смяна се смята интервалът от 22 часа до 6 часа, а за лица до 18 години – от 20 до 6 часа. При нощна работа се дават задължително топла храна и ободряващи напитки.

Извънредният труд е по принцип забранен. При известни условия той може да се полага, но не повече от 150 часа годишно, като се компенсира с почивки и увеличено заплащане.

През работния ден е задължително ползването на почивки. Разпределението на почивките по време на работа по брой и продължителност се определя от характера и тежестта на извършваната работа, факторите на работната среда и трудовия процес. Работният ден включва работното време и почивките! Основен принцип при разпределянето на почивките е те да бъдат по-чести и по-кратки.

Почивките са три вида: активни, полуактивни и пасивни. Видът на почивката се определя от характера на извършваната работа.

При нормална продължителност на работното време (8 часа) и възможност за прекъсване на трудовия процес, освен задължителна обедна почивка от 30 min, се дават поне две почивки за време не по-малко от 5-10 min, но не повече от общо 30 min. Първата трябва да започва 2-2,5 часа след започване на работа, а втората 1-1,5 часа след почивката за хранене. Седмичната почивка е 48 часа седмично, при петдневна работна седмица – в събота и неделя. При вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят им и продължителността им се определя от характера и условията за труд. При удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две почивки от 30 min в първата и втората половина на работния ден.

Сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, като поне единият от тях да е в събота или неделя. Сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 часа, а нощната - по-късно от 22 часа. Не се допускат повече от 5 последователни нощни смени. Почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа.

Забранено е дежурство в продължение на две последователни смени, освен в случаите при ликвидиране на аварии и бедствия или при невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен. Дежурният няма право да напуска дежурството си, докато не бъде сменен.

Работниците и служителите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последствия, получават за сметка на работодателя безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, които ги неутрализират.

2. 
   Инструктажи. Видове, изисквания.
   

Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасни методи на работа. Лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на ЗБУТ, не се допускат до работа.

Редът и начинът за изпълнение на нормативните изисквания за провеждане на инструктажите зависят от управленческите решения и действия. Те се обявяват от работодателя с една обща цел или с няколко отделни заповеди. С отделна заповед се определят лицата, които ще извършат видовете инструктаж на отделните работни места.

А. НАЧАЛЕН ИНСТРУКТАЖ

Всеки новопостъпил работещ преминава начален инструктаж по безопасност на труда в зависимост от условията на работа. Той се провежда индивидуално или групово в деня на постъпване на работа. Неговата продължителност се определя от степента на производствения риск и характера на работата. Необходимо е да се акцентува върху опасните работни места с високо ниво на производствен риск. Следва да се посочат т.н. „ОПАСНИ ЗОНИ” (зоните около работното оборудване и на работното място, в които съществува съществена опасност за здравето и живота на работниците). След края на началния инструктаж, инструктираните се подписват в специална книга и им се издава служебна бележка за този инструктаж. Началният инструктаж не се съвместява с другите инструктажи!

1. 
   Приложно поле на трудовото законодателство във фирмата, вид на производството или услугите и неговите особености.
   
2. 
   Безопасност на труда – изисквания, характерни злополуки, мерки за превенция.
   
3. 
   Хигиена на труда – характерни професионални заболявания, мерки за превенция.
   
4. 
   Оказване на долекарска помощ на пострадал.
   
5. 
   Противопожарна охрана и действия при пожари.
   
6. 
   Запознаване с района на фирмата и установения в него ред.
   

Инструктажът на работното място се извършва след началния инструктаж и се провежда там, където инструктираният ще работи, преди да се възложи самостоятелна работа. Той се извършва от прекия ръководител на работещите, чиято работа е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и съоръжения или извършване на дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хората, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация или трудов стаж. Продължителността му зависи от характера на работата. Инструктажът се допълва от обучение за безопасни условия на работа. Допускането на инструктирания работник до самостоятелна работа става само след като непосредствения му ръководител се убеди, че работещия познава правилата за безопасен и здравословен труд и се е подписал в книгата за начален инструктаж. При промяна на местоработата в друго предприятие с подобна дейност, работещия отново се прави инструктаж на работното място. Това се отнася и за работещи от външни фирми, работещи на територията на предприятието. В психологичен план, работещият трябва да се убеди в необходимостта от безопасно поведение. На него трябва да му се внуши дане подражава на колеги с неправилно отношение и поведение в трудовата им дейност.

Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и да допълва знанията на работещите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.

Ежедневният инструктаж се извършва там, където има по-голяма опасност за здравето на хората, напр. мини, металургия, химични производства, където бързо се мени обстановката при работа.

Ивънредният инструктаж се провежда:

• 
  след всяка смъртна, тежка и аварийна трудова злополука, пожар, промишлена авария и природно бедствие;
  
• 
  при констатирани груби нарушения на нормите и изискванията по безопастност, хигиена на труда и противопожарната охрана;
  
• 
  по нареждане на контролен орган;
  
• 
  след отсъствие повече от 45 дни, независимо от причините за това.
  

Целеви инструктаж се извършва при изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения на работещите, ликвидиране на последици от бедствия и аварии, както и на съпровожданите външни лица на територията на обекта.

2. 
   Изискванията към квалификационните групи по електробезопасност
   

1. 
   Да имат необходимата техническа правоспособност за заеманата длъжност (образование и стаж);
   
2. 
   Да са медицински освидетелствувани (съгласно нормативните актове);
   

Изискванията към квалификационната група се определят в зависимост от заеманата длъжност и извършваната работа. Лицата с по-висока квалификационна група могат да извършват дейности, които не са предвидени за тези с по-ниска квалификационна група.

Квалификационната група се придобива, потвърждава или променя при: постъпване на работа, смяна на длъжността, промяна на характера на работата или дейността и/или на свързаните с нея професионални рискове и при документирани нарушения или неспазване на правилата за безопасност при работа по съответния правилник.

За придобиване или потвърждаване на квалификационна група се изисква съответно образование, стаж по електрообзавеждане, специално обучение и успешно положен изпит пред оторизирана организация. За резултатите от изпита се съставя протокол, а на издържалите се дава удостверение. Валидността на това удостоверение е 2 години за изпълнителни кадри и три години за ръководни кадри.

Обучението на работещите се организира и осъществява от работодателите в работно време без и с откъсване от производството.

1. 
   Неелектротехнически персонал – общи и строителни работници, чистачи, такелажници, бояджии, монтажници и др., работата на които е свързана с ремонт и обслужване на неелектрическата част на електрическите уредби и мрежи, обхващаща сгради, покриви, строителни конструкции, В и К и други технически проводи (инсталации);
   
2. 
   Работници, които при работа използват ръчни и преносими електроинструменти от клас I на защита срещу поражения от електрически ток;
   

1. 
   Начинаещи работници, които не се допускат до самостоятелна работа и работят под прякото ръководство на електроспециалист с не по-ниска от трета квалификационна група;
   
2. 
   Електрозаварчици, електрошлосери, машинисти от електротранспорта, кранисти на кранове с електрозахранване;
   
3. 
   Лица от неелектротехнически специалности, работата на които е свързана с ремонт и експлоатация на електрическите уредби и мрежи, като кранисти, булдозеристи, шофьори и др.;
   
4. 
   Практиканти и стажанти от средни учебни заведения, колежи и ВУ с електротехническа специалност.
   

1. 
   Изпълнитеелни кадри, които самостоятелно извършват работи;
   
2. 
   Лица, които ръководят и/или обучават работници с първа и втора квалификационна група;
   
3. 
   Оперативния и оперативно-ремонтния персонал;
   
4. 
   Допускащи, наблюдаващи или изпълнители на работа с наряд;
   
5. 
   Настройчици на КИП и А, лаборанти в електролаборатории и др.;
   

1. 
   Лица, които пряко организират и ръководят изпълнение на работи по експлоатация, профилактика и ремонт;
   
2. 
   Издаващи наряди и отговорни ръководители;
   
3. 
   Лица, които извършват висококвалифицирани работи по настройки, изпитване, измервания
   

Ръководители и техни заместници, които ръководят практическата дейност по обслужване, ремонт и контрол на електрически уредби и мрежи; ръководен и оперативен персонал на диспечерските служби; дежурни инженери в електрически и топлофикационни централи; оперативно-ремонтен ръководен персонал в подстанции, възлови станции, трафопостове и електропроводни линии, както и извършване на оперативни превключвания при напрежение над 1000V; издаващи наряди и нареждания, отговорни ръководители за работа в електрически уредби/мрежи с напрежение над 1000V; ръководители на служби/отдели по експлоатация и безопасност при работа.

5. 
   Организационни мероприятия при електроремонтни работи
   

Преди започване на работа в електрически инсталации или уредби, трябва да се спазват задължително следните пет правила:

1. 
   Да се изключи захранването;
   
2. 
   Да се направи осигуровка срещу повторни включване, като се поставят защитни прегради, ограничаващи достъпа до мястото за включване на напрежение и мястото за работа, както и поставянето предупреждаващи табелки, че по електрическата инсталация работят хора;
   
3. 
   Да се провери, че захранването е изключено (проверка с индикатор за напрежение, който може да не е фазомер). Не се допуска проверка за напрежение с лампи с нажежаема нишка.;
   
4. 
   Заземяване и свързване на късо (там, където е допустимо, за да не се получат неверни резултати при текущи измервания);
   
5. 
   Покриване с изолационен материал или ограждане на всички съседни части, които са под напрежение, с изолационен материал.
   

Защитата на персонала започва още с инструктажа им, определянето на наряд, както и с ясно и точно поставяне на задачите за изпълнение.

Преди започване на ремонтни работи се поставят наоколо здрави (стабилни) метални ограждения с височина над 1,4 m, които осигуряват необходимата площ за работа, както и за предпазване от неочаквани посетители. След това се поставят предупредителните табели „Внимание”, „Работят хора” и др. подобни, които да акцентуват вниманието на странични лица.

Напрежението се прекъсва чрез съответния прекъсвач. При използване на термични предпазители, се изваждат патроните им. Проверява се за отсъствие на напрежение, като при високоволтови мрежи се поставят заземителни щанги между проводниците и земята. Особено голямо внимание се обръща при тези електрически мрежи, при които захранване може да се подава от две страни. В такъв случай захранването се изключва и от двете страни и от двете страни се поставят заземители!

След извършване на ремонтни работи, всички манипулации се повтарят в обратен ред. Всички консуматори се изключват при подаване на напрежението, за да се избегнат токови удари при включване.

Всички групови изключващи устройства и предпазители на захранващата мрежа трябва да имат надписи с наименование на захранващата уредба на прекъсвача и допустимия ток на съответния прекъсвач.

Не се допускат никакви отстъпления от предписанията на правилниците.