Bg европейска комисия брюксел, 22 2011 com(2011) 140 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейската централна банка, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

1.Въведение

Подобно на всички останали държави-членки, преминали към еврото след първата вълна през 1999—2002 г., за въвеждането на еврото Естония възприе т.нар. подход на големия взрив, при който приемането на еврото и смяната на парите в обращение протичат едновременно. Двуседмичният период на двойно обращение на наличностите в евро и крони позволи постепенното изтегляне на банкнотите и монетите на предишната национална парична единица. Успешното преминаване към новата парична единица отново потвърди факта, че при добра подготовка на процеса² е достатъчен кратък период на двойно обращение. Според значителна част от самите естонци (87 %) преходът е бил гладък и ефикасен³.

Комисията наблюдава най-важните аспекти на процеса на преминаване към еврото и по-специално подготовката за смяната на парите в обращение, периода на двойно обращение, предприетите мерки за предотвратяване на манипулативното ценообразуване и погрешното възприемане на изменението на цените, ценовите тенденции и възприемането им, както и информирането във връзка с еврото. На необходимите места са изведени заключения, които могат да бъдат от полза при следващи случаи на смяна на паричната единица.

2.Преминаване към еврото

2.1.Подготовка на смяната на парите в обращение

За да може да изтегли естонските крони от обращение и да подсигури необходимите логистични ресурси, Естонската централна банка (Eesti Pank) взе заем от Евросистемата в размер на 45 млн. EUR под формата на евробанкноти и поръча на спечелилия публичен търг Монетен двор на Финландия 194 млн. евромонети с естонска национална страна.

Eesti Pank започна първоначалното захранване (т.е. захранването на кредитните институции с пари в евро преди самото му въвеждане) с евромонети в средата на септември, а с евробанкноти — в средата на ноември. За да се гарантира високо ниво на сигурност, всички операции по предварителното захранване бяха ескортирани от полицията, включително транспортирането на монетите и зареждането на банкоматите. На десетте търговски банки, подписали договори за предварително захранване с Eesti Pank, бяха доставени евробанкноти на стойност 187 млн. EUR (10,5 млн. банкноти) и евромонети на стойност 28 млн. EUR (85 млн. монети), което представлява около 23 % от количеството банкноти, заети от Евросистемата, и 44 % от поръчаните монети. Общата стойност на предварително захранените евробанкноти към края на годината достигна 34 % от общата стойност на националните банкноти в обращение към края на октомври 2010 г., а общата стойност на предварително захранените евромонети — 3 пъти стойността на националните монети в обращение. Големият дял на първоначално захранените монети отразява промяната на съотношението банкноти/монети в резултат на въвеждането на еврото (националните монети се използваха по-рядко в сравнение с евромонетите).

Последващото захранване (т.е. захранването на предприемаческия сектор и гражданите с пари в евро от страна на кредитните институции преди самото му въвеждане) с евромонети започна на 15 септември, а с евробанкноти — на 1 декември. 5 300 предприятия подписаха договор за последващо захранване с банката. Те бяха снабдени с 9 % от стойността (18 % от количеството) на предварително захранените евробанкноти и 52 % от стойността (51 % от количеството) на предварително захранените евромонети. Преди деня на приемане на еврото предприемаческият сектор бе снабден с общо 14,4 % от стойността на предварително захранените наличности, което в сравнение с повечето от случаи на въвеждане на еврото след 2002 г. представлява висока цифра. В Словения последващото захранване бе на стойност 2,4 % от стойността на предварително захранените наличности, а в Кипър и Малта тази цифра бе едва около 1 %. За разлика от тях последващото захранване в Словакия бе 27,8 % от стойността на предварително захранените наличности.

Последващото захранване съдържаше и 86 000 комплекти с евромонети, предназначени за търговците на дребно⁴, подготвени от основното предприятие за превоз на парични наличности и доставени на професионалните клиенти пряко или чрез банките. Спрямо случаите на въвеждане на еврото след 2002 г., тази цифра на продадени комплекти е рекордно висока в абсолютно изражение и втора на глава от населението. Доставянето на достатъчен брой комплекти е важно, за да могат търговците на дребно да връщат ресто само в евро при преминаването към единната парична единица.

Сравнително високото ниво на последващо захранване бе достигнато, въпреки че естонските банки не прибягнаха до новите опростени правила на ЕЦБ за последващо захранване, приети през юни 2008 г.⁵ Според Eesti Pank и търговските банки това се дължи на следните фактори: а) поради причини, коренящи се в естонското законодателство, банките не смятат блокираната по клиентска сметка сума за достатъчно сигурна гаранция (в случай на неплатежоспособност); б) банките решиха, че е по-лесно да използват едни и същи правила за всички дружества, независимо от размера им, тъй като това предоставя възможност за последващо захранване и на малките дружества според стандартните правила, а и освен това се смята за по-гъвкаво решение, поради факта, че опростената процедура може да се използва само през последните пет календарни дни преди въвеждането на еврото; в) освен това бе счетено, че от информационни и комуникационни съображения е по-лесно да се борави само с един вид споразумение.

От 1 декември 2010 г. във всички клонове, предлагащи касови услуги, на търговските банки физическите лица ще могат да обменят крони срещу евро по обменния курс без такса за обслужване или ограничения върху обменяното количество⁶. Тази услуга ще бъде предлагана във всички клонове до края на юни 2011 г., а след това в някои от тях — до края на декември 2011 г.

Първоначално естонските власти бяха поръчали 600 000 миникомплекта с евромонети (42 монети на стойност 12,79 EUR)⁷, приблизително по един на домакинство, които от 1 декември да се продават в банките и пощенските станции. Миникомплектите са от значение поради следното: а) те спомагат за това гражданите да се запознаят с новата си парична единица; б) те са важно комуникационно средство; както и в) те намаляват необходимостта за търговците на дребно да връщат ресто в първите дни след смяната на паричната единица. Миникомплектите пожънаха голям успех: само в рамките на първите три дни бяха продадени 247 000 броя. В резултат на това бяха поръчани още 100 000 миникомплекта, което в ретроспекция обаче се оказа ненужно, тъй като до 31 декември бяха продадени 510 000 миникомплекта, т.е. по-малко от първоначално поръчаното количество. Този факт потвърждава обичайната препоръка за спазване на правилото, според което за задоволяване на търсенето е достатъчно да се поръча общо взето един миникомплект на домакинство.

Според проучване на Комисията, проведено два дни преди преминаването към еврото⁸, преди самата дата на смяна на паричната единица повечето естонци вече са притежавали евро в брой: 50 % са имали евробанкноти (62 % от пътуване в чужбина, 35 % от обмен в естонска банка), а 62 % — евромонети (63 % от пътуване в чужбина и 38 % от миникомплект).

2.2.Периодът на двойно обращение

Естония избра двуседмичен период на двойно обращение (1—14 януари).

Приспособяването на 867-те банкомата в страната премина гладко и практически още от първия час на 1 януари от всички тях можеха да бъдат теглени евробанкноти. Банкоматите предоставяха банкноти с ниска номинална стойност (5 EUR, 10 EUR и 20 EUR) с изключение на тези с висок оборот, където бяха налични и купюри от 50 EUR. По-широкото използване на банкноти с ниска номинална стойност беше важно, за да се избегне недостигът на ресто при търговците на дребно. Компютърните системи и в частност ПОС-терминалните устройства за картови плащания в магазините бяха успешно приспособени за обслужване на разплащанията в евро преди отварянето на магазините на 1 януари. Още от първия работен ден на годината междубанковите плащания в евро се извършваха гладко.

Повечето банкови клонове предоставяха касови услуги на 1 и 2 януари (събота и неделя), а пощенските станции работеха без почивен ден през периода на двойно обращение. Услугите по безплатна обмяна на крони срещу евро, извършавани в над 180 пощенски станции в цялата страна от 1 до 15 февруари, бяха важна мярка, с която се улесни достъпът до обменни услуги на населението, особено на живеещите в отдалечените и селските райони.

Транспортирането на паричните наличности се разви по план в тясно сътрудничество с полицията, което гарантира високо ниво на сигурност.

През почивните 1 и 2 януари броят клиенти в банките не беше голям, но от понеделник 3 януари до края на периода на двойно обращение броят операции на гише беше 3—5 пъти по-голям от обичайното, като пикът беше достигнат през първите два работни дни от новата година. Броят операции на гише в пощенските станции отбеляза сходна тенденция, като най-голяма стойност беше отчетена за първите два работни дни — 3 и 4 януари.

Благодарение на грижливата подготовка банките и пощенските станции се справиха без проблеми с допълнителната работа през периода на двойно обращение, въпреки че през първите работни дни на новата година се образуваха неизбежните опашки. Според проучването на Комисията, проведено между 16 и 20 януари⁹, 95 % от анкетираните споделиха, че през първата седмица на януари не са срещали трудности при обмяната на крони срещу евро или при тегленето на евро в брой от банките. Това е много добър резултат както в абсолютен план, така и в сравнение с предишните преминавания към еврото¹⁰.

В графика 1 по-долу е показано развитието на разплащанията в евро през периода на двойно обращение в Естония в сравнение с процеса в Словакия и Словения.

Сравнително голям дял от плащалите в брой (20 %)¹¹ са направили това в евро още на 1 януари (когато големите вериги супермаркети са отворили). На 5 януари 54 % са плащали в брой в евро, като след това делът на разплащанията в брой само с евро се е увеличавал постоянно до края на периода на двойно обращение. С изключение на по-ранния си старт, тенденцията при разплащанията в брой в евро беше сходна с наблюдаваната при предишното преминаване към еврото в Словакия, като обаче развитието на процеса беше по-бавно от това в Словения, както и в Малта и Кипър, независимо от това, че в последните две държави периодът на двойно обращение беше един месец.

Секторът на търговия на дребно също се справи добре с предизвикателствата на въвеждането на еврото и боравенето с две парични единици едновременно. Търговците разполагаха с достатъчно наличности в евро. Не беше съобщено за сериозни проблеми. Както се вижда от графика 2 по-долу, още на 1 януари търговците са връщали ресто само в евро при 75 % от разплащанията в брой. На 2 януари, неделя, тази цифра бързо се е покачила до 92 % (тъй като много големи магазини са били отворени). В понеделник,3 януари, делът им е намалял до 88 %, като обаче отново се е увеличил на следващия ден. Причината за този временен спад не е ясна, но би могла да бъде в резултат на отварянето в понеделник на по-малките магазини за търговия на дребно или на такива в отдалечени райони, които не са били толкова добре снабдени с наличности в евро.

Според проучване на Комисията, проведено непосредствено след края на периода на двойно обращение, 87 % от естонците смятат, че преминаването към еврото е било гладко и ефикасно.

2.3.Изтегляне от обращение на естонската крона

Значителна част от естонските пари в обращение бяха изтеглени още преди преминаването към еврото. Към края на декември 2010 г. стойността им беше намаляла на 5,8 млрд. EEK спрямо 9,7 млрд. EEK през декември 2009 г., т.е. с около 40 %. През януари 2011 г. бяха изтеглени допълнително 4,1 млрд. EEK, което сведе стойността на естонските крони в обращение до 1,7 млрд. EEK (около 340 млн. монети и 35 млн. банкноти) — 18 % от стойността им през декември 2009 г. Банкнотите естонски крони се унищожават (накъсват), а монетите се демонетизират и се продават като метален скрап.

Смяната на паричната единица в Естония беше грижливо подготвена и гладко проведена. Банкоматите и ПОС-терминалните устройства бяха приспособени навреме, а банките и пощенските станции се справиха добре с допълнителната работа през периода на двойно обращение. Търговците на дребно също се справиха добре с предизвикателствата на въвеждането на еврото и необходимостта от боравене с две парични единици едновременно. Те бяха снабдени с достатъчно количества парични наличности, като повечето от тях връщаха ресто в евро още от първия ден на въвеждането му. При бъдещите преминавания към еврото е хубаво да не се забравя важността на този факт, който позволява изтеглянето от обращение на традиционната парична единица във възможно най-кратки срокове. Преминаването към еврото в Естония потвърждава опита от подобни процеси, натрупан след 2002 година, че при добра подготовка е напълно достатъчен двуседмичен период на двойно обращение.

3.Предотвратяване на манипулативното ценообразуване и погрешното възприемане на изменението на цените

Естонският съвет за защита на потребителите (СЗП) следеше за коректното изпълнение на изискването за двойно обозначаване на цените, правилата за закръгляне и споразумението за справедливо ценообразуване.

Задължителното двойно обозначаване на цените в естонски крони и евро влезе в сила на 1 юли 2010 г. и ще продължи до 30 юни 2011 г. През първото шестмесечие на 2010 г. 25 инспектори от СЗП контролираха около 4 250 предприемачески обекта и в 288 случая наложиха глоби (на обща стойност близо 12 000 EUR). Най-често срещаното нарушение беше математическо неправилно закръгляне, въпреки че в повечето случаи това отклонение беше само с един евроцент. Второто по честота нарушение беше частичната липса на цена в евро, следвано от неправилен обменен курс и пълната липса на цена в евро. Резултатите от проверките се подобриха съществено: установеният процент на неизпълнение през декември беше 11 % спрямо 47 % през юли.

СЗПО сключи договори и с неправителствените организации (и в частност със сдружения на пенсионери), както и с местните органи на властта в Талин за наблюдение на изпълнението на изискването за двойно обозначение на цените. Неправителствените организации контролираха 980 предприемачески обекта и в 238 случая през септември и декември 2010 г. установиха нарушение.

Имената на предприятията, които не спазват някои от изискванията, се публикуват ежеседмично на уебсайта на СЗП.

Естонците в общи линии смятат, че двойното обозначаване на цените е полезно средство за улесняване на ценовото съпоставяне и за насочване на мисленето в мерните единици на новата парична единица. Според проучване на Комисията, проведено през януари¹², почти 9 от 10 естонци (88 %) смятат, че двойното обозначение на цените е много или доста полезно. Освен това над 80 % смятат, че то е било коректно винаги (34 %) или в повечето случаи (49 %), което съответства на получените при предишните преминавания към еврото резултати.

При въпрос относно преобразуването на цените, 59 % от естонците са останали с впечатлението, че преобразуването в евро е било понякога (38 %), често (13 %) или много често (8 %) несправедливо. Резултатите се намират между тези от предишните преминавания към еврото, като словенците и кипърците са били по-критични, а малтийците — по-малко. Докато общественото мнение в Словакия е било по-поляризирано отколкото сред естонците — или по-критично, или по-положително.

СЗП наблюдава и изпълнението на споразумението за справедливо ценообразуване, стартирало на 28 август под ръководството на естонската търговска и промишлена палата. В него се следва линията на доброволните инициативи, прилагана при предишните преминавания към еврото. Подписалите споразумението търговци на дребно, финансови институции, местни органи на властта, интернет магазини и т.н. се задължават да не повишават неоправдано цените по време на процеса, както и да спазват съответните правила. Участниците в споразумението имат право да използват стикер със специално лого.

До края на декември 526 правни субекта, включително 16 местни органи на властта, се присъединиха към споразумението. Логото беше използвано в над 2 800 обекта на подписалите го, както и в техните реклами. Според естонската търговска камара това е най-значимото доброволно споразумение в Естония досега по отношение на подписалите го правни субекти. Споразумението за справедливо ценообразуване е изключително важна инициатива за предотвратяването на евентуално несправедливо ценообразуване и на погрешното възприемане на изменението на цените. В сравнение с броя регистрирани търговски обекти в Естония (около 28 000) и с опита от предишните преминавания към еврото обаче следва да се отбележи наличието на признаци за това, че обхватът на схемата е могъл да бъде още по-широк¹³.

До края на януари СЗП беше получило 10 жалби за евентуално допуснати нарушения от подписали споразумението предприемачи. В 4 случая не бяха открити нарушения, а при останалите 6 проверката продължава.

В съответствие с препоръките на Комисията¹⁴ Естония въведе двойно обозначение за цените и споразумение за справедливо ценообразуване Необходимо е властите да продължават да следят за това всички жалби на гражданите да бъдат старателно проучени, както и за изпълнението на споразумението за справедливо ценообразуване през целия му срок на действие.

4.Ценови тенденции и възприемане на изменението на цените

4.1.Ценови тенденции

В Естония преминаването към еврото бе предшествано от растяща инфлация. През 2010 г. особено се повишиха цените на енергията и храните, като промените в данъчното законодателство и стабилното икономическо възстановяване могат само частично да обяснят разликата със съседните държави или с еврозоната като цяло.

Предварителните признаци за изменението на цените след преминаването към еврото са за сравнително ограничено въздействие на смяната на паричната единица върху потребителските цени през януари. Според естонската статистическа служба националният индекс на потребителските цени през януари е запазил равнището си от декември 2010 г. Най-голям възпиращ нарастването на инфлацията ефект са оказали цените на електроенергията, топлоенергията, горивата, дрехите и обувките, отчасти поради сезонни фактори. Според естонската национална банка обаче цените на развлеченията и спортните дейности, в заведенията за хранене, както и цените на домашните услуги са отбелязали по-висок ръст спрямо месец януари на предходните години. Свързаните с преминаването към еврото ценови тенденции ще могат да бъдат допълнително анализирани след оповестяването на данните за ХИПЦ за първите месеци на 2011 г.

4.2.Възприемане на изменението на цените

Според проведено през януари 2011 г. проучване на Комисията¹⁵ 55 % от естонците смятат, че еврото ще доведе до увеличаване на инфлацията в страната им (в сравнение с 66 % от кипърците, 52 % от словенците, 37 % от малтийците и 19 % от словаците непосредствено след въвеждането на еврото в тези държави) и едва 21 % вярват, че присъединяването към еврозоната ще допринесе за ценовата стабилност в страната.

Преминаването към еврото се случи в условията на усещане за постоянно нарастваща инфлация след достигнатия през 2009 г. исторически минимум. Възприемането на инфлацията в Естония обикновено е тясно свързано с инфлацията според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), но през втората половина на 2010 г. изглежда е надминало фактическата инфлация (вж. графиката по-долу). Данните за януари от съвместното потребителско проучване сочат възприемане на инфлацията, което запазва възходяща тенденция: с отчитане на сезонните колебания то се е увеличило на 63,6 процентни пункта спрямо 59,6 процентни пункта през декември, а ако не се отчитат се получава спад на 59,6 процентни пункта спрямо 61,1 процентни пункта. В условията на растяща инфлация според ХИПЦ е трудно точно да се установи въздействието на преминаването към еврото върху възприемането на инфлацията.

5.Информиране във връзка с еврото

Насоките за информационната кампания, посветена на въвеждането на еврото в Естония, се съдържаха в окончателната версия на комуникационната стратегия в тази връзка, одобрена на 15 март 2010 г. от националния комитет за преминаване към еврото. Количествените ѝ цели бяха 90 % от жителите да бъдат добре запознати с всички практически аспекти на преминаването към еврото и 65 % да подкрепят въвеждането му.

Естонските власти решиха да започнат повечето широкомащабни комуникационни действия след официалното решение на Съвета по икономическите и финансовите въпроси ЕКОФИН на 13 юли 2010 г. Независимо от това беше изготвен уебсайт, посветен на еврото, и направени известен брой презентации и контакти с пресата. Дейностите набраха скорост през есента, когато естонските власти бързо предприеха изпълнението на комуникационната програма, която включваше преки контакти с жителите (разпространявани по пощата материали, семинари, изложби) и използване на масмедийни комуникационни средства (печатни материали, радио- и телевизионни реклами), без да отдава предпочитание на едното или другото, както и акцентиране върху практическите аспекти на непосредственото преминаване към еврото. Властите последваха съвета на Комисията да обърнат специално внимание на предприятията, малцинствата и уязвимите групи. Количествената цел за равнището на информираност относно преминаването към еврото бе достигната много преди датата на самото му въвеждане, а тази за подкрепата за процеса в Естония — през януари 2011 г. Естонските власти работиха в тясно сътрудничество с институциите на ЕС, като в стремежа си да го подхранят и направят по-целенасочено през 2005 г. подписаха споразумение за партньорство с Европейската комисия. Това споразумение, чийто последен срок изтича в края на 2011 г., бе продължавано няколко пъти.

Още откакто Естония изрази намерението си да въведе еврото, Европейската комисия започна да я подпомага с експертния си опит в тази област. Подписаното на 13 юли 2010 г. между Комисията и естонското финансово министерство споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства ѝ позволи да финансира 50 % от приемливите разходи за възнаграждения на експерти по комуникациите, масмедийни кампании, национални проучвания на общественото мнение, семинари и обучения, както и разпространение за домакинствата на материали по пощата. Комисията финансира и пътуваща изложба за еврото в четирите най-големи естонски града (Талин, Нарва, Тарту и Раквере), която привлече над 65 000 посетители. Тя също така организира семинари за журналисти и отпечата различни материали.

Подкрепата за националната информационна кампания от страна на Европейската централна банка се изрази в публикуването на различни материали, организирането на изложби и други обществени мероприятия, както и предоставянето на значителна подкрепа за масмедийната кампания.

Информационната кампания в Естония спомогна за осигуряването на гладко въвеждане на еврото. Въпреки че стартира с известно закъснение, кампанията своевременно обхвана всички основни практически аспекти на този процес. Специално внимание бе посветено на предприятията, малцинствата и уязвимите групи. Естонските власти следва да продължат да наблюдават как се възприемат свързаните с еврото аспекти и при необходимост да реагират чрез информационни действия.

1Решение 2010/416/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. в съответствие с член 140, параграф 2 от Договора относно приемането на еврото от Естония от 1 януари 2011 г., ОВ L 196, 28.7.2010 г., стр. 24.

2В Словакия и Словения периодът на двойно обращение също беше две седмици, а в Малта и Кипър — един месец. Първата вълна държави-членки въведоха еврото според сценария „Мадрид“, който предвиждаше преходен период от три години (една година за Гърция).

3Бюлетин Евробарометър 309, проучване на място, проведено през януари 2011 г. http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/flash_arch_en.htm

4Предвидени бяха два вида на стойност съответно 111 EUR (8 ролки) и 198 EUR (15 ролки).

5Насоки на ЕЦБ (EЦБ/2008/4) от 19 юни 2008 г. за изменение на Насоки на ЕЦБ (EЦБ/2006/9) относно някои действия за подготовка за преминаване към парични наличности в евро и за предварително и последващо захранване с евробанкноти и евромонети извън еврозоната.

6Практически погледнато обаче при обмяната на големи парични наличности може да се наложи отправянето на предизвестие.

7Тези миникомплекти бяха продавани с малка отстъпка: всеки от тях струваше 200 крони вместо 200,12 крони.

8Бюлетин Евробарометър 308, 30 декември 2010 г. http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/flash_arch_en.htm

9Бюлетин Евробарометър 309. http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/flash_arch_en.htm

10Съответните стойности бяха 90 % в Словакия, 88 % в Кипър, 85 % в Малта и 96 % в Словения.

11Според горепосоченото проучване около 75 % от клиентите са платили в брой, а останалите — с карта.

12Бюлетин Евробарометър 309.

13В Кипър в схемата са участвали 7 600 предприемачи, в Малта — 7 900, а в Словакия — 20 000 търговски обекта.

14Препоръка на Комисията относно мерките за улесняване на бъдещото преминаване към еврото, ОВ L 23, 26.1.2008 г., стр. 30. Задължителното обозначение на цените обаче следваше да започне едва след определянето на неотменим обменен курс от Съвета.

15Бюлетин Евробарометър 309.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 170.01 Kb.

Сподели с приятели: