Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор



страница17/26
Дата21.07.2016
Размер5.6 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   26
Глава 35

Христосоподобният живот на Лахири Махасая

„Защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда." (Матей 3:15) С тези думи към Йоан Кръстител, молейки го да го кръсти, Иисус признава божествените права на своя гуру.

Чрез почтително изучаване на Библията от източна глед­на точка214 и посредством интуитивно възприятие аз се убе­дих, че в миналите си животи Йоан Кръстител е бил гуру на Христос. В Библията има многобройни пасажи, които под­сказват, че в миналото си прераждане Йоан и Иисус са били съответно Елиах и неговият ученик Елиша. (Така се изпис­ват тези имена в Стария Завет. Гръцките преводачи са изпи­сали имената като Елиас (Илия) и Елисеус (Елисей) и те отново се появяват в Новия завет в този изменен вид.)

В самия край на Стария Завет се прави предсказание за ново въплъщение на Елиах и Елиша: „Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен."215 Така Йоан (Елиах), изпратен „преди... деня Гос­поден", е роден малко по-рано, за да служи като предвестник на Христос. На баща му Захарий се явява ангел, за да го уве­ри, че бъдещият му син Йоан няма да е друг, а Елиах (Илия).

„А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан... И мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него216 в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чеда­та, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен." (Лука 1:13-15).

Иисус два пъти недвусмислено отъждествява Елиах (Илия) с Йоан: „Илия вече дойде и го не познаха... Тогава учениците разбраха, че той им говори за Йоана Кръстите­ля." (Матей 17:12-13). И още Иисус казва: „Защото всички пророци и зако­нът бяха пророкувани до Йоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде." (Матей 11:13-14)

Когато Йоан отрича, че е пророк Илия (Елиах) (Йоан 1:21), той има предвид, че в скромния облик на Йоан той вече не се намира във външното величие на Илия, великия гуру. В пре­дишното си въплъщение той е отдал „мантията" на своята слава и духовното си богатство на ученика си Елиша. „Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде... И вдигна той на Илия кожуха (на анг­лийски - плаща, мантията - бел. прев.), който бе паднал от него . (IV Царе 2:9-14).

Ролите се обръщат, защото вече не е необходимо Илия-Иоан да бъде гуру на Елисей-Иисус, сега съвършен в божест­вената реализация.

Когато Христос се преобразява на планината (Матей 17:3), той вижда именно своя гуру Илия заедно с Мойсей. А в послед­ния си час на кръста Иисус вика божественото име: „Или, или, лама савахтани?, сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия... Чакай да видим, дали ще дойде Илия да Го избави" (Матей 27:46-49).

Вечната връзка между гуру и ученик, съществуваща между Йоан и Иисус, присъстваше също така между Бабаджи и Лахири Махасая. С нежна загриженост безсмъртният гуру бе преплувал водите на Лета, течащи между последните два жи­вота на неговия чела, и бе насочвал успешните стъпки на де­тето, а после и на възрастния Лахири Махасая. Ученикът му трябваше да достигне тридесет и третата си година, за да ре­ши Бабаджи, че е дошло времето отново да установи никога несекналата връзка. После, след кратката им среща край Маникет, всеотдайният учител отпраща любимия си ученик от малката си група в планината, за да се върне да изпълнява мисията си сред хората. „Сине мой, ще идвам винаги, когато имаш. нужда от мен." Кой влюбен от смъртните може да даде такова безпределно обещание?

Без обществото да разбере, от отдалечения кът на Бенарес започнало да нахлува едно велико духовно възраждане. Но както не може да се скрие ароматът на цветята, така и Лахири Махасая, живеещ тихо като образцов глава на семей­ство, не можел да скрие присъщото си величие. Постепенно от всички части на Индия стремящите се към Бога се стича­ли като пчели, търсещи божествения нектар на постигналия освобождение учител.

Началникът на Лахири Махасая, англичанин, бил един от първите, които забелязали странната трансцендентална про­мяна в своя служител и ласкаво започнал да го нарича „Екс­тазният Бабу".

— Господине, изглеждате тъжен. Какво се е случило? - С този съчувствен въпрос Лахири Махасая се обърнал една сут­рин към началника си.

— Жена ми в Англия е опасно болна. Много се тревожа.

— Ще се опитам да ви съобщя нещо за нея. - Лахири Ма­хасая излязъл от стаята и за малко се усамотил. Като се вър­нал, той успокояващо се усмихвал.

— Жена ви се поправя. Сега ви пише писмо. - И всеведущият гуру изрецитирал няколко пасажа от посланието.

— Екстазни Бабу, вече зная, че не сте обикновен човек. Но все пак не мога да повярвам, че по своя воля можете да пренебрегнете времето и пространството!

Обещаното писмо накрая пристигнало. Изуменият начал­ник открил, че в него се съдържали не само добрите новини за оздравяването на жена му, но и същите фрази, които сед­мици преди това Лахири Махасая бил повторил.

Няколко месеца по-късно в Индия дошла и жената. Тя посетила офиса, където Лахири Махасая спокойно седял на бюрото си. Жената се приближила към него с благоговение.

— Господине - казала тя, - именно вашата фигура, обкръ­жена с прекрасна светлина, видях преди няколко месеца край болничната си постеля в Лондон. В същия миг напълно се излекувах! Не след дълго бях в състояние да предприема дъл­гото презокеанско пътуване до Индия.

Ден след ден един или трима търсещи молели възвише­ния гуру за посвещение в крия. В допълнение към тези духов­ни задължения и към задълженията си в службата и семейст­вото великият учител проявявал жив интерес и към образо­ванието. Той организирал много учебни групи и изиграл ак­тивна роля в изграждането на голяма гимназия в района Бенгалитола в Бенарес. Редовните му беседи върху Свещените писания, наричани „Събрание на Гита", жадно се посещавали от много търсачи на истината.

Чрез тези разностранни дейности Лахири Махасая се стре­мял да отговори на обичайното предизвикателство: „Кога да се намери време за благочестива медитация, след като се из­пълняват служебни и обществени задължения?" Хармонично балансираният живот на великият гуру - глава на семейство, станал мълчаливо вдъхновение за хиляди питащи сърца. По­лучавайки само скромна заплата, пестелив, умерен, достъпен за всички, учителят естествено и щастливо вървял по пътя си в земния живот.

Макар и настанен в скута на Върховния, Лахири Махасая показвал уважение към всички хора, независимо от различ­ните им достойнства. Когато последователите му го приветс­твали, той на свой ред им се покланял. С детинско смирение учителят често докосвал стъпалата на другите, но рядко им позволявал да му оказват същата почит, въпреки че такова преклонение пред гуруто е древен източен обичай.

Забележителна черта от живота на Лахири Махасая е това, че той давал посвещение в крия на хора от всякакво вероизповедание. Сред първите му учениции имало не само индуисти, но и мюсюлмани, и християни. Монисти и дуалисти, хора от всякакви вероизповедания или без установена вяра - всички без изключение били приемани и обучавани от уни­версалния гуру. Един от високо напредналите му ученици бе Абдул Гуфор Хан, мохамеданин. Изисквало се е голям кураж от страна на Лахири Махасая, за да се опита, въпреки високата си брахманска каста, да разруши суровия кастов фанатизъм на своето време. Хора с всякакво обществено по­ложение намирали подслон под вездесъщите крила на учи­теля. Подобно на всички Боговдъхновени пророци, Лахири Махасая дал нова надежда на отхвърлените и угнетените.

„Винаги помнете, че не принадлежите на никого и ни­кой не ви принадлежи. Помнете, че някой ден ще трябва вне­запно да оставите всичко в този свят - така че се запознайте с Бога сега - казвал великият гуру на своите ученици. - При­гответе се за предстоящото астрално пътуване след смърт­та, като всеки ден летите с балона на Богоразбирането. Пос­редством илюзия вие се възприемате като вързоп от плът и кости, който в най-добрия случай е гнездо на грижи217. Меди­тирайте непрестанно, за да можете скоро да се видите като Безпределна Същност, свободна от всякакво страдание. Прес­танете да бъдете затворници на телата си. Използвайки тайния ключ на крия, се научете да се спасявате в Духа."

Великият гуру насърчавал разнородните си ученици да се придържат към добрата традиционна дисциплина на собстве­ната им вяра. Подчертавайки всеобемащата природа на крия като практическа техника за освобождение, Лахири Махасая давал след това на своите чела свободата да изразяват живота си в съответствие с тяхната среда и възпитание.

„Мюсюлманинът трябва да извършва намаз218 четири пъ­ти на ден - посочвал учителят. - Четири пъти на ден индуистът трябва да медитира. Християнинът трябва да коленичи четири пъти на ден, молейки се на Бога, а след това да чете Библията."

С мъдра проницателност гуру водел своите ученици по пътя на бхактийога (йога на предаността), кармайога (йога на действието), джнаянайога (йога на мъдростта) или раджайога (царска, или съвършена йога), според естествените склонности на всеки човек. Учителят, който бавно давал сво­ето разрешение на поклонниците, желаещи да поемат по офи­циалния път на монашеството, често ги предупреждавал пър­во добре да обмислят суровостта на монашеския живот.

Великият гуру учел учениците си да избягват теоретичните дискусии върху Свещените писания. „Мъдър е единствено то­зи, който се посвещава на медитация, а не само на четене на древните откровения - казвал той. - Разрешете проблемите си чрез медитация219. Заменете безполезните религиозни спекулации с действителен контакт с Бога. Изчистете умовете си от догма­тичните теологични дебри, пуснете вътре свежите целебни води на прякото възприятие. Настройте се в съзвучие с действения вътрешен Водач. Божественият Глас има отговор за всяка ди­лема в живота. Макар че изобретателността на човека да попа­да в беди сякаш е неизчерпаема, Подкрепата на Безпределното е не по-малко находчива."

Един ден вездесъщието на учителя било проявено пред гру­па ученици, които слушали неговото изложение на Бхагавад-гита. Догато обяснявал смисъла на Кутастха Чайтаня, или Христовото съзнание в цялото вибрационно творение, Лахири Махасая внезапно се задъхал и извикал:

— Аз потъвам в телата на много души край бреговете на Япония!

На следната сутрин учениците прочели във вестниците ин­формация за смъртта на много хора, чийто кораб предния ден потънал край Япония.

Отдалечените ученици на Лахири Махасая често осъзнава­ли, че ги обгръща неговото присъствие. „Аз съм винаги с онези, които практикуват крия - утешавал той онези чела, които не можели да останат близо до него. - Аз ще ви водя към Косми­ческия Дом чрез вашето разширяващо се възприятие."

Един поклонник казал на Свами Сатянанда, че нямайки възможност да отиде в Бенарес, той все пак получил съвърше­но посвещение в крия по време на сън. Лахири Махасая се явил, за да обучи чела в отговор на молбите му.

Ако ученикът пренебрегвал някое от светските си задъл­жения, учителят кротко го поправял и дисциплинирал.

„Думите на Лахири Махасая бяха меки и целебни, дори когато беше принуден открито да говори за грешките на чела - каза ми веднъж Шри Юктешвар. И печално добави: - Нито един ученик никога не успя да избегне шиповете на учителя." Не можах да се въздържа да не се разсмея, но честно уверих Шри Юктешвар, че остра или не, всяка негова дума винаги е била музика за ушите ми.

Лахири Махасая грижливо разделил крия на четири по­следователни посвещения220. Той дарявал трите по-висши тех­ники само след като поклонниците покажели определен ду­ховен прогрес. Веднъж един чела, убеден, че не е оценен до­статъчно високо, изразил своето недоволство.

Учителю - казал той, - аз несъмнено вече съм готов за второто посвещение.

В същия момент вратата се отворила, за да пусне един скромен ученик, Бринда Бхагат. Той бил пощальон в Бенарес.

— Бринда, седни тук до мене. - Великият гуру топло му се усмихнал. - Кажи ми, готов ли си за втората техника на крия?

Дребният пощальон събрал умолително длани.

— Гурудева - казал той тревожно, - без повече посвеще­ния, моля ви! Как мога да усвоя някоя по-висша техника? Днес дойдох да помоля за благословията ви, защото първата бо­жествена крия ме изпълни с такова опиянение, че не мога да разнасям писмата си!

— Бринда вече плува в океана на Духа. - При тези думи на Лахири Махасая другият ученик увесил глава.

— Учителю - казал той, - сега разбрах, че съм негоден работник, който търси грешката в инструментите си.

Пощальонът, който бил необразован човек, благодарение на крия развил такава проницателност, че учените от време на време се обръщали към него, за да разтълкува заплетени въп­роси от Свещените писания. Невеж по отношение на правопи­са и синтаксиса, дребният Бринда си спечелил слава в средите на учените пандити.

Освен множеството ученици на Лахири Махасая от Бе­нарес, стотици идвали при него от отдалечени части на Ин­дия. Самият той няколко пъти пътувал из Бенгалия, посе­щавайки домовете на тъстовете на двамата си синове. Така, благословена от неговото присъствие, Бенгалия станала ка­то медна пита, изпълнена с малките групи по крия. Особено в областите Кришнагар и Вишнупур много безмълвни пок­лонници и до днес поддържат невидимия поток на духовното течение на медитацията.

Сред множеството светци, получили крия от Лахири Маха­сая, може да се спомене знаменитият Свами Бхаскарананда Сарасвати от Бенарес и високоразвитият аскет от Девгар, Ба-лананда Брахмачари. Известно време Лахири Махасая бил час­тен преподавател на сина на махараджа Ишвари от Бенарес - Нараян Синха Бахадур. Като осъзнали духовното ниво на учите­ля, махараджата и неговият син помолили за посвещение в крия, както бил направил и махараджа Йотиндра Мохан Тхакур.

Множество ученици на Лахири Махасая, заемащи влиятел­но положение в света, желаели да разширят кръга на извест­ност на крия. Но гуру отказал да даде разрешение. Един чела, придворен лекар на владетеля на Бенарес, предприел организи­рани усилия, за да разпространи името на учителя като „Каши Баба" (Възвишения от Бенарес)221. Но гуру забранил и това.

„Нека ароматът на цветето крия се носи естествено, без да се парадира - казвал той. - Семената му ще пуснат корени в почвата на духовно плодородните сърца."

Въпреки че великият учител не приемал системата за пре­подаване чрез съвременното посредничество на една органи­зация или чрез печата, той знаел, че силата на неговото по­слание ще нараства като непобедим поток, заливайки брего­вете на човешкия ум. Промененият и пречистен живот на не­говите последователи е неподправена гаранция за безсмърт­ната жизненост на крия.

През 1886 година, двадесет и пет години след посвещени­ето си в Раникет, Лахири Махасая излязъл в пенсия222. Щом ста­нал достъпен и през деня, броят на учениците, които го търсе­ли, започнал непрекъснато да нараства. Сега великият гуру пре­карвал в мълчание по-голяма част от времето си, скръстил кра­ка в спокойна поза лотос. Той рядко напускал малката си стая дори и за разходка или за Да отиде в друга част на къщата. Уче­ниците почти непрекъснато пристигали в мълчалив поток, за да получат даршан (просветление) от учителя.

За страхопочитание на всички очевидци в обичайното фи­зиологично състояние на Лахири Махасая се проявявали свръхчовешки черти: бездиханност, липса на сън, спиране на пул­са, немигащи по цели часове очи и дълбоко излъчване на по­кой. Нито един посетител не си тръгвал, без да се възвиси духовно, всички разбирали, че са получили мълчалива бла­гословия от един истински Божи човек.

Сега учителят позволил на своя ученик Панчанон Бхатачаря да открие „Арийска мисия" в Калкута. Тук учениците на светеца разпространявали посланието на крия-йога и приготвяли за бла­гото на обществото някои йогически билкови223 лекарства.

В съответствие с древния обичай учителят давал за лече­ние на най-различни болести масло от дървото ним224. Когато гуруто молел някой ученик да рафинира маслото, той лесно изпълнявал задачата. Ако се опитвал някой друг, той се сблъсквал със странни трудности и в крайна сметка откри­вал, че преминавайки през необходимите дестилационни про­цеси, лечебното масло почти се е изпарило. Очевидно благос­ловията на учителя била необходима съставна част.


Тук са показани почеркът и подписът на Лахири Махасая на бенгалски. Това са редове от писмото му до един ученик. Великият учител тълкува санскритски стих по следния начин: „Този, който постига състояние на покой, при което клепки­те не трепват, е достигнал самбхави мудра.

(подпис) Шри Шяма Чаран Дева Шарман."

Арийската мисия предприела публикуването на много от коментарите на гуру към Свещените писания. Подобно на Иисус и други велики пророци, самият Лахири Махасая не написал ни­то една книга, но неговите проникновени тълкувания били за­писани и подредени от различни ученици. Някои от тези добро­волни секретари по-проницателно от другите предавали точния смисъл на дълбокото прозрение на своя гуру, но като цяло уси­лията на всички били успешни. Благодарение на тяхното усър­дие светът притежава несравнимите коментари на Лахири Маха­сая върху двадесет и шест древни писания.

Господин Ананда Мохан Лахири, внук на учителя, е напи­сал интересна брошура за крия. „Текстът на Бхагавадгита е част от великия епос Махабхарата, който съдържа няколко въз­лови момента (вяскути) - пише Шри Ананда. - Ако оставим тези възлови моменти без отговор, няма да намерим нищо друго освен някакви странни и трудно разбираеми митични истории. Ако оставим тези възлови моменти без обяснение, ще изгубим учението, което Изтокът е съхранявал със свръхчовешко търпе­ние след хилядолетно търсене и опит225. Именно коментарите на Лахири Махасая са тези, които изясняват без алегории са­мото учение на религията, така изкусно скрито зад главоблъсканицата на буквите и образите в Писанията. Вече няма нераз­бираемо жонглиране с думи, учителят доказва, че безсмислени­те иначе формули на ведическия култ са пълни с научен сми­съл...

Знаем, че обикновено човек е безпомощен против метеж­ната власт на лошите страсти, но на свой ред те стават безсил­ни и човек престава да им угажда, когато го озари съзнание за върховно и трайно блаженство чрез крия-йога. Тук отхвърля­нето, отрицанието на низшите страсти се съчетава с приемане, утвърждаване на блаженството. Без такъв начин на действие стотиците морални максими, свързани единствено с отрица­ние, са безполезни.

Стремежът ни към дейност в света убива у нас чувството за духовно благоговение. Ние не можем да възприемем Вели­кия Живот зад всички имена и форми просто защото науката достъпно ни обяснява как можем да използваме силите на при­родата, а тази фамилиарност предизвиква пренебрежение към нейните окончателни тайни. Отношенията ни с природата при­добиват характер на практичен бизнес. Ние я разчепкваме, та­ка да се каже, за да разберем как може да бъде използвана, за да служи на целите ни; ние използваме енергиите й, чиито Из­точник си остава неизвестен. В науката нашите отношения с природата са отношенията на господар с неговия слуга, а във философски смисъл тя е като арестант на подсъдимата ска­мейка. Ние я подлагаме на кръстосан разпит, отправяме й пре­дизвикателства и ежеминутно претегляме доказателствата й върху човешките везни, които не могат да измерят скритите й ценности. От друга страна, когато Азът се намира във връзка с по-висша сила, природата автоматично се подчинява, без при­нуда или насилие, на волята на човека. Тази неизискваща уси­лие власт над природата неразбиращите материалисти нари­чат „чудо".

Животът на Лахири Махасая представлява пример, който променя погрешните представи, че йога е тайнствена практи­ка. Всеки човек може да намери чрез крия пътя, за да разбере истинската си връзка с природата и да усети духовна почит към всички явления, било то мистични или ежедневни, незави­симо от постановките на физиката226. Трябва да помним, че то­ва, което е било тайнство преди хиляда години, вече не е, и това, което е мистериозно днес, може да стане напълно разби­раемо след стотици години. В основата на всички прояви лежи Безпределното, Океанът на Силата.

Законът на крия-йога е вечен. Той е верен като математи­ката. Подобно на простите правила за събиране и изваждане, законът на крия никога не може да бъде унищожен. Дори и да превърнем в пепел всички книги по математика, склонните към логика винаги ще преоткрият същите истини; дори и да уни­щожим всички свещени книги по йога, нейните фундаментал­ни закони ще излязат наяве, щом се появи истински йогин, който носи в себе си чиста набожност, а следователно и чисто знание."

Точно както Бабаджи е един от най-великите аватари - махаватар, а Шри Юктешвар е Джнянаватар, или Въплъще­ние на Мъдростта, така Лахири Махасая справедливо може да бъде наречен йогаватар, или въплъщение на Йога. По стан­дартите както на количественото, така и на качественото доб­ро той е издигнал духовното ниво на обществото. Според спо­собността си да въздига близките си ученици до състояние, подобно на Христовото, и мъдро да разпръсква истината сред масите Лахири Махасая се нарежда сред спасителите на чове­чеството.

Неговата уникалност като пророк се крие в практическо­то акцентиране върху опредлен метод, крия, даващ за пръв път широк достъп към йогическата свобода на всички хора. Като оставим настрана чудесата на собствения му живот, йогаватарът несъмнено достига върха на всички чудеса, свеж­дайки цялата древна сложност на йога до ефективна простота, която не лежи отвъд границите на обикновеното разбиране.

По отношение на чудесата Лахири Махасая често казва: „Действието на фините закони, които са непознати на хората като цяло, не трябва да се обсъжда публично или да се публи­кува, без да се направи необходимото разграничение." Ако на тези страници аз като че ли съм пренебрегнал предупреди­телните му думи, то е защото той ми даде вътрешна увере­ност. Освен това, записвайки живота на Бабаджи, Лахири Ма­хасая и Шри Юктешвар, аз сметнах за целесъобразно да про­пусна много наистина чудни истории, които едва ли биха мог­ли да бъдат включени, без да се напише и цял обяснителен том по философия.

Нова надежда за новите хора! „Божественото единение - провъзгласи йогаватарът - е възможно благодарение на соб­ствените усилия. То не зависи от теологичните вярвания или от своеволието на някакъв Космически Диктатор."

Чрез ключа на крия-йога хората, които не могат да по­вярват в божествеността на някой човек, в крайна сметка ще съзрат цялата божественост на самите себе си.


Глава 36

Интересът на Бабаджи към Запада

— Учителю, виждали ли сте някога Бабаджи?

Беше топла лятна нощ в Серампор, огромни тропически звезди блещукаха над главите ни, докато седяхме със Шри Юк­тешвар на балкона на втория етаж в неговия дом.

— Да. - Учителят се усмихна на прямия ми въпрос. Очите му се озариха от благоговение. - Три пъти бях благословен да видя безсмъртния гуру. Първата ни среща беше в Аллахабад на празника Кумбха мела.

Религиозните панаири, които се провеждат в Индия от не­запомнени времена, са известни като Кумбха мела. Те са съх­ранявали постоянно духовни цели сред масите. Набожните индуси са се събирали с милиони на всеки шест години, за да се срещнат с садху, йогини, свами и аскети от всички видове. Мно­го са отшелниците, които никога не напускат усамотените си пещери, освен за да посетят мела и да дадат благословии на светските мъже и жени.

„По времето, когато срещнах Бабаджи, не бях свами - про­дължи Шри Юктешвар, - Но вече бях получил крия посвещение от Лахири Махасая. Той ме насърчи да се включа в мела, която се провеждаше през януари 1894 г. в Аллахабад. Това беше мо­ето първо преживяване на.Кумбха. Чувствах се леко зашеметен от врявата и напора на тълпата. Оглеждайки се изпитателно наоколо, аз не видях нито едно просветлено лице на учител. Като минах по моста на брега на Ганг, забелязах наблизо един познат, който протягаше просешка купичка.

— О, този панаир не е нищо друго освен хаос от шум и просяци - разочаровано си помислих аз. - Чудя се дали запад­ните учени, които търпеливо разширяват областта на позна­нието за практическото добруване на човечеството, не са по-скъпи на Бога от тези безделници, които изповядват религия, но мислят за подаяния.

Моите тайни размишления за социална реформа бяха пре­къснати от гласа на един висок саннясин, който бе спрял пред мене:

- Господине - каза той, - един светец ви вика.

- Кой е той?

- Елате и вижте сам.

Колебливо последвах лаконичния съвет и скоро се видях до едно дърво, под чиито клони се бяха подслонили един гуру с привлекателна група ученици. Учителят, светла, необикно­вена фигура с блестящи тъмни очи, се надигна, когато набли­жих, и ме прегърна.

- Добре дошъл, Свамиджи - нежно ми каза той.

- Господине - подчертах аз, - аз не съм свами.

- Онези, към които божествено насочвам получаването на титлата „свами", никога не я отхвърлят. - Светецът се об­ръщаше към мене просто, но в думите му звучеше дълбока убеденост в истината. Незабавно бях обхванат от вълна на ду­ховно блаженство. Усмихвайки се на внезапното си издигане в древния монашески орден227, аз се поклоних в нозете на очевидно великото и ангелско същество в човешка форма, което ми бе оказало тази чест.

Бабаджи - тъй като това беше той - ми посочи да седна до него под дървото. Той беше силен и млад и изглеждаше като Лахири Махасая, но тази прилика не ме изненада, въпре­ки че често бях слушал за необикновеното подобие в облика на двамата учители. Бабаджи притежава сила, посредством която може да попречи на възникването на определена ми­съл в ума на човека. Очевидно великият гуру искаше аз да се чувствам съвсем естествено в негово присъствие, а не да съм преизпълнен с благоговеен трепет, осъзнавайки кой е той.

— Какво мислиш за Кумбха мела ?

— Много съм разочарован, господине - казах аз и побър­зах да добавя. - Това се отнася за времето преди да ви срещна. Светците и тази суматоха някак си не си подхождат.

— Дете - каза светецът, макар че на пръв поглед аз бях два пъти по-възрастен от него, - недей да осъждаш цялото за грешките на множеството. Всичко на земята има смесен ха­рактер като смесица на пясък и захар. Бъди като мъдрата мрав­ка, която отделя само захарта и оставя пясъка недокоснат. Въп­реки че мнозина садху, намиращи се тук, все още блуждаят в заблудата, все пак мела е благословена и с присъствието на неколцина, постигнали осъзнаване на Бога.

Имайки предвид собствената си среща с възвишения учи­тел, аз бързо се съгласих с това становище.

— Господине - отбелязах аз, - мислех си за учените от За­пада, далеч надхвърлящи по интелект повечето от събраните тук. Те живеят в далечна Европа и Америка, имат различни вероизповедания и не знаят нищо за истинското значение на такава мела, като настоящата. Те са хора, които биха могли да извлекат изключително голяма полза от срещи с индийски учи­тели. Но въпреки високите интелектуални постижения много от хората на Запад се придържат към отявлен материализъм. Други, известни в науката и философията, не признават същ­ностното единство на религиите. Техните вероизповедания слу­жат като непреодолима бариера, заплашваща да ги държи от­делени от нас завинаги.

— Виждам, че се интересуваш от Запада, точно както и от Изтока. - Лицето на Бабаджи засия от одобрение. - Усетих, че сърцето ти е достатъчно широко и го боли за всички хора - и източни, и западни. Затова те извиках тук.

Изтокът и Западът трябва да установят златен среден път, съчетаващ активността и духовността - продължи той. - Ин­дия има да научи много от Запада по отношение на материал­ното развитие, а на свой ред Индия може да научи Запада на универсалните методи, чрез които той ще бъде в състояние да постави религиозните си вярвания върху непоклатимите осно­ви на йогическото учение.

Ти, Свамиджи, трябва да изиграеш определена роля в пред­стоящия хармоничен обмен между Изтока и Запада. След ня­колко години аз ще ти изпратя ученик, когото ще можеш да обучиш за разпространението на йога на Запад. Оттам към мене като потоп прииждат вибрациите на много търсещи ду­ховното души. Усещам, че в Америка и Европа има много по­тенциални светци, които чакат да бъдат пробудени."

На това място от разказа си Шри Юктешвар се обърна към мене и ме погледна право в очите:

— Сине мой - каза той, като се усмихваше в лунната светлина, - ти си ученикът, когото преди години Бабаджи обе­ща да ми изпрати.

Бях щастлив да науча, че Бабаджи е насочвал стъпките ми към Шри Юктешвар, но все пак ми беше трудно да си се представя в непознатия Запад, далеч от своя любим гуру и простия покой на неговата обител.

„След това Бабаджи заговори за Бхагавадгита - продъл­жи Шри Юктешвар. - За моя изненада, с няколко хвалебстве­ни думи той показа, че е наясно с факта, че съм написал тъл­кувания върху различни глави от Гита.

— Свамиджи, заеми се с още една задача по моя молба - каза великият учител. - Няма ли да напишеш една кратка кни­га за единството, което лежи в основата на християнското и индуисткото Свещени писания? Покажи чрез паралелни по­зовавания, че вдъхновените Божии синове са говорели едни и същи истини, сега замъглени от сектанските различия между хората.

— Махараджи228 - отговорих аз неуверено, - каква задача! Дали ще мога да я изпълня?

Бабаджи тихо се засмя:

— Сине, защо се съмняваш? - каза той убедително. - Ка­жи ми, Чия работа е всичко това и Кой е Извършителят на всяко действие? Всичко, което Господ ме подбужда да каз­вам, непременно ще се материализира като истина.

Сметнах се упълномощен от благословията на светеца и се съгласих да напиша книгата. Чувствайки, че вече е време да си вървя, аз неохотно станах от купчината листа, върху ко­ито седях.

— Познаваш ли Лахири229? - попита учителят. - Той е велика душа, нали? Разкажи му за нашата среща. - След това той ми предаде послание за Лахири Махасая.

След като смирено се поклоних на сбогуване, светецът благо се усмихна:

— Когато книгата ти бъде завършена, ще те навестя - обе­ща той. - А засега довиждане.

Напуснах Аллахабад на следващия ден и заминах за Бена­рес. Щом отидох в дома на моя гуру, веднага му разказах за чудесния светец, когото бях срещнал на Кумбха мела.

— О, нима не го позна? - В очите на Лахири Махасая игра­еше смях. - Да, разбирам, че не си могъл, защото той не ти е позволил. Това е бил моят несравним гуру, небесният Бабаджи!

— Бабаджи! - повторих аз, обзет от благоговеен трепет. - Йогическият Христос Бабаджи! Невидимо-видимият спаси­тел Бабаджи! О, само ако можех да върна миналото и още веднъж да се намирам в неговото присъствие, да се преклоня в лотосовите му нозе!

— Не се тревожи - успокои ме Лахири Махасая. - Той ти е обещал, че ще се видите отново.

— Гурудева, божественият учител ме помоли да ви пре­дам едно съобщение. „Кажи на Лахири, каза той, че запасът сили за този живот изтича и почти привършва."

Щом произнесох тези загадъчни думи, тялото на Лахири Махасая започна да трепери, като че ли докоснато от мълния. След това за един миг всичко се успокои. Усмихнатото му лице стана невероятно сурово. Подобно на дървена статуя, се­дяща мрачно и непоклатимо на мястото си, тялото му загуби цвят. Бях разтревожен и объркан. Никога в живота си не бях виждал тази радостна душа да проявява такава страховита се­риозност. Останалите присъстващи ученици се взираха заг­рижено в него.

Три часа изминаха в пълно мълчание. След това Лахири Махасая възвърна естественото си бодро поведение и загово­ри нежно с всеки ученик. Всички си отдъхнаха облекчено.

По реакцията на учителя си схванах, че посланието на Ба­баджи е било непогрешим сигнал, от който Лахири Махасая е разбрал, че скоро ще напусне тялото си. Неговото величаво мълчание доказа, че моят гуру мигновено е привел под конт­рол съществото си, прерязал е последната нишка на привър­заност към материалния свят и се е потопил в своето вечно живо тъждество в Духа. Думите на Бабаджи всъщност са оз­начавали: „Аз винаги ще бъда с тебе."

Въпреки че Бабаджи и Лахири Махасая бяха всеведущи и не се нуждаеха от мен или от друг посредник, за да общуват помежду си, великите често снизхождат до изпълнението на определена роля в човешката драма. От време на време те предават своите пророчества чрез посланици по обичаен път, така че изпълнението на техните думи да вдъхне по-голяма божествена вяра в широк кръг от хора, научили по-късно за това.

Скоро напуснах Бенарес и в Серампор започнах работа върху книгата за Свещените писания, за която ме бе помолил Бабаджи - продължи Шри Юктешвар. - Едва наченал задача­та, и вече бях в състояние да съчиня поема, посветена на без­смъртния гуру. Мелодичните стихове се изливаха без усилие изпод перото ми, въпреки че никога преди това не се бях за­лавял със санскритска поезия.

В тишината на нощта аз се занимавах със сравнение на Библията и свещеното писание Санатан дхарма230. Цитирай­ки думите на блажения Господ Иисус, аз показвах, че негово­то учение в същноста си е единно с откровенията на Ведите. За моя радост книгата бе завършена за кратко време. Аз осъз­нах, че тази скорост се дължи на милостивото благословение на моя парамгуру-махарадж231. Главите се появиха първо в списанието Садху-самвад, а по-късно бяха отпечатани като книга от един от моите кидерпорски ученици.

Сутринта, след като бях приключил с литературните си усилия - продържи Учителя, - аз отидох на гхата Рай, за да се изкъпя в Ганг. Гхатът беше празен и постоях малко, наслаж­давайки се на слънчения покой. След като се потопих в искря­щите води, аз се отправих към къщи. Единственият звук в ти­шината беше този на моите наквасени в Ганг дрехи, които плю­щяха и шляпаха на всяка крачка. Когато минах край едно голя­мо бананово дърво край брега на реката, силен импулс ме на­кара да погледна назад. Там, под сянката на дървото, заобико­лен от неколцина ученици, седеше великият Бабаджи!

— Поздравления, Свамиджи! - разнесе се прелестният глас на учителя, за да ме убеди, че не сънувам. - Виждам, че успеш­но си свършил работата си. Както ти обещах, аз съм тук, за да ти благодаря.

С разтуптяно сърце се проснах в краката му.

— Парам-гуруджи - помолих го аз, - няма ли заедно с учениците си да почетете с присъствието си моя дом, който се намира съвсем наблизо?

Върховният гуру отказа с усмивка.

— Не, дете - каза той, - ние сме хора, които обичат сянка­та на дърветата, за нас това място е съвсем удобно.

— Тогава, моля ви, почакайте ме малко, Учителю - умоли­телно го погледнах аз. - Ще се върна веднага с нещо специално.

Уви, когато след няколко минути се върнах с чиния, пълна с лакомства, прекрасното дърво вече не пазеше под сянката си небесната група. Претърсих всичко наоколо, но сърцето ми зна­еше, че малката група вече е отлетяла на крилата на ефира.

Бях дълбоко засегнат. „Дори и да се срещнем отново, няма да пожелая да разговарям с него - уверявах аз сам себе си. Не беше учтиво от негова страна да си тръгва така внезапно." То­ва, разбира се, беше негодувание от любов и нищо повече.

Няколко месеца по-късно посетих Лахири Махасая в Бена­рес. Когато влязох в малката му стая, моят гуру приветствено ми се усмихна.

— Добре дошъл, Юктешвар - каза той. - Не видя ли току-що Бабаджи на прага на стаята ми?

— Не, защо? - изненадан отговорих аз.

— Ела тук. - Лахири Махасая леко ме докосна по челото. Аз веднага съзрях близо до вратата фигурата на Бабаджи, прек­расна като разцъфнал лотос.

Аз си припомних старата обида и не се поклоних. Лахири Махасая ме гледаше изумен.

Божественият гуру се взираше в мен с бездънните си очи.

— Ядосан ли си ми?

— Господине, за какво да се ядосвам? - отговорих аз. - От въздуха дойдохте с магическата си група и във въздуха изчез­нахте.

— Казах ти, че ще се видим, но не ти казах колко дълго ще остана с теб - кротко са засмя Бабаджи. - Ти беше много развълнуван. Уверявам те, че аз направо се разтворих в акаша от изблика на твоето неспокойствие.

Моментално се успокоих от това безизкусно обяснение. Коленичих в нозете му. Върховният гуру доброжелателно ме потупа по рамото.

— Чедо, трябва да медитираш повече - каза той. - Погле­дът ти не е безпогрешен - ти не ме видя скрит зад слънчевата светлина. - С тези думи, изречени с глас, звучащ като божес­твена флейта, Бабаджи изчезна в скритото сияние.

Това беше едно от последните ми посещения в Бенарес при моя гуру - завърши Шри Юктешвар. - Точно както бе предрекъл Бабаджи на Кумбха мела, въплъщението на Лахи­ри Махасая като глава на семейство вървеше към своя край. През лятото на 1895 г. на гърба на иначе здравото му тяло се появи малък цирей. Той възразяваше против отстраняването му, тъй като преработваше в собствената си плът лошата карма на някои свои ученици. Накрая няколко чела станаха мно­го настойчиви и учителят загадъчно отговори:

— Тялото трябва да намери причина да си отдъхне. Съг­ласен съм да направите всичко, което искате.

Скоро след това несравнимият гуру напусна тялото си в Бенарес. Вече нямаше нужда да го търся в малката му стая. Установих, че всеки ден от живота ми е благословен с везде­същото му водачество."

Години по-късно от устата на Свами Кешавананда232, един напреднал ученик, чух много удивителни подробности за това как Лахири Махасая е напуснал света.

„Няколко дни преди моят гуру да напусне тялото си - раз­казваше ми Кешавананда, - той се материализира пред мене, докато седях в дома си в Хардвар.

— Идвай веднага в Бенарес! - С тези думи Лахири Маха­сая изчезна.

Потеглих незабавно за Бенарес. В дома на своя гуру видях събрани много ученици. Този ден233 учителят в продължение на няколко часа ни обяснява Бхагавадгита. След това с прости думи се обърна към нас:

— Отивам си в къщи.

Като неудържим порой избухна горестен плач.

— Успокойте се. Аз пак ще се вдигна. - След като произне­се това, Лахири Махасая три пъти се завъртя в кръг, обърна се с лице на север в поза лотос и величествено навлезе в оконча­телната махасамадхи234.

Прекрасното тяло на Лахири Махасая, така скъпо на пос­ледователите му, беше кремирано с тържествени ритуали в гхата Маникарника край свещената Ганг - продължи Кешава­нанда. - На следващия ден, в десет часа сутринта, докато все още бях в Бенарес, стаята ми бе залята с ярка светлина. О, пред мен в плът и кръв стоеше Лахири Махасая! Той изглеждаше точно като в старото си тяло, но малко по-млад и сияен. Моят божествен гуру ми заговори:

— Кешавананда - каза той, - това съм аз. От разединени­те атоми на кремираното си тяло аз възобнових неговата фор­ма. Работата ми в света като глава на семейство приключи, но аз не съм напуснал напълно земята. Отсега нататък ще пре­карвам известно време заедно с Бабаджи в Хималаите и с Ба­баджи в Космоса.

С няколко думи на благословия трансцендентният учител изчезна. Чудно вдъхновение изпълни сърцето ми. Аз бях въз­висен в Духа точно като учениците на Христос и Кабир235, виде­ли своите живи учители след физическата им смърт.

Когато се върнах в усамотената си обител в Хардвар - про­дължи Кешавананда, - донесох със себе си свещената пепел на моя гуру. Знаех, че той се е измъкнал от клетката на простран­ството и времето, че птицата на вездесъщието се е освободила. И все пак съхранението на светите му останки успокояваше сърцето ми."

Друг ученик, благословен да види възкръсналия гуру, е све­тият Панчанон Бхатачаря, основател на Арийската мисия в Калкута236.

Посетих Панчанон в дома му в Калкута и с удоволствие чух разказа му за дългите години, прекарани с учителя. Накрая той сподели най-чудното събитие в своя живот.

„Тук, в Калкута - каза ми Панчанон, - в десет часа, на сутринта след кремацията на Лахири Махасая, той се появи пред мене в живо великолепие."

Свами Пранавананда, „светецът с две тела", също ми по­вери някои подробности от собственото си върховно преживя­ване.

„Няколко дни преди Лахири Махасая да напусне тялото си - ми разказа Пранавананда, когато посети школата ми в Ранчи, - аз получих писмо от него, в което ме молеше да отида веднага в Бенарес. Наложи ми се обаче да се задържа и не мо­жах да тръгна незабавно. Когато бях по средата на приготовле­нията за тръгване - около десет часа сутринта, внезапно бях преизпълнен с радостта да видя сияйната фигура на своя гуру.

— Защо бързаш за Бенарес? - каза Лахири Махасая, като се усмихваше. - Повече няма да ме намериш там.

Когато смисълът на думите му достигна до мене, аз започ­нах сърцераздирателно да плача, мислейки, че това, което виж­дам, е само видение.

Учителят успокоително се приближи към мене.

— Ето, пипни ме - каза той. - Аз съм жив, както винаги. Не скърби. Нима не съм завинаги с тебе?"

Така от устата на тези трима велики ученици изплава историята на чудната истина: сутринта, около десет часа на следния ден, след като тялото на Лахири Махасая е било предадено на пламъците, възкръсналият учител в реално, но преобразено тяло се е появил пред трима ученици, всеки от тях намиращ се в различен град.

„А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смър­тно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа". „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" (I Коритяни 15:54-55).


1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   26


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница