Биография на Святата Майка Свами Павитрананда Предговор


Взаимоотношения с Шри Рамакришна



страница2/4
Дата20.09.2016
Размер0.63 Mb.
ТипБиография
1   2   3   4

Взаимоотношения с Шри Рамакришна


5.

Шри Рамакришна нито за момент не погледнал на Сарадамани като на своя жена, с изключение на факта, че имал задължение към нея по отношение на обучението й - както в духовните, така и по земните въпроси. Отношението му към Сарада Деви се колебаело между нежното внимание на един човек към друг, който се нуждае от грижи и дълбоката почит към нея като въплъщение на Божествената Майка. Въпреки че й давал задълбочени наставления по всички въпроси, той гледал с огромно уважение на нея. Казвал: “Цялата ми любов към Бог ще отлети, ако чувствата й бъдат дори съвсем слабо наранени.”

Това отношение не било само религиозна сантименталност или изкуствен опит да гледа на всички жени като на Блажената Майка – всичко, което казвал и в което вярвал той, било резултат от неговия личен опит. Виждал ли действително фигурата на Божеството в храма като живо присъствие? Щом е така, трябвало да знае със сигурност дали видението е факт или халюцинация. Той поставил памук пред ноздрите на статуята, за да установи дали има някакъв признак на живот в нея. Така в него се съчетавали детинското простодушие и куража на един учен.

Един принцип на който Шри Рамакришна силно наблягал, бил пълното съответствие между думите и делата на човек и тази идея се изразявала във всяко дихание на живота му. Колко буквално гледал той на Сарадамани като на проявление на Божествената Майка в плът и кръв, може да бъде преценено от следващото събитие, което се случило една нощ в Дакшинешвар по това време. Бил дошъл един специален ден за богослужение на Божествената Майка през месец май. Храмът в Дакшинешвар бил преизпълнен с празнична атмосфера. Всички се били заели с приготовления за службата, която щяла да се извърши същата вечер. Шри Рамакришна изразил желание да изпълни отделно богослужение на Божествената Майка в своята стая и всичко било подготвено за това. Здрачът преминал във вечер и тъмнината на новолунната нощ обвила всичко. В края на първите часове на нощта Шри Рамакришна седнал за службата. Мястото отредено за Божеството било пред него. Той изпълнил предварителните действия на богослужението. По-рано бил казал на Сарадамани да дойде в стаята му, за да присъства на ритуала. Тя дошла и започнала да наблюдава. Духовната атмосфера която се създала от силния религиозен плам на Шри Рамакришна я накарала да забрави външния свят и тя вече била навлязла в състояние на частичен екстаз. Докато Шри Рамакришна продължавал със службата, той я повикал да седне на мястото приготвено за Божеството. В това полусъзнателно състояние, без да знае какво прави, Сарадамани седнала на мястото отделено за Божествената Майка. Шри Рамакришна продължил с процедурите на ритуала. Но не след дълго, той напълно навлязъл в самадхи, както и тази, която била боготворена. В тишината на нощта, обожаващият и обожаваната се разтворили в Абсолюта. Минали часове преди някой от тях да се върне до нивото на обичайното съзнание дори в най-слаба степен. После Шри Рамакришна завършил ритуала, посвещавайки плодовете от всичките си минали и настоящи духовни практики на Божествената Майка в лицето Шри Сарада Деви. Това било кулминацията на садханата7 на Шри Рамакришна. След това, той повече не изпълнявал някаква определена форма на духовна практика.

След този ден Святата Майка прекарала още една година в Дакшинешвар. Но да остане с Шри Рамакришна било голямо изпитание. Той често навлизал в самадхи и прекарвал цялата нощ в това състояние, докато тя се силно притеснявала за него. Една нощ екстазът му бил толкова дълбок, че изглеждал като умрял. С огромно безпокойство Сарада Деви повикала за помощ. След дълго време и продължително повтаряне на свещени мантри в ушите му, Шри Рамакришна се върнал на нормалното ниво на съзнание. След като разбрал какво се е случило, видял, че заради него Сарада Деви прекарва нощ след нощ в безсъние. Затова подготвил през нощта тя да спи при майка му в Нахабат.

След като останала в Дакшинешвар в продължение на малко повече от година, Святата Майка се върнала в Джайрамбати, минавайки през Камарпукур, в средата на 1873г. Там тя отново се заела със своята обичайна работа – да помага на семейството и да изпълнява своите многобройните си задължения.

Няколко месеца по-късно, през март 1874г., щастливото семейство от Джайрамбати претърпяло голяма загуба: Рам Чандра Мукхопадхяя, бащата на Шри Сарада Деви, починал оставяйки вече бедното семейство почти в пълна безизходица. Но Шямасундари, неговата благочестива жена, не била човек, който може да бъде обезсърчен от каквато и да е трудност. С голяма вяра в добротата на Бог тя спокойно и храбро се нагърбила с цялата отговорност за семейството. За да допълни приходите му, тя се заела да бели ориз за едно съседско семейство. В тези моменти на криза Сарада Деви била до майка си и станала извор на голяма сила за нея. Тя правела всичко, което е по силите й, за да облекчи големия товар на майка си. Помагала й и с много съвети. Освен това се грижела за по-малките си братя. Постепенно финансовото положение на семейството се подобрило и кризата била преодоляна.

Вяра и невинност

6.

През април 1874г. Святата Майка отново се върнала в Дакшинешвар. По това време тя се разболяла от дизентерия и ужасно страдала. Чрез преданите грижи на Шямбху Маллик8 и медицинското лечение, което й било оказано, тя се излекувала достатъчно, за да се върне в своето село през септември 1875г. Но там отново се разболяла и била в толкова тежко състояние, че всички изгубили надежда за нея. Почти не можела да върви и тялото й било станало слабо като скелет. Дори се плашела да погледне отражението си във водата – била станала само кожа и кости. Когато новините стигнали Дакшинешвар, Шри Рамакришна много се разтревожил и казал на Хридай, неговия племенник, “Идвайки на земята, дали тя ще си замине без да е реализирала целта на живота?”

Тъй като всички лекарства се провалили, в голямо отчаяние, една нощ Сарада Деви отишла с помощта на брат си Умеш до селския храм на Божествената Майка, наречена Симхавахини, където легнала на земята и се зарекла да пости, докато богинята не я излекува. Докато лежала там, тя имала видение на Симхавахини, която се появила пред нея и й казала един лек за очите й, който имал незабавен ефект. По подобен начин богинята се явила и на Шямасундари Деви и й казала друг лек за дизентерията, който напълно излекувал Святата Майка. Когато вестта за нейното чудотворно оздравяване се разпространила, хората започнали да идват и да служат на Симхавахини отблизо и далеч. Дори и днес този храм е много известен.

След около година Святата Майка отново се разболяла - този път от увеличение на далака. Според обичаите на селските хора, Шямасундари завела дъщеря си до един храм на Шива, където един врач лекувал като жигосвал болното място с горящо хинапено дърво. Тогава бил изпитан този драстичен лек. Днес не може да се каже дали той имал ефект, но било забележително, че Сарада Деви понесла жестокото лечение с невероятно спокойствие и издръжливост, като не станало нужда никой да държи ръцете и краката й. Постепенно тя се излекувала.

Святата Майка отишла за трети път в Дакшинешвар през януари 1877г. По пътя се случило нещо, което доказало, че невинността е голяма сила и че откритото, чистосърдечно доверие, оказано дори на лош човек, може да трансформира неговия живот. По пътя от Джайрамбати към Дакшинешвар трябвало да бъдат прекосени обширни поля. Сарада Деви била заварена от тъмнината в тези поля. Групата с която била, продължила напред с бързото падане на нощта, но тя не могла да поддържа тяхното темпо. За този път се носела лошата слава, че гъмжи от разбойници и тук били ограбвани и дори убивани много пътници. Сарада Деви крачела уморено. Изведнъж в тъмнината видяла една висока фигура със сопа в ръка да се приближава към нея. Когато я настигнал, той рязко я попитал къде отива в този час. В своята невинност Сарада Деви казала: “Татко, отивам в Дакшинешвар, където живее зет ти. Изостанах от своите спътници.” Тогава видяла да идва една жена, която вероятно била жената на този мъж. Към нея тя се обърнала като към своя майка и й казала същото. Мъжът и жената така се трогнали от чистосърдечното й поведение, че я завели в един магазин за през нощта и я нахранили с ориз, който купили от продавача. Тъй като не могло да бъде намерено легло, жената постелила собствените си дрехи и сложила “дъщеря си” да спи върху тях. Тази двойка принадлежала на много низша каста, но в своята голяма обич към Сарадамани те напълно забравили различието в социалното положение. На следващата сутрин те отишли с нея до Таракешвар, където тя срещнала спътниците си. Оставайки с мъжа и жената само за една нощ, тя им станала толкова скъпа, че когато трябвало да се разделят, те се разплакали. Преди да се сбогува с тях, Сарада Деви ги накарала да обещаят, че ще посетят “зет си” в Дакшинешвар. Това обещание било спазено и Шри Рамакришна наистина се държал с тях като със свои тъст и тъща. По-късно Святата Майка казвала, че колкото и мило и добре да се държал нейният “баща-разбойник” с нея, тя не се съмнявала, че той е извършил много грабежи.

Този път Святата Майка трябвало да живее сама в Дакшинешвар, тъй като нейната свекърва, Чандрамани Деви, била починала на 27 февруари, 1876г. Междувременно, големият поклонник Шямбху Маллик бил построил малка къща за нея на едно съседно парче земя, където тя можела да живее малко по-удобно. Тя оставала там и готвела за Шри Рамакришна. Но той се разболял от дизентерия и тя отново се преместила в Нахабат, за да може да се грижи за него по-добре.



Дни в Дакшинешвар

7.

Святата Майка живяла в Дакшинешвар в продължение на около петнадесет години с кратки прекъсвания, в които от време на време ходела в Джайрамбати. В дома на своя баща тя живеела много тежък живот, но животът й в Дакшинешвар бил дори още по-тежък. Докато в Джайрамбати тя имала свобода на движение и винаги се радвала на свеж въздух, в Дакшинешвар била затворена натясно като в кафез в Нахабат - една малка стая с площ не по-голяма от 5кв.м. Шри Рамакришна казвал: “Когато една свободна птичка бъде затворена в клетка, нейното здраве страда” и се безпокоял за нея. Той бил толкова загрижен, че когато нямало никой около Нахабат по обяд, я молел да посещава дамите от областта и я придружавал до храмовите врати. Връщала се привечер, щом започнела службата и всички отидели в храма. Тя била много срамежлива по природа и било наистина трудно някой да я види, въпреки че живеела в Дакшинешвар от толкова дълго време. Един храмов чиновник веднъж казал: “Чували сме, че тя живее там, но никога не сме я виждали.” Сарада Деви ставала много рано сутринта, около три или четири часа, изкъпвала се в Ганг и влизала в своята малка стаичка, от която излизала, ако имало нужда, само през нощта, когато нямало хора наоколо. Това продължавало ден след ден. Вратата на стаята била толкова ниска, че трябвало да се навежда, когато влиза. В началото често си удряла главата, но после, както казвала тя, свикнала с тази височина и се навеждала, влизайки. Тази малка стая била нейната спалня, кухня, склад и всичко останало. Част от своите запаси закачвала даже на ремъци. Понякога трябвало да настанява тук и приятелки, предимно жените последователки на Шри Рамакришна. Жените от Калкута, които идвали да посещават Шри Рамакришна, я съжалявали и казвали: “Гледайте, нашето добро момиче живее в такава малка стая. Тя сякаш е в изгнание като Сита.” В началото, Сарада Деви готвела само за двама или трима души – предимно за свекърва си и за Шри Рамакришна. Но тъй като броя на поклонниците на Шри Рамакришна се увеличавал, тя трябвало да готви за все повече и повече хора. На един рожден ден на Шри Рамакришна се наложило да приготви храната на четиридесет или петдесет души в тази стая. Понякога трябвало да готви различни ястия на различни хора, за да задоволи техните вкусове. Нарен (по-късно Свами Вивекананда) предпочитал гъста супа от нахут, Рамчандра искал чапати9, а Ракхал (Свами Брахмананда) обичал кхичури10. Понякога тя трябвало да приготвя храна за поклонниците в необичайни часове. Но Святата Майка винаги се справяла с положението и никога не била нито смутена, нито раздразнена. Тя била самата нежност и винаги била преизпълнена с майчинско чувство.

С каква голяма любов се грижела за нуждите на Шри Рамакришна! За него била цялата внимание. Той бил съвсем като дете във външното си поведение. Тя трябвало да го придумва и подлъгва, за да се нахрани. Той се плашел, ако количеството на ориза в чинията било твърде голямо. Затова Сарада Деви много внимателно притискала ориза, за да изглежда по-малко. Освен това сгъстявала млякото като го варяла, за да не може да прецени той какво количество приема. Понякога тя трябвало да крие истината за количеството храна, която той изяждал, но казвала, че няма нищо лошо в това да се прибягва до някоя дребна хитрост по отношение на храната при такива обстоятелства. Шри Рамакришна шеговито подхвърлял, че е много важно да имаш жена: така ще има кой да готви за теб. Когато Святата Майка отсъствала, той бил в затруднение и ставал нервен, защото никой друг не можел да се грижи достатъчно добре за него. Сарада Деви и Шри Рамакришна живеели в две стаи на разстояние двайсетина метра една от друга; но понякога не се виждали в продължение на месеци. И въпреки това, каква топлота имало в чувствата им! Идеята за съпруг и съпруга в тях била напълно заличена, и все пак нито една съпружеска любов не можела да се сравни с дълбоката любов, която те изпитвали един към друг. Едно слабо главоболие на Святата Майка правело Шри Рамакришна неспокоен и той казвал: “Рамлал (неговият племенник), какво ще правим? Тя има главоболие.” Някои критикували Шри Рамакришна, че в своето търсене на Безкрайното не се отнасял добре към жена си, тъй като не живеел семеен живот. Но нито една жена на земята никога не е получавала толкова много любов и загриженост, колкото Сарадамани получавала от Шри Рамакришна.

Взаимоотношенията между Шри Рамакришна и Сарада Деви не били лишени от хумор. Веднъж, докато тя била в къщата построена за нея от Шямбху Маллик, Шри Рамакришна отишъл при нея вечерта, но започнало да вали силно и той не могъл да се върне в своята стая през нощта. Той казал: “Ще остана тук точно както храмовите свещеници се прибират в своите домове при семействата си.” Веднъж една жена дошла при Шри Рамакришна, за да търси покой, тъй като нейният ум бил в голяма агония. Той я изпратил в Нахабат и казал, че там живее човек, който знае лек. Когато жената отишла при Святата Майка, тя разбрала шегата, която Шри Рамакришна си направил с нея. Тя обяснила всичко на жената и й казала, че тя е нищо, а Шри Рамакришна е всичко и я изпратила обратно при него. Това се повторило два пъти. Накрая Сарада Деви й дала едно билва листо, използвано в храмовото богослужение, което имало чудотворен ефект върху нея.

Веднъж между Шри Рамакришна и един друг човек възникнал спор кой има по-светъл цвят на кожата и Шри Рамакришна предложил на Святата Майка да бъде арбитър в него. Двамата съперници преминали един до друг пред Нахабат, за да може тя да види и отсъди. Спазвайки строга безпристрастност, тя произнесла своето решение в полза на другия човек и Шри Рамакришна изгубил състезанието.

В ранните часове на сутринта Шри Рамакришна будел Сарада Деви и своята племенница Лакшми Деви, която тогава живеела с нея, за да станат те и да започнат да медитират. Ако нямало отговор или подозирал че спят, той изливал вода под вратата и тихо се отдалечавал, а те трябвало бързо да скочат на крака и да приберат всичко, за да не се намокрят завивките им.

Преди всичко, нейният живот в Дакшинешвар бил период на голямо духовно обучение. Както беше споменато по-рано, тя ставала между три и четири сутринта и след като се изкъпела в Ганг, започвала да медитира. Целия ден прекарвала в предано служене на Шри Рамакришна и вечерта отново практикувала медитация. В това отношение тя била безмилостно строга към себе си. Веднъж по-късно разказала, че един ден се чувствала неразположена и помислила, че е оправдано да стане по-късно. Направила го и на следващия ден се повторило същото. Това продължило няколко дни, когато открила, че е станала несъзнателна жертва на леността. След това тя винаги ставала в определеното си време, независимо в какво здраве се намира и спазвала това през целия си живот. Дори в моменти на тежка болест, освен ако не била съвсем неспособна да го направи, Святата Майка ставала в ранните часове, за да медитира. На любящите възражения на своите загрижени помощници затова, че е толкова строга със себе си дори на стари години, тя не обръщала внимание. Веднъж в Дакшинешвар, докато отивала да се изкъпе в Ганг рано сутринта, тя почти се препънала в един крокодил, който лежал на стълбите. Той се изплашил от шума на нейните стъпки и скочил в реката. След това, когато ходела на реката носела фенер. Виждайки отражението на луната в реката, тя се молела: “Дори върху луната има тъмни петна, но О Боже, направи мен абсолютно неопетнена.” В нощи осветени от лунната светлина тя горещо се молела да бъде толкова чиста, колкото лунната светлина.

Предчувствие за бъдещето

8.

Няма нужда да казваме, че нейната вродена духовна жажда, съчетана с усилената практика и преди всичко духовното ръководство на личност като Шри Рамакришна, имали огромен ефект върху живота на Сарада Деви. Но тя притежавала голяма способност да укрива своите постижения в това отношение. Свами Премананда, близък ученик на Шри Рамакришна веднъж отбелязал, че Шри Рамакришна имал външни проявления на своите духовни сили, защото непрестанно бил в самадхи, но Святата Майка притежавала такъв голям контрол върху себе си, че никой не знаел какво огромно находище от духовност се крие в нея. Потискайки внимателно всички външни проявления, тя живеела като обикновена, бедна жена в семейство от средната класа, вършеща своите домашни задължения.

Веднъж Святата Майка помолила Йогин-Ма, поклонничка и нейна приятелка, да попита Шри Рамакришна дали тя може да изпита блаженството на самадхи. Когато Йогин-Ма му казала това, той станал сериозен и тя не могла да изрече нищо повече. Но щом отишла в Нахабат, открила как Святата Майка, която била седнала за медитация, ту се смеела, ту плачела и сълзи се стичали по лицето й. Постепенно станала тиха и се изгубила. Тя очевидно била в състояние на самадхи. След това, Йогин-Ма я попитала: “Майко, защо ме измами и каза, че не си изпитвала самадхи?” Святата Майка просто се усмихнала и не казала нищо. В по-късни дни, докато Сарада Деви, Йогин-Ма и Голап-Ма, друга поклонничка, медитирали на терасата на една къща, в която те били отседнали в Белюр, Святата Майка била толкова дълбоко погълната в медитация, че изгубила съзнание за външния свят. След известно време, тя си възвърнала частично съзнанието си и попитала: “О, Йогин, къде са ми ръцете и краката?” По-късно Йогин Ма разказала, че започнали да натискат крайниците й, за да я убедят, че те съществуват. Минало много време, преди тя да слезе долу до нормалното ниво.

Само онези, които били много близки с нея, можели да разкажат една или две случки, разкриващи истинския й духовен ръст, но за всички останали тя била просто една майка.

Нейният майчински характер, който по-късно, като огромно баняново дърво, давал подслон на безбройни измъчени души, започнал да се проявява още в ранните й дни в Дакшинешвар. Понякога това ставало в такава степен, че майката в нея надделявала дори над обичта й към Шри Рамакришна. Имало случаи, в които подтикната от майчински чувства, тя не се подчинявала на неговите желания.

Веднъж в Дакшинешвар дошла една жена. Първоначално тя била смятана за чудата и странна, но впоследствие било открито, че практикува мадхура бхава, или отношението в което поклонникът гледа на Бог като на свой съпруг. Един ден тя казала, че храни същото отношение към Шри Рамакришна. Когато чул това, той обезумял и започнал да й се кара толкова силно, че се вдигнал скандал. Тогава Святата Майка изпратила да извикат жената, посрещнала я с любов, като своя собствена дъщеря и казала: “Ако той се ядосва на присъствието ти, няма нужда да ходиш при него. Просто ела при мен.”

Една друга жена имала навика да ходи в Нахабат, за да получава благотворното въздействие от общуването със Святата Майка. Тя била живяла нечист живот в по-ранните си години и по тази причина Шри Рамакришна бил казал на Святата Майка да не общува с нея. Но жената била дошла при нея точно както при майка, за да потърси утеха и покой. Как би могла една жена да отхвърли дъщеря си, независимо колко е лоша тя? Святата Майка не обърнала внимание на възраженията на Шри Рамакришна и жената продължила да идва в Нахабат. Шри Рамакришна забелязал това, но не казал нищо повече, защото вероятно разбрал чувствата на Святата Майка.

Шри Рамакришна бил много строг по отношение на храната, духовните практики и режима на своите млади ученици. Веднъж той разбрал, че Бабурам, (по-късно Свами Премананда) изял пет или шест чапати през нощта. Той смятал, че това е твърде много за него и го попитал защо е изял това голямо количество. Момчето отговорило, че Святата Майка му ги е сервирала. Тогава Шри Рамакришна отишъл при нея и й се скарал, че така проваля духовното бъдеще на момчетата. Като чула това, Святата Майка казала: “Няма защо да се грижиш за тяхното бъдеще. Аз ще го направя.” Шри Рамакришна осъзнал чувствата, които стоели зад тези думи и се засмял. Може ли една майка да откаже да даде достатъчно количество храна на своите деца? Това е невъзможно.

Шри Рамакришна знаел за духовните сили, които притежавала тя. Въпреки че от време на време й давал духовни инструкции като на ученик, в други моменти я смятал за равна и за човека, върху когото ще падне неговата духовна мантия. Веднъж й казал: “Хората живеят като червеи в тъмнина; ти ще трябва да се грижиш за тях.” Друг път й казал умоляващо: “Сам ли ще трябва да направя всичко, няма ли и ти да направиш нещо?” “Какво мога да направя?” попитала Святата Майка. “Можеш да направиш много,” отвърнал той.

Веднъж той изпратил едно младо момче – Сарада, по-късно Свами Тригунатитананда - при нея за духовно посвещение, цитирайки един ваишнавски стих, в който се казва, че Радха е безкрайно по-силна, отколкото Шри Кришна.

Главната черта в характера на Шри Рамакришна, според Святата Майка била себеотречеността. Обикновено хората казват, че най-голямото му постижение е хармонизирането на всички религии. Но по мнението на неговия партньор в живота, това бледнеело в сравнение с големия му дух на себеотреченост. Нейната себеотреченост обаче, била също толкова голяма. Веднъж един богат марварски поклонник предложил да внесе голяма сума пари в банка на името на Шри Рамакришна, за да не изпитва той никакво безпокойство за своите финансови нужди. Шри Рамакришна бил силно смутен от това предложение - сякаш за него то щяло да бъде пропадане в бездънна пропаст от идеала, на който се бил отдал. Когато поклонникът силно настоял да приеме парите, той повикал Святата Майка и за да изпита, й предложил парите да бъдат внесени на нейно име, ако е съгласна. Тя също твърдо отказала, тъй като това щяло да бъде все едно Шри Рамакришна да приеме сумата. Шри Рамакришна бил много радостен да види, че и тя се придържа толкова точно към идеала.

След години, когато Святата Майка отишла на поклонение в Южна Индия, Раджата на Рамнад, ученик на Свами Вивекананда, заповядал на храмовия персонал да й покаже накитите, които притежавал и я помолил да приеме някой от тях, който хареса, тъй като по този начин щяла да го удостои със своето благоразположение. Святата Майка потръпнала от ужас дори само при мисълта за това, но след настойчивите молби на Раджата казала, че Радху, нейната племенница, която я придружавала на поклонението, може да вземе каквото пожелае. Но дори тогава тя мълчаливо се помолила на Бог Радху да не я постави в неудобно положение като покаже алчност. За голямо нейно облекчение момичето поискало само един молив, който да замени изгубения от него.



Последни дни с Шри Рамакришна

9.

Едно от правилата, на които Святата Майка силно наблягала било, че човек трябва да се научи да се приспособява в зависимост от времето и обстоятелствата – защото в това се крие тайната на мира и щастието в живота. Тя самата била живото въплъщение на този принцип. Родена и отгледана в селска атмосфера, тя се чувствала много добре и в Дакшинешвар. Но тежките дни за нея все още и предстоели.

През юни 1885г. Шри Рамакришна развил рак на гърлото и това наложило преместването му в Калкута, Шямпукур, за лечение. Поклонниците уредили всичко свързано с медицинските грижи и неговото гледане. Те знаели, че освен това ще бъде необходим опитен човек, които да се грижи за диетата му. Тогава Святата Майка била в Дакшинешвар. Тя най-добре би могла да се справи с тази отговорност. Но как щяла да остане в тази малка къща пълна с хора, където бил настанен Шри Рамакришна и където нямало друга жена? Такова било опасението на поклонниците. Когато предложението стигнало до нея обаче, тя веднага отишла в Шямпукур, за да направи всичко, което е по силите й за Шри Рамакришна. За нея бил пригоден един малък навес на терасата на втория етаж, където тя готвела през деня и оставала там до късно вечерта. Когато всички заспели късно през нощта, тя слизала на първия етаж, за да поспи три или четири часа и после се връщала на терасата. Когато било необходимо да нахрани Шри Рамакришна или да свърши нещо друго за него, тя отивала в стаята му. Така живеела ден след ден, без никаква мисъл за своето страдание и единствената й молитва била Шри Рамакришна отново да оздравее, без значение какво неудобство ще понесе тя.

Тъй като нямало признаци на подобрение в неговото състояние, той бил преместен в Косипур през декември 1885г. Святата Майка също го придружила там и се заела ден и нощ да се грижи за нуждите му. Младите му ученици също оставили всяка друга мисъл и правели всичко възможно, за да спасят живота на своя любим Учител. Продължителната болест на Шри Рамакришна изиграла голяма роля за формирането на бъдещия Рамакришна Орден; защото докато служели на своя Гуру в този момент на беда, младите ученици усетили как братската любов между тях става още по-силна. Това от друга страна определило мястото на Сарада Деви в бъдещия Орден. Младите ученици, бъдещите строители на Ордена, въпреки че те имали много малко възможности да говорят с нея, започнали да гледат на Сарада Деви като на своя собствена Майка; и тяхното дълбоко уважение и почит към нея било равно на това към техния Учител.

Шри Рамакришна бавно потъвал. Сарада Деви започнала да предчувства, че краят е близо. Въпреки това, тя все още се надявала против всяка надежда, че болестта може да си замине и Шри Рамакришна да оздравее. Но смъртта не почита хората и не може да бъде победена от никакво човешко чувство или емоция. Шри Рамакришна навлязъл в Махасамадхи на 16 август 1886г., потапяйки своите ученици и поклонници в дълбока скръб и мрак.

На следващия ден, когато Святата Майка се приготвяла да облече одеждите на вдовица, Шри Рамакришна се появил пред нея и казал: “Какво правиш? Къде съм отишъл аз? Това като да преминеш от една стаята в другата.” При това тя се почувствала малко утешена и се отказала от идеята да облича дрехи на вдовица. Но като знак за своята скръб, тя откъснала широка червена ивица от своето сари11. След това, един или два пъти тя се опитвала да махне златните гривни12, които носела на ръцете си, но всеки път била възпирана от появяването на Шри Рамакришна пред нея. Последният път когато се опитала да направи това, била в Камарпукур. Там, за да се спаси от селските клюки, тя свалила гривните си. Но тогава отново видяла Шри Рамакришна. След това преживяване, тя се отърсила от всеки страх от хорска критика и оттогава нататък носела обикновени гривни на ръцете си и сари обшито с тънка червена ивица.

След смъртта на Шри Рамакришна, някои поклонници предложили къщата в Косипур да бъде освободена незабавно. Но Нарен и другите млади ученици възразили, тъй като това щяло да бъде допълнителен удар за Сарада Деви. Затова те останали в къщата още няколко дни, до 21 август, когато Святата Майка отишла в дома на Баларам Босе, големия поклонник на Шри Рамакришна. По това време възникнало някакво неразбирателство между монашеските последователи на Шри Рамакришна и другите поклонници във връзка с неговите реликви. Когато вестта за това стигнала до Святата Майка, тя казала: “Такъв уникален човек си замина. А те се карат за пепелта му!”

Изпитания и страдания

10.

Малко след това, на 30 август 1886г., придружена от група поклонници, Сарада Деви тръгнала на поклонение в Северна Индия, за да облекчи скръбта си. По пътя спряла в Деогхар, Варанаси и Айодхя и стигнала до Вриндаван, където останала около година. Докато присъствала на вечерната служба в храма на Вишванатх във Варанаси, тя навлязла в екстатично състояние, което продължило дори докато тя се връщала към мястото, където била отседнала. Във Варанаси се срещнала с големия светец, Свами Бхаскарананда и била много впечатлена от него.

Във Вриндаван тя практикувала суров аскетизъм и се чувствала дълбоко развълнувана при вида на местата, свързани с Шри Кришна, Радха и другите негови другари. Не било ли нейното положение точно като това на Радха, когато тя била разделена от своя Господ? Когато във Вриндаван срещнала Йогин-Ма, която била отишла там по-рано, тя плакала като безпомощно дете. Това нейно състояние продължило няколко дни, докато накрая не била успокоена като получила видение на Шри Рамакришна. Във Вриндаван тя била така погълната от джапа и медитация, че не усещала как мухите кацали по лицето и правели рани по него. Понякога се разхождала в екзалтирано състояние сама по песъчливите брегове на Джамуна, от където нейните приятели трябвало да я връщат обратно. Говори се, че в дома на Кала Бабу тя била така дълбоко погълната в самадхи, че могла да бъде доведена обратно долу до земното ниво с голямо усилие, след като името на Бог било повтаряно в ушите й дълго време. Тези възвишени духовни състояния се редували с простото и непринуденото й поведение на невинно дете. Тя посетила почти всички важни храмове в този свят град, някои дори повече от един път. Веднъж обиколила святата област свързана с живота на Шри Кришна пеша, точно както ортодоксалните ваишнави, въпреки че страдала от ревматизъм. Нейните приятели забелязали, че на много места осветени от спомена за Шри Кришна, тя навлизала в екзалтирано състояние.

Докато била във Вриндаван, тя веднъж имала видение, в което Шри Рамакришна й казал да даде посвещение на Свами Йогананда, който тогава бил неин помощник. Отначало тя не обърнала внимание на това видение, но то се повторило в три последователни дни. От скромност тя се колебаела да посвещава когото и да било, но когато разбрала, че Шри Рамакришна не е давал на Йогананда официално посвещение и че той също е имал видение подобно на нейните, тя решила да го посвети. Това вероятно е първото посвещение, което дала тя.

В храма на Радхарани във Вриндаван тя горещо се молила очите й да бъдат неспособни да виждат грешките на другите. Че на молитвата й било отговорено, свидетелства нейният живот. Точно както една майка не може да види никакъв недостатък в своето дете, така и тя била неспособна да вижда лошите черти на никого. По-късно тя съветвала всеки да се опитва да не забелязва недостатъците на другите, защото, както казвала, очите на човек стават нечисти, ако той абсорбира слабостите на хората.

След едногодишен престой във Вриндаван, тя отишла в Харидвар и се върнала в Калкута, след като посетила Джайпур, Аджмер и Аллахабад по пътя си. След два дни в Калкута тръгнала за Камарпукур, придружена от Свами Йогананда и Голап-Ма като те двамата се върнали обратно след няколко дни.

Сега започнал период на голямо изпитание и трудности за нея. По това време тя нямала никакви финансови ресурси и почти никой не се грижел за нея. Тя чувствала празнота в сърцето си заради физическото отсъствие на Шри Рамакришна и била много самотна. Била изправена срещу такава бедност, че понякога трябвало да яде храната си без сол. Учениците на Шри Рамакришна били обхванати от духовна жажда и се скитали от едно място на друго; затова те не знаели за страданията на Святата Майка и на никого от тях не хрумвало, че тя може да се намира в толкова трудно положение. Но Деви не говорела за личните си беди с никого. Вярата в Бог била нейният единствен подслон и подкрепа. Един път, по настойчива молба на майка си, тя отишла в Джайрамбати. Шямасундари Деви веднага разбрала за крайната бедност, в която живеела тя, но не могла да узнае за действителното й положение. Затова се опитала по всякакви начини да задържи дъщеря си в Джайрамбати, но Сарада Деви не се съгласявала да остане. Тя се върнала на родното място на своя съпруг, за да чака и да види какво ще се случи с нея.

Въпреки всичките й опити да скрие истинското си положение, вестта, че тя преминава през период на големи лишения достигнала до Калкута. Когато поклонниците чули това, те се разтревожили и замислили. След като се посъветвали, й написали писмо, с което настойчиво я молели да дойде в Калкута. Но съществувала следната трудност: Каквото и да било нейното духовно взаимоотношение с учениците на Шри Рамакришна, какво щели да помислят хората в селото, ако тя отиде в Калкута, за да остане да живее с непознати? Накрая, след убежденията на една възрастна жена в Камарпукур, която всички уважавали и също с подкрепата на майка си, тя отишла в Калкута. Поклонниците почувствали голямо облекчение и радост и особено жените сред тях.

Оттогава нататък тя живеела в Калкута и понякога в Джайрамбати според обстоятелствата, освен в периодите, когато ходела на поклонение.

Поклонения

11.

През ноември 1888г. заедно с някои други поклонници, сред които Йогин-Ма, Свами Брахмананда, Йогананда и Сарадананда, Святата Майка посетила Пури. В знак на уважение към нея, Говинда Шрингери, свещеникът на семейството на Баларам Босе, искал да я заведе до храма на Джаганатх в паланкин. Но това предложение не й харесало изобщо, тъй като предпочитала да отиде пеша като обикновена поклонничка, за да види Джаганатх - Богът на вселената. Тя останала повече от два месеца в Пури посещавайки храма често сутрин и вечер и прекарвайки много време в медитация в светилището на Лакшми. Тъй като Шри Рамакришна не бил посещавал Пури през живота си, веднъж тя взела една негова снимка в храма и й показала изображението на Джаганатх. За нея Шри Рамакришна бил жива реалност.

През март 1890г. Святата Майка отишла в Бодх Гайа със Свами Адвайтананда, ученик на Шри Рамакришна. Тя посетила Бодх Гайа, мястото където Буда достигнал просветление. Там имало индуски манастир. Виждайки съвършено уредената институция, тя се помолила на Шри Рамакришна, нейните деца, т.е. неговите монашески последователи, вместо да се скитат от място на място, както правели тогава, да намерят постоянен подслон и да не трябва да се борят, за да задоволяват основните си нужди. Тя казвала, че по милостта на Шри Рамакришна скоро след това бил създаден манастира в Белюр. През 1895г. Сарада Деви посетила Варанаси и Вриндаван за втори път, придружена от своите братя и майка. А през 1904г. отишла отново в Пури – този път със Свами Премананда, някои поклонници на Шри Рамакришна и някои нейни роднини.

През 1910г. тръгнала на поклонение в Южна Индия. По пътя си спряла за два месеца в Котхар в Орисса, в дома на Баларам Босе. Там при нея дошъл Девендра Натх Чаттерджи, местният началник на пощите, който бил приел християнството, но сега се разкайвал за това. Святата Майка винаги знаела как да се справи с положението. Тя го посъветвала да се върне обратно в лоното на индуизма, което той направил. След това насочила един от своите монашески последователи да му даде свещена нишка и мантрата Гаятри, а самата тя му дала духовно посвещение.

През февруари Сарада Деви тръгнала за Мадрас с група от осем души. Свами Рамакришнананда, главата на Рамакришна Матх в Мадрас направил всички приготовления за нейното продължително поклонение по святите места на Юга. Всеки ден, около нея се тълпели множества от жени поклоннички и въпреки че тя не можела да говори на техния език, те чувствали нейното докосване на любов и благословиите й. От Мадрас Святата Майка тръгнала за Мадура, а групата водел Свами Рамакришнананда. След като посетили храма на Минакши и други известни места, те стигнали до Рамешварам, където останали три дни. По специалната заповед на Раджата от Рамнад на нея й била дадена възможността да извърши богослужение - привилегия, която не била оказвана на нито един друг пилигрим. Раджата на Рамнад направил всичко, което е по силите му, за да й изрази своята най-дълбока почит и уважение.

От Рамешварам групата тръгнала за Бангалор, където вече бил създаден клон на Рамакришна Ордена. Присъствието на Святата Майка там създало голямо вълнение и дори без никакво публично оповестяване голяма група хора посещавали ашрама всеки ден, за да имат даршан (да я видят) и да получат нейните благословии. Посетителите изсипвали толкова много цветя в краката й, че те често лежали на купчини. Цялото това поднасяне на почит и уважение тя смятала за дължащо се на влиянието на Шри Рамакришна, което до това време се било разпространило. Това я правело много щастлива.

Тя се върнала в Калкута през април 1911г. спирайки за един ден в Раджахмундри, за да се изкъпе в святата река Годавари и за два дни отново в Пури, за да получи даршан на Джаганатх.

Последното поклонение което направила, било през 1912г., когато посетила за трети път Варанаси с голяма група, състояща се от старши монаси, поклонници и няколко роднини. Тогава тя прекарала във Варанаси около два и половина месеца и имала достатъчно време да посети всички важни храмове и святи места около града. По време на престоя си във Варанаси се срещнала с известния светец Чамели Пури и била толкова силно впечатлена от духовната сила и едновременно с това от детинската външност на този свят човек, че казала, че не изпитва желание да отиде да ходи да вижда друг свят човек. Като знак за уважение към него му изпратила плодове, сладки и едно одеяло.

Един ден Святата Майка отишла в Сарнатх, мястото където Буда изнесъл своята първа проповед и което поради това е място на поклонение за будистите. Тук тя видяла много западняци да се възхищават на руините от древния град и отбелязала, че същите хора, които някога са построили тези сгради в предишен живот, сега им се удивляват така силно.

До това време Домът на Службата на Рамакришна Мисията се бил развил в добре установена институция, служеща на бедните и болните. По настойчива молба на работещите в Дома, Сарада Деви го посетила. Докато се разхождала и разглеждала в него, тя показала, че оценява високо направеното и казала: “Тук може да бъде почувствано живото присъствие на Учителя.”

Святата Майка се върнала в Калкута през януари 1913г.

В Калкута и Джайрамбати

12.

През ранния период на своя живот в Калкута, Святата Майка оставала в наети къщи на различни места. За кратки посещения тя била настанявана в дома на поклонници като Баларам Босе или М13., знамения автор на Блажените слова на Шри Рамакришна. Понякога живеела на западния бряг на Ганг – веднъж в Гхусури и два пъти във вилата на Ниламбар Мукхерджи14. Сарада Деви казвала, че още от млада много обичала Ганг. Докато била във вилата на Ниламбар Мукхерджи, тя изпълнила аскетичната практика Панчатапа, заедно със своята приятелка Йогин-Ма, в която медитиращият сяда за медитация и джапа насред пет огъня – четири от четирите му страни, а петият – лятното слънце над него; тази практика се изпълнява от сутрин до вечер в продължение на седем последователни дни. Святата Майка преминала през това огнено изпитание успешно. Отново в тази къща тя имала странно видение. Видяла Шри Рамакришна да върви по Ганг. Докато правел това, тялото му постепенно се разтворило във водата, а Свами Вивекананда започнал да пръска с тази свята вода безбройни хора. Това видение направило толкова силно впечатление на ума й, че в продължение на много дни не можела да се къпе в реката.

През 1909г. Свами Сарадананда построил за нея постоянен дом в Калкута, намиращ се днес на ул. “Удбодхан”, №1. Оттогава нататък, докато била в Калкута, Святата Майка живеела там. Тази къща, понеже е свързана със святия спомен за Святата Майка, е известна като “Домът на Майката” за многобройните последователи от Рамакришна Ордена. На колко много души, стремящи се към духовността, тя дала посвещение тук! Многобройни били хората, които идвали тук изморени и измъчени, за да бъдат успокоени техните наранени сърца и да получат безкрайна утеха. Когато Святата Майка живеела тук, всички които били в къщата и онези, които я посещавали, с лекота получавали достъп до един свят, който не може да бъде достигнат дори чрез суров аскетизъм. Сега тя отсъства физически, но споменът за нея, който носи това място, е извор на божествено вдъхновение за хиляди поклонници, които не са имали привилегията да я видят, докато е била жива.

Докато живеела в Калкута, Святата Майка била център на духовно привличане за всички, но когато заминела за своя роден дом в Джайрамбати, тя се приспособявала толкова добре към семейната атмосфера, че роднините й трудно можели да разберат каква велика духовна личност е тя. Там тя била просто сестрата на своите братя, винаги изпълнена с грижа към тях и същата “Сарада” за по-възрастните жени от селото, които я познавали от детството й. Святата Майка се приспособявала естествено и спонтанно. По отношение на това нейно качество, веднъж Шри Рамакришна шеговито бил казал, че тя е като котката, която крие своята окраска под пепелта. В Джайрамбати тя била виждана да работи точно толкова усилено, колкото и всяка друга жена от бедно селско семейство. А това означавало не само отговорност за нея, но и неприятности. Най-малкият от братята й, който бил получил образование, починал преждевременно. Тримата й други братя били напълно различни от сестра си. Когато човек ги видел, се чудел как те наистина могат да са нейни роднини. Без образование и култура, тесногръди и егоистични, те преценявали всичко от гледна точка на парите. Карайки се помежду се дори за дребни неща, те правели живота на Сарада Деви непоносим и подлагали на изпитание нейното търпение до крайна степен. Но тя понасяла всичко със свръхчовешко спокойствие. Ако оставим настрана нейните духовни достижения, дори само заради начина по който тя запазвала своя вътрешен мир насред вулканичната ярост, която бушувала около нея в Джайрамбати, тя би трябвало да бъде смятана за една от най-големите светици. Веднъж двама от братята й започнали жалко да се карат за някаква дребна собственост. Святата Майка излязла, за да ги усмири, но когато се върнала в стаята си, започнала да се смее, сякаш била видяла нещо много забавно и отбелязала: “Те се карат за такива дребни неща и не помислят, че със смъртта всичко ще бъде оставено.”

Сарада Деви трябвало да се грижи не само за своите братя, но и за техните деца, които отгледала със собствените си ръце. Налини, Маку и Радху, три от племенниците й, постоянно живеели с нея. Освен това я имало и Сурабала, вдовицата на най-малкия й брат, която заради своята лудост била известна като лудата леля и която била постоянен източник на проблеми за Святата Майка. В нея братята й намирали сестрата, чиято обич може да бъде експлоатирана с цел материални облаги, а племенниците й я виждали като лелята, която толерирала всичките им лудории и ексцентричности и изпълнявала всичките им желания. Никой от тях не осъзнавал, че може да получи много по-висши неща от нея. Веднъж тя казала: “Те винаги искат пари. Дори и по погрешка не пожелават познание и отдаденост на Бог.”

След смъртта на Шри Рамакришна, Святата Майка се замислила за своята съдба и почувствала, че повече няма никакъв интерес да живее, но тогава тя получила видение на Шри Рамакришна. Видяла малко момиченце в червена дреха да върви пред нея, а Шри Рамакришна, посочвайки го, казал: “Дръж се за нея като за своя подкрепа.” След няколко години, когато веднъж била в Джайрамбати, тя видяла лудата вдовица на най-малкия си брат да върви без да обръща никакво внимание на невръстната си дъщеря, Радху, която пълзяла зад нея. Когато видяла тази покъртителна гледка, тя изпитала странно усещане в сърцето си. Веднага се спуснала към детето и го взела на ръце. Тогава видяла Шри Рамакришна, който се появил пред нея и казал: “Дръж се за нея като за своя умствена връзка със земята. Тя е Майа.” Оттогава нататък, Святата Майка се грижела с безкрайно внимание за детето, а Радху открила в нея въплъщението на цялата любов на земята. Но когато момиченцето пораснало, рядко се оказвало достойно за любовта на Святата Майка. Тя се превърнала една странна смесица от твърдоглавие и невинност, лудост и простодушие. Нейното здраве било лошо, а умът й слаб и затова била постоянен източник на тревоги за Святата Майка. Поведението на Радху и нейният начин на живот били често не само причина за тревоги, но и за голямо неудобство; но обичта на Святата Майка към нея сякаш била въжето, което не позволявало на ума й да отлети напълно отвъд земното ниво. Към края на живота й, когато изгубила всякакъв интерес към Радху, нейните помощници започнали да се страхуват, че тя няма да живее още дълго. И наистина, скоро след това Святата Майка починала.

Гириш Чандра Гхош, големият актьор и драматург и неотклонният последовател на Шри Рамакришна, веднъж отбелязал, виждайки братята и роднините на Сарада Деви, “Тези хора трябва да са практикували голяма тапася (аскетизъм) в своите минали животи, за да заслужат толкова много любов и обич от Святата Майка.” Това е вярно. Докато стотици хора биха сметнали за най-голямата привилегия на своя живот да и окажат дори най-дребната услуга, нейните роднини в всъщност приемали тя самата да им служи.

Шри Рамакришна, въпреки че бил като цар сред монасите, никога не забравил, дори в най-малка степен, своя дълг към жена си. Тя от друга страна, обожавана и буквално боготворена като проявление на Божествената Енергия15 на земята – приветствала всяка черна работа, всички тревоги и безпокойства при изпълнение на задълженията й към нейните роднини, колкото и недостойни да били те за нейната любов. Веднъж тя казала на своите братя: “Получили сте ме като сестра заради благочестието на баща ни и майка ни.”



Като духовна сила

13.

Отначало имало някои поклонници, които не отдавали голямо значение на Святата Майка. Тяхното критично отношение било: “Шри Рамакришна може и да е бил голям светец, но не е задължително неговата жена да споделя величието му.” Постепенно обаче, когато духовната личност на Святата Майка започнала да се разгръща, те променили своето мнение и тяхното безразличие било трансформирано в дълбока почит.

Шри Рамакришна казвал, че лампата на нощния часовой осветява всичко наоколо, но държи в тъмнина самия него. По подобен начин, въпреки че за роднините на Святата Майка, за които тя не представлявала много повече, отколкото светските облаги, които можела да предложи – нейното духовно влияние се разпространило нашир и надлъж. Хора от всички посоки се стичали към нея за утеха, напътствия, духовни инструкции и посвещение. Шри Рамакришна знаел, че тя ще трябва да върши тази работа като продължение на онова, което той бил започнал, затова специално я обучил в тази насока. Той я научил на някои мантри – семената на духовното развитие – които били станали живи чрез неговата садхана и които тя щяла да може да дава на своите бъдещи ученици. Тях тя давала безрезервно. Докато самият Шри Рамакришна бил много взискателен, когато избирал някого за свой ученик, Святата Майка, подтиквана от майчинското си сърце, почти не можела да откаже на никого това благоволение. Свами Премананда, близък ученик на Шри Рамакришна, веднъж отбелязал: “Отровата която ние не можем да асимилираме, изпращаме на Святата Майка.” Той искал да каже, че хората които те не можели да контролират или реформират, били изпращани от тях при Сарада Деви. И те винаги обръщали нова страница, след като получели нейните благословии.

За един истински гуру, да даде посвещение означава да приеме греховете на ученика в себе си. Святата Майка го знаела. Тя трябвало да плати скъпо затова, че приемала толкова много хора като свои ученици с много физически страдания и болести. Но не можела да устои на желанието да помага на другите. Веднъж един неин помощник спорил с нея, затова че е нежелателно да дава посвещение, тъй като това я разболявало. Тогава тя казала: “Да не би Учителят да е дошъл само да яде расаголли (вид бенгалски сладки)?” С това имала в предвид, че тя не е родена просто да се радва на хубавите неща в живота.

Не било за нищо, че хората се тълпели около нея. Многобройни били онези, които получили безкрайна сила от едно-единствено нещо, което тя им била казала. Много са животите, които чрез своето влияние била спасила от морална катастрофа или духовно падение. Тя винаги знаела как да се справя със ситуацията. Външно нейният начин на живот бил почти същия като този на всички други селски жени; нямало много, което да я отличава. Но от време на време, тя се изправяла в целия си духовен ръст, за удивление и изумление на хората около нея. “Онзи, който е получил благословии от мен, няма нужда да се безпокои за освобождението си,” “Аз и Учителят сме едно.” “Ако медитирате върху мен и ме помните, това ще бъде достатъчно.” – Думи като тези били чувани от нея, когато някой ученик изпитвал колебания или бил в беда. Тези думи изглеждат още по-удивителни, когато човек си спомни, че тя била самото смирение и в нея липсвала и най-малката следа от егоизъм. В разговорите с нея човек винаги оставал с впечатлението, че тя смятала себе си за нищо. Скромното й поведение било толкова естествено и спонтанно, че понякога хората, които били с нея я чувствали като малко дете, дори и в напредналата й възраст, когато хиляди хора гледали към нея за напътствия, не само в трудните ситуации в живота, но също така и за да реши проблемите на вечния живот.

Един скъпоценен камък има различна стойност за различните хора. За обикновените хора било трудно да преценят какво място заема Святата Майка в духовната сфера. Човек можел да придобие бледо впечатление за това, когато видел отношението към нея на онези, които безспорно били смятани за духовни гении. Вивекананда добил куража да прекоси океана, за да отиде на Запад, само когато получил благословиите на Святата Майка. Той мислел, че нейните благословии са достатъчни, за да скочи в несигурността на всичко онова, което може да го очаква в непознатите земи и още по-малко познатите условия. Свами Брахмананда, една от най-величествените личности в Рамакришна Ордена и първият президент на Рамакришна Мисията се държал като малко и невинно дете пред Святата Майка. Свами Сарадананда, който бил ръководната фигура на Рамакришна Ордена и Рамакришна Мисията, искрено вярвал, че Сарада Деви може да постави който и да е друг на негово място и той ще може (по нейна милост) да върши съвсем същата работа, която и той – дори по-ефективно. Нейните благословии били извор на сила за него. Тази отдаденост на големите ученици на Шри Рамакришна не е само някакъв вид почит, изразена към жената на техния Гуру; те гледали на нея буквално като на проявление на Божествената Майка и понякога наистина я боготворели като такава. Свами Брахмананда, който бил известен с това, че можел да контролира духовните си чувства, веднъж по време на Дурга Пуджа изпълнил служба за нея със свещени листа като за Божествената Майка. Свами Сарадананда й отдавал подобна почит на специалните дни определени за богослужение на Божествената Майка. Но забележителното било това, че тя си оставала същият скромен човек, когато получавала обожанието на такива личности, както и когато вършела тежката работа в семейния си дом в Джайрамбати. Една жена поклонничка веднъж отбелязала: “Колко е удивителна силата на Святата Майка! Докато хиляди хора буквално я боготворят, тя е напълно непривързана към почестите, които й се оказват. Това не е възможно за никое човешко същество. Това е достатъчно да докаже нейната божественост.”

Въпреки че тя имала съвсем малко книжно образование, нейната сила да решава сложните проблеми на духовния живот била забележителна. Решенията й винаги достигали право до сърцето на питащия и ставали негова опора за цял живот.

Защо има толкова много страдание в този свят на Бог е проблем, който вълнува ума на всеки поклонник. Когато на Святата Майка бил задаван този въпрос, отговорът бил: “Творението представлява смесица от щастие и нещастие. Нещастието е символ на Божието състрадание. Освен това, никой не страда през цялото време. Всяко действие води до своя неизбежен резултат и затова със сигурност ще дойде ред на щастието.”

“Има ли полза от повтарянето на Божието име, ако човек не изпитва любов към Него? Попитал един ученик. “Ако паднеш във водата, независимо дали по свое желание или не, дрехата ти ще се намокри, нали?” бил отговорът, който незабавно го усмирил.

Защо човек не може да бъде погълнат в Бог, въпреки че постоянно повтаря Неговото име – е проблем, който от време на време тревожи духовния търсещ. Когато този въпрос бил задаван на Святата Майка, нейният практичен съвет бил: “Това ще дойде постепенно. Но не се отказвайте от джапа, дори ако умът няма желание да практикува и е неспокоен. Трябва да продължите с повтарянето на името и ще откриете, че умът постепенно става по-стабилен, като пламъка на свещта в неподвижния въздух. Всяко движение на въздуха нарушава спокойното горене на пламъка; по същия начин, присъствието на каквато и да е мисъл или желание правят ума нестабилен. Мантрата трябва да бъде повтаряна правилно. Неправилното изричане забавя прогреса.”

“Но от друга страна, едно-единствено изричане на Божието име може да бъде толкова ефективно, колкото милион повторения, ако го правите с устойчив и концентриран ум. Какъв е смисълът да повтаряш мантрата с разсеян ум? Трябва да го правиш с цялото си сърце. Тогава ще можеш да заслужиш Неговата милост,” бил нейният отговор на подобен въпрос друг път.

“Божията милост се излива върху всички, точно както слънчевата светлина е за всички. Тогава каква е ползата от духовната практика?” – попитал един поклонник, който по логически път се опитвал да докаже безполезността на всякаква садхана. Простият отговор който дошъл, бил следният: “Хранителните продукти са тук. Онзи който ги сготви по-рано, ще яде по-рано; онзи който изобщо не иска да готви, ще ходи гладен.”

“Ние виждаме безчетни проявления на Бог. Как са били сътворени те, едно по едно или по друг начин?” попитал Святата Майка един млад поклонник с детинска невинност. “Бог не е като художника, който рисува очите, лицето и носа на всяка фигура. Не, Той не работи по този начин. Той има уникална сила. По негова воля вселената просто възниква и отново само по негово желание тя се превръща в нищо. Всички неща във вселената са били създадени моментално, а не едно по едно,” бил нейният отговор на този труден философски проблем.

Сред учениците на Шри Рамакришна, Гириш Чандра Гхош притежавал силата да води спорове и имал борбена природа, която отстъпвала само на тази на Свами Вивекананда. Обхванат от импулсивното желание да приеме санняса, той веднъж отишъл при Святата Майка в Джайрамбати, за да иска нейното позволение. С обичайния си жар той започнал да спори с нея, за да получи одобрение за своето решение. Но тя устояла на всичките аргументи и със своите тихи отговори напълно разбила неговата решителност. Нейната интуиция и виждане за духовната природа на хората била напълно безпогрешна. Един от важните членове на Рамакришна Ордена отишъл при нея за посвещение, когато бил млад. В продължение на дълго време той почитал определена форма на Бог като свой Избран Идеал, но Святата Майка му дала различен Идеал. Когато той казал, че дълго време бил почитал друга форма, тя му казала тихо: “Не, това не е твоят идеал. Следвай това, което аз ти дадох.” И за кратко време ученикът открил, че нейните думи са верни. По-късно отново той страдал от мозъчна преумора, тъй като се бил пренапрегнал в духовните практики. Опитал различни лекове и се посъветвал с много лекари, но без резултат. Старшите монаси от Ордена се притеснили поради неговия проблем, но не могли да му окажат никаква ефективна помощ. Скоро след това той отишъл Джайрамбати при Святата Майка. Когато й разказал за положението си, тя потръпнала чувайки метода на медитация, който той следвал и който бил опасен за него. Тя коригирала практиката му и той се възстановил за кратко време.

Не било заради нищо, че думата на Святата Майка била последна във всяко едно духовно и материално отношение засягащо Рамакришна Ордена и Мисията. Нейният съвет, решение, дори само едно нейно желание, били като заповед свише за монасите и поклонниците на Ордена. Това тяхно отношение се задълбочило с течение на времето.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница