План за намаляване
1. Принципи
Целта на плана за намаляване е да се предостави възможност на оператора да постигне намаляване на емисиите чрез други средства, което да е равностойно на намаляването, което би се постигнало чрез прилагане на пределно допустимите стойности за емисии. За тази цел, операторът може да използва всеки план за намаляване, който е специално предназначен за неговата инсталация, при условие че накрая се постига равностойно намаляване на емисиите. Съгласно член 11 от директивата държавите-членки докладват на Комисията за напредъка в постигането на едно и също намаляване на емисиите включително опита от прилагането на плана за намаляване.
2. Практика
1. При нанасяне на покрития, лакове, лепила или мастила може да се използва следният план. Когато описаният по-долу метод е неподходящ, компетентният орган може да позволи на оператора да прилага всякакъв алтернативен план като изключение, който по мнение на органа отговаря на очертаните в настоящото приложение принципи, Ö с който се постигат равностойни намаления на емисиите като тези, които биха се постигнали чрез прилагане на нормите за допустими емисии в части 2 и 3 Õ . При изготвяне на плана се вземат Ö следва да бъдат взети Õ предвид следните факти:
ai) когато заместителите, които съдържат малки количества или не съдържат разтворители, са все още в процес на разработка, на оператора може Ö следва Õ да се даде отсрочка за прилагането на плановете му за намаляване на емисиите;
бii) точката, спрямо която се отчита еталонната точка за намаляване на емисиите следва в максимална степен да съответства на емисиите, които биха се получили, в случай, че не са предприети на действия за намаляване.;
2. Описаният по-долу план се прилага за инсталации, за които може да се приеме наличие на постоянно твърдо съдържание на твърди вещества в продукта и то се използва за определяне на еталонната точка за намаляване на емисиите:
i) операторът изпраща план за намаляване на емисиите, който включва намаляване на средното съдържание на разтворители от общо влаганото количество и/или повишена ефективност при използване на твърдите вещества за постигане на намаляване на общите емисии от инсталацията до определен процент от годишните еталонни емисии, определени като целеви емисии. Това трябва да се извърши в следните срокове:
Срок
|
Максимално допустимо количество на общите годишни емисии
|
Нови инсталации
|
СЪществуващи инсталации
|
До 31.10.2001 г.
|
До 31.10.2005 г.
|
Целева емисия × 1,5
|
До 31.10.2004 г.
|
До 31.10.2007 г.
|
Целева емисия
|
aii) Годишните еталонни емисии, спрямо които се отчита намалението, се изчисляват, както следва:
ia) оОпределя се общата маса на годишното количество употребените за една година твърди вещества в количеството за покритие и/или мастило, лак или лепило. Твърдите вещества са всички материали в покрития, мастила, лакове и лепила, които се втвърдяват веднага щом водата или летливите органични съединения се изпарят.;
ii) Годишните емисии, спрямо които се отчита намалението, годишната еталонна стойност на емисиите се изчисляват чрез умножаване на определената в подточка i) буква а) маса по съответния чрез подходящия коефициент, посочен в таблицата по-долу. Компетентните органи могат да коригират тези коефициенти за отделните инсталации, за да се отрази документираното повишаване на ефективността при използването на твърдите вещества.
Дейност
|
Коефициент за умножение за целите в буква а), ii) ii), b)
|
Дълбок печат; флексографски печат; ламиниране като част от печатната дейност; лакиране като част от печатната дейност; нанасяне на покритие върху дървесина; нанасяне на покритие върху текстил, текстилен филм или хартия; слепващо покритие
|
4
|
Покритие върху намотъчни проводници, пребоядисване на превозни средства
|
3
|
Нанасяне на Ппокритие върху повърхности, които влизат в съприкосновение с храни, боядисване на летателни апарати
|
2,33
|
Нанасяне на дДруги покрития и ротативен ситопечат
|
1,5
|
бв) Целевите емисии са равни на годишните еталонни емисии, спрямо които се отчита намалението, умножени по процент, равен на:
1. ( Ö нормата за допустимите Õ стойността за дифузни емисии + 15), за инсталации, попадащи в приложното поле на точка 6 и долния праг на диапазон на праговете, посочени в точка 8 и 10 от част 2 приложение IIА,
2. ( Ö нормата за допустимите Õ стойността за дифузни емисии + 5) за всички други инсталации.
вг) Съответствие се постига, ако действителните емисии на разтворители, определени от плана за управление на разтворители са по-малко от или равни на целевите емисии.
ê 1999/13/ЕО Член 8 (адаптиран)
Част 6
Мониторинг на емисии
1.2. Държавите-членки гарантират, че тТръбите, към които е свързано пречиствателното оборудване и които в крайната си точка изпускат общо количество органичен въглерод повече от средно 10 kg/h, Ö следва Õ непрекъснато Ö да Õ се подлагат на мониторинг за съответствие.
23. В останалите случаи държавите-членки гарантират, че се извършват непрекъснати или периодични измервания. За периодичните измервания, по време на всяко измерване се отчитат най-малко три Ö измерени стойности Õ показания.
34. Измервания не се изискват в случаите, когато крайното пречиствателно оборудване не е необходимо да съответства на настоящата директива.
ê 1999/13/ЕО (адаптиран)
ð нов
ПРИЛОЖЕНИЕ III Част 7
План за управление на разтворителите
1. Въведение
Настоящото приложение предоставя насоки за осъществяването на план за управление на разтворители. В него се определят принципите, които следва да се прилагат (точка 2) и осигурява рамка за тегловния баланс (точка 3), както и указания за изискванията за проверка на съответствието (точка 4).
12. Принципи
Планът за управление на разтворителите Ö следва да бъде използван за Õ служи за следните цели:
ai) Öпроверяване Õ проверка на съответствието съгласно член 57 9, параграф 1;
бii) определяне на бъдещите възможности за намаляване;
вiii) Öосигуряване на Õ възможност за предоставяне на информация на обществеността относно използването на разтворители, емисиите на разтворители и съответствието с Ö изискванията на глава V Õ директивата.
23. Определения
Посочените по-долу определения осигуряват рамка за изготвянето на масов тегловен баланс.
Вложени органични разтворители (I):
I1 Количеството органични разтворители в чист вид или в закупени Ö смеси Õ препарати, което се употребява в инсталациите по време на периода, за който е изчислен масовият тегловният баланс.
I2 Количеството органични разтворители в чист вид или в Ö смеси Õ препарати, които са възстановени оползотворени и повторно използвани като вложени в процеса разтворители. (Рециклираният разтворител се отчита всеки път, когато се използва за извършване на дейността.)
Изпуснати органични разтворители (О):
O1 Емисии в отпадъчни газове.
O2 Органични разтворители, изпуснати във вода, ако като при изчисляването на О5 се вземе предвид обработката на отпадъчни води.
O3 Количеството органични разтворители, което остава като замърсител или утайка в продуктите от процеса.
O4 Неуловени емисии от органични разтворители във въздуха. Това включва общата вентилация на помещения, в които въздухът се изпуска във външната околна среда през прозорци, врати, вентилационни шахти и подобни отвори.
O5 Органични разтворители и/или органични съединения, изпуснати поради химични или физични реакции (включително например тези, които са унищожени, в това число чрез изгаряне или други видове обработка на отпадъчни газове или отпадъчни води, или уловени, в това число чрез абсорбция, ако не са отчетени съгласно О6, О7 или О8).
O6 Органични разтворители, съдържащи се в събираните в събраните отпадъци.
O7 Органични разтворители или органични разтворители в Ö смеси Õ препарати, които се продават или са предназначени за продажба като продукт с търговска стойност.
O8 Органични разтворители в Ö смеси Õ препарати, възстановени за повторна употреба, но не като влагани в процеса продукти, доколкото не са отчетени съгласно О7.
O9 Органични разтворители, изпуснати по други начини.
43. ð Използване ï Насоки за използване на плана за управление на разтворители с цел проверка нза съответствие
Използването на плана за управление на разтворители Ö следва да Õ се определя чрез конкретните изисквания, които подлежат на проверка, както следва:
ai) Ппроверка нза съответствието с Ö плана Õ възможността за намаляване, Ö посочен в Õ част 5 в приложение IIБ, чиято в който нормата за допустимите пределно допустима стойност за общите емисии е изразена в емисии на разтворители за една единица продукт, или е посочена по друг начин в части 2 и 3 приложение IIА.
ia) За за всички дейности, Ö за които се прилага планът за намаление, съгласно посоченото в Õ част 5, които използват приложение IIБ, планът за управление на разтворители следва да се съставя годишно, за определяне определение на потреблението (С). ÖПотреблението Õ Дифузните емисии ð следва ï могат да се изчисляват по следната формула:
C = I1 − O8
Следва да се извърши паралелно изчисление, за да се определят твърдите вещества, използвани при нанасяне на покрития, за да се получи годишната стойност на еталонните годишните емисии, спрямо които се отчита намалението, както и целевите емисии за всяка година.
(iib) За за оценяване на съответствието с пределно допустимата стойност Ö нормата за допустимите Õ общите емисии, изразени като емисии на разтворители за единица продукт или по друг начин, посочени в части 2 и 3 приложение IIА, планът за управление на разтворители Ö следа да Õ се съставя годишно, за да се определят емисиите (Е). ÖЕмисиите Õ ð следва ï могат да се изчисляват по следната формула:
E = F + O1
Където където F са дифузните емисии, дефинирани в буква б), i) а), ii). След това стойността цифрата на емисиите Ö следва да се раздели Õ се разделя на съответния параметър на продукта.
iiiв) За за оценка на съответствието с изискванията на буква б), ii) на параграф 6 от член 54 5, параграф 5, буква б), ii), планът за управление на разтворители следва да се съставя годишно, за да се определят общите емисии от всички дейности и тази стойност цифра се сравнява с общите емисии, които биха се получили при спазване на изискванията на части 2, 3, 4 и 5 приложение II за всяка дейност поотделно.
бii) Определяне на дифузните емисии за съпоставка с нормите за допустими със стойностите за дифузни емисии в част 2 приложение IIA:
ia) Методология
Дифузните емисии ð следва ï могат да се изчисляват Ö по една от следните Õ следната формулиа:
F = I1– O1– O5– O6– O7– O8
или
F = O2 + O3 + O4 + O9
ÖF Õ Това количество може ð следва ï да се определи чрез пряко количествено измерване на количествата. Ö или чрез Õ Като алтернатива може да се извърши Ö еквивалентен метод или Õ равностойно изчисление, с други средства например с използване помощта на ефективността на улавяне на процеса.
Нормата за допустими Стойността на дифузните емисии се изразява като дял съотношение от вложените материали, коието ð следва ï може да се изчисляти по следната формула:
I = I1 + I2
iiб) Честота
Определянето на дифузните емисии ð следва ï може да се извършва чрез кратка, но пълна серия от измервания мерки. и не е необходимо да се повтаря до евентуалната промяна на оборудването.
ê 1999/13/ЕО Член 9 (адаптиран)
Част 8
Ö Оценка за Õ Ссъответствие с нормите за допустими пределно допустимите стойности за емисии Ö в отпадъчните газове Õ
13. При постоянни непрекъснати измервания, нормите за допустими пределно допустимите стойности за емисии се считат за спазени, ако:
а) нито една от средните Ö аритметични Õ денонощни стойности Ö на всички валидни отчитания през произволен 24-часов период на работа на инсталацията или на дейности с изключение на операции по пускане и спиране и поддръжка на съоръженията Õ при нормална експлоатация не надвишава нормите за допустими пределно допустимите стойности за емисиите, и
б) нито една от средните едночасови стойности за един час не надвишава нормите за допустими пределно допустимите стойности за емисиите с повече от 1,5 пъти.
24. При периодични измервания, нормите за допустими пределно допустимите стойности за емисии ще се считат за спазени, ако в хода на едно измерване:
а) средната стойност на всички Ö измерени стойности Õ показания не надвишава нормите за допустими пределно допустимите стойности за емисии, и
б) нито една от средните едночасови стойности за един час не надвишава нормите за допустими емисии пределно допустимите стойности за емисиите с повече от 1,5 пъти.
35. Съответствието с разпоредбите в част 4 на член 5, параграфи 7 и 8 следва да се проверява въз основа на сумата от масовите концентрации на съответните отделни летливи органични съединения отделните ЛОС. За всички останали случаи, съответствието следва да се проверява въз основа на общата маса на изпуснатия органичен въглерод, освен ако в част 2 приложение IIА не е посочено друго.
4.1. Към отпадъчния газ могат да се добавят газови обеми с цел охлаждане или разреждане, когато това е технически обосновано, но те не следва да се вземат предвид при определяне на масовата концентрация на замърсителите в отпадъчния газ.
ê 92/112/ЕИО (адаптиран)
ð нов
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Ö Технически разпоредби по отношение на инсталации, произвеждащи титанов двуокис Õ
Част 1
Ö Норми за допустими емисии във вода Õ
Член 6
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират намаляване на заустванията в съответствие със следните разпоредби:
1. а) от съществуващи промишлени предприятия Ö В случай на инсталации Õ, използващи сулфатната технология Ö (средно годишно) Õ :
- до 31 декември 1993 г. слабо киселинните и неутрализирани отпадъци във всички води се намаляват до стойност, която не надвишаваð 550 ï 800 кгkg от общото количество сулфат на тон произведен титанов двуокис (т.е. съответстваща на SO4 йоните, които се съдържат в свободната сярна киселина и в металните сулфати);
2. б) от съществуващи промишлени предприятия Ö В случай на инсталации Õ, използващи Ö хлоридната Õ хлорната технология Ö (средно годишно) Õ:
- до 15 юни 1993 г. слабо киселинни отпадъци, преработени и неутрализирани отпадъци във всички води се намаляват до следните стойности на общо количество хлорид на тон произведен титанов двуокис (т.е. съответстващи на C1 йоните, които се съдържат в свободната солна киселина и в металните хлориди):
a)- 130 кгkg Ö хлорид на тон произведен титанов двуокис Õ при използване на неутрален рутил,
б)- 228 кгkg Ö хлорид на тон произведен титанов двуокис Õ при използване на синтетичен рутил,
в)- 450 ð 330 ï кгkg Ö хлорид на тон произведен титанов двуокис Õ при използване на шлака.
3. При предприятие, Ö За инсталациите, които използват хлоридната технологияÕ и което използва повече от един тип руда, Ö нормите за Õ стойностите на Ö допустими емисиите по точка 2 Õ се прилагат пропорционално на количеството на използваните руди.
ê 78/176/ЕИО (адаптиран)
Част 2 ПРИЛОЖЕНИЕ II
Ö Тестове за остра токсичност Õ Контрол и мониторинг на обезвреждането
А. Мониторинг на отпадъците
Операциите по обезвреждането ще се придружават от:1. проверки на количеството, състава и токсичността на отпадъците, за да се осигури спазването на условията на предварителното разрешение, упоменато в членове 4, 5 и 6;
12. Ттестове за остра токсичност Ö се извършват по отношение Õ на някои видове молюскимекотели, раковидни, риби и планктон, за предпочитане видове, които често се срещат в районите на обезвреждане. В допълнение се Ö правят Õ извършват тестове върху проби от разновидности на морски скариди (Artemia salina).
Ö 2. Максимална смъртност, установена при тестовете по точка 1, Õ зЗа срок от 36 часа и при разреждане на отпадъчния флуид 1/5 000: тези тестове не трябва да показват:
- повече от 20 % смъртност а) за възрастни екземпляри наот тестваните видове Ö : 20 % смъртност Õ ,
-б) и за лаврови ларвени форми Ö на тестваните видове: Õ, смъртност, превишаваща тази на контролната група.
Б. Контрол и мониторинг на съответната околна среда
I. При обезвреждане в прясна вода или в морето или при дъмпинг тези проверки се отнасят за следните три позиции: водна колона, живи същества и седименти. Периодичните проверки на състоянието на района, засегнат от обезвреждането, правят възможно проследяването на развитието на съответната околна среда.
Мониторингът включва определянето на: 1. рН;
2. разтворен кислород;
3. мътност;
4. хидратирани железни оксиди и хидроксиди в суспензия;
5. токсични метали във водата, суспензирани твърди тела, седименти и в натрупвания в избрани бентични и пелагични организми;
6. разнообразие и относително и абсолютно изобилие на флора и фауна.
II. При складиране, разтоварване или впръскване мониторингът включва: 1. тестове, за да се удостовери, че повърхностните води и подпочвените води не са замърсени. Тези тестове включват измерване на: - киселинност,
- съдържание на желязо (разтворимо и на малки частички);
- съдържание на калций,
- съдържание на токсични метали (разтворими и на малки частички), ако има такива;
2. когато е необходимо, тестове за определяне на вредните последици на структурата на подпочвите;
3. обща оценка на екологията на района в близост до точките на разтоварването, складирането или впръскването.
ê 1999/13/ЕО Член 2 (адаптиран)
Част 3
Ö Норми за допустими емисии в атмосферния въздух Õ
131. Ö Нормите за допустими емисии, които са изразени като концентрация на маса на кубичен метър (Nm3), се изчисляват при Õ стандартни условия означава температура 273,15 К и налягане 101,3 kРа Ö и след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове. Õ
ê 92/112/ЕИО (адаптиран)
ð нов
Член 9
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират намаляване на емисиите в атмосферата в съответствие със следните разпоредби:
a) при съществуващи промишлени предприятия, използващи сулфатната технология:
2.i) по отношение на Ö За Õ прах:, до 31 декември 1993 г. емисиите се намаляват до стойност, която не надвишава 50 mg/Nnm3 ð средно на час ï (2) от основни източници и 150 mg/nm3 (2) от всички други източници (3);
3.ii) по отношение на S0x, Ö За Õ ð газообразен серен двуокис и триокис, включително за киселинни капки, ï Ö изчислени като SO2 еквивалент Õ до 1 януари 1995 г. емисии в резултат на етапите на разлагане и калциниране при производството на титанов двуокис се намаляват до стойност, която не надвишава
а) 10 ð 6 ï кгkg SO2 еквивалент на тон произведен титанов двуокис ð средно годишно ï ;
iii) държавите-членки изискват инсталирането на средства за предотвратяване на емисиите на киселинни капки;
б)iv) инсталациите за концентриране на отпадъчни киселини не отделят повече от 500 mg/Nnm3 ð средно на час ï Ö за инсталациите за концентриране на отпадъчни киселини Õ SОx, изчислено като SO2 еквивалент (1);
v) инсталации за калциниране на соли, получени от преработката на отпадъци, се оборудват с най-добрата съществуваща технология, която не води до допълнителни разходи за намаляване на емисиите от SОx;
4.б) Ö За хлор Õ при Ö инсталации, Õ съществуващи промишлени предприятия, използващи Ö хлоридната Õ хлорната технология:
i) по отношение на прах, до 15 юни 1993 г. емисиите се намаляват до стойност, която не надвишава 50 mg/nm3 (2) от основни източници и 150 mg/nm3 (2) от всички други източници (3);
ii) по отношение на хлора, до 15 юни 1993 г. емисиите се намаляват до
а) Ö 5 mg/Nm3 Õ средноа дневноа концентрация, която не надвишава 5 mg/nm3 (4) и
б) 40 Ö mg/Nm3 Õmg/ng3 по всяко друго време.
2. Настоящата директива не засяга разпоредбите на Директива 80/779/ЕИО.
3. Процедурата за наблюдение и контрол на контролните измервания на емисиите на SОx в атмосферата е посочена в приложението.
ê 82/883/ЕИО (адаптиран)
Част 4 ПРИЛОЖЕНИЕ II
Ö Мониторинг на околната среда, засегната от изхвърляне във вода на отпадъци от инсталации, произвеждащи титанов двуокис Õ
МЕТОД ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ: ИЗХВЪРЛЯНЕ ИЛИ ЗАУСТВАНЕ В СОЛЕНИ ВОДИ
(речни устия, крайбрежни води, открито море)
Компоненти
|
Параметри, които следва да се определят
|
Минимално годишно вземане на проби и честота на анализ
|
Еталонен метод за измерване
|
задължително
|
по избор
|
Водна колона
Нефилтрирана морска вода85
|
Температура
(°С)
|
|
3
|
Термометрия. Измерването трябва да извърши на място в момента на вземане на пробата.
|
Соленост
(‰)
|
|
3
|
Кондуктометрия.
|
рН
(рН единица)
|
|
3
|
Електрометрия. Измерването трябва да извърши на място в момента на вземане на пробата.
|
Разтворен О2
(мг/разтворен О2 (л)
|
|
3
| -
Метод на Винклер
-
Електрохимичен метод
|
Мътност
(мг твърди частици/л)
или
суспендирани вещества
(мг/л)
|
|
3
|
За мътност: нефелометрия
За суспендирани вещества: гравиметрия
-
измерване след филтрация през мембранен филтър с размер на порите 0,45 μм и изсушаване при 105 °С
-
измерване след центрофугиране (минимално време пет минути, средно ускорение 2800 до 3200 g) и изсушаване при 105 °С
|
Fe (разтворено и в суспензия)
(мг/л)
|
|
3
|
След като пробата е подходящо подготвена, определянето става чрез атомно-абсорбционна спектрофотометрия или молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cr, общо Cd, общо Hg
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
Ti
(мг/л)
|
V, Mn, Ni, Zn
(мг/л)
|
3
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cu, Pb
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Полярография
|
Филтрирана морска вода през мембранен филтър с размер на порите 0,45 μм86
|
Разтворено Fe
(мг/л)
|
|
3
|
Определяне чрез атомно-абсорбционна спектрофотометрия или молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cr, Cd, Hg
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Ti, V, Mn, Ni, Zn
(мг/л)
|
3
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cu, Pb
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Полярография
|
Суспендирани твърди частици, които остават в мембранен филтър с размер на порите 0,45 μм
|
Общо Fe
(мг/л)
|
Cr, Cd, Hg
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Ti, V, Mn, Ni, Zn
(мг/л)
|
3
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cu, Pb
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Полярография
|
Хидратирани окиси или хидроокиси на желязото
(мг Fe/л)
|
|
3
|
Екстракция на пробата при подходящи киселинни условия; измерване чрез атомно-абсорбционна спектрофотометрия или молекулно-абсорбционна спектрофотометрия.
Същият метод на киселинна екстракция трябва да се използва за всички проби, които произхождат от един и същи обект.
|
Утайки
В горния слой на утайката, колкото е възможно по-близо до повърхността
|
Общо Ti, Fe
(мг/кг сухо вещество)
|
V, Cr, Mn, Ni, Cu, Zn, Cd, Hg, Pb
(мг/кг сухо вещество)
|
1
|
Идентични методи на методите за измерване във водна колона.
След подходяща подготовка на пробата (мокра или суха минерализация и пречистване). Количествата метали трябва да се измерват за определен диапазон на размери на частиците.
|
Хидратирани окиси или хидроокиси на желязото
(мг Fe/кг)
|
|
1
|
Идентични методи на методите за измерване във водна колона.
|
Живи организми
Представителни за обекта видове:
дълбоководна риба или други безгръбначни видове87-
|
Ti, Cr, Fe, Ni, Zn, Pb
(мг/кг мокро или сухо тегло)
|
V, Mn, Cu, Cd, Hg
(мг/кг мокро или сухо тегло)
|
1
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия след подходяща подготовка на смесената проба от меките части на дънни видове (мокра и суха минерализация и пречистване):
-
За риба, металите трябва да се измерват в мускулната тъкан или друга подходяща тъкан; пробата трябва да се състои най-малко от 10 образеца
-
За мекотели и ракообразни, металите трябва да се измерват в меките части. Пробата трябва да се състои най-малко от 50 образеца
|
Дълбоководна фауна
|
Разнообразие и относително изобилие
|
|
1
|
Качествена и количествена класификация на представителни видове, в която се посочва броя на образците по видове, гъстотата, преобладаване
|
Планктонна фауна
|
|
Разнообразие и относително изобилие
|
1
|
Качествена и количествена класификация на представителни видове, в която се посочва броя на образците по видове, гъстотата, преобладаване
|
Флора
|
|
Разнообразие и относително изобилие
|
1
|
Качествена и количествена класификация на представителни видове, в която се посочва броя на образците по видове, гъстотата, преобладаване
|
Конкретно риба
|
Наличие на болестни анатомични увреждания по рибата
|
|
1
|
Визуална инспекция на взети за химически анализ проби от представителни видове
|
ПРИЛОЖЕНИЕ III
МЕТОД ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ: ИЗХВЪРЛЯНЕ В СЛАДКИ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ
Компоненти
|
Параметри, които следва да се определят
|
Минимално годишно вземане на проби и честота на анализ
|
Еталонен метод за измерване
|
задължително
|
по избор
|
Водна колона88
Нефилтрирана сладка вода
|
Температура
(°С)
|
|
3
|
Термометрия. Измерването трябва да извърши на място в момента на вземане на пробата.
|
Проводимост при 20 °С
(μЅ см−1)
|
|
3
|
Електрометрично измерване
|
рН
(рН единица)
|
|
3
|
Електрометрия. Измерването трябва да извърши на място в момента на вземане на пробата.
|
Разтворен О2
(мг разтворен О2/л)
|
|
3
| -
Метод на Винклер
-
Електрохимичен метод
|
Мътност
(мгтвърди частици/л или суспендирани вещества
(мг/л)
|
|
3
|
За мътност: нефелометрия
За суспендирани вещества: гравиметрия
-
измерване след филтрация през мембранен филтър с размер на порите 0,45 μм и изсушаване при 105 °С
-
измерване след центрофугиране (минимално време пет минути, средно ускорение 2800 до 3200 g) и изсушаване при 105 °С
|
Нефилтрирана сладка вода89
|
Fe (разтворено и в суспензия)
(мг/л)
|
|
3
|
След като пробата е подходящо подготвена, определянето става чрез атомно-абсорбционна спектрофотометрия или молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cr, общо Cd, общо Hg
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
Ti
(мг/л)
|
V, Mn, Ni, Zn
(мг/л)
|
3
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cu, Pb
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Полярография
|
Сладка вода, филтрирана през мембранен филтър с размер на порите 0,45 μм90
|
Разтворено Fe
(мг/л)
|
|
3
|
Измерване чрез атомно-абсорбционна спектрофотометрия или молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cr, Cd, Hg
(мг/л)
|
3
| -
Атомна абсорбция
-
Молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Ti, V, Mn, Ni, Zn
(мг/л)
|
3
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cu, Pb
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Полярография
|
Суспендирани твърди частици, които остават в мембранен филтър с размер на порите 0,45 μм
|
Fe
(мг/л)
|
Cr, Cd, Hg
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Молекулно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Ti, V, Mn, Ni, Zn
(мг/л)
|
3
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
|
|
Cu, Pb
(мг/л)
|
3
| -
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия
-
Полярография
|
Хидратирани окиси или хидроокиси на желязото
(мг Fe/л)
|
|
3
|
Екстракция на пробата при подходящи киселинни условия; измерване чрез атомно-абсорбционна спектрофотометрия или молекулно-абсорбционна спектрофотометрия.
Същият метод на киселинна екстракция трябва да се използва за всички проби, които произхождат от един и същи обект.
|
Утайки
В горния слой на утайката, колкото е възможно по-близо до повърхността
|
Ti, Fe
(мг/кг сухо вещество)
|
V, Cr, Mn, Ni, Cu, Zn, Cd, Hg, Pb
(мг/кг сухо вещество)
|
1
|
Идентични методи на методите за измерване във водна колона.
След подходяща подготовка на пробата (мокра или суха минерализация и пречистване). Количествата метали трябва да се измерват за определен диапазон на размери на частиците.
|
Хидратирани окиси или хидроокиси на желязото
(мг Fe/кг)
|
|
1
|
Идентични методи на методите за измерване във водна колона.
|
Живи организми
Представителни за обекта видове
|
Ti, Cr, Fe, Ni, Zn, Pb
(мг/кг мокро или сухо тегло)
|
V, Mn, Cu, Cd, Hg
(мг/кг мокро или сухо тегло)
|
1
|
Атомно-абсорбционна спектрофотометрия след подходяща подготовка на смесената проба от меките части на дънни видове (мокра и суха минерализация и пречистване):
-
За риба, металите трябва да се измерват в мускулната тъкан или друга подходяща тъкан; пробата трябва да се състои най-малко от 10 образеца
-
За мекотели и ракообразни, металите трябва да се измерват в меките части. Пробата трябва да се състои най-малко от 50 образеца
|
Дълбоководна фауна
|
Разнообразие и относително изобилие
|
|
1
|
Качествена и количествена класификация на представителни видове, в която се посочва броя на образците по видове, гъстотата, преобладаване
|
Планктонна фауна
|
|
Разнообразие и относително изобилие
|
1
|
Качествена и количествена класификация на представителни видове, в която се посочва броя на образците по видове, гъстотата, преобладаване
|
Флора
|
|
Разнообразие и относително изобилие
|
1
|
Качествена и количествена класификация на представителни видове, в която се посочва броя на образците по видове, гъстотата, преобладаване
|
Конкретно риба
|
|
Наличие на болестни анатомични увреждания по рибата
|
1
|
Визуална инспекция на взети за химически анализ проби от представителни видове
|
Ö 1. Мониторинг на водната колона се извършва най-малко три пъти годишно посредством наблюдение на нефилтрирана или филтрирана вода чрез определяне на следните параметри: Õ
Ö а) когато се наблюдава нефилтрирана вода: температура, соленост или проводимост при 20°С, pH, разтворен О2, мътност или суспендирано вещество, Fe разтворено и в суспензия, Ti; Õ
Ö б) когато се наблюдава филтрирана вода: Õ
Ö i) във водата, филтрирана през мембранен филтър с размер на порите 0,45 μm: разтворено Fe; Õ
Ö ii) в твърдите суспендирани частици, които остават в мембранен филтър с размер на порите 0,45 μm: Fe, хидратирани окиси или хидроокиси на желязото. Õ
Ö 2. Мониторинг на утайките се извършва най-малко веднъж годишно чрез вземане на проби в горния слой на утайката, колкото е възможно по-близо до повърхността, и чрез определяне на следните параметри в тези проби: Ti, Fe, хидратирани окиси или хидроокиси на желязото. Õ
Ö 3. Мониторинг на живите организми се извършва най-малко веднъж годишно чрез определяне на концентрацията на следните вещества в представителни за обекта видове: Ti, Cr, Fe, Ni, Zn, Pb, както и чрез определяне на разнообразието и относителното изобилие на дънната фауна и установяване на наличието на болестни и анатомични увреждания по рибата. Õ
Ö 4. При извършване на последователни операции по вземане на проби те се вземат на едно и също място и дълбочина и при едни и същи условия. Õ
ò нов
Част 5
Сподели с приятели: |
