Bg европейска комисия брюксел, 2011 com(2011) 173 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите



страница1/3
Дата25.04.2017
Размер461.08 Kb.
#19976
  1   2   3
BG



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.4.2011

COM(2011) 173 окончателен





СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.

1. Подобряване на положението на ромите: социален и икономически императив за Съюза и за неговите държави-членки

Голяма част от ромите1 в Европа, чийто брой се предполага, че е 10―12 милиона, са изправени в своето ежедневие пред предубеждения, нетолерантност, дискриминация и социално изключване. Те са изолирани от обществото и живеят в изключително трудни социално-икономически условия. Това е недопустимо в Европейския съюз (ЕС) в началото на 21-ви век.

Стратегията на ЕС „Европа 2020“ за нов път на растеж – интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – не позволява продължаващата икономическа и социална изолация на тази общност, която представлява най-голямото малцинство в Европа. Необходими са решителни действия, в активен диалог с ромите, както на национално равнище, така и на равнище на ЕС. Въпреки че основната отговорност за тези действия се носи от публичните органи, това продължава да е предизвикателство, като се има предвид, че социалното и икономическото интегриране на ромите е двустранен процес, който изисква промяна в нагласите в мнозинството от хората, а така също и в членовете на ромските общности2.

Най-напред държавите-членки трябва да гарантират, че ромите не са подложени на дискриминация, а отношението към тях е еднакво с отношението към останалите граждани на ЕС – с еднакъв достъп до всички основни права, както са заложени в Хартата на основните права на ЕС. Освен това са необходими действия, с които да се сложи край на омагьосания кръг на бедността, предавана от поколение на поколение. В много държави-членки ромите представляват значителна и увеличаваща се част от населението в училищна възраст и следователно от бъдещата работна сила. Ромското население е младо: 35,7 % от ромите са на възраст под 15 години, в сравнение с 15,7 % за населението на ЕС като цяло. Средната възраст сред ромите е 25 години, в сравнение с 40 години в ЕС като цяло3. Голямата част от ромското население в трудовоспособна възраст не разполага с образователен ценз, необходим за намирането на добри работни места. Ето защо е от изключителна важност да се инвестира в образованието на ромските деца, за да им се даде по-късно възможност за успешен старт на трудовия пазар. В държавите-членки със значителен брой ромско население това вече има икономическо отражение. Според приблизителни изчисления в България 23 % от хората, които навлизат в трудовоспособна възраст, са роми, а в Румъния – около 21 %4.

Голяма част от ромите, които живеят в ЕС, са законно пребиваващи граждани на трети държави. Те споделят същите трудни житейски условия, както и ромите, които са граждани на ЕС, но същевременно са изправени пред предизвикателствата, свързани с тяхното положение на мигранти, които идват от държави извън границите на ЕС. Тези предизвикателства се разглеждат в контекста на политиките на ЕС за насърчаване на интеграцията на гражданите на трети държави, като в същото време се отчитат нуждите на особено уязвимите групи5.

Интегрирането на ромите ще доведе не само до социални ползи, но и до икономически такива, както за ромите, така и за обществото, от което те са част. Според неотдавнашно проучване на Световната банка6 например, пълното интегриране на ромите на трудовия пазар би довело до икономически ползи, чиято стойност се оценява на около 0,5 млрд. EUR годишно за някои държави. По-голямото участие на ромите на трудовия пазар би довело до увеличаване на икономическата производителност, намаляване на държавните плащания за социални помощи и нарастване на приходите от подоходни данъци. Според същото проучване на Световната банка данъчните ползи от интегрирането на ромите на трудовия пазар биха били около 175 млн. EUR годишно за държава. На свой ред всички тези важни икономически и финансови последици от интегрирането на ромите могат да поощрят създаването сред широката общественост на климат, който се характеризира с по-голяма отвореност към ромите и следователно да допринесат за тяхното безпрепятствено интегриране в обществото, от което те са част.

Икономическата интеграция на ромите ще допринесе също така за социалното сближаване и ще доведе до по-добро съблюдаване на основните права, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. То ще спомогне също за премахване на дискриминацията, основана на раса, цвят на кожата, етнически или социален произход или принадлежност към малцинствена група7.

ЕС изработи няколко предложения за държавите-членки да насърчават социалното и икономическото интегриране на ромите, като най-скорошното от тях бе неговото съобщение от април 2010 г.8 Държавите-членки вече са задължени по силата на Директива 2000/43/ЕО да предоставят на ромите (както и на всички останали граждани на ЕС) недискриминационен достъп до образование, трудова заетост, професионално обучение, здравни грижи, социална защита и жилище. Строгото наблюдение на прилагането на тази директива може да бъде полезен инструмент за измерване на интегрирането на ромите9.

Въпреки че бе постигнат известен напредък както в държавите-членки, така и на равнище ЕС10, през последните години ежедневието на повечето роми не се е променило. Според констатациите на Работната група на Комисията по въпросите на ромите11, все още не са въведени решителни и пропорционални мерки за справяне със социалните и икономическите проблеми на голяма част от ромското население в ЕС.

За справяне с това предизвикателство и тъй като недискриминацията сама по себе си не е достатъчен инструмент за борба със социалното изключване на ромите, Комисията призовава институциите на ЕС да подкрепят настоящата Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите. Тази рамка е средство, с което да се допълнят и засилят законодателството и политиките на ЕС за равенство, като на национално, регионално и местно равнище, но и в диалог с ромите и с тяхното активно участие, се обърне внимание на специфичните нужди на ромите по отношение на равен достъп до трудова заетост, образование, жилище и здравеопазване.



Настоящата Рамка на ЕС цели да доведе до осезаема промяна в живота на ромите. Тя представлява отговорът на ЕС на настоящото положение и не заменя основната отговорност на държавите-членки в това отношение. С тази Рамка на ЕС Европейската комисия насърчава държавите-членки, в зависимост от броя на ромското население, живеещо на тяхна територия12 и като се отчита различната ситуация във всяка държава, да приемат или да доразвият всеобхватен подход към интегрирането на ромите и да подкрепят следните цели.

2. Необходимост от целенасочен подход: Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите

С оглед постигането на значим напредък към интегриране на ромите, сега е от ключово значение да се засилят действията и да се гарантира, че националните, регионалните и местните политики съсредоточават своето внимание върху ромите по ясен и конкретен начин и отговарят на нуждите на ромите с категорични мерки за предотвратяване и компенсиране на неизгодното положение, в което те се намират. Един целенасочен подход, в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и изключването, който не изключва предоставянето на подкрепа за други уязвими групи или групи в неравностойно положение, съответства на принципа за недискриминация както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Принципът за еднакво третиране не пречи на държавите-членки да поддържат и приемат конкретни мерки за предотвратяване или компенсиране на пречките, свързани с расовия или етническия произход13. Някои държави-членки вече успешно приложиха позитивни действия в полза на ромите, а класическите мерки за социално приобщаване не бяха достатъчен отговор на специфичните нужди на ромите14.

С оглед да се осигурят ефективни политики в държавите-членки, Комисията предлага националните стратегии за интегриране на ромите да бъдат изработени, а там, където вече съществуват – да бъдат адаптирани с оглед на постигането на целите на ЕС за интегриране на ромите, които да бъдат осъществени посредством целенасочени действия и достатъчно финансиране със средства на държавите-членки, ЕС и други източници. Комисията предлага решения за справяне с настоящите препятствия пред по-ефективното използване на средствата на ЕС и поставя основите на стабилен механизъм за мониторинг, за да се гарантират конкретни резултати за ромите.

3. Израз на стремежа на ЕС: определяне на цели за интегриране на ромите

Годишният обзор на растежа15 на Европейската комисия показа необходимостта от допълнителни усилия от страна на държавите-членки и на Съюза за осъществяването на стратегия „Европа 2020“ и за постигане на водещите цели, подкрепяни от водещите инициативи16. В редица държави-членки за постигането на напредък за изпълнение на целите на „Европа 2020“ за трудова заетост, социално приобщаване и образование ще допринесе предприемането на действия за справяне с положението на ромите по отношение на трудовата заетост, бедността и образованието.



Целите на ЕС за интегриране на ромите следва да обхванат, в съответствие с броя на ромското население, четири ключови области: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилище. Тези минимални стандарти следва да се основават на общи, сравними и надеждни показатели. Постигането на тези цели е важно, за да се помогне на държавите-членки да изпълнят общите цели на стратегия „Европа 2020“.

  • Достъп до образование: да се гарантира, че всяко ромско дете завършва поне начално училище

Постиженията в хода на обучението на ромското население са много по-ниски в сравнение с тези на останалото население, въпреки че има разлики между отделните държави-членки17.

Въпреки че началното образование е задължително във всички държави-членки, държавите-членки са длъжни да осигурят достъп до начално образование за всички деца на съответната възраст. Според най-достоверните налични данни от проучването на работната сила за 2009 г.18 средно 97,5 % от децата в ЕС завършват начално образование.

Според проучвания в някои държави-членки само малка част от ромските деца завършват начално училище19. Има тенденция ромските деца да са свръхпредставени в заведения за специализирано образование и в сегрегирани училища. Необходимо е укрепване на връзките между общностите с помощта на културни/училищни посредници, духовенството, религиозни асоциации или общности и чрез активното участие на родителите на ромските деца, за израждане на по-добри междукултурни умения у преподавателите, намаляване на сегрегацията и спазване на задължението за посещаване на начално училище. Комисията планира да предприеме съвместни действия със Съвета на Европа за обучение на около 1000 посредници в рамките на две години. Тези посредници могат да информират и съветват родителите за функционирането на местната образователна система и да съдействат за гарантиране на гладкия преход на децата към всеки нов етап в училищното им обучение.

Добре известно е, че децата, които не ходят на училище, които влизат късно в училищната система или напускат училище преждевременно, по-късно са изправени пред значителни трудности − от неграмотност и проблеми, свързани с владеене на езика, до чувството, че са изолирани и неподготвени за обществото. В резултат на това за тях ще бъде по-трудно да продължат образованието си, да следват в университет или да намерят добра работа. Ето защо се насърчават инициативи за програми за „втори шанс“ за младежите, напуснали училище преждевременно, включително програми, специално насочени към ромските деца. Следва също така да се предостави подкрепа за преработване на образователните програми на учителите и за разработване на нови методи за преподаване. За посещаването на училище от деца в неравностойно положение в много отношения е необходимо междусекторно сътрудничество и подходящи програми за подкрепа. Значението на борбата с неграмотността сред ромските деца и ромите ще бъде подчертано от инициативите, които Комисията стартира като принос за водещата инициатива „Нови умения и работни места“ в рамките на „Европа 2020“, а именно Групата на високо равнище за грамотност и Кампанията за ограмотяване.

Комисията публикува Съобщение за образование и грижи в ранна детска възраст20, в което се изтъква, че делът на ромските деца, получаващи такова образование и грижи, е значително по-малък, макар те да се нуждаят от подкрепа в по-голяма степен. По-широкият достъп до висококачествено несегрегирано образование в ранна детска възраст може да играе ключова роля за преодоляването на неравностойното положение, в което се намират ромските деца, както става ясно от пилотни действия за приобщаване на ромите, провеждани в момента в някои държави-членки с финансова подкрепа от бюджета на ЕС21.

Ето защо държавите-членки трябва да гарантират, че всички ромски деца имат достъп до качествено образование и не са изложени на дискриминация или сегрегация, независимо дали водят уседнал начин на живот или не. Държавите-членки трябва да гарантират, че децата завършват поне начално образование. Те също така следва да разширят достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст, както и да намалят броя на учениците, които преждевременно напускат училище в средния курс, съгласно стратегия „Европа 2020“. Ромските младежи трябва да бъдат особено насърчавани да продължават образованието си в средни и висши училища22.


  • Достъп до работа: да се намали разликата в трудовата заетост между ромите и останалата част от населението

Стратегия „Европа 2020“ поставя водеща цел 75 % от населението на възраст между 20 и 64 години да бъде трудово заето (средното равнище на заетост в ЕС е 68,8 %23). В Годишния обзор на растежа 2011 г. бе описано как държавите-членки определят в националните програми за реформа национални цели за трудова заетост, по които да се измерва напредъкът. Опитът и научните изследвания на социално-икономическото положение на ромите сочат, че е налице значителна разлика в дела на заетостта между ромите и останалата част от населението.

Световната банка установи, че делът на заетост сред ромите, особено жените, е далеч под този на мнозинството, което не е от ромски произход24. В изследване, проведено от Агенцията за основните права в седем държави-членки, също бяха изтъкнати важни разлики и бе посочено, че ромите се считат в голяма степен дискриминирани в сферата на трудовата заетост25.



Ето защо държавите-членки трябва да предоставят по недискриминационен начин пълен достъп за ромите до професионално обучение, до трудовия пазар и до инструменти и инициативи за самостоятелна трудова заетост. Следва да се насърчава достъпът до микрокредитиране. В държавния сектор следва да се обърне подобаващо внимание на наемането на квалифицирани роми като държавни служители. Държавните служби за заетост могат да помогнат на ромите, като предоставят персонализирани услуги и посредничество. Това може да спомогне за привличането на роми на трудовия пазар и по този начин да се увеличи делът на заетост.

  • Достъп до здравни грижи: да се намали разликата в здравословното състояние между ромите и останалата част от населението

Очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС е 76 г. за мъжете и 82 г. за жените26. За ромите тези прогнози са с 10 години по-ниски27. Освен това, докато детската смъртност в ЕС е 4,3 на 1000 живородени деца28, има данни, че този дял е далеч по-висок в ромските общности. В доклад на Програмата за развитие на ООН за пет държави бе отбелязано, че детската смъртност при ромските деца е два до шест пъти по-висока в сравнение с тази за цялото население, в зависимост от държавата. Има данни за висок ръст на детската смъртност в ромските общности в други държави29.

Това несъответствие е отражение на цялостната разлика в здравословното състояние между ромите и останалата част от населението. Разликата е свързана с техните лоши условия на живот, липсата на целенасочена информационна кампания, ограничен достъп до качествени здравни услуги и излагането им на по-високи здравни рискове. В изследването на Агенцията за основните права като особен проблем за ромите бе посочена и дискриминацията от страна на здравните работници30: 17 % от ромите посочиха, че през предходните 12 месеца са били подложени на дискриминация в тази сфера. Използването на превантивни грижи сред ромите е ограничено и според някои проучвания над 25 % от ромските деца не са напълно ваксинирани31.



Ето защо държавите-членки следва да предоставят на ромите достъп до качествени здравни услуги, особено за децата и жените, както и до превантивни грижи и социални услуги, на еднакво равнище и при еднакви условия, както за останалата част на населението. Когато това е възможно, трябва да бъдат привлечени квалифицирани роми за участие в здравни програми, насочени към техните общности.

  • Достъп до жилище и основни услуги: да се намали разликата в дела на ромите с достъп до жилище и обществени комунално-битови услуги (като водоснабдяване, електроснабдяване и газ) и този на останалото население

Между 72 % и 100 % от домакинствата в ЕС са свързани в обществена водоснабдителна мрежа32. Ситуацията при ромите обаче е много по-тежка. Ромите често живеят в лоши жилищни условия, при които липсва адекватен достъп до комунално-битови услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и газ, а тези от тях, които не водят уседнал начин на живот, срещат трудности при намирането на места за лагер с достъп до вода33. Това има отрицателно отражение върху тяхното здравословно състояние и цялостното им интегриране в обществото.

Ето защо държавите-членки следва да насърчават недискриминационен достъп до жилище, включително социални жилища. Действията, предприети за осигуряване на жилище, следва да бъдат част от цялостен поход, който обхваща по-специално образование, здравеопазване, социални въпроси, трудова заетост и сигурност, както и мерки за премахване на сегрегацията. Държавите-членки следва също така да отделят внимание на специфичните нужди на ромите, които не водят уседнал начин на живот (т.е. да предоставят достъп до подходящи специално определени места за лагери на ромите, които пътуват). Държавите-членки следва да предприемат активни действия чрез целенасочени програми, в които участват регионалните и местните органи.

4. Национални стратегии за интегриране на ромите: ясен ангажимент на държавите-членки относно провежданата политика

Опирайки се на опита на държавите-членки, в това число и тези от тях, които участват в инициативата „Десетилетие на ромското включване“34, Комисията призовава държавите-членки да приведат своите национални стратегии за интегриране на ромите в съответствие с целенасочения подход, изложен по-горе, и да удължат периода на планиране до 2020 г. Държавите-членки, които все още нямат национални стратегии за ромите, са призовани да определят подобни цели в съответствие с броя на ромското население, което живее на тяхна територия35 и като се отчитат различните ситуации във всяка държава и специфичните особености на това население.

Националните стратегии на държавите-членки трябва да следват целенасочен подход, който, в съответствие с общите основни принципи за приобщаване на ромите36, активно ще допринася за социалното интегриране на ромите в обществото и за премахване на сегрегацията там, където тя съществува. Те следва да се вместват в по-общата рамка на стратегията „Европа 2020“, като допринасят за постигането на нейните цели, и следователно трябва да бъдат в съответствие с националните програми за реформа.

При разработването на национални стратегии за интегриране на ромите държавите-членки трябва да отчитат следните подходи:



  • да се определят постижими национални цели за интегриране на ромите за намаляване на разликите с останалата част от населението. Тези цели следва да обхванат най-малко четирите цели на ЕС за интегриране на ромите, свързани с достъп до образование, трудова заетост и жилище.

  • да се идентифицират, когато е необходимо, онези микро-региони в неблагоприятно положение или сегрегирани квартали, в които общностите са най-бедни, като се използват вече наличните социално-икономически и териториални показатели (т.е. много ниско образователно равнище, дългосрочна безработица и т.н.).

  • да се предвиждат достатъчни средства от националните бюджети, които да бъдат допълнени, при необходимост, от международно финансиране или финансиране от ЕС.

  • да бъдат включени стабилни методи за наблюдение, с които да се оценява отражението от действията за приобщаване на ромите, както и механизъм за преразглеждане, чрез който да се адаптира стратегията.

  • стратегиите да бъдат изработени, прилагани и наблюдавани в тясно сътрудничество и непрестанен диалог с ромското гражданско общество, регионалните и местните органи.

  • да се определи национално звено за контакт във връзка с националната стратегия за интегриране на ромите в рамките на органа, натоварен да координира разработването и прилагането на стратегията или, когато това е уместно, да се разчита на подходящите съществуващи административни структури.

От държавите-членки се изисква да изработят или да преработят своите национални стратегии за интегриране на ромите и да ги представят на Комисията до декември 2011 г. През пролетта на 2012 г., преди провеждането на годишната среща на Платформата за приобщаване на ромите, Комисията ще направи оценка на тези национални стратегии и ще докладва на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка.

5. Постигане на конкретни резултати за ромските общности

Прилагането и успехът на националните стратегии за интегриране на ромите ще зависят в значителна степен от ефективното отпускане на достатъчно национални средства. Със сигурност положението на ромите няма да бъде подобрено само с финансови средства на ЕС, но Комисията припомня, че понастоящем е програмирано финансиране от ЕС на стойност до 26,5 млрд. EUR за подкрепа на усилията на държавите-членки в сферата на социалното приобщаване, включително за съдействие на усилията за подпомагане на ромите37.



През април 2010 г. Комисията38 призова държавите-членки да осигурят достъп за ромите до съществуващите финансови инструменти на ЕС, особено структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. През юни 2010 г. Съветът подкрепи този подход39. Въпреки това, понастоящем повечето държави-членки не използват в достатъчна степен наличните средства от ЕС за справяне с нуждите на ромите.

Постигане на напредък в рамките на настоящия програмен период (2007―2013 г.)

  • За да се преодолеят слабостите в разработването на подходящи стратегии и на ефективни мерки за прилагането им там, където такива стратегии съществуват, държавите-членки са приканени да изменят своите оперативни програми, съ-финансирани от структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да предоставят по-добра подкрепа за проекти, насочени към ромите, и за да ги приведат в съответствие със своите национални стратегии за интегриране на ромите.

  • Комисията ще разгледа заедно с държавите-членки промените в техните оперативни програми с цел да се отдели внимание на нови нужди, да се опрости предоставянето и да се ускори осъществяването на приоритети, включително използването на интегрирания подход в сектора на жилищното строителство, предвиден в изменения регламент за Европейския фонд за регионално развитие40. Комисията ще разглежда в кратки срокове искания за промени в програмите, които са свързани с националните стратегии за интегриране на ромите.

  • На разположение на държавите-членки има значителни суми техническа помощ на ЕС (4 % от всички структурни фондове), от които държавите-членки средно са използвали едва 31 % от планираните за тях средства до края на 2009 г. Тези суми ще бъдат загубени, ако не бъдат използвани. Следователно, при замисъла на своите национални стратегии за интегриране на ромите, държавите-членки следва да използват в по-голяма степен техническата помощ на ЕС41, за да подобрят своя капацитет за управление, наблюдение и оценка по отношение и на проекти, насочени към ромите. Този инструмент би могъл да бъде използван от държавите-членки за получаване на експертен опит от регионални, национални и международни организации в подготовката, осъществяването и наблюдението на интервенциите.

  • За да преодолеят трудностите, свързани с капацитета, като например липсата на ноу-хау и административен капацитет в управляващите органи, и трудностите за комбиниране на средства в подкрепа на интегрирани проекти, Комисията приканва държавите-членки да обмислят варианти за предоставяне на управлението и осъществяването на части от техните програми на посреднически органи, като международни организации, органи за регионално развитие, църкви или религиозни организации или общности, както и неправителствени организации, които имат доказан опит по въпросите на интегриране на ромите и познават участниците на място42. В този контекст полезен инструмент би могла да бъде мрежата на Европейския икономически и социален комитет43.

  • Държавите-членки следва също така да разгледат възможността да използват Европейския механизъм за микрофинансиране44, за който за периода 2010―2013 г. е налично финансиране на стойност общо 100 млн. EUR. Според прогнозите на Комисията тази сума може да бъде допълнена до над 500 млн. EUR в микрокредити през следващите осем години. Ромските общности са една от целевите групи на този инструмент45. Предоставянето на ромските общности на възможността да започнат автономна плодотворна дейност може да мотивира хората за работа, да намали зависимостта от социални помощи и да вдъхнови бъдещите поколения.

  • При замисъла и осъществяването на своите национални стратегии за интегриране на ромите, държавите-членки са поощрени да използват Европейската инициатива в областта на социалните иновации, която Комисията възнамерява да стартира през 2011 г., както е посочено във водещата инициатива „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“. Този подход, основан на иновациите, може да допринесе за по-добра ефективност на политиките за социално приобщаване.

... и след 2013 г.

Тъй като националните стратегии за интегриране на ромите следва да обхващат периода 2011―2020 г., от особена важност е оптималното използване на средствата, които ще бъдат предоставени по новата многогодишна финансова рамка. Многогодишната финансова рамка ще определи начина, по който бъдещият бюджет на ЕС ще подкрепя постигането на целите на „Европа 2020“.

Още при самото създаване на стратегия „Европа 2020“ в нея се отчита положението на ромското население46. В съответните финансови инструменти на ЕС, по-специално във фондовете на политиката за сближаване, ще бъдат включени действия в подкрепа на интегрирането на ромите. При подготовката на своите предложения за бъдещата регулаторна рамка за политиката на сближаване, въз основа на насоките, включени в прегледа на бюджета47 и в заключенията в Петия доклад за сближаването, Комисията ще се стреми да разгледа настоящите възможни пречки пред ефективното използване на средствата от фондовете на политиката за сближаване в подкрепа на интегрирането на ромите.

Ще бъде важно да се гарантира, че инвестиционните приоритети на различните фондове, които могат да бъдат използвани в сферата на социалното приобщаване и борбата срещу бедността, подкрепят осъществяването на националните програми за реформа и националните стратегии за интегриране на ромите. Те също така следва да установяват необходимите предусловия за ефективна и насочена към резултати подкрепа, включително чрез по-добра оценка. Освен това ще бъде разгледана възможността за използване на положителни стимули за отстраняване с неравенствата. Същевременно сред основните елементи, които Комисията ще отчита при подготовката на бъдещи предложения, ще бъде опростяването на процедурите в полза на участниците на програмите. Това е от особено значение за проектите, които разглеждат нуждите на ромите.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница