Библейска Мисия "гедеон"


ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА - "НИКОГО ЛИ НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА?"



страница17/17
Дата09.08.2018
Размер1.33 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА - "НИКОГО ЛИ НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА?"

Бяха минали седем месеца откакто започнахме преговорите за "Виктория", когато късно една нощ се обади Дон Стефана Дар беше успяла за една година да направи от трите хотелски стаи наш дом. Беше започнала да разнообразява обстановката ту с нов стол, ту с някоя лампа.

"Ами, Лоурън, всичко вече свърши" - долетя до мен развълнувания глас на Дон.

"Вече имаме кораб?" - попитах аз.

Дар следеше репликите ми от другия край на стаята. Тя знаеше, че най-голямото доказателство за правилната ни посока бяха редовно пристигащите суми в подкрепа на нашата мисия.

"Да, имаме кораб. Не е годен за плаване, но е наш. Собствениците изчакаха да получат и последния долар.

Още със стъпването ми на палубата доброволците на Дан, повечето доста млади, топло ме приветстваха. Беше хубаво да бъдем на борда, защото знаехме, че вече няма връщане назад и че имаме право за това да прославим Божието царство. Корабът беше 522 футов, имаше големи трапезарии, малък санитарен възел, хол в предната част и пет големи отделения за товар. Можех да забележа къде са търкали, поправяли и боядисвали младежите.

Започнаха да пристигат останалите лидери. Събраха се 60 души на втората палуба, където пътниците са си изпичали по време на дългите презокеански пътувания. Дон ни запозна с трудностите около отвеждането на буксир на кораба до Атина, както и относно онова, което трябваше да се подготви, за да може съда да се пусне на вода. Молихме се за разрешаване на проблемите, като искахме Бог да ни държи близо до принципа за перспективата. Отново призовахме Бог да ни изяви първоначалното видение на бъдещето за кораба като потенциален инструмент за евангелизиране и милосърдно служение. Щяхме да имаме нужда от всичко това през предстоящите трудни месеци.

Посещението на кораба приключи, но мисля, че всички ние почувствахме обновеното ни разбиране за Божието желание Неговите хора да се включат в милосърдното мисионерско дело. Онова, което ме зарадва, беше, че следващите насоки в дейността на YWAM бяха дадени от новото поколение!

Един ден 27-годишният син на Джим и Джой Даусън - Джон, се обърна към мен с думите:

"Лоурън, Бог ми говори... и мисля, че посланието Му се отнася до всички в YWAM. Наскоро се натъкнах на една статия в "Таим" за бегълците от Виетнам. Лоурън, тези хора се опитват да напуснат страната на всяка цена и са принудени да плащат огромни суми, за да си купят някое пробито корито вместо лодка. Никой не иска да им помогне, живеят в претъпкани бежански лагери в съседните на Виетнам страни. Просто не мога да забравя заглавието на статията: "Никой ли не го е грижа?" Лоурън. това е въпрос, който светът задава на Христовото тяло. Бог сигурно мисли по този начин за виетнамските бегълци."

Предизвикателството беше отправено. Може би това щеше да е началото на милосърдното ни служение?

Реших, че трябва сам да видя как стоят нещата. Взех със себе си няколко лидера от YWAM и заминахме най-напред за Хонг Конг а после за Тайланд. Първият бежански лагер, в който отидохме, беше в Хонг Конг. Нито една статия не можеше да опише онова, което видяха очите ни, чуха ушите ни и подушиха носовете ни в Джубайле.

Най-напред усетихме миризмата. Кафява река от хора ни посрещна с блъскане още преди да влезем в лагера. След като тръгнахме по "главната улица" открихме ново струпване на хора около всички сгради на лагера. Накрая открихме източника на отвратителната миризма - покрай стената на една от постройките изтичаше вода от счупена тръба на мръсния канал. Нямаше достатъчно пари, за да се извика водопроводчик от града и никой не се заемаше да оправи неразбориите и мръсотията.

Лагерът някога е представлявал бараки на полицията, предвидени да съберат 900 души. А сега в тях имаше 8000. Не беше възможно да се открие и едно местенце за още един човек. Всяка стая беше претъпкана от стена до стена с нарове наредени на три етажа. Във всяко помещение живееха по няколко семейства, като всяко от тях имаше право да ползва само два нара. които им служеха за спане, и за готвене, и за пране. Лагерните лекари разказваха, че всеки ден имат различни видове счупвания и изкълчвания по деца, паднали от високите нарове по време на сън.

Умът ми вече работеше. Трябваше ли да чакаме? Можехме да изпратим тук наши работници дори преди да пуснем "Анастасис" на вода. Можехме да помогнем да се разчисти мръсотията, да се грижим за болните, като едновременно с това говорим на хората за Исус. да им покажем, че Той се грижи за тях и иска да облекчи страданията им. От една страна щяхме да бъдем проводници за Неговата голяма любов и от друга страна щяхме да докажем, че всичко което говорим за Бог е истина.

Същото странно усещане ни последва и в Тайланд. Гледах как една майка прегръща момченцето си. превърнало се на скелет от глад. То не можеше да държи главата си изправена и все клюмаше назад. Чух хрипливото дишане на детето, сякаш всяка глътка въздух беше последна за него. А майката продължаваше да притиска безжизненото му тяло към себе си.

"Къде? - ридаех вътрешно аз - къде е църквата на Исус Христос?"

Погледнах в очите на войника до мен. Може би той е бил един от онези, които са подхвърляли бебета във въздуха и са ги нанизвали на байонетите си. Очите му бяха празни, сякаш през отворите им можеше да се надникне в ада. Но Исус е умрял и за него. Чрез преводач говорих пред 1200 кхмерски войници. Много от тях слушаха с внимание, докато им обяснявахме за Божията любов, за прощението и за зова към покаяние. Двадесетина от тях дойдоха с мен за да се молят, макар че рискуваха живота си.

Когато се върнах в Кона почувствах, че наближава осъществяването на милосърдната мисия на YWAM. Най-накрая щяха да бъдат показани на света дългоочакваните "близнаци" на благовестието - непресъхващата Божия любов и непресъхващата любов към ближния.

Изпратихме млади хора в бежанските лагери. Гари Стефанс (по-младия брат на Дон) водеше група от 30 души в лагера Джубале. Те направиха онова, което бежанците не желаеха да направят: изхвърлиха изпражненията, поправиха счупените тръби и тоалетните. Гари докладва, че хората там са трогнати. И изненадани, защото се срещнаха с младежи, заплатили пътните си, за да работят онова, което никой не би се съгласил да свърши. Така постепенно нашите доброволци трябваше да разкажат кои са и защо са пристигнали в лагера.

Скоро групата ни получи разрешение от властите за откриване на училище с часове за изучаване на Библията.

И тогава стана нещо невероятно. Струваше ни се, че Бог беше чакал да проявим такава жертвоготовност на практика, за да отвори вратите на щедростта Си. След като новината за нашата работа в лагерите се разнесе, реки от хора, желаещи да заминат, се стекоха в YWAM.

Дойдоха и опитни хора. специалисти. Лекари, медицински сестри и технически експерти се редуваха с хора, готови просто да навиват бинтове или да се грижат за децата на бежанците. Скоро ни се отдадоха редица възможности, чрез които на практика щяхме да покажем любовта и грижата за ближните. Имахме екип от рехабилитатори; започнахме да строим бунгала; раздавахме храна и дрехи; организирахме класове за изучаване на английски език и за културна преориентация. През цялото време без да прекъсват работите си, младежите разнасяха Благата вест и водеха хората към техния Небесен Отец.

Започнаха да се трупат Божиите благословения Във Всяко едно отношение. Калафи се справяше добре с ново завоюваното си служение. Старият огън отново се беше разпалил с нова сила. Той беше организирал училищата в Хонолуу, Сингапур и Джакарта и обучаваше млади евангелизатори. Научавахме за стотици хора приели спасението и получили изцерение - глухо момиче започнало да чува. стар сакат мюсюлманин от Индонезия започнал да бяга и да скача, след като Калафи се молил за него; имаше и новосъздадени църкви в много села и градове. Ние се радвахме на всичко това. защото то доказваше пълното възстановяване на Калафи.

Бог сипеше благословение едно след друго. Джим и Джени се бяха молили 11 години за дете и един ден им се родиха близнаци. Не след дълго получиха още един голям дар - третото си дете.

И така беше навсякъде в базите на YWAM. Бог прибавяше повече и повече дарове.

Един от лидерите - Ал Акимов. изпрати 200 души в CCCf през 1980 година, за да разпространят Благата вест. Друг човек. Фойд Мак Клан и семейството му работеха сред проститутките и хомосексуалистите в Амстердам. Принципът за развитие и мултиплицирането действаше. Нашите лидери от училищата ни в Бразилия докладваха, че студентите бразилци след завършване на училището са тръгнали към Амазонка, за да спечелят за Божието дело изолираните индиански племена, живеещи в джунглата.

Ние с Дарлийн също продължихме да работим. Според началните ни планове, които бяха пред нас след пристигането ни на Хавай. вниманието ни беше насочено към Азия. Пътувахме много, посещавахме работните групи, обучавахме младите хора, които идваха в училището ни. Семейството ни вече се състоеше от 1800 души преминали изцяло на постоянна работа за Бога. Аз все още носех тежестта на базата в Кона и твърдо вярвах, че идеята за създаване на университет е залегнала дълбоко в Божието сърце. И докато чакахме да получим място и да започнем строителство, ние започнахме от там, където бяхме.

Така започна работа Азиатския Християнски Университет. Наемахме стаи. зали или апартаменти и започвахме обучението.




ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА - ИСТОРИЯТА С РИБАТА

На половината обиколка на света приятелят ми Дон Стефанс и екипажът от 175 души заедно със студентите се опитваха да подготвят "Анастис" за плаване. Дон ми се обади от Атина в началото на 1981 г. и накратко ми разказа как се трудят хората му:

„Теса герои. Всичко се прави почти на ръка - трият, мият, лъскат, боядисват, въпреки малкото пари, с които разполагаме."

Успяхме да купим само генератор, за да си позволим няколко часа осветление. Храним се предимно с фъстъчено масло, ориз и фасул. Пристанищните власти в Атина не ни разрешиха да останем на кораба и се наложи да отседнем в стар хотел, доста повреден от земетресението.

Още на Хавай решихме да не чакаме само "инструмента" (строежи, сгради и т.н.). за да започнем университета, а Дон и хората му в Атина бяха решили да не чакат техния "инструмент" (кораба), за да се отзоват на Божия призив за милосърдно служение. При всяка възможност младежите помагаха на гърците пострадали от земетръса. Освен това всеки ден правеха митинги по улиците. Всичко това много ме развълнува.

Всички членове на YWAM започнаха финансово да подпомагат работата ни с кораба, но младежите от групата на Дон и Даяна се издържаха сами. Често им помагаха техните роднини, но пристигаха пари и насърчителни писма от съвсем непознати хора.

Колкото повече наближаваше пускането на вода на "Анастасис" толкова повече Дон се връщаше към основната цел на бъдещата му работа. Защо тези младежи работеха толкова упорито на кораба? Защото бяха евангелисти, защото вече бяха молили Бог за обилна жътва, затова стотици хиляди хора да бъдат отведени В Божието царство, хиляди да се включат  в  милосърдното служение.  При  своята  духовна подготовка Дон беше заинтригуван от последователността: молитва, пост, водителство и добра жътва, където всичко беше взаимосвързано. Защото и Исус е започнал своето невероятно плодоносно служение след поста в пустинята. Може би, и екипажът на кораба ще направи същото!

И така Дон и Даяна и всички 175 души започнаха 40-дневен пост, който беше организиран с верижно продължение на молитвата и поста. По същия начин в Нова Зенландия бяха измолени първите работници за YWAM. 40-дневната верижна молитва в Атина вече беше към края си. Един ден телефонът позвъня. Беше Дон:

"Лоурън, готов ли си?"

"Готов?" - можех да отгатна по гласа му, че новините са добри.

"Води си бележки, приятелю. Ще ти разкажа какво се случи докато постихме и се молихме за обилна жътва."

Един от членовете на екипажа се разхождал по плажа близо до хотела, в който били настанени всички. Изведнъж забелязал 12 средно големи риби. които подскачали около скалите почти до краката му. Хванал ги и се затичал към хотела да ги покаже на останалите. Уловът бил достатъчен, за да се нахранят няколко души и да разнообразят ежедневния ориз с малко пържена риба. След няколко дни голяма туна изскочила на брега. Този път повече хора получили порция риба за вечеря.

И отново след няколко дни едно момче от Далас. Тексас, седяло в молитва на скала край морето. Изведнъж започнали да подскачат риби. Той се развикал. Наблизо имало няколко семейства гърци, които се завтекли да ловят риба. Всеки събрал по 210 риби, а гърците отнесли у дома си 2-3 пъти повече.

Една сутрин рибата отново започнала да скача и на 150 ярда по протежението на брега рибата сякаш сама излизала на сушата. Всеки грабнал по нещо - кофи, легени, чанти. И никой не можел да каже защо рибата постъпва така. Гръцките жители не били виждали подобно нещо, а само казвали:

"Бог е с тези хора!"

Когато празненството на младежите свършило, решили да изчислят приблизително колко риба им била дадена по този необикновен начин. Те били над 8301 броя, повече от 1 тон- насърчение, което показваше, че"Анастасис" действително ще бъде нещо много, много специално.

А какво стана с университета? Най-после бяхме намерили постоянно финансиране, но въпреки това разходите около Тихоокеанския хотел бяха доста. Продължихме да вървим напред, защото знаехме, че видението на нашата приятелка за близнаците, показваше, че трябва да ги възприемаме като едно цяло. Защото когато се роди първият близнак, вторият много скоро след него трябва да се появи на бял свят. Затова се стремяхме непременно да видим втория близнак, PACV-университета.

Това ни насърчаваше да продължим да работим със или без сгради в студентско селище. Бяхме започнали да преподаваме постоянно няколко предмета психология: (основана на Библията), адвокатски съвети, пара медицинско обучение, обучение на детски учители за предучилищна възраст, научни технологии, ориентирани предимно за нуждите на Третия свят, мисионерство, изучаване на Библията, църковно служение. Тези своеобразни колежи в зачатък бяха пръснати по целия бряг Кона и се разполагаха в най-различни помещения.

Близнаците - двете служения си пробиваха път напред почти едновременно. Последните процедури около "Анастасис" бяха свързани с регистрирането на кораба под Малтийски флаг. Това ни позволяваше да пътуваме с международен екипаж.  Най-накрая великият ден дойде.

"Анастасис" вдигна котва и отплува от Гърция на 7 юли 1982 г. Случайност ли беше факта, че този ден беше и рожденият ден на близнаците Джими и Джени?




ДВАНАДЕСЕТ ТОЧКИ. КОИТО Е ДОБРЕ ДА СЕ ПОМНЯТ ПРИ ВСЛУШВАНЕ В БОЖИЯ ГЛАС

Ако познавате Господа, то вие вече сте чули гласа Му - това е вътрешният стремеж, който ви е довел при Него. Исус винаги се е допитвал до Небесния Отец (Йоана 8:26-29) - това трябва да правим и ние. Чуването на гласа на Небесния Отец е основно право на всяко Божие дете. В тази книга се опитахме да опишем само няколко от многото начини за особено чувствително настройване за подобно преживяване. Откритията ни не са само теории. Те идват едновременно с нашите собствени преживявания:



1. Не усложнявайте водителството. Наистина е трудно да НЕ чуеш Бог, ако наистина искате да Го зарадвате и да Му се подчините! Ако чакате смирено. Той ще ви води, както е и обещал. (Притчи 16:9)

Ще опиша три съвсем прости етапа, които са ни помогнали да чуем  Божия глас:

* Подчинете се на Неговото господство. Помолете Го да заглуши вашите собствени мисли, желания, чуждите мнения, с които може би. е пълна главата ви ( II Коринтяни 10:5). Независимо от това, че ви е даден ум за да го използвате, вие искате да чуете Божиите мисли, защото Неговия ум е съвършен. (Притчи 3:5.6).

* Съпротивлявайте се на врага в случай, че той се опитва в този момент да ви разсее. Използвайте властта, която ви е дадена от Исус Христос, за да заглушите вражеския глас (Яков 4:7; Ефесяни 6:10-20)

* Очаквайте отговор. След като зададете въпроса, който занимава ума ви. чакайте Бог да ви отговори. Очаквайте вашия любящ Небесен Отец да ви говори. А Той ще го направи (Йоана 10:27. Псалм 69:13. Изход 33:11).

2. Позволете Бог да ви говори по начин, по който Той избере. Не се опитвайте да Му диктувате, посочвайки предпочитаните от вас методи на водителство. Той е Господ - вие сте негов слуга ( I Книга на царете 3:9). И така, слушайте със сърце, готово да откликне; има пряка връзка между податливостта на сърцето и чуването. Бог може да ви говори чрез: Словото Си - това може да се прояви по Време на ежедневното ви четене или Той би могъл да ви води направо към конкретен стих (Псалм 119:105)

- Чрез глас. който се чува (Изход 3:4)

- Чрез сънища (Матей 2:12)

- Чрез видения (Исая 6:1, Откровение 1:12)

- Най-често Бог говори с тих вътрешен глас (Исая 30:21)

3. Изповядайте всеки непростен грях. Необходимо е чисто сърце ако искате да чуете Бог (Псалм 66:18).

4. Използвайте "Принципа на брадвата"- термина, извлечен от 4 книга на Царете 6 глава. Ако ви се струва, че сте изгубили посоката, върнете се в момента, в който сте чули за последен път острия режещ Божи глас. След това се подчинете. Ключовият въпрос е:

"Подчинени ли сте и изпълнили ли сте последното нещо, което Бог е искал от вас?"



5. Стремете се да получите собствено лично водителство. Бог ще използва други хора, за да потвърди вашето водителство, но вие ще трябва да го чуете директно от Него. Би било опасно да се уповавате на другите, за да получите слово лично за вас (III Книга на царете 13).

6. Не говорете за вашето водителство и посоката, в която ще вървите, докато Бог не ви разреши. Основната причина за изчакването  е  да  се  избегнат  четирите   падения  на водителството:

(А)  гордост поради това, че Бог ви е казал нещо;

(Б) предположенията, които ще изкажете, защото не сте разбрали напълно казаното;

(В)  пропускане на определеното от Бога време и метод;

(Г) смущение, което предизвиквате у другите, защото и те трябва да са с готови сърца (Лука 9:36. Еклесиаст 3:7. Марка 5:19).

7. Използвайте принципа на мъдреците. Тъй както тримата мъдреци сами са следвали звездата и така са били отведени при единия Христос, така Бог често ще използва един или двама духовно чувствителни хора, за да потвърди онова, което ви казва (II Коринтяни 13:1)

8. Бъдете внимателни, за да не попаднете на фалшификат. Чували ли сте за фалшифицирана сметка? Да. разбира се. А чували ли сте за подправена книжна торбичка? Не. Така е, защото само стойностните и ценни неща са достойни за фалшифициране. Сатана има готов фалшификат за всичко, което може да изкопира Бога. (Деяния 8:9-11, Изход 7:22). Фалшивото водителство се проявява например чрез науките, астрологията, гадателствата и др. подобни (Левит20:6.19:26 V Книга на Царете 21:6). Святия Дух ви води по-близо до Исус и към истинска свобода. Сатана ви води далеч от Бога към обвързване.

Едно изпитване на водителството: то следва ли принципите на Библията? Святия Дух никога не пристъпва Божието слово.



9. Човешкото противопоставяне понякога може да бъде Божие водителство (Деяния 21:10-14). В нашия живот много късно открихме, че онова, което изглеждаше като блокиране на делото ни от нашата деноминация, фактически беше Божие водителство към по-обширен диапазон на служение. Важното в случая е податливото за Бога сърце (Данаил 6:6-23, Деяния 4:18-21). Съпротивлението не е от Бога, но понякога Той изисква от нас да се отделим от дяконите и пастора, което може да е част от Неговия план. Доверете Му се и Той ще ви покаже разликата.

10. Всеки Христов последовател има определено служение ( I Коринтяни 12. I Петрово 4:10-11. Римляни 12. Ефесяни 4). Колкото повече се стремите да чуете Божия глас, толкова по-ефективни ще бъдете за призванието си. Водителството не е игра - това е сериозна работа, при която се научаваме и какво иска Господ да извършим по време на служение и как иска да го осъществим. Божията воля говори и върши правилното нещо на точно определени хора. при подходящо време, под правилно водачество, като използва точния метод с правилна нагласа на сърцето.

11.  Практикувайте слушане на Божия глас и ще ви става все по-лесно да го различавате и познавате. То е нещо като способността да разпознаваме приятелите си по гласа... познавате го, защото сте го чували много пъти. Сравнете младежа Самуил със стария Самуил ( I Книга на царете 3:4-7. 8:7-10. 12:11-18).

12.  Общението е най-важната причина, поради която трябва да се слуша Божия глас. БОГ е не само безкраен, но личен. Ако не общувате С Него. то значи нямате лична връзка с Господа. Истинското водителство е приближаване до Него. Ние Го опознаваме по-добре, докато ни говори, а когато Го слушаме и се подчиняваме на гласа Му. радваме сърцето Му (Изход 33:11, Матей 7:24-27).

Вие можете да бъдете в контакт с нас на адрес :

гр. Чирпан.   П.К.81. Библейска Мисия "Гедеон" Телефони: 56-65 . 49-42

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:

Редактор: Благовест Белев

Превод: Катя Илиева

Предпечатна подготовка: Димитричка Матеева



Тираж: 5 000



Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница