Биография на Святата Майка Свами Павитрананда Предговор

Вселюбящата Майка

Животът на Святата Майка бил удивителна смесица от човешки качества и божественост. Дори като се оставят настрана нейните духовни сили, само човешките аспекти на този живот били достатъчни, за да я превърнат в модел за подражание в очите на света. Тя действително била последната дума за съвършенството на индийската жена. Нейните действия винаги били израз на най-възвишено достойнство и най-голямо благородство. Дори по погрешка тя не можела да се свърже с нещо малко и дребно. Дори в обикновените си действия била винаги преди всички останали в изтънчеността и широтата на своите възгледи. Нейният живот винаги бил пример, който другите да следват и било трудно да бъде открита дори най-малката следа на несъвършенство в действията и поведението й.

Но най-силно доминиращата черта на характера й била майчинската любов. Тя може и да била много други неща, но всеки откривал в нея своя майка – само че нейната любов била по-силна от тази на собствената му майка. Много млади хора, които били изгубили своите майки рано в живота си и не знаели какво е майчината любов, чувствали тази празнота в себе си повече от запълнена, когато влизали в контакт с нея. Мнозина, след като откривали в нея истинска майка, спирали да желаят каквото и да било в този и за следващия живот. Нейната любов била достатъчна да им даде сигурност сега и спасение по-късно. Тях не ги било грижа дори да знаят за нейните духовни сили. Повече не изпитвали желание да видят високите хималайски върхове, тъй като се били почувствали достатъчно благословени докосвайки подножието на тази велика планина. В нейното отношение към тях имало нещо, което скоро обезоръжавало всяка боязън и страхопочитание. Докато тя давала посвещение, ученикът може би бил завладяван от чувство на преклонение; но щом веднъж посвещението свършело, когато тя го хранела със сладки точно както майка му, той веднага започвал да се чувства толкова свободно пред нея сякаш се намира у дома си. Имало случаи, когато тя давала своите дрехи или одеяла на младите си ученици, за да ги ползват те. Те вероятно смятали, че ще бъде светотатство да използват нещата, които Святата Майка е използвала. Но нейното спонтанно майчинско отношение моментално премахвало такива чувства. Колебае ли се един син да използва нещо, което му дава майка му? В Джайрамбати тя готвела за поклонниците, миела чиниите им и почиствала след като се нахранели. Понякога идвали хора отдалеч и след като останели само два или три дни, се чувствали толкова привлечени към нея, че плачели докато си тръгвали. Понякога Святата Майка ги гледала докато си заминавали и все още се виждали на пътя, а очите й били пълни със сълзите на майчината любов. Веднъж един млад монах, който живеел при нея излязъл по работа. Когато се върнал, било почти вечер. Но Святата Майка не се била нахранила, преди той да се е върнал. Как може една майка да се храни, преди да го е вечерял синът й! Когато ученикът видял това, той дълбоко се развълнувал. Дори собствената майка на човек не е толкова загрижена! Тя била майката на всички. Всяка душа родена от утробата на жена, намирала в нея майка. Нейната любов не знаела разграничение или каста, религиозна принадлежност или географски граници. Хората от Изтока и от Запада, от Юга и от Севера идвали да получат нейните благословии. Тя може би дори не говорела езика им. Но безгласния език на любовта й бил повече от достатъчен за тях – те се чувствали благословени.

Когато Сестра Ниведита дошла в Индия, Свами Вивекананда бил малко притеснен за това как ще бъде приета тя в индуското общество. Но Святата Майка я настанила в своята собствена стая. За това се изисквали се огромен кураж и безкрайна либералност от нейна страна, защото ако нейните роднини научели за това, тя можела да бъде отхвърлена от обществото. Не било ли забележително, че въпреки принадлежността й към ортодоксално брахминско семейство и липсата на съвременно образование - тя позволявала на една европейска дама да живее с нея? И това в миналия век, когато индуското общество било безкомпромисно в своята строгост по отношение на социалните правила!

Въпреки че тя принадлежала към стария свят, нейният ум бил напълно съвременен. Виждайки тази нейна черта, Сестра Ниведита уместно отбелязала: “Дали тя е краят на един стар порядък или началото на нов?” При Святата Майка ходели много поклонници, които не били бенгалци и индийци, но широтата на нейната вътрешна култура била толкова голяма, че всеки се чувствал съвсем свободно в присъствието й. Веднъж докато слушала великденска музика в дома на Сестра Ниведита, тя била толкова силно погълната от нея, че човек би се учудил как, без да знае никакъв западен език, тя можела да навлезе толкова дълбоко в духа на химните посветени на Възкресението. По подобен начин, когато веднъж й бил описан английския сватбен ритуал, нейното лице се озарило от радост, щом чула брачния обет: “В добро и в зло, в богатство и в бедност, в болест и в здраве – докато смъртта ни раздели,” и тя възкликнала: “О, какви дхарми думи! Какви праведни думи!”

Проникновението на нейния ум било толкова голямо и здравият й разсъдък бил толкова силен, че дори и за неща, които били извън нейната сфера, тя можела да даде много трезво мнение. По време на Първата Световна Война, един ученик й казал, че президентът Уилсън се опитва да осигури мир в целия свят и да предотврати войната в бъдеще. Нейният тих отговор бил: “Всички те говорят с устите, а не със сърцата си.” Веднъж един ученик й казвал за множеството удобства, които Британската власт е дала на Индия. Но нейният отговор бил: “Но не е ли факт, че бедността на хората нараства все повече и повече?”

Понякога в Джайрамбати при нея идвали хора принадлежащи на низши касти, но отношението й към тях било същото като към останалите. Тя внимавала единствено те да спазват обичайните кастови ограничения в присъствието на другите, тъй като в противен случай в селото би се създал скандал, защото там преобладавали ортодоксалните възгледи.

Една вечер при нея дошла една жена кули (низша каста) с някакви зеленчуци, изпратени от един поклонник и трябвало да остане там до другата сутрин. През нощта жената се разболяла от треска и повърнала. На сутринта, преди другите да се били събудили, Святата Майка измила изцапаните завивки, за да не се кара никой на горката жена.

Един мохамеданин, който веднъж бил нает като работник, се хранел в дома на Святата Майка. Един ден той седял на верандата пред къщата. Налини, племенницата на Святата Майка трябвало да му сервира. Поради своите кастови предразсъдъци тя останала на разстояние от него и започнала да подхвърля храната в чинията на човека. Когато видяла това, Святата Майка се скарала на племенницата и сама сервирала храната. Налини била шокирана и възкликнала: “Какво правиш? Няма ли да изгубиш кастата си така?”

В Калкута Радху се разболяла и двама известни лекари започнали да се грижат за нея. Святата Майка казала на Радху да вземе праха от техните нозе в знак на уважение, въпреки че те принадлежали на по-низша каста.

Не били редки случаите, когато хора от много низша каста получавали посвещение от нея и след това се хранели в стаята й, а самата тя миела чиниите им. Според ортодоксалния обичай би било сметнато за греховно човек от по-низша каста да приема подобни услуги от брахмин. При обикновени условия те не би трябвало да се съгласяват. Но понеже я чувствали като своя майка майка, те не виждали какво лошо има в това да прави такива неща за тях! Това било съвсем естествено.

Тя чувствала много силно бедността и страданията на другите. Затова живо се интересувала от социалните дейности и служби, които извършвала Рамакришна Мисията. Ако при нея дойдел някой монах с оплакването, че такава работа пречи на живота му на медитация, тя не му обръщала внимание. Казвала: “Това също са дейности на Учителя.” Докато била в Джайрамбати, се интересувала от състоянието на всички съседи и била извор на голяма сила за тях. Нейното състрадание и помощта, която тя винаги оказвала в точния момент, смекчавала страданията им и правела бремето им по-леко.

Въпреки че била самата доброта, тя не закъснявала да изрази възмущението си, когато случаят го налагал. Когато две млади жени, едната от които бременна, били заподозрени в съучастие на революционната организация¹⁶ и накарани да вървят много дълго разстояние от местната полиция и когато новините достигнали до Святата Майка, тя дълбоко се разстроила. “Това по заповед на Правителството ли станало или заради престараването на полицейските власти? Нямало ли е мъже наоколо да спасят горките момичета?” казала тя силно развълнувана. След това се зарадвала, когато разбрала, че жените са освободени.

Дори и онези, които се били отклонили от правия път, неизменно получавали нейните благословии, понякога въпреки възраженията на другите поклонници. Един път тя казала направо: “Дори ако моят син се търкаля в прахта, той пак ми е дете.” Друг път рекла: “Аз съм майка на добрите толкова, колкото и на лошите.” Веднъж една жена, която била извършила нещо неморално, дошла при нея в Калкута, но не се осмелила да влезе в стаята й. Святата Майка разбрала всичко. Тя сама я довела вътре, после я утешила и приласкала и й дала посвещение. “Какво от това, че си извършила нещо лошо? Когато си се покаяла, твоята вина е била измита,” казала тя и й вдъхнала кураж и утеха. След това животът на тази жена бил трансформиран.

Въпреки че много съгрешили хора били получили майчинската й любов, тази любов не им давала свободата да съгрешават отново. Дори най-малката грешка в поведението им била забелязвана от нея. Тя може би не винаги го изразявала, но ако било необходимо, виновникът със сигурност бил укоряван. Саннясинът който се възгордявал заради своите монашески одежди или стопанинът, който показвал неуважение към монасите – и двамата получавали нейното предупреждение за опасностите, които стоят пред тях. Когато било необходимо, тя можела да бъде и много строга. Ако някой си мислел, че подслонявайки се при нея поради любовта й, може да си позволи да прави каквото си поиска, той грешал. Случвало се било дори това, че тя нареждала на такъв човек да напусне мястото незабавно. Разбира се, такива случаи били много редки.

Някои нейни ученици чувствали, че само любовта й е достатъчна, за да го предпази от злините в настоящия и бъдещия живот. Но колко много Святата Майка трябвало да мисли за онези, отговорността за които била поела! Дори на стари години и в болестта си тя била виждана да отделя дълго време за молитва и медитация. Когато била питана защо й е нужно да изпълнява духовни практики, отговаряла, че прави това заради онези, които били намерили подслон при нея. Не е чудно, че някои поклонници, след като били получили нейната обич, не чувствали необходимост да изпълняват никакви духовни практики. Не казвала ли самата тя: “Ако докоснеш водата, независимо дали съзнателно или несъзнателно, ще се намокриш”? Святата Майка веднъж казала на една ученичка като отговор на въпроса как трябва да гледа на нея, “Достатъчно е да мислиш за мен като за своята собствена майка.” Понякога майчинското й сърце не можело да понесе някой ученик да се подлага на голямо физическо страдание, практикувайки суров аскетизъм. Тя винаги предупреждавала младите ученици да не бъдат крайни в тези неща. Но в същото време знаела как да подтикне към действие някой ленив човек, който си въобразявал, че духовният прогрес може а бъде постигнат чрез един лесен начин на живот.

По-рано нейната майка се била чувствала тъжна, защото дъщеря й е била дадена за жена на един полулуд човек, който не водел семеен живот, така че тя нямало да узнае какво означава да бъде наричана “майко” от своите деца. Тогава Шри Рамакришна й казал: “Скъпа майко, няма защо да съжаляваш. Дъщеря ти ще има толкова много деца, че ще й омръзне да бъде наричана ‘майко’.” Неговите пророчески думи се оказали съвсем верни. Ние не знаем дали Святата Майка някога е била отегчена от своите деца. Но е истина, че нито една майка под слънцето никога не е имала толкова много деца. И колко голяма била тяхната обич към нея! Един поклонник веднъж й казал: “Ти имаш много синове като мен, но аз нямам друга майка като теб.”

Последни дни

15.

След смъртта на Шри Рамакришна, когато Святата Майка идвала в Калкута, за нея се грижел Свами Йогананда. Неговата служба и отдаденост към нея са станали пословични в Рамакришна Ордена. След смъртта на Свами Йогананда, мястото му заел Свами Сарадананда и започнал да се грижи за нуждите и удобството на Святата Майка. Сред жените ученици на Шри Рамакришна, особено отдадени на нея били Йогин-Ма и Голап-Ма. Когато тя била в Калкута, те винаги живеели с нея. Те често я предпазвали от глупавите изблици на чувства от страна на сантименталните поклонници, които й причинявали голямо страдание.

В по-късната част на живота си, тя често страдала от малария, когато била в Джайрамбати. В такива случаи Свами Сарадананда сам отивал в селото или изпращал лекари и хора, които да се грижат за нея. Когато се връщала в Калкута, тя била бледа и отслабнала – една своя сянка. Но никакво страдание не можело да засенчи духа й. Самата тя казвала, че нейната вътрешна радост никога, през целия й живот, не е била нарушена.

През декември 1919г. тя се разболяла от треска и била доведена в Калкута, но за голяма тревога на всички, треската не била излекувана. Но дори в своята продължителна болест тя излъчвала удивителен покой, нежност и светлина. Тя била загрижена за всички около себе си и много внимавала никой да не понася големи неудобства грижейки се за нея. Понякога се държала съвсем като малко момиченце, а друг път говорела намирайки се във висше духовно състояние. Пет дни преди смъртта си казала на една поклонничка, която била неутешима заради приближаващия й край: “Защо се страхуваш? Ти си видяла Учителя. Просто се научи да правиш целия свят свой собствен. Никой не ти е чужд. Целият свят е твой.” Това били нейните последни духовни напътствия. Тя преминала в Махасамадхи в 1.30 часа сутринта, на 21 юли 1920г.

Безсмъртният дух който за известно време бил облечен в плът, си заминал. Но примерът на живота на Святата Майка и посланието, което тя оставила след себе си са мощни средства за трансформирането на много животи и източник на сила и вдъхновение за много мъже и жени. Когато човек види как нейното влияние се разпространява като приливна вълна, той се пита дали тя е живяла, за да продължи делото на Шри Рамакришна или за да добави сила към неговото послание, дали тя била ученик на Шри Рамакришна или го допълвала. Човек се чуди дали тя не е била съществена част от онази божествена сила, която слязла на земята, за да покаже на света светлината и да поведе човечеството към небето на покоя и блаженството.