BG0002074Никополско плато натура 2000 Стандартен Формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

J BG0002074 200510 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Никополско плато

BG0000396 Персина K

BG0000247 Никополско плато K

1.7. РЕСПОНДЕНТИ

Д-р.П.Шурулинков-Институт по зоология/БАН,бул. "Цар Освободител" №1,София1000; Д-

р.Р.Цонев-Биологически факултет, Софийски университет "Св. Климент Охридски",София1164,

бул."Драган Цанков" 8; Е. Тодоров-БДЗП,1111София,П.К.50,(+3592)9715855; Данните са

ревизирани от екип на Българска академия на науките (http://www.bas.bg).

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА НА ОБЕКТА

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 24 ◦ 37 ' 32 " N 43 ◦ 37 ' 34 "

222 602.40

22 254 161

BG02 Северен Централен

BG021 Плевен 100

ОБЩО: 100

2.6. БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОН

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002074Никополско плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

A242 Melanocorypha calandra 3p/1-3p D

Дебелоклюна чучулига

A089 Aquila pomarina 3p/3-4p P B A C B

Малък креслив орел

A196 Chlidonias hybridus 3p/1-5p P D

Белобуза рибарка

A131 Himantopus himantopus P D

Кокилобегач

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002074Никополско плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

A197 Министерство на Околната Среда и Водите Chlidonias niger P D

Черна рибарка

A215 Bubo bubo 3p/3-4p C A C C

Бухал

A229 Alcedo atthis 2p/1-3p D

A231 Coracias garrulus 40p/30- C A C A

Синявица 50p

A429 Dendrocopos syriacus 57p/33- C A C C

Сирийски пъстър кълвач 80p

A243 Calandrella brachydactyla 4p/1-7p C A C C

Късопръста чучулига

A246 Lullula arborea 125p/50- P C A C C

Горска чучулига 503p

A255 Anthus campestris 40p/30- A A C A

Полска бъбрица 50p

A307 Sylvia nisoria 6p/1-12p P C A C C

Ястребогушо коприварче

A338 Lanius collurio 1000p/1 P C A C B

Червеногърба сврачка 45-1115

A339 Lanius minor 75p/10- C A C B

Черночела сврачка 100p

A379 Emberiza hortulana 175p/12 C A C C

Градинска овесарка 0-185p

A403 Buteo rufinus 7p/4-8p C A C A

Белоопашат мишелов

A402 Accipiter brevipes 2p/1-3p C B C C

Късопръст ястреб

A027 Egretta alba P D

Голяма бяла чапла

A097 Falco vespertinus P D

Вечерна ветрушка

A122 Crex crex 2p/1-3p D

Ливаден дърдавец

A022 Ixobrychus minutus 2p P C B C C

Mалък воден бик

A026 Egretta garzetta P D

Малка бяла чапла

A029 Ardea purpurea P D

Ръждива чапла

A030 Ciconia nigra 4/4-5p P C A C B

Черен щъркел

A031 Ciconia ciconia 8p P C A C C

Бял щъркел

A084 Circus pygargus P D

Ливаден блатар

A023 Nycticorax nycticorax P D

Нощна чапла

A092 Hieraaetus pennatus 3p B A C A

Малък орел

A060 Aythya nyroca 1p C B C C

Белоока потапница

A082 Circus cyaneus P D

Полски блатар

A081 Circus aeruginosus P D

Тръстиков блатар

BG0002074Никополско плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC

3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

A080 Министерство на Околната Среда и Водите Circaetus gallicus 3p/3-4p P C A C A

Орел змияр

A075 Haliaeetus albicilla 1i 2i D

Белоопашат морски орел

A072 Pernis apivorus 3p P C A C B

Осояд

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A168 Actitis hypoleucos 1p P D

Късокрил кюкавец

A249 Riparia riparia 550p C A C C

Брегова лястовица

A230 Merops apiaster 490p P D

Обикновен пчелояд

A123 Gallinula chloropus 57p/13- P D

Зеленоножка 102p

A459 Larus cachinnans P D

Жълтокрака чайка

A179 Larus ridibundus P D

Речна чайка

A125 Fulica atra 2p P D

Лиска

A004 Tachybaptus ruficollis 1p P D

A165 Tringa ochropus 1p P D

Голям горски водобегач

A086 Accipiter nisus 2p/1-4p P D

Малък ястреб

A099 Falco subbuteo P D

Орко

A096 Falco tinnunculus 3p/2-5p P D

A198 Chlidonias leucopterus P D

Белокрила рибарка

A136 Charadrius dubius 3p/1-5p D

Речен дъждосвирец

A085 Accipiter gentilis 2p D

Голям ястреб

A028 Ardea cinerea P D

Сива чапла

A055 Anas querquedula P D

Лятно бърне

A053 Anas platyrhynchos 4p/1-8p P D

Зеленоглава патица

A050 Anas penelope P D

Фиш

A087 Buteo buteo 4p P D

A052 Anas crecca P D

Зимно бърне

BG0002074Никополско плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.g. РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.3 Други значими растителни и животински видове

Министерство на Околната Среда и Водите

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Полска чучулига 2500p C

Alauda arvensis

B Домашна кукумявка 26p C

Athene noctua

B Зеленика 100p C

Carduelis chloris

B Пъдпъдък 70p C

Coturnix coturnix

B Черноглава овесарка 40p C

Emberiza melanocephala

B Червеногръдка 5p C

Erithacus rubecula

B Обикновена чинка 600p C

Fringilla coelebs

B Качулата чучулига 70p C

Galerida cristata

B Селска лястовица 1200p C

Hirundo rustica

B Въртошийка 5p C

Jynx torquilla

B Южен славей 1170p C

Luscinia megarhynchos

B Сива овесарка 1200p C

Miliaria calandra

BG0002074Никополско плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

Баланс по Вид на Територията

Други Характеристики на Обекта

B Чухал P C

B Син синигер 2p C

Parus caeruleus

B Зелен кълвач 6p C

Picus viridis

B Гургулица 15p C

Streptopelia turtur

B Голямо черноглаво коприварче 35p C

Sylvia atricapilla

B Кос 650p C

Turdus merula

B Поен дрозд 44p C

Turdus philomelos

B Хвойнов дрозд P C

Turdus pilaris

Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 2

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Храстови съобщества 4

Сухи тревни съобщества, степи 15

Влажни ливади, мезофилни ливади 1

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 42

Друга орна земя 10

Широколистни листопадни гори 13

Иглолистни гори 0

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 0

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 9

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 0

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 4

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Никополското плато се намира в Дунавската равнина южно от град Никопол. На север граничи с река Дунав и града, Министерство на Околната Среда и Водите

на запад и юг с река Осъм, а на изток със Свищовско-Беленската низина, като границата там е очертана между селата Министерство на Околната Среда и Водите

Драгаш войвода, Бяла вода и Деков. Никополското плато има карстов характер. Над река Осъм формира ръб с

множество скални разкрития. На изток губи от височината си и постепенно се слива с низината. През територията му

преминава пътя от Свищов за Никопол. По-голямата част от територията на платото е заета от земеделски земи и

ксеротермни тревни съобщества от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ черна садина

/Chrysopogon grillus/ и коило /Stipa tirsa/, а в доловете и ксеромезофитни тревни съобщества от луковична ливадина

/Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/, троскот /Cynodon dactylon/ и др., на места обрасли с храсти с

преобладаване на келяв габър /Carpinus orientalis/. Голям процент от територията съставляват широколистните гори с

мозаечно разположение, основно смесените гори от космат дъб /Quercus pubescens/ с подлес от смрадлика /Cotynus

coggygria/, но също така и малки площи със смесени гори от сребролистна липа /Tilia tomentosa/, цер и полски клен

/Acer campeste/. По поречието на Осъм има остатъци от крайречни галерии от бяла върба /Salix alba/. Преобладават

тополовите култури. (Бондев, 1991). В западната част на платото около река Осъм има разливи, стари корита,

влажни ливади и открити скални терени.

На територията на Никополското плато са установени са 92 гнездящи вида птици, от които 16 са включени в

Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC)

(BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в

Европа съответно в категория SPEC2 - 11 вида, в SPEC3 - 30 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания

за 27 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки

за защита. От тях 25 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Мястото е едно от най-важните в

страната от значение за Европейския съюз за орела змияр /Circaetus gallicus/, малкя орел /Hieraaetus pennatus/,

синявицата /Coracias garrulus/ и полската бъбрица /Anthus campestris/. То е с европейско значение за гнездящия тук

пчелояд /Merops apiaster/, чийто гнездови популации на територията на платото са значителни. Никополското плато

поддържа представителни гнездови популации на група от застрашени видове, като чериня щъркел /Ciconia nigra/,

белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, осояда /Pernis apivorus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, черночелата

сврачка /Lanius minor/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/. В района на Никополското плато се срещат 15

вида редки и ендемични растения, повечето от които са със степен характер. Тук са открити и едни от най-

многочислените колонии на лалугера /Spermophilus citellus/ в Северна България.

Никополското плато е заобиколено от селища с добре развита инфраструктура и разнообразни земеделски практики.

Има няколко селища и на територията на платото. Североизточната част на територията граничи с град Никопол.

Цялата територия е лесно достъпна за хората и местообитанията значително се влияят от земеделие, животновъдство,

и развитие на инфраструктурата. Пашата се осъществява в близост до селищата. Отдалечените пасища не се използват

пълноценно поради намаления брой селскостопанси животни в сравнение с миналото. По тази причина ливадите и

пасищата биват изоставени, което води до бърза сукцесия и влошаване на ключови за птиците местообитания. Други

дейности, предизвикващи влошаване на ценни местообитания, са бързото изграждане на каменни кариери (главно

незаконни) през последните две години, както и лошото управление на отпадъците. Горите в голяма степен са

засегнати от интензивни горско-стопански дейности, пожари и залесяване с неприсъщи за района видове. Изсичането

на крайречните гори по поречието на река Осъм може да доведе до пълното унищожаване на този тип местообитание.

Мястото е уязвимо от развитието на промишлеността, урбанизацията, разрастването на пътната мрежа, както и

изграждане на ветрови генератори. Тези дейности могат да нанесат сериозни щети върху местообитанията. Преки

заплахи за птиците са бракониерството (вземането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване на

грабливи птици и сови, използване на капани), движението с моторни превозни средства извън пътищата

(включително т.нар. “off road”) и други.

Около 18% от територията на Никополското плато попада в природен парк “Персина”, обявен през 2000 г. за

опазване на забележителни екосистеми, характерни за река Дунав. В парковата територия са включени още две

защитени местности и една природна забележителност (пещера). През 2005 г. територията е обявена от BirdLife

International за Орнитологично важно място.

БДЗП/Бърдлайф България. 2005. Национална банка за орнитологична информация 1998 – 2005. Българско

дружество за защита на птиците;Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т.2:

Животни. София. БАН;Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал.3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от

Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици;Костадинова, И., М. Михайлов,

(съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София,

80с.;Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрадаляне на Орнитологично важни места от значение за

Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на

биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София 533-548.;МОСВ,

2005. Архив на защитените територии в България. База данни (непубл.);Петков, Н. 1997b. Съвременно състояние

на белооката потапница (Aythya nyroca) в България. Дипломна работа, Биологически Факултет при СУ “Св. Кл.

Охридски”, София, 104 с.;Петров, Ц. 1997b. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна Министерство на Околната Среда и Водите

поредица, Книга 2, БДЗП, Пловдив.;Петров, Ц., П.Янков, Т. Мичев, Б. Милчев, Л. Профиров. 1991. Министерство на Околната Среда и Водите

Разпространение, численост и мерки за опазване на черния щъркел, Ciconia nigra (L.) в България. – Изв. муз. Ю.

България, Т. 17, 25-32.;Шурулинков, П., Р. Цонев, Б. Николов, Г. Стоянов, Л. Асенов. 2005. Птиците на Средна

Дунавска равнина. София, 120 с.;Янков, П. 2002.(ред.). Световно застрашени видове птици в България.

Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, Кн. 4, София:

204-219.;BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and

BirdLife International, 695pp.Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation

status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation Series No. 12).373pp.;BSPB/BirdLife

International. 2005. World Bird Database – Important Birds Areas.Bulgaria. Cambridge. (unpublished);Kouzmanov, G.

1996. L`Aigle pomarin Aquila pomarina en Bulgarie. – In: Meyburg, B.-U. & R. D. Chancellor eds. Eagle Studies.

World Working Group on Birds of Prey (WWGBP), Berlin, London & Paris, 319-326.;Michev, T., Tz. Petrov, L.

Profirov. 1989. Status, breeding, distribution, numbers and conservation of the White Stork in Bulgaria; Petkov, N.

1998a. Current Status of the Ferruginous Duck (Aythya nyroca) in Bulgaria. – Partimadar, 6-7, MME, Budapest, 44–49.;

Osieck, E. 2000 Filling in the requirements of the EU Birds Directive: Lessons from the ‘Dutch Case’“. In: European IBA

Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 86-99;Shurulinkov, P.,

B. Nikolov, R. Tsonev. 2001. On the distribution of the Black-headed Bunting (Emberiza melanocephala) in Bulgaria. –

In.: Tryjanowski P., Osiejuk T., Kupczyk M. (Eds). Bunting studies in Europe. Bogucki Wyd. Nauk., Poznan, 81-87.

Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied in IBA

2000“ In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 12-

16

Име Категория Т %

СКАЛНАТА ЦЪРКВА Природна забележителност + 0.00

ПЕЩЕРА НАНИН КАМЪК Природна забележителност + 0.01

ПЕРСИНА Природен парк * 19.50

КИСЕЛЕЦ Защитена местност + 0.05

ПЛАВАЛА Защитена местност + 0.10

ОВМ Друго междунардно значение = 100.00

100 Култивация A - 70

140 Паша B - 30

162 Изкуствено залесяване B - 10

164 Горскостопански сечи A - 10

180 Изгаряне C - 5

230 Лов C - 30

301 Кариери A - 10

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B - 20

502 Пътища, автомобилни пътища C - 10

870 Диги, насипи, изкуствени плажове, общо B - 10

BG0002074Никополско плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

Извън обекта:

6.2. УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЕКТА

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

941 Министерство на Околната Среда и Водите Наводнения B - 10

160 Обща управление на горите A - 20

852 Изменения в структурите на водните потоци във вътрешността A - 10

900 Ерозия C - 50

Код Име Инт. Възд.

100 Култивация A -

162 Изкуствено залесяване A -

164 Горскостопански сечи A -

180 Изгаряне C -

230 Лов C 0

300 Добив на пясък и чакъл B -

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B -

502 Пътища, автомобилни пътища C 0

870 Диги, насипи, изкуствени плажове, общо B -

941 Наводнения B -

160 Обща управление на горите A -

852 Изменения в структурите на водните потоци във вътрешността B -

Интензивност: А - висока; B - средна; C - ниска

Въздействие: + положително; - отрицателно; 0 - неутрално

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

ВЕДОМСТВО, ОТГОВАРЯЩО ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЕКТА

ДЛ Никопол; РИОСВ Плевен, ул. "Александър Стамболийски" №1, П.К. 35, гр. Плевен 5800, тел. 064 804030,

факс 064 806951;Басейнова дирекция Дунавски басейн, ул. Васил Левски №1, ет.16, П.К. 1237; 5800 Плевен

УПРАВЛЕНИЕ И ПЛАНОВЕ ЗА ОБЕКТА

Брой Мащаб Проекция Бележки

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените други

защитени зони за опазване на дивите птици

са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие, докато тези на

близко разположените и/или припокриващи

зоната защитени зони за опазване на

природните местообитания и на дивата

флора и фауна не са показани.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.

(http://www.natura2000bg.org)