Бина Йосиф Декало
Изтегляне 0.5 Mb.
|
| В: А как решихте да заминете за Лом?
О: Да. Сега в Русе остана Марко, Лазар и аз. Майка ми беше неграмотна, но природно интелигентна беше, знаеше как да ни възпитава. Мен не ме пускаше повече от един час да играя навън, след това в къщи ми даваше парцалчета да бродирам, така имаше природен дар за въэпитание. Тя беше авторитетна, всички я уважаваха, синовете я уважаваха. Те пораснаха. Тръгнаха да си търсят пътищата. Баща ми имаше голямо желание да не бъдат търговци, да бъдат адвокати, лекари, инженери. Майка ми имаше нервно заболяване, което се изразяваше в омраза към другите хора. Всички знаехме тази работа и не и обръщахме внимание, но когато беше нормална беше прекрасна – мъдра, по домашно му възпитана. Синовете пораснаха и влизаха в магазина да помагат, като продавачи, подреждат стока. Всичко това, обаче те фактически го ограбиха, особено Арон. И от една къща, когато всичко се изнася, тя не може да продължава да бъде материално осигурена. Фактически синовете го ограбиха. Ама много легално, било с позволение, било от доброта, че баща ми не можеше да им откаже. В: Аз искам да се върнем малко назад. Всичките ли ви братя и сестри са учили в еврейското училище в Ямбол? О: Да, всички са учили в еврийското училище. От първо до четвърто отделение. После общината откри първи, втори, трети клас. В: На какво училище, еврейско ли? О: На еврейско. Учеха се български предмети и иврит. Винаги имахме учители, и от Полша, и от Русия, които идваха и предаваха иврит. В: А вие ходихте ли след това… О: Аз учих в Ямбол до втори клас. Първо, второ, трето, четвърто отделение. Там изучавах иврит. После като отидохме в Лом признаха първи и втори клас, и започнах трети клас. И там гимназията. В: В Русе не сте учили? О: В Русе учих отделенията и първи и втори клас. В: Значи, в еврейско училище в Русе сте ходили, в Ямбол не. Значи, съвсем малка сте отишли в Русе? О: Да, съвсем малка. В Русе стигнах отделенията, след това първи и втори клас. А след това в Лом, влязох в трети клас, след това гимназията завърших. В: Тази гимназия в Лом, каква беше? О: Беше българска, нямаше иврит, нямаше нищо. Но имаше доста евреи. В: Как сте се препитавали в Лом, след като баща ви не е бил вече жив? О: След всички провали, след като загубихме и къщата, всички много съжалявахме, защото тя беше хубава, просторна, голяма. Имахме много приятели в Ямбол, българи. Баща ми от Ямбол се преселва в Русе, там открива фабрика и там става фалита на това мероприятие. И там в Русе единият ми брат Моис се оженваза многобогата жена. Навлиза в едно много богато семейство- “Баруто Ешкенази син”, така се наричаше фирмата. Те произвеждаха, барут, оръжия, имаха и съдружници, бяха българи, но аз само ги виждах, но не им знаех имената, защото много често ходех при брат ми. Сега в Русе аз завърших втори клас, и още не беше починал баща ми. Ние останахме без средства. Брат ми Марко, който сега е в Израел, завърши френски колеж в Русе. Там имаше много авторитетен френски колеж и го назначават в Генералната банка в Лом. И няма кой да ни издържа, той ни повика при себе си. И отидохме, аз, майка ми, и след това извика баща ми. В: Там сте намерили къща под наем? О: Да там ни намери къща под наем, той ни издържа, и в училище, и в гимназията, в Ломската гимназия. Той много обичаше родителите си, и винаги даваше заплатата си на баща ми:” Ти ще харчиш, ти си господар, аз нямам нищо общо с тях”. Гледаше да го разведри от всички тези преживявания. Той беше и общественик, и много уважаван и изведнъж такъв крах, той много тежко го преживя. Но брат ми Марко много му помагаше. Добре живеехме, той си даваше парите на баща ми. Моят брат Марко, който ни издържаше със заплатата си, всяка година ходеше на екскурзия извън България. Беше ходил в Румъния, беше ходил в Турция, и една година отива в Израел. И там в Израел беше под мандата на Англия. Англия имаше това задължение, да дава сертификати да, влезеш в страната. И ционистите се бяха организирали от цял свят, и ционистка организация подпомагаха тази дейност, един вид да отидат евреи там,младежи, да образуват села, да обработват земята. Искаха да променят евреите да не са само търговци, защото всички евреи ставаха търговци, кой с далавери, кой с манифактури. А Лазар беше завършил триети клас в Русе, искаше да следва, но няма кой да го издържа, тогава нямаше безплатно, както при социализма образувание.. И той търсеше работа. По едно време беше станал продавач на пазара на едни стоки, защото нямаше пари, баща ми беше заболял. Брат ми открива, че в Пазарджик има еврейско стопанство, което на български се казваше”Бъдеще”. Тай научава, че там приемат младежи, които минават школа, било занаятчийство, бояджийство, обущарство, готварство. За да не стават само търговци, адвокати, лекари, но евреите да бъдат и производителен народ, не само професии, които са интелектуални, и хората ни гледаха накриво за тази работа. Търговци, златари, банкери, ей това бяха евреите в България преди. Сега да довърша с майка ми. В турските евреи не даваха свобода на девойките, не им позволяваха да ходят където искат, изобщо ги държаха много ограничено. Майка ми имала много силна памет и отива в Одрин в килийно училище, дето се учи на иврит и се чете Библията. Първият ден, когато тя отива изучават някакъв пасаж на изуст. Тоя пасаж бил някакъв псалм на Давид, няколко, десетина реда, тя от първото четене ги запомня. И много щастлива и радостна, отива в къщи и ги казва на родителите. И дядо ми вдига страхотен скандал. Край на З страна А. Начало на 3 страна В. В: Сега кажете за Марко, след като отишъл в Израел… О: Връща се в България и казва, че ще се изсели там. Беше много запален. И банката даже не го пускаше:” Вие сте толкова необходим, ще станете Директор на банката, защото сте млад, работлив”. Но той решава и заминава. В: Коя година заминава? О: Той заминава 1934 година В: О, той заминава, много преди да се създаде държавата? О: Много преди да се създаде. Той вече е седемдесет години е в Израел. Ние оставаме, но той ни остава много пари в банката. Сега, ние в Лом няма какво да правим и се преселваме в Русе. В Русе баща ми се разболява много тежко от склероза. Аз много го гледах. На седемдесет и пет години почина. Спмням си погребението в Русе. Той почина в къщата, която още съществува. Ние живеехме на втория етаж на първия живееше друго еврейско семейство. Той беше амбулантен търговец. В: А сега за Лазар. О: От Русе той отива в Пазарджик. Две години изучава автомонтьорство. Да поправя коли, затова в кибуца отговаряше за целия гараж. За колите, камионите, комбайните. В: Можете ли да си спомните, коя година е бил Пазарджик? О: Може би 1934година. Баща ми почина през 1936 година. Лазар искаше да бъде художник, той имаше дарба да рисува. Обаче, нищо не можа да стане и изучи занаят. Две години учи в Пазарджик и на втората година на него му дадоха сертификат, заедно с много други младежи от Варна. Лазар отива в Израел. В: Всъщност, Лазар преди брат си ли заминава за Израел? О: Преди него отива. Не мога да си спомня коя година точно беше. В: Вие можете ли да си спомните до коя година сте живели в Русе? О: Да, ние в Русе отидохме 1921година до 1929година, 1930 – 1931година. С положителност сме отишли от Ямбол в Русе 1921година. В: А след това от Русе в Лом? О: Между тези години 1929 – 1930 – 31година. Дотогава сме живели в Русе. В: Нали казахте, че баща ви е починал 1936 година в Русе, той там ли е останал? О: След като сме живяли в Лом известно време, Марко решава да замине в Израел, връщаме се в София. Баща ми умира в София. В: Идвате в София? О: Идваме в София, защото другите братя бяха тука, те не ни помагаха много, повече Марко. В: Те ли ви настаниха при тях, или си намерихте къща? О: Намериха ни къща на ъгъла на булевард “Христо Ботев” и “ Кирил и Методи” една къща с две стаи и кухня, заградена със стъкло и горе живееше друго семейство – еврейско. Беше двуетажна къща с приземие, някакво мазе там. Качвахме се по едни стълби с железни парапети.Стара къща, но хубава къща. Там живяхме, там почина баща ми. Това е за баща ми, но да довърша с майка ми. Майка ми е родена в Одрин в религиозно семейство. Дядо ми е бил много религиозен. Повечето евреи в Одрин са били богати. В: Той имал ли е брада? О: Този на майка ми? Дядото беше среден на ръст, набит и имаше брада. Обаче брадата на дядо Аврам, бащата на баща ми, неговата брадичка беше интересна. Той имаше кръгло лице и големи черни очи. Помня го много добре дядо ми, защото, много ни събираше около себе си, много ни разказваше, много ни галеше. В: Добре. Нека да минем по насам във времето. Разкажете за вас, какво сте правили? О: В Лом завърших гимназия. В ломската гимназия имаше един учител Моцев, който беше музикант, много обичаше музика, много музикален. Той образува хор и аз пеех добре. Учителя Моцев ми казва:” Ти ще отидеш в София и ще се запишеш в консерваторията”. Изселваме се от Лом и идваме в София. Намират ни тази квартира, както ви казвам. И аз съм с майка ми и баща ми. Всички други са се разпръснали, оженили, Лазар е в Пазарджик, Марко, тука в София го изпратихме на гарата за Израел. И тогава се събра цялата фамилия, всичките братя дойдоха да го изпратят с жените. И баща ми като го целува брат ми, той започна да плаче. И всички заревахме. И брат ми вика:” Моля ви се не плачете, не съм умрял, радвайте се, смейте се, аз ще дойда, ще ви пиша”. А на мен и на майка ми казваше:” Няма да ви оставим, няма да ви оставим”, както и сега, брат ми, ми праща пари. Много помага. В: Марко беше ли се оженил тука в София вече? О: Не. Марко се ожени в Израел. Той замина ерген. В: А Лазар? О: Лазар също се ожени, и двамата се ожениха в Израел. Лазар замина, малък,едва седемнадесет годишен. Междувременно, ако говоря за мене, ще ви кажа, че като дойдох тука в София, тука живееха моите братя. Алберт живееше тука в София, Сами дойде после, после се изсели. В: А Арон? О: Арон в Плевен. Той беше там женен, но той дванадесет години живя в Париж. В: И кога? О: През този период, когато станаха другите събития. Той се беше оженил за Бехар от Плевен. А Моис в Русе. Сами си остана в Ямбол, и после дойде в София, когато жена му стана наркоманка. Сами, като порасна, отиде войник и нещо го пратиха в Гърция. Ротата ли пратиха, не мога да ви кажа точно, не е било военно време. Той отива в Гърция и се влюбва в една еврейка – гъркиня. Единствена дъщеря на майка и баща, много интересна, много хубава жена. Чудна жена беше тя. Той се влюбва в нея и решават да се оженят. И се изтърсват при баща ми заедно с бащата и майката в нашата къща. Жената на Сами се казваше Софи.С ами живее много богато, имаше голям магазин за галантерия, кинкалерия и други работи. Имаше двама сина от гъркинята, но те починаха в Израел. В: А Жак къде е бил? О: Жак, също е бил в София и се е оженил тук. В: С какво се е занимавал Жак? О: Жак имаше магазин за обувки. В: А Каролина? Къде се е оженила? О: Идва и реда на Каролина. Каролина се оженва в София. Понеже майка ми е била мащеха на Каролина, но въпреки всичко, майка ми много се грижеше за нея. Но някакъв конфликт се създаде между тях, за който аз не мога нищо да ви кажа. И тя тогава дойде в София да живее при братята ми.Алберт беше в София, Моис също, и там нещо, нали снахи, хър – мър. Намират и един млад човек за женене, турски евреин. Той не се харесваше на нашето семейство. В: Тук в София? О: Да, тук в София. Той имаше майка и една дъщеря. Сестра ми се оженва за него и има три деца, три момичета. В: С какво се е занимавал турския евреин? О: Турския евреин продавач беше в търговски магазин, работник. В: Не са заминали за Израел? Техните деца? О: Не са заминали. Децата им загиват на гемията” Салвадор”. Той си урежда подло живота, но никой не му обръщаше внимание, никой не го търси. Но когато излизат вече противоеврейските закони... Още не беше издаден закона за защита на нацията, имаше един Комфорти, решават с нашето правителство да вдигнат евреите, които са например: една приятелка на майка ми, самотна, а децата и в Израел. И събират една валута да ги изпратят в Израел, и включват го и … се казваше, съпруга на сестра ми, той беше турски евреин. И моите братя казват на сестра ми: ”Нека той да замине, остани ти с децата, ние ще те издържаме.” Този моя брат, Алберт, този и Жак беше тука, имаше магазин за обувки. “ Не, аз не си пускам мъжа, и три деца, кой ще ги храни”. И тръгва и тя. Тръгват с гемията, и гемията точно някъде на един километър от Цариград от брега се разбиват и там загиват. В: Какъв е бил този Комфорти? О: Този Комфорти е бил ционист, евреин, искал е да спечели от цялата тази работа. Той взел парите да ги закара. Той взел гемията, той им събрал пари за превоз. Това беше трагедията на сестра ми. Тя се удавя с трите си деца и свекърва си, а него го спасяват. В: Кого спасяват? О: Нейният мъж. Те прибират хората, кито спасяват и ги пращат един месец в Израел. Там се оженва и има още три деца. Аз като ходих в Израел, го видях да продава на един пазар плодове. В: Тук, в София вие постъпихте ли в Консерваторията? О: Да, постъпих, обаче излезе закона и ни изгониха. Аз като дойдох в София, първото ми нещо, консерваторията ни беше, знаете ли, където беше Младежкия театър, там имаше една улица” Безизходна”, там беше Консерваторията. За да влезеш да учиш се явяваш на конкурс. Аз се явявам, и ме приемат. Бях драматично сопрано, а междувременно Цонков беше директор на Косерваторията. Той казва:” Вие ще влезете, но нямате предварителна подготовка, моята жена дава уроци по пеене.” И тяхната къща, знаете ли къде е. На “Дондуков”, където е редакцията на вестник “ Труд”, точно отсреща има едни къщи, там живееха, там отивах на уроци. После дойде и брат ми Сами от Ямбол и казва:” Ти ще станеш продавачка”. А аз викам:” Какво, да ставам продавачка, аз се готвех да ставам певица, а вие продавачка”. След като взимах уроци при госпожа Цанкова се явих на изпит и ме определиха като драматично сопрано и започнах да се уча. И почнахме за навлизаме, да речем най – напред с Шуберт, след това с народни песни, обаче народните песни, имаше много интересни. Рут Цанкова беше немкиня, имаха две деца, едно момиче и едно момче. Този Цанков, беше директор, мъжа и беше директор на Консерваторията. И понеже беше брат на Цанков, евреите го мислеха за фашист. В: Той такъв ли беше или не? О: Той си гледаше Консерваторията, беше много музикален, той композираше, аранжираше народни песни, той с това се занимаваше и не се интересуваше, кой е турчин, кой е на власт, много беше отдаден на музиката. И жена му също, свиреше на пиано, акомпанираше също. В: Вие, казахте че сте започнали да работите нещо. Какво точно? О: Аз, да. Няма парите на Марко, които идваха от Израел, се свършиха. Всичко лежеше на мой гръб, наем трябваше да се плаща, майка ми беше домакиня, не работеше. В къщи на ладино говорехме. В: В къщи сте останали само двете да живеете, така ли? О: След като почина баща ми, останахме само двете да живеем. В: Там на “ Кирил и Методи” и “ Хр. Ботев”. О: Да. След това майка ми я прихващаха нейните нерви и трябваше да се напусне тази къща. Тогава лесно се намираше под наем. В: И наехте друга къща? Къде? О: След това живяхме на “Софроний” в една схлупена къщурка. Междувременно аз навлязох в тия симпатизанските комунистически групички. Събирахме се нелегално. Когато мен ме приеха в тази групичка... Край 3 страна В. Начало 4 страна А. В: Къде почнахте работа? О: На пазара като влизате в Драгоман имаше една чорапна фабрика, еврейска. И там бях чиновничка в канцеларията, заедно с Моис Бенлиеш, той беше главен счетоводител там. Той обичаше да се занимава с театър. В: Режисьор или драматург? О: После той стана и професор в ВИТИЗ. Събирахме се самодейци, артисти и той беше между тях и заедно с него работехме. Той също беше един прекрасен човек. Той много ни сплотяваше, с характера си, с много знания. След девети септември преподаваше във ВИТИЗ. Той имаше средно икономическо образование. В: Коя година са ви изключили от Консерваторията? О: Много преди девети септември беше. Заедно бяхме с Мати Пинкас, чували сте за нея. Преподаваше ни Морфова, известната певица. Аз бях женена вече.И след това идва изселването в Хасково. В: Коя година се оженихте? О: Аз се ожених… Свирех аз, аз се упражнявах на пиано, където е Централната баня, нали я знаете, зад Централната баня имаше една Музикална школа, там даваха пиана под наем, но понеже аз нямах пари даваха ми да се упражнявам два пъти седмично, без пари. И там се запознах с… Междувременно, отидох да пея в еврейския хор. Нашия хор, който се дирижираше, ръководеше от … зъболекар, той също беше много музикален. Понеже имаше един хазан в Синагогата, той имаше две дъщери и те ме запознаха с моя мъж. Той беше адвокат по професия, но работеше в нашата Синагога, като секретар на духовенството. В: Как се казваше съпругът ви? О: Никой не го знаеше, той отдавна почина, казваше се Израел Васер. Това беше първия ми съпруг. Втория се казваше Моис Декало. Моята история е дълга. В: Кажете в общи линии, да я знаем. О: Да, омъжих се. Сина се роди 1941 година. Моят живот не е бил много весел. Първият ми мъж беше секретар на духовенството в Синагогата. Любовта ни беше много голяма, особено от негова страна, беше много предан. Аз нищо не знаех, той беше в нелегална комунистическа група. В: В Синагогата ли се омъжихте? Тогава не е имало граждански брак? О: Мисля, че нямаше граждански брак. На амвона се оженихме. В: Равинът присъства, нали? О: Равинът беше много авторитетен. Сватбените молитви ги чете свещеник, а равина присъства, като почетен гост. Ами, вижте какво, нямаше тогава възможност, поне в оня период, пред военнен период беше. А пък бащата на моя съпруг беше, както има клисари, той беше в Синагогата нещо от тоя род. И той и сина бяха много отдадени на нашта религия. И всички ритуали се спазваха, празници се спазваха, не ядяха навсякъде, където няма Кашер. В мойта къща с майка ми живеехме, тя се грижеше за детето, аз работех в тази фабрика за чорапи. В: Когато се оженихте беше ли започнала Втората световна война? О: Втората беше трагедия за евреите. В: Втората започва на 1 септември 1939 година.Вие тогава, бяхте ли се оженили, или не? О: Бяхме женени. Тогава сестра ми се удави с гемията” Салвадор”. Тогава се чуваха по нелегалните радиостанции за Хитлер. Излезе лошият закон за евреите. В: Поставиха ли ви значки? Влоши ли се положението, тука в София? О: След излизането на закона, носехме значки. Чакайте сега, аз се ожених, той си работеше в Синагогата, но бяха съвсем други хора. Равина беше ? той също даваше уроци по иврит. Но не го харесаха, като преподавател и избраха мен. Много ме уважаваха. Щом влизах, ставаха ми на крака, там цели професори. В: Това по кое време е било, горе, долу? След 9 септември, нали? О: След 9 септември беше, преди 9 пеех в хора. Там ставаха запознанства, женитби, сватби. В Синагогата в малката стая имаше пиано, там се събираше хора, и аз отивах да се упражнявам. Идваше и зъболекаря, който дирижираше хора и викаше:” Бинче, Бинче/ така ми викаше/, дай да видя как свириш”. Ей така протичаше живота. Но се зададоха тъмни облаци за еврейството. В: Там, където сте живели на “ Пиротска” и “ Софроний”, нещо на вратата сложиха ли ви, някакви знаци? О: Сложиха ни табела с нашия знак, еврейската звезда, а на нас ни сложиха значки. В: Какви бяха ограниченията, които ви наложиха? О: Изгониха ни от работа. Особено, този Руфо, той беше собственик на фабриката, не зная какво стана с него. Той си беше купил три апартамента от фабриката. Той ни уволни, защото и него го бяха забрали. Аз започнах да търся работа, защото моя мъж избяга. Той избяга заедно с една група адвокати, лекари.Беше стигнал до Израел и оцеля. Много съжалявал, че напуснал семейството си, а пък тука в България не ни пипнаха. Където е минавал, сеч беше за евреите. По пътя не знам какво е станало, но той се е добрал до Израел. Там попада на семейство и завърза връзка с някаква тяхна дъщеря и не зная кога е починал. В: Как се стигна до изселването? О: На брат ми? В: Не, не нали казахте, че сте били изселени в Хасково? О: Да, нали тогава излезе закон за изселване на евреите от София. Нали беше цял план. Създаде се Комисарство по еврейския въпрос, Белев го оглавяваше. Направиха план 25000 души, евреи, да бъдат депортирани в Полша. Най – напред ни регистрираха в общината. Общината беше, където е зала “ България”, до него е Военното министерство. При регистрацията много лошо се държаха там чиновниците с нас. Преди това, като чухме за това, аз с няколко приятелки отидохме в турската джамия. Там ни посрещна ходжата и ни пита какво искаме. Ние му обяснихме, че искаме да се запишем в турската религия. Той вика, че не може. Бяхме три, четири жени, търсехме изход от положението. И след това, без работа, без пари, без мъж. От братята ми Жак, Сами и Херцел бяха тука. Моис беше в Русе. В: Херцел при кого е живял тука? О: Херцел си живееше сам. В: Той имал ли е възможност да работи, да си изкарва хляба? О: Той работеше по сергии. Продаваше разни неща. Имаше малък дефект от заболяването си. Тези, които оцеляваха, като него след прекаран минингит, имаха умствен дефект. Но иначе разсъждаваше нормално. На мен ми викаше:” Защо са ти тези комунисти”. Никой от нашето семейство не е влязъл в партията. Затова искаха да ме превият, затова, че аз сам влязла в тези групи, че се занимавам с тези неща. Мойте братя, без истинските ми братя, бяха без политическа ориентировка. Как да кажа, древни търговци бяха, не всички, Моис беше богат, Алберт също. Алберт, който беше първороден син на баща ми, беше представител на една френска фирма за одеколони. И беше много добре материално. И където живееше още къщата е там на “ Дондуков” и “ Бочо Киро”. Имаше хубав апартамент, две дъщери, Жана и Софка. В: Как са ви известили да се изселвате, как е станало това? О: Най–напред излезе закона за защита на нацията, сложиха ни значките, къщите с табелки. В: Вечерно време не са ви давали да излизате? О: До девет часа ни беше разрешено да ходиме. Ние не спазвахме разпорежданията, българите ни помагаха да ходиме, тука, там. След всички тези подготовки в Комисарството, за евреите имаше начертани планове. Мъжете ги взеха трудоваци. Една група беше арестувана и изпратена в Плевен на Кайлъка. Там запалиха бараките, където живееха и загинаха пет души, изгоряха евреи. А пък другите едва се спасиха. В: А вашите братя изпратиха ли ги в трудови лагери? О: Не, моите братя не бяха в трудови лагери, не знам защо, но не бяха. Аз бях изселена в Хасково, Сами също. Моис, който беше от богатите в Русе не беше изселен. Всички се готвеха да ходят в Израел.Моис замина 1948година за Израел . Всички заминаха за Израел. В: А преди това? О: А преди това бяха си тука. Значи в София беше Жак. В: Става въпрос по време на изселването? О: По време на изселването Моис чакаше да се измъкне, да замине за Израел. В: Моис не са го изселвали никъде? О: Не,не. Имаше градове, които не бяха изселвани. Например от Бургас не бяха изселени. В: На Моис пострадала ли му е работата? О: Те голяма фирма. Парите играеха роля. Подкупваха чиновници, но въпреки всичко, тогава беше починал бащата на жена му. Но въпреки всичко не можаха да се изселят преди девети септември. Изселиха се 1948 година. В: А другите братя по време на тези изселвания? Изселването през 1943година ли е било или 1942 година? О: Мисля, че 1944 година беше, пролетта, малко оставаше до девети септември. В: Значи, вие за кратко време. О: За кратко време беше. В: Вие с майка си ли сте била? О: С майка си и детето бяхме. В: А другият брат Алберт в София ли остана? О: Той още 1936 година беше се изселил в Париж. Той се бе изселил в Париж отдавна. Фирмата го изтегли там. Той беше, не само пласьор на одеколони, но и правеше реклами със снимки, нарисувани от него. И понеже неговите две деца Софка и Жана, Жана голямата, Софка малката, играеха балет в нашата балетна школа на Операта. Вдигнаха се всички и заминаха за Париж. В Париж веднага двете момичета влязоха в операта, в общия балет. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|