BG0000607Пещера Микре натура 2000 Стандартен Формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

B BG0000607 200610 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Пещера Микре

Теодора Иванова,tea@lomea.org; Данните са ревизирани от екип на Българска академия на

науките (http://www.bas.bg).

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА НА ОБЕКТА

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 24 ◦ 3 ' 30 " N 43 ◦ 3 ' 44 "

10.00

390 390 390

BG02 Северен Централен

BG022 Ловеч 100

ОБЩО: 100

2.6. БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОН

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0000607Пещера Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

8310 Неблагоустроени пещери 0.01 A C A A

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

1352 Canis lupus P D

Европейски вълк

1310 Miniopterus schreibersi P P 500i C A C A

Дългокрил прилеп

1323 Myotis bechsteini P D

Дългоух нощник

1307 Myotis blythii P D

Остроух нощник

1316 Myotis capaccinii P D

Дългопръст нощник

1321 Myotis emarginatus P D

Трицветен нощник

1324 Myotis myotis P D

Голям нощник

1306 Rhinolophus blasii P D

Средиземноморски подковонос

1305 Rhinolophus euryale 2500i P 100i C B C C

Южен подковонос

1304 Rhinolophus ferrumequinum 400i 100i 100i C B C C

Голям подковонос

1303 Rhinolophus hipposideros P C B C C

Maлък подковонос

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

I P B

I Niphargus bureschi P B

Typhloiulus bureschi

Класове Земно покритие % Покритие

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 100

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Пещерата е разположена в охраняват ловен резерват, което на практика ограничава дотъпа на хора.

Общата дължина на пещерата е почти 2 км.

В миналото пещерата е била използвана за производство на кашкавал. Сега вече не се използва - има остатъци от

съоръженията, които са били използвани преди.

Една от най-значимите пещери за опазване на прилепи в страната.

Пещерата е лесно достъпна, което е предусловие за честото притеснение на прилепите, които я населяват.

BENDA P., T. IVANOVA, I. HORБCHEK, V. HANБK, J. CHERVENЭ, J. GAISLER, A. GUEORGUIEVA, B.

PETROV, V. VOHRALНK, 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean, Part 3: Review of bat

distribution in Bulgaria. Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245-357.

BERON P. 1958: Po oprustenjavaneto na prilepi v Bulgarija [About bat-banding in Bulgaria]. Priroda (Sofija) 7(5):70-76

(in Bulgarian).

BERON P. 1962: Vertebrata. Pp.: 344-356. In: GUЙORGUIEV V. & BERON P.: Essai sur la faune cavernicole de

Bulgarie. Ann. Spйlйol. 17(2): 285-356.

BERON P. 1963: La baguage des Chauves-souris en Bulgarie de 1940 а 1961. Acta Theriol. 7: 33-49.

BERON P. 1964b: Golemite prilepni pesteri v Bulgarija [Les grandes grottes а chauves-souris en Bulgarie]. Bulgarski

Pesteri (Grottes Bulgares) (Sofija) 1(1-2): 37-43 (in Bulgarian, French summ.).

BERON P. 1972: Essai sur la fauna cavernicole de Bulgarie. III. Rйsultats des recherches biospйlйologiques de 1966 а

1970. Int. J. Speleol. 4: 285-349.341

BERON P. 1994: Rйsultats des recherches biospйlйologiques en Bulgarie de 1971 а 1994 et liste des animaux cavernicoles Министерство на Околната Среда и Водите

bulgares. Sйrie Tranteeva (Sofija) 1: 1-139. Министерство на Околната Среда и Водите

BERON P. 1999: Biodiversity of the high mountain terrestrial fauna in Bulgaria. Historia Natur. Bulg. 10: 13-33.

BERON P. & GUЙORGUIEV V. 1967: Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Rйsultats des recherches

biospйologiques de 1961 а 1965. Izv. Zool. Inst. Muz. (Sofija) 24: 151-212.

BERON P., BESHKOV V., POPOV V., VASSILEV M., PANDURSKA R. & IVANOVA T.

BESHKOV V. A. 1998: The Bats of Bulgaria. Pp.: 453-466. In: MEINE C. (ed.): Bulgaria's Biological Diversity:

Conservation Status and Needs Assessment. Vol. I. and II. Washington: Biodiversity Support Program, 839 pp.

BESKOV V. 1993: Prilepi [Bats]. Pp.: 631-644. In: SAKALJAN M. & MAJNI K. (eds.): Programa za Poddurzane

naBiologichnoto Raznoobrazie. Nacionalna strategija za opazvane na biologichnoto raznoobrazie. Osnovni Dokladi.Tom 1

[Programme of Biodiversity Conservation. National Strategy of Protection of Bidiversity. Basic Studies.

Volume 1]. Sofija & Washington: NBDCS & BSP, 664 pp (in Bulgarian).

BESKOV V., DONCHEV S., KARAPETKOVA M., NIKOLOV N., MESINEV T. & POPOV V.

BUIS Ja. & IVANOVA T. 2002: Sresta na izsledovatelnite na bozajnici v Iztochni Rodopi [Meeting for research of

mammals in Eastern Rhodopes]. Historia Natur. Bulg. 15: 142 (in Bulgarian).

BURES I. 1917: Po faunata na prilepite (Chiroptera) vu Bulgarija [Ьber die Chiropterenfauna Bulgariens]. Spis.Bulg.

Akad. Nauk. 15: 137-174 (in Bulgarian, Germ. summ.).

BURES I. 1924: Pesterna fauna v' Bulgarija [Cave fauna of Bulgaria]. Trud. Bulg. Prirodoizpit. Druz. 11: 143-163 (in

Bulgarian).

BURES I. 1925: Prilepite v Bulgarija [Bats of Bulgaria]. Priroda (Sofija) 25(9): 130-132 (in Bulgarian).342

BURES I. 1926: Izsledvanija vurhu pesternata fauna na Bulgarija. II [Untersuchungen ьber die Hцhlenfauna Bulgariens.II].

Trud. Bulg. Prirodoizpit. Druz. 12: 17-56 (in Bulgarian, German title).

GENOV T., STOYKOVA-HAJINIKOLOVA R. & MЙSZБROS F. 1992: Molinostrongylus spp. (Nematoda: Molineidae)

from bats in Bulgaria, with a review of European species. Parasitol. Hungar. 25: 53-68.

[HORБCHEK I., CHERVENЭ J., TAUSL A. & VНTEK D.] 1971: Prinos kum izsledvaneto na drebnite bozajnici ot

Rodopite [Contribution to investigation of small mammals of Rhodopes Mts.]. Rodopski Pesternjak 7(54): 40-44 (in

Bulgarian).

HORБCHEK I., CHERVENЭ J., TAUSL A. & VНTEK D. 1974: Notes on the mammal fauna of Bulgaria (Insectivora,

Chiroptera, Rodentia). V?st. CHs. Spolech. Zool. 38: 19-31.

HORБCHEK I., HANБK V. & BENDA P. 1998: Bats of the Eastern Mediterranean: a biogeographic summary.

Ztschr.Sдugetierk. 63, Sonderhf.: 26.

IVANOVA T. 1995: Bat research and bat protection in Bulgaria. Myotis 32-33: 145-153.

IVANOVA T. 1997: Bats (Chiroptera, Mammalia) - study and conservation in the Eastern Rhodopes. Pp.: 170-180. In:

Biodiversity Conservation of the Eastern Rhodopes. Sofija: Bulgarian Society for the Protection of Birds / BirdLife

Bulgaria.

IVANOVA T. I. 2003: Prilepite (Chiroptera, Mammalia) v iztochni Rodopi. Vidov sustav, biologichni i ekologichni

harakteristiki, analiz na suobstestvoto, opazvane [Bats (Chiroptera, Mammalia) of the Eastern Rhodopes. Species

composition, biological and ecological characters, community analysis, protection]. Unpubl.Dissertation. Sofija:

Nacionalen Prirodonauchen Muzej, 216 pp (in Bulgarian).

IVANOVA T. & GUEORGUIEVA A. in press: Bats (Chiroptera, Mammalia) of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and

Greece): I. Species diversity, zoogeography and faunal patterns. In: BERON P. & POPOV A. (eds.): The Biodiversity of

the Eastern Rhodopes. Biodiversity of Bulgaria. Volume 2. Sofija: Nacionalen Prirodonauchen Muzej.

IVANOVA T. & PETROV B. P. 2001: Nov etap ot prouchvanijata vurhu prilepite (Chiroptera) v Bulgarija [New stage in

the bat studies in Bulgaria]. Historia Natur. Bulg. 13: 88 (in Bulgarian, English title).

KOVACHEV V. T. 1894: Materijali za izuchvanie bulgarskata fauna [Materials on investigation of Bulgarian fauna].Period.

Spis. Bulg. Kniz. Druz. Sredec 9(47): 742-749 (in Bulgarian).

KOVACHEV V. T. 1906: Vurhu bozajnata fauna na Bulgarija [Notes on the mammal fauna of Bulgaria]. Pp.: 3-16.

In:Godisnik' na Rusenskata durzavna muzka gimnazija "Knjaz' Boris' " za uchebnata 1905-1906 god [Yearbook of the Ruse

State Men's Grammar School "Prince Boris" for the Teaching Year 1905-1906]. Ruse: Br. Zlatevi (in Bulgarian).

KVARTIRNIKOV M. 1957: Prilepite v Bulgarija. Dva novi vida za nasata fauna [Bats of Bulgaria. Two new species for

our fauna]. Priroda (Sofija) 6: 63-64 (in Bulgarian).

PANDURSKA R. S. 1993: Distribution and species diversity of cave-dwelling bats in Bulgaria and some remarks on the

microclimatic conditions of the hibernation. Lucr. Inst. Speleol. "Emil Racovita" 32: 155-163.

PANDURSKA R. S. 1994: Razprostranenie i biologija (hranene, razmnozavane, zimuvane) na pesternite prilepi

(Chiroptera) v Bulgarija [Distribution and biology (alimentation, reproduction, hibernation) of cave-dwelling bats

(Chiroptera) in Bulgaria]. Unpubl. PhD Thesis. Sofija: Institut po zoologija, Bulgarska Akademija na naukite, 174 pp (in

Bulgarian).

PANDURSKA R. 1996: Altitudinal distribution of bats in Bulgaria. Myotis 34: 45-50.

PANDURSKA R. 1998: Reproductive behaviour and conservation status of nursery colonies of Myotis myotis

(Borkhausen, 1797) in Bulgaria. Myotis 36: 143-150.

PANDURSKA R. S. 1999: Prilepite (razred Chiroptera) v Devetaskata pestera, Severna Bulgarija

PANDURSKA R. 2003: Conservation measures for protection of important numerous bat colonies in Bulgaria.Nyctalus

(N. F.) 8(6): 630-632.

PANDURSKA R. & IVANOVA T. 2003: Distribution and present status of Barbastella barbastellus (Schreber, 1774) in

Bulgaria. Nyctalus (N. F.) 8(6): 626-629.

PANDURSKA-WHITCHER R. & PANDOURSKI I. 2002: Bats in Bulgaria, with an emphasis on Geoffroy's bat (Myotis

emarginatus). Bat Res. News 43(1): 1-4.

POPOV V. & SEDEFCHEV A. 2003: Bozajnicite v Bulgarija. Opredelitel [Mammals of Bulgaria. Identification

Key].Sofija: Biblioteka Vitosa, 292 pp.

RADEV N. 1928: Materiali za izuchvane na pesterite v Bulgarija - II [Materialien zur Erforschung der Hцhlen Bulgariens -

BG0000607Пещера Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

5. ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ НА ОБЕКТА

5.1. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА СЪС ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ на национално и международно ниво

5.2. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА С КОРИНЕ БИОТОПИ ОБЕКТИ

6. ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ В И ОКОЛО ОБЕКТА

6.1. ОБЩИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ И ЗАСЕГНАТ ДЯЛ ОТ ПЛОЩТА НА ОБЕКТА

В обекта:

Извън обекта:

6.2. УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЕКТА

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

II]. Trud. Bulg. Prirodoizpit. Druz. 13: 115-130 (in Bulgarian, German summ.). Министерство на Околната Среда и Водите

SCHOBER W. & GRIMMBERGER E. 1998: Die Fledermдuse Europas. Kennen. Bestimmen. Schьtzen. Aktualisiert und Министерство на Околната Среда и Водите

erweitert. Stuttgart: Franckh-Kosmos Verlags-GmbH & Co., 265 pp.

on Bats (Chiroptera)]. Leningrad: Zoologicheskij Institut Akademii Nauk SSSR, 182 pp.

2 [Sedentary and migratory species of bats (Chiroptera) in the European part of the USSR.

Handbuch der Sдugetiere Europas. Band 4: Fledertiere. Teil I: Chiroptera I. Rhinolophidae,

Код Име Инт. Възд. %

624 Алпинизъм, катерачество, пещернячество B - 100

Защитената зона попада в границите и съответната компетенция на:

- Басейнова дирекция: Дунавски район;

- РИОСВ: Плевен;

- Област: Ловеч;

- Община: Угърчин;

- РУГ: Ловеч;

- ДЛ/ДДС: Лесидрен.

Микре Предверие на пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Предверие на пещера 200609 Зелени Балкани

BG0000607Пещера Микре НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

Микре Предверие на пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Гледка от пещерата 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Гледка от пещерата 200609 Зелени Балкани

Микре Колония прилепи в пещера 200609 Зелени Балкани

Микре Rhynolophus ferrumequinum 200609 Зелени Балкани

Микре Rhynolophus ferrumequinum 200609 Зелени Балкани

Микре Rhynolophus ferrumequinum 200609 Зелени Балкани

Микре Гледка от пещерата 200609 Зелени Балкани

Микре Гледка от пещерата 200609 Зелени Балкани

8. КАРТИ

Брой Мащаб Проекция Бележки

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените и/или

припокриващи зоната други защитени зони

не са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.