Бина Йосиф Декало
В: И хващаше ли станции, слушаше ли?
Изтегляне 0.5 Mb.
|
В: И хващаше ли станции, слушаше ли?О: Да, хващаше и се свързваше с Франция. Те се обаждаха от Франция по радиото, че търсят запознанство. Той също се обаждаше, определиха си и час. И така беше много приятно. Завърза приятелски връзки по радиото. Той не само изпращаше, но и получаваше радиосигнали. Каква е България, къде се намира, питаха там и той им обясняваше. До тогава те не знаеха че съществува такава България. И той им разказваше много за България. Малко история и т. н. Те пък го запознаваха със забележителностите на Париж. Най – напред го запознаваха с Лувъра, с картините в галерията, след това с Версай,с двореца, след това Шанз – Елизе, Монмартър и т. н. . Всички тези забележителности… В: Триумфалната арка, не зная дали Айфеловата кула е била построена тогава. О: Беше, тя много отдавна е построена Айфеловата кула. То е било голямо събитие за Франция, защото брат ми е роден 1908 година, той беше вече завършил Френския колеж, когато почна да се занимава с техника. В: В кой град е завършил Френския колеж? О: В Русе, само в Русе е имало Френски колеж. В: А преди това учил ли е в еврейско училище? О: Да, учил е в еврейското училище в Ямбол. Като се изселихме в Русе, направо записа гимназия – Френски колеж. Тай беше разделен на две: дамски и мъжки. Само имаше жени в едната част на друга сграда. Женския колеж завърши една моя братовчедка, на брата на баща ми дещеря. Те двамата завършиха. После той се амбицира да превежда френска литература и се хвана с Виктор Маргарит. Знаете за такъв френски писател. Те имат много писатели – Виктор Юго, Емил Зола и др. Той познаваше в детайли френската литература. Но започна да превежда Виктор Маргарит. Виктор Маргарит имаше любовни романи. Получаваше много френски списания и неговите приятели от радиото му пращаха вестници. Той всяка година пътуваше. Най – напред отиде в Турция. След това отиде в Румъния. Обиколи Балканският полуостров – съседните на България страни. И една година отиде в Израел, тогава все още нямаше еврейска държава, но тенденцията на ционистките движения е да се създаде такава държава. И той в разгара на тези организирани работи, идване на емигранти, закупуване на земи. Имаше един фонд Керен, така се казваше - Керен, фонд за закупуване на земи в Израел. Това значи основен фонд Израел, такава беше фирмата. Тя закупуваше земи от арабите. Той тогава отиде на екскурзия в Израел. Там набираха младежи, идваха емигранти, имаше голямо движение и той каза, че трябва да помогне. Връща се в Лом и решава да помогне на тази страна. Той заминава там с тенденция да работи там и да изпраща пари на майка ми и на баща ми, включително и на мен.Отиват една голяма група от 50 – 60 души без семействата, без жените. На български селото в което отиват, преведено от иврит, се наричало “ Житно село”. Там най – напред са дошли религиозни германски евреи. И те не можаха да се преборят с тежките условия природни, ветровете от пустинята, безводието и напуснаха. Но българските евреи излязоха най – упорити, най – устойчиви. И брат ми е един от основателите на това село. Най – напред са живеели в бунгала, после са започнали да си строят къщи. Те прокарват вода от Тивериадското езеро, основно брат ми го е наравил и земята започнала да е плодородна. Построили са мелница. Брат ми с физически и умствен труд е направил това. Той не е учил за това, но е правил чертежи и всичко това е правил. В: Доволен ли е от това, което е станало? О: Много се гордее с това. Там отиват много туристи да видят какво са направили. Той показва какво е било. Има картини, и аз имам една картина. Подариха ми я на честването на 40 годишнината от основаването на селото. В: Той създаде ли там семейство? О: Той беше се оженил в Израел за българска еврейка. Също като него емигрирала. Има две деца – един син и една дъщеря. Сина му се казва Йосиф, а дъщеря му Малка, а жена му Нина, и тя беше от Хасково, българска еврейка. Там жените са работели повече от мъжете, когато се строело това село. Сега ще говоря за сина ми. Моят син завърши тук в университета, химик. Той е инженер – химик, ХТИ. Преди да завърши ги пращаха на някакъв стаж. “ Бакиш”, имаше една каучукова фабрика. Там произвеждаха гумите на леките коли. Тя “ Бакиш “ беше много известна, тя беше еврейска фабрика. В: Тук в София? О: В София, да. Тя беше в покрайнините към Гарата някъде, не към Гарата, а към гробищата, преди да влезе трамвая по моста. Сега какво е станало, не знам. Той там работи като обикновен работник, там ги пращаха на стаж. Той се ожени тук, в София. И двамата бяха студенти. Тя учеше зъболекарство, казваше се Матилда. Ние купихме тази къща, те живееха в тази къща и завършиха тука. В: Сватбата беше ли религиозна, беше ли в Синагогата? О: Не, не беше религиозна. Сключиха граждански брак, след това имаше банкет в “ Балкан”. Не отидохме в Синагогата. Моят мъж беше комунист, лежал в затвора и не беше религиозен, и смяташе, че много закостеняло, много отживяла е религията, разбирате ли, еврейската , специално. Той намираше кое е мъдрото и кое е полезното, но общо взето не беше съгласен. А що се отнасяше до създаването на държавата Израел, до това, че тоя народ трябва да бъде прибран някъде, да си има свое правителство и т. н., беше на това становище. Единствено аз прокарвах идеята за юдаизма. Сега ни е Пасхата, нашия Великден, това е еврейския Великден, той се празнува осем дена и се празнува в чест на това, когато Моисей е извел евреите от арабското, египетското робство. И целия празник е на това посветен, всичките песни, които се пеят, са свързани с борбата на евреите за свободата. Мойсей решил да вкара в път тоя народ, и за това той се уединява, така той се уединява и издава тези 10 Божи заповеди. В: Сега как ще го празнувате Великден? О: Ние всяка година го празнуваме. Ето, снощи ме поканиха. Първо в Синагогата. Аз отивам в Синагогата предния ден вечерта. В Синагогата слушаме млитви на староеврейски език. И се разказва историята на евреите как са били роби в Египет. В: А след това къде се дава банкет? О: Например, сега се дава банкет в Еврейския народен дом. Там има един голям салон, те всъщност са два, от единия се влиза в другия през портал. Английските евреи ни помогнаха педи две години да го ремонтираме този народен дом. Салона го боядисаха и сложиха картини с модернистичен сюжет. Ние нямаме икони на светци, като вас: Мадоната, Христос, Мадоната с младенеца. Ние имаме Десетте божи заповеди и техните тълкувания са увити в нещо като мукава и са написани още от онова време. Те са свещени, пазят се в специален шкаф. В: За Песах после, разкажете за това което се нарича Седер – Песах. О: На този празник присъства свещеник, той чете молитвите. В: Можете ли да сравните сега, както го празнувате и примерно във вашето детство в Ямбол, какви разлики има? О: Разликата е, че в Ямбол строго спазвахме осемте дена да не ядем хляб, не се ядеше хляб, месеше се специално тесто, без сол, без сода да набъбне и те бяха едни Маца, аз сега ще ви покажа другата Маца, понеже това, нали знаете, без сол, без сода, на другия ден то става камък. Те ги правеха едни такива кръгли. Това всичко се месеше по къщите. А сега има производство в Израел и ги пращат тука от тоя хляб. Първо в Ямбол си спомням много добре, специално майка ми и дядо ми много строго спазваха всичките тия неща, като изчистване на къщата, като търсене на всеки ъгъл, дали има хляб, трохи или нещо което е забранено да се яде. И осем дена се ядеше от тоя хляб. Това е, и сега го правим . Вижте, който си пази традицията, и до сега я спазва. Не всички, младите не. И двата дена например Седер – Песах ставаше в навечерието на празника. Сега, например, в дома ще има голям празник с куверти, плаща се, за възрастни 10 лева, за деца 5 лева, сега съобщиха снощи, понеже не стига този салон за всички. Има много смесени бракове в България, и също и при единия, и той ако е евреин и тя ако е еврейка, а другия е българин, българите се присединяват към нас, всички почти идват и… Най – напред се приготвя някаква марулка, едно яйце ли беше, има някакви , аз ги забравих тези работи и се чете молитва. Пак се благодари на господа, че ни е дал това благоденствие с храната, с водата и т. н.. И пеят се песни, има специални такива с такова съдържание, но те са така измислени от наши даровити свещенници. В: А преди време в Ямбол на ладино ли сте говорили? О: Семействата на ладино говореха, а децата учехме иврит. Аз учех ивритско училище. В: Става въпрос, на празника молитвите на какъв език са се казвали? О: На празника на иврит, но не този иврит, който е станал говорим, по - рано иврита не беше говорим, беше само черковен. А после Бенелиезер, един, който искал този език да се пренесе като език на евреите. Щото всички евреи са говорили езика, с който живеят. Ние в България - български, в Румъния - румънски. Той е този, който е работил над езика, и почнаха да прибавят думи от Библията. Нашата Библия се казва Танах. Танаха значи: петте думи означават петокнижието, ще ви го кажа точно как е. И от там взима думи и се обазува този официален език на Израел и се изучава. Аз го знаех, защото дядо ми и баща ми го знаеха, и то горе – долу, основата от тях получих за говорене на езика. После в еврейското училище имахме учители от Полша, мъж и жена бяха те, не знаеха български, само на иврит ни говореха, и повтаряха ни и запаметявахме и така. До четвърто отделение аз учих еврейско училище. В: Хайде сега да преминем към Лазар. О: Сега да преминем към сина ми. А за Марко свърших ли, той е основател на селото и сина му остава в селото, дъщеря му е в Тел Авив, тя е женена и има четири деца: две дъщери и двама сина. Сега за сина ми. Той се оженва тука в София и жена му е починала, тя беше зъболекарка, д-р Аврамова, в Първа градска работеше тя. От този брак имат една дъщеря - Сабина и тя в момента е в Израел. Тя завърши музикална Консерватория и постъпи в едно училище, където подготвят за занаяти и в областта на изкуството. В: Прощавайте, за кого говорим сега? О: За сина ми. Той е от новите емигранти. В: Той коя година заминава в Израел? О: Той заминава една година след свалянето на Тодор Живков. Не беше много разрешено от българското правителство. Имаше конгрес на ционистите и той се записа и замина с тях. Замина и остана там. В: Там какво работи? В кой град е? О: Той сега е …. Той сега е началник на лаборатория за производство Край на 2 страна А Начало на 2 страна В Фабриката, където работеше сина ми, се намира извън града. Той е правил някакви проби, и една вечер отива да провери нещо. Там имало и нощна смяна, качва се горе и почва нещо да бучи и експлодира, той, за да се спаси, скача от четвъртия етаж. Оправиха го, много грижи положиха за него. Но в България се развежда с жена си и детето остава при жена му. Обаче тя заболява от рак и умира. Умира преди две, три години. Сега, на седми април, и беше рождения ден. И си отиде жената много млада. Когато тя почина, синът ми беше вече в Израел. За развода аз бях упълномощена да го преставлявам. Той, като чу за развод, много мрази такива работи, и замина за Израел. И като попадна в Израел, шест месеца учи езика. Той беше в тоя град Аку, на тия хора, които отиват в Израел, особено висшисти, много трудно им дават работа, не както в България, в България много важно, че е вишист. Там шест месеца кара, научи езика, много упорито учи езика. И като химик го пращат в Аку, в Кибуц, в селото на брат ми Лазар. Там работи, изкара малко пари и след това го назначиха по специалността. Сега, в момента там работи, но това което се случи, тая катастрофа с него, получи доста привилегии, взе доста парички, дето в България не може да вземе и четвърт от тях. Той много се грижи за мене, държим постоянна връзка, обажда се по телефона. Там, където работи, има евреи от цял свят, има евреи от Алжир, Мароко, Тунис. Те са, как да ви кажа, евреи са, спазват нашите традиции, обаче щом се стигне до сближаване с тези хора, става много трудно. Аз, като бях там, нова квартира му бяха дали от предприятието. Той плащаше ток, топла вода, обзаведен беше този апартамент с печка за готвене с газ, там много се употребява газ. Сега в момента е там, винаги се обажда, всяка година идва в България. Сега, да ви кажа откровено, той не може да ги възприеме тия жени там, смята че не спазват необходимата хигиена по отношение на чистене, храната и т. н. Има той, има една приятелка, тя в момента е тук. Звънна ми онази вечер от Варна. Тя е от Сливен, сливенка е. Дошла е да си вземе двойното жителство. Тя има израелско, тя е отдавна там, много трудности ми каза, че и правят. Хем има акт за раждане в България, родители, родени в България. Щяла да дойде сега в София, сега в момента е във Варна. В: Вие била ли сте в Израел? О: Много пъти. Четири, пет пъти съм била. В: Какви впечатления имате от Израел? О: Вижте сега, първото ми отиване, страната беше в някакъв подем. Тогава беше вече създадена, след Втората световна война. В: Коя година беше, когато сте отишли за първи път? О: Това беше 1952 година, тогава Кибуца на моя брат Лазар беше построен. Моят син е работил, както ви казах, в Кибуца на брат ми, а след това в този завод, то не може да се каже че е завод, то е една фабрика, която е просперираща фабрика, там не търпят непроспериращи предприятия, веднага я закриват. Тая фабрика много печели, особено сега при положението което е там, всички минават на военно обучение до седемдесет годишна възраст. Пише ми, много добре е тука, тихо е, защото градът е близко до пустинята и там живеят бедуини, не са арабите, не носат тоя характер на арабите, те не се интересуват от политика. Идват в четвъртък на пазара и донасят фантастични неща, ако щете бельо, облекло, обувки, домашни прибори – чинии, вилици, лъжици, всичко това е страшно хубаво направено. И пазарът е много евтин. Разкошни платове, разкошни юргани, одеяла. В: Говорим за сегашно време. О: Сегашно време, да. В: Какво впечатление имахте от Израел петдесетте години, когато сте ходили там? О: Тогава Шева беше в строителство. Той е стар град, от там са първите стъпки на Аврам, нашия родоначалник да го наречем. Извървял осемстотин километра и стигнал до Червеното море. Първото му стъпване е било на ?. Аз като бях там, посрещнаха ме, беше след изселването, четирдесет и осма година, се изселиха българските евреи. Аз мисля, че беше 50 – 51 година на екскурзия. Братята ми бяха вече там. Мен ме заведоха в кибуца на брат ми Лазар. Тогава строеха къщата на брат ми. Иначе имаха нещо като бунгала, такива големи бараки. Солидни бараки, построени с някакъв техен материал, качествено. И вътре всичко, моят брат имаше спалня, коридорче, и от другата страна трапезария, всичко модерно, съвременно. Имаше едни решетки, зад които се намираше кухнята. Кухните, малки удобни с всичко – хладилника, имаха фризери, имаха още тогава миячни машини. След това ми направи силно впечатление организацията и живота в Кибуца. Всичко беше общо. Всеки го разпределяха според неговите способности. Едни отиваха с портокали да се занимават, други с банани, с мандарини. Това са цели полета с портокали, банани, мандарини. Други отиваха на маслиновите полета, трети за краварника. И така в центъра на Кибуца имаше една голяма трапезария в която всички се хранеха, никой не готвеше в къщи. Храната не се сервираше от човек, а си имаше щандове, от едната страна салати от другата страна скара, ястия. Масите бяха пълни с чинии, вилици, лъжици. Взимаш си чиния, вилица, лъжица от масата минаваш по щандовете, взимаш си салата, каквото си искаш – било с месо, било без месо. В: Тогава е било впечатлително. А след това кога ходихте? О: А след това същата работа, но вече по – съвършенни машини, по – нови. И след като си се нахранил, взимаш си чинията и я слагаш на един конвейер. Чиниите на едно място, вилиците и то се върти и като отидат в кухнята се пускат едни душчета малки и се измиват. Просто се измиват и като свършат чиниите по конвейера, те падат в един кош. Този кош не се пипа, нито се бършат, прибират се на определено място. И като идват туристи от цял свят, сядат и те се хранят. Те са много по 50 – 60 души сядат. Да, но всичко това е труд, те сами си произвеждат всичко. Там има и зеленчукови градини, има и овощни градини, имат житници, имат краварник, производство на пилета. В кибуца на брат ми Маабарот, аз като бях, брат ми Лазар, отговаряше за гаража. В гаража имаше леки коли няколко, имаше комбайни, трактори, земеделски машини, които ги даваше държавата и за това трябваше да се грижат. Имаше няколко души, които ги ремонтираха и поддържаха. Та брат ми там работеше. В: Той коя година е заминал за Израел? О: Брат ми замина 1928 година. В: Толкова рано? О: Рано, и после той щом завърши, нали ви разправях, завърши прогимназия, не можа да завърши гимназия и отиде в Пазарджик, изкара стопанско училище и научи автомонтьорство. В: Създал ли е семейство? О: Да, в Израел. В : Къде е живял докато се е създала държавата? О: Нали тези, те имаха мандат, сертификат от Англия, този сертификат им позволяваше влизане в Израел. Те бяха само младежи. В: Откъде го получаваха този сертификат? О: Този сертификат го получаваха тук в София. Имаше централно ръководство на ционистическите организации. В: Как се казваше неговата жена? О: Неговата жена се казваше Роза, тя беше учителка в Ямбол по иврит, тя също като него заминава. В: Той там ли я намира, там ли се запознава с нея? О: Най – напред, вижте сега с него какво става. Те отиват и слагат основите на един нов кибуц. Там е било блатисто място, пълно с комари. Мен ми направи много силно впечатление кибуца, че всичко беше общо. Те пари не получаваха, даваха им квартири. Пресушиха блатата. Сега е много хубаво. Всичко е залесено с хубави цветя, дървета, хубави къщи, модерно. Особенно където живее синът на дъщерята на моя брат. Лазар беше с български емигранти, младежи. Той научил зидарство, научил техниката. Може да си два пъти професор, дойде ли ти реда да бъдеш дежурен в кухнята, ти си дежурен. И, там каквото трябва да се прави, се прави: бели се картофи, мият се зеленчуците, нареждат се чинии, всичко. Там имаше няколко професори, един беше от Русе, той беше малко кривоглед, но много умен човек. Като надяваше онази голяма престилка и работеше в кухнята. А иначе професор, не си спомням специалността му. Пишеше статии в списания, които се издаваха в Израел, владееше хубаво иврит. Надарен човек беше. Имаше един друг професор, той беше много религиозен, юдаист. Понеже и аз имам слабост към философията, всички се събираха вечер в столовата и аз отивах при тях. Имаха забавни вечери. Сега за Песах например. Това е голям празник. Спазват всички традиции. Там развиват голяма художествена самодейност. Да декламират, да пеят с децата. Сега децата не бяха при родителите. Децата бяха в общежития, например 5 – 6 деца от една група с отговорник се хранеха, обличаха. Всяка вечер, родителите отиваха да видят децата си. Сега ми казаха, че са го премахнали това. Всяко дете при родителите си, сега го няма това. И учителките подготвяха голям празник за Песах, например облечени децата в едни бели чаршафи, с тези малко чалми, с звездата на Давид, с бастуни минават. Беше едно много хубаво преставление, подготвено от деца. Минават така и почват да пеят песни, такива песни, които се пеят на Песах. Те са стари, старинни песни, но са много мелодични. И тия деца с тия чаршафи, и с тия тояги, застават пред публиката и казват молитвата. Такива, мили дечица, те не са много деца, юноши, може да се каже. Чустваше се, че го разбират. В: Вие имали ли сте някаква театрална трупа в училище? О: В нашето училище в Русе? В: В Русе, в Ямбол? О: В Ямбол само празниците подготвяхме нещо за всеки клас поотделно. Спомням си много добре на мен ми бяха възложили да говоря за Песах и то на иврит. Защо го празнуваме и каква е историята на иврит и кой е Моисей. А пък други деца, някой който пее, пееше, само на иврит беше. Празнувахме всичките празници. Най-напред Пурим. В: На Пурим какво правехте? О: На Пурим, идваха децата с маски и играеха историята на Пурим. Това се играеше в училището, където съм учила в Русе. Други играеха други работи. В: На Нова година какво сте правили? На Рош-а-шана? О: Рош-а-шана си спомням в Русе например: Говореше се повечето, пак за историята на евреите. Или учителя, или ученика ще говори, че сега е Нова година, че нашата страна е плодородна,че в нея се сеят, банани, портокали. За Нова година в къщи се много празнува. Много тържествен празник е Нова година. В: Нещо специално в къщи правихте ли. Или само в Синагогата? О: Хубава храна,специална, например: Колеха се кокошки, патици. В: Къде се колеха? В Синагогата ли? О: В Синагогата, да. Там имаше такава, една урна с чешмички. В: На Сукот? О: Това е празника на шатрите. Тогава се правеха много сладки и соленки се правеха, баници и на Роша шома също се правят. Но обикновено е много богата храната. В: А на кой празник се правят торбички с плодове? О: Това е този празника на плодовете Фрутас. В: А на иврит как е Фрутас? О: На иврит също го викахме Фрутас, то е испанско фактически. Фрутас е на испански плодове. В: А правихте ли вкъщи торбички с плодове? О: Вкъщи всеки празник беше истински празник. Сега нищо не правим, специално ние тука. Но тогава в бащината ми къща, всеки празник, беше истински празник. В: Кажете и за Ханука вкъщи, имахте ли свещник? О: Ханука е празника на победата на евреите над гърците.Когато те се бориха, тогава разрушиха втория канал. И тогава в храма някъде в някакво ъгълче се намери някаква пахарка, както я викат тая пръстена пахарка, която е светела, без някой да е сложил масло в нея, и се е решило, че това е сигнал с това кандилце и че това е знак за възтановяване. Това е някакво символично, че бог праща някакъв символ за светлина, за възстановяване. С това свещеници са се занимавали със старинни работи, със старинни молитви, с някакъв остатък от преди. И тези молитви траят осем дни, и се пали всяка вечер по една свещ и те са седем свещи, осмата се казва, че е на Самаса. Самаса е този, който се почита. В моята къща много се спазваха тези работи. В: Кой най-вече се грижеше за това да се спазва? О: Майка ми беше факир по приготвяне на ястията. Край на 2 страна В Начало на 3 страна А В: Фактически в Ямбол никой не е останал да живее? О: Остана Сами, един от братята ми. Той беше женен за гъркиня. Тя страдаше от главоболие. Вземаше опиати и стана наркоманка. И умира от това. И през 1948 година всички се изселиха от там. Само Арон остана и аз в Блгария.Всички други отидоха в Израел. В: В Ямбол разбирахте ли се добре с българите, имало ли е някакъв конфликт? О: Никакъв, любовта ни беше много голяма. В: А след това,например в Русе, в Лом? Имали ли сте конфликти с българите? О: Конфликти не сме имали, но знам, че преди години имало някаква антисемитска проява. В: Къде в Ямбол? О: Не, в Лом. Лом не е голям град, пристанищен град. Градът е разположен на Дунава. Някаква група младежи посегнали на нашите гробни паметници, обаче се намеси полицията и разкара хората и после вече нямаше нищо. В: А ще ми кажете ли горе, долу по кое време сте се преместили в Русе и след това в Лом? Да имам представа от времето? О: Сега да завършим с баща ми. Аз исках само това да ви кажа. След като синовете заборчаха в другите градове, като Русе, София, той си продаде къщата, магазина и всичко и се изсели тогава в Русе. Изселихме се, аз, майка ми и двамата ми братя истинските ми братя – Марко и Лазар. И в Русе, баща ми, останало му малко капитал, това му предложиха синовете, един ескинашки евреин Беркович, и сега го помня, един пълничък, много салам ядеше, винаги идваше при нас на обяд, на вечеря и саламите ядеше, както ядеше, белките ги хвърляше на пода. Майка ми беше много голяма чистница и казваше:” Извинявайте, добре дошли сте винаги, но това не се хвърля долу, не е честно, не е красиво”. И така той свикна да идва често. Той стана съдружник на баща ми за някаква фабрика за пружини. Баща ми бъкъл не разбираше нищо от тази работа, онзи още повече. Един от братята ми Жак стана директор на тази фабрика, и той млад човек, не знаеше каква роля да изпълнява, обичаше да си попийва и така фабриката не вървя, фалира, и ние останахме без нищо. Тогава настъпи в България икономическа криза. Доколкото си спомням това беше периода 1925 –1934 година. Преди да дойде Кимон Георгиев на власт в България. Преди да завземат власта имаше политически борби. Нали сте чували за Андрей Ляпчев, той беше след като мина Септемврийското въстание 1923 година, той беше в правителството. И той беше, со кротце и со благо, това му беше девиза, и беше уж голям демократ. Беше от социал–демократическата партия. Тогава и фабриката на баща ми фалира, понеже всичко беше на кредит, продадоха всичко – машините, съораженията. И баща ми преживя много лошо тази работа и хвана много лоша склероза. И на седемдесет и пет години умира. И това е края на баща ми. Разорен материално, баща ми умира в София. След като той фалира и останахме без средства, синовете му помагаха, пращаха му пари, ние продавахме по-ценни вещи. Майка ми имаше едно златно колие и часовник, това се продаде, други ни ги откраднаха. И това беше края на баща ми. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|