Bg европейски икономически и социален комитет

5.ПОТРЕБИТЕЛИ

• 
  Индустрия на персоналните услуги: тенденции и въздействие
  

Персоналните здравни, социални и образователни услуги са крайъгълен камък на европейския социален модел. Тези услуги, които зависят една от друга и взаимно повишават своята ефективност, образуват „златен триъгълник“, който е от съществено значение за доброто функциониране и качеството на обществото. Те имат ключова роля за интеграцията на хората в обществото и за запазване на социалното сближаване, като по този начин гарантират ефективно демократично участие и социална справедливост. Те имат съществено значение в рамките на стратегията „Европа 2020“ за устойчивостта, интелигентното развитие на заетостта и засилването на икономическото и социалното сближаване в Европейския съюз.

Със застаряване на населението и увеличаване на търсенето на помощ, поради все по-малката възможност членове на семейството да са в състояние да предоставят такава помощ, трябва по-добре да се планират и програмират изискванията и обучението на операторите в сектора, като се спазват бюджетните приоритети.

Предвид важността на отрасъла по отношение на приноса към брутния вътрешен продукт на ЕС, на важните перспективи за заетост и за създаване на нови предприятия и на способността на отрасъла да дава качествен новаторски отговор на структурните промени и нуждите на европейското общество, ЕИСК призовава Комисията, Съвета и Европейския парламент за:

• 
  разработване на истинска европейска стратегия за новаторски и „интелигентни“ здравни и социални услуги в Европа;
  
• 
  насърчаване на по-голяма ефективност при използването на финансовите и човешките ресурси;
  

• 
  изготвяне, от страна на Комисията, на основна обща рамка на персоналните услуги с цел да се улесни реалната професионална мобилност на европейско равнище;
  
• 
  оказване на конкретна и активна подкрепа за започването и развитието на конструктивен и добре структуриран социален диалог между всички равнища (местно, национално и европейско), както и за организирането на неговата работа.
  

Би било подходящо по координиран начин част от различните структурни фондове да се задели за развитие на социалните инфраструктури и здравните услуги там, където са недостатъчни, и за местни инициативи в сферата на заетостта в този сектор.

• 
  Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания
  

• 
  изтъква факта, че финансовото положение не може да се използва като претекст за забавяне на действията по отношение на правата на хората с увреждания;
  
• 
  призовава Европейската комисия да изготви инструмент за оценка на въздействието по отношение на КПХУ на ООН;
  
• 
  приветства създаването от страна на Съвета на независима рамка с цел насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на КПХУ на ООН и призовава за приемането на специален бюджет;
  
• 
  очаква да бъден консултиран от Европейската комисия относно амбициозното законодателно предложение за Европейски акт за достъпността с възможно най-голям обхват;
  
• 
  приветства включването в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа на законодателство относно достъпността на публичните уебсайтове и на уебсайтовете, предоставящи основни услуги на обществеността;
  
• 
  приканва Съвета и Европейския парламент да засилят или да запазят разпоредбите в полза на хора с увреждания в регламентите за структурните фондове, Механизма за свързване на Европа и TEN-T, в програмата „Хоризонт 2020“, програмата „Права и гражданство“ и програмите в областта на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ;
  
• 
  призовава Европейската служба за външна дейност, Европейската комисия и Съвета да гарантират включването на КПХУ на ООН във всички области на външните отношения и международното сътрудничество, както и в международните търговски споразумения;
  
• 
  призовава европейските институции да предприемат подходящи действия за прилагане на КПХУ на ООН в ЕС;
  
• 
  приветства организирането на работен форум, обединяващ звената в държавната администрация, координиращите и независимите механизми в ЕС и държавите членки, които отговарят за прилагане на КПХУ на ООН, както и гражданското общество;
  
• 
  счита, че следва да предприеме подходящи действия за прилагане на КПХУ на ООН във вътрешен план;
  
• 
  подчертава необходимостта от системно наблюдение и прилагане на КПХУ на ООН от страна на институциите на ЕС и затова се ангажира да създаде координационен комитет;
  
• 
  предлага да организира среща на националните икономически и социални съвети, организации на гражданското общество и национални институции по правата на човека, посветена на прилагането на КПХУ на ООН;
  

• 
  призовава социалните партньори да включат прилагането на КПХУ на ООН във всички области на колективното трудово договаряне.
  

6. СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ

• 
  Премахване на трафика на хора
  

• 
  Комитетът приветства стратегията за премахване на трафика на хора, за която желае да даде своя принос. Подчертава обаче, че терминът „премахване“ изглежда нереалистичен, имайки предвид настоящия мащаб и относителната толерантност към това явление, както и липсата на ресурси за борба с него.
  
• 
  Комитетът подчертава, че тази стратегия не би могла да се изпълнява без активната помощ на гражданското общество, което е в контакт с жертвите. Асоциациите, работещи в подкрепа на жертвите, се нуждаят от финансови средства, за да изпълняват задачите си ефективно.
  
• 
  Комитетът предлага да се прави разграничение между трафика с цел сексуална експлоатация и останалите видове трафик (труд, просия, фиктивни бракове, трафик на органи), за да е ясно на всички с какво именно трябва да се води борба. Той предлага да се въведе знак за отличие за градовете, които се противопоставят на сексуалната експлоатация на жени и деца.
  
• 
  Комитетът също така желае да бъде въведено диференцирано третиране на децата (Конвенция на Обединените нации за правата на децата).
  
• 
  Комитетът настоява защитата на жертвите да бъде достатъчна, за да им позволи да се реинтегрират в правовото общество, от което са били изключени (защита при подаването на жалба, достъп до място за живеене, здравни грижи и др.). За да бъде тази интеграция устойчива, би следвало да бъде дадена възможност на жертвите да намерят работа на приобщаващ пазар на труда, подкрепян с публично финансиране.
  
• 
  Борбата срещу трафика на хора трябва да се провежда въз основа на междусекторна политика, съчетаваща принципите на социалната политика с мерки за премахване на трафика. Необходимо е да бъдат създадени синергии с други стратегии, като стратегията за интегрирането на ромите, за борбата срещу бедността, токсикоманията, сексуалната злоупотреба, чиито жертви са деца, и др.
  

• 
  Европейска година на психичното здраве – по-добра работа, по-добро качество на живот
  

• 
  Психичното здраве е съществен компонент на качеството на живот и доброто здраве на всички хора в ЕС. То е предпоставка за това отделният човек да може да реализира своя интелектуален и емоционален потенциал. За обществото то е ресурс за социалното сближаване, както и за по-добро социално благополучие, а наред с това и за икономическо благоденствие. Инициативата е насочена към укрепване на психичното здраве и повишаване на осведомеността на обществеността.
  
• 
  Психичните нарушения могат да имат различни причини и последствия. Превенцията, ранното откриване и лечението на психични заболявания следва да се извършват в много измерения (психотерапевтични, медицински и социално-икономически аспекти). Психичните нарушения и заболявания трябва в по-голяма степен да се включат в общото обучение на специалистите в здравните професии, възпитателите, учителите и ръководните кадри. Публично подпомаганата промоция на здравето в предприятията и модерната корпоративна култура могат да бъдат в подкрепа на хората с увреждания и да ограничат възникването на проблеми, свързани с трудовата дейност.
  
• 
  Основна роля играе укрепването на гражданските, доброволческите, свързаните със семействата и професионалните мрежи и участието на засегнатите и на техните асоциации. В това отношение особено важни са европейските препоръки и добрите практики, свързани например с адекватно намаляване на стационарните психиатрични грижи и на употребата на лекарствени продукти, за да се спомогне за изграждането на социални грижи по места и на други алтернативни форми на подкрепа. Освободените по този начин средства за наука и изследвания могат да бъдат по-интензивно насочени към опазването на психичното здраве.
  
• 
  Осведомяването на широката общественост по този въпрос би трябвало да бъде насърчавано в целия ЕС. Кампаниите за дестигматизиране и недискриминиращ език в медиите могат да намалят дискриминацията. Нужно е обаче по-често да се задава въпросът как посредством ефективно развитие на фокусираните върху индивида структури за здравно обслужване и с подкрепа за семействата може активно да бъде стимулирано приобщаването. Сериозният напредък на медицината, на професионалната и доброволната помощ, както и на бизнес моделите за здравна превенция, трябва да получи по-голямо внимание и насърчаване.
  

• 
  Проблеми при определянето на социалното жилищно настаняване като услуга от общ икономически интерес