Биологично разнообразие на българия



Дата26.08.2016
Размер82.19 Kb.
БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ НА БЪЛГАРИЯ
България е между европейските страни с най-богато биологично разнообразие. Разнообразният релеф, геология, специфичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност определят богатото разнообразие на видове, съобщества и природни местообитания, голяма част от които са с консервационна значимост. На територията на страната са представени 3 биогеографски района – алпийски, черноморски и континентален, разнообразни съобщества и екосистеми, както и почти всички основни типове местообитания на Европа.
От особена важност са растителните и животинските генетични ресурси (редки, застрашени и ендемични видове, гори, лечебни растения, гъби, черноморски и сладководни видове риби, диви видове - предшественици на културните растения и породи животни), използвани за стопански и нестопански цели.

ВИДОВЕ НА ДИВАТА ФЛОРА И ФАУНА В БЪЛГАРИЯ
РАСТЕНИЯ
Богатството на българското растително разнообразие, отнесено към сравнително малката територия на страната е значително. С наличието на около 3 900 вида висши растения се нареждаме на 3-то място на Балканския полуостров – след Гърция и Албания. Нисшите растения на територията на страната са около 1300 вида, а лишеите – 709 вида.
Значителен е и броят на растенията, които се срещат само в България или на Балканския полуостров. Те спадат към категорията български или балкански ендемити и до голяма степен определят спецификата на българската флора. Това са 498 вида или 12.8% от видовото богатство на страната. Българските ендемити са 186 вида, балканските – 312. Повечето ендемити имат малки ареали, някои видове са с много ограничено разпространение, с малочислени популации и висока степен на застрашеност. Най-много български и балкански ендемити се срещат в Родопите, Пирин, Рила, Стара планина. Ендемичните растения са емблематичен символ на българската флора и едно от най-чувствителните и уязвими звена в природните екосистеми на страната. Повечето видове са поставени под защита на Закона на биологичното разнообразие и са включени в Червената книга.
На територията на страната ни могат да се открият и т. нар. реликтни видове, запазили се в нашите земи от преди повече от два милиона години. Такива са балканските ендемити Aesculus hippocastanum (конски кестен), Lathraea rhodopaea (родопска горска майка), Haberlea rhodopensis (родопски силивряк), Pinus peuce (бяла мура), Pyracantha coccinea (червена пираканта), Ramonda serbica (сръбска рамонда) и редица др., както и видове дървета, храсти и многогодишни тревисти растения с ареали извън Балканския полуостров. Друга група видове, разпространени предимно във високите планини на България, са растения, които по време на последните заледявания в Северна и Централна Европа, са се разпространили на юг в планините на Балканския полуостров. Такива са Campanula cochlearifolia (дребна камбанка), Dryas octopetala (сребърник), Isoetes lacustris (езерен шилолист), Parnasia palustris (росица), Primula farinosa (брашнеста иглика), Salix lapponum (лапландска върба), Saxifraga oppositifolia (арктична каменоломка), Soldanella pussila (дребно крайснежно звънче).
У нас се наблюдават и около 560 вида плевели и рудерали. Част от тях, като Avena fatua (див овес), Capsella bursa-pastoris (овчарска торбичка), Papaver rhoeas (посевен мак) и др. са в днешните си местообитания от хилядолетия, още от ранното заселване на българските земи.
Картината на биологичното разнообразие на българската флора се допълва от групата на изчезналите от нея видове. Част от тях са намирани еднократно, други са унищожени в антропогенно силно нарушени природни местообитания. Повечето от тези видове са влаголюбиви или водни растения, обитавали блата, влажни ливади и крайречни терени. Такива са изчезналите Caldesia parnassifolia (парнасиеволистна калдезия), Herminium monorchis (едногрутков херминиум), Hottonia palustris (блатна перушина), Lathyrus palustris (блатно секирче), Peucedanum palustre (блатна самодивска трева), Veronica euxina (черноморско великденче).
По-големият брой от видовете в нашата флора, около 3330, са спонтанно разпространени в равнините и планините на страната в повече или по-малко естествени или променени от човешката дейност местообитания. Те образуват групата на автохтонните растения.
Малко повече от 500 вида дървета, храсти и тревисти растения са ограничено разпространени в българската флора. Част от тях са български или балкански ендемити, други са редки растения, остатък от древни флори или видове, чиито основни ареали са извън България. У нас те имат малко на брой популации, понякога в единични находища, често в граничните райони на страната или във високите планини. Много от тези видове са защитени от Закона за биологичното разнообразие в България (2002).

ГЪБИ
През последните години бяха положени усилия за оценка на микотата на България. Потенциалният брой на видовете е оценен на 20 670. Инвентаризацията на гъбоподобните организми и гъбите у нас определено изостава в сравнение с тази на растенията и животните. Предстои да бъдат установени хиляди нови за страната видове, включително и нови за науката.
Като важни стъпки за опазването на гъбите в България могат да бъдат оценени издадените червени списъци. Второто издание на Червен списък на гъбите в България включва 215 вида торбести и базидиални гъби (37 вида критично застрашени, 105 вида застрашени, 40 вида уязвими, 14 вида почти застрашени и 19 вида с недостатъчно данни). Към момента, това е пълния официален списък на видовете със статус на застрашеност.

ЖИВОТНИ
Животинското разнообразие също е изключително високо, предвид относително малката площ на страната. Гръбначните животни в България общо са около 790 вида и включват -

210 вида риби; земноводни - 18 вида; влечуги - 37 вида; птици - 428 вида; бозайници - 97 вида. Изключително високо е и разнообразието на безгръбначните животни – около 30 000 вида. (2001 г.)


В някои от тези групи страната ни може да претендира за челните места в Европа по брой видове. Само Испания и Гърция имат толкова богата херпетофауна, а от 35-36 вида прилепи, установени в Европа, в България се срещат 33 вида.
Значителен е и броят на животните, които се срещат само в България или на Балканския полуостров. В много от българските пещери и южни планини са намерили убежища и са се съхранили голям брой животни от преди и от времето на периодите на заледяване на Европа, които отнасяме днес към категорията на реликтните видове животни. България е между първите страни в Европа и с богатата си пещерна фауна.
Разнообразието на флората и фауната на страната ни има значима стойност като БИОЛОГИЧЕН РЕСУРС, важен за поминъка на населението и икономиката на страната. На първо място са горите на България, които покриват 1/3 от нейната територия. Все още няма точна оценка на екосистемните услуги, които те предлагат на обществото, но безспорна е тяхната роля като средообразуващ фактор, източник на кислород, вода, дървесина и недървесни продукти, в това число паша, горски плодове и билки, местообитание на растителни и животински видове и среда за туристически, спортни и рекреационни дейности.
Стопанска значимост имат повече от 250 вида лечебни растения (1/3 от видовете с лечебни свойства), от които ежегодно се събират около 15 000 тона сухи билки. 200 вида са ядливите гъби, 10 от които са с промишлено или търговско значение. Обект на стопанско ползване са също 20 вида черноморски и сладководни риби, както и някои безгръбначни (охлюви). Важно стопанско, културно и биологично значение имат генетичните растителни и животински ресурси на България - разнообразието от диви и полудиви родственици на културните растения, местните сортове и породи, много от които са застрашени.
Биологичните ресурси играят определяща роля за поминъка на населението и икономиката на страната. Тяхното управление е важен елемент в контекста на устойчивото развитие и средство за повишаване на общественото благосъстояние.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
В областта на защитените територии страната ни има дългогодишни традиции. Още през 1933 г. е обявена първата защитена територия в България – резерват „Силкосия”. През 1934 г. е обявен и първият парк на Балканите – Народен парк „Витоша”. От тези първи стъпки за защита на природата в страната досега е провеждана последователна политика за разширяване и укрепване на мрежата от защитени територии, която понастоящем обхваща приблизително 5,1 % от територията на страната.

Защитените територии и ефективното им опазване допринасят за изпълнението на изискванията на редица международни конвенции и споразумения, по които България е страна. Част от тях са получили съответстващо признание и са включени в различни международни мрежи от защитени територии: 10 Рамсарски места, 16 биосферни резервата, два обекта на световното природно наследство на ЮНЕСКО – поддържан резерват „Сребърна” и Национален парк „Пирин”, а другите два национални парка - „Централен Балкан” и „Рила”, са членове на европейската мрежа от национални паркове PAN Parks. Преобладаващата част от защитените територии са включени и в мрежата НАТУРА 2000, което доказва тяхната консервационна значимост и ефективния им принос в опазването на биологичното разнообразие.


През 2009 г. общият брой защитени територии достига 951, с площ 582076.5 ха, което представлява посочените 5.1% от територията на страната. Разпределението на защитените територии по брой в различните категории (съгласно IUCN)е следното: резервати – 55; национални паркове – 3; природни забележителности – 345, поддържани резервати - 35, природни паркове -11 и защитени местности – 502.
През последното десетилетие прилагането на устойчиви схеми за управление е цел на много от политиките, свързани с ползването на биологични ресурси. В резултат е натрупан значителен опит в подходите, методите и средствата за управление. В това отношение защитените територии предлагат уникална възможност за стимулиране развитието на районите, в които са разположени. Те представляват гаранция за запазена природа и високо качество на средата, които в съчетание с разнообразни и висококачествени продукти, услуги и производства са предпоставка за устойчиво и екологосъобразно развитие.


НАТУРА 2000
Натура 2000 представлява мрежа от защитени зони в Европа. Нейната цел е да осигури дългосрочното опазване в благоприятно състояние на точно определени растителни и животински видове, както и местата, които обитават.
Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните членки следва да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, както и да осигурят механизми за тяхното управление с цел запазване и устойчиво ползване.
Като принос за Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, страната ни защитава над 80 типа хабитати, както и най-важните местообитания на 100 вида растения и 226 вида животни, определени от европейските директиви.
Съхранената природа означава съхранена почва, води, въздух, природни ресурси – т.е. нашият живот. Съхранената природа е и капитал за развитие на успешен бизнес – екотуризъм, биоземеделие, устойчиво горско стопанство. За местните хора и общините НАТУРА 2000 е възможност за печеливш поминък, за земеделските стопани – възможност за получаване на средствата от европейски фондове под формата на компенсации. Приходите от всичко това ще остават за местните хора и заедно с предвиденото финансиране на стопанска дейност, която щади природата, ще допринесат за развитието на изостанали райони.
С Решения №№ 122/02.03.2007 г., 661/16.10.2007 г. и 802/04.12.2007 г. Министерски съвет прие списък от 114 защитени зони за опазване на дивите птици и списък от 228 защитени зони за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. По този начин българската част от европейската екологична мрежа Натура 2000 възлиза на 33,8% от територията на страната и е един от най-високите проценти в Европа.
По отношение на защитените зони за опазване на дивите птици към настоящия момент са обнародвани в Държавен вестник 90 защитени зони, за 11 е изтекъл 30-дневният срок за изразяване на мотивирани писмени становища по предложените режими, а за останалите 13 зони за птиците ще стартира поетапно процедурата по обществен достъп.
По отношение на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, с 8 Решения на ЕК от 12.12.2008 г. са утвърдени Списъците на защитени зони по Директивата за местообитанията, сред които три, съдържащи предложените от България списъци от защитени зони за опазване на природните местообитания. Тези Решения на ЕК са официално издадени на 13.02.2009 г. в Официален вестник на Европейския съюз (бр. 43), с което стартира процесът по обявяване на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Съгласно Закона за биологичното разнообразие, срокът за издаването на заповедите за обявяването им е 2 години от одобряването на списъка от ЕК.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница