Bg комисия на европейските общности брюксел, 13. 11. 2008 com(2008) 781 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, икономическия и социален комитет и комитета на регионите

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 781 окончателен

Втори стратегически енергиен преглед

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ЕС ЗА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ И СОЛИДАРНОСТ


{SEC(2008) 2870}
{SEC(2008) 2871}
{SEC(2008) 2872}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Втори стратегически енергиен преглед

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ЕС ЗА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ И СОЛИДАРНОСТ

С новата политика на ЕС в областта на енергетиката и околната среда, която бе договорена от Европейския съвет през март 2007 г¹., се установява далновидна политическа програма за постигане на основните енергийни цели на Общността за устойчиво развитие, конкурентноспособност и сигурност на енергийните доставки. За да могат тези цели да бъдат реализирани, ЕС се ангажира с инициативата „20-20-20“: намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, увеличаване на дела на възобновяемите източници в енергопотреблението до 20% (понастоящем този дял е 8,5%) и подобряване на енергийната ефективност с 20%, като всичко това трябва да бъде постигнато до 2020 г.

За да се осъществят тези цели, през септември 2007 г. Европейската комисия внесе за обсъждане третия пакет от законодателни документи за Вътрешния енергиен пазар на Общността², с оглед осигуряване на по-активна конкуренция и създаване на благоприятни условия за инвестиции, а също и за разнообразяване и сигурност на енергийните доставки; наличието на конкурентен енергиен пазар е от основно значение за постигане на целите „20-20-20“. През януари 2008 г., Европейската комисия направи предложение за преразглеждане на Директивата за търговия с емисии, обхващащо периода 2013 г. – 2020 г., а също и едно така наречено решение за „разпределяне на усилията“ за секторите, които не са включени в Схемата за търговия с емисии, както и нова Директива за възобновяемите енергийни източници, които ще способстват сигурен и предсказуем инвестиционен климат за съответната промишленост в ЕС³. Европейският парламент и Съветът изразиха своето намерение да осигурят бързо приемане на тези предложения.

Новата европейска енергийна политика ще промени основно енергийните перспективи на ЕС. Пакетът от документи ще доведе до намаление на енергопотреблението на ЕС в 2020 г. с цели 15% и ще доведе до намаление на очаквания внос на енергия с 26% спрямо съответните стойности, които биха се получили в отсъствие на инициативата „20-20-20“⁴. С други думи, ЕС вече е направил първите стъпки за излизане от цикъла на увеличаващо се енергийно потребление, увеличаващ се внос на енергия и износ на създаден в ЕС доход — за да се заплаща на доставчиците на енергия. Понастоящем Европа внася 54%⁵ от използваната енергия. При действащите в настоящата година енергийни цени, този внос може да бъде оценен на 350 милиарда евро, което отговаря на около 700 евро годишно за всеки гражданин на ЕС. Въпреки че търговията с енергия ще продължи да има положителна роля, нашата енергийна система във всичките си части се нуждае от енергийна ефективност, намаление на емисиите на парникови газове, разнообразяване на енергийните източници и разнообразяване на доставките. С приемането на пакета от документи „20-20-20“, ЕС се подготвя да направи следващите ключови стъпки към една по-устойчиво развита, по-сигурна и основаваща се на развити технологии енергийна политика, създаваща доход и работни места в ЕС.

От друга страна, обаче, са необходими допълнителни мерки за постигане на трите основополагащи цели на новата енергийна политика на ЕС: устойчиво развитие, конкурентоспособност и, преди всичко, сигурност на доставките. Например, прогнозира се, че ЕС ще остане зависим от вносни енергоносители — нефт, въглища и особено природен газ — в течение на много години. Собственото европейско производство на минерални горива намалява. В резултат на това, очаква се нетният внос на минерални горива през 2020 г. да се запази приблизително на сегашните равнища, дори и когато енергийната и климатичната политики на ЕС бъдат изцяло приложени.

Средносрочните тенденции на глобалното потребление на нефт и природен газ дават основание да се прогнозира значително и устойчиво увеличение на търсенето, особено от страна на развиващи се страни. В същото време, оставащите запаси и свободни производствени мощности все повече остават съсредоточени в малко на брой ръце. Неотдавнашните значителни повишения на цените и нестабилността на пазара за нефт и природен газ са отражение на тези тенденции.

Специално за ЕС, най-обезпокоително е положението с природния газ, тъй като няколко държави-членки са в изключителна степен зависими от един единствен доставчик. Политически инциденти при доставчика или прекосяваните страни, катастрофи или природни бедствия, както и последиците от изменението на климата, напомнят на ЕС за уязвимостта на неговите неотложни енергийни доставки.

При все, че всяка държава-членка отговаря за своята сигурност, солидарността между държавите-членки представлява основна отличителна черта на членството в ЕС. По отношение на вътрешния енергиен пазар на Общността, специфичните национални решения често се оказват недостатъчни. Стратегиите за споделяне и разпределяне на риска, както и за най-добро използване на съвместната тежест на ЕС в международните отношения могат да се окажат по-ефикасни в сравнение с разпокъсаните национални действия. По тази причина, енергийната сигурност е въпрос от общо значение за ЕС.

При дадените глобални развития, необходимо е ЕС да предприеме действия за осигуряване на своето енергийно бъдеще и за защита на своите съществени енергийни интереси. Необходимо е ЕС да увеличи усилията си за разработване на ефикасна външна политика; да говори с един глас, да идентифицира такива инфраструктурни обекти, които са от важно значение за енергийната сигурност и после да осигури тяхното изграждане, да действа съгласувано за задълбочаване на партньорствата с ключови доставчици на енергия, транзитиращи страни и потребители.

Също така е необходимо ЕС да оползотвори своя цялостен потенциал за енергопроизводство от своите океани и морета, бързо да развие своята транспортна система и да постигне реален напредък по отношение на взаимното свързване на европейския енергиен пазар. Първостепенен приоритет в това отношение е да бъде осигурено приемането и бързото прилагане на пакета от документи, свързан с целите „20-20-20“. За да бъде изпълнено това, Европейската комисия предлага в качеството на ядро на Втория стратегически енергиен преглед един План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност, който допълва обявените досега мерки, с оглед да осигури постигането и на трите първостепенни цели на ЕС по отношение на енергетиката.

Също така, с настоящия Стратегически енергиен преглед се правят първите стъпки към следващия етап на европейската енергийна политика, като се разглеждат предизвикателствата, които е вероятно да се появят в периода между 2020 г. и 2050 г. и се поставя началото на процеса на определяне на отговора на ЕС на тези дългосрочни предизвикателства.

2. План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност

Комисията предлага състоящ се от пет точки План на ЕС за действие за енергийна сигурност и солидарност, насочен към:

• 
  Инфраструктурните нужди и разнообразяването на енергийните доставки
  
• 
  Външните отношения в областта на енергетиката
  
• 
  Запасите от нефт и природен газ и механизмите за реагиране при криза
  
• 
  Енергийната ефективност
  
• 
  Най-доброто оползотворяване на местните енергийни ресурси на ЕС.
  

Докато нефтеният пазар е един ликвиден международен пазар, доставките на природен газ зависят в голяма степен от съществуващата газопроводна инфраструктура. В момента 61% от брутното вътрешно потребление на природен газ в ЕС се осигурява чрез внос. 42% от този внос идва от Русия, 24% от Норвегия, 18% от Алжир и 16% от други страни, като този внос от други страни е главно под формата на втечнен природен газ⁶. Тъй като собственият добив на ЕС продължава да намалява, очаква се до 2020 г. делът на вносния природен газ да се увеличи от днешните 61% на 73%⁷.

На равнището на ЕС, това представлява картина на общо взето добре разнообразени доставки. На национално равнище, обаче, по исторически причини няколко държави-членки разчитат на единствен доставчик за 100% от своите потребности от природен газ. Взаимната свързаност и солидарност в рамките на вътрешния пазар представляват не само естествени характеристики на една основаваща се на интегриран пазар система, но също така са от съществено значение за разпределяне и намаляване на индивидуалните рискове. Ето защо, необходимо е ЕС да вземе конкретни мерки за да се гарантира, че тези пазари ще увеличат разнообразието на своите доставки на природен газ.

Също така, за да могат да бъдат изпълнени целите „20-20-20“ на ЕС по начин, гарантиращ доставките на електроенергия и природен газ за всички европейски граждани, ще бъдат необходими големи промени във вътрешната енергийна инфраструктура на ЕС през идните години и десетилетия. За тази цел се изискват прозрачни и надеждни рамкови условия в ЕС и по отношение на трети страни, така че деловите среди да могат да оползотворят новите инвестиционни възможности. От съществено значение е наличието на решителен подход на равнището на Общността за катализиране на тези развития.

В този смисъл, Комисията предлага следните шест приоритетни инфраструктурни дейности да бъдат приети като приоритети на Общността:

• 
  Свързването на все още оставащите изолирани енергийни пазари в Европа има приоритетно значение. Заедно със съответните държави-членки и в тясно сътрудничество с националните енергийни регулатори, Комисията ще разработи през 2009 г. Балтийски план за свързване на енергийните системи, обхващащ природния газ, електроенергията и съхранението на енергия. В този план ще бъдат идентифицирани ключовите липсващи инфраструктурни елементи за постигането на реално свързване на енергийните системи от Балтийския регион с останалата част на ЕС, като по този начин бъде обезпечено сигурно и разнообразно енергийно снабдяване на региона, и също така ще бъдат изброени необходимите дейности, включително финансиране, за осигуряване на неговата реализация. При разработването на плана ще е необходимо да бъдат предвидени ефективно развитие на пазара, както и принос на енергийната ефективност и на възобновяемите енергийни източници за увеличаване на сигурността на енергийните доставки. Работите по плана ще започнат веднага, в рамките на Група на високо равнище с участието на съответните държави-членки. През втората половина на 2009 г. ще бъде свикана регионална среща на държавните ръководители, която да постави началото на осъществяването на плана.
  
• 
  Трябва да бъде разработен южен газов коридор за доставки на природен газ от източници в района на Каспийско море и Близкия изток, които биха могли потенциално да задоволяват една значителна част от потребностите в ЕС. Това е един от първостепенните приоритети на ЕС в областта на сигурността на енергийните доставки. Необходимо е Комисията и държавите-членки да работят съвместно със съответните страни, по-специално с партньори като Азербайджан и Туркменистан, Ирак и страните от страните от Машрек (б.пр.: Ливан, Сирия и Йордания), наред с други страни, с общата цел за бързо осигуряване на твърди ангажименти за доставка на природен газ и изграждането на газопроводи, необходими за всички стадии на разработването на южния газов коридор. В по-дългосрочен план, когато политическите условия позволят това, доставките от други страни в региона, като например Узбекистан и Иран, биха представлявали допълнителен значителен източник на доставки за ЕС.

  Ще бъде проучена възможността за блоков механизъм за покупка на каспийски природен газ („Каспийска развойна корпорация“), при пълно спазване на правилата за конкуренция и другите съответни правила на ЕС. Ще е необходимо да бъде договорено преминаването на газопроводите през транзитиращи страни и по-специално Турция по начин, който да съответства както на основните принципи на правната уредба на ЕС, така също и на законните интереси на тези страни за тяхната собствена сигурност на енергийните доставки. Комисията ще покани представители на съответните страни на среща на равнище министри, на която да бъде осигурен конкретен напредък и график за постигане на споразумение. Също така, Комисията ще се стреми да идентифицира, до средата на 2009 г., всякакви оставащи препятствия за изпълнение на проекта, които ще са предмет на Съобщение за южния газов коридор до Съвета и Парламента.

  
  
• 
  Втечненият природен газ и наличието на адекватни газови резервоари имат важно значение за осигуряване на ликвидност и разнообразие на газовите пазари в ЕС. Достатъчни капацитетни възможности по отношение на втечнения природен газ, състоящи се от инсталации за втечняване в страните-производителки, терминали за природен газ и инсталации, позволяващи регазификация на втечнения газ на кораби в морето (ship-based regasification) в ЕС следва да бъдат достъпни за всички държави-членки, било директно или чрез други държави-членки въз основа на солидарни споразумения. Това е от особена важност за тези държави-членки, които понастоящем зависят изключително от единствен доставчик на природен газ. През 2009 г. Комисията ще направи оценка на глобалното положение по отношение на втечнения природен газ и ще установи съществуващите празноти, с оглед да предложи План за действие за втечнения природен газ.
  
• 
  Необходимо е сега да бъде цялостно завършен Средиземноморският енергиен пръстен, свързващ Европа и Южното Средиземноморие чрез преносни връзки за електроенергия и природен газ. По-специално този пръстен е от съществено значение за разработване на значителния потенциал в региона за добив на слънчева и вятърна енергия. Списъкът на приоритетни инфраструктурни проекти, приет от Европейско — средиземноморската министерска среща за енергетиката през декември 2007 г. (December 2007 Euromed Energy Ministerial meeting), както и Средиземноморският план за слънчева енергия (Mediterranean Solar Plan), приет в Париж през юли 2008 г⁸., дават схемата за това развитие и се ползват от политическа и финансова подкрепа от страна на ЕС. Не по-късно от 2010 г., Комисията ще представи Съобщение за Средиземноморския енергиен пръстен, в което ще бъде очертан план за изграждане на липсващите звена, включително важни проекти за разнообразяване на външните енергийни доставки за ЕС от по-далечни райони, като например бъдещите преносни връзки откъм Ирак, Близкия изток и разположените на юг от Сахара райони на Африка.
  
• 
  Преносните връзки за природен газ и електроенергия по оста север-юг в Централна и Югоизточна Европа следва да бъдат приоритетно разработени, основавайки се по-специално на: инициативата „Нова европейска преносна система“ (New European Transmission System – NETS) за създаване на общ оператор на преносна система за природен газ⁹, Газовия пръстен на Европейската общност (Energy Community Gas Ring), приоритетните преносни връзки, идентифицирани на Министерската среща на Общността по енергетика през декември 2007 г¹⁰., както и Паневропейския нефтопровод¹¹. Новият пакет от документи за Вътрешния енергиен пазар на Общността предвижда въвеждането на периодични 10-годишни планове за развитие на преносната мрежа, където да се очертават липсващите звена и да се предвиждат дейности за тяхното попълване. Този периодичен план ще бъде разработван от новата Европейска мрежа на операторите на преносни системи (European network of transmission system operators – ENTSO). Комисията ще сътрудничи с националните енергийни регулатори и с операторите на преносни мрежи, с оглед да подпомогне изготвянето от тяхна страна на първия такъв план през 2010 г., ако е необходимо дори преди официалното влизане в сила на третия пакет от документи за вътрешния пазар.
  
• 
  В съответствие с дейността на Европейския координатор и със Съобщението за морската вятърна енергетика, публикувано от Комисията едновременно с настоящия Стратегически енергиен преглед, следва да бъде разработена Схема за изграждане на морска електропреносна мрежа в Северно море (Blueprint for a North Sea offshore grid), която да свърже националните електропреносни мрежи в Северозападна Европа и да послужи за присъединяване към мрежата на многобройните планирани проекти за разположени в морето вятърни инсталации. Тази мрежа следва да се превърне, заедно със Средиземноморския пръстен и с Проекта за Балтийски преносни връзки в един от съставните елементи на бъдеща европейска супермрежа. В Схемата за изграждане трябва да бъдат установени стъпките, които е необходимо да се направят, съответният график и всякакви конкретни действия, които трябва да се предприемат. Тя следва да бъде разработена от държавите-членки и от съответните действащи лица в региона и, когато е необходимо, да бъде улеснена чрез действия на равнището на Общността.
  

За да бъде осигурено финансиране на изброените по-горе проекти, ще бъдат необходими значителни усилия от всички участващи страни. Необходимо е по-тясно и по-ефективно сътрудничество с частния сектор и с финансовите институции, по-специално с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да бъде насърчено необходимото финансиране, по-специално за трансграничните проекти. Тази дейност представлява ключов елемент от отговора на ЕС спрямо настоящата финансова криза и следователно дейността трябва да бъде ускорена, както това се предлага в неотдавнашното Съобщение на Комисията¹², наред с други причини и с оглед за подпомагане на работната заетост и компенсиране на намаляващото търсене. Това е от особено важно значение по отношение на някои ключови външни енергийни инфраструктурни обекти, които са свързани с високи нетърговски рискове. Изграждането на публично-частни партньорства, предоставянето на необходимата политическа подкрепа, на система за доставки и евентуално на известно равнище на публично финансиране или гаранции, както и други новаторски форми на финансиране, също биха могли да имат нарастващо значение. В такива дейности могат евентуално да участват държави-членки на ЕС, дружества и финансови институции на Общността, както и публични и частни субекти от трети страни.

Но от друга страна, Комисията смята, че съществуващите инструменти са недостатъчни за постигането на по-нататъшен бърз напредък. Като първа стъпка, ЕС следва да изрази съгласие, че горепосочените проекти представляват приоритети за енергийната сигурност.

Като втора стъпка, през 2009 г. – 2010 г. ще бъдат определени подробно конкретните дейности (по-специално, за определяне на необходимото финансиране и на възможните източници на финансиране), произтичащи от гореспоменатите Съобщения и необходими за осъществяването на тези проекти, в тясно сътрудничество между Комисията, държавите-членки, промишления сектор, операторите на преносни системи, националните енергийни регулатори и Европейския парламент. В това отношение е необходимо да се отбележи, че енергийните инфраструктурни обекти ще са с дългосрочно предназначение. Комисията ще осигури, че при тяхното разработване, проектиране и ситуиране следва да бъдат взети предвид въздействията на променящите се климатични условия през оставащата част от 21 век, които ще представляват ключов фактор за тяхната икономическа жизнеспособност. Всички нови енергийни инфраструктурни обекти на ЕС трябва да са устойчиви по отношение на изменението на климата.

Като трета стъпка, в периода след 2010 г. ще трябва да се предприеме изпълнението на идентифицираните дейности, както на равнището на Общността, така и на национално равнище. Следва да се отбележи, че сегашният бюджет на Програмата за трансевропейски енергийни мрежи (TEN-E), възлизащ на 22 милиона евро, означава, че нейните възможности за катализиране на разработването на големи проекти, представляващи интерес за Общността, са ограничени. Първоначално тази програма бе замислена и създадена когато ЕС бе значително по-малък и съществуващите енергийни предизвикателства бяха от съвсем друго измерение в сравнение с настоящите. Ето защо, заедно с настоящия Стратегически енергиен преглед, Комисията публикува и Зелена книга, в която се поставя за обсъждане въпросът дали съществуващият Инструмент за трансевропейски енергийни мрежи (TEN-E) да бъде заменен с един нов инструмент — Инструмента на ЕС за енергийна сигурност и инфраструктурни инвестиции (EU Energy Security and Infrastructure Instrument), като неговите цели по възможност да бъдат: (i) завършване на формирането на Вътрешния енергиен пазар на Общността, (ii) осигуряване на такова развитие на електропреносната мрежа, което да позволи постигане на целите на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници и (iii) гарантиране на сигурността на енергийните доставки в ЕС чрез подпомагане на ключови инфраструктурни проекти в и извън ЕС. Също така, в Зелената книга се поставя за обсъждане въпросът как да се осигури най-ефикасно използване и развитие на външнополитическите и финансови инструменти на ЕС, за да се допринесе за постигането на тези цели, без това да е в противоречие с планирания за пролетта на 2009 г. преглед по средата на периода на инструменти за оказване на помощ извън ЕС.

В светлината на резултатите от обсъжданията, които ще бъдат проведени след публикуването на Зелената книга, Комисията ще разгледа възможността да представи предложение за гореспоменатия нов Инструмент на ЕС за енергийна сигурност и инфраструктурни инвестиции. Наред с други въпроси, би могло да бъдат оценени нуждите от бъдещо финансиране от страна на Общността, включително за следващата финансова рамка, започващи след 2014 г.

В световен план страните стават все повече взаимно зависими по енергийните въпроси. Енергийната взаимозависимост влияе върху развитието, търговията и конкурентноспособността, международните отношения и глобалното сътрудничество във връзка с климата. На енергийните въпроси трябва да бъде предоставен политическия приоритет, който те заслужават, в международните отношения на ЕС, включително в неговата търговска политика и споразумения, неговите двустранни партньорства, споразуменията за сътрудничество и асоцииране и политическите диалози. Големите различия между интересите на отделните страни в енергийната област, в контекста на увеличаваща се енергийна взаимозависимост, сочат необходимостта от по-здрави международни правни рамки, основаващи се на баланс на ангажименти и ползи, по отношение на енергетиката и във всичките икономически сектори.

В същата степен както Европейският съюз се стреми към сигурност на доставките чрез тяхната по-голяма предсказуемост и разнообразие, включително чрез разнообразие между фирмите на пазара на доставките, чуждестранните правителства и външните доставчици се стремят към сигурност на потреблението, особено в случаите, когато става въпрос за значителни инвестиции в нови газодобивни съоръжения и газопроводи. Те се нуждаят от ясни и стабилни правила за функционирането на вътрешния пазар в Общността и от споразумения за достъп до европейския пазар. В някои случаи съществува необходимост за разработване на по-задълбочени връзки между ЕС и произвеждащи и транзитиращи страни, които биха могли да доведат до значителни взаимни ползи и да внесат доверие, което да укрепи дългосрочната перспектива, необходима за финансиране на капиталоинтензивните проекти на бъдещето. Ето защо, ЕС следва да използва всички инструменти на свое разположение, вътрешни както и външни, за засилване на своята колективна тежест по отношение на страните-доставчици на енергия и да предлага нови видове партньорства на широка основа. На многостранно равнище, ЕС следва да продължи своя натиск за по-нататъшна либерализация на търговията и на инвестициите в енергийния сектор.

В някои случаи вече съществува регулаторна и пазарна интеграция. Норвегия е вече интегрирана във вътрешния пазар на Общността, тъй като членува в Европейското икономическо пространство. Нейната роля за подобряване на сигурността на доставките в ЕС на природен газ (тя осигурява 24% от вноса на ЕС) и на нефт (като осигурява 16% от вноса)¹³ е съществена и следва да бъде допълнително развита в рамките на енергийния диалог ЕС-Норвегия, чрез общи проекти като например за морски вятърни инсталации в Северно море и за разработване на значителните норвежки доказани запаси на нефт и газ. Ефективното сътрудничество с Норвегия е от съществено значение за енергийната сигурност на ЕС; Постигането на максимален дългосрочен добив от норвежкия континентален шелф на устойчива основа е от интерес както за Норвегия, така и за ЕС.