Bg комисия на европейските общности брюксел, 2008 com(2008) 422 окончателен Предложение за директива на съвета

• 
  Основания и цели на предложението
  

Според Комисията, ако разпоредбите на Конвенцията за морски труд от 2006 г. се превърнат в част от общностното право, ще се увеличи привлекателността на труда в морския сектор за европейските морски лица, като по този начин се създадат повече и по-добри работни места, както и по-равностойни условия в световен мащаб в интерес на всички заинтересовани страни.

• 
  Общ контекст
  

На 23 февруари 2006 г. Международната организация на труда прие Конвенцията за морски труд от 2006 г., която има за цел създаването на единен, хармонизиран инструмент, съдържащ всички най-нови стандарти, приложими към международния морски труд. Поради това тази конвенция включва всички конвенции и препоръки относно международния морски труд, приети от Международната организация на труда от 1919 г. насам, в единен консолидиран текст, който да служи за основа на първия общ Кодекс за морски труд.

От самото начало Комисията участва активно в дейностите по изработването на Конвенцията за морски труд.

На 7 юни 2007 г. Съветът прие решение за упълномощаване на държавите-членки да ратифицират, в интерес на Европейската общност, Конвенцията за морски труд от 2006 г. на Международната организация на труда, за предпочитане преди 31 декември 2010 г¹.

По въпросите на социалната политика Договорът възлага единствена по рода си ключова роля на социалните партньори на равнище Общност. Член 138 предвижда, че за всяка инициатива в тази област Комисията се консултира предварително със социалните партньори относно възможната насока на дадено действие на Общността и, след това, относно съдържанието на предвиденото предложение. В тази връзка Комисията се консултира със социалните партньори доколко е уместно доразвиването на съществуващите достижения на законодателството на Общността чрез адаптиране, консолидиране или допълване в светлината на Конвенцията за морски труд от 2006 г.²

Социалните партньори решиха да започнат преговори в светлината на член 139, параграф 1 от Договора и на 19 май 2008 г. (във връзка с първия Европейски ден на морето) подписаха общо споразумение относно Конвенцията за морски труд от 2006 г.

Социалните партньори поискаха от Комисията да предложи директива на Съвета за привеждане в действие на тяхното споразумение и неговото приложение А съгласно правото на ЕС, в съответствие с член 139 от Договора. Настоящото предложение е в отговор на това искане.

• 
  Съществуващи разпоредби в областта на предложението
  

Преобладаващо мнозинство от разпоредбите на Общността в областта на здравето и безопасността на работниците на работното място, приети съгласно член 137 от Договора за ЕО, се прилагат изцяло в областта, обхваната от предложението и, по-специално, от разпоредбите на Директива 89/391/EИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място и на нейните специални директиви, по смисъла на член 16, параграф 1 от посочената директива. Същото важи и за разпоредбите на Директива 92/29/EИО на Съвета от 31 март 1992 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве за подобряване на медицинското обслужване на борда на плавателните съдове и на Директива 83/477/EИО на Съвета от 19 септември 1983 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа, изменена с Директиви 91/382/ЕИО и 2003/18/EО.

По-специално, разпоредбите на предложението относно медицинските грижи за моряци и относно защита на здравето и безопасността и превенция на трудовите злополуки са обхванати съответно от Директиви 92/29/EИО и 89/391/EИО.

• 
  Съвместимост с другите политики и цели на Съюза
  

В рамките на обхвата на интегрираната морска политика на ЕС⁴ Комисията също изцяло подкрепи „социалния диалог за интегриране на Конвенцията за стандартите за морски труд на МОТ в правото на Общността“.

Наред с това в COM(2007)591 окончателен Комисията подчерта, че ще „продължава да работи в посока на укрепване на международния регулативен режим, по-специално чрез насърчаване на ратификацията и изпълнението на международните стандарти и чрез международни споразумения с трети държави, включващи социални клаузи и клаузи за еднакво третиране“⁵.

• 
  Консултация със заинтересованите страни
  

• 
  Събиране и използване на експертни становища
  

• 
  Оценка на въздействието
  

• 
  Обобщение на предлаганото действие
  

Предложението изменя също Директива 1999/63/EО на Съвета от 21 юни 1999 г., като обхватът на тези изменения е строго ограничен до въпросите, уредени от Конвенцията за морски труд от 2006 г.

• 
  Правно основание
  

В своето съобщение „Адаптиране и поощряване на социалния диалог на равнище Общност“⁶ Комисията изтъкна, че „преди представянето на законодателно предложение на Съвета, Комисията извършва оценка, в която се разглеждат представителният статут на страните по споразумението, техният мандат и законността на всяка клауза от колективното споразумение по отношение на правото на Общността, както и на разпоредбите относно малките и средните предприятия.“

Тази оценка е извършена по-долу.

1. Представителност на страните по споразумението и техния мандат

Легитимността на социалните партньори по отношение на това да бъдат консултирани и да им се даде правото да договарят споразумения, които има вероятност да бъдат прилагани посредством решение или директива на Съвета се основава на тяхната представителност. Съгласно проучване на Комисията от 2006 г. относно представителността на социалните партньори в областта на морския и крайбрежния воден транспорт ETF и ECSA изпълняват критериите, определени в Съобщение СОМ(1998)322 окончателен от 20 май 1998 г., и затова са утвърдени като европейски социални партньори в тази област.

а) ETF

Доколкото данните за членството по сектори на националните профсъюзи осигуряват достатъчна информация за относителната им значимост, може да се направи заключението, че ETF обхваща най-важните организации, представляващи работниците в сектора. Случаи, в които по изключение основни профсъюзи не са обхванати от ETF, са налице в Кипър и Швеция. Даже и в тези случаи обаче са обхванати други значими профсъюзи. Всички свързани със сектора членове на ETF, с изключение на две организации, за които е налице съответна информация (т.е. литовската LJS и португалската OFICIAISMAR-FSM), са ангажирани в колективни трудови преговори.

Различните от ETF европейски организации представляват само малък брой от свързаните със сектора профсъюзи и страни.

Това са UNI-Европа с 6 организации членки, обхващащи 3 държави; Северна федерация на транспортните работници (NTF) с 5 организации членки, обхващащи 3 държави; Европейска федерация на профсъюзите в сектора на обществените услуги (EPSU) с 4 организации членки и 3 държави; Европейска федерация на профсъюзите в секторите на храните, селското стопанство и туризма и обединените браншове (EFFAT) и Европейска федерация на работещите в минната и химическата промишленост и енергетиката (EMCEF) — всяка с 3 организации членки и 3 държави; Европейска федерация на металурзите (EMF) с 3 организации членки и 2 държави; Северен конгрес на корабните офицери (NFBK) с 2 организации членки и 2 държави; Европейска федерация на работниците в строителството и дърводобива (EFBWW) и Федерацията на европейската асоциация на пенсионираните служители (EFBWW) — всяка с 2 организации-членки и една държава; както и Европейски профсъюзен комитет на текстилната, шивашката и кожената промишленост (ETUF-TCL), EURO-WEA, NordIng, EMPA и Федерацията на ръководните кадри в енергетиката и изследователската дейност — всяка с една организация членка.

Това изброяване подчертава статута на ETF като представител на труда в сектора, още повече поради факта, че много от посочените по-горе организации членки на други европейски организации отразяват по-скоро припокриването на браншовете, в които са активни организациите членки, отколкото истинска връзка със сектора на крайбрежния и морския воден транспорт.

б) ECSA

Липсата на сравнителни данни за членство прави трудно изясняването на относителната значимост на асоциациите-членки и останалите асоциации в тези страни. Все пак като се вземе предвид ролята на дадена асоциация в колективните трудови преговори като показател за значимостта ѝ, е ясно, че най-значимите асоциации в Дания, Италия, Кипър и Финландия са организации-членки. В Гърция, Ирландия и Швеция някои значими асоциации на работодатели (напр. EEA и Съюз на националния фериботен транспорт, IBEC и SARF), които водят преговори, не са организации членки.

Налице са също някои страни (напр. Естония, Ирландия, Литва, Малта, Обединено кралство, Полша, Португалия, Словения и Швеция), в които организациите членки на ECSA не участват в преговорите. С изключение на Ирландия и Швеция в тези страни никоя друга асоциация не е ангажирана в преговорите. Това е защото в тази група страни (с изключение на Швеция) не съществуват секторни преговори от името на множество работодатели, така че самите компании са ангажирани в колективните трудови преговори. В Ирландия (от името на отделни компании) и Швеция (под формата на преговори от името на множество работодатели) колективните трудови преговори се водят от асоциация на работодатели, което не е организация членка.

В сравнение с ETF по-голям брой асоциации членки на ECSA не са ангажирани в преговорите. Следователно индустриалните отношения не са първостепенна грижа на тези асоциации. Някои членове на ECSA могат да играят роля в индустриалните отношения единствено посредством консултативни процедури и участие в тристранни органи. Всъщност те могат да възприемат себе си по-скоро като отраслови асоциации, отколкото като действащи лица в индустриалните отношения. За разлика от тях членовете на ECSA участват в колективните трудови преговори в десет страни (т.е. Австрия, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Финландия и Франция).

Прегледът на членството на асоциациите на работодателите показва, че няма организационни връзки между свързаните със сектора асоциации на работодателите и европейски федерации, различни от ECSA. Отбелязано е единствено членството във федерации на международно равнище като Международна камера по корабоплаването (ICS), Международна федерация на корабособствениците (ISF), Балтийски и международен морски съвет (BIMCO), INTERTANKO и INTERCARGO.

Това подчертава значимостта на ECSA като представителен европейски социален партньор за работодателите в сектора.

в) мандат за преговори

Както ETF, така и ECSA имат мандат да преговарят по въпроси, свързани с европейския социален диалог. ETF обаче не разполага с постоянен мандат в това отношение. По-скоро тя получава за всеки отделен случай временен мандат да преговаря от името на своите членове.

2. Законност на клаузите на споразумението

Комисията проучи всички клаузи на Споразумението и не откри клауза, която да противоречи на правото на Общността. Задълженията, наложени на държавите-членки, не произтичат пряко от споразумението между социалните партньори, а от договореностите за прилагане на споразумението за привеждане в действие на директивата.

Съдържанието на Споразумението остава в обсега на член 137 от Договора.

Доколкото части от Споразумението изискват изменения на действащото законодателството на ЕС, тези изменения са включени в предложението.

Доколкото части от Споразумението засягат въпроси, които вече са обхванати от съществуващите разпоредби на законодателството на Общността, в заключителните си разпоредби Споразумението предвижда, че то няма да засегне закон, обичай или споразумение, които предоставят по-благоприятни условия за морските лица. В допълнение необходимите защитни разпоредби от общите достижения на правото, по-специално „клаузата за по-благоприятно третиране“, бяха включени в предложението.

Поради това Комисията смята, че са изпълнени всички условия за представяне на предложение за прилагане на посоченото споразумение чрез решение на Съвета.

3. Разпоредби относно малките и средните предприятия

Съобразно условията на член 137, параграф 2 от Договора, законодателството в социалната област следва да избягва налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малки и средни предприятия (МСП). В тази връзка Споразумението не прави никаква разлика между работници в МСП и други работници и не въвежда допълнителни административни, финансови и правни ограничения освен и в повече от настоящите разпоредби на правото на Общността. Поради това заключението на Комисията е, че Споразумението съответства на разпоредбите за малките и средните предприятия.

Член 139, параграф 2 не предвижда консултации с Европейския парламент относно искания, отправени към Комисията от социалните партньори. Комисията обаче предостави своето предложение, така че Парламентът може, ако пожелае, да съобщи своето мнение на Комисията и на Съвета. Същото важи и за Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

• 
  Принцип на субсидиарност
  

Предложението за директива допълва също така законодателството на държавите-членки, като установява минимален стандарт с оглед подобряването на условията на труд за морските лица. Тази рамка осигурява яснота и прозрачност за предприятията в сектора, води до честна конкуренция на вътрешния пазар и ще помогне за изкореняването на феномени като социалния дъмпинг.

• 
  Принцип на пропорционалност
  

• 
  Избор на инструменти
  

Предложението изменя действащото законодателство на ЕС, което изисква законодателен акт.

Наред с това понятието „решение“ в член 139, параграф 2 от Договора е използвано в общ смисъл, така че изборът на законодателен инструмент да може да бъде направен в съответствие с член 249 от Договора. Комисията може по свое усмотрение да предложи на Съвета кой от трите правно обвързващи инструменти, споменати в посочения член (регламент, директива или решение) би бил най-целесъобразен. В настоящия случай, предвид вида и съдържанието на споразумението на социалните партньори, е ясно, че то ще бъде приложено най-добре непряко посредством разпоредби, които да се транспонират от държавите-членки и/или социалните партньори в националното право на държавите-членки. Следователно най-подходящият инструмент е директива на Съвета. Комисията смята също така, че в съответствие с поетите ангажименти Споразумението не трябва да бъде включено, а приложено към предложението.