“Би трябвало да ни е станало ясно, че заниманието с театър е необятно, че
Библиография за Анатолий Василиев
Изтегляне 1.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използвана литература
- 4. ”От празника към жертвоприношението в театъра на Пинтър”, Жана Андре Нелсон, ТБ, кн.2, 1987г.
Библиография за Анатолий Василиев
“Режисурата – авторска професия” – разговор на Любомир Костов с А.В.
Използвана литература 1. ”Огледала”, Еt cetera, София, 2000г. 2. в. “Възраждане”, ”независим опозиционен седмичник”, “Великата русенска стена”, Стоян Камбарев, 11.07.1990г. 3. Алън Роб-Грийе, “Миналата година в Мариенбад” стр. 314, Народна култура, София, 1985г. 4. ”От празника към жертвоприношението в театъра на Пинтър”, Жана Андре Нелсон, ТБ, кн.2, 1987г. “Текст-представление”, ТБ, бр. 4-5, 1987г.
6. “Моят живот в изкуството”, Станиславски. К.С., С., “Наука и изкуство”, 1976г.; “Работата на актьора върху ролята”, “Наука и изкуство”, 7. Зингерман, Б., “Очерки истории драми ХХ века”, М., “Наука”, 1979г.
(оригинална, нередактирана версия) I Разпределение: (в Сатиричния театър, 1996г.) Олга – Мария Статулова Маша – Снежина Петрова Ирина – Албена Павлова Наташа – Десислава Тенекеджиева Анфиса – Пепа Николова Ферапонт – Велизар Бинев Чебутикин – Димитър Георгиев (Пушо) Вершинин – Тодор Близнаков Андрей – Николай Костадинов Кулигин – Стефан Стефанов Тузенбах – Георги Кадурин Сольоний – Христо Гърбов (начало – 26.04.1996г., 9.30 часа, петък) … II. Разпределение: (в Театър “София”, 1997г.) Олга – Бойка Велкова Маша – Снежина Петрова Ирина – Лилия Лазарова Наташа – Десислава Тенекеджиева Андрей – Ивайло Герасков Вершинин – Веселин Мезеклиев Тузенбах – Георги Кадурин Кулигин – Петър Русев Сольоний – Деян Донков (студент от НАТФИЗ) Ферапонт – Николай Антонов Чебутикин – Богдан Глишев
Принципът на паралелно протичащи действия! Да не се заучава предварително текста! Монтажна работа. Редактиране. Предлага дебат по редактирането. Промисля всяка дума, иска съвет, вслушва се в другите, иска мнението им. Предлага им договаряне за обръщенията в текста, защото “са” и “играят” семейство. Обяснява им всичко, дава им максимално изчерпателна информация за ситуациите, думите, и т.н. Учи ги в процеса на заедното обмисляне. Всички вземат участие в обмислянето на всяка реплика. (“Аз ти предлагам…”, “Как е по-добре?…”, “Не е ли по-добре?… “На мен това повече ми харесва, но важното е на теб да ти е удобно!”, “Опитай! Пробвай така!”, “Прав си!”, “Кое те тормози?” - Стоян) Влизат, излизат, тихо, на пръсти. Той не им пречи и не реагира на шума и дразненията. Стоян говори в 1 л., ед. ч. – “Да направим…”, извинява се, когато ги прекъсне и ги забави повече с обясненията. Разделя действието на епизоди. Тук още не става въпрос за интонация, търси се смисъла в думите, ключът за образите, отношенията. Мимоходом покрай репликите, Стоян прави анализ на героите. Прозоров е хазартен тип. Стоян обяснява това като разказва историята на собствения си брат – авантюрист. Стоян говори на актьорите за персонажите така сякаш ги познава, живял е с тях, бил е с тях и сега просто си спомня и разказва. Той познава персонажите, но не и актьорите. На втората, третата от “техническите репетиции” Стоян се поотпуска и свиква с тях. Усмихва се повече, пуска шеги, изравнява се постепенно с тях, влиза в техния език. Появява се разглезена актриса. Стоян не й обръща внимание. Не я назидава, а просто си трае и пак постига своето, налага се над нея неусетно. “Аз не си измислям! Така е преведено!” – Стоян за първи път леко повишава тон. * * *
Стоян говори за това, че няма нито една идея, която да звучи убедително в тази ситуация “края на века”. Говори за това, че “3 сестри” са извън времето си и мястото. Какво казва тази пиеса днес. Говорят за “звученето” на пиесата. У актьорите се пораждат въпроси за техните герои, за общите отношения между тях, за цялостния замисъл. Репетициите са още на етап “техническо четене” (до IV действие) на пиесата. Стоян ги изслушва внимателно, но задържа отговорите си за общия замисъл. Директният въпрос за ролята той веднага парира и отлага за следващия етап. Те май още не му вярват. Срещу него като че ли се надига глас, защо се прави всичко това. Стоян разказва за Олга Книпер и пуска следния лаф: “Олга Книпер – тази Йоко Оно на руския театър”. Той като че ли крие някаква тайна. Те го питат “За какво ни е това?, а той им отговаря: “Ще видим! Ще видим!” 26 март, 1997г. Край на техническата работа. Работи се върху пиесата. Дели се на смислови части.
Изясняват се отношенията между героите. Стоян прави характеристика на героите в тази начална ситуация и въобще. Празникът на Ирина. Тя единствено живее в “сега”, защото това е нейния празник. Маша “не е тук”, “сега”, тя е вън от ситуацията. После ще влезе с гръм в нея. И миналото и сегашното не я занимават. Тя е свободна, вън от нещата. Но не е иронична. Отказва да бъде въвлечена в семейния си живот, професионални занимания, някакъв кръг. Тя няма задръжки. Маша вярва, че еманципацията не е възможна и не я търси. Тя доброволно слага свободата си в краката на един човек. Олга – копнежите й. Сцената е от летящ старт. Има напрежение. Това не е идилична картина. Стоян им разказва сцената. Обяснява им каква е ситуацията. Разнищва конфликтите, поведението. Всичко го слушат. Той ги учи. Четат същия откъс след неговите обяснения. Работи се по репликите. Стоян пита актьорите за това как те разбират нещата. Изясняват си смисъла и звученето на репликите.
II.откъс – “Поругаването на Вершинин пред Ирина”. Вмъква се една кратка, неочаквана, несвързана със ситуацията реплика на Сольоний. Прави се пълна характеристика на този герой. Стоян обръща внимание най-много на него. Дават се варианти на ситуацията. Всеки има правото да даде мнение, но Стоян води мисленето им, насочва ги. Но ги и изслушва. Някой разказва виц, близък до ситуацията.
Нищят образа на Андрей. Фантазиите на Ивайло Герасков са много силни. Той има много силен усет за ролята си, но този усет е съвсем различен от този на Стоян. Двамата говорят като равностойни партньори. Кой ще се наложи? Ивайло не чете пиесата си вкъщи. Старае се да работи само тук. Нарочно. Разсъждава се около образа, който не присъства пряко в действието, но се говори за него. Този образ е ключ към образа на Андрей. Чрез отношението към Протопопов се изгражда образа на Андрей. Чете се откъса. Актьорите постигат нещо изключително! Случва се нещо неочаквано. Стоян ги слуша и се радва като дете. Страх го е да ги прекъсне. … Сцената “Маша – Вершинин” Веско (Мезеклиев) – “Според мен сцената няма нужда от анализ, тя има нужда от технология”. Стоян – дълго мълчание. Четат отново. Стоян никога не казва директно, че нещо не му харесва. Само намеква. … Сцената “Тузенбах – Ирина” (или “Влюбен картоф”) Когато на Стоян му харесва и е доволен, той се увлича и гледа артистите в очите. А, ако не е удовлетворен, забива глава в текста. Стоян сравнява сцената с играта на шах. Наблюдавал е шахматистите пред Народния и ги дава за пример като ключ за поведението в тази сцена. Диалогът, спорът са като спорт с наблюдатели, които пускат реплики. Как говорят актьорите за ролята си? Като за “Той”, “Тя” или “Аз”? Режисьорът задължително говори в 3 л., ед. ч.! Веско Мезеклиев говори за Вершинин в “аз” –форма. … Стоян дава пример с игра на деца, които са много жестоки един към друг, защото са големи егоисти. За друга сцена, Стоян дава пример със салон за игри, занимания по интереси на групички. … 30.03.1997 I репетиция с мизансцен. Маркиран декор, маркиран реквизит. Жените – с поли. Дойде времето на сценографа. Той “обзема пространството” на режисьора”. На свой ред той ги въвлича в своята си игра, омагьосва ги с представите на собствените си визии и фантазии. Актьорите питат като деца. Разказът на сценографа изгражда нов свят, съвсем непознат и различен. “Пуска се мъгла”, в която трябва да играят. Те играят в неяснота. Репетицията започва отново с текста, който вече е научен. Всеки се движи, както иска. Още няма мизансцен. Движенията се мотивират от “психически мутации”, а не от отношение към света, другите. Стоян разказва за жената пред Унгарския център, която е наблюдавал. Дава я за пример на “отнесено” движение. (Това е една жена, която е луда, стои на автобусната спирка и брои автомобилите, без въобще да забелязва какво става около нея. Игнорирайки “нормалния” свят.) Стоян няма предварително решен мизансцен. В момента пробват варианти. … 01.04.1997 Мизансцен при маркиран декор. Все още на камерна сцена. Стоян търси правилното решение на движението. Поставя сценични задачи, за да види реакция. Когато мизансценът зацикли, изведнъж всички намират някакво решение и се стремят да го пласират. Изявяват се като режисьори. Не всички вникват в изискванията на Стоян. Не го разбират или не искат да го разберат, държат си на своето. Но то не минава, защото Стоян несъзнателно (за тях) ги убеждава в собствената си правота и …те му се подчиняват. Решенията им увисват, но това пък ги мобилизира и ги въвлича в играта. В момента на правене на мизансцен, актьорите се превръщат в марионетки, защото режисьорът ги поставя ту тук, ту там. Движенията се връщат, повтарят. На текста не се обръща голямо внимание. Мизансцените – групи, скупчвания, разбиване на групи. Единични хаотични движения. Изключително значение на разпределението на актьорите в пространството. … Отчуждението от ролята. На репетициите на маса за персонажите се говори все още като за други. Актьорите ги усещат като нещо друго, а не като себе си и по време на правене на мизансцена. Съвсем инцидентно от време на време някой изтърсва “аз”, вместо “той/тя”. Още никой не е “влязъл в ролята”. Може би, защото те се движат още като актьори. Тепърва се мисли как ще се движат героите им. Ролята-дете е родена чрез текста, но това дете трябва да се учи да ходи, да се движи – ето това е правенето на мизансцен. Единственият артист, който казва “аз”, вместо “той” (Веско Мезеклиев) поражда у режисьора подобно отношение. Той не му вика по име, а “твоя човек”. (“Как ще реагира твоя човек, ако…?”) Рядко се обясняват състояния и чувства, обикновено се изясняват отношения, конфликти, ситуация. … 08.04.1997 (голяма сцена, маркиран декор) Повтарят се вече правени мизансцени. Изчистват се. Не всички имат еднаква памет за направеното. Когато говори Стоян и разяснява ситуацията, е абсолютно тихо. Той търси верния за спектакъла мизансцен. … Важно е “влизането” на нов герой. Необходима е адекватна реакция в ситуацията, в която попада. Оценката на новия човек! III Разпределениe: (в театър “София”, февруари, 1998г.) “Сестриада” Олга – Бойка Велкова Маша – Снежина Петрова Ирина – Лилия Лазарова Андрей – Цветан Алексиев/Николай Костадинов Сольоний – Деян Донков Вершинин – Наум Шопов/Тодор Близнаков Тузенбах – Виктор Бисеров Чебутикин – Богдан Глишев/Васил Димитров Кулигин – Николай Урумов Федотик – Виктор Калев Роде – Михаил Милчев Анфиса – Майа Остоич Наташа – Десислава Тенекеджиева Ферапонт – Николай Антонов Вершинина – Светлана Славова Помощник-режисьор – Диана Кондева Сътрудници – Кремена Димитрова, Гергана Ботева, Стойко Ангелов (репетиции на маса – 19.02.1998) При Стоян репетициите на маса са много важни. Водят се педантично, детайлно, стриктно. Обикновено са повече от обичайните необходими репетиции на маса. … 20.02.1998 Всяко действие си има своята рубежна точка, фокус, към който се стреми. Гласи се празник – там, в непроницаемото (пространство), зад голямата стена. Първото пространство е транзитно. Всички са устремени към “салона/празник”. В Първо действие – именният ден на Ирина (по-важен е от рождения ден); Второ действие – Сирница (маскираните); Трето действие – пожарът (като контра празник), едно надбитово поведение, една по-висока степен… Четвърто действие – изпращането на военните. Смесени чувства – не само празнични, не само трагични. Пожарът – изгарят не само материални неща, но и задръжки, бариери. Отприщват се препънатите копнежи. … Първо действие – всички се подготвят за празника. Заедно с празника им и някакво безобразие, свинщина, осуетяване. Пиесата се занимава със статични неща, а не с вървенето към някакви цели. Има празнота. Статиката, обаче, не означава скука! При Чехов няма скука! Ресурсите не са впрегнати в една генерална цел, не е постигнат консенсус. Всеки дърпа нанякъде. Усилията са не толкова да се направи именния ден, а да се тръгне нанякъде – да се излезе от статиката. На сцената актьорите трябва да попаднат от летящ старт. Мотивацията не е само в текста. Ситуационно, надбитово играене. Още в първата сцена с трите сестри трябва да се заложи някакъв ключ, а не просто да се говори и мързелува, докато, там, оттатък се приготвя празника. Тук в тази сцена е заложен експлозива, който ще гръмне по-късно. Никой не мисли, че семейство Прозорови е деградирало и е в нещастие. Но съществува една каша, която тегне от фатализъм. Когато се играе началото, трябва да се има в предвид края.
… Наташа – Анфиса Анфиса държи къщата, тя се грижи за реда, тя е целесъобразността. Тя е основният противник на Наташа, която иска да влезе в тоя дом и тя “да държи ключовете” и да наложи своята целесъобразност. Има нещо вавилонско в цялата работа. Всички говорят на различни езици и накрая се разпръскват, разбягват. Езиците се употребяват, за да крият някакви тайни. “Чуждите” (на друг език – немски, френски, италиански) фрази държат любопитството в кондиция. Френскоговорящата Наташа влиза в тоя дом, за да направи “съкращения в щата”, да реформира. Анфиса има функциите на церемониал-майстор. Тя държи ключовете.
Олга – тя е в голяма криза, защото е и мъж, и баща и майка, и баба, защото работи, и на всичкото отгоре не е омъжена. Тя вижда опасностите преувеличено. Ирина – пренебрегва опасностите, прави се, че не ги забелязва, омаловажава ги.
Третата сцена – когато Ирина заговаря за труда, Тузенбах подема от нея темата. Това е един вид свалка. Говоренето за труда, идеята за труда, вероятно е “вложена” в главата на Ирина от Тузенбах, който иска да я примами с гръмки идеи. Четвъртата сцена – Маша забързва темпото и “изпуска” енергията. Стоян: (на Снежина Петрова) “Ти сама не можеш да го постигнеш. Не се мъчи. Това аз трябва да го постигна заедно с всички вас.” Застоят се разколебава. Изведнъж се сменя темпото. Забързан ритъм. Избухва първата бомба – Маша си тръгва. Чебутикин отива за подаръка, Анфиса влиза, Сольоний си бръщолеви нещо. Извенъж стават 100 неща едновременно и бързо. Насъбралата се енергия се разпръсква на всички страни. … 21.02.1998г Когато се включи Наум Шопов, настъпва паника. Когато той чете, всъщност играе, а другите маркират, мънкат, дръпват рязко назад. Неговитв сцени минават без поправки. Стоян: “Ние няма да правим “костюмирана” пиеса, не целим да възстановим някакъв бит, някаква бивша житейска, културна или каквато и да е действителност. Това не значи, че ще правим условна пиеса.” Наум Шопов прави пълен анализ на явлението Вершинин. В случая, търсейки ключа към собствения образ. Той изземва несъзнателно функциите на режисьора, който разяснява ситуацията и обстоятелствата около появата и действията на съответния образ. Ники Урумов прокарва хипотезата, че Андрей е незаконороден син на Вершинин и госпожа Прозорова, защото Вершинин помни трите сестри, а него – не. Работи се бавно, на парче. Обсъждат се реплики, думи, възможности, обстоятелства. Стоян дава прекомерна свобода на разсъжденията, които на момент с превръщат в свободни съчинения от страна на актьорите. Дали и как тези отклонения ще се използват, ще дадат ли някакъв резултат?!
Стоян: “Безсмислено е да искаме от Цветан Алексиев да правим тих и смутен човек! Андрей трябва да е безпардонен, непукист.” (по повод провокациите на Маша спрямо Вершинин) “Ние трябва да изследваме как провокациите стигат до нещо.” Наум Шопов: “Не искам да дърпам ролята към себе си, искам аз да отида при нея!” Според него има много възможности за ролята, но той избира да бъде човек, който привлича и придърпва аудиторията с прелестни словесни излияния. Всички се опитват да разнищят правилен ли е този нюанс. Н.Ш. леко се гневи, защото вече направил решението си за този момент, а ситуацията е интересна за всички и те си позволяват да коментират и да го разколебават.
Ники Урумов разпитва Стоян за Кулигин, така сякаш той го познава. … 22.02.1998г. Любовната сцена между Ирина и Тузенбах. Виктор дава своето разбиране и версия на сцената. Но като че ли не е съвсем убедителен. Стоян също не знае точно как ще изглежда тази сцена, затова им казва: “Я, дайте да го видим пак!” При повторното четене актьорите вече дават своята интерпретация. Това подейства като повод за решението и разсъжденията на Стоян. Той се хваща за нещо от тяхната игра и оттам извежда обяснението. Следва сцената с Наташа. Деси си изчита репликите, когато свършва Стоян започва обясненията, разгадава ситуацията. Деси го парира като му казва: ”Това ще го решим после.” Стоян за пръв път се ядосва и казва: “Не, тук аз решавам! Ще го направим сега!” … 24.02.1998г. (частична) Ферапонт и Андрей. Обсъждат се двата образа. Всички партньори плюс Стоян са равностойни в обсъждането. Стоян отново търси енергетично решение. Механика. За него в тази сцена е важна статиката. Сцената между Наташа и Андрей в края на първо действие е огледална на тази – разменяне на активности. Понеже за Стоян са важни движенията, мизансцена, пространствената конфигурация, пластиката, то сега, тук, на репетициите на маса той търси и гради мотивациите, отговарящи адекватно на съответните движения и мизансцени. … 25.02.1998г. Маша – Вершинин. В края на първо действие има групиране. Героите се появяват по двойки (във второ). Това ни подготвя за второ действие – празника с маскираните (Сирница). Преобладава някакво приповдигнато театрално настроение в дома на сестрите. Работи се технически по текста, но сцената се получава на прима виста. Наум просто няма нужда от наставления и обяснения на мотивациите.
Стоян разказва поредица от истории за пример:
Защо той разказва три последователни истории, които имат съвсем малко нещо общо с работата? … Възможните обръщения на Стоян към съответния актьор/персонаж:
Сцената “Ирина –Тузенбах”. По повод зловещата шега, която Тузенбах си прави, Стоян дава пример с приказките на Вилхелм Хауф. Малко преди това, отклонение на тема “Утопии”. И тук се завързва разговор с невероятни политически и исторически компетенции по повод комунизма, евреите, немците, Пол Пот (тероризма) и т.н. Когато Стоян обяснява някоя сцена, той винаги я свързва, сравнява, съотнася към предишни подобни и последващи. Поддържа нишката на развитие на взаимоотношенията в обясненията си. … 26.02.1998 (частична) 27.02.1998 (обща, Второ действие) Сирница. Маскираните. Когато се поправят репликите, Стоян не се налага, защото не той ще ги произнася. Дава свобода всеки да избере сам каква реплика най-добре ще му стои в устата … 04.03.1998 (Трето действие) Олга, Маша, Ирина. Много сложна сцена, която затруднява работата по коригиране на текста…Стоян ги оставя сами да си поправят репликите. За него е важно не какво се казва като думи, словоред, а какво стои зад тези думи. Има малко страх от патетиката на някои реплики. Остава само формата им, изговарянето им е някакъв вид реакция, упражнение, а някакво смислено решение. Бойка: “Много е трудно! Това не трябва да е патетика, не трябва да е равно. Аз не знам какво е. Не го разбирам. Много е трудно.” Сцената от финала: Стоян: “Единственото, с което съм съгласен в този финал, е СТАТИКАТА.” Сравнява състоянието на сестрите в този финал със САТОРИ, свръхсетивност, хармония, съсредоточаване, просветление, прояснение, виждане на всичко в детайли… Бойка си записва състоянията и задава въпроси от типа: “Отчаянието в края на трето действие ли беше или на финала?” Докато Лили чете монолога на Ирина Стоян й задава провокативни въпроси, подмята й разни думички, за да насочи състоянието й в този момент, реакциите на собствените й думи, интонацията. Лили:” Ох, не мога да го кажа! Не разбирам к’ви ги приказва тая!” 05.03.1998 (монтировъчна) 06.03.1998 На сцена! Обяснява се сценографията и декора. (маркиран декор) Първата сцена с трите сестри. Актрисите се държат като деца. Разпитват Стоян за всякакви дреболийки, свързани с “къщата”, движенията. Глезят се. Декора, неговата странност ги провокира към странно поведение. Начало!
Нищо не е ясно. Те още не са влезли в телата на героините си и не знаят как да се движат, как да почнат. Бойка: “Аз тука права ли съм?” Вече говорят в 1л. Чувстват се като персонажи, но не знаят как изглеждат отстрани и затова постоянно разпитват. … Започва сцената. Стоян не им казва какво да правят. Снежина (Маша) става и ходи до пепелника. Стоян после я пита: “Маша, ти защо така ходиш – като на паници?”. Снежина (Маша): “Ами, не знам, нервно ми е.” Мизансценът коренно променя звученето на текста, смисълът му се преобръща. Текстът се убива, но заживява друг живот, по-различен от досегашния си. Стоян (към трите сестри): “Изпълнен съм с вяра към вас, ако се съмнявам, то аз се съмнявам в себе си.” … 07.03.1998 Стоян: “Всичко тук е много смешно. Нещата, които стават в този дом, са смешни и няма никакъв смисъл да търсим излишен драматизъм. Това всъщност е моя работа, мое задължение. Моят възглед за мизансцен е в липсата на мизансцен. Ние тепърва ще узнаваме възможностите на това пространство.” Стоян започва да се държи като дете. Радва се като стане мизансцена, който се получава спонтанно, почти на импровизация. Стоян започва да задава въпроси относно състоянието и мотивациите на съответния образ. Стоян: “Нещата, които се разбират защо се случват, са скучни неща. Тук ние търсим друго. Търсим всякакви сблъсъци. Предложение за сблъсък? Щом е сблъсък – може! Тези текстове са възможни само в неуместна ситуация. Ние това правим – търсим неуместна ситуация.” Всички актьори са равностойни на режисьора. Всяко предложение се изслушва., изпробва се всяка възможност. Стоян няма решение за образите (като мизансцен), и актьорите също нямат. Правят го в момента, изпробват, докато усетят, че става, докато Стоян усети, че е уместно. Това, което той знае, а те не знаят, е представата за цялото, връзката между отделните сцени, персонажи. Той има знание за цялото, за неговата логика и сега търси правилната, уместната конфигурация и нюанс на частите. (Тъй като това става много бавно, сред актьорите се появява нетърпение и нервност) Стоян: “Не ме коркайте! Не ме карайте да препускам! Няма да преминем към следващата сцена, докато не изпробваме всяка възможност за тази сцена. Докато не я направим на премиерно ниво. Докато не я изчистим максимално. Аз така работя.” … 08.03.1998 (Честит празник! Стоян не се интересува от такива “суетни” неща! Поздравява набързо и се захваща за работа.) Първа сцена – “Психология на човека от чакалнята.” Тази сцена е очакване. Цялото представление е чакане. Обсъждане на обстоятелствата, предшестващи и съпътстващи сцената. Стоян предлага решения (на Бойка): “Предлагам ти решение, което ще съживи част от текстовете ти, които иначе висят.” Днешната сцена се е работела и вчера, но някои от решенията се оказват неверни с оглед на днешните решения и следователно се отричат, поправят, изчистват. Сценична задача: Да се помисли за неща, които са характерни като реакции, поведение в чакалня! … 10.03.1998 Ирина – Тузенбах. (пропада поради неявяване на някои от актьорите) Стоян: “Чувствам се като жена, която чака реда си в графика, за да я ощастливят, за да е доволна. Но аз нито съм доволен, нито съм щастлив.” … 11.03.1998 Наташа – Андрей. (тук се успах, но репетиция всъщност нямаше) … 12.03.1998 Трите сестри и Анфиса. Вещите на сцената са толкова важни, че сглобяват частите на един образ. Вещта е част от човека. Стоян учи актьорите да мислят за вещите тук като част от себе си, като нещо с особени функции. Вещите предизвикват определено отношение. Те са заместител на персонажа, когато той отсъства. Стоян: “Трябва да се намери абсолютна плътност на спектакъла. Не трябва да има нито една излишна буква…Да говорим за представлението е като да говорим з неродено дете…Трябва да намерим максималната концентрация и мотивация, да си представим представлението.” … 17.03.1998 Стоян: “Всички неща, които са направени досега, може и да са верни, но може и да не са. Сега налучкваме стила, в който ще изградим това представление.” Най-после стигнахме пета страница! (етюд “Убийството на кибрита”) Край на първото парче. Пробва се текста на второто парче. Все още няма никакво решение. Търси се. Включва се на въоръжение въображението. Проблемът с предметите. Стоян прави дълги обяснения за взаимоотношенията. Това не е, за да се оспорят практическите решения, а за да мотивират нагласите. Трябва да се създаде подходящ фон на текста. В момента фонът е прекрасен, но текстът увисва. Трябва фон и текст да си паснат. Стоян: “Да си позволим да хипертрофираме дадено средство. Да видим неговите възможности.” … 18.03.1998 Стоян: “Посоката, която сме избрали дава възможност за индивидуално творчество на всеки един. Нашата задача е да постигнем консенсус. Етюдите трябва да се напълнят с обем, но не като този на “Война и мир”, защото прекалената обемност и съсредоточеност в етюда убива текста. Ние търсим нещо средно. Целта е не да правим говорилня. Ще ми се във всеки един момент всеки от тези персонажи да има собствен живот, но без основното (случващо се) да бъде убито. Всеки си има своя акция, свое очакване. (Затова сме в чакалня!)” Ирина – трябва да изложи своя манифест-изповед. Тя очаква именния си ден; Сольоний и Тузенбах – очакват ставането на Ирининия имен ден, защото Тя има имен ден. (Удобен повод за любовни обяснения); Олга и Маша – след новината за Вершинин, очакват самия него; Чебутикин – да подари самовара и да види реакцията от този “скъп подарък”; Чакат се да дойдат: Наташа (ужасът), Вершинин (интересът, любопитството), именния ден (самоварът, балът, масата). Стоян: (По повод на манифестите) “Хората в млада възраст си падат по манифестите. Така заявяват себе си… ”Ето го проблемът с формата. Тази форма не сме я избрали, тя просто се получи. Тя ни беше удобна, но в един момент ни стана тясна. Да видим как ще я напуснем!” “Текстовете на Чехов, пътувайки през ХХ век, днес стават сакрални. Всяко изречение звучи христоматийно, библейско. Но ние трябва да разберем ситуацията, която го е породила.” … 19.03.1998 Маша: ”Тук да остане ли това с цигарата – фалическия символ?” … Стоян: “Очакването на нещо и неговото неслучване ни прави живи. Прави възможно случването на случайностите. Очакване на нещо и реакциите от неговото неслучване.” … 20.03.1998 (с части от истинския декор) От това как ще потече една сцена зависи следващата. И, ако не потече в определена посока, не може да се мине нататък. “Тук трябва да го изпипаме, защото се вижда “белия конец”!” … 21.03.1998 (Маркиран костюм, първо действие) Стоян: “Хайде да видим как става! Ще видим какво ни е изгодно.” … 22.03.1998 Въвеждане образа на Андрей. Стоян: “ Трябва да се договорим за неговото поведение. Да решим какъв тип е той, как реагира на всичко. “ По отношение на играта на трите сестри досега Стоян няма намерение да променя нещо, а напротив – иска да култивира играта им, да я изчисти. Стоян: “Мъча се да чета без сантименти. Това е един неимпресионистичен текст. Той е експресионистичен.” Цецо: ”Извинявай, че аз така малко, неуверено, неубедително. Още не съм го усетил.” … 24.03.1998 Сцената с прислужницата и чакането. (тук съм аз, така че не мога да пиша) Как едно повтарящо се делнично поведение действа хипнотизиращо и става по-важно от монолозите на Кулигин. Влиза мистичният пласт. … 25.03.1998 Когато Стоян обяснява характера на движенията, той дава примери от живота. Как човек се държи в аналогични ситуации. Тези обяснения звучат малко нелепо, така сякаш актьорите не познават живота. Режисьорът има повече наблюдения, повече опит, повече познавателски и изследователски качества. Затова, когато стане въпрос за ординерни, обичайни неща от живота, режисьорът винаги има поглед за тяхното естествено протичане. В такива случаи обясненията звучат малко даскалски, от типа “Ти тези неща не си ги забелязъл, не ги знаеш.” Знанието и наблюдателността на режисьора използват усета на актьора. Бойка: (за сестрите) “Поведението им е безпардонно!” Стоян: “Какво означава “безпардонно”? Ти как го разбираш? Обясни ми го!” Тук става въпрос за уточняване на понятията. За обяснение, изясняване на смисъла на думите.” … 26.03.1998 Мизансцен с група. Общата координация, взаимоотношения и мотивация на цялостното, общо поведение на групата се постига много трудно. Всеки дърпа конците към себе си, мисли изключително само за своето си поведение, без да се отчита “ансамбъла”. Стоян: “Колективната психология на групата е колективна психоза – обвивка на един хаос. Трябва да се намерят индивидуалните белези, специфичния “мирис” на всеки един в групата. “ Търси се обертона на всеки един, характерното му поведение, реакции, живост във всяка една ситуация, независимо от участието си в нея. … 27.03.1998 (Честит празник! Двойна репетиция.) Второ действие. Ирина – Тузенбах. Стоян започва всяка репетиция с предисловие. Нещо като настройване на актьорите и едновременно с това разясняване на ситуацията, отношенията, възможното поведение. “Публиката” на репетициите е полезна. Често от реакциите й Стоян разбира, че дадена сцена е станала. Той се обръща към нея, за да види в очите им отношението към ставащото. Всяка хрумка се пробва, но се прави само, че в случая осигурява “печалба” за спектакъла. … 28.03.1998 Сцената с Федотик и Роде. Фотоапаратът! Поведението на хората пред обектива е някакво суетене, кокетничене, подчинение на човека с обектива. Той има невероятна власт над тях. Обективът е фалически символ. … 31.03.1998 Отначало първо действие. Стоян: “Събитията тук са реакциите, които сме намерили на репетициите, а не репликите. Не е важен текста. Тук няма пиеса, на която да робуваме.” Вкарването на нов персонаж е пауза за другите. (А не трябва!) … 01.03.1998 Стоян не харесва играта. Вижда му се семпла. “Играйте преувеличено! После ще уберем ненужното. Трябва да намерим верния тон! Сега играете малко импресионистично.” Снежина опитва варианти. Стоян: “Не ме интересува какво има в главата ти, но ми харесва това, което правиш. Струва ми се уместно… …Средството, което се използва, трябва да е много точно намерено, трябва да е правилно и точно използвано. Тези сцени трябва да се изчисляват изключително прецизно, иначе средството няма да работи, няма да си постигне ефекта… …Величествените и христоматийни текстове трябва да звучат нелепо, а не като лист, откъснат от пиеса. Трябва да звучат нелепи, за да станат реални.” Когато сцената не стане, т.е. Стоян не я хареса, той разказва сюжета на сцената, но по начина, който я усеща, с необходимото отношение, но като разказ (със свои думи). Стоян: “Сцената трябва неизбежно да се случи, да се породи, да тръгне от само себе си. от някакъв повод, знак, а не като част от пиесата. Всичко са навързани брънки и работата е да намерим верния начин да закачим, захванем тази сцена за нещо.” Сценичният разказ на Стоян се извършва в минало свършено време. (За декора): “От тези стени се получава кутия. Огромна кутия, която действа като лупа, увеличително стъкло. Всичко дребно се забелязва. Декорът е абсолютно чист, без финтифлюшки. Всичко изпъква на него. В тази кутия трябва да се чувствате по съвсем друг начин. Трябва да усещате това пространство с кожата си!” … 02.04.1998 Пледоарията на Стоян. По повод “конското” за закъсненията на репетициите, Стоян направи самопризнания. Нещо такова: “Когато човек има нещо в главата си и най-после го вижда ето тук, на сцената, да стъпва на крака, да става, прохожда, да се вижда, да е излязло вече от главата му, тогава трябва да се работи като при военно положение, за да се задържи “това нещо”. … 03.04.1998 (На Богдан Глишев, който се съпротивлява): “Довери се на моята интуиция за образа, защото, ако продължиш така, няма да се получи.” Богдан Глишев: “Добре! Сигурно е грешно. Спирам, щом не ти харесва. Няма да спорим. Кажи ми ти как да стане!” Стоян: ”Не сме дошли да се изпитваме.Така, както играеш, образът не е верен. Аз мога да говоря само за композиция на образа 3 месеца. Няма да ти казвам как да го направиш. Ти трябва да намериш как.” … Наташа – Андрей. Стоян: “Когато човек може да направи една материя по един, два, три различни начина, значи я владее. Затова трябва да се опитва какви възможности имаме.” Деси: “Добре, бе, Стояне, ти кажи, ти си режисьорът!” … 04.04.1998 Стоян: “Обсъжда се, че много се приказва. Това, което се приказва, се повтаря. Но се приказва, защото се налага.” … 07.04.1998 (Аз съм в ролята на помощник-режисьор) Парапетите са правила. Те задават начина на движение, пътя, траекторията. Който прескочи парапета, прескача правилата. Маша се качва върху тях – “плюя на правилата”. Стоян: (по повод на Ники Урумов) “Дал съм му свобода сега да се настанява. Осъзнавам опасността да изпадне в комизъм, защото той е склонен. После нещата ще се регулират.” Вж.: “Повест за разума” на Михаил Зошченко (библ. “Панорама”) … 08., 09.04. 1998 Маша – Вершинин. Диалог – размяна на философски тези, наподобяващ партия шах на гросмайсторите, играещи без дъска. … 10.04.1998 Сольоний – Тузенбах Сцената не е настанена. Това й е хубавото. 12.04.1998 Стоян: “ Аз се мъча да ми е интересно, не търся верността в пиесата според автора…Това поведение на персонажа е адски неподходящо, затова много ми харесва.” I действие – чакането на празника II действие – случване на чакането. Движение по спиралата. Маскираните са самите те. Всеки играе своя спектакъл, своята роля. Важна е не целта и нейното постигане, а превръщането на целта в средство, в процес, в ставане. … 14.04.1998 Групата, която се подготвя за посрещане на маскираните. “Да бъдеш гледан и да гледаш”. … В следващите репетиции не мога да пиша, защото съм на сцената с актьорите. И все пак, последните репетиции минават под надслов “аз съм режисьорът!”. Стоян става изключително любопитен какво става с всеки един от актьорите, какво мислят, какво ги дразни, притеснява, какво си говорят извън сцената. Има някаква инвазия от негова страна спрямо техния живот. От тяхна страна има една демобилизация и неподчиненост, както и страшно много самоинициатива. Те вече са научили “тайната” на представлението, загубили са любопитството да научават нови тайни. Сега се държат като учени и дават акъл на човека, който знае всичко и негодуват, когато той не приема техните предложения. Най-често повтаряната фраза: “Аз съм режисьорът!” … Тук моите записки свършват. Междувременно се смениха трима актьори. Чебутикин – Васил Димитров Вершинин – Тодор Близнаков Андрей – Николай Костадинов Причините за това – никой не разбра, но се досещахме. Стоян беше притиснат от времето, неговото лично и това на театъра и имаше нужда от хора, на които може да разчита. Имаше нужда от опора. Тези трима актьори бяха такава опора, заради опита, ерудицията и таланта си. Каталог: media -> Books media -> Curriculum vitae Georgi Merdzhanov media -> Отчет на разходите за държавно подпомагане на филмовата индустрия по бюджета на иа "нфц" за 2010 г media -> Организират четвърта Национална експертна среща media -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19 media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда Books -> Стоян камбарев огледала софия 2000 Изтегляне 1.36 Mb. Сподели с приятели:
|