/17 септември 1898год. – 18 юни 1923год./ І. Христо Димитров Измирлиев
- представител на постсимволистичния период в българската литература
- събраните му съчинения възлизат на осем тома
Детство и юношество
роден в град Кукуш – днешна Гърция
октомври 1912 /Балканската война/ - Кукуш е освободен от българските войски /Смирненски е 13-годишен/
Междусъюзническата война – пред опасността от гръцките войски семейството на Смирненски бяга в София
В София – в Техническото училище, но заедно с по-малкия си брат Антон помага в издръжката на семейството — продават вестници
От началото на 1915 г. по примера на по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев (1895 — 1935), 16-годишният Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания — най-напред на вестник „К'во да е“, където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист — Ведбал
1916 год. – пише хумористични стихове и фейлетони в „Българан”, „Родна лира”, „Художествена седмица”, „Смях и сълзи”, „Барабан”, „Сила”
1917год. – за първи път се подписва с псевдонима Смирненски
Април 1918 год. – първа стихосбирка „Разнокалибрени въздишки и стихове в проза” – има хумористичен характер, подписва се с псевдонима Ведбал, по-късно тази стихосбирка е разкритикувана от самия автор
Войнишкото въстание от 1918 год. – силно въздействие върху идейното развитие на Смирненски – ужасен от кръвопролитните сблъсъци край Захарна фабрика, напуска Военното училище, заради което баща му е принуден да заплати огромно обезщетение
Зрял период
член на редколегията на „Българан”
писар в Управлението на транспорта
карнетист
чиновник в Дирекцията на стопанските грижи
репортер, касиер, редактор, коректор
През ноември 1919 г. по решение на Комунистическата партия започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание „Червен смях“, в чието списване участие взима и Смирненски
Социалната принадлежност – решаваща за идеологичните възгледи на Смирненски /боец на пролетариата/
1920 год. – член на Комунистически младежки съюз, а през 1921 год. – член на Комунистическата партия
1920 год. - преломна в творческия път на Смирненски: лявата критика оценява естетическите му търсения и творби, създадени до този момент, като прояви на „декадентския“ символизъм, като поетически постижения, които не дават никакви основания „да се предположи за яркия му поетически талант
Първото истинско стихотворение – според критиката – излиза в първомайския брой на „Червен смях” – стихотворението „Първи май”
Следва поредица:
„Ний” – 26 юни 1920 год.
„Червените ескадрони” – 3 септември 1920 год.
„Улицата” и „Утрешният ден” – 24 септемри 1920 год.
„Херолди на новия ден” – 15 октомври 1920 год.
„Северно сияние” – 29 октомври 1920 год.
„През бурята” – 6 януари 1921 год.
„Бурята в Берлин” – 13 януари 1921 год.
„Йохан” – 27 януари 1921 год.
В партийните издания „Червен смях“ и „Работнически вестник“ - няколко десетки творби, представляващи ярко новата естетическа линия в творчеството на поета
Февруари 1922 год. – втора и последна приживе стихосбирка „Да бъде ден”, отпечатана от партийното издателство „Общо работническо Кооперативно дружество „Освобождение“ / Отпечатана в 1500 бройки сбирката се разпродава бързо и няколко месеца по-късно кооперативното дружество „Освобождение“ пуска второ издание./
