Б. Определяне на общите годишни емисии на горивните инсталации
До 2003 г. включително определянето на общите годишни емисии на SO2 и NOх, изпускани от новите горивни инсталации, се съобщава на компетентните органи. Когато се използва постоянен контрол, експлоатиращият горивната инсталация прибавя поотделно за всяко вредно вещество масата на вредното вещество, изпускано всеки ден въз основа на волуметричните дебити на отпадните газове. Когато не се прилага постоянен контрол, експлоатиращият определя оценка на общите годишни емисии въз основа на предвидените в точка А.1 разпоредби съгласно изискванията на компетентните органи.
Държавите-членки съобщават на Комисията общите годишни емисии на SO2 и NOх, изпускани от новите инсталации, заедно със съобщаването на изискваната в точка В.3 информация, отнасяща се до общите годишни емисии на съществуващите инсталации.
От 2004 г. и за всяка следваща година държавите-членки изготвят списък на емисиите на SO2, NOх и прах от всички горивни инсталации, чиято номинална топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW. За всяка от експлоатираните инсталации на даден обект компетентният орган получава следните данни:
общите годишни емисии на SO2, NOх и прах (общо количество частици в суспензия),
общата годишна енергийна стойност по отношение на нейната нетна калорийност, разделена в пет категории горива: биомаса, други твърди горива, течни горива, природен газ, други газове.
На всеки три години в рамките на дванадесет месеца след този тригодишен период на Комисията се изпращат синтезирани резултати от този отчет, които посочват емисиите от всяка рафинерия поотделно. Годишните данни по инсталации се предоставят на Комисията по нейно искане. В рамките на дванадесет месеца след получаването на този отчет, Комисията предоставя на държавите-членки в синтезиран вид сравненията и оценките на националните прегледи.
От 1 януари 2008 г. държавите-членки изпращат всяка година доклад до Комисията за съответстващите на изискванията съществуващи инсталации съгласно член 4, параграф 4, придружен от отчет за използваните и неизползваните часове от разрешеното време за остатъка от експлоатационния живот на тези инсталации.
В. Определяне на общите годишни емисии на инсталациите до 2003 г. включително
1. От 1990 г. за всяка следваща година до 2003 г. включително държавите-членки изготвят пълен отчет за емисиите на SO2 и NOх, изпускани от съществуващите инсталации:
за инсталациите с мощност над 300 MWth — инсталация по инсталация;
за другите горивни инсталации, към които се прилага настоящата директива — на общо основание.
2. Използваните методи за изготвянето на тези отчети съответстват на тези, които се използват за определянето на емисиите на SO2 и NOх, изпускани от горивните инсталации от 1980 г.
3. Резултатите от тези отчети се предоставят на Комисията в подходящ обобщен вид в срок от девет месеца след края на разглежданата година. Използваните методи за изготвянето на отчетите за емисиите и базисните информации се предоставят на Комисията по нейно поискване.
4. Комисията извършва систематично сравнение на националните отчети и в случай на необходимост, представя на Съвета предложения, които имат за цел да хармонизират методите за отчет на емисиите с оглед на по-ефикасното прилагане на настоящата директива.
ê 2001/80/ЕО Член 14 (адаптиран)
è1 Поправка, ОВ L 319, 23.11.2002 г., стр. 30
Част 4
Ö Оценка на спазването на нормите за допустими емисии Õ
Член 14
1. По отношение на постоянните измервания, пределно допустимите стойности на емисиите, определени в част А от приложения от III до VII, се приемат за спазени, ако за часовете на експлоатация за една календарна година оценката на резултатите показва:
а) че нито една средна стойност за календарен месец не превишава пределно допустимите стойности на емисиите; и
б) що се отнася до:
i) серния двуокис и праха: 97 % от всички средни стойности, отчетени за 48 часа, не превишават 110 % от пределно допустимите стойности на емисиите,
ii) азотните окиси: 95 % от всички средни стойности, отчетени за 48 часа, не превишават 110 % от пределно допустимите стойности на емисиите.
Посочените в член 7 периоди, както и периодите на пускане в експлоатация и извеждане от експлоатация, не се вземат под внимание.
2. В случаите, в които се изискват само непостоянни измервания или други възприети процедури за определяне, пределно допустимите стойности на емисиите, определени в приложения от III до VII, се приемат за спазени, ако всяка една от сериите измервания или от другите процедури, дефинирани и установени според приетите от компетентните органи условия, не превишават пределно допустимите стойности на емисиите.
è1 3. В случаите, посочени в член 5, параграфи 2 и 3, нивата ç на десулфуризация се приемат за спазени, ако оценката на измерванията, извършени съгласно предписанията на приложение VIII, точка А.3, посочва, че всички средни стойности, отчетени за един календарен месец или всички средни стойности, отчетени на интервал от един месец, достигат изискваните нива на десулфуризация.
Посочените в член 7 периоди, както и периодите на пускане в експлоатация и извеждане от експлоатация, не се вземат под внимание.
4. В случаите на нови инсталации, за които е било дадено разрешение съгласно член 4, параграф 2, пределно допустимите стойности на емисиите за работните часове в рамките на една календарна година се приемат за спазени, ако:
а) нито една утвърдена дневна средна стойност не е по-голяма от съответните числа, фигуриращи в част Б от приложения от III и VII, и
б) 95 % от всички почасови средни стойности в течение на годината не надвишават 200 % от съответните числа, фигуриращи в част Б от приложения от III и VII.
„Утвърдените средни стойности“ се получават, както е посочено в приложение VIII, точка А.6.
Посочените в член 7 периоди, както и периодите на пускане в експлоатация и извеждане от експлоатация, не се вземат под внимание.
ò нов
1. По отношение на постоянните измервания, нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2, се приемат за спазени, ако оценката на измерените резултати за работните часове през една календарна година показва, че са спазени всичките от следните условия:
а) никоя утвърдена средномесечна стойност не надвишава съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2;
б) никоя утвърдена средноденонощна стойност не надвишава 110% от съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2;
в) в случаите на горивни инсталации, състоящи се само от въглищни котли с номинална топлинна входяща мощност под 50 MW, никоя утвърдена средноденонощна стойност не надвишава 150% от съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2;
г) 95 % от всички утвърдени почасови средни стойности в течение на годината не надвишават 200 % от съответните норми за допустими емисии, посочени в части 1 и 2.
Утвърдените средни стойности се определят както е посочено в точка 10 от част 3.
При изчисляването на средните стойности на емисиите следва да бъдат игнорирани тези стойности, които са измерени през периодите, посочени в параграфи 4 и 5 от член 33 и в член 34, както и по време на периодите на пускане и спиране.
2. В случаите, в които не се изискват постоянни измервания, посочените в части 1 и 2 норми за допустими емисии следва да се считат за спазени, ако резултатите от всяка една от сериите измервания или от другите процедури, определени и установени според приетите от компетентните органи правила, не надвишават нормите за допустими емисии.
ê 2000/76/ЕО Член 3 (адаптиран)
è1 Поправка, ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 52
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ÖТехнически разпоредби относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци Õ
Част 1
Определения
За целите на настоящата настоящото Ö приложение се прилагат следните определения : Õ директива:
6. 1
а) „съществуваща инсталация за изгаряне Ö на отпадъци Õ “ или за съвместно изгаряне“ означава ç Ö един от следните видове Õ инсталации за изгаряне или съвместно изгаряне Ö на отпадъци Õ :
ia) която е Ö е била Õ в действие и за която е Ö е било Õ издадено разрешително съобразно със законодателството на Общността, в сила Ö приложимо Õ преди 28 декември 2002 г., или
iiб) б) която е Ö е била Õ одобрена или регистрирана за изгаряне Ö на отпадъци Õ или за съвместно изгаряне, и за която е Ö е било Õ издадено разрешително преди 28 декември 2002 г. съобразно с Ö приложимото Õ законодателството на Общността, което е в сила, при условие че инсталацията бъде Ö е била Õ въведена в експлоатация най-късно на 28 декември 2003 г., или
iiiв) която, по съгласно мнението на компетентния орган, е Ö е била Õ предмет на пълно искане за Ö разрешение Õ разрешително преди 28 декември 2002 г., при условие че инсталацията бъде Ö е била Õ въведена в експлоатация най-късно на 28 декември 2004 г.;
ò нов
б) „нова инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава такава инсталация за изгаряне отпадъци, която е различна от определеното в буква а).
ê 2000/76/ЕО (адаптиран)
Приложение І Част 2
Коефициенти на еквивалентност на дибензо-p-диоксини и дибензофурани
За да се определи общата концентрация (токсичен еквивалент, ТЕ) на диоксините и на фураните, е целесъобразно, преди да бъдат съб рани, да бъдат умножени концентрациите на маса на дибензопарадиоксините и дибензофураните, изброени по-долу, чрез следните фактори на еквивалентност: Ö При определяне на общото съдържание на диоксини и фурани, трябва преди сумирането, масовите съдържания на следните видове дибензо-p-диоксини и дибензофурани да бъдат умножени по съответно посочените коефициенти на еквивалентност: Õ
|
Фактор Коефициент на токсична еквивалентност
|
2,3,4,8 — Тетрахлордибензодиоксин (TCDD)
|
1
|
1,2,3,7,8 — Пентахлордибензодиоксин (PeCDD)
|
0,5
|
1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)
|
0,1
|
1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)
|
0,1
|
1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)
|
0,1
|
1,2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)
|
0,01
|
Октахлордибензодиоксин (OCDD)
|
0,001
|
2,3,7,8 — Тетрахлордибензофуран (TCDF)
|
0,1
|
2,3,4,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)
|
0,5
|
1,2,3,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)
|
0,05
|
1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)
|
0,1
|
1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)
|
0,1
|
1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)
|
0,1
|
2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)
|
0,1
|
1,2,3,4,6,7,8 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)
|
0,01
|
1,2,3,4,7,8,9 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)
|
0,01
|
Октахлордибензофуран (OCDF)
|
0,001
|
Приложение V Част 3
ÖНорми за допустими емисии в атмосферата от инсталации за изгаряне на отпадъци Õ
ê 2000/76/ЕО Член 11 (адаптиран)
18. Резултатите от осъществените измервания за проверка на спазването на нормите за допустими емисии трябва да бъдат отнесени към следните условия относно кислорода съобразно формулата, посочена в приложение VI: Ö Всички норми за допустими емисии се задават при следните условия: Õ
(a) Ттемпература Ö равна на 273,15 К Õ 273 К, налягане Ö равно на Õ 101,3 kPa Ö и с корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове Õ. съдържание на кислород 11%, сух газ — в изгорелите газове на инсталациите за изгаряне
б) температура 273 К, налягане 101.3 кРа, съдържание на кислород 3 %, сух газ — в изгорелите газове по време на изгаряне на използвани масла така, както са определени в Директива 75/439/ЕИО;
Ö Те отговарят на кислородно съдържание в отпадъчните газове от 11%, освен в случаите на изгаряне на отпадъчни нефтопродукти, съгласно определението на член 3, буква з) от Директива 20…/…/ЕО, в който случай отговарят на 3% кислородно съдържание, както и с изключение на случаите, посочени в точка 2.7 от част 5. Õ
ê 2000/76/ЕО (адаптиран)
1.1(a) Средноденонощни норми Ö за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm³): Õ
Общо прах
|
10 mg/m³
|
Органични газообразни вещества в газообразно или парообразно състояние и пари, изразени чрез общ органичен въглерод Ö (TOC) Õ
|
10 mg/m³
|
Хлороводород (HCl)
|
10 mg/m³
|
Флуороводород (HCl)
|
1 mg/m³
|
Серен двуокис (SO2)
|
50 mg/m³
|
Азотен оксид окис (NO) и азотен диоксид двуокис (NO2), изразени в като Ö NO2 Õ азотен двуокис за съществуващи инсталации за изгаряне Ö на отпадъци Õ чиито с номинален капацитет е по-голям над 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне Ö на отпадъци Õ
|
200 mg/m³75
|
Азотен оксид окис (NO) и азотен диоксид двуокис (NO2), изразени като Ö NO2 Õ азотен двуокис за съществуващи инсталации за изгаряне Ö на отпадъци Õ чиито с номинален капацитет равен на или по-малък от 6 тона в час
|
400 mg/m³76
|
Компетентният орган може да разреши изключения за NОх за съществуващите инсталации за изгаряне:
-
- чийто номинален капацитет е по-малък или равен на 6 тона на час, при условие че разрешителното предвижда средните дневни стойности да не надвишават 500 mg/m3 и това важи до 1-и януари 2008 г.;
-
- чийто номинален капацитет е по-голям от 6 тона на час, но по-малък или равен на 16 тона на час, при условие че разрешителното предвижда средните дневни стойности да не надвишават 400 mg/m3 и това важи до 1 януари 2010 г.;
-
- чийто номинален капацитет е по-голям от 16 тона на час, но по-малък от 25 тона на час и които не изхвърлят повече използвани води на час, при условие че разрешителното предвижда средните дневни стойности да не надвишават 400 mg/m3 и това важи до 1 януари 2008 г.
До 1-и януари 2008 г. компетентният орган може да разреши изключения за праха за съществуващи инсталации за изгаряне при условие че разрешителното предвижда средните дневни стойности да не надвишават 20 mg/m3.
1.2(б) Средни стойности за половин час Половинчасови средни норми Ö за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm³) Õ
|
(100 %) A
|
(97 %) Б
|
Общо прах
|
30 mg/m³
|
10 mg/m³
|
Органични вещества в газообразно или парообразно състояние газообразни вещества и пари, изразени чрез общ органичен въглерод Ö (TOC) Õ
|
20 mg/m³
|
10 mg/m³
|
Хлороводород (HCl)
|
60 mg/m³
|
10 mg/m³
|
Флуороводород (HCl)
|
4 mg/m³
|
2 mg/m³
|
Серен двуокис (SO2)
|
200 mg/m³
|
50 mg/m³
|
Азотен оксид окис (NO) и азотен диоксид двуокис (NO2), изразени в като Ö NO2 Õ азотен диоксид за съществуващи инсталации за изгаряне Ö на отпадъци Õ с номинален капацитет над 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне Ö на отпадъци Õ
|
400 mg/m³77
|
200 mg/m³78
|
До 1 януари 2010 г. компетентният орган може да разреши изключения за NOx за съществуващи инсталации за изгаряне, чийто капацитет е между 6 и 16 тона на час, при условие че средната половинчасова стойност не надвишава 600 mg/m3 за колона А или 400 mg/m3 за колона Б.
1.3(в) Всички сСредни стойности за Ö норми за допустими емисии (mg/Nm³) на следните видове тежки метали Õ за периода на проба Ö период на вземане на проба Õ от най-малко тридесет минути и най-много осем часа
Кадмий и неговите съставки съединенията му, изразени като кадмий (Cd)
|
Общо: 0,05 mg/m³
|
общо 0,1 mg/m379
|
Талий и неговите съставки съединенията му, изразени като талий (Tl)
|
Живак и неговите съставки съединенията му, изразени като живак (Hg)
|
0,05 mg/m³
|
общо 0,1 mg/m380
|
Антимон и неговите съставки съединенията му, изразени като антимон (Sb)
|
Общо: 0,5 mg/m³
|
общо 1 mg/m381
|
Арсен и неговите съставки съединенията му, изразени като арсен (As)
|
Олово и неговите съставки съединенията му, изразени като олово (Pb)
|
Хром и неговите съставки съединенията му, изразени като хром (Cr)
|
Кобалт и неговите съставки съединенията му, изразени като кобалт (Co)
|
Мед и неговите съставки съединенията ѝ, изразени като мед (Cu)
|
Манган и неговите съставки съединенията му, изразени като манган (Mn)
|
Никел и неговите съставки съединенията му, изразени като никел (Ni)
|
Ванадий и неговите съставки съединенията му, изразени като ванадий (V)
|
Тези средни стойности се прилагат също и за Ö газообразните или парообразни Õ емисии, съответстващи на съответните тежки метали и съединенията им на техните съставки в газообразно или парообразно състояние.
1,4(г) Средните стойности трябва да бъдат измервани за период на проба Ö Средни норми за допустими емисии (ng/Nm³) на диоксини и фурани за период на вземане на проба Õ от най-малко 6 часа и най-много 8 часа. Нормата за допустимиа емисиия се отнася за препраща към общата концентрация на диоксини и на фурани, изчислена посредством концепцията за токсична еквивалентност съобразно приложение I съгласно част 2.
-
Диоксини и фурани
|
0,1 ng/m³
|
1.5(д) Норми за допустими емисии Ö (mg/Nm³) Õ посочени по-долу, които не трябва да бъдат превишавани, за концентрациите на за въглероден окис (СО) в горивните Ö отпадъчните Õ газове (извън фазите на заработване и спиране):
а) 50 милиграма/m3 за горивен газ като средна дневна средноденонощна стойност;
б) 100 милиграма/m3 за горивен газ за всички измервания, определена като половинчасова средниа стойности, взети през произволен 24-часов период.
в) - 150 милиграма/m3 за горивен газ за най-малко 95 % от всички измервания, съответстващи на средните стойности за десет минути като десетминутна средна стойност, или 100 mg/m3 за горивен газ за всички измервания, съответстващи на средните стойности за тридесет минути, взети в рамките на едно денонощие от 24 часа.
ÖКомпетентният орган може да разреши изключения от зададените в настоящата точка норми за инсталации на изгаряне Õ , използващи технология с псевдокипящ втечнен слой, доколкото отклонението предвижда разрешението Ö задава Õ норма за допустими емисии на въглероден окис (СО), не по-висока от 100 mg/m3 Ö mg/Nm3 Õ като средна едночасова стойност.
ê 2000/76/ЕО Член 13 (адаптиран)
Ö 2. Норми за допустими емисии, приложими при обстоятелствата, описани в член 41, параграф 5 и член 42 Õ
4. Цялостното съдържание Общата концентрация на прах в емисиите в атмосферата на една дадена инсталация за изгаряне Ö на отпадъци Õ не трябва да надвишава в никакъв случай 150 mg/m3 Ö mg/Nm3 Õ , изразена в изразено като средна аритметична половинчасова стойност за половин час.; освен това, нНе трябва да бъдат превишавани нормите за допустими емисии на общ органичен въглерод (ТОС) и въглероден окис (СО), Ö зададени в точки 1.2 и 1.5 буква б) Õ . Всички други условия, посочени в член 6, трябва да бъдат спазени.
ê 2000/76/ЕО (адаптиран)
ð нов
е) 3. Държавите-членки могат да установяват правила, регулиращи предвидените в настоящото приложение изключения.
Част 4 ПРИЛОЖЕНИЕ II
Сподели с приятели: |
