Биография на Фридрих Хайек
Изтегляне 134.8 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Милтън Фридман
- Маргарет Тачър
Б иография на Фридрих Хайек
Георги Ангелов, Институт за пазарна икономика (george@ime.bg) “През годините отново и отново питах други привърженици на свободното общество как са успели да се измъкнат от заразата на колективистката интелектуална среда. Нито едно име не беше споменавано по-често като източник на просвещение и разбиране от това на Фридрих Хайек...” Милтън ФридманФридрих Хайек безспорно е един от най-изтъкнатите учени на 20 век. През 1974 година получава Нобелова награда за икономика, но интересите му са много по-широки - публикувал е над 130 статии и 25 книги, с обхват от техническа икономика до теоретична психология, от политическа философия до правна антропология и от философия на науката до история на идеите. Фридрих Август Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена в семейство на интелектуалци – баща му е лекар и ботаник, дядо му е статистик и приятел на Ойген фон Бьом-Баверк, а философът Лудвиг Витгенщайн му е втори братовчед. По това време Виена е космополитна столица, в която науката, културата и изкуството са в своя апогей, а Виенският университет е един от най-добрите в света. Хайек става студент на 19-годишна възраст през 1918 година – малко след края на Първата световна война, в която участва между 1917 и 1918 година като войник от Австро-Унгарската армия. През 1921 година на 21-годишна възраст защитава първия си докторат – по право, а през 1923 година защитава и втори – по политическа икономия. След излизането на книгата на Карл Менгер “Принципи на икономиката” през 1871 година във Виена се формира така наречената “Австрийска икономическа школа” с най-изявени представители Ойген фон Бьом-Баверк, Фридрих фон Визер и Лудвиг фон Мизес. Когато Хайек влиза в университета той намира антисоциалистическата позиция на Мизес за твърде силна и е увлечен от Визер и идеите на фабианския социализъм, типичен за младежите по онова време. Време, в което Съветският съюз току-що е създаден, а социализмът изглежда привлекателна идея, която правителствата в цяла Европа започват да прилагат в една или друга степен. През 1922 година Мизес публикува книгата си “Социализмът” (Die Gemeinwirtschaft, преведена на английски като Socialism), която е разширен вариант на статията му “Икономическата калкулация в социалистическата държава” (Die Wirtschaftsrechnung im sozialistischen Gemeinwesen, Economic Calculation In The Socialist Commonwealth). В “Социализмът” Мизес доказва, че икономическата калкулация изисква наличие на пазар за средствата за производство, без който няма начин, по който да се определи стойността им и съответно не е възможно да се намери най-подходящата им употреба в производството. След тази унищожителна критика на социализма и централното планиране Хайек и други негови съвременници като Вилхелм Рьопке, Лионел Робинс и Бертил Олин са спечелени за каузата на свободата (laissez-faire). Някъде по това време Хайек започва да посещава прочутият частен семинар (Privatseminar) на Мизес, в който редовни участници са Готфрид Хаберлер, Фриц Махлуп, Оскар Моргенщерн, Пол Росенщайн-Родан, Ричард фон Стригл, Карл Шлезингер, Феликс Кауфман, Алфред Шутз, Ерик Войгелин, Карл Менгер-младши и други. Семинарът привлича и посетители като Робинс от Лондон и Хауърд Елис от Бъркли. Хайек е първият от тази група, който напуска Виена; до началото на Втората световна война повечето от останалите, включително Мизес, го последват. От 1921 до 1926 година Хайек работи под ръководството на Мизес в правителствената сметна палата. В периода 1923 – 1924 година е асистент по изследователската дейност на Джерамая Дженкс в Ню-Йоркския университет. От 1927 до 1931 година Хайек е директор на Института за изследване на бизнес цикъла (Austrian Institute for Business Cycle Research, Österreichisches Institut für Konjunkturforschung), който основават заедно с Мизес. Основната дейност на института се състои от теоретични и емпирични изследвания на бизнес цикъла. От 1927 до 1931 година Хайек е също така и частен доцент (privatdozent) във Виенския университет. Като частен доцент той се ползва с всички академични права, но не получава заплата от университета. През 1931 година Хайек публикува статията “Ришар Кантийон” (Richard Cantillon), посветена на един от икономистите, предшестващи австрийската икономическа школа. През 1929 година Хайек издава първата си книга “Монетарна теория и бизнес цикъл” (Geldtheorie und Konjunkturtheorie, Monetary Theory and the Trade Cycle). Публикацията й става повод Лионел Робинс да покани Хайек да изнася лекции в Лондонската икономическа школа (London School of Economics). През 1931 година тези лекции са публикувани в “Цени и производство” (Prices and Production). Лекциите на Хайек през 1930 – 1931 година получават широко одобрение и той е поканен в Лондонския университет, където на 32-годишна възраст е назначен за Tooke професор по икономика и статистика. Така от 1931 до 1950 година Фридрих Хайек преподава в Лондонската икономическа школа и е главна фигура в споровете с Джон Мейнард Кейнс и неговия Кеймбриджки университет. Теорията на Мизес и Хайек за бизнес цикъла обяснява “натрупването на грешки”, което характеризира цикъла. Кредитната експанзия, причинена от изкуственото намаляване на лихвените проценти, заблуждава бизнесмените. Те започват начинания, които в противен случай не биха били печеливши. Фалшивият сигнал, генериран от кредитната експанзия, води до лоша координация на производствените и потребителски планове на икономическите играчи. Тази лоша координация се изразява първоначално в икономически възход (boom), а след това в икономически спад (bust) когато времевата структура на производството се приспособява към реалната структура на спестявания и потребление в обществото. Кейнс в неговия “Трактат за парите” (Treatise on Money, 1930) поради разглеждането на агрегирани (съвкупни) величини не успява да разбере ролята, която играят лихвените проценти и капиталовата структура в пазарната икономика. Хайек отделя цяла година, за да анализира внимателно книгата на Кейнс и след това написва унищожителна рецензия. При следващата им среща обаче Кейнс заявява, че е съгласен с критиката, но че това е без значение, защото вече си е променил мнението по въпроса. Виждайки тази “интелектуална дилетанщина” на Кейнс, Хайек решава, че е безсмислено да отговаря на следващата му книга – “Обща теория на заетостта, лихвите и парите” (The General Theory of Employment, Interest, and Money, 1936), защото Кейнс може да си промени мнението отново. Хайек решава да се задълбочи в развитието на своята теория на капитала. Книгата му “Чиста теория на капитала” (The Pure Theory of Capital) обаче излиза чак през 1941 година когато кейнсианският макро модел вече се е утвърдил. В очите на публиката Кейнс е победил Хайек. Хайек губи репутацията си сред колегите и студентите. Подценяването на Общата теория на Кейнс изглежда е най-голямата грешка, допусната от Хайек. През 30-те години Хайек се включва и в друг голям дебат – за икономическата калкулация при социализма, започнат през 1922 година от Мизес, който твърди, че социализмът е технически невъзможен, защото му липсват пазарните цени. През 1935 година Хайек събира статиите си по тази тема в “Колективистко икономическо планиране” (Collectivist Economic Planning). Следващите статии по въпроса за социализма, включително т.нар. “пазарен социализъм” на Оскар Ланге и Абба Лернер, са събрани в “Индивидуализъм и икономически ред” (Individualism and Economic Order, 1948). Отново икономистите и интелектуалците не възприемат възгледите на Хайек – само реакционери, според тях, могат да се противопоставят на неизбежния ход на историята. През 1936 година Хайек е избран за президент на Лондонския икономически клуб – президентската му реч е озаглавена “Икономика и знание” (Economics and Knowledge). От 1938 година Фридрих Хайек има британско гражданство. През 1944 година той издава класическата си книга “Пътят към крепостничеството” (The Road to Serfdom), в която посочва присъщите проблеми на централното планиране и приликите между нацистката политика на правителствен контрол и политиката, постепенно възприемана от британските правителства. Базовите му аргументи са, че правителственият контрол върху икономическия живот е равнозначен на тоталитаризъм, че планирането на централно ниво е невъзможно поради невъзможността централният планов комитет да притежава знанието, което му е необходимо, за да управлява икономиката, и че демократичният социализъм води към тоталитаризъм. Сред левите интелектуалци единствено Джордж Оруел се съгласява до голяма степен с изводите на Хайек. В дългосрочен план обаче идеите на Хайек са толкова могъщи, че дори неговите колеги възобновяват професионалното си уважение и респект към Хайек, което в крайна сметка води и до Нобеловата награда за икономика през 1974 година. По-забележително е обаче въздействието на “Пътят към крепостничеството” върху обществеността – книгата се продава добре във Великобритания и става истински феномен в САЩ. Бързо се правят няколко преиздавания, Рийдърс Дайджест издава съкратена версия (Reader's Digest Condensed Version), а списание Луук издава книгата във вид на комикс (Look magazine, February 6, 1945). Изненадващо Кейнс хвали книгата на Хайек, въпреки че според него, ако образовани и интелигентни хора управляват икономиката, те могат лесно да попречат на нещата да излязат извън контрол. След смъртта на Кейнс обаче ентусиазмът на неговите последователи е толкова силен, че само след няколко години практически всички европейски страни се сдобиват с министерство на планирането. Дори британски консервативен премиер заявява “Сега ние всички сме кейнсианци”. Поради тази всеобща кейнсианизация Хайек посвещава книгата “Пътят към крепостничеството” “на социалистите от всички партии”. През 1945 година Хайек публикува в American Economic Review статията “Използването на знанието в обществото” (The Use of Knowledge in Society) – важен принос в разбирането за ролята на пазара и децентрализираният подход за вземане на решения. През 1944 година Хайек става член на Британската академия (British Academy), като е предложен от Кейнс. Същата година Хайек предлага създаването на международна дружество на либерални интелектуалци. Идеята се реализира през 1947 година в сътрудничество с Милтън Фридман, Джордж Стиглър, Лудвиг фон Мизес, Карл Попър, Хенри Хазлит, Майкъл Полани и Франк Найт и резултатът е създаването на обществото Мон Пелерин (Mont Pèlerin Society). През 1946 година Хайек e гостуващ професор в университета Станфорд (Stanford), а през 1950 година в Арканзаския университет. В различни периоди е гостуващ професор в университета Вирджиния (Virginia) и Кейптаун (Cape Town). От 1950 до 1962 година Хайек е професор по социални и морални науки в Чикагския университет (University of Chicago). Там той се занимава с методология и философия, психология и политическа теория. В методологията и философията атакува рационалния конструктивизъм и т.нар. сциентизъм – имитацията на методите на физическите науки в обществените. Аргументът му е, че тъй като обществените науки, включително икономиката, изучават хора, а не предмети, те трябва да се интересуват от техните цели. В този смисъл той генерализира принципа, изведен от Австрийската школа още през 80-те години на 19-ти век, че стойността на нещата зависи от тяхната способност да осъществяват човешките цели. Статиите му в тази област са издадени в “Контрареволюцията на науката” (The Counter-Revolution of Science: Studies in the Abuse of Reason, 1952). В областта на психологията публикува “Сетивният ред: Изследване на основите на теоретичната психология” (The Sensory Order: An Inquiry into the Foundations of Theoretical Psychology, 1952). В областта на политическата теория Хайек дава своя възглед за подходящата роля на правителството в “Конституция на свободата” (The Constitution of Liberty, 1960) и нейния послепис “Защо не съм консерватор” (Why I Am Not a Conservative). От 1962 до 1968 Хайек е професор по икономическа политика в университета Фрайбург в Бресгау, Западна Германия (Albert-Ludwigs-Universität Freiburg), а през 1964 година е избран за почетен доктор на университета Риккио в Токио, Япония (Rikkyo University). От 1969 до 1970 е гостуващ професор в департамента по философия на университета Калифорния Лос Анджелис (UCLA), от 1968 до 1975 година е почетен професор в икономическия департамент на университета Залцбург в Австрия (Salzburg), през 1971 година става почетен член на Виенския университет, а от 1975 до 1992 година е почетен професор в университета Фрайбург. През 1970 година става член на Австрийската академия на науките (Österreichischen Akademie der Wissenschaften), през 1972 година – почетен член на Лондонската икономическа школа (London School of Economics). През 1974 година става лауреат на Нобелова награда за икономика като речта му при награждаването е на тема “Претенция за знание” (The pretence of knowledge). През 1984 година Хайек става кавалер на британския орден на честта, а през 1991 година получава от президента на САЩ Джордж Буш медала на свободата (Medal of Freedom). През 1967 година Хайек издава “Изследвания по философия, политология и икономика” (Studies in Philosophy, Politics and Economics), в периода 1973 – 1979 публикува трите тома “Право, законодателство и свобода” (Law, Legislation, and Liberty), а през 1978 година публикува “Нови изследвания по философия, политология и икономика” (New Studies in Philosophy, Politics and Economics). През 1976 година Хайек издава книгата “Денационализацията на парите: Анализ на теорията и практиката на паралелните валути” (Denationalisation of Money: An Analysis of the Theory and Practice of Concurrent Currencies), в която защитава тезата за конкуренция между различни видове пари в противовес на държавния монопол в тази област. През 1988 година Хайек издава книгата “Фаталната самонадеяност. Грешките на социализма” (The Fatal Conceit: The Errors of Socialism), в която доразвива своите възгледи за спонтанния ред, за спонтанното възникване на моралните и юридическите правила. През 1970 година Хайек изнася лекция във Фондацията за икономическо образование на тема “Можем ли все още да избегнем инфлацията” (Can We Still Avoid Inflation?), а през 1977 година изнася лекция пред Златната и монетарна конференция в Нови Орлеан на тема “Към пазарна монетарна система” (Toward a Free Market Monetary System). Също през 1977 година дава интервю за Reason magazine (The Road from Serfdom) и пише статия за Мизес (“Ludwig von Mises”). Първите видими ефекти от дейността на Хайек се проявиха във Великобритания, където през 1979 година изборите бяха спечелени от Консервативната партия под ръководството на Маргарет Тачър. Тя и ръководителят на нейния мозъчен тръст сър Кейт Джоузеф с помощта на Institute of Economic Affairs прилагат на практика идеите на Хайек за по-малко намеса на правителството в икономиката и по-силно уповаване на пазара. Приватизацията премахна централизирания контрол и политическата намеса при управлението на предприятията, стимулирайки нови инвестиции. Правителството премахна субсидиите за губещи предприятия и позволи на потребителите и инвеститорите да насочват ресурсите към компании, произвеждащи стоки и услуги, които са търсени. Монополите бяха разбити и беше допусната конкуренция в сектори като железопътен транспорт, електричество, телекомуникации и природна газ. Трудовият пазар беше дерегулиран, а инфлацията – поставена под контрол. Приносът на Хайек към тачъризма се признава с удостояването му с британския орден през 1984 година. Фридрих Хайек почина през 1992 година. Това, което ни завеща, е своя пример на непоколебим и безкомпромисен човек, който не се уплаши да тръгне срещу общото мнение, срещу общата заблуда, въпреки трудностите, въпреки обезсърчителния прием на вижданията му. Тази му смелост беше възнаградена – той завърши живота си с Нобелова награда, медал на свободата, британски орден, многобройни почетни титли и още по-многобройни последователи. И най-важното – успя да види как социализмът рухна и идеите му се прилагат успешно. “...най-мощната критика на социалистическото планиране и социалистическата държава, която съм чела по това време [края на 40-те години на 20-ти век] и към която съм се връщала толкова често от тогава насам [е] “Пътят към крепостничеството” на Ф. А. Хайек.” Маргарет ТачърКниги и статии на Фридрих Хайек, преведени на български език: Фаталната самонадеяност. Грешките на социализма, Отворено общество, София Право, законодателство и свобода, том 1, Правни норми и правов ред, УИ “Св. Климент Охридски” Право, законодателство и свобода, том 2, Илюзията на социалната справедливост, УИ “Св. Климент Охридски” Право, законодателство и свобода, том 3, Политическият ред на свободния народ, УИ “Св. Климент Охридски” Икономика и знание, www.easibulgaria.org Използването на знанието в обществото, www.easibulgaria.org Загадъчният свят на търговията и парите, www.mediatimesreview.com Литература за и от Хайек: Николай Неновски, Икономическата философия на Фридрих Хайек (100 години от рождението му), БНБ, дискусионен материал номер 8 от 1999 година Георги Киров, Либерализмът и Хайек или "връщане на входния билет за Световната хармония" Георги Киров, Марксизмът на Хайек Хайек на руски език Nobel Foundation CV of Hayek Mises Institute Biography F. A. Hayek (1899-1992) Friedrich A. Hayek (1899-1992), by Peter J. Boettke The Concise Encyclopedia of Economics, Biography of Friedrich August Hayek (1899-1992) The man who changed everyone's life. The ubiquitous ideas of F. A. Hayek London School of Economics and Political Science, Friedrich von Hayek Friedrich August von Hayek "On the Legacy of Mises and Hayek: Symposium", Cato Journal, 1999 Honors & Awards Hayek Bibliographies Discussions on Hayek - Best on the Web F. A. Hayek Articles & Books, etc. The Friedrich Hayek Scholars' Page The London School of Economics Hayek Society Association of Liberal Students Каталог: docs -> history history -> Мениджър е н р о н и з а ц и я history -> Глутницата на завистниците против “майкрософт” history -> Ценност и субективен смисъл в икономическия живот: теоретичният пробив на карл менгер history -> Ден на Земята – 22 април Историята на едно движение history -> Тенденции в развитието на агро-бизнеса и селското стопанство в страните от Централна и Източа Европа и бившите съветски републики history -> Сборник Асенка Йонкова (съставител) Лъчезар Богданов (съставител) Красен Станчев Георги Стоев history -> Относно спецификата на ислямското банкерство history -> 130 години от създаването на съдебната власт във варна и 10 години от възстановяването на апелативния съд history -> Голямата депресия от Ханс Ф. Зенхолц Изтегляне 134.8 Kb. Сподели с приятели:
|