Bg комисия на европейските общности брюксел, 13 2009 com(2009) 362 окончателен 2009/0099 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и на съвета



страница1/3
Дата28.02.2018
Размер0.61 Mb.
#59926
  1   2   3


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 13.7.2009

COM(2009) 362 окончателен

2009/0099 (COD)

Предложение за



ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията

SEC(2009) 974 final

SEC(2009) 975 final



Обяснителен меморандум

1. контекст на предложението

През юни 2006 г. под формата на Директива за капиталовите изисквания (ДКИ) беше приета нова рамка за капиталовите изисквания, основаваща се на преразгледаната международна капиталова рамка „Базел ІІ“: тя включва Директива 2006/48/ЕО относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) и Директива 2006/49/ЕО относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена).

Общопризнато е, че е необходима допълнителна регулаторна реформа, с която да се отстранят слабостите в рамката за регулаторния капитал и в управлението на риска на финансовите институции, които допринесоха за сътресенията на световните финансови пазари. Като част от мерките в отговор на финансовата криза през ноември 2008 г. Комисията упълномощи група на високо равнище, председателствана от г-н Жак де Ларозиер, да направи препоръки за реформа на европейския финансов надзор и регулиране. Групата представи 31 препоръки1, които представляват широк набор от конкретни предложения за реформиращи регулаторни и надзорни действия. По отношение на структурата на възнагражденията, докладът Ларозиер препоръчва стимулите да бъдат по-добре съобразени с интересите на акционерите и с дългосрочната рентабилност на дружеството, като за целта структурата на схемите за възнаграждения във финансовия сектор трябва да бъдат изградени на принципа, че бонусите следва да отразяват действителните резултати от дейността, не трябва да бъдат предварително гарантирани и че оценяването на бонусите трябва да се извършва на многогодишна база, като изплащането на бонуса се разпределя през целия цикъл2.

Въз основа на препоръките на групата, в своето съобщение „Движеща сила за възстановяването на Европа“ във връзка с пролетната среща на Европейския съвет на 4 март 2009 г.3 Комисията набеляза амбициозна програма за реформа на финансовия сектор. Настоящото предложение е една от многото мерки, които Комисията вече е предприела за изпълнение на програмата.

Комисията заяви, че предложението за промяна на Директивата за капиталовите изисквания, което тя трябва да представи до юни 2009 г., ще:


  • включва разпоредби за засилване на капиталовите изисквания за активи, които банките държат в търговския портфейл за препродажба в краткосрочен план;

  • повиши капиталовите изисквания за сложни секюритизации, както в банковия, така и в търговския портфейл; и

  • позволи на органите по надзора да налагат капиталови „наказания“ на финансови институции, чиито политики за възнагражденията се смята, че пораждат недопустимо висок риск.

На срещата в Лондон на 2 април 2009 г. лидерите на страните от Г20 също постигнаха съгласие за подобни цели. В Декларацията за заздравяване на финансовата система4 се заявява постигнатото съгласие, след като настъпи икономическо възстановяване да се предприемат действия за подобряване на качеството, количеството и международното съответствие на капитала в банковата система; и да се подкрепят и прилагат установените от Форума за финансова стабилност принципи за заплащане и възнаграждение и да се подкрепят устойчиви схеми за възнаграждения5.

На същата дата Форумът за финансова стабилност публикува доклад за проблемите на процикличността във финансовата система и принципите на разумни практики за определяне на възнагражденията във финансовия сектор6, който има за цел обвързване на стимулите за служителите с дългосрочната рентабилност на дружеството.

В доклада на ФФС за проблемите на процикличното развитие във финансовата система се съдържат препоръки за намаляване на процикличността, които обхващат три област: рамка на банковия капитал, разпоредби в случай на кредитна загуба на банката, както и ливъридж и оценка. Базелският комитет по банков надзор (Базелският комитет) издаде препоръки, насочени към намаляване на риска от това рамката за регулаторния капитал да засили прехвърлянето на сътресенията от финансовия сектор към реалната икономика. Това включва предложения да се намали използването на цикличните оценки на капитала, основаващи се на стойността под риск (Value-at-Risk) и да се увеличи покритието на риска за пресекюритизиращи инструменти и на риска от неизпълнение или миграционния риск за несекюритизирани кредитни продукти. В подкрепа на препоръките на ФФС и на Г20, Базелският комитет работи за изработването на по-подробни промени на действащите правила в съответствие с графика, определен от Г20.

Принципите на ФФС за разумни практики за определяне на възнагражденията призовават за ефективно управление на възнагражденията, като те следва да бъдат съобразени с всички видове риск, с времевия аспект на рисковете и да отговарят на резултатите от управление на риска. В тях се препоръчва регулаторният надзор да се използва за засилване на изпълнението от страна на дружествата.

С приетите на 30 април 2009 г. Препоръка по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар7, и Препоръка относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги8 Комисията направи първата стъпка за справяне с проблема, породен от неподходящи структури за възнаграждения. В придружаващо препоръките съобщение се посочваше, че Директивата за капиталовите изисквания ще бъде изменена, с цел споразуменията за възнаграждения в банки и инвестиционни дружества да влязат в обхвата на финансовия контрол.

Комитетът на европейските институции за банков надзор (КЕИБН) разработи принципи за политиките за възнагражденията, които бяха публикувани на 20 април 2009 г. В обхвата на принципите попадат политиките за възнаграждение, които са в сила за цялата организация, като специално внимание се отделя на ключови аспекти, включително обвързването на индивидуалните цели с тези на дружеството; управление по отношение на контрола и вземането на решения; измерване на резултатите от дейността; форми на възнаграждения.

Настоящото предложение има за цел да приведе в действие ангажимента, поет в съобщението на Комисията от 4 март, и е в съответствие с международните цели на високо равнище, по които ръководителите на Г20 постигнаха съгласие.

И накрая, в съответствие със задачите, набелязани в съобщението на Комисията от 4 март, тя ще предложи през октомври 2009 г. още промени в Директивата за капиталовите изисквания, насочени към ликвидния риск и прекомерния ливъридж, с които ще се въведат разпоредби за динамично определяне на капиталовите резерви и ще се премахнат националният избор и правомощия, с цел да се ускори напредъкът към общи ръководни правила.



2. Обществено обсъждане

От 25 март до 29 април 2009 г. се проведе открито обсъждане в интернет на предложените проекторазпоредби за търговския портфейл и за секюритизацията. Бяха получени осемнадесет отговора.

Като цяло отговорите подкрепят целите, изложени в проектопредложението на Комисията. Някои от отговорилите изразиха загриженост, че подходът по отношение на пресекюритизация не е достатъчно целенасочен. Тази загриженост е породена обаче от предположението, че Комисията възнамерява да изисква приспадането от капитала на всички пресекюритизации, което би имало ефекта на всеобща забрана. Това не беше намерението на Комисията и това беше ясно заявено чрез внасянето на промени, които въвеждат по-диференциран подход.

От 29 април до 6 май 2009 г. в интернет на страницата на ГД МАРКТ се проведе отделно обществено обсъждане на предложените проекторазпоредби на политиката за възнагражденията. Бяха получени 23 отговора от финансови институции и представители на отрасъла, от държави-членки и регулатори.

Мнозинството от отговорилите изразиха подкрепа за принципа, че политиките за възнагражденията в банковия сектор следва да отговарят на разумното и ефективно управление на риска и че това трябва да стане част от обхвата на надзорния преглед съгласно ДКИ.

Някои изразиха безпокойство, че понеже политиките и практиките за възнагражденията са съобразени със структурата и бизнес модела на отделните институции, заложените в ДКИ принципи не следва да имат прекалено задължаващ характер. Комисията вярва, че текстът позволява необходимата гъвкавост, като изисква от дружествата да прилагат принципите по начин, който е подходящ за техния размер, вътрешна организация и естеството, обхвата и сложността на тяхната дейност. Освен това други участници в обсъждането изразиха безпокойство, че включването в рамките на обхвата на надзорния преглед на възнаграждението на служителите, който не са натоварени с управлението на дружеството, може да повлияе отрицателно върху колективните трудови договори, които се прилагат за неуправленския персонал в банките и в инвестиционните дружества.



3. Оценка на въздействието

Общо бяха оценени четиринадесет различни варианти на политика. Обобщението по-долу описва предпочетения вариант и очакваното от него въздействие.



Търговски портфейл

По отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли на банки ще бъдат въведени следните целеви изменения, съобразени с предвиденото от Базелския комитет:



  • добавяне към обикновената стойност под риск (VAR) на допълнителна капиталова преграда, определена на базата на стойността под риск при сценарий от неблагоприятни пазарни условия. Тази промяна се очаква да доведе до почти двойно увеличаване на действащите капиталовите изисквания за търговския портфейл.

  • разширяване на съществуващото капиталово изискване за риск от неизпълнение в търговския портфейл, за да се компенсират загуби, при които вината за неизпълнение не е на емитента — напр. намаляване на рейтинга, за да се отчете по-специално фактът, че последните загуби по търгуван дълг обикновено не се дължаха на неизпълнение от страна на емитентите. Цялостният ефект от тази промяна ще зависи от състава на портфейлите на банките в условията след кризата.

  • определяне на капиталовото изискване за секюритизирани позиции в търговския портфейл на базата на съществуващите обикновени рискови тегла за банковия портфейл. Ефектът и от тази промяна ще зависи от състава на портфейлите на банките в условията след кризата.

Като цяло, банките обикновено поддържат капиталови равнища, които отговарят на техните вътрешно разработени „цели“, които могат да доведат до по-високи капиталови равнища от минимално изискваните. Поради това не е лесно да се изчисли еднозначно колко допълнителен капитал банките би трябвало да заделят, за да отговарят на предложените изменения. Увеличаването на изисквания минимален капитал може да се поеме отчасти от съществуващите капиталови буфери. Например, общият коефициент на платежоспособност за големи финансови институции в еврозоната в края на първата половина на 2008 г. беше средно 11,4 %, което показва среден капиталов буфер (над минималните капиталови изисквания) от 3,4 % от рисково претеглените активи.

Пресекюритизация

В съответствие с подхода, развит от Базелския комитет, към пресекюритизирани позиции се прилагат по-високи капиталови изисквания, отколкото към други секюритизирани позиции, с цел да се отрази по-големият риск от неочаквани загуби от обезценка.

За особено сложни пресекюритизации в предложенията се предлага да се засилят както изискванията за надлежна проверка, така и надзорния процес за тяхното налагане. За инвестиции в пресекюритизации с особено висока сложност, банките ще трябва да докажат пред своите регулатори, че са спазили необходимите стандарти за надлежна проверка. В противен случай, ще се прилага общото приспадане от капитала. В някои случаи, когато се прецени, че изискваната надлежна проверка е неадекватна, на институциите ще бъде отнето правото в бъдеще да инвестират в такива инструменти.

Въздействието на предложените мерки върху бъдещото кредитно предлагане — финансирането на което се улеснява отчасти от емитирането на пресекюритизации като определени ценни книжа, обезпечени с дългови задължения (CDO) — следва да се оценява в зависимост от обема на емисията в условията след кризата. Данните показват, че в Европа емитирането на ценните книжа, обезпечени с дългови задължения, се сви от 88,7 млрд. EUR през 2007 г. на 47,9 млрд. EUR през 2008 г. Това свиване щеше да е дори по-голямо, ако Европейската централна банка и Банк ъф Ингланд не приемаха секюритизация като обезпечение. През 2008 г. 95 % от всички емитирани секюритизации бяха задържани от банките с цел „репо“ сделки, като първичният пазар остана на практика затворен поради значително намаления инвеститорски интерес към тези инструменти. На фона на тези тенденции, всякакво допълнително въздействие върху издаването на ценни книжа, обезпечени с дългови задължения, и върху кредитното предлагане изглежда ще има ограничен ефект. Тази мярка обаче може да ограничи възстановяването на вторичния пазар на засегнатите инструменти.



Оповестяване на рискове, свързани със секюритизацията

Изискванията за оповестявания в съответствие с международно съгласуваните стандарти ще бъдат засилени в редица области като секюритизирани експозиции в търговския портфейл и спонсориране на задбалансови позиции със специална цел.

Тези промени ще подобрят осведомеността на инвеститорите относно рисковия профил на банката и, като подобрят прозрачността, ще засилят стимулите на банките за управление на риска. Допълнителната административна тежест за банковия сектор на ЕС се изчислява на 1,3 млн. EUR на година и се очаква да се поеме основно от по-големите институции, които прилагат по-напреднал подход за управление на риска.

Надзорен преглед на политиките за възнагражденията

В резултата на предложените изменения кредитните институции и инвестиционните дружества ще бъдат задължени да приемат политики и практики за определяне на възнагражденията, които съответстват на ефективното управление на риска. Съответните принципи ще бъдат изложени в ДКИ, но ще бъдат съобразени с тези от Препоръката на Комисията C(2009) 3159 от 30 април 2009 г. относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги.

Задължителният характер на съответните принципи от препоръката ще накара кредитните институции и инвестиционни дружества да ги спазват в по-стриктно.

Предложението предоставя на дружествата гъвкавостта, необходима за спазване на новото задължение и на висококачествени принципи по начин, който е подходящ за техния размер, вътрешна организация и за естеството, обхвата и сложността на тяхната дейност. Този подход вероятно ще сведе до минимум предварителните и текущите разходи на дружествата във връзка със спазването, поради което той беше предпочетен пред варианта, предвиждащ на всички дружества, независимо от техния размер, да бъде наложено стриктно и еднакво спазване на принципите от Препоръката на Комисията C(2009) 3159 от 30 април 2009 г. относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги.



Отражение върху бюджета

Предложението няма отражение върху бюджета на Общността.



4. Правни елементи на предложението

Имайки предвид, че промените трябва да се включат в съществуваща директива, най-подходящият инструмент е директива за изменение. Тази директива за изменение следва да има същата правна основа като директивата, която тя изменя. Следователно предложението се основава на член 47, параграф 2 от Договора за ЕС, който осигурява правната основа за хармонизиране на правилата, свързани със започване и извършване на стопанска дейност от, наред с друго, кредитни институции.

В съответствие с принципите на пропорционалността и субсидиарността, така както са изложен в член 5 от Договора за ЕО, целите на предлаганото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и, в този смисъл, биха били постигнати по-добре от Общността Неговите разпоредби не надхвърлят необходимото за постигането на набелязаните цели.

Единствено законодателство на Общността може да гарантира, че кредитните институции, извършващи дейност в повече от една държава-членка, подлежат на едни и същи изисквания за финансов надзор — в случая като се гарантира, че вече хармонизираната рамка за капиталови изисквания за кредитни институции и инвестиционни дружества се засилва допълнително чрез повишаване на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл, чрез подходяща надлежна проверка и повишени капиталови изисквания за сложни пресекюритизации, както и чрез въвеждането на изрични правила и подходящи надзорни мерки и наказания по отношение на структурите за възнагражденията.



5. Подробно обяснение на предложението

5.1. Капиталови изисквания за пресекюритизация

(Член 1, параграфи 1 и 9 и приложение І, параграф 3)

Пресекюритизациите са секюритизации, които имат секюритизирани базисни позиции, обикновено с цел средно рискови секюритизирани експозиции да бъдат пакетирани в нови ценни книжа. Агенции за кредитен рейтинг и участниците на пазара ги считат по принцип за ниско рискови. Имайки предвид обаче тяхната сложност и чувствителност по отношение на взаимосвързани загуби, тези пресекюритизации предполагат по-високи рискове в сравнение с директната секюритизация. Затова в настоящото предложение са включени отделен набор от капиталови изисквания, които са по-високи, отколкото за директно секюритизирани позиции със същия рейтинг.

Освен това, в предложението се предвижда по-строг надзор за пресекюритизации, които са особено сложни. Базираният на извадковия метод надзорен преглед, който се прилага към секюритизации и пресекюритизации с нормална сложност, не е достатъчно строг за някои видове пресекюритизации, при които по-високата сложност на въпросния инструмент поставя под съмнение способността на банката да познава напълно естеството и рисковете на базисните експозиции. Затова в предложението се предвижда спазването на действащите стандарти за надлежна проверка да се проверява за всяка отделна инвестиция по отношение на банки, които инвестират в такива продукти. С приемането на определение за това кои видове пресекюритизации са „изключително сложни“, Комитетът на европейските институции за банков надзор ще уеднакви надзорните практики, така че способността на институциите да извършват подходящи надлежни проверки по отношение на такива инструменти може да бъде конкретно проверена от органите по надзора за всеки отделен случай. В изключителни случаи, когато дадена банка не може да докаже пред своя регулаторен орган, че е спазила изискваната надлежна проверка по отношение на изключително сложна пресекюритизация, ще се прилага рисково тегло от 1 250% към позицията на тази пресекюритизация. Това капиталово правило се прилага към нови пресекюритизации, издадени след 31 декември 2010 г., и ще се прилага само за съществуващи пресекюритизирани позиции след 31 декември 2014 г., ако нови базисни експозиции биват добавени или заместени след тази дата. Съответно, рисково тегло от 1 250 % не може да бъде прилагано към стари позиции на банките в пресекюритизация (освен ако базисните експозиции на тези позиции са претърпели промяна след края на 2014 г.)



5.2. Технически промени

(Член 1, параграф 5 и приложение ІІ, точка 4; член 1, параграф 7; член 2, параграфи 2 и 3; приложение І, точка 2 и приложение ІІ, точка 2)

През 2006 г. Комисията и Комитетът на европейските институции за банков надзор създадоха Групата за транспониране на Директивата за капиталовите изисквания, за да се улесни съгласуваното изпълнение и прилагане в целия ЕС. Според тази група някои технически разпоредби на директивата се нуждаят от допълнително поясняване. Например, в настоящата директива ще се поясни, че капиталовите изисквания за риска при сетълмент са прилагат и за нетърговския портфейл.

5.3. Изисквания за оповестяване

(Член 1, параграф 11 и приложение І, точка 4)

С настоящото предложение се засилват съществуващите в ДКИ изисквания за оповестяване на секюритизираните експозиции на институции. По-специално, в бъдеще изискванията за оповестяване ще включват не само рискове за секюритизираните позиции в нетърговския портфейл, но също и за тези в търговския портфейл.

5.4. Капиталови изисквания за пазарен риск при секюритизация

(Член 1, параграфи 4, 6 и 8; член 2, параграф 1; приложение II, точка 1)

В момента, в търговския портфейл капиталовите изисквания за секюритизация се изчисляват все едно тези инструменти са обикновени дългови позиции; за разлика от банковия портфейл, по отношение на който съществува отделен, по-диференциран и чувствителен към риск набор от капиталови изисквания. В предложението се предвижда капиталовите изисквания за търговския портфейл да бъдат базирани на изискванията, за подобни ценни книжа в банковия портфейл.

5.5. Капиталови изисквания за пазарни рискове, базирани на вътрешни модели

(приложение II, точка 3)

Понастоящем институциите могат да изчисляват своите капиталови изисквания за пазарни рискове в търговския портфейл, като използват свои собствени модели, с които се изчисляват възможните загуби от бъдещо неблагорпиятно развитие на пазара. През 2007—2008 г. стана ясно, че вътрешните модели постоянно са подценявали възможните загуби при неблагоприятни пазарни условия. Това доведе до неадекватни капиталови изисквания и циклична нестабилност на банковия капитал, докато пазарната среда се влошаваше. Затова настоящата директива предвижда засилване на капиталовите изисквания, определени въз основа на вътрешни модели, по няколко начина:


  • ще се изисква отделна оценка на потенциалните загуби при продължителен период от неблагоприятни обстоятелства, като по този начин ще се засили надеждността на моделите при неблагоприятни пазарни условия и ще се намали тяхното евентуално проциклично въздействие;

  • от институциите ще се изисква да оценяват не само риска от загуби от неизпълнение на дългови позиции в търговския портфейл, но също възможни загуби от влошаване на кредитното качество, при отсъствие на неизпълнение;

  • за да се разсеят съмненията относно способността на вътрешните модели да отразяват адекватно специфичния рисков профил на секюритизираните позиции, от институциите ще се изисква да оценяват отделно стандартизирано капиталово изискване за рисковете на секюритизираните позиции в търговския портфейл.

5.6 Политики за възнагражденията

(Член 1, параграфи 2 и 3; приложение І, точка 1 и точка 4 iii))

Съгласно действащата европейска надзорна рамка не съществува изрично изискване политиките на финансовите институции за определяне на възнагражденията да бъдат предмет на надзор. В резултат на това, органите по надзора обикновено не отделят специално внимание на въздействието, което политиките за възнагражденията оказват върху риска и ефективното управление на риска.

Целта на настоящото предложено изменение на СКИ е:



  • да наложи обвързващо задължение за кредитните институции и инвестиционните дружества да приемат политики и практики за определяне на възнагражденията, които отговарят и насърчават правилно и ефективно управление на риска, придружени с висококачествени принципи за разумно възнаграждение;

  • да включи политиките за възнагражденията в обхвата на надзорния преглед съгласно ДКИ, което да позволи на органите по надзора да изискват от дружеството да предприеме действия за коригиране на евентуално констатирани проблеми.

  • да създаде условия органите по надзора да могат да налагат финансови и нефинансови наказания (включително глоби) на дружества, които са в нарушение на задължението.

Предложеното изискване ще се прилага за кредитни институции и, по силата на член 34 от Директива 2006/49/EО, за инвестиционни дружества, които имат разрешение за извършване на дейност и са предмет на разпоредбите на Директива 2004/39/EО за пазара на финансови инструменти.

Обхватът на предложеното задължение се ограничава до възнагражденията на персонала, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на банката или на инвестиционното дружество. Идеята на това ограничение е изискването да бъде насочено към политиките за определяне на възнагражденията на лицата, които имат правомощия да вземат решения, които могат да повлияят върху нивото на поетия от институцията риск.

Предложените висококачествени принципи за правилно определяне на възнагражденията нямат за цел да препоръчват сумата и формата на възнаграждение, като институциите носят отговорността за изработването и прилагането на своята конкретна политика за определяне на възнагражденията. Дружествата разполагат с гъвкавост да изберат начина, по който прилагат принципите, в зависимост от своя размер, вътрешна организация и естеството, обхвата и сложността на своята дейност. Кредитните институции и инвестиционните дружества извършват различна дейност и имат различни нива на допустим риск: следователно структурите на възнагражденията и прилагането на принципите ще се различават.

Финансовият контрол в хода на надзорния преглед ще се фокусира върху това дали политиките и практиките за определяне на възнагражденията отговарят на разумното управление на риска, имайки предвид естеството на дейността на дружеството. С цел да се съгласуват оценките на надзорните органи и да се подпомогнат дружествата при спазване на принципите, в предложението се предвижда КЕИБН да изработят насоки за разумни политики за определяне на възнагражденията.

Ако органът по надзора констатира проблеми, той може да поиска от кредитната институция или инвестиционното дружества да предприеме качествени или количествени мерки, за да отстрани тези проблеми. Тези мерки могат да включват изискване („качествено“) за дружеството да коригира ситуацията, като промени структурата на възнагражденията, за да намали допустимия риск и, в подходящи случаи, изискване („количествено“) дружеството да задели допълнителен собствен капитал срещу риска.

Освен това, компетентните органи трябва също да имат правомощията съгласно ДКИ да налагат наказания за неспазване на изискванията на директивата (включително по отношение на предложеното изискване по отношение на политиките за възнагражденията). Правомощията за налагане на наказания са отделни от правомощията да се изисква от дружествата да предприемат качествени или количествени мерки. Предложеното изменение на член 54 от ДКИ има за цел да гарантира, че органите по надзора разполагат както с финансови, така и с нефинансови наказания и че те са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

Това предложено изменение на ДКИ допълва Препоръката на Комисията относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги. По-подробните принципи, изложени в препоръката на Комисията, заедно с насоките на КЕИБН ще допринесат за спазване на задължението съгласно ДКИ. Те следва да предоставят допълнителни насоки как да бъде спазено задължението и рамка за регулаторите, която да прилагат при оценяване на структурите на възнагражденията на дружествата.


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница