Безопасни условия на труд и екология
ГЛАВА 12. ОТПАДЪЦИ И ОТПАДЪЧНИ ПОТОЦИ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ, ИЗОЛИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Изтегляне 1.46 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА 13. НАМАЛЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
- ПРИЛОЖЕНИЕ
ГЛАВА 12. ОТПАДЪЦИ И ОТПАДЪЧНИ ПОТОЦИ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ, ИЗОЛИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ12.1. Общи сведения Отпадъците са вещества, предмети или част от предмети, за които вече няма конкретно приложение и от които искаме да се освободим. Те са неотменна част от цивилизацията. Отпадъците се увеличават непрекъснато в световен мащаб и за това сега се говори за отпадъчни потоци. Те няма да намаляват не само по обем (маса), но и по асортимент. Отпадъците създават големи проблеми на всички държави поради несъвършенствата на изпозваните технологии за преработка, организационни причини по управлението им и т.н. Проблеми създават не само индустрията и селското стопанство, но и битовите отпадъци, наричани често боклуци. Сега в България се падат по 500 kg битови отпадъци на глава от населението, с тенденция да се увеличават. Отпадъците се класифицират по няколко начина. Един от тях е по агрегатното им състояние: газообразни, течни и твърди. ГАЗООБРАЗНИ – това са главно продукти от преработката на нефта, металургията и химическите производства. Те рядко могат да се складират. Особено опасни са амонякът, азотните и серните оксиди, защото с водните пари във въздуха образуват киселинни дъждове. Обикновено, изхвърлените газообразни вещества в атмосферата са съпроводени с много голямо количество фин прах, който влияе негативно върху човешкия организъм. Част от този прах е от тежки метали, които са канцерогенни. Те падат върху почвата и растенията, които са близко до замърсителя и след това попадат в организма на човека чрез плодове, заленчуци и вода за пиене. Отработените газове от автомобилите също замърсяват атмосферата и почвата. За разграждането им, сега са разработени дори специални каталитични бои, с които се боядисват сградите в градовете.
Битовите отпадъци обикновено са смесени. Съставът им зависи от местонахождението на населеното място (икономическияр регион), големината му и т.н. това затруднява прякото им преработване в специализирани заводи за тази цел. Битовите отпадъци са около 20% от всички отпадъци. На фиг. 12.1 е посочено процентното разпредление на битовите отпадъци (боклука) в България. От нея се вижда, че най-много са хартиените отпадъци, а най-малко дървесните.
Маркирането на опасните за хората вещества се прави върху опаковките им със специални, лесно различими и разбираеми знаци. Част от тях са посочени на фиг. 12.2. много често се посочва и кои отпадъци не трябва да се хвърлят дирекктно в кофите (контеинерите) за боклук – фиг. 12.3, а за всички видове батерии, този знак е акцентуван – фиг.12.4. върху опаковките, които подлежат на преработка (рециклиране) се поставя триъгълен знак (много често стилизиран) – фиг. 12.5. вътре в триъгълника е посочена цифра, която отговаря на химическия състав на опаковката, но отдолу на триъгълника се изписва и химическото съкращение на материала за опаковка. Има специални таблици, в които е посочено на кой материал, коя цифра отговаря. 
Фиг.12.2. 
Фиг.12.3 фиг.12.4 фиг.12.5 Преработката на отпадъците дава понякога неочаквани резултати. Така например, от преработена хартия се отпечатват не само вестници, но се и произвеждат чаши за еднократна употреба (в тях има по-малко микроби отколкото в пластмасовите чаши). Неудобството при подготовката на хартиени и пластмасови отпадъци за преработка се явява проблемът, че те имат голям обем при малка маса. Това оскъпява събирането и транспортирането им. Събирането и преработването на твърдите отпадъци от индустрията поради икономически причини е добре организирано, защото те са в среавнително големи количества и са еднородни по състав, което поевтинява преработката им. ВТОРИЧНО ПРЕРАБОТЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ НЯМАТ КАЧЕСТВАТА НА ПЪРВИЧНИТЕ МАТЕРИАЛИ! 12.2. Основни принципи и методи на управлението на отпадъците Под управление на отпадъците се разбира тяхното събиране, транспортиране, депониране, съхранение и обезвреждане. Промишлените отпадъци се управляват много по-лесно от битовите, защото са хомогенни по състав, получават се на едно и също място, а съхранениетп и обезвреждането им е свързано с технологиите на производство. Управлението на отпадъците се извършва с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху околната среда и човешкото здраве. То се осигурява чрез предотвратяване или намаляване на образуването им и степента на тяхната опасност; оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране и повторна употреба; безопасно съхраняване (за тези, които са непригодни за оползотворяване в момента). Събирането на отпадъците се отнася главно за твърдите отпадъци и по-рядко за течните. То има за цел предотвратяване на разпиляването им и подготовката им за транспортиране в подходящ вид. Чрез разделно събиране на отпадъците се цели предварителното им сепариране, като преработваемите се отделят авансово за по-нататъшна преработка. За улеснение при събирането, съдовете се надписват и боядисват в различни цветове. Транспортирането на отпадъците е свързано с начина им за първично събиране, превозване и разтоварване. Депониране е събирането на големи количества отпадъци (най-често непреработваеми) на едно място. Съхранение е процесът, при който отпадъците се подготвят за последваща преработка или депониране. Този процес е дълъг, защото се влияе от наличните технологии и приложимостта им в даден момент. Съхраняването на отпадъците е много важен въпрос, често преминаващ в проблем, поради редица нерешени въпроси, свързани с опазване на околната среда. Обезвреждане на отпадъците, които представляват опасност за околната среда е друг проблем, който се решава във всеки конкретен случай. Готови или универсални решения няма. Най-добре е те да се обезвреждат в мястото, където са се появили. Особено внимание трябва да се отдели на отпадъците, които могат да преминат в подпочвените води. Обезвреждането на боклука става обикновено в депа. То се организира и експлоатира по начин, който изключва замърсяване и увреждане на въздуха, почвата и водата. При организиране на нови депа за твърди отпадъци върху почва, най-напред се изземва горния слой почва (хумуса), постилат се дебели платна от гума, върху които се насипва след това боклукът. След изчерпване капацитета на депото и/или при силни ветрове, твърдите отпадъци се покриват с фолио срещу разпиляване, като през специално оформени отвори излизат газовете от гниенето им. Радиоактивните отпадъци са особена група, за която има специално законодателство, поради специфичните им особености. Въпреки малкката им маса и обем, те са опасни за здравето и живота на хората. 12.3. Изолиране и извозване на отпадъци Намаляване на въздействията за отпадъците върху околната среда е трудно постижима задача. Това е свързано преди всичко с повишаване културата на производство и на хората, т.е. с промяна на мисленето и действията за спиране на замърсяването на околната среда, колкото и трудно да е това понякога. Универсални решения няма. В организационно отношение сега се обръща много сериозно внимание за стимулирането при редуциране на отпадъците – чрез намаляване на данъци при разделното им събиране, транспортиране и почистване, както и предоставяне на привилегии. Основното затруднение при събирането на отпадъците за последната преработка се състои в това, че обемът им е много голям спрямо тяхната маса. Това изисква използване на съоръжения, които преди преработката им ги привеждат в удобен вид за по-нататъшно използване. За намаляване на газообразните отпадъци се поставят сухи, течни или твърди филтри, през които минават газовете, за да се пречистят, преди да се изхвърлят в атмосферата. Така те се превръщат в твърди, които са по-лесни за събиране, съхранение и преработка. Безотпадъчните технологии са най-модерният начин за намаляване на отпадъците. Разбира се, не може да се мине напълно без отпадъци и затова под безотпадно производство се разбира производство, при което непреработваемите отпадъци са сведени до минимум. Този процес се стимулира чрез подходящи законодателни и финансови облекчения. От друга страна, се търсят начини за използване на отпадъците в други дейности на човека, доста, доста по-различни от пурвоначалното производство, напр. шлаката от металургичните заводи се използва при производството на олекотени тухли. Прогресът в технологиите на производство е свързан пряко и с намиране на начини за намаляване на твърдите отпадъци, получавани досега. В този ред на мисли може да се посочи преработване на използваните автомобилни гуми, чието събиране, съхраняване и складиране е голям проблем. Друг пример е използването на отдавна преработена руда в метал. Както се оказва, поради несъвършенствата на старите технологии, в тази шлака има достатъчно неизвлечен от рудата метал, който се извлична от нея по икономически оправдани и нови технологии. ГЛАВА 13. НАМАЛЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА13.1. Общи сведения Намаляване на влиянието на човешката дейност върху околната среда е първостепенна задача за човешката цивилизация. Това не е свързано само с изменението на ландшафта при постройка на нови предприятия, което се обуславя от най-разнообразни прични, демографски проблеми, наличие на суровини, възможност за намаляване на отпадъците и тяхното складиране и т.н. За съжаление, с развитието на цивилизацията се увеличава обемът на създаваните отпадъци. Начините, по които се действа за това намаляване в глобален мащаб, са най-разнообразни, в зависимост от всеки конкретен случай. При това се работи както за моментното състояние и бъдещото въздействие, така и за поправяне на пораженията от минали действия (доста често бездействия). Вече е абсолютно ясно, че икономическите съображения ще отстъпват пред действията в полза на обществото. В никакъв случай не трябва да се счита, че човешката дейност върху околната среда се обуславя само от отпадъците. Това влияние с всеобхватно и трудно може да се конкретизира. 13.2. Начини за намаляване на човешката дейност върху околната среда Начините за намаляване на влиянието на човешката дейност върху околната среда се разделят на организационни (административни) и технически (технологични). Водещи са организационните мероприятия, тъй като се изхожда главно от международните норми и спогодби. Търсят се и се създават стратегии от прости и ефикасни мерки, свързани преди всичко с промяна на мисленето на хората. В момента е ясно, че хората трябва да пренасочат усилията си от изхвърляне на отпадъците към осигуряване на устойчиво управление на материалите в процеса на производство, използване, събиране, сепариране (разделяне) и т.н. Намаляването на човешката дейност върху околната среда рядко може да се разглежда само в национален план. Международните правни норми за ограничаване въздействието на човешката дейност върху околната среда в тези случаи имат характер на регламент. Техническите начини също са стандартизирани чрез използваните съоръжения и машини, но с оглед техническия прогрес и изменения на изискванията, те непрекъснато се усъвършенстват. За преработка на отпадъците и боклуците има различни технологии, като никоя от тях не може да се приеме, че отговаря на съвременните изисквания. Това се дължи на факта, че изискванията за опазване на околната среда стават все по-строги, т.е. това, което преди се е смятало за допустимо, сега се счита за недопустимо. Сега се приема, че преработката на отпадъците от момента на възникването им до самата преработка е нещо, което непрекъснато ще се развива, видоизменя и т.н. С други думи казано, технологиите следват изискванията. Опазването на околната среда сега се правис въвеждането на безотпадъчните технологии, минимализирането на площите, необходими за нови предприятия. Създаването на нови технологии води до ликвидиране на стари предприятия, тъй като икономически е по-изгодни на едно място да се произвежда по-голям обем продукция, вследствие на намалени производствени разходи. При това се намаляват отпадъците при производството, тъй като се използват безотпадъчни технологии (пълноценно производство без отпадъци е практически невъзможно). Намаляване на изхвърляните в атмосферата газообразни отпадъци става чрез филтри, в които те се улавят и превръщат в твърди отпадъци. При това те по-лесно се складират, съхраняват и подготвят за следваща употреба. Цената на такива филтри е доста голяма, а е необходимо и допълнителни разходи за преустройство на съществуващите сгради и съоръжения. Най-ефективният начин за борба с водоразтворимите отпадъци е чрез използване на пречиствателни станции, където те се преработват в твърди отпадъци. Особено голямо внимание сега се обръща на събирането и преработката на твърди отпадъци не само от промичлеността, но и от бита (домакинствата. Това се налага и от факта, че днес се изхвърлят като ненужни и материали, които с малка преработка могат да се използват повторно. Фактът, че вторично преработените материали нямат качествата на новите не е особен проблем, защото ще се използват там, където няма големи изисквания при употребата. ПРИЛОЖЕНИЕИзпитната процедура по дисциплината „Безопасни условия на труд и екология” се състои от две части – практическа и теоретична. За допущане до теоретична част, студентите трябва да положат успешно изпитването по практическата част. Изпитванията се правят при монофазно напрежение. При практическата част, всички студенти трябва да спазват изискванията по техника на безопасност – в случая, правилно боравене с фазомер, волтметър и омметър, прибрани коси и дрехи. Проверката се извършва с лични стандартни фазомери, които се използват само за проверка на наличие на „фаза”. Комбинирани фазомери не се допускат, както и работа с нестандартни фазомери. Процедурата се състои от три задачи: 1. Определяне с фазомер на електрически правилно или неправилно свързани основи на два винтови предпазителя към захранващата мрежа. 2. Определяне с индикатор на напрежение (фазомер) и волтметър на електрически правилно или непреавилно свързани три контакта тип „Шуко” към захранващата мрежа. 3. Определяне с омметър на електрически правилно или неправилно свързани два електроуреда клас I към щепсела на захранващия кабел. По задача 1: С фазомера се докосват последователно металните части на основите, които са най-близо до проверяващия. За целта, само с една ръка, която държи фазомера като спринцовка, а с палеца се допира до металния му край, оформен като нит, се докосва с накрайника му металната част, на която се проверява дали има напрежение. Другата ръка се държи близо до тялото на проверяващия. Фазомерът се държи така, че да има визуален достъп до глимлампата, монтирана в тялото му. При наличие на фаза, глимлампата светва. В случай на ярка околна светлина, се застава така, че да се намали влиянието й. Ако фазомерът светне, това показва, че металната част е неправилно свързана по отношение на електробезопасност. В случая важи правилото, че частите под напрежение (тези, които са свързани къмфазата), трябва да бъдат свързани в най-отдалечената точка спрямо човек, за намаляване опасността от токови удари. Тази проверка в реални условия се прави и към „твърдо” свързани фасунги за лампи с винтов цокъл. Заградете в табл. 1 получените резултати. По задача 2: най-напред с фазомера се проверява дали има фаза на заземените пластини на контактите. Ако фазомерът светне, това показва, че контактът е неправилно свързан към захранващата мрежа. В реални условия, върху този контакт се поставя залепваща изолационна лента, която указва, че този контакт не може да се използва. Отсъствието на индикация, че няма напрежение върху заземителните пластини (лампата на фазомера не свети) НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ, за да се счита, че контактът е правилно свързан от гледна точка на електробезопасност! Необходимо е да се направи втора проверка, която се състои в това, че с променливотоков волтметър се проверява напрежението между заземителната пластина и всяка от двете букси, в които влизат щифтовете на щепсела. За целта, единия край на проводниците от волтметъра се допира до заземителната пластина, а другият край се вкарва последователно във всяка една от буксите. Проводниците на волтметъра завършват с банан-щекери, които се държат с ръка на разстояние най-малко 5 mm от металните му краища. Проводниците, които излизат от банан-щекерите не трябва да са с нарушена изолация, за да не се допусне токов удар. При правилно свързване на контакта, в едната посока волтметърът показва „0” V, а в другата посока – 220 V. При проверката обърнете особено внимание на контактуването метал-метал между проводниците на волтметъра и съответните метални части на контакта. Получените резултати от проверката се нанасят в табл. 2 – заградете получените резултати. По задача 3: С единия проводник от омметъра се допира заземителната пластина на щепсела на захранващия кабел, а с другия – метална част на проверявания уред (не до боядисани части!). при правилно свързване на захранващия кабел към проверявания уред, омметърът трябва да покаже съпротивление до 1 Ω. Тази проверка се прави само на уреди клас I, тъй като тези с усилена изолация (клас II) използват т.н. „еврощепсел”, който няма заземителна пластина. Получените резултати се нанасят в таблица 3 – заградете получените резултати. Таблица 1
Таблица 2
Таблица 3
Каталог: 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|
