Библейска Мисия "гедеон"



страница7/17
Дата09.08.2018
Размер1.33 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17

ГЛАВА СЕДМА - БОГ ЩЕ ВИ ГОВОРИ ДИРЕКТНО

По  време  на  Великденските  празници  тръгнах  за Бахамските острови, два месеца преди сватбата ни. Щеше да е хубаво отново да видя тюркоазено-синята вода и океана след 7 години, но целта ми беше да открия подходящо място за нещо наистина голямо. За първи път от 3 години насам, откакто започнахме експеримента с обучението на тийнейджъри на Хавайските острови, аз реших да изкарам група от стотина и повече души на практическо обучение. До момента бяхме набрали 20 желаещи, но аз жадувах за нещо по-динамично, по-близко до онова, което получих във видението си. Знаех, че Бог често дава предварителна картина на онова, което щеше да предизвика бъдещи, неизвестни все още събития. Помислих си, че ако имахме 100 души. много скоро щяхме да успеем да обхванем всеки един дом от 30-те острова на Бахамите.

На следващата сутрин  заедно с местните  лидери посетихме Евангелския храм, ниско панелно здание в Насау, за да обясним желанието си да изпратим там стотина младежи за следващото лято. Казах, че всеки от тях ще си плати пътните. Те ще дойдат, за да работят, а не да играят; ще жертват свободното си лято. заради проекта за евангелизиране. Наименованието на кампанията се обяснява Всичко. Лято за Служение. Ние ще се отдадем в служение на Исус.

Отговорът беше точно такъв, какъвто се надявах да бъде - сърдечна покана.  Напуснах църквата  развълнуван. Когато се върна след няколко дни ще мога да разкажа на Дар, че вече ще работим върху нашия първи голям проект на YWAM.

Нямах търпение да се Върна в Калифорния. Венчавката ни беше съвсем класическа. Направихме я В провинциалната църква на Дар. Тя вървеше по пътеката между скамейките, облечена в дълга, бяла копринена рокля. Сините и очи блестяха под воала. Бащите ни ни водеха към олтара. Сестра ми Филис пя соло, а съпругът и Лен беше един от шаферите. Джени носеше свещите, докато мама тихо плачеше на последния  ред.

Специални гости бяха леля Арнет и леля Сандра. Те седнаха на противоположните места около тържествената маса и разливаха кафето и чая в сребърни сервизи.

"Заповядай, скъпи Лоурън - каза леля Сандра, предлагайки ми плодов пунш. - Годеницата ти е много симпатична и съм сигурна, че ще ти помага в работата."

Тя се зае отново с разливането на кафето, но аз знаех, че сега вече всичко е наред и, че леля ми, която преди се опитваше да ме отклони сега се съгласи с работата, която вършех, защото разбра, че тя беше моето призвание.

Пред Тадж Махал бях молил Бог да ми даде партньор. Разбрах, че това е била молитва за момиче, което също да чувства мисионерско призвание, да може да се впише и в моя налудничав начин на живот и в семейството ми. Дар отговаряше на всички тези условия. Имаше още едно нещо. което бях любопитен да открия, по какъв начин тя ще приеме ролята си.

Решихме точно след медения месец да предприемем мисионерски пътувания през Европа и Азия, за да видим дали Дар ще чуе Божията воля относно нейното място. Прекарахме медения месец в Кармел, Калифорния, след това събрахме сватбените подаръци, а аз поведох Дар, за да и покажа нашето "гнездо"- къщичка с четири стаи в Ла Пуените. Успях да я купя съвсем евтино, като една малка част от цената заплати баща ми.

„Това ще бъде нещо по-сигурно за нас в бъдеще" - отбелязах пред невестата си.

Оставаше 1 година до нашето служение на Бахамите и засега трябваше да се опитаме да живеем и работим заедно и в група. Аз вече имах три години прекарани с различни групи младежи зад гърба си. но за Дар това беше едва началото и не исках тя да се чувства извън борда.

Пътуването ни беше наполовина преминало, когато заедно се озовахме пред Тадж Махал. Пристигнахме при пълнолуние. Стояхме прегърнати вперили очи В тази прилична на перла сграда, проблясваща на синята лунна светлина. Можех да разбера защо един мъж е готов да постави такъв екстравагантен паметник на съпругата си; наистина го разбрах, когато гледах как косите на Дар улавят лунните отблясъци.

Всичко вървеше толкова добре, че това, което се случи по-късно, ме изненада. Бяхме в Сингапур, живеехме в малка стаичка за гости в мисията, построена по време на Британско владичество. Къщата беше с дебели стени, висок таван, дървени подове и квадратни прозорци.

Един ден влязох в стаята и видях Дар. просната върху леглото. Втурнах се с мисълта, че може би е болна, но когато тя се обърна към мен видях, че очите бяха целите червени и плувнали в сълзи - тя плачеше. Не ми отговори нищо. Една муха бръмчеше над леглото, чуваше се как ходжата призова правоверните към молитва. Дар промълви:

"Скъпи. аз.. .всички искат да бъда това, което не съм. Навсякъде приятелите ми, които се запознаваха със съпругата ми питаха: Свирите ли на пиано?. Пеете ли? А Дар трябваше да казва кратко "не". Кое Библейско училище сте завършили?" и отговорът: "Училището Сейнт Френсиз са медицински сестри".

"Лоурън, молих се Бог да направи нещо с гласа ми, знаеш как пея. . . Засмях се и я успокоих, че ако държах на момиче, което да пее и свири на пиано, щях да се оженя за такова."

"Струва ми се. Дар, че ти искаш да ти кажа каква ще бъде ролята ти.   Много съжалявам: не мога да ти помогна. Това е нещо, което трябва Бог да ти каже лично, директно."

Аз я прегърнах. Беше тежко, но нямаше какво друго да направя, освен да я оставя сама в стаята. Когато се върнах по-късно, намерих Дар щастлива. Тя ме посрещна с думите:

"Лоурън, Бог ми говори чрез историята за Давид и Авигея. Авигея казва, че е готова да измие краката на слугите на своя съпруг. Това е моето служение! Аз ще бъда слуга" - мияч на крака.

Звучеше толкова просто и изглеждаше толкова дребно! Но не ми оставаше нищо друго освен да я прегърна и да стана съпричастен с радостта и. Дар беше първата от многото, които щяха изцяло да се посветят на работата в YWAM, които сами трябваше да открият служението си. което не биваше да следва нечий стереотип: Бог има специфична работа за всеки. И всеки човек ще трябва лично да чуе за нея директно от Господа. Основният критерий си оставаше качествата на сърцето. Дар правилно го беше усетила. Наистина.

След Сингапур я наблюдавах как прилага на практика служението си на "мияч на крака". Винаги бързаше да помогне на нечия мисионерска съпруга в почистването, миенето или гледането на децата. Дар се стремеше да превърне в "дом" всяко местенце, всяка стаичка в която отсядахме. Ако нямаше друга възможност, просто слагаше няколко стръка диви цветя в каната. Тогава забелязах, че нейното служение поема в друга много по-важна посока. Тя усещаше нуждите на хората и отговаряше на въпросите им. даваше им съвети, изслушваше търпеливо идеите и мечтите им. Бях толкова щастлив, че Бог ми беше дал Дар точно преди да започне работата на Бахамите.

Една мразовита февруарска вечер на 1964 година, цялото семейство се беше събрало пред камината. Отсъстваше само Джени, която беше в колежа в Спрингфийлд. Мисури. Децата на Филис и Лен играеха с кубчетата в кухнята. Ние с Дар непрекъснато обсъждахме предстоящото пътуване на Бахамите. Разпънахме картата на Карибските острови върху пода във всекидневната и показахме на мама веригата от точици, представляващи островите от Флорида до Доминиканската Република. Щяхме да насочим всички английско говорещи младежи към островите а онези, които говорят испански, трябваше да отидат в Доминиканската Република за два месеца. Щяхме да пътуваме от Маями за Насау на първи юли. тоест оставаха 5 месеца до тогава, от там нашите групи трябваше да се отправят с пощенските корабчета към островите. Лятото на Служението щеше да коства на всеки по 160 $ за два месеца, включително с двупосочния билет за самолета от Маями до Насау.

Двамата с Дар непрекъснато обикаляхме и навсякъде, където ни канеха обяснявахме на младежите, че могат да участват в лятното служение, но че ще им трябва препоръка от техния пастор и удостоверение от лекар за добро физическо състояние. Основното, което искахме да разберат беше, че това ще промени живота им. Желаещите се увеличаваха и колкото повече наближаваше първи юли. толкова по-настоятелни бяха молитвите ни Бог да ни изпраща при най-подходящите.

Бяхме в Колорадо и аз говорех пред няколко стотин души за Бахамите. когато забелязах едно момче. Беше на около 18 години, със съвсем права кестенява коса и ме наблюдаваше съвсем настойчиво. По същото Време Дар усетила, че Бог иска тя да заговори това момче в зелен пуловер. След срещата тя се обърна към него и му каза всичко, а той се удари по гърдите някак особено развълнуван, като обясни, че в началото е помолил Бог да ни каже да го заговорим лично, ако трябва и той да замине за Бахамите. Името му беше Дон Стефанс.

Чудех се каква ли ще да е специалната задача на този Дон в работата на YWAM, щом Бог ни го представи по такъв необичаен начин. По време на едно от пътуванията ни ние с Дар посетихме сестра ми Джени В Евангелския Колеж. Тя ни запозна с приятеля си - къдрокос оклахомец на име Джими Роджърс. Седнахме В нашата мотелска стая и им разказахме за лятното служение. И двамата незабавно се въодушевиха от идеята.

С приближаването на първи юли открихме, че ние с Дар нямаме необходимите ни за лятото 320 долара. И така аз продадох нашата двуместна кола VW. Сметнахме, че Всичко е готово, когато купихме три стари училищни автобуса, с които превозихме младежите от Калифорния до Далас, а след това щяхме да натоварим идващите от Флорида.

Една седмица преди полета ни за Насау, нашите три стари автобуса, претъпкани с багаж и хора, се отправиха към Флорида. Татко се обади, за да ни съобщи, че Филис и Лен също са решили да дойдат. С нотки на хумор В гласа, той заяви, че мама имала да ни каже няколко думи.

"Какви са те, тате?".

Тя ми каза да ти предам, че това име е Божия идея, или Вие сте луди. И Лоурън. . ."

"Да, татко."

"Аз съм съгласен с нея."

И двамата се разсмяхме.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница