Библиотеките на 21-ви век: Предизвикателства и възможности Роберта Стивънс



Дата03.03.2017
Размер141.76 Kb.


Библиотеките на 21-ви век:
Предизвикателства и възможности


Роберта Стивънс

Ръководител на звено за проекти и партньорства,


Библиотека на Конгреса, САЩ

Президент на Американската библиотечна асоциация

The Library of Congress
101 Independence Avenue, SE
Washington, D.C. 20540

Phone: (202) 707-1550


Fax: (202) 707-0312
Email: rste@loc.gov

Щастлива съм да бъда тук с мои колеги от България. За мен е удоволствие и чест да мога да говоря с вас за бъдещето на библиотеките и за важната роля на библиотекарите в подготовката на нашите потребители за новия век. В момента се извършват дълбоки промени в нашата работа, в образованието и социалната среда, промени, които имат значими последици върху начина, по който функционират библиотеките, услугите, които те предлагат и пътищата, по които ги доставят. Предизвикателствата, пред които сме изправени при прехода, от начина, по който работеха библиотеките през 20-и век, към модел, включващ нови формати, технологии и начини за учене, представляват необикновен шанс да бъдем лидери на 21-ви век в бързо променящата се и все по-глобална икономика.

Но за да направим това, трябва да имаме сгради, персонал и услуги, които отговарят на очакванията както на днешните потребители на библиотеките, така и на потребителите на утрешния ден.

Тук ще обсъдя и жизнено важната роля на библиотечните асоциации за развитието, популяризирането и усъвършенстването на библиотечните услуги и професията на библиотекаря.

Обогатяването на уменията за ефективни застъпнически техники при “предаването на послания” до законодатели, администратори и други лица, контролиращи финансовите ресурси; информирането на членовете на асоциацията за законодателни мерки и политики, които се обсъждат в момента и които имат пряко отношение към работата на библиотеките; застъпничеството “на самото място”, сред читатели, настоятели и приятели – всичко това са все основни отговорности на асоциацията, които помагат на библиотеките да бъдат динамични, непрекъснато развиващи се и откликващи на общностите, на които служат.

И още нещо – библиотечните асоциации са достъпен и не скъпо струващ източник за обучение, което поддържа продължаващата квалификация на техните членове.

Днес сме свидетели на важна “смяна на парадигмата” в глобален мащаб. Както се казва в доклада “Музеи, библиотеки и умения на 21-ви век” от 2009 г. на Американския институт за музеи и библиотечни услуги “през по-голямата част от 20-и век не беше необичайно хората да имат само едно или две работни места през цялата им кариера, да са специалисти в една единствена област и да се състезават за заемане на работно място на локално ниво. Производството и земеделието преобладаваха в световната икономика, особено в първата половина на века, а изпълняваните операции на работното място бяха предимно рутинни и практически. Йерархичната, “отгоре-надолу” организационна структура беше норма, а получаването на образование означаваше да преследваш формална степен.

Сега се очаква да сменяме много работни места през целия си жизнен път, да бъдем експерти в няколко или бързо променящи се области и да се справяме успешно при разнообразна организационна култура, която функционира отдолу-нагоре, отгоре-надолу и странично. Конкуренцията за работа е вече глобална и работата е не само по-малко рутинна, но често изисква гъвкавост, адаптивност и умели технологични и интерактивни умения за постигане на професионален и личен успех. За да откликнем на увеличаващата се скорост на промяната, ние трябва да се заемем със самостоятелно учене и учене през целия живот…“1

Уникални с това, че са безплатни и отворени за всички, библиотеките са изключително важни в подготовката на отделната личност за променящите се работни места на новата глобална икономика. По своята природа те са подготвени да насочват и подпомагат хората в развиването на информационни, комуникационни и технологични умения, критическо мислене и умения за разрешаване на проблеми. Библиотеките възпитават креативност, иновативност, кооперативност и междудисциплинарно мислене – все атрибути, които са жизнено важни за напредъка през 21-ви век.

Как нашите училищни, обществени и университетски библиотеки доказват, че са лидери в днешния и бъдещия социален, културен, политически, образователен и икономически ред? Макар че значението на библиотеките изглежда оспорвано от бързата еволюция на нуждите на световния пазар и от голямото изобилие на дигитална информация, няма институция, равна на библиотеките в предлагането на достъпност до знанието, в обучението по стратегии за търсене на информация в какъвто и да е формат и анализ и оценка на получената информация.

Развиването и усъвършенстването на уменията, нужни за 21-ви век, е “безапелационна национална задача с неотложен приоритет”, независимо дали сте в САЩ или България. Тези умения “не са вече просто желани – те са необходими”2. Предизвикателството пред библиотеките и библиотекарите е да вграждат развитието на тези умения в ресурсите и услугите, които предоставят – осезаемо, видимо и ефективно. Библиотеките трябва много убедително да изтъкват в обществото важността на това, което трябва да предлагат на потребителите на 21-ви век: с добре отработени и въздействащи послания, съдържащи качествени и количествени индикатори, които демонстрират влиянието на библиотеките върху живота на техните потребители и успеха на местните общности. Библиотекарите трябва да научат ефективни техники за застъпничество и да ги използват.

Промените, които протичат в момента, са основни и основополагащи. Наша отговорност като библиотечни лидери е искрено да се взрем в себе си, за да изследваме задълбочено и честно как действаме днес и как трябва да действаме утре, за да бъдем институции, релевантни на 21-ви век.

Световната криза ни засегна с намалено финансиране от източниците както от публичния, така и от частния сектор, а едновременно с това сме подложени на нарастващ натиск да демонстрираме възвръщаемостта на инвестициите в нашата материална база, персонал, колекции и бази данни. Към това можем да прибавим и натиска на обединяващите се пазари на библиотечни материали, което позволява на доставчиците да повишават цените.

Нашите потребители очакват персонализирани и специализирани услуги 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, а в същото време ние се борим с бурното размножение от източници на информация в дигитална среда, където всеки е потенциален създател на електронно съдържание. Работим в условията на една “идеална буря” от ескалиращи цени, свиващи се финанси, увеличено търсене и надигаща се вълна на използване на информацията.

На фона на тази трудна картина предлагам на вниманието ви няколко от най-важните въпроси, с които трябва да се справим, ако искаме библиотеките да бъдат лидери в учението и напредъка на 21-ви век.

Библиотеката като място и физическа структура: Подготвени ли сме за 21-ви век?

Много от съвременните библиотеки са построени преди експлозията на дигиталната информация и възникналата потребност от лесен и бърз достъп до нея. През следващия четвърт век ще трябва да възобновим или реконструираме повечето от помещенията си не само за да осигурим свързаност с дигитални ресурси, но и за да реагираме на съвършено различните начини, по които се използват библиотеките за учене и изследвания. Трябва да преосмислим основни принципи, родили интериорния дизайн на 20-и век. Докато сградите преди бяха конструирани, за да служат на чисто библиотечните процеси, “в последните години се пробудихме за факта, че библиотеките са основно за хората – как учат, как използват информацията, как участват в живота на учещата общност”.3

Променени са не само очакванията за услугите, които библиотеката трябва да предлага. Изправени сме пред завишено ниво на очакванията за оформление на пространството и удобствата. Потребителите изискват “високо качество на удобствата, ресурсите и услугите. Те искат библиотеката да се фокусира върху техните нужди и нямат намерение да се отклоняват от своя стил и потребности, за да отговорят на библиотечните нужди и очаквания”.4

Основните концепции за дизайна на библиотеките трябва да включват персонализация на опита на потребителите и убеждението, че различните нужди изискват различни решения. Трябва да отделяме пространство не само за уединения посетител, но и за тези, които работят съвместно с други. Библиотеките, планирани за 21-ви век, предоставят достатъчно комфортни места за сядане, многобройни и пръснати навсякъде контакти за лаптопи, безжичен Интернет, табелки, карти и указатели, гардеробчета, кафемашини и кафенета. В големите обществени и университетски библиотеки по стандарт информационното бюро трябва да бъде до входа, за да помага на потребителите да намират ресурсите, от които се нуждаят, или да ги насочи към местата в библиотеката, където могат да получат по-специализирана помощ. Центровете за обучение и учене, където преподаватели и асистенти могат да получат помощ при работа с нови технологии, да изработят нагледни средства и да заемат мултимедийни материали за работа в клас, както и кабинети за групово учене, са жизнено важни за по-големите библиотеки.

В процеса на реконструкция и преосмисляне на пространството би трябвало не само да проучваме нуждите на сегашните и потенциалните потребители, а да включваме и самите тях в планирането на пространството и услугите. Колективният стил на учене на младите хора днес и нуждата на по-възрастните от обучение през целия живот трябва да служат като пътепоказатели за задължителните елементи в библиотечната сграда и за услугите, които тя предлага.

В университетските библиотеки, където големите инвестиции в структура, колекции и персонал се наблюдават с повишено внимание, процесът на планиране на пространството “трябва да включи директора, членовете на администрацията, настоятелите, студентите и преподавателите; и това планиране трябва да започне на практика преди изработването на самата програма за пространствено оформление”.5

Но сградите са само една страна от картината.

Работната сила в библиотеките: Имаме ли персонал с умения за 21-ви век?

Здравата основа на нашата професия винаги ще бъдат нейните основни компетенции и ценности: отговорността да съхраним паметта на човечеството за бъдещите поколения, да осигурим достъп до знанието, нашата убеденост в интелектуалната свобода и правото на неприкосновеност на информацията, във важността да имаме образовани граждани за отстояване на демокрацията.

Библиотекарите на 21-ви век обаче трябва да притежават и умения по стратегическо планиране, бюджетиране, управление на човешки ресурси и проекти, както и способност да общуват с разнообразни аудитории. Те трябва да съчетаят традиционните и технологичните умения, да бъдат гъвкави, да могат да предвиждат промяната и да са готови безстрашно да модифицират библиотечните услуги, за да откликнат на тези промени.

Икономическата криза засегна милиони пенсионери в САЩ. Много библиотекари от поколението, родено в края на 40-те и началото на 50-те г. на миналия век, бяха принудени да отложат пенсионирането си, чакайки възстановяване на загубената стойност на инвестициите си. Това за съжаление доведе до ограничаване на обявите за нови работни места и попречи на назначаването на талантливи дипломанти с умения, изключително необходими днес. Тези нови библиотекари са запознати с дигиталните технологии от най-ранна възраст и могат да прилагат своята енергия, ентусиазъм и творческо мислене в използването на мултимедиийни продукти, които са нарастващ процент от библиотечните ресурси. В търсенето на нови начини за достигане до потребителите те инстинктивно използват социален софтуер. Уменията им да комбинират печатни ресурси и “стриминг видео, подкастове, графични файлове, триизмерни анимации, скринкастове и др. – да ангажират студентите и да обогатяват начините за учене” са точно уменията на 21-ви век. Това са “смесените” библиотекари, опитни в работата с печатни и онлайн инструменти, готови да посрещнат потребителя според неговите условия и желания6; те са ценни потенциални членове на екипите, които ще изградят визията за библиотечните услуги на бъдещето, като идентифицират подходящи модели на доставяне на услуги и успешно ги комуникират до ново поколение потребители.

Младите хора днес са нетърпеливи и не желаят да се съсредоточават върху процеса. За тях фокусът е върху крайния резултат. Те очакват отворен поток на информацията за разлика от стриктно контролирания поток. Те искат кариерно развитие, основано на учене, израстване и предизвикателство. Смятат, че даже първото им работно место, входното ниво в кариерата, трябва да е добре заплатено. За тях балансът между работа и личен живот е по-важен от всичко друго, по-важен и от парите.7

Нашето предизвикателство при превръщането на библиотеките от 20-и век в библиотеки на 21-ви век се състои в осигуряване на нови или реконструирани сгради, нови технологии и нови модели на обслужване с незабавен достъп 24 часа/7 дни, комбинация от удобство и подходяща скорост на доставяне на информация. Интегрирането на огромни дигитални и мултимедийни ресурси от специалистите с технологични умения е неоспорима потребност. Като библиотечни лидери трябва да трансформираме организационната си структура така, че да привличаме и задържаме специалистите с компетенции за 21-ви век, които са ключови за успеха на професията и институцията. Библиотеки на 21-ви век са тези, които са направили стъпката от състоянието да бъдат концентрирани върху съдържанието към това да бъдат едновременно концентрирани върху потребителите и върху съдържанието. Това са библиотеките, които разбират, че съчетаването на физически и виртуални колекции води не само до обогатено знание, но и до развиване на уменията на потребителите за 21-ви век. Това са библиотеките, които активно изграждат партньорства и се кооперират, за да достигат до нови аудитории и да разширяват сферата си на влияние.

Библиотечните лидери на 21-ви век знаят, че трябва да поемат видима и значима роля в живота и проблемите на местната или университетската общност. Те настойчиво рекламират и утвърждават своята институция като “сърцето и ума” на местната общност или студентското градче. Те убеждават, изграждат и печелят подкрепа за дългосрочната и решаваща роля на библиотеката в обучението по информационна грамотност – умение, което много се търси в днешния свят. Те са проучили нуждите на днешните и на потенциалните потребители и са ги включили в планиране на пространството и услугите. Техните библиотеки са реорганизирани така, че да отговорят на колективния стил на учене на младите хора и на нуждите на възрастните от учене през целия живот. Те умеят да използват социалните мрежи, за да достигат до своите целеви групи.

Библиотечните асоциации на 21-ви век: Гарантират бъдещето на библиотеките и библиотечното дело

Американската библиотечна асоциация (АБА) е гласът на американските библиотеки и на милионите хора, които зависят от тях. Най-важните приоритети за членовете на АБА са застъпничеството за библиотеките, достъпът до информация и обучението за професионално израстване на библиотекарите.

Въпреки че АБА има специален офис по застъпничество, нейната ангажираност със застъпничество е в основата на всички секции на организацията. Асоциацията разглежда застъпничеството в широк концептуален смисъл и го поставя като цел номер 1 в стратегическия си план. За АБА и нейните членове застъпничеството включва подкрепа за проучвания и оценки с цел да се осигури доказателствен материал за въздействието на библиотеките; мобилизация и устойчивост на местното застъпничество за библиотеките и библиотечно финансиране на локално, щатско и федерално ниво, и коопериране, което спомага за приемане на законодателни актове, благоприятни за библиотеките.

Интернет и бързите онлайн комуникации са благодатен инструмент за библиотечното застъпничество. На своя уеб сайт АБА предоставя богато разнообразие от помагала със съвети, техники и факти в помощ на застъпниците. Това е част от нейния “Университет по застъпничество”. Ресурсите са на разположение на всеки, който се присъедини към асоциацията и преодолее разликите между държавите и културите. Ценната информация е полезна за всички поддръжници на библиотеките, независимо дали живеят в САЩ или България.

Офисът на АБА във Вашингтон много успешно осигурява актуална информация за членовете си относно развитието на законодателни промени и инициативи, които са в пряка връзка с библиотеките и тяхното финансиране. Освен това чрез Онлайн центъра за законодателни действия при АБА застъпниците могат да изпращат специално подготвени послания до членовете на американския конгрес.

В условията на икономическа криза и съкратени бюджети все по-често се доказва важността на тези онлайн инструменти и мрежи за библиотечното застъпничество. Важно е да се знае, че софтуерът е наличен на пазара и може да се използва от други библиотечни асоциации, които търсят ефективни средства за достигане до членове на правителството в търсене на подкрепа за библиотеките.

За да финансираме библиотеките на бъдещето, ние всички трябва да започнем процеса на разширяване на връзките с тези, които “контролират свиването и развързването на кесията” и да можем да го правим с индивидуален подход към всекиго. Ние трябва да сме застъпници и да създаваме застъпници за нашите библиотеки. Трябва да споделяме ясно и със страст нашата визия за ролята на библиотеката в общността и да приспособяваме посланията според специфичната целева група. Да използваме факти и данни, за да доказваме възвръщаемостта на инвестициите в библиотеките, да разказваме случки, които илюстрират нашите тези. Да помним, че застъпничеството разчита на продължително култивиране на връзките ни с администратори, преподаватели, студенти, потребители, политици и т.н. И накрая, трябва да умеем да се справяме с опозиция, да водим спорове и да отговаряме на неудобни въпроси.

АБА в САЩ посвещава много усилия, за да засили общественото разбиране за ролята на библиотеките за икономическото, социалното и културното здраве на нашата страна. Асоциацията гарантира най-високо качество на магистърските библиотечни програми чрез своите стандарти за акредитация. Тя формулира национални и международни стандарти за библиотечни и информационни услуги и се стреми да стимулира работна сила, която отговаря на разнообразието в състава на нашата нация.

Интернет свързва членовете на АБА, като им предоставя условия за учене и обмяна на опит, надминаващи всички възможни методи досега. Конференциите на АБА винаги са били място за “бизнеса на асоциацията”, безценна възможност за създаване на контакти с други професионалисти и източник на най-актуална информация относно технологии, продукти и услуги.

Капацитетът на асоциацията да ръководи членовете си в развиването на умения за 21-ви век направи голям скок миналата година с показателно увеличение на уебинарите и възможностите на електронно обучение. Тъй като със свиването на средствата стана невъзможно да се пътува за конференции и обучения, лесният достъп и разумните цени на уебинарите и електронните курсове ги превръща в ефективна опция за повишаване квалификацията на библиотечния персонал.

За библиотекарите в малки и провинциални библиотеки и за тези, които никога не са имали възможност да присъстват на конференция, възможностите за онлайн обучение са особено популярни. “Библиотека навсякъде: Буквар за мобилния уеб”, “Създаване на i-Google добавки за вашите потребители” и “Засили твоя браузър: Средства за търсене с отворен код”, спонсорирани от Асоциацията на колежанските и научните библиотеки, секция на АБА, са само няколко примера как тези средства за комуникация с членовете на АБА помагат на библиотечния персонал да бъде в крак с технологиите, които могат да обслужват потребителите. Тези инструменти могат да бъдат споделяни с други асоциации и техните членове в полза на библиотекарите, независимо къде работят и живеят те.

Вместо да бъдат обречени на забрава заради широкото разпространение на дигитални ресурси, библиотеките днес са повече отвсякога обществени и технологични центрове, от които зависят милиони американци всеки ден.

Почти три четвърти от американските библиотеки са единственият източник на безплатен достъп до компютри и Интернет за техните потребители. Библиотеките първи откликват във времена на природни и икономически бедствия, като доставят широк спектър от услуги на електронното правителство. Местната библиотека, традиционен източник на книги и други печатни материали, е трансформирана в “спасително въже” за много общности, предлагайки обучение в технологии, семинари за подготвяне на CV, за търсене на работа и явяване на интервю. Деветдесет процента от нашите библиотеки предоставят достъп до бази данни за търсене на работа и други ресурси, свързани с пазара на труда. Близо 70 % предлагат софтуер или други средства, които помагат на потребителите да подготвят своите CV-та и други материали за кандидатстване за работа. Тъй като повечето работни места в нашата страна изискват онлайн подаване на документи, обществените библиотеки помагат на потребителите да попълнят електронните формуляри. Противно на някои, бих добавила “неинформирани” прогнози, потреблението в библиотеките нараства драматично, често удвоявайки процентите. Това увеличение е особено характерно за библиотеки и институции, които са работили с архитекти и оформители на пространството, за да отразят предварително цялостното въздействие от вграждането на нови информационни технологии във всички помещения и съоръжения”.8

“Библиотеката е единственото централизирано място, където новите и възникващи информационни технологии могат да се комбинират с традиционните ресурси от знание в една среда, фокусирана върху потребителя и изобилстваща с услуги”9, за да подпомага нуждите на потребителите от 21-ви век.



Нашето предизвикателство е да осигурим или да планираме да осигурим материална база, услуги и персонал на бъдещето, както и да изграждаме и печелим подкрепа сред тези, които контролират финансовите средства, за да бъдем сигурни, че ще отговорим на нуждите на този нов век.

Библиография:

  1. Institute of Museum and Library Services (2009). Museums, Libraries, and 21st Century Skills (IMLS-2009-NAI-01). Washington, D.C.: 2.

  2. Institute of Museum and Library Services (2009). Museums, Libraries, and 21st Century Skills (IMLS-2009-NAI-01). Washington, D.C.: 6.

  3. Demas, Sam. “From the Ashes of Alexandria: What’s Happening in the College Library,” Library as Place: Rethinking Roles, Rethinking Space, Council on Library and Information Resources (CLIR pub 129, February 2005): 25.

  4. Woodward, Jeannette. Creating the Customer-Driven Academic Library. Chicago, IL: American Library Association, 2009: 178.

  5. Freeman, Geoffrey T. “The Library as Place: Changes in Learning Patterns, Collections, Technology and Use,” Library as Place: Rethinking Roles, Rethinking Space, Council on Library and Information Resources (CLIR pub 129, February 2005): 6.

  6. Sinclair, Bryan. “The blended librarian in the learning commons.” College & Research Library News 70, no. 9 (October 2006): 504.

  7. Erickson, Tamara. Plugged In: The Generation Y Guide to Thriving at Work. Boston, MA: Harvard Business Press, 2008: 61, 65.

  8. Freeman, Geoffrey T. “The Library as Place: Changes in Learning Patterns, Collections, Technology and Use,” Library as Place: Rethinking Roles, Rethinking Space, Council on Library and Information Resources (CLIR pub 129, February 2005): 2.

  9. Freeman, Geoffrey T. “The Library as Place: Changes in Learning Patterns, Collections, Technology and Use,” Library as Place: Rethinking Roles, Rethinking Space, Council on Library and Information Resources (CLIR pub 129, February 2005): 3.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница