Биодизелът в българия и европа



Дата29.08.2016
Размер183.27 Kb.

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.


БИОДИЗЕЛЪТ В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА

Кирил Георгиев Кирилов*

*Технически университет – Варна, 9000 Варна,

България, ул. Студентска, № 1, E-mail: kiril_win@abv.bg



Резюме: Биогоривата са алтернативното гориво или гориво на бъдещето в Обединена Европа. В България съществуват реални предпоставки и възможности за разширяване на производството на биодизелово гориво, което ще има съществен принос в подобряването, както на енергийния баланс на страната, така и на състоянието на околната среда. Биодизелът е продукт, който предоставя на човечеството един екологично чист и опазващ природата източник на енергия.

Ключови думи: биогориво, биодизел, рапица, растително масло.

ВЪВЕДЕНИЕ

Употребата на растително олио като гориво за двигатели може да изглежда незначително днес, но с течение на времето, такова олио може да стане толкова важно, колкото петрола и въглищата в днешно време”



Рудолф Дизел

Това, което е предрекъл Рудолф Дизел днес се превръща в реалност. Биодизелът като алтернатива на конвенционалното дизелово гориво е един много переспективен продукт. Неговото все по-широко навлизане в нашия бит се обуславя от редица предпоставки. Това са: изменението на климата на Земята, отслабващите сили на природата в борбата й със замърсяването, изчерпването на традиционните енергийни източници, опасността от войни и други.

Биодизелът е гориво, произведено от биологични ресурси, различни от нефт. Биодизел може да се призвежда от биомаса от традиционни култури (за Южна и Северна Америка- соя, за Европа -слънчоглед и рапица, за Азия -кокос) или от животински мазнини.

Най-големите предимства на биодизела са добиването му от ежегодно възобновяеми източници и, че на практика не замърсява околната среда! А именно към това се стреми човечеството през XXI-ви век.



ТЕХНОЛОГИИ И СУРОВИНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВА НА БИОДИЗЕЛ

Основните критерии за технологичен приоритет при производството на биодизел, биоетанол и биогаз са химическата, биотехнологичната, техническата и икономическата ефективност при минимален разход на енергия. За много технологични проекти са разработени автономни системи, осигуряващи необходимата топло- и електроенергия, ползващи напълно възобновяеми енергийни източници. Инсталациите са конструирани, окомплектовани и имат за цел минимизирането на разходите на енергия и себестойността на произвежданите горива.

Най-често срещаните технологии за производство на биодизел са: студено пресоване, блендинг, престерификация, пиролиза.

Студено пресоване. Чрез студено пресоване на рапични семена се получава директно рапично олио. Остатъкът може да се пелетизира и използва като гориво или за фураж. Това е най-опростената технология, но за да се получи печалба един двигател с рапично олио трябва по изчисления да работи над 5300 часа годишно.

Преестерификация. Биодизелът се произвежда от органични масла чрез химическа реакция с алкохол (етанол или метанол) в присъствието на катализатор. Получават се, съответно, етилови или метилови естери. Добивът на алкохолните естери (100% биодизел) се увеличава, когато реакцията протича при излишък на алкохол и се ускорява при повишаване на температурата. Този процес се нарича преестерификация или трансестерификация на мазнините. Чрез тази технология биодизел може да се добие и от соево, палмово, рапично, слънчогледово, царевично масло, отпадни кухнененски мазнини. При преестерификацията се получава и глицерин. Макар че с различни допълнителни технологични процеси глицеринът може да се обработва, както и да се получават сапунени продукти (калиев фосфат), неговото оползотворяване понастоящем все още създава сериозни затруднения.

Блендинг. Мазнините сами по себе си са по същество въглеводороди (подобно на петродизела) и могат, след известна преработка, да се смесват с него и да се използват като гориво в повечето дизелови двигатели без никакво преустройство. Преработката на мазнините и смесването им с петролен дизел се нарича блендинг. Блендинг-горивата могат да се използват и за изгаряне в различни видове промишлени и жилищни отоплителни инсталации, във фурни, сушилни, печки и т.н..

Пиролизата е процес на получаване на течни и газообразни горива от органични вещества при температури 500-800 0С при силен кислороден дефицит. Чрез пиролиза може да се получи биодизел от талаш и други дървесни отпадъци, микро-водорасли, селскостопански растителни остатъци. Остатъкът от процеса е активен въглен, който също може да се оползотвори.

Каталитичното производство на биодизел от отпадъци е един ефективен, евтин и екологичен метод, работи с различни видове суровини. Alpha Kat Anlagenbau представя инсталация за Каталитична Деполимеризация без Налягане (KDV)- фиг.1 и фиг.2.



Фиг.1 Инсталация за каталитична деполимеризация без налягане

В един затворен технологичен кръг, в маслена суспенция с температура около 280-340°C въглеродните молекули на изходните материали се разцепват под действие на катализатор. Получават се дизелови пари, които се сепарират в дестилационна колона. Остатъците, които не могат да се трансформират в дизел, се извеждат от процеса (под формата на безвредни соли). Оползотворява се над 80% от съдържащият се в изходните материали въглероден двуокис.

Методът позволява каталитична деполимеризация от възпроизводими суровини: слама, дървесина, енергийни растения, пластмаса, стари масла, животински отпадъци, битови отпадъци.

На фиг.2 е показан теоретичният кръг на KDV- автономно снабдяване.

Произвежданото в KDV леко масло не е растително, а минерално дизелово масло с най-високи качества. При дизела качеството се определя чрез цетановото число При нормалният дизел то е 52, при предлаганият на пазара „Super diesel” - 56, а от KDV-съоръженията е 60!

Като минерален дизел този продукт не се нуждае от одобрение от производителите на двигатели или превозни средства, тъй като отговаря на EU-нормите.

От преобразуваните биогенни входни материали се получава остатък - т.н. въгленова паста, която се състои от въглеводороди, остатъчни материали и използваното като разтворител масло. Тази маса може да се пресова на брикети и да служи като източник на енергия, тъй като те имат по- висока топлина на изгаряне от дървените брикет.



Фиг.2 KDV-автономно снабдяване

Нерядко някои съдове и съоръжения за биодизелови инсталации се предлагат на пазара. А ако производствените количества на биодизел са неголеми могат да се използват готови съдове и машини с друго предназначение. Така може да се комплектова нескъпа блендинг инсталация.

С предимство трябва да се избират технологии, които не изискват високи температури и налягания, тъй като това не оскъпява съдовете за технологичните процеси, механизмите, устройствата и апаратите, необходими за реализацията на технологиите. Блендинг- инсталации са с ниски енергийни разходи. При по-големи инсталации има и системи за повишаване на енергийната ефективност при производствения процес (например рекуперация на излишната топлина, термопомпени системи, използване на част от произведеното гориво за собствени нужди на производството и т.н.). В резултат, инвестициите и взетите технически решения са много рентабилни и се изплащат за няколко месеца до една година. Това зависи от вида и количеството на произвежданите горива. Тези проекти са изцяло ориентирани към конкретните цели на производителя и са напълно съобразени с неговите изисквания, налични помещения и оборудване, ако има  такива.

БИОДИЗЕЛЪТ В БЪЛГАРИЯ

В световната практика биодизелът е познат и от десетина години промишлено реализиран и предлаган на пазара. Счита се, че това е един от вариантите за намаляване на зависимостта на страните бедни или без добив на нефт и газ от страните с богати природни ресурси. Европейският съюз е оценил реално неговото значение и е приел Директива – 2003/30/ЕС, задължаваща всички страни членки към 31.12.2010 г. 5.75 % от продаваните дизелови горива да са биодизел. Качеството му по показатели, стойностите и методите за изпитване са регламентирани в Европейски стандарт EN 14214, който действа и е задължителен и у нас.

Изхождайки от потреблението на дизелово гориво у нас, към 2010 година трябва да произвеждаме и употребяваме най-малко 145 хил. тона биодизел годишно. Това ще намали вноса на нефт най-малко с 300 хил. тона, на стойност минимум 160 милиона долара годишно. Какво по-добро за дефицита по „текущата сметка”? И от възможността да се произвежда биогориво например от маслодайния “бурен” – рапица. Пустеещите неособено плодородни земи и наличието на неквалифицирана работна ръка у нас са благоприятни условия за облекчаване на финансови и социално –етнически проблеми.

Все повече фермери масово се ориентират към производство на рапица. През следващата година отглежданите площи с рапица в България ще се увеличат до 30 хил. хектара, което е малко повече от сегашното ниво - 23 хил. хектара. Добивите на маслодайната култура ще са в рамките на 57 хил. тона. До 2010 г. площите с нея ще се увеличават сравнително бавно и ще достигнат до 40 хил. хектара, а добивите - до 100 хил. тона.

В съвременното екологично растиенивъдство опазването на почвите от замърсяване е от първостепенно значение за покриване на изискванията за биологично земеделие (Organic Farming). При биологичното земеделие и животновъдство селскостопанският транспорт и механизация задължително следва да използват 100% органични горива (биодизел, биоетанол, биогаз), които не замърсяват почвата, повърхностните води и въздуха и по този начин се гарантира екологичното чисто производство.

В България биодизелът се продава под техническа спецификация в ТС-0301.

Произвежданият у нас биодизел отговаря на Европейския стандарт EN 14214.

Директивата на ЕС 30 от 2003 г. ни задължава рязко да увеличим екогоривата, за сметка на петролните деривати. В това отношение биодизелът (и на второ място етанолът) ще заместват все по-голяма част от петрогоривата. За целта:



  • Растителни мазнини (получени от рапица, соя, слънчоглед и др.), могат да бъдат преработени и използвани като заместител на дизеловото гориво по два начина: смес на конвенционален дизел и чист биодизел;

  • Захарно цвекло, зърнените култури и други растения, които могат да бъдат подложени на фрементация за производство на алкохол (биоетанол) и да бъдат използвани като добавка към бензина, като гориво в чист вид или като добавка към бензина след преработка до ЕТБЕ с помощта на изобутен (субпродукт на рафинирането). Бъдещето развитие ще позволи да се произвежда биоетанол от дървесина и слама /целулоза и да е също толкова конкурентоспособен;

  • Органичните отпадъци могат да бъдат трансформирани в енергия и използвани като автомобилни горива: отработени мазнини за биодизел, животински тор и органични домакински отпадъци за биогаз и растителни отпадъци за биоетанол. Количествата са ограничени в най-голямата част от случаите, но суровините са безплатни и проблемите, свързани с управлението на отпадъци ще намалеят;

  • По отношение на научнотехническия прогрес другите течни и газообразни биогорива, произведени чрез термохимично обработване на биомасата, като диметилестер, биометанол, биомазнини (пиролизни масла), както и синтетични водородни горива, могат средносрочно да станат конкурентоспособни.

Когато биодизелът се употребява самостоятелно (без смесване) трябва да се знае:

  • Само след първите две зареждания трябва да се смени филтъра, тъй като той разтваря утайките от петролния дизел;

  • Само при по- старите модели автомобили се налага смяна на маркучите и уплътненията, имащи съприкосновение с него;

  • Да се измива веднага при попадането му върху лакови покрития, защото има свойството на разтворител.

Биогориво се произвежда в Брусарци, Монтанско от инсталация на фирма “Сампо” АД. Пилотната инсталация има капацитет от 300 тона на месец или 3-4 хил. тона годишно. За суровина се използват всички растителни мазнини – маслото от рапица, палмово масло, соево масло, вторични мазнини.

Над 26 тона биодизел е произведен в България от употребявани мазнини от фритюрници и растителни масла от пролетта на миналата година досега.

Много производители са сключили договори с веригите за бързо хранане: “Макдоналдс”, “Хепи”, Кентъки фрайд чикън” за изкупуване на употребяваните мазнини от фритюрниците.

В момента цената е с 8-10% по-ниска от тази на минералното дизелово гориво. Вече са продадени количества на “Шведски кибрит Плам” – България, които го използват за производство на екологично чисти брикети, 7 тона са купени от “Круиз” – дистрибутор на горива и 9 тона – от “Траяна транс” ООД, която зарежда с него товарните си автомобили.

Фирма "Шведски кибрит Плам" – България е един от най-големите потребители на биодизел, който го използва за производство на екологично чисти брикети, следван от "Траяна транс" ООД, която зарежда с биодизел товарните си автомобили.

В Русенско се отглежда рапица на площ от около 27 хиляди декара. През 2005 година рафинериите "Плама"- Плевен и "Приста ойл"- Русе започнаха производство на блендирани екогорива. Всички транспортни средства на "Приста ойл" се движат с биодизелово гориво.

В инсталацията край гр. Димово (Видинско)  ще бъдат произвеждани 7 хил. тона биодизел.

На територията на община Варна производител на биодизел е фирма ‘‘Био енерго маш’’ с представителство в Аксаково. Самият производствен процес е във Вълчи дол,а производството е предназначено за износ, за Украина.

Фирма ‘’Слънчеви лъчи’’ строят в Провадия инсталация за производство на биодизел.

Неизбежна е тенденцията за увеличаване цените на петрогоривата, във връзка с глобалния дефицит на петрол, поради изчерпващите се ресурси. Все по-скъпите акцизи върху цената им, налагащи се за компенсация на еклогичните вреди от тяхното изгаряне, правят икономически рентабилен всеки проект за биогорива, поради факта, че у нас почвено-климатичните условия са много подходящи за отглеждане на суровините за биогорива.

Всички блендове на биодизела дават по-нисък разход на гориво на двигателите, защото изгарянето е по-пълно, което го прави конкурентноспособно гориво. Биодизелът не съдържа никакви серни съединения (за сравнение в обикновения петродизел има 3% сяра, а в по-скъпия петродизел - 0.3%). Липсата на сяра в биодизела означава, че не се налага да се използват в двигателите скъпи синтетични масла на калиева основа, задържаща корозията в двигателя след кондензиране на сярната киселина и серните оксиди.

Техническите култури, като суровини за биогорива, могат да се отглеждат и на замърсени и засолени почви, тъй като това не влияе на произведените от тях горива. От своя страна хилядите тонове отпадна кухненска мазнина, които ежегодно се изхвърлят и замърсяват почвата и водите у нас, са икономически най-изгодната суровина за блендинг производства. Същевременно се решават и екологичните проблеми с неутрализирането на отпадните мазнини.




ГОРИВО

Производ.разходи

Производ.разходи

Изход енергия към вход фосилна енергия

CO2-икономия % спрямо дизелово гориво

EUR/L

EUR/L.D.eqv

-

%

Бензин/дизел от нефт

0.25 - 0.27

0.25

0.83/0.91

-

Етанол от царевица

~ 0.23

~ 0.4

0.9

(-)6.6

Метанол от тополова дървесина

0.32 - 0.52

0.7 - 1.2

5.7

~83

Биодизел от рапично масло

0.27 - 0.45

0.3 - 0.5

3.1

~68

Дизел от дървесни отпадъци

0.5 - 0.7

0.53 - 0.74

>10

>9
Таблица 1.Производствени разходи и CO2-спестителен потенциал на биогорива (източник: Daimler Chrysler)

БИОДИЗЕЛЪТ В ЕВРОПА

През 90-те години започва промишленото производство и използването на биогорива в някои европейски страни, като вследствие на провежданата активна политика, главно от гледна точка на сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда, това производство бележи значителен ръст.

Според Британската асоциация за биогорива и мазнини (BABFO) биодизелът е решение на много от световните проблеми и може да задоволи до 10% от нуждите на Великобритания от гориво. Според асоциацията, заместването на един тон конвенционален дизел с биодизел спестява 3 тона въглероден диоксид, намалявайки емисиите от парникови газове с 55%. Той е безопасно биоразградим, предлага начин за рециклиране на отпадните мазнини, и произвежда по-малко локални атмосферни замърсители, отколкото изкопаемите горива. Еко-дизелът има по-висока топлина на изгаряне в сравнение с петродизела, той по-добре смазва двигателя и по-малко замърсява горивната му система, защото е по-добър разтворител в сравнение с петродизела. Той изгаря по- пълно, следователно се произвежда повече мощност.

Изгарянето на петрогорива има множество необратими последици за природата. Затова редица международни споразумения, в което е страна и България, изискват бързо намаление на екозамърсяванията на атмосферата почвата и водите. Една от основните насоки в това направление е подмяната на петрогоривата с екологично приемливи такива. За двигателите с вътрешно горене, например, е безпроблемна подмяната на петродизела с биодизел, на бензина с етанол, на пропан-бутана с метан, извлечен от биогаз и т.н. Да не забравяме, че първият двигател на Рудолф Дизел, изобретен през 1895 година, е работил с гориво от растителни мазнини. А съвременните тенденции за биологично земеделие и жъвотновъдство изискват използваните горива за земеделския транспорт и механизация да са екологични. Без съмнение, перспективата на горивата е замяната на петропродуктите с екологични, не само по съображения за опазване на природата, но и заради нарастващия дефицит на нефта и цената му в глобален мащаб, което е свързано с крайните количества на находищата суров петрол на планетата.

В последните години в Германия, Австрия, Франция и други развити страни се прилагат широкообхватни мерки за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Когато биодизелът се смесва с петродизел сместа се бележи с буква и число, например В20. Това означава, че сместа е съставена от 20% биодизел и 80% петродизел. Във Франция цялото дизелово гориво е В5, в Чехия е В30, в България Министрество на енергетиката препоръчва да бъде В30, а фермерите в Германия и други държави карат тракторите и другите селскостопански машини с В100 ( чист биодизел, без прибавка на петродизел).

Директива на ЕС 2003/30 г. за биогоривата цели значително да повиши използването им в транспорта, и в частност в сухопътния транспорт. Националните мерки, които предстоят да бъдат взети от страните в ЕС, имат за цел да заменят 5.75 % от общия обем фосилни горива (изкопаеми горива), използвани в транспорта, с биогорива до 2010 г.

Търсенето на биодизел нараства навсякъде по света. В Германия той се предлага на по-ниска цена от петродизела на повече от 2000 бензиностанции. Повишаването на цената на петрола, съчетано с поскъпването на долара, доведе до рекордно високи цени на течните горива у нас.

Биогоривата са подходящи за дизелови двигатели и са екологично чисти, поради което не се облагат с акциз, както петрогоривата. А това представлява силен икономически стимул за производството и използването им. Масовото използване на биодизел за транспортните средства у нас, по всяка вероятност ще се развива подобно на навлизането на други алтернативни автомобилни горива, като например.пропан-бутана. Както в Западна Европа и Северна Америка, така и у нас се очаква по-масово да се използват горивни смеси (блендове от биодизел и петролни деривати и/или биомазнини и петрогорива)

Нарастване търсенето на петрол, най-вече за сектор транспорт, през следващите 20 години, намаляването на продукцията, в следствие на ограничените залежи в Световен мащаб, добивът на суров петрол при експлоатация на трудно достъпни залежи, са част от факторите, които формираха стратегическите цели на Зелената книга на Европейската комисия “Към европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки” и Бялата книга “Енергия за бъдещето – възобновяеми енергийни източници”. Зелената книга поставя като основна цел до 2020г. 20% от конвенционалните горива в сектор транспорт, да бъдат заменени с “нови енергийни източници” - биогорива, природна газ, водород или други алтернативни горива, получени по екологично чист начин, а в Бялата книга е поставена краткосрочната цел за производство на 18 Mtoe течни биогорива през 2010г. Причина, за така поставените цели, са не само сигурността на енергийните доставки, чрез намаляване вносът на горива, но и диверсификация на енергийните ресурси и технологиите за тяхното усвояване и преработване, създаване национални политически инициативи за насърчаване използването на местното производство и усвояване на потенциала, както и намаляване емисиите на парникови газове.

Тази цел представлява предизвикателство за автомобилната и петролната индустрии, дори по-сериозно от предходните такива като например почти тоталното u1087 премахване на оловото и сярата от горивата за моторните превозни средства, драстичното намаляване на класическите атмосферни замърсители или значителното подобряване на енергийните качества, предвид все по-голямата консумация на горива. Горивата в сектор транспорт представляват 32% от общата консумация горива и енергия в ЕС, като имат дял от около 28% от общото количество на емитираните парникови газове. Около 80% от петролните продукти на европейския пазар са от внос. Анализите показват, очакван ръст от 19% до 2010г. на пътническия транспорт и 38% на транспорта на стоки. Тези перспективи, особено в контекста на разширението на ЕС, са свързани с нарастване консумацията на горива и съответно увеличение в натурални показатели на така поставените цели в рамките на Съюза. След първата петролна криза от 1973 г. биомасата се счита за енергиен източник (заместител) и е използвана като основа за производство на горива, които могат да заместят конвенционалните такива (дизел и бензин) при моторните превозни средства.

В изпълнение на основните стратегически цели през 2003г. ЕС прие Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогоривото и други възобновяеми енергийни източници в транспорта.

Директивата изисква, страните членки да гарантиран минимален дял на биогоривата от използваните горива в сектор транспорт, като си поставят национални индикативни цели, в съответствие с референтните цели на Директивата – 2% от горивата използвани в сектор транспорт през 2005г. и нарастване на този дял до 5,75% през 2010г. Страните членки за свободни да изберат политиката и мерките, които ще бъдат въведени за изпълнение на националните индикативни цели. Като се задължават да съставят и представят на Европейската Комисия ежегодни доклади за реализирания прогрес.

Въз основа на постигнатото ниво на развитие, ЕК има правото да въведе промени в законодателния акт, като се препоръчителните нива се заменят с задължителни цели на страните членки. Целта от 2% биогорива, заложена за 2005 г. не беше постиганата от страните-членки на ЕС. Имайки предвид целите, постигнатото процентно съдържание е не повече от 1,4%. Европейската комисия започна наказателни процедури срещу седем страни-членки, които са заложили в своите законодателства без основания проценти, много по-ниски от тези в директивата. С комюнике на ЕК през февруари 2006г. се представи Европейската стратегия за биогоривата, която се основава на Плана за действие за биомасата. Стратегията за биогоривата поставя следните основни приоритети:

•Бъдещо насърчаване на биогоривата в ЕС и развиващите се страни

•Широко мащабно прилагане на биогоривата чрез осигуряване на тяхната конкурентоспособност;

•Подкрепа научно изследователската дейност при развитието на второ поколение биогорива;

•Проучване възможността на развиващите се страни за производство на биогорива;

За да се насърчи производството и консумацията на биогоривата, различни мерки могат да бъдат предприети с оглед да се компенсира тяхната по-висока производствена цена:

•Подкрепа на селско- стопанския нехранителен сектор;

•Фискално диференциране в полза на биогоривата с цел те да бъдат конкурентоспособни на пазара;

• Фиксиране на определен процент от биогоривата от общата консумация на горива, продавани на пазара.

Развитието на селското стопанство е един от най-важните аспекти в процеса на въвеждане на биогоривата. Увеличената продукция на суровини за биогорива ще допринесе за мултифунционалността на селското стопанство и ще стимулира развитието на селскостопанското производство чрез създаването на нови източници на доходи, тъй като биомасата може да бъде третирана директно от суровината или като остатък от други процеси (вторична биомаса).

Потенциалът за производство на биогорива се основава на първичната биомаса, вторичната биомаса и остатъците или органичните отпадъци.

Използваните растителни масла и мазнини са пример за възможностите на вторичната биомаса. Общата консумация на масла и мазнини в ЕС се увеличава с 2% на година като две трети са растителните масла. В хранителната промишленост производството на биогорива позволява в по- голямата част от случаите да се преработват отпадъците от нея.

Данъчните облекчения са вторият ефикасен начин за насърчаване на развитието, който с помощта на подходящи фискални режими води до намаляване на разликата в производствената цена, в сравнение с конвенционалните горива. Данъчният инструмент, свързан с намаляване на акцизите върху биогоривата е най-ефикасен, тъй като мерките за данъчно облекчаване са част от един общ сбор от технически, правни и икономически мерки.

В съответствие с приоритетите на политиката на страната ни и в отражение на европейската политика, в рамките на Министерство на икономиката и енергетиката се разработва Закон за възобновяеми енергийни източници. Основната концепция на закона е установяване на нормативно регламентирани правила и взаимоотношения, с цел развитието и насърчаването производството на енергия от ВЕИ, в това число въвеждане на Директива 2003/30/ЕС във вътрешното законодателство. Както и в другите страни членки, сектор “Транспорт” е един от основните консуматори на течни горива в страната. Делът му в крайното енергийно потребление е около 25%. Трайна е тенденцията за нарастване на автомобилния парк с около 1% годишно, който консумира около 63% от течните горива, което от своя страна е 30 – 40% по-висока енергийна интензивност в сравнение с европейските страни. Очевидно въвеждането и изпълнението на Директивата за биогоривата в страната ни ще е многопрофилна задача, която ще се отнесе към развитието не само на енергийния компонента, но и към развитието на селското стопанство, подобряване ефективността в сектор “Транспорт”, провеждането на нова фискална политика и не на последно място промяна културата на потребителите.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предимства на биодизела като гориво са :



  • Намалява парниковият ефект.

  • По нищо не отстъпва от качествените показатели на минералния дизел.

  • Може да се използва като добавка към минералния дизел във всякакви съотношения, както и 100 % чист биодизел, според предпочитанията на потребителите.

  • Има висока пламна температура, което го прави по-безопасен при съхранение.

  • Има по-добри смазочни качества от минералния дизел и удължава живота на двигателите с вътрешно горене.

  • Съдържа 11% кислород, което спомага за по-пълното му изгаряне

  • Високо цетаново число 56 – 58- по-подходящо за двигателите при почти същата топлина на изгаряне и по-евтин от петрогоривата като крайна цена.

  • В състава си няма сяра и при изгаряне не отделя канцерогенните сажди.

  • Биодозелът подобрява работата на двигателя, увеличава мощността му, не съдържа сяра.

В България съществуват реални предпоставки и възможности за разширяване на производството на биодизелово гориво, което ще даде съществен принос в подобряването както на енергийния баланс на страната, така и на състоянието на околната среда.

Биодизелът е гориво на бъдещето в България и Европа!



ЛИТЕРАТУРА

[1] Тончев, Г.,Технологични проекти за производства на биодизел, Интернет

[2] Георгиева, В., Биогорива – алтернативно гориво или гориво на бъдещето в Обединена Европа, Министерство на икономиката и енергетиката, Интернет

[3] Суджата, Р., Биодизелът – алтернатива на изкопаемите горива, Интернет





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница