Бина Йосиф Декало
Изтегляне 0.5 Mb.
|
| В: Тези момичета имат ли си свои деца? Имате ли връзка с тях?
О: Не, не, отдавна е изпусната връзката. Софка, малката беше в детската балетна школа, а Жана вече беше в общия балет. Когато германците нахлуват във Франция ги изселват в Лион, а брат ми, неговата история е също много тежка. Когато германците влизат започват да събират комунисти и евреи. Тогава пращат съобщение на всички евреи – еди кой си ден, в еди колко си часа, на еди кой си коловоз. Те разбраха какво ще стане,и неговите приятели и колеги от фирмата казват:” Ти никъде няма да ходиш”. И един от неговите колеги има къща с вътрешен двор с хубаво мазе и ги настаняват там. Там слагат кревати, обзавеждат им, правят им апартаментче. И тримата, брат ми с жената и Жана шест месеца бяха там, не излизаха. Те им носеха храна, вестници, съобщения и др.всички приятели. И останаха там. Жана понеже балерина казва:” Аз няма да остана искам да играя балет.” И приятелите заедно със своите деца я водят в Операта да танцува. И така цяло лято кара в Операта, и правеше репитиции, участваше в общия балет. Една вечер, и брат ми и жена му я чакали с нетърпение всяка вечер, треперейки. Край на 4 страна А. Начало на 4 страна В. Всяка вечер момчетата на колегите на Алберт чакали Жана пред Операта да я приберат. Там минавали Германските постове. Една вечер давали преставление на германските офицери. Обикновено Жана се прибирала в 12 часа. Една вечер закъснява и брат ми и жена му се притесняват, че Жана са я хванали. И брат ми не се стърпял и излязъл навън на няколко метра от Гестаповските постове, които обикаляли да търсят скрити евреи. Те веднага го забелязали, понеже беше пълничък, среден на ръст, представителен и веднага го хващат. Там се събират Гестаповците, заобикалят го. В същия момент Жана се прибира и вижда ,че баща и е заобиколен от германци и почва да вика:” Папа, папа” и се хвърля към баща си. Веднага ги хващат и ги качват на камионите, в които има и други евреи, комунисти. Закарват ги в германски лагер. Там убиват брат ми, а Жана, понеже била млада и хубавая оставилида мие и чисти клозетите. Те я направили на нищо, една хубава девойка с тяло на балерина. Доживява свободата и още е жива. В: Вие виждали ли сте се? О: Не не съм я виждала, тя още е жива е в едно предградие на Париж в старчески дом. Някаква страхова невроза е получила тя. В: Това ви го е разказвал някой? О: Не, тя ми пишеше писма. Писа ми преди и сега. Ще ви дам писмата да ги прочетете. В: А със съпругата му, какво е станало? О: Съпругата остава в Париж в квартирата без да знае, какво е станало.И когато навлизат навлизат англичаните в Париж, тя излиза от нелегалност. Жана е освободена от лагера. От лагера я закарват в Париж на адреса където е майка и. И когато влиза в мазето при майка си, майката се изплашва, като мисли, че идват за нея да я приберат. Започва да вика, и хората и обясняват, че това е дъщеря и. Тя не можела да я познае, защота била постригана, слаба не приличала на себе си, като скелет, с работническа мантия. И двете ги закараха в болница лежаха два месеца. Жана не можела да се съвземе от ужаса, който е преживяла. Като се съвзеха дадоха им хубава квартира, много пари. Носеха им храна, носеха им подаръци. Много ги гледаха. После снаха ми почина. Аз имам и други роднини в Париж, живи ли са, какво им се е случило. Роднини по майчина линия, братовчеди, но нямам никаква връзка с тях. В: По време на изселването, знаехте ли другите братя къде са били? О: Да, за всички братя, знаех къде са били. В: Арон къде е бил? О: Арон бил е в Плевен. В Плевен имало малко евреи, и не са ги изселвали. Жена му беше починала, той беше самичък, вдовец. Той живееше заедно с роднините на жена си. Тя е имала двама братя. И жените им го гледали. Арон не е пострадал никак, той си гледаше живота. В: А Сами? О: Сами е бил заедно с мене в Хасково. Той беше с жена си. Тя беше втора жена на Сами. Първата почина от наркотици. В: Той имал ли е деца? О: Да, двама сина. В: Там на едно място ли ви настаниха да живеете или поотделно? О: Най–напред ни бутнаха да живеем в училището на Хасково. И после дойде нареждането, че можем да си наемем квартира в определен район. И в Хасково, аз намерих една малка стая, много хубава стаичка. Там живяхме. Голяма беднотия беше. Най–много страдахме за сапун. Баня нямаше, трябваше да ходим в общата баня на града. А там не беше разрешено да ходим. Живеехме в определени райони. Нямахме право да излизаме и да се разхождаме. След девети септември, когато слязоха партизаните, в отреяда имаше много евреи. В Хасково имаше нелегална организация, в която бях и аз. Един от нашата организация го бяха хванали и бой, бой и той издал всички от организацията с изключение на мен. Мойто име не споменал. След това имаше дело, тогава не отидох на делото да не ме хванат. Там беше един евреин от Пловдив, който го убиха без съд и присъда, пребили го от бой. Другите ги осъдиха на доживотен затвор. Други, които бяха в партизанския отреяд не ги хванаха. Те дойдоха на девети септември от Балкана с цветя. В: На девети септември, вие в Хасково ли бяхте? О: Да, в Хасково. В: В Хасково позволиха ли да работите, да изкарвате прехраната си? О: В Хасково, позволиха отначало, ние жените отивахме на гарата да редим плодове. Ябълки, круши редяхме в щайги. А мъжете правиха скривалища понеже имаше в Хасково хълмове. До Синагогата живееше едно богато еврейско семейство. Ние много не ги виждахме, но от време на време се мяркаха там. Носеха богато ядене, кифли, шоколади. В: Вие сте била с малко дете тогава. О: Когато бях в училището ми носеха мляко едно семейство, турско, с трима сина и две жени, сестри бяха. Те ми носеха мляко за детето. Когато вече си намерих квартира, малко по далече, тогава българите ми носеха ядене. Двора беше така големичък, и в дъното беше нашата стаичка до шивашко, едно момче ми носеше, каквото те готвеха, носеха и на нас. Аз продадох на черна борса всичко, каквото имах, обувки, дрехи, платове. Но бързо се свършваха парите. Имаше добри хора които ни помагаха и ако те не бяха,не знам какво щяхме да правим. Брат ми беше там Сами с жена си. Той сигурно е имал някоя спестена пара. А същевременно имаше и казан в двора на училището с чорба, отивахме там и ядехме боб като нищо. Бях занесла една много хубава плюшена покривка, викам си:” Ще я продам, няма какво да ядем”. И ме водят, едни жени с които се запознах, в една много богата къща. А носех и едни пердета плетени на ръка. Те бяха богати хора , не ги харесаха. Покривката взеха, дадоха ми 500 лева за покривката, тя беше разкошна, турска покривка от Цариград. Междувременно, нещо започна да се чува,че на фронта германците губят, атмосферата започна да се разведрява. Една седмица след като продадох покривката, идва един човек, заблудил се авиатор, и ние всички се стекохме да го видим. Едни го прегръщат, други му носят цветя, трети го целуват, а той гледа да се измъкне, защото е заблуден и е попаднал във вражески лагер. Комунистите го заведоха в някаква къща и междувременно дойдоха от неговата армия и го прибраха. Обаче Съветската армия беше на границата. След няколко дена беше свалено правителството. Начело на новото правителсво беше Багрянов. Девети септември беше радостен ден за всички. В: Първият Багрянов ли беше? О: Да. Първият беше Багрянов, всички други ги свалиха. На нас ни казаха, че сме свободни, да махаме значките. Имаше народно веселие по улиците, разхождахме се свободно. Не можеш да забравиш такъв момент. В: Вие дойдохте в София, нали? О: Аз дойдох в София сама, без детето и майка ми. Аз дойдох тука, намерих си работа, намерих си работа, намерих квартира, връщам се, взимам ги и идвам тука. Няма хляб, няма нищо. Тогава ни подкрепи организацията ”Джойнт” - даваха ни дрехи, сухо мляко, консерви. И така постепенно, постепенно, дойдоха изборите и т. н. В: Вашто дете и майка ви дойдоха ли в София? О: Да, взех детето и майка ми и една жена от еврейско семейство. Жилището беше на евреи, над нас живееха две български семейства. В: Намерихте ли си работа? О: Да, назначиха ме в еврейската община. В: А, след това какво се случи? Например, до заминаването на евреите за Израел през 48 – 49 година. О: Междувременно ОН реши да даде Израел на евреите за държава. Тогава много евреи, спасени от лагерите трябваха да се приберат някъде, и поради тази причина ОН дадъха Израел на евреите. И започна емиграция. Първи бяха българските евреи, които се изселиха в Израел. Които се хванаха здраво за ръцете, основаха Кибуци. Обработиха нови земи, даоха пример с трудолюбието си. Тогава всичките ми братя заминаха. Моис първи замина. А след това Жак, Сами, Херцел. В: А, Арон? О: Той си остана в България. Той тука почина. И аз. В: И няма други. О: Да, Марко и Лазар бяха вече в Израел. Те посрещнаха братята си и ме викаха и мен. В: Сами къде замина? О: И той замина в Израел. Сами беше в Тел Авив. В: Вие самата искахте ли да заминете за Израел? О: Вижте, аз заминах 50-та година за Израел. Хареса ми, хубаво беше. В: С каква идея - да останете там или просто на екскурзия? О: Да остана там, че са там, че бях останала сама. Но не можех да се разбирам там в Израел. В: С детето сте заминали? О: Не, с мъжа ми, аз се ожених втори път тогава. В Израел бяхме най – напред на гости в Кибуца на Лазар. Бяхме на гости в кфар Хитим при Марко, след това бяхме на гости при Жак в Тел Авив и при Сами пак в Хайфа . И при Херцел бяхме. Навсякъде много хубаво ни посрещаха. Пари ни даваха, купуваха ни подаръци, и ни молеха да останем. Нито климата, нито хората и бяхме много зле икономически, и решихме че не можем да живеем тук и това си е. Аз съм ходила пет пъти в Израел. В: Коя година сте се оженила за втори път? О: Еми, какво да ви кажа, тези групи станаха вече легални, така се срещнахме стари приятели след девети и се оженихме. Моят син не е от втория си баща, той е от първият ми брак. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|