ГЛАВА 11. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ПОНЯТИЯ, СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. ЕКОЛОГИЧЕН РИСК

ГЛАВА 11. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ПОНЯТИЯ, СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. ЕКОЛОГИЧЕН РИСК.

Екологията е наукка за взимоотношенията между организмите, както и между организмите и околната среда. Думата екология произлиза от гръцката дума „oikos”, която означава място, дом за обитаване. Най-често под екология се разбира науката за опазване на околната среда. Сега, когато се говори за екология, винаги се разбира опазването на околната среда!

Административните въпроси, свързани с опазването на околната среда, са уредени в Закона за опазване на околната среда и другите нормативни актове.

Околна среда е синоним на обкръжаващата ни природна среда, но обикновено има смисъл за тази й част, която е около всеки конкретен обект или система от обекти като и е във взаимодействие с тях.

Околната среда се влияе от всичко, което правим като човешки същества. Всички наши действия трябва да са насочени към намаляване на въздействието им върху околоната среда, защото последствията понякога са непредсказуеми и непоправими. Чрез опазването й ние търсим начини за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на вредните въздействия от нашите действия.

Сега е прието, че опазването на околната среда се извършва чрез регламентирано спазване на режимите за опазване и използване на компонентите й: атмосферен въздух, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, биологичното разнообразие и неговите елемнти.

Опазването на околната среда се извършва и чрез вземането на подходящи мерки, за да се неутрализират и/или преработят отпадъците там (на място), където са възникнали.

Факторите, ккоито влияят негативно върху околната среда, са:

- естествени и антропогенни процеси;

- замърсяване на въздуха, почвата, сладководните и морските води;

- прекалено използване на растения и организми, водещи до тяхното изчезване;

- отпадъците и местата за складирането им;

- енергийни източници – шум, вибрации, лъчения;

- инвазията, чрез въвеждане на нови (непознати) за даден район растения и организми, вкл. генно модифицирани;

- химикали, с които се обработват почвите, растенията и т.н.

Влиянието на повечето от тези фактори е добре изяснено и за тази цел са издадени справочни материали, в които те са подробно описани. Уточнени са допустимите норми, степента им на приложимост, методиките за мониторинг, определено е въздействието им по райони. Последното е много важно, защото един и същ фактор действа различно в зависимост от района, където се проявява.

МОНИТОРИНГ е дейност, свързана с наблюдение и анализ на определени явления и процеси, както и прогнозиране тенденциите в развитието им. Под мониторинг се разбира и вземането на управленчески мерки с оглед подкрепяне на благоприятни тенденции, свързани с околната среда и задържане или прекратяване на неблагоприятни тенденции. Екологичният мониторинг включва:

- физичен мониторинг, който след за температурата, влажността, атмосферното налягане, скоростта на вятъра и други подобни параметри;

- химичен мониторинг, който следи за състава и концентрацията на природните съединения и замърсителите на околната среда;

- биологичен мониторинг, който следи за замърсителите и как те вляят върху живите организми.

Елементите, свързвани с опазване на околната среда, са:

ВЪЗДУХ. Опазване чистотата на атмосферния въздух осигурява защита на човешкото здраве, живата природа, природните и културните ценности и промените в климата в резултат на различните замърсявания от човешките дейности. Запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено и подобряването му в останалите райони, е задача, която стои пред всички държави, тъй като замърсяването на въздуха е трансгранично.

Най-често използваните понятия, свързани с опазване чистотата на въздуха и по-точно на допустимите норми са:

Допустимите стойности на вредните вещества се определят с актове на Министерския съвет.

Замърсяващите вещества във въздуха са сравнително малко като асортимент: озон, серни оксиди, азотни оксиди, амоняк и производните му, сероводород, неметанови летливи органични вещества и фини прахови частици. Те понякога трудно се локализират относно мястото, където са се появили, дори и ако замърсителя е от същия район. Най-добрата защита срещу замърсителите на атмосферния въздух е да се неутрализират в местата, където възникват.

ОЗОН – много силен окислител. За образуването му в приземния слой въздух неметановите органични замърсители, азотните оксиди, метанът и някои други химикали. При високи концентрации на озон се появяват възпалителни процеси и намаляване на възможностите на белия дроб.

СЕРНИТЕ ОКСИДИ, АЗОТНИТЕ ОКСИДИ, ЛЕТЛИВИТЕ ОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА И АМОНЯКЪТ допринасят за еутрофикацията (свръхнасищане с тези съединения на водите и почвите) и повишената киселинност, които причиняват разрушаване на почвата, водните и земни екосистеми, както и на сградите и всички материали, подложени на техните въздействия. В природата, най-силно въздействие от тези продукти са южните и югоизточните склонове на планините и възвишенията. Летливите органични съединения и амоняка не са продукт само на човешката дейност и за това по-трудно се намалява влиянието им. Концентрацията им силно зависи от температурата. От тези вещества, през лятото най-често се образува СМОГ. Той има изключително неблагоприятно въздействие върху хората, посевите, естествената растителност и материалите.

ПРЕХОВИТЕ ЧАСТИЦИ, особено тези с размер под 10 µm, увеличават честотата и усложненията на респираторните симптоми (белодробните заболявания при хората).

ПОЧВА. Опазването на почвата гарантира ефективна защита на човешкото здраве и на естествените почвени функции. Във връзка със световното преминаване към големи селскостопански обединения, за да се произвежда по-качествена и по-конкурентна по цени продукция, земята се използва по-интензивно, използват се изкуствени торове, пестициди, енергия, дренажи за вода и т.н. Тази дейност води до замърсяване на питейната вода, вредни емисии, ерозия на почвата, намаляване на биологичното разнообразие и промяна на ландшафта. В близост до фирми, които изхвърлят във въздуха вредни емисии, както и около автомагистралите, върху почвата се отлагат тежки метали, които са канцерогеннни.

Опазването на земните недра се осигурява чрез опазване и рационално използване на подземните богатства и подземните води, екологично управление на отпадъците, възстановяване и рекултивиране на нарушените терени при проучване и използване, ефективна защита от бедствия, аварии и други разрушителни процеси в резулата на човешката дейност.

Контролът върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, се осъществява от Министерството на околната среда и водите.

Влиянието на бъдещата човешка дейност върху околната среда се установява чрез определяне на екологичния риск. Оценката му се извършва чрез „Оценка на въздействието върху околната среда” (ОВОС).

Ползата от ОВОС се заключава в:

А/ предотвратяване или намаляване на вредните въздействия върху околната среда;

Б/ спиране още на идейна фаза развитието на проекти, вредящи на околната среда и здравето на хората;

В/ увеличаване доверието на обществото при реализирането на нови проекти;

Г/ подобряване на социалните и здравни условия на хората, които живеят в района, където ще се реализира проектът;

Д/ намаляване на съдебни процеси, заведени от граждани, неправителствени организации (НПО) и др., виждащи опасности от даден проект.

ОВОС идентифицира и в известна степен препоръчва ограничаване на вредните въздействия върху даден обект, като същевременно оценява ефектите от предишно реализиране на подобни проекти. Така се спестяват много излишни и нервни разноски, тъй като до 40% от стойността на даден обект може да се даде за предпроектно проучване и проектиране.

ОВОС може да бъде положителна или отрицателна. При положителна оценка се започва реализирането на проекта, а при отрицателна се спира.

Не за всички нови обекти е необходимо да се прави ОВОС. Решение за това се взема от МОСВ и териториалните му поделения.

ПРЕЦЕНКА ЗА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОВОС (screening) – в повечето държави има изготвен списък на задължително подлежащите на екологична оценка планове и програми. На екологична преценка, при обществен интерес, се подлагат и други планове и програми. Преценката се извършва на най-ранен етап, което означава ПРЕДИ започване на процеса на проектиране.

При преценката е много важен въпросът дали има алтернативи за съответния план или програма. Ако отговорът е „НЕ”, то тогава е по-добре да се потърси още в началото друг подход към проблема.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБХВАТА (scoping) – на този етап се правят сравнения с екологични цели на държавната политика и с подписани международни споразумения или конвенции. Възможно е целите на държавната политика да не съвпадат с политиката на местните власти – областни, общибнски и т.н., което усложнява реализирането на планове и програми. Типични случаи са решаването на проблема със Софийския боклук и прекарването през България на газо- и нефтопроводи.

При съставянето на ОВОС се спазват следните ШЕСТ ПРИНЦИПА:

1. ИНФОРМИРАНОСТ. Още от самото начало е необходимо да се прави редовно официално и неофициално консултиране между органите по опазване на околната среда, специализираните ведомства и засегнатите обществени групи. Информацията трябва да бъде разбираема, без излишни усложнения и професионални термини.

Местните хора могат да допринесат с информацията, която имат за местните условия и опасности, съдържащите се в предложения план или програма. Те трябва да бъдат поканени да коментират причините или нуждата от програмата или плана, алтернативните подходи, вероятните екологични въздействия и тяхното управление. Експертите също се поканват да споделят гледната си точка в разговори с местните хора.

2. ГЪВКАВОСТ. Конкретните стъпки за ОВОС зависят от процедурата на съгласуване. Трябва да се използват подходи, чрез които да се съвместят (координират) интересите на заинтересованите. Това е особено важно, защото не винаги се знаят интересите на засегнатите – материални и емоционални.

3. ДЕМОКРАТИЧНОСТ. Съгласуването на действията между различните нива на управление и обществеността, което се осигурява от ОВОС, спомага за демократичното вземане на решения.

4. ДИАЛОГ НА НАЙ-РАНЕН ЕТАП. Органите по проектиране започват диалог с експертите по ОВОС веднага щом има решение, че е необходимо изготвяне на план или програма, т.е. ПРЕДИ стартиране на самия процес на проучване и проектиране.

5. ОТГОВОРНОСТ. Възложителят на плана или програмата, наричан често в официалните документи ИНВЕСТИТОР, е отговорен за цялостния процес на екологична оценка. Отговорността не се състои само в спазване на съществуващите норми, но и за съобразяване с мнението на заинтересованите.

6. ПОЛОЖИТЕЛНО (ДОБРО) ОТНОШЕНИЕ. Всички заинтересовани страни трябва да имат добри отношения помежду си, независимо от разлики във възгледите си. Така се избягват съмнения в недобросъвестност.

В ОВОС се включват очакваните преки и косвени въздействия върху околната среда, изчерпаемост на ресурсите, отпадъци, промени в климата (макро и микро), замърсяване на почвата, замърсяване на въздуха, въздействие върху ландшафта, въздействие върху биологичното разнообразие, шум и вибрации, собствеността на земите, обработваеми ли са или не, въздействие върху водите, възможни аварии, икономически интереси и т.н.

Понякога се натрупва огромно количество информация, която значително затруднява работата. За това на всеки етап се преценява доколко наличната информация е нужна и адекватна, вследствие на изменящите се условия (политически, икономически и др.).

Когато се открият отрицателни ефекти, необходимо е отначало те да се предотвратят или да се намалят и чак накрая (ако предприетите действия не доведат до позитивен ефект) – да се компенсират възможните загуби. За съжаление, абсолютно е невъзможно да се компенсират загубите в природната среда. За разлика от тях, социалните загуби могат да се компенсират чрез други въздействия.