BG051РО001 03-0001-C0001 Проект „Никога не е късно за ново начало”, министерство на физическото възпитание и спорта

BG051РО001-5.3.03-0001-C0001

Проект „Никога не е късно за ново начало”,

МИНИСТЕРСТВО НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

С цел установяване степента на информираност на населението на Република България в трудоспособна възраст относно последствията за здравето от липсата на физическа активност и степента на готовност за промяна на нагласите в посока повишаване на физическата активност като начин за подобряване качеството на живот, бе проведено представително за населението на Република България на възраст от 18 до 65 години социологическо проучване.

Резултатите от изследването показват, че около 6% от българите на възраст между 18 и 65 години спортуват активно всеки ден. Като цяло, 19% са българските граждани, които се занимават със спорт по няколко дни седмично. От данните се вижда, че около 55% от българското население в активна трудоспособна възраст (18 – 65 години) изобщо не спортува. Спортните практики не присъстват в бита на около 54% от държавните служители и на 52% от заетите в частния сектор. Изобщо не спортуват една трета от младите на възраст между 18 и 25 години, около 48% от хората на възраст между 26 и 35 години, приблизително 57% от хората на възраст между 36 и 45 години, две трети от тези на възраст между 46 и 55 години и почти 71% от хората между 56 и 65-годишна възраст. Вижда се, че спортната активност сред българското население осезаемо намалява с нарастването на възрастта.

Резултатите от изследването показват, че 39% от хората в активна трудоспособна възраст поддържат добра физическа форма чрез спорт, ходене пеша или умерен физически труд. Това мнение се споделя сред около 40 на сто от заетите в държавния или частния сектор, сред 44% от мъжете и сред около 34% от жените, предимно сред младите на възраст между 18 и 35 години, както и сред 42% от висшистите.

17% от гражданите в активна трудоспособна възраст се занимават със спорт и различни видове физически упражнения в извънработно време по няколко пъти седмично, а 52% изобщо изобщо не се занимават със спорт.

Около 26% от гражданите в активна трудоспособна възраст споделят, че вече са загубили форма. Приблизително 35% никога не са полагали усилия за поддържане на добра физическа форма.

Съдейки по данните, висок е делът на неспортуващите, които и в работата си не извършват активна двигателна дейност – около 62%. Прави впечатление, че приблизително 59% от хората, които прекарват в седящо/неподвижно положение на тялото поне три четвърти от работното си време, не се занимават с никакви спортни упражнения извън работа.

От резултатите се вижда, че около 27% от българските граждани в активна трудоспособна възраст са подложени на физическо натоварване на своята месторабота. В същото време приблизително 44% считат, че в техния трудов процес отсъстват физически натоварвания. Това заявяват около 61% от държавните служители и 60% от заетите в частния сектор.

В извънработно време двигателната активност на около 59% от хората в трудоспособна възраст се изразява в разходка, на 52% - в домакинска работа, а на около 35% - в градинарство. Активна спортна дейност практикуват около 13 на сто от българските граждани на възраст 18 – 65 години. Прави впечатление, че хората, които не извършват двигателна активност през свободното си/извънработно време, считат, че основните пречки за това са липсата на изградени спортни навици (36%), липсата желание (33%) и липсата на свободно време (30%). Вижда се, че съществува необходимост от действия и мерки, насочващи вниманието на хората в активна трудоспособна възраст към ползите от двигателната активност.

Прави впечатление, че е висок делът на пушачите. Почти 45% от българските граждани в активна трудоспособна възраст пушат най-малко един път в седмицата. От данните се вижда, че мъжете пушат повече от жените. Приблизително 52% от мъжете и около 38% от жените пушат поне веднъж седмично.

Най-нисък дял на активни пушачи очтитаме сред хората на възраст 56 – 65 години (30%). От данните се вижда, че около 44% от младите (18 – 25 години) пушат поне веднъж седмично. Най-много са пушачите сред хората на възраст между 26 и 45 години – 51%.

Приблизително 58% от активните пушачи смятат, че водят здравословен или относително здравословен начин на живот. Въз основа на резултатите от изследването се вижда, че непушачите са в значителна степен по-активни в спортуването, отколкото пушачите.

Прави впечатление, че едва около 9% от българските граждани в активна трудоспособна възраст определят своята спортна култура като висока. Преобладаваща част от тях се занимават със спорт или различни видове физически упражнения в извънработно време поне един-два пъти седмично.

Като ниска определят своята лична спортна култура близо 43% от хората. Това са предимно хора, които не спортуват изобщо, хората на средна възраст между 36 и 55 години.

Обществените нагласи по отношение спортната култура на българина като цяло не са еднозначни. Преобладаващи са негативните впечатления – 53% от жителите на страната на възраст 18 – 65 години смятат, че спортната култура на българина е ниска. Положителни нагласи споделят едва около 3% от българските граждани.

Отчитаме, че около 31% от хората в активна трудоспособна възраст смятат, че имат изградени спортни навици и практики за физическа активност. Прави впечатление обаче, че около една трета от тях се занимават със спортни упражнения много рядко или изобщо не полагат усилия за поддържане на спортна форма. Едва около 40% от хората, които смятат, че имат изградени спортни навици, се занимават често със спорт. Видно е, че преобладаващата част от българското население (62%) няма навици и практики да спортува редовно. Резултатите от изследването показват, че дори сутрешна гимнастика се практикува едва от около 19% от хората в активна трудоспособна възраст. 69% заявяват, че не правят сутрешна гимнастика.

Около 44% от хората заявяват, че разполагат със свободно време за спортуване. Една трета от тях обаче изобщо не го оползотворяват за спорт. От данните се вижда, че около 37% от държавните служители, 36% от заетите в частния сектор, две трети от младите на възраст между 18 и 25 години заяват, че имат свободно време за практикуване на спорт.

Резултатите от проучването сочат, че поне веднъж седмично около 21% от българските граждани в активна трудоспособна възраст се занимават с физически упражнения вкъщи, а близо 12% - с колоездене. Приблизително 9% предпочитат ежеседмично да практикуват колективни спортове (футбол, баскетбол, волейбол и други), а около 8 на сто – фитнес и боди билдинг. Около 6 на сто предпочитат поне веднъж седмично да правят туристически излети и екскурзии.

Отчитаме, че делът на практикуващите редовно някакъв вид спортни упражнения е нисък. Почти всеки ден със самостоятелни занимания и упражнения вкъщи се занимават около 11 на сто от българските граждани, а близо 6% - с колоездене. Около 2% са хората, предпочитащи физически натоварвания посредством фитнес и боди билдинг и други 2%, спортуващи футбол, баскетбол, волейбол.

Резултатите сочат, че значителна част от българските граждани не отделят лични средства за занимания с физически упражнения, спорт и туризъм. Спортни екипи притежават около 49% от жителите на страната, а около 30% от хората имат велосипед. Една четвърт от жителите на страната в активна трудоспособна възраст имат топка за колективни спортни игри, а около 22% са оборудвани с туристическа екипировка. Около 17 на сто разполагат с уреди за физически упражнения при домашни условия.

Прави впечатление, че близо две пети от българските граждани в активна трудоспособна възраст не могат да посочат спорт, който биха желали да практикуват. Съдейки по данните, близо 17% биха желали да се занимават с плуване, но нямат тази възможност. Предпочитанията на около 13% са свързани с туристически излети и екскурзии, 13% биха искали да практикуват фитнес и боди билдинг, но са възпрепятствани, а близо 9 на сто – футбол, баскетбол, волейбол и други колективни спортове.

Според обществените нагласи, главните причини, които възпрепятстват хората да се занимават с физкултура, спорт и туризъм, са:

• 
  липса на свободно време (41%);
  
• 
  отсъствие на изградени спортни навици (21%);
  
• 
  липса на подходяща среда (17%).
  

Около 64% от хората смятат, че водят здравословен или относително здравословен начин на живот. Прави впечатление, че половината от тях определят тялото си като по-пълно от нормалното, 52% не се занимават със спорт или физически упражнения в извънработно време, а 58% пушат ежедневно.

Отчита се, че около 48% от хората смятат, че се хранят здравословно, а всеки десети спазва специален режим на хранене с цел отслабване.

Трябва да се отбележи, че въпреки липсата на спортни навици сред голяма част от българските граждани, самочувствието им е високо по отношение воденето на здравословен начин на живот.

От данните се вижда, че отношението на българските граждани в активна трудоспособна възраст към двигателната активност като основа на здравословния начин на живот е положително. 76% са съгласни със становището, че повишаването на физическата активност води до повишаване качеството на живот.

Съдейки по данните, близо 42% от хората смятат, че повишаването на физическата активност би довело до намаляването на съществуващите в момента здравословни оплаквания. Отчита се, че около една четвърт нямат мнение по този въпрос, а според други 30% няма да последва промяна в състоянието. Това показва, че съществува необходимост от провеждане на информационна кампания, акцентираща върху ползите от двигателната активност върху здравето.

Около 70% от гражданите в активна трудоспособна възраст смятат, че повишаването на физическата им активност би подобрила качеството им на живот. Приблизително 80% смятат, че са информирани относно ползата от спорта и физическата активност и влиянието им върху здравето, физическото и психическото състояние. Близо 77% споделят, че са запознати с последствията за здравето от липсата на физическа активност. Прави впечатление обаче, че приблизително 51% от тях изобщо не спортуват.

Отчита се, че 76% от хората са съгласни със становището, че повишаването на физическата активност би довела до повишаване качеството на живот. Приблизително всеки втори от тях обаче не полага никакви усилия за поддържане на добра физическа форма.

Въз основа на изготвената от проф. Атанасов скала за обща информираност, съставена въз основа на отчитането на степените на информираност относно наличието на условия за осъществяване на физическа активност, ползата от физическа активност за здравето, физическото и психическото състояние и ползата от повишаването на физическата активност за подобряване качеството на живот, отчитаме високи стойности на обща информираност сред населението в активна трудоспособна възраст. Благодарение на изградената скала за обща информираност отчитаме, че общата информираност относно ползите от двигателната активност е висока или много висока:

• 
  сред 88% от активно спортуващите минимум веднъж в седмицата и сред 58% от хората, които изобщо не спортуват;
  
• 
  сред около 70% от мъжете и 69% от жените;
  
• 
  приблизително 75% от държавните служители и 71% от заетите в частния сектор;
  
• 
  сред близо 82% от младите между 18 и 25 години; сред 73% от хората на възраст между 26 и 35 години; сред 70% от 36 – 45-годишните; сред 65% от 46 – 55-годишните; сред 60% от хората на възраст 56 – 65 години;
  
• 
  сред 77% от жителите на областните градове, сред 69% от жителите на по-малките градове в страната, сред две трети от жителите на селата и едва сред 58% от столичани;
  
• 
  сред 79% от хората, които прекарват повече от 4 часа средно на ден, седейки/стоейки на едно място.
  

Болшинството от хората (близо 89%) споделят становището, че държавата би трябвало да подпомага развитието на масовия спорт в България. Въз основа на данните от проучването може да се предположи, че провеждането на активна държавна политика за приоритетно развитие на масовия спорт у нас би срещнало широка обществена подкрепа.

Прави впечатление, че преобладават критични мнения относно ефективността на дейностите, извършвани от страна на държавата за подпомагането на спортните дисциплини. Около 70% от хората не са съгласни със становището, че се прави достатъчно за развитието на спорта у нас като цяло.

Съдейки по резултатите от изследването, оценката относно състоянието и условията за масов спорт в България е слаба. Приблизително две трети от хората в страната споделят критични нагласи. Около 45% са на мнение, че условия за масов спорт в страната са лоши и много лоши. Не повече от 11% от българските граждани отчитат, че условията за спорт са на високо ниво, а около 30 на сто ги оценяват като задоволителни.

Очевидно е, че според обществените настроения, състоянието на масовия спорт в страната е критично и не се прави достатъчно за развитието му. Вижда се, че очакванията на българските граждани са свързани с провеждане на стриктна държавна политика за подобряване състоянието на масовия спорт, за подобряване условията за спортуване.

Обществените нагласи за бъдещето на българския спорт не са еднозначни, а до известна степен – критични. Вижда се, че очакванията са свързани със засилване на ролята на държавата в управлението на спорта с цел подобряване условията за практикуване на спортни дейности, акцентиране върху изграждането на нови спортни бази и възстановяването на съществуващи такива.

Според гражданите в активна трудоспособна възраст, създаването на добри условия за развитието на масовия спорт в България е свързано с изграждане на спортни съоръжения, зали, площадки и велоалеи и – в обозримо бъдеще – с подобряване нивото на спортно обучение и физическа подготовка на децата в училище.

• 
  отдръпване на държавата от финансирането и управлението на масовия спорт;
  
• 
  липса на модерна,  достъпна и качествена среда за физическото възпитание, спорт и туризъм;
  
• 
  незадоволителното състояние на значителна част от спортните бази и съоръжения в страната, предназначени за масов спорт;
  
• 
  финансови притеснения, свързани с инвестиции в екипировка и регулярни тренировки по даден вид спорт;
  
• 
  липса на свободно време за спортуване.
  

Резултатите от изследването показват, че 68% от българските граждани в активна трудоспособна възраст са информирани относно спортните съоръжения, зали, стадиони, игрища, басейни или площадки в своето населено място. Съдейки по данните, в столицата и в селата е по-ниска степента на информираност относно наличието и достъпа до спортни съоръжения в сравнение с другите градове в страната. Около 56% от столичани са информирани относно наличието на спортни съоръжения, зали, стадиони, игрища, басейни и площадки в своето населено място. Информираността е по-висока сред жителите на областните центрове (74%) и градовете на страната (75%). Около 51% от жителите на селата споделят, че в техните населени места не съществуват спортни съоръжения.

Прави впечатление, че делът на незапознатите с наличието на спортни съоръжения в населено им място е по-висок сред хората, които по-рядко практикуват спортни упражнения.

От резултатите се вижда, че активно ползващи (поне веднъж седмично) спортните съоръжения са приблизително 14% от българските граждани в трудоспособна възраст. Около 56% изобщо не посещават спортните съоръжения в своето населено място – това са 58% от държавните служители, 57% от заетите в частния сектор, 35% от младите на възраст 18 – 25 години, 48% от хората на възраст 26 – 35 години, 55% от хората между 36 и 45-годишна възраст, две трети от хората на възраст 46 – 55 години и приблизително 71% от тези на възраст между 56 и 65 години.

В хода на проучването бяха изследвани основните комуникационни канали за провеждане на национални информационни кампании с цел установяване ефективността на разпространение на информацията. От резултатите се вижда, че българските граждани в активна трудоспособна възраст се информират относно ползата от спорта и физическата активност и влиянието им върху здравето обикновено от телевизията (63%), от вестниците (17%), от Интернет (15%), от разговори и събеседвания с близки и познати (14%), от личния си лекар (4%).

По отношение на телевизията хората предпочитат да се информират от Би Ти Ви (43%), Нова телевизия (29%), Канал 1 на БНТ (18%), Евроспорт (7%) и Диема (5%). Прави впечатление, че спортните канали не са добре застъпени и зрителите предпочитат да се информират относно ползите от спорта и физическата активност върху здравето от водещите телевизионни програми.

Гражданите в активна трудова възраст споделят, че се информират относно ползите от спорта върху здравето също така и от радиопрограмите на «Хоризонт» (5%) и «Дарик» (5%).

Основно хората се информират за ползите от спорта върху здравето от отделни статии в националните ежедневници «Труд» (8%), «24 часа» (7%), «Стандарт» (4%) и «Телеграф» (2%). Сред вестниците, чиято концепция акцентира върху спортни събития и здравословни теми, се открояват «7 дни спорт» (4%), «Меридиан мач» (2%), «Здраве» (2%).

По отношение на Интернет отчитаме, че хората в активна трудоспособна възраст, които се информират относно ползите от спорта и двигателната активност върху здравето от глобалната мрежа, предпочитат в най-голяма степен сайтовете http://sport.bg/ и http://www.sportal.bg/.

От данните се вижда, че около 49% от гражданите в активна трудоспособна възраст биха обърнали внимание на рекламен видеоклип, излъчван по телевизията. На 13% би им направила впечатление реклама върху билборд (13%), а 12 на сто биха се заинтересували, ако попаднат на информационна брошура. На близо 12% от хората би направила впечатление реклама в Интернет пространството, а на около 9 на сто – реклама във вестник или списание. Очевидно това са основните канали за достъп до информация, от които гражданите в активна трудоспособна възраст биха предпочели да се осведомяват относно провеждането на периодични спортни мероприятия в тяхното населено място.

Според близо една трета от хората в активна трудоспособна възраст, за да се създадат добри условия за развитие на масовия спорт в България, е необходимо да бъдат изградени нови спортни съоръжения, зали, бази, велоалеи и обновени наличните. Всеки пети смята, че е необходимао изготвяне на ефективна държавна стратегия за развитието на масовия спорт в България. Около 10 на сто от хората считат, че съществува необходимост от повишаването на спортната култура на хората, както и акцентиране върху обучението на децата на спортни навици. Приблизително 6 на сто от хората смятат, че е необходимо организирането на спортни мероприятия, реклама и разработване на мерки за информираност относно възможностите за практикуване на спорт.

Базирайки се на изготвената от проф. Атанасов скала за обща информираност, съставена въз основа на отчитането на степените на информираност относно наличието на условия за осъществяване на физическа активност, ползата от физическа активност за здравето, физическото и психическото състояние и ползата от повишаването на физическата активност за подобряване качеството на живот, можем да установим степента на обща информираност на населението в активна трудоспособна възраст. Според скалата на проф. Атанасов, при която 0 е стойността за най-ниска, а 1 – за най-висока степен на информираност, средният нормиран коефициент на общата информираност (СКОИ) на българското население в активна трудоспособна възраст между 18 и 65 години е 0.73.

Изчислявайки този коефициент за всяка една възрастова група на населението в активна трудоспособна възраст, установяваме, че с нарастването на възрастта отчетливо намалява степента на информираност, както е видно от таблица А:

Въз основа на регистрирания нисходящ тренд може да се допусне, че съществува необходимост от разработване на мерки за повишаване степента на информираност относно ползите от физическата дейност и възможностите за практикуване на спорт сред хората на средна и на по-висока възраст.

При изчисляването на СКОИ в зависимост от пола, не регистрираме значими различия в стойността му. От таблица Б се вижда, че няма съществена разлика в степента на информираност относно ползите от физическата дейност и възможностите за практикуване на спорт сред мъжете и сред жените:

Анализирайки стойностите на СКОИ в зависимост от местоживеенето, отчитаме най-висока степен на информираност сред жителите на областните центрове на страната (0.80). Сред жителите на градовете (0.72) отчитаме стойност, близка до средното ниво на обща информираност за страната, а сред жителите на селата СКОИ е 0.70. Прави впечатление, че в столицата степента на информираност е най-ниска – 0.65. Данните са представени в Таблица В:

Вижда се, че степента на информираност относно ползите от физическата дейност и възможностите за практикуване на спорт е по-ниска в столицата и селата в сравнение с тази в областните центрове и градовете на България. Но, както установихме по-горе, 51% от жителите на селата споделят, че не съществуват спортни съоръжения в техните населени места. В същото време София предлага значително повече възможности за практикуване на физически упражнения и спорт, но въпреки това степента на информираност сред жителите на столицата е най-ниска.

• 
  подобряване на информационната среда в областта на възможностите за ангажиране на хората с активни физически упражнения и спортни занимания;
  
• 
  разгръщане на широка рекламна кампания, целяща повишаването на спортната култура сред жителите на столицата;
  
• 
  организиране на повече спортни мероприятия в населените места и подобряване възможностите за практикуване на масов спорт.
  

• 
  Около 55% от българското население в активна трудоспособна възраст (18 – 65 години) изобщо не спортува.
  
• 
  17% от гражданите в активна трудоспособна възраст се занимават със спорт и различни видове физически упражнения в извънработно време по няколко пъти седмично, а 52% изобщо изобщо не се занимават със спорт.
  

• 
  Приблизително 44% от хората посочват, че на своята месторабота нямат физически натоварвания.
  
• 
  Хората, които не извършват двигателна активност през свободното си/извънработно време, считат, че основните пречки за това са липсата на изградени спортни навици, липсата желание и липсата на свободно време. Очевидно съществува необходимост от действия и мерки, насочващи вниманието на хората в активна трудоспособна възраст към ползите от двигателната активност.
  
• 
  53% от жителите на страната на възраст 18 – 65 години смятат, че спортната култура на българина е ниска.
  
• 
  Преобладаващата част от българското население няма навици и практики да спортува редовно.
  
• 
  Около 44% от хората заявяват, че разполагат със свободно време за спортуване. Една трета от тях обаче изобщо не го оползотворяват за спорт.
  
• 
  Главните причини, които възпрепятстват хората да се занимават с физкултура, спорт и туризъм, са липса на свободно време, отсъствие на изградени спортни навици и липса на подходяща среда за практикуване на спорт.
  
• 
  Въпреки липсата на спортни навици сред голяма част от българските граждани, самочувствието им е високо по отношение воденето на здравословен начин на живот.
  
• 
  76% са съгласни със становището, че повишаването на физическата активност води до повишаване качеството на живот.
  
• 
  Около 70% от гражданите в активна трудоспособна възраст смятат, че повишаването на физическата им активност би подобрила качеството им на живот.
  
• 
  Приблизително 80% смятат, че са информирани относно ползата от спорта и физическата активност и влиянието им върху здравето, физическото и психическото състояние.
  
• 
  Близо 77% споделят, че са запознати с последствията за здравето от липсата на физическа активност.
  
• 
  76% от хората са съгласни със становището, че повишаването на физическата активност би довела до повишаване качеството на живот. Приблизително всеки втори от тях обаче не полага никакви усилия за поддържане на добра физическа форма.
  
• 
  Преобладаващата част от хората споделят становището, че държавата би трябвало да подпомага развитието на масовия спорт в България. Въз основа на данните от проучването може да се предположи, че провеждането на активна държавна политика за приоритетно развитие на масовия спорт у нас би срещнало широка обществена подкрепа.
  
• 
  Според обществените настроения, състоянието на масовия спорт в страната е критично и не се прави достатъчно за развитието му.
  
• 
  Политиката за изграждане на физическа и спортна култура сред българските граждани в активна трудоспособна възраст не е на необходимото ниво. Пречките са много и от различно естество:
  
  • 
    отдръпване на държавата от финансирането и управлението на масовия спорт;
    
  • 
    липса на модерна,  достъпна и качествена среда за физическото възпитание, спорт и туризъм;
    
  • 
    незадоволителното състояние на значителна част от спортните бази и съоръжения в страната, предназначени за масов спорт;
    
  • 
    финансови притеснения, свързани с инвестиции в екипировка и регулярни тренировки по даден вид спорт;
    
  • 
    липса на свободно време за спортуване.
    
• 
  Активно ползващи (поне веднъж седмично) спортните съоръжения са приблизително 14% от българските граждани в трудоспособна възраст.
  

• 
  Българските граждани в активна трудоспособна възраст се информират относно ползата от спорта и физическата активност и влиянието им върху здравето обикновено от телевизията (63%), от вестниците (17%), от Интернет (15%), от разговори и събеседвания с близки и познати (14%), от личния си лекар (4%).
  
• 
  От данните се вижда, че съществува необходимост от:
  

• 
  създаване на условия за развитие на масовия спорт в България;
  
• 
  изграждане на нови спортни съоръжения, зали, бази, велоалеи и други, обновяване на съществуващите;
  
• 
  изготвяне на ефективна държавна стратегия за развитието на масовия спорт в България;
  
• 
  изработване на мерки за ефективно повишаване на спортната култура на българите;
  
• 
  подобряване степента на обучение на децата на спортни навици; развитие на възможностите за детско-юношески спорт;
  
• 
  организиране на спортни мероприятия, реклама и разработване на адекватни мерки за информираност относно възможностите за практикуване на масов спорт.
  

• 
  С нарастването на възрастта отчетливо намалява степента на информираност относно ползите от физическата дейност и възможностите за практикуване на спорт.
  
• 
  Няма съществена разлика в степента на информираност относно ползите от физическата дейност и възможностите за практикуване на спорт сред мъжете и сред жените.
  
• 
  Степента на информираност относно ползите от физическата дейност и възможностите за практикуване на спорт е по-ниска в столицата и селата в сравнение с тази в областните центрове и градовете на България.