Bg комисия на европейските общности брюксел, 21. 12. 2007 г. Com(2007) 844 окончателен 2007/0286 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и на съвета



страница7/24
Дата06.05.2017
Размер4.97 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24
Глава VI

Ö Специални разпоредби по отношение на инсталации, произвеждащи титанов двуокис Õ

Член 61

Ö Обхват Õ



Ö Настоящата глава се отнася до инсталации, произвеждащи титанов двуокис. Õ

Член 1

1. Целта на настоящата директива е предотвратяването и постепенното намаляване на замърсяването, причинено от отпадъци от производството на титанов диоксид, с оглед на неговото елиминиране.

2. За целите на настоящата директива:

а) „замърсяване“ означава пряко или косвено обезвреждане от човека на всякакви остатъци от процесите на производство на титанов диоксид в околната среда, резултатите от което са такива, че причиняват опасност за човешкото здраве, увреждане на живите ресурси и екосистеми, влошаване на местата за отдих или затрудняване на други форми на законосъобразно използване на съответната околна среда;

б) „отпадъци“ означава:

  • всеки остатък от процеса на производство на титанов диоксид, който производителят обезврежда или е задължен да обезвреди по действащото национално законодателство;

  • всеки остатък от процес на обработка на остатъци, упоменати в първо тире;

в) „обезвреждане“ означава:

  • събирането, сортирането и обработката на отпадъци, както и тяхното складиране и разтоварване над земята или под нея и тяхното впръскване в земята;

  • тяхното обезвреждане в повърхностната вода, подпочвената вода и морето и дъмпинг в морето;

  • операциите за трансформиране, необходими за повторна употреба, регенериране или рециклиране;

г) „съществуващи промишлени предприятия“ означава тези промишлени предприятия, които са създадени към датата на уведомяването за настоящата директива;

д) „нови промишлени предприятия“ означава тези промишлени предприятия, които са в процес на създаване към датата на влизане в сила на настоящата директива или които са създадени след тази дата. Разширенията на съществуващи промишлени предприятия, които водят до увеличение на годишния производствен капацитет на титанов диоксид на производствената площадка на въпросното предприятие с 15000 тона или повече, се третират като нови промишлени предприятия.
ê 82/883/ЕИО

Член 1

С настоящата директива се определят, съгласно член 7, параграф 3 от Директива 78/176/ЕИО, процедурите за наблюдение и контрол на ефектите върху околната среда, по отношение на нейните физически, химически, биологични и екологични аспекти, от заустването, изхвърлянето, складирането, депонирането или инжектирането в земята на отпадъци от производството на титанов двуокис.

Член 2

За целите на настоящата директива:

  • „засегнати околни среди“ означава водите, земната повърхност, подпочвените слоеве и въздуха, в които се заустват, изхвърлят, складират, депонират или инжектират отпадъци от производството на титанов двуокис,

  • „точка за вземане на проби“ означава мястото, от което се вземат проби.

Член 3

1. Приложимите параметри за посоченото в член 1 наблюдение и контрол са определени в приложенията.

2. Когато даден параметър фигурира в колоната „задължително определяне“ в приложенията, трябва да се извърши вземане и анализ на проби по отношение на посочените компоненти на околната среда.

3. Когато даден параметър фигурира в колоната „определяне по избор“ в приложенията, ако считат за необходимо, държавите-членки извършват вземане и анализ на проби за посочените компоненти на околната среда.
ê 92/112/ЕИО

Член 1

Настоящата директива определя, съгласно член 9, параграф 3 от Директива 78/176/ЕИО, процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването от съществуващи промишлени предприятия и цели подобряване на условията за конкуренция в отрасъла за производство на титанов двуокис.

Член 2

1. По смисъла на настоящата директива:

a) когато се използва сулфатна технология:

- твърди отпадъци означава:

- неразтворими рудни остатъци, неразложени от сярна киселина по време на производствения процес,

- феросулфати, т.е. кристален феросулфат (FeSO47H2O),

- силно киселинни отпадъци означава:

- изходни течности, получени от фазата на филтрация след хидролиза на титанилов сулфатен разтвор. Ако тези изходни течности са свързани със слабо киселинни отпадъци, които общо съдържат повече от 0,5 % свободна сярна киселина и различни тежки метали [9], течностите и отпадъците, взети заедно, се считат за силно киселинни отпадъци,

- отпадъци от преработка означава:

- филтрационни соли, утайки и течни отпадъци, получени от преработката (концентрация или неутрализация) на силно киселинни отпадъци и съдържащи различни тежки метали, без да се включват неутрализирани и филтрирани или декантирани отпадъци, които съдържат само следи от тежки метали, и които преди всяко разтваряне имат киселинност над 5,5,

- слабо киселинни отпадъци означава:

- промивни води, охлаждащи води, кондензати и други утайки и течни отпадъци, различни от включените в горните определения, със съдържание на свободна сярна киселина равно на или по-малко от 0,5 %,

- неутрализирани отпадъци означава:

- всяка течност с киселинност над 5,5 съдържа само следи от тежки метали и се получава директно чрез филтрация или декантиране от силно или слабо киселинни отпадъци след преработка за намаляване на нейната киселинност и съдържание на тежки метали,

- прах означава:

- всички видове прах от производствените инсталации, и по-специално руден или пигментен прах,

- SОx означава:

- газообразен серен двуокис и триокис, който се отделя през различните етапи на производство и вътрешни процеси на преработка на отпадъците, включително киселинни капки;

б) когато се използва хлорната технология:

- твърди отпадъци означава:

- неразтворими рудни остатъци, неразложени от хлора по време на производствения процес,

- метални хлориди и метални хидроокиси (филтрационни вещества), получени в твърда форма от производството на титанов тетрахлорид,

- коксови остатъци от производството на титанов тетрахлорид,

- силно киселинни отпадъци означава:

- отпадъци, съдържащи повече от 0,5 % свободна солна киселина и различни тежки метали [9];

- отпадъци от преработка означава:

- филтрационни соли, утайки и течни отпадъци, получени от преработката (концентрация или неутрализация) на силно киселинни отпадъци и съдържащи различни тежки метали, без да се включват неутрализирани и филтрирани или декантирани отпадъци, които съдържат само следи от тежки метали и които преди всяко разтваряне имат киселинност над 5,5,

- слабо киселинни отпадъци означава:

- промивни води, охлаждащи води, кондензати и други утайки и течни отпадъци, различни от включените в горните определения, със съдържание на свободна солна киселина над 0,5 %,

- неутрализирани отпадъци означава:

- всяка течност с киселинност над 5,5 съдържа само следи от тежки метали и се получава директно чрез филтрация или декантиране от силно или слабо киселинни отпадъци след преработка за намаляване на нейната киселинност и съдържание на тежки метали,

- прах означава:

- всички видове прах от производствените инсталации, и по-специално руден, пигментен и коксов прах,

- хлор означава:

- газообразен хлор, който се отделя през различните етапи от производствения процес;

в) когато се използва сулфатната или хлорна технология:

- заустване на отпадъци означава:

- всяко съзнателно изхвърляне във вътрешни повърхностни води, вътрешни крайбрежни води, териториални води или в открито море на вещества и материали чрез или от кораби или самолети [2].

2. Определените в Директива 78/176/ЕИО термини имат същото значение по смисъла на настоящата директива.
ê 92/112/ЕИО (адаптиран)

Член 624

Ö Забрана за обезвреждане на отпадъци Õ

Държавите-членки Ö забраняват обезвреждането Õ предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че е забранено заустването на Ö следните видове Õ отпадъци във вътрешни повърхностни води, вътрешни крайбрежни води, териториални води и открито Ö всякакви водни обекти Õ , морета Ö или океани Õ :

1. a) по отношение на твърди отпадъци; , силно киселинни и преработени отпадъци от съществуващи промишлени предприятия, използващи сулфатната технология:

- до 15 юни 1993 г. във всички гореспоменати води;

б) по отношение на твърди отпадъци и силно киселинни отпадъци от съществуващи промишлени предприятия, използващи хлорната технология:

- до 15 юни 1993 г. във всички гореспоменати води.
ê 92/112/ЕИО Член 2, параграф 1, буква a) (адаптиран)

2. изходните течности, получени от фазата на филтрация след хидролиза на титанилов сулфатен разтвор Ö от инсталации, прилагащи сулфатната технология Õ ;. Ако тези изходни течности са свързани със слабо Ö включително Õ киселинните отпадъци Ö , свързани с такива течности, които съдържат общо повече от 0,5 % свободна сярна киселина и различни тежки метали, включително киселинни отпадъци, Õ които Ö са разредени до съдържание на 0,5 % или под 0,5 % Õ общо съдържат повече от свободна сярна киселина0,5 %; и различни тежки метали (3), течностите и отпадъците, взети заедно, се считат за силно киселинни отпадъци,

Ö 3. отпадъци от инсталации, прилагащи хлоридната технология, съдържащи повече от 0,5 % свободна солна киселина и различни тежки метали, включително отпадъци, разредени до съдържание 0,5 % или под 0,5 % на свободна сярна киселина; Õ



4. Ö соли от филтрирането Õ филтрационни соли, утайки и течни отпадъци, получени от преработката (концентрация или неутрализация) на силно киселинни отпадъциÖ отпадъците, посочени в параграфи 2 и 3 Õ и съдържащи различни тежки метали, без да се включват неутрализирани и филтрирани или декантирани отпадъци, които съдържат само следи от тежки метали, и които преди всяко разтваряне имат киселинност над 5,5.,
ê 78/176/ЕИО

Член 2

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците се обезвреждат, без това да застрашава човешкото здраве и без да уврежда околната среда, и по-специално:

  • без опасност за водата, въздуха, почвата, растенията и животните;

  • без вредно въздействие върху красиви местности или селски райони.

Член 3

Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да насърчават предотвратяването, рециклирането и обработката на отпадъците, извличането на суровини и всеки друг процес за повторно използване на отпадъците.

Член 4

1. Обезвреждането, дъмпингът, складирането, разтоварването или впръскването на отпадъци са забранени освен при издадено предварително разрешение от компетентен орган на държавата-членка, на чиято територия се произвежда отпадъкът. Предварително разрешение трябва да бъде издадено също от компетентния орган на държавата-членка:

  • на чиято територия отпадъците се обезвреждат, складират, разтоварват или впръскват;

  • от чиято територия се обезврежда или изхвърлят.

2. Разрешението може да се даде само за ограничен срок от време. То може да бъде подновявано.

Член 5

При обезвреждане или изхвърляне компетентният орган може в съответствие с разпоредбите на член 2 и на основание на информацията, предоставена в съответствие с приложение I, да даде разрешението, упоменато в член 4, при условие че:

а) отпадъкът не може да бъде обезвреден по по-подходящ начин;

б) оценката, извършена в светлината на наличните научни и технически познания, показва, че няма да има вреден ефект, веднага или по-късно, върху водната околна среда;

в) няма вреден ефект върху дейности, свързани с каране на лодки, риболов, отдих, добиване на суровини, обезсоляване, отглеждане на риби и черупкови морски животни, върху области от специално научно значение или други форми на законосъобразно използване на въпросните води.

Член 6

При складиране, разтоварване или впръскване компетентният орган може в съответствие с разпоредбите на член 2 и на основание на информацията, предоставена в съответствие с приложение I, да даде разрешението, посочено в член 4, при условие че

а) отпадъкът не може да бъде обезвреден по по-подходящ начин;

б) оценката, извършена в светлината на наличните научни и технически познания, показва, че няма да има вреден ефект, веднага или по-късно, върху подпочвените води, почвата или атмосферата;

в) няма вреден ефект върху дейности, свързани с отдих, добиване на суровини, растения, животни, върху области от специално научно значение или други форми на законосъобразно използване на въпросните води.
ê 92/112/ЕИО (адаптиран)

Член 3

Считано от 15 юни 1993 г., се забранява изхвърлянето на всички посочени в член 2 твърди, силно киселинни, преработени, слабо киселинни или неутрализирани отпадъци.

Член 5

Комисията може да разрешава удължаване на срока за държавите-членки, които изпитват сериозни технически и икономически затруднения да спазят посочената в член 4 дата за прилагане, при условие че до 15 юни 1993 г. на Комисията е представена програма за ефективно намаляване на заустването на такива отпадъци. Тази програма трябва да води до окончателна забрана на такова заустване до 30 юни 1993 г.

Не по-късно от три месеца след приемането на настоящата директива, Комисията се информира за всички такива случаи и по тях се провеждат консултации. Комисията информира останалите държави-членки.

Член 11

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички отпадъци от производството на титанов двуокис, и по-специално отпадъците, които са обект на забрана за заустване или изхвърляне във води или изхвърляне в атмосферата:

- се избягват или се използват повторно, когато това е технически иикономически осъществимо,

- се използват повторно или се изхвърлят, без да се застрашава човешкото здраве или да се уврежда околната среда.

Същото важи и за отпадъци, които се получават от повторното използване или преработка на гореспоменатите отпадъци.
ê 92/112/ЕИО (адаптиран)

Член 636

Ö Контрол на емисиите във водата Õ



Ö 1. Емисиите във водата от инсталациите не следва да надвишават нормите за допустими емисии, установени в част 1 от приложение VIII. Õ

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират намаляване на заустванията в съответствие със следните разпоредби:

a) от съществуващи промишлени предпирятия, използващи сулфатната технология:

- до 31 декември 1993 г. слабо киселинните и неутрализирани отпадъци във всички води се намаляват до стойност, която не надвишава 800 кг от общото количество сулфат на тон произведен титанов двуокис (т.е. съответстваща на SO4 йоните, които се съдържат в свободната сярна киселина и в металните сулфати);

б) от съществуващи промишлени предприятия, използващи хлорната технология:

- до 15 юни 1993 г. слабо киселинни отпадъци, преработени и неутрализирани отпадъци във всички води се намаляват до следните стойности на общо количество хлорид на тон произведен титанов двуокис (т.е. съответстващи на C1 йоните, които се съдържат в свободната солна киселина и в металните хлориди):

- 130 кг при използване на неутрален рутил,

- 228 кг при използване на синтетичен рутил,

- 450 кг при използване на шлака.

При предприятие, което използва повече от един тип руда, стойностите се прилагат пропорционално на количеството на използваните руди.

Член 7

С изключение на вътрешните повърхностни води, държавите-членки могат да отсрочват посочената в член 6, буква а) дата на прилагане най-късно до 31 декември 1994 г., ако това се налага от сериозни технико-икономически затруднения и при условие че до 15 юни 1993 г. на Комисията е представена програма за ефективно намаляване на заустването на такива отпадъци. Тази програма позволява до посочената дата да се достигнат следните пределно допустими стойности на тон произведен титанов двуокис:

- слабо киселинни и неутрализирани отпадъци: 1200 кг – 15 юни 1993 г.,

- слабо киселинни и неутрализирани отпадъци: 800 кг – 31 декември 1994 г.

Най-късно три 3 месеца след приемането на настоящата директива Комисията се уведомява за такива случаи, които са предмет на консултации с Комисията. Комисията информира останалите държави-членки.

Член 8

1. По отношение на изискванията на член 6, държавите-членки могат да изберат да използват цели за качество в съчетание с подходящи пределно допустими стойности, които да прилагат, така че да се постига равностоен ефект, от гледна точка на опазване на околната среда и избягване на нарушаването на конкуренцията, на ефекта от предвидените в настоящата директива пределно допустими стойности.

2. Ако държава-членка реши да използва цели за качество, тя представя на Комисията програма [12], която демонстрира, че с мерките се постига равностоен ефект, от гледна точка на опазване на околната среда и избягване на нарушаване на конкуренцията, на ефекта от пределно допустимите стойности до датите за прилагане на тези пределно допустими стойности в съответствие с член 6.

Тази програма се предоставя на Комисията най-малко шест месеца преди държавата-членка да направи предложение за прилагане на целите за качество.

Тази програма се оценява от Комисията в съответствие с процедурите, предвидени в член 10 от Директива 78/176/ЕИО.

Комисията информира останалите държави-членки.
ê 78/176/ЕИО (адаптиран)

Член 8

2.1. Компетентният орган в съответната Ддържавитеа-членкиа предприемат Ö необходимите мерки, за да гарантират извършването на тестове за остра токсичност в съответствие с част 2, точка 1 от приложение VIII и съответствието на резултатите от тези тестове с определените в точка 2 от част 2 от приложение VIII стойности. Õ подходящите стъпки, за да поправи една от следните ситуации и, ако е необходимо, изисква суспендиране на операциите по обезвреждането, изхвърлянето, складирането, разтоварването или впръскването:

а) ако резултатите от предвидения в приложение II, буква А, точка 1 мониторинг покаже, че условията за предварително разрешение, посочени в членове 4, 5 и 6, не са били изпълнени, или

б) ако резултатите от тестовете за остра токсичност, посочени в приложение II, буква А, точка 2, покажат, че са превишени постановените в тази директива лимити, или
ê 82/883/ЕИО Член 12 (адаптиран)

в) ако резултатите от контрола, който държавите-членки са длъжни да извършват на съответната околна среда, показват влошаване в разглежданата област, или
ê 78/176/ЕИО (адаптиран)

г) ако обезвреждането или дъмпингът води до вреден ефект върху движението на плавателни съдове, риболова, дейностите, свързани с отдиха, добиването на суровини, обезсоляване, отглеждане на риби и миди, върху области от специално научно значение или други форми на законосъобразно използване на въпросните води;

д) ако складирането, разтоварването или впръскването има вреден ефект върху дейности, свързани с отдиха, добиването на суровини, растения, животни, върху области от специално научно значение или други форми на законосъобразно използване на въпросната околна среда.

2. Ако са засегнати няколко държави-членки, мерките се вземат след консултации.
ê 78/176/ЕИО

è1 83/29/ЕИО Член 1



Член 9

1. Държавите-членки разработват програми за постепенно намаляване и евентуално елиминиране на замърсяване, причинено от отпадъците от съществуващите промишлени предприятия.

2. Програмите, упоменати в параграф 1, поставят общите цели за намаляване на замърсяването от течни, твърди или газообразни отпадъци, които трябва да се постигнат най-късно до 1 юли 1987 г. Програмите съдържат също междинни цели. Те съдържат освен това информация за състоянието на съответната околна среда, за мерките за намаляване на замърсяването и за методите за обработка на отпадъците, пряко причинени от производствените процеси.

3.è1 Най-късно до 1 юли 1980 г. програмите, които са посочени в параграф 1, се изпращат на Комисията, която преди 15 март 1983 г. представя подходящи предложения на Съвета ç за хармонизиране на тези програми по отношение на намаляването и евентуалното елиминиране на замърсяването и на подобряването на условията за конкуренция при производството на титанов диоксид. Съветът взема решение по тези предложения в срок шест месеца от публикуването на становищата на Европейския парламент и на Икономическата и социална комисия в Официален вестник на Европейските общности.

4. Държавите-членки въвеждат програмата най-късно до 1 януари 1982 г.

Член 10

1. Програмите, упоменати в член 9, параграф 1, трябва да обхващат всички съществуващи промишлени предприятия и трябва да определят мерките, които се вземат по отношение на всяко от тях.

2. Когато при особени обстоятелства държава-членка счита, че при отделно предприятие не са необходими мерки за изпълнение на изискванията на настоящата директива, то в срок шест месеца от уведомяването за настоящата директива предоставя на Комисията доказателството, което е довело до това заключение.

3. След провеждане на необходимата независима проверка на доказателството Комисията може да се съгласи с държавата-членка, че не е необходимо да се вземат допълнителни мерки по отношение на съответното предприятие. Комисията трябва да даде своето съгласие с основанията за това в срок шест месеца.

4. Ако Комисията не се съгласи с държавата-членка, в програмата на въпросната държава-членка се включват допълнителни мерки по отношение на това предприятие.

5. Ако Комисията се съгласи, нейното съгласие се преразглежда периодично в светлината на резултатите от мониторинга, извършван съгласно настоящата директива, и в светлината на всяка значителна промяна в производствените процеси или в целите на политиката по опазване на околната среда.

Член 11

Нови промишлени предприятия са задължени да поискат предварително разрешително, издадено от компетентните власти на държавите-членки, на чиято територия се очаква изграждането на предприятията. Такива разрешителни трябва да се предшестват от проучване на влиянието върху околната среда. Те могат да бъдат предоставени само на дружества, които гарантират, че ще използват само такива материали, технологии и техника, предлагани на пазара, които в най-малка степен нанасят вреда на околната среда.

Член 12

Без да се засягат разпоредбите на настоящата директива, държавите-членки могат да приемат по-строги разпоредби.
ê 92/112/ЕИО (адаптиран)

Член 649

Ö Предотвратяване и контрол на емисиите в атмосферата Õ



1. iii) държавите-членки изискват инсталирането на средства за предотвратяване на Еемисиите на киселинни капки Ö от инсталациите следва да се предотвратяват Õ ;

Ö 2. Емисиите в атмосферата от инсталациите не следва да надвишават нормите за допустими емисии, установени в част 3 от приложение VIII. Õ



Член 10

Държавите-членки наблюдават и контролират определените в членове 6, 8 и 9 стойности и понижения във връзка с действителното производство на всяко предприятие.
ê 78/176/ЕИО (адаптиран)

Член 765

Ö Мониторинг на емисиите и околната среда Õ



1. Независимо от метода и степента на обработка на въпросните отпадъци тяхното обезвреждане, изхвърляне, складиране, разтоварване и впръскване се придружава от мониторинга на отпадъците и на съответната околна среда по отношение на техните физически, химически, биологически и екологични аспекти, посочен в приложение II.

2. Операциите по мониторинг се извършват периодично от един или повече органи, определени от държавата-членка, компетентният орган на която е издал разрешението, предвидено в член 4. При трансгранично замърсяване между държави-членки въпросният орган се определя съвместно от заинтересуваните страни.

3. В срок една година от уведомяването за настоящата директива Комисията представя на Съвета предложение по процедурите за наблюдение и мониторинг на засегнатата околна среда. Съветът взема решение по предложението в срок шест месеца от публикуването на становището на Европейския парламент и това на Икономическия и социален комитет в Официален вестник на Европейските общности.

Ö 1. Държавите-членки гарантират мониторинга на емисиите във водата, така че компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на разпоредбите на член 63. Õ



Ö 2. Държавите-членки гарантират мониторинга на емисиите в атмосферата, така че компетентният орган да може да извършва проверки за спазване на условията на разрешителното и на разпоредбите на член 64. Õ
ò нов

Този мониторинг включва най-малкото мониторинг на емисиите съгласно част 5 от приложение VII. 
ê 82/883/ЕИО (адаптиран)

Член 4

31. Държавите-членки Ö гарантират Õ извършват наблюдение и контрол на Ö мониторинга на околната среда, засегната от Õ засегнатите околни среди Ö изхвърлянето във водата на отпадъци от инсталации, произвеждащи титанов двуокис, в съответствие с част 4 от приложение VIII. Õ и на прилежащите зони, за които се счита, че не са засегнати, като се обръща специално внимание на местните фактори на околната среда и начина на изхвърляне, т.е. дали е периодично или постоянно.

2. Освен когато в приложенията е посочено друго, държавите-членки определят за всеки отделен случай точните места, откъдето се вземат пробите, разстоянието на тези места от най-близката точка на изхвърляне на замърсители и дълбочината или височината, на които трябва да се вземат пробите.

Пробите трябва да се вземат на едно и също място и дълбочина и при едни и същи условия в хода на последователно вземане на проби, например при приливни води, по едно и също време по отношение на най-високата точка на прилива, приливен коефициент.

3. За наблюдението и контрола на засегнатите околни среди държавите-членки определят честотата на вземане на проби и анализ за всеки изброен в приложенията параметър.

За параметрите, чието определяне е задължително, честотата на вземане на проби и анализ не може да бъде по-малка от минималните честоти, посочени в приложенията. Въпреки това, след като се установи, доколкото е възможно, поведението, предопределението и ефекта на отпадъците, и при условие че няма значително влошаване на качеството на околната среда, държавите-членки могат да предвидят честота на вземане проби и анализ под тези честоти. Ако впоследствие настъпи значително влошаване в качеството на околната среда в резултат на отпадъци или промяна в операцията по изхвърляне, държавите-членки се връщат към предишното положение на вземане на проби и анализ при честота не по-малка от определената в приложенията. Ако държава-членка счита за необходимо или препоръчително, тя може да прави разграничение между различните параметри, като прилага разпоредбите на настоящата алинея за онези параметри, за които не е регистрирано значително влошаване на качеството на околната среда.

4. За наблюдението и контрола на подходяща прилежаща зона, за която се счита, че не е засегната, определянето на честотата на вземане на проби и анализ се преценява от държавите-членки. Когато държава-членка установи, че е невъзможно да се определи такава прилежаща зона, тя информира Комисията за това.
ò нов

4. Мониторингът се извършва в съответствие със стандартите на CEN или, ако стандартите на CEN не са достъпни, в съответствие със стандартите на ISO, националните или международните стандарти, гарантиращи представянето на данни с равностойно научно качество.
ê 82/883/ЕИО (адаптиран)

Член 5

1. Еталонните методи за измерване за определяне на стойностите на параметрите са определени в приложенията. Лабораториите, които използват други методи трябва да гарантират съпоставимост на получените резултати.

2. Използваните контейнери за пренасяне на пробите, използваните реактиви или методи за съхраняване на частична проба с оглед извършването на анализ на един или повече параметри, транспортирането и съхранението на пробите и тяхната подготовка за анализ трябва да бъдат такива, че да не оказват значително влияние върху резултатите от анализа.

Член 6

За наблюдението и контрола на засегнатите околни среди държавите-членки могат по всяко време да определят други параметри в допълнение към предвидените в настоящата директива.
ê 78/176/ЕИО

Член 13

1. За целите на настоящата директива държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, свързана със:

  • издадените съгласно членове 4, 5 и 6 разрешения,

  • резултатите от мониторинга на съответната околна среда, извършен съгласно член 7,

  • мерките, предприети съгласно член 8.

Те предоставят на Комисията обща информация относно материалите, процесите и технологиите, за които са уведомени съгласно разпоредбите на член 11.

2. Информацията, придобита в резултат на прилагането на този член, може да се използва само за целите на настоящата директива.

3. Комисията и компетентните органи на държавите-членки, техните служители и друг персонал не разкриват информация, получена от тях съгласно настоящата директива и която поради естеството си попада под задължението за служебна тайна.

4. Параграфи 2 и 3 не препятстват публикуването на обща информация или проучвания, които не съдържат информация, свързана с отделни предприятия или сдружения на предприятия.

Член 14
ê 91/692/ЕИО Член 2, параграф 1 и Приложение I, буква б)

През периоди от 3 години държавите-членки изпращат на Комисията информация за прилагането на настоящата директива под формата на секторен доклад, който обхваща и други директиви на Общността в същата област. Този доклад се изготвя въз основа на въпросник или схематичен план, които се изработват от Комисията в съответствие с процедурата, изложена в член 6 от Директива 91/692/ЕИО54. Въпросникът или схематичният план се изпращат на държавите-членки 6 месеца преди началото на периода, обхванат от доклада. Докладът се изпраща на Комисията в срок от 9 месеца от края на 3-годишния период, който е обхванат от него.

Първият доклад обхваща периода 1993—1995 г. включително.

Комисията публикува доклад на Общността за прилагането на директивата в срок от 9 месеца от получаване на докладите от държавите-членки.
ê 82/883/ЕИО

Член 7

1. Докладът, който държавите-членки трябва да изпращат на Комисията съгласно член 14 от Директива 78/176/ЕИО, съдържа данни за дейностите по наблюдение и контрол, които се извършват от органите, определени в съответствие с член 7, параграф 2 от същата директива. За всяка засегната околна среда тези данни включват следната информация:

  • описание на точката за вземане на проби, включително нейните постоянни характеристики, които могат да бъдат кодирани, както и друга административна и географска информация. Тази информация се предоставя само веднъж при определяне на точката за вземане на проби,

  • описание на използваните методи за вземане на проби,

  • резултатите от измерванията на параметрите, чиито определяне е задължително, а когато държавите-членки считат за полезно, и параметри, чиито определяне е по избор,

  • използваните методи за измерване и анализ, и при необходимост техния праг на чувствителност, точност и прецизност,

  • приетите в съответствие с член 4, параграф 3 промени в честотата на вземане на проби и анализ.

2. Първият комплект данни, които следва да се съобщят съгласно параграф 1, са събраните през третата година след уведомлението за настоящата директива.

3. След предварително съгласие на заинтересованите държави-членки, Комисията публикува обобщение на предоставената информация.

4. Комисията оценява ефективността на процедурата за наблюдение и контрол на засегнатите околни среди и не по-късно от шест години след уведомлението за настоящата директива, по целесъобразност представя пред Съвета предложения за усъвършенстване на тази процедура и, ако е необходимо, за хармонизиране на методите за измерване, включително техния праг на чувствителност, точност и прецизност и на методите за вземане на проби.

Член 8

Държавите-членки могат да дерогират настоящата директива при наводнения или природни бедствия, или поради изключителни метеорологични условия.

Член 9

Необходимите изменения за привеждане на съдържанието на приложенията по отношение на:

изброените параметри в колоната „определяне по избор“,

еталонните методи на измерване,

в съответствие с научно-техническия прогрес се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 11.

Член 13

Когато в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 78/176/ЕИО за премахването на отпадъците се изисква предварително разрешение от компетентните органи на повече от една държава-членка, заинтересованите държави-членки провеждат взаимни консултации по съдържанието и изпълнението на програмата за контрол.
ê 96/61/ЕО (адаптиран)
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница