ГЛАВА 8. ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ

ГЛАВА 8. ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ

Първа долекарска помощ е съвкупност от прости, но достатъчно целесъобразни и ефективни действия за спасяване на живота на пострадалите и предотвратяване развитието на възможни рискове за здравето им. Тя се оказва от тези хора, които са най-близко до пострадалите хора, докато пристигне „Спешна помощ”. Колкото по-бърза и по-квалифицирана помощ е оказана, толкова по-малки са вредите и последствията за здравето на пострадалия.

Долекарската помощ задължително се провежда в случаите, когато дишането е недостатъчно и/или сърдечната дейност (липса на пулс) на пострадалия са спрели. Винаги трябва да се опадим на телефон 150 (Спешна помощ)

Усилията за съживяване на пострадал могат да се окажат безполезни ако е загубено много време след злополуката. Оказването на долекарска помощ се прави без да се губи време. Всяко забавяне от 4-6 Min след произшествието може да се окаже абсолютно фатално за пострадалия!

Никога не се оказва долекарска помощ ако има и най-малкото съмнение, че са засегнати костите на таза и гръбначния стълб! Всяко действие при такива случаи може да има непоправими ефекти, дори пострадалия да остане жив – парализи, удължен период на оздравяване и т.н.

При пострадал, най-напред се проверява дали той има съзнание (говори ли), има ли дишане (диша ли), има ли кръвообръщение (какъв е пулсът му).

За ефективно оказване на долекарска помощ, работодателите осигуряват аптечки или аптечни чанти, които са окомплектовани с медикаменти в зависимост от рисковите фактори на съответната трудова дейност.

8.2. Долекарска помощ на пострадал

Уврежданията, които се получават при злополуки, се разделят на нервни и физиологични. Реакцията на нервната система на пострадал човек при травми се нарича ШОК. Хора, изпаднали в шок, имат бледа, студено-влажна кожа, сини устни, студени пръсти и ускорен, слаб пулс.

Пострадалият се поставя винаги на сянка, върху твърда повърхност, освобождава се от пристягащите го дрехи и се напръскава с вода. Трябва да му се говори ободряващо.

1. 
   Ако пострадалият е в съзнание, се поставя по гръб и се оглежда за наранявания. Състоянието му се следи непрекъснато.
   

Проверява се пулсът на ръцете (по-нагоре от китките). Наличието на дишане се проверява по няколко начина – чрез огледало пред устата и носа, което трябва да се овлажни ако пострадалият диша; с леко провиснал конец пред носа – който трябва да се мърда и др. подобни. Наличието на дишане се познава и по това, че ако се сложи ухо близо до устата и носа му (като се гледа в посока на гърдите му), се чуват дихателни шумове (дишане).

2. 
   Ако пострадалият е в безсъзнание, но има дишане и пулс. Той се поставя легнал на една страна с разтворени крака (стабилно странично положение) върху твърда повърхност и се освобождава от пристягащите го дрехи. Безсъзнанието на пострадалия се определя по това, че той не отговаря на задавани въпроси, при разтърсване не реагира и изглежда като дълбоко заспал. Зеницата му е разширена. Наличието на пулс се проверява като се сложат три пръста на врата (отляво и отдясно) до ларингса, където са „сънните артерии”.
   

3. Ако пострадалият е в безсъзнание и няма дишане, но има пулс. Той се поставя отначало на една страна и се почиства устата му внимателно с пръст увит в марля или с чиста кърпа. След това се поставя по гръб и му се прави изкуствено дишане. При провеждане на изкуствено дишане е абсолютно задължително най-напред да се провери свободната проходимост на дихателните пътища! Причините за запушване на дихателните пътища могат да бъдат различни: падане на езика назад; повърнато стомашно съдържание; секрети; кръвни съсиреци; чужди тела (счупени протези, зъби, пръст и др.). При съмнения за наличие на чуждо тяло в дихателните пътища се нанася на пострадалия удар в диафрагмата отдолу нагоре. Запушващите тела или материя трябва внимателно да се махнат, а не да се втикват навътре или надолу!

При изваден от вода човек най-напред се извършват действия за „изваждане” на погълнатата вода, най-често се обръща с главата надолу и се притиска силно корема му.

Не се провежда изкуствено дишане при недостатъчна проходимост на дихателните пътища или при съмнения за чуждо тяло в тях.

Главата на пострадалия се изтегля назад и се поставя по-долу от тялото. Устата му се отваря и се проверява дали не си е „глътнал” езика. Ако си е „глътнал” езика, хванете го и го изтеглете навън. При необходимост, долната му челюст се хваща с две ръце и се изтегля навън. Започва да му да се прави изкуствено дишане „уста – уста”.

Дишане „УСТА – УСТА” се прави като се слага марля или чиста кърпа върху устата му (ако има чантичка от автокомплект за спешна помощ, се използва пластмасовият мундщук от нея и се поставя в устата му откъм цилиндричния му край). Поема се въздух, плътно се допира устата на спасяващия до марлята, запушва се носа на пострадалия с пръсти и се започва вдухване на издишвания от спасяващия въздух в устата на пострадалия. Спасяващият стои зад главата на пострадалия!

Ако пострадалият е възрастен – обдухването е 14-15 пъти в минута, ако е дете – обдухването е до 20 пъти в минута.

Необходимо е да се следи за разгръщане на белия дроб на пострадалия. Когато въздухът навлезе в белия дроб, оказващият помощ усеща преодоляване на съпротивлението. Изкуственото дишане се прекратява след като пострадалия започне да диша!

4. Ако пострадалият е в безсъзнание и няма сърдечна дейност, но диша, възстановяването й се извършва посредством провеждане на непряк масаж върху сърцето. Той трябва да се извърши след като има увереност, че няма счупване на гръбначния стълб, гръдна кост или ребра. За провеждането му:

А. Пострадалият се поставява по гръб на твърда основа.

Б. Провеждащият реанимацията застава от едната страна на пострадалия, поставя дланта на едната си ръка с леко повдигнати пръсти върху долната част на долната трета гръдна кост. Другата ръка се поставя косо върху първата.

Б. С прави ръце без да се свиват лактите, като се използва тежестта на тялото, провеждащият непрекия масаж се отпуска и натиска плавно (без удар) гръдната кост на пострадалия, така че тя да хлътне с 2-4 см.

Г. Притискането се извършва ритмично 60-80 пъти в минута.

Д. За ефикасността на масажа се съди по появата на пулсации на големите артерии, които са синхронни с притисканията на гръдната кост.

При реанимация на кръвообращение (непряк масаж на сърцето) се допуска преди да започнат притисканията, да се нанесе един юмручен удар в центъра на гръдната кост и след това да започнат настисканията. Действията на спасяващия се прекратяват след „появяване” на пулс.

5. Ако пострадалият е в безсъзнание, няма дишане и пулс (най-тежкия случай) – устата се почиства най-напред. Пострадалият се поставя легнал по гръб и се застава от едната страна на пострадалия. ТОВА ПРАВИЛО НЕ СЕ СПАЗВА САМО АКО ИМА СЪМНЕНИЯ, ЧЕ ПОСТРАДАЛИЯТ Е С УВРЕЖДАНИЯ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ ИЛИ ТАЗА! Главата се отвежда силно назад по начините, споменати, по-горе, хваща се с ръка долната челюст, така че устата да се отвори, без да се позволи долната челюст и езикът да се изместят назад. След всяко вдишване, провеждащит изкуствено дишане трябва да се отдръпва назад от пострадалия, за да може той пасивно да издиша.

Пострадалият се обдишва един път и два пъти се притискка сърцето (като цикъл). Този цикъл се повтаря, докато се възстановява дишането и сърдечната дейност.

При необходимост, оказващите помощ се сменят.

Счупването е съпроводено от внезапна силна болка а и може да се появи кръвонасядане в меките тъкани. Задължително трябва да се осигури пълен покой на пострадалия. Понякога при движение или опит за ставане се чупят нови кости. Могат да се разместят вече счупените, стига се до разкъсване на кръвоносни съдове, нерви мускули, сухожилия и кожа. При съмнения за счупване на лопатката или ключицата трябва да се обездвижи ръката и рамото. ЗАБРАНЕНО Е ВСЯКАКВО НАМЕСТВАНЕ НА СЧУПЕН ОРГАН! Пострадалият трябва да се транспортира до здравно заведение.

При навяхвания е необходимо да се сложи лед или да се облее засегнатото място със студена вода. След това увреденото място се стабилизира с еластична превръзка.

ЗАБРАНЕНО Е:

В зависимост от дълбочината и площта на пораженията, при термичните изгаряния се различават четири степени, като най-сериозно е поражението от четвърта степен.

Злополуките вследствие работа с химикали (химически изгаряния) биват два вида – външни и вътршни.

ВЪНШНИ ИЗГАРЯНИЯ

При изгаряния с киселини се получава пресичане на белтъчините и изгарянията обикновено не проникват в дълбочина в тялото на пострадалия. При изгаряния с основи се получава осапунисване на мазнините и изгарянията проникват на голяма дълбочина. При термохимичните изгаряния се получават, изгаряния на малка площ, но с голяма дълбочина. Те са предизвикани главно от стопени смоли или фосфор.

При изгаряния засегнатите дрехи не се свалят, а се разрязват и изрязват.

Долекарската помощ при външни изгаряния се заключава в:

1. Обилно поливане на изгореното място с течаща вода под слабо налягане (не по-малко от 10 min) и промиване с разтвор от сода за хляб (при изгаряне с киселина) или със слаб разтвор на оцет, или борова вода (при изгаряне с основи);

2. Направа на стерилна превръзка (при възможност);

3. Осигуряване на покой.

ВЪТРЕШНИ ИЗГАРЯНИЯ

Вътршните изгаряния и отравяния са от киселини (солна, азотна, сярна), основи (натриева, наричана разговорно сода каустик, калиева и др.) и амоняк. Признаците на отравяне се появяват веднага след поглъщане. Те са:

Силна болка в храносмилателната система, обриви, повръщане, затруднено дишане, ускорен и мек пулс, повишена температура, кървави изпражнения. При поглъщане на големи количества концентрирана киселина или основа, смъртта настъпва бързо. Ако се касае за неголеми количества или разредени киселини или основи, отровеният може да преживее, но по храносмилателният му път се получават уплътнения, които му пречат да се храни.

Долекарската помощ при отравяния с киселини се състои в пиенето на големи количества вода или прясно мляко..

При отравяния с основи, се пие подкиселинена вода (1% разтвор от лимонена, винена или оцетна киселина). Това се прави незабавно и внимателно, за да се избягнат напъни за повръщане.

8.5. Долекарска помощ при отравяния с лекарства

Поемането на лекарства (медикаменти) без лекарско предписание НИКОГА не е безвредно. При по-големи количества и при тях може да се стигне до отравяне. То може да протече с различни признаци, които са в зависимост от вида на медикамента:

А/ от страна на храносмилателната система – гадене, повръщане, разстройство;

Б/ от страна на сърдечно-съдовата система – сърцебиене, неритмична работа на сърдечната дейност, забавен пулс;

В/ от страна на нервната система – буйстване или подтиснатост, главоболие, изпотяване, треперене, повишаване на температурата.

Не всички признаци са ясно изразени.

Долекарската помощ се състои в:

1/ Незабавно спиране вземането на медикаменти;

2/ Предизвикване на повръщане;

3/ Бързо транспортиране до лечебно заведение.

Ужилването от насекоми е съпроводено от болка, оток и зачервяване. Могат да се появят отпадналост и световъртеж.

Долекарската помощ се заключава в изваждане на жилото (най-добре с пинсета), поставяне на марля върху ужиленото място, напоена с разтвор на амоняк или спирт, даване на течности и болкоуспокояващи средства. Около ужиленото място се поставя лед или торбичка със студена вода. По-късно се правят студени компреси. Кожата около раната се намазва с „Алергозан”.

Около местата, където се очаква да има насекоми (пчели, оси и др.), не се носят ярки цветове и не се използват парфюми.

Не трябва да се дразнят кучетата, при възможност не им се обръща явно внимание, но се следят с периферното зрение. На пощальоните се раздават „кучегони”, които отблъскват кучетата със светлинни лъчи или с ултразвук.

Долекарската помощ се състои в намазване на кожата около раната с йод (но не и самата рана), превързване на кожата около раната и бързо транспортиране до болнично заведение.

При ухапване от змия се получава остра пареща болка в мястото на ухапването и се виждат две кървавочервени точки. Пострадалият има силна болка в мястото на ухапване и мястото около ухапването се подува (получава се оток). Долекарската помощ се заключава в пристегната превръзка над мястото на ухапването, обилно измиване със студена вода на ухапаното място и правене на стерилна превръзка. НЕ СЕ ИЗСМУКВА С УСТА ОТРОВАТА ОТ УХАПАНОТО МЯСТО!

При ухапване от кърлежи ухапаното място се намазва с олио или с друга мазнина, кърлежът се хваща с пинсета и внимателно се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка. Кърлежът се изважда едновременно със завъртането. Изваденият кърлеж не се смачква, защото има опасност от разпръскване на заразите, а трябва да се изгори. Ухапаното място се дезинфеккцира със спирт.

За да се предотврати ухапване от кърлеж, трябва да се избягва движение във висока трева и храсти, които са разположени на сенчести места. Препоръчва се в такива места винаги да се ходи с чорапи и панталони, колкото и да е неудобно това в лятно време.

Измръзване настъпва когато човек се подлага продължително време на ниска температура. Най-често пораженията са върху органите, които са непосредствено подложени на ниска температура – пръстите на ръцете и краката, ушите, върхът на носа и брадата. Измръзванията се делят на четири групи, като най-опасна е четвъртата.

Признаците на измръзване са побледняване, изтръпване и мравучкане в областта на измръзването, отпадналост и силна умора, забавяне на пулса и дишането, загуба на съзнание.

Долекарската помощ се състои в отстраняване на всичко пристягащо до замръзналия орган, възстановяване на кръвообращението чрез затопляне и масажи с вълнен плат или ръка, даване на подсладени топли течности (но не и алкохол), даване на обезболяващи средства при необходимост. Появилите се мехури в мястото на измръзване не се пукат! Пострадалият се транспортира до болнично заведение!

Признаците на слънчевия удар са отпадналост, главоболие, шум в ушите, виене на свят.

Долекарската помощ се състои в поставяне на пострадалия на сянка, пръскане с вода, разкопчаване на дрехите.

Топлинен удар се получава, когато топлоотделянето на човек е затруднено. То може да се затрудни при неподходящо облекло, дори и при не много високи температури в стайни условия.

Признаците на топлинен удар са неспокойствие, отпадналост, общо изпотяване, виене на свят, повишаване на температурата, зачервяване на лицето, главоболие, повръщане, ускорен пулс.

Долекарскката помощ се заключава в поставяне на пострадалия на сенчесто място в хоризонтално положение, освобождаване от пристягащи дрехи, обилно даване на ХЛАДКИ течности, пръскане с вода.

8.10. Долекарска помощ при изкълчване

Изкълчването е трайно разместване на ставните плоскости на дадена кост или кости от тяхното нормално положение в ставата (главно при крайниците), при което се разкъсва стайната капсула.

Признаците при изкълчване са рязка болка в момента на травмата, която продължава и след получаването й, крайникът е в неестествено положение (много често е неподвижен в изкълчената става.

Долекарската помощ се заключава в пълен покой на пострадалия, правенето на стегната превръзка или шиниране, за да се осигури обездвижване на засегнатата става, даване на обезболяващи средства.

Синкопът се предхожда от бледност, повърхностно дишане, мек и учестен пулс.

Долекарската помощ се състои в: поставяне в хоризонтално положение, разкопчаване на дрехите, изнасяне на чист въздух, напръскване на лицето с вода, даване на чай, кафе и други ободряващи напитки. Необходимо е пострадалият да е в покой.

Колапсът е по-продължително състояние, отколкото синкопът. Той се получава, когато има някакво предварително увреждане на сърцето или сърдечно-съдовата система. Признаците на долекарската помощ са същите, както при синкопа. Той се получава коагто има някакво предварително увреждане на сърцето или сърдечно-съдовата система. Признаците и долекарската помощ са съяите, както при синкопа, но при изстиване на тялото пострадалият се завива с топли завивки или се поставят грейки.

Шокът е тежко състояние на организма, което се получава при тежки кръвоизливи, тежки изгаряния, големи счупвания, обширни рани, сърдечни увреждания, загуба на течности при тежки стомашни разстройства и повръщания.

Основната причина е кислородна недостатъчност и обезводняване. Признаците на шока са доста разнообразни. В началото пострадалите са неспокойни, дори свръхвъзбудени. По-късно те стават подтиснати и безразлични. Лицето им става бледо, кожата им се овлажнява със студена пот, пулсът е слаб и ускорен, дишането е ускорено, но повърхностно. Долекарската помощ е както при колапс и синкоп, при необходимост трябва да се дадат обезболяващи средства. Пострадалият бързо се транспортира до болнично заведение.

Това е една изключително опасна травма, тъй като очите са орган, който ни осигурява над 90% от информацията, която имаме за заобикалящия ни свят. Окото обилно се измива с вода със слабо налягане (при възможност с повдигнат клепач). След това се промива с борова вода. Метални стружки в окото се изваждат само от лекар.

Електрическият удар е болестно въздействие на електрическия ток при преминаването му през организма и се изразява в нарушаване функциите на жизненоважни органи, като дишането и сърдечната дейност. Степента на това въздействие зависи от силата на тока и времето му на протичане, неговият вид и честота, от пътя, по който минава през тялото, и състоянието на организма в момента на попадането му под напрежение.

Пострадалият трябва да се постави на чист въздух, а лицето му да се измие или напръска с вода. Предприемат се действия посочени в т.8.

Много често, след получаване на токови удари, пострадалият има и други увреждания вследствие падане, счупване на кости, натъртвания, замайвания и др. Спасителната дейност продължава, както при поражения от нетокови удари.

Продължителното лъчисто въздействие на електрическата дъга върху очите предизвиква заболяването електроофламия. То се изразява във възпаление на очите от ултравиолетовото излъчване на дъгата. От това заболяване най-често са застрашени електрозаварчиците, които не използват защитните маски, както и странични лица, които нерегламентирано наблюдават тяхната работа. В този случай долекарската помощ се изразява в поставяне на студени компреси от борова вода или тънки резени от суров картоф върху очите, а пострадалият веднага се отправя към здравно заведение.

При удар от мълния, уврежданията и долекарската помощ са същите както при поражение от токов удар.