BG0000613Река Искър натура 2000 Стандартен Формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

E BG0000613 200511 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Река Искър

BG0000335 Карабоаз E

BG0000611 Язовир Горни Дъбник K

1.7. РЕСПОНДЕНТИ

Росен Цонев,Софийски университет,rossentzonev@abv.bg;Т.Стефанов-Институт по зоология,

бул. Цар Освободител 1, София,tisho@nmnh.bas.bg;Сдружение за дивата природа Балкани

office@balkani.org;Зелени Балкани office@greenbalkans.org;Българска фондация Биоразнообразие

bbf@biodiversity.bg;Природен фонд; Данните са ревизирани от екип на Българска академия на

науките (http://www.bas.bg).

E 24 ◦ 28 ' 21 " N 43 ◦ 28 ' 46 "

94 580.00

22 231 124

BG02 Северен Централен

BG021 Плевен 100

ОБЩО: 100

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0000613Река Искър НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 3.91 B B B B

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion

albae)

Magnopotamion или Hydrocharition

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.153 B C B C

съобщества от Alysso-Sedion albi

6250 * Панонски льосови степни тревни съобщества 8.61 C B C C

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.2 C C C C

равнините и в планинския до алпийския пояс

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus 0.15 C C C C

laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia

покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens 2.0865 D C

91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. 2.492 C C C C

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 7.17 C C C C

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 0.272 D C

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0000613Река Искър НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2. ВИДОВЕ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

A026 Egretta garzetta

Малка бяла чапла

A021 Botaurus stellaris C

Голям воден бик

A080 Circaetus gallicus

Орел змияр

A024 Ardeola ralloides

Гривеста чапла

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0000613Река Искър НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC

3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

A023 Министерство на Околната Среда и Водите Nycticorax nycticorax

Нощна чапла

A081 Circus aeruginosus C

Тръстиков блатар

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A165 Tringa ochropus

Голям горски водобегач

A028 Ardea cinerea

Сива чапла

A086 Accipiter nisus C

Малък ястреб

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

1308 Barbastella barbastellus P D

Широкоух прилеп

1355 Lutra lutra 10-15i C A C A

Видра

2609 Mesocricetus newtoni V C B C C

1310 Miniopterus schreibersi P C B C C

Дългокрил прилеп

2633 Mustela eversmannii R C A B A

Степен пор

1307 Myotis blythii P C B C C

Остроух нощник

1316 Myotis capaccinii P C B C C

Дългопръст нощник

1321 Myotis emarginatus P D

Трицветен нощник

1324 Myotis myotis P C B C C

Голям нощник

1306 Rhinolophus blasii P D

Средиземноморски подковонос

1305 Rhinolophus euryale P C B C C

Южен подковонос

1304 Rhinolophus ferrumequinum P D

Голям подковонос

1303 Rhinolophus hipposideros P D

Maлък подковонос

1302 Rhinolophus mehelyi P C B C C

Подковонос на Мехели

1335 Spermophilus citellus C C B C A

Лалугер

2635 Vormela peregusna P C B C B

1188 Bombina bombina C C A C A

Червенокоремна бумка

BG0000613Река Искър НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

1193 Bombina variegata P C A B A

Жълтокоремна бумка

1279 Elaphe quatuorlineata P D

Ивичест смок

1220 Emys orbicularis C C A C A

Обикновена блатна костенурка

1219 Testudo graeca P D

Шипобедрена костенурка

1217 Testudo hermanni P C A C A

Шипоопашата костенурка

1993 Triturus dobrogicus P C A B A

Добруджански тритон

1171 Triturus karelinii P C A B B

Голям гребенест тритон

1160 Zingel streber R C B B B

Малка вретенарка

1130 Aspius aspius C C A B A

Распер

1138 Barbus meridionalis C C B C B

2533 Cobitis elongata R D

Голям щипок

1149 Cobitis taenia C B A C A

Обикновен щипок

2555 Gymnocephalus baloni R C A B A

Високотел бибан

1157 Gymnocephalus schraetzer C B A B A

Ивичест бибан

2522 Pelecus cultratus R D

Сабица

1134 Rhodeus sericeus amarus C C A C B

1146 Sabanejewia aurata R D

Балкански щипок

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

1032 Unio crassus R C B C B

Бисерна мида

1088 Cerambyx cerdo R C B C A

Обикновен сечко

1083 Lucanus cervus R C B C A

Бръмбар рогач

1089 Morimus funereus R C B C A

Буков сечко

1087 Rosalia alpina R C B C A

Алпийска розалиа

4064 Theodoxus transversalis V C A C A

Ивичест теодоксус

BG0000613Река Искър НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.g. РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.3 Други значими растителни и животински видове

Министерство на Околната Среда и Водите

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

R Късокрак гущер P C

Ablepharus kitaibelii

F Говедарка C C

Alburnoides bipunctatus

F Уклей C D

Alburnus alburnus

F Бяла мряна C D

Barbus barbus

A Зелена крастава жаба P C

Bufo viridis

F Скобар C D

Chondrostoma nasus

F Скобар C D

Chondrostoma nasus

I P B

R Смок-стрелец (Синурник) P C

Coluber caspius

R Смок мишкар P C

Elaphe longissima

F Обиновена кротошка D

Gobio gobio

A Дървесница C C

Hyla arborea

R Зелен гущер C C

Lacerta viridis

F Речен кефал C D

Leuciscus cephalus

F Мъздруга D

Leuciscus idus

R Сива водна змия C C

Natrix tessellata

P Червен божур P A

Paeonia peregrina

A Обикновена чесновница P C

Pelobates fuscus

BG0000613Река Искър НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

R Степен гущер R C

Podarcis muralis

R Кримски гущер C C

Podarcis taurica

A Горска дългокрака жаба P C

Rana dalmatina

I P B

Roncus parablothroides

Salvinia natans

F Сом R C

Silurus glanis

I P B

Siro beschkovi

Speocyclops infernus

I P B

Speocyclops lindbergi

Trachelipus bulgaricus

P Дяволски орех, джулюн P A

Trapa natans

I P B

Trichoniscus bureschi

Utricularia vulgaris

R Пепелянка P C

Vipera ammodytes

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 10

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 2

Храстови съобщества 10

Сухи тревни съобщества, степи 25

Влажни ливади, мезофилни ливади 5

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 18

Широколистни листопадни гори 15

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 15

Общо Покритие 100

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Зоната "Река Искър" е по течението на Искър и включва голям комплекс от различни гори алувиален тип. Речното

корито не е изцяло изправено. Старите речни легла са покрити с различни растителни съобщества обежища на птици,

като ypha spp., Phragmites australis.

Зоната е една от най-важните в България за опазването на различни типове речни и крайречни местообитания -

заливни гори, стари речни корита, наводнени територии. Има богата хидрофилна флора и фауна, включващи много

редки видове като водния орех (Trapa natans), риби, безгръбначни, птици, бозайници.

Някои части на реката са коригирани. През 2005 са се случили няколко наводнение. Речното корито е коригирано

между селата Крушовене и Ореховица при село Байкал, между Староселци и Ставерци. За да се спре миграцият ан

ариби са построени диги покрай селата Койнаре, Ореховица и Староселци. На много места се добиват инертни

материали. До моста над реката между селата Ореховица и Брегаре има каменоломна за добив на чакъл за

производство на бетон.

Най-запазения комплекс от различни хабитати алувиални гори в Северна България е по река Искър. Това е най-

голямата река в Северна България, с голямо разнообразие на птици. Доста от старирите корита на реката сега са

заблатени и приютяват разнообразни водни съобщества.

Име Категория Т %

Ташковото Природна забележителност + 0.02

Калето Природна забележителност + 0.05

Чолашки орман Защитена местност + 0.87

Ормана Защитена местност + 0.02

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло

Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Код Име Инт. Възд. %

100 Култивация A - 80

160 Обща управление на горите A - 60

BG0000613Река Искър НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

Извън обекта:

6.2. УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЕКТА

140 Министерство на Околната Среда и Водите Паша C 0 20

220 Развлекателен риболов C 0 20

300 Добив на пясък и чакъл B - 20

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области A - 60

420 Изхвърляне на отпадъци C - 10

430 Селскостопански структури C - 20

502 Пътища, автомобилни пътища B 0 20

700 Замърсяване B - 20

801 Преграждане на площи с диги B - 30

810 Дренаж B - 20

852 Изменения в структурите на водните потоци във вътрешността A - 50

900 Ерозия B - 30

910 Затлачване B - 10

941 Наводнения B - 60

421 Изхвърляне на битови отпадъци B - 20

422 Изхвърляне на промишлени отпадъци B - 5

870 Диги, насипи, изкуствени плажове, общо A - 60

190 Селскостопански и горскостопански дейности C 0 50

Код Име Инт. Възд.

100 Култивация A -

160 Обща управление на горите A -

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B -

500 Комуникационни мрежи C 0

852 Изменения в структурите на водните потоци във вътрешността B -

Защитената зона попада в границите и съответната компетенция на:

- Басейнова дирекция: Дунавски район;

- РИОСВ: Плевен;

- Област: Плевен;

- Община: Гулянци, Червен бряг, Кнежа, Долна Митрополия, Искър;

- РУГ: Берковица, Ловеч.

- ДЛ/ДДС: Никопол, Оряхово, Плевен.

Екологично насочено управление на горите. Възстановяване на част от реката - така че да минават през старите речни 91H0

корита. Ограничаване на неестественото горско залесяване, възстановяване на естествените гори -Quercus robur, 91H0

Populus alba, Populus nigra, Salix alba. 91Z0

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

Река Искър Искър между Байкал и Гиген 200509 Тихомир Стефанов

Река Искър Искър между Ореховица и Брегаре 200509 Тихомир Стефанов

Река Искър Искър между Староселци и Страверци 200509 Тихомир Стефанов

Река Искър Искър между Староселци и Страверци 200509 Тихомир Стефанов

Река Искър Остров Борил 200508 Зелени Балкани

Река Искър Река Дунав 200508 Зелени Балкани

Река Искър Река Дунав - Остров Борил 200508 Зелени Балкани

Река Искър Река Дунав - Остров Борил 200508 Зелени Балкани

Река Искър Река Искър 200508 Зелени Балкани

Река Искър Река Искър 200508 Зелени Балкани

Река Искър Река Искър 200508 Зелени Балкани

Река Искър Искър Устието 200508 Иван Пандурски

Река Искър Искър Устието 200508 Иван Пандурски

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените и/или

припокриващи зоната други защитени зони

не са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.