Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа

От изследваните 160 вида папратови и семенни растения, най-много видове са интродуцирани докъм 1920 г, след което има спад през периода 1920-до 1940 г. и леко увеличение след това (трябва да се има предвид, че данните до голяма степен отразяват интензивността на флористичните проучвания в страната и времето, в което даден вид е забелязан от учените, а не конкретната година на интродукция). За известен брой видове е много трудно да се определи как и кога точно са навлезли на територията на страната ни. За периода 1991 – 2010 г. са открити за първи път в страната над 40 чужди вида семенни растения, настанили се в естествени и полуестествени местообитания.

Според инвазивния си статус, изследваните растителни видове са поделени в следните групи: инвазивни и потенциално инвазивни – 30% и неинвазивни – 70% . 50 вида растения са определени като инвазивни и потенциално инвазивни (табл. 2). От тях общо 20 вида са включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“ (2007. – In: Halting the loss of biodiversity by 2010: proposal for a first set of indicators to monitor progress in Europe. – EEA Technical Report, 11: 104-109)

Повече от половината чужди видове растения са били съзнателно интродуцирани от човека, най-вече като декоративни или хранителни растения. По отношение на произхода си, най-много чужди видове в България произхождат от Северна Америка, следвани от тези от Азия, Южна Америка и Средиземноморието.

Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди видове са създадените от човека местообитания (изоставени обработваеми площи, крайпътни места, жп-линии, урбанизирани места, сметища), следвани от крайречните местообитания. Често създадените от човека местообитания подпомагат натурализирането и размножаването на чуждите видове, които след това преминават и в природните местообитания.
Табл.2. Списък на инвазивните и потенциално инвазивните чужди видове висши растения за България

Със знак ! са отбелязани видовете, включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“

По отношение на гъбите до 2004 г. не са провеждани специални проучвания за чуждите видове. Всички изследвани в рамките на проект „Оценка на инвазивните видове от българската флора и микота и мерки за ограничаване на тяхното въздействие върху местните видове и екосистеми” гъбни видове са паразитни и са класифицирани като инвазивни (табл. 3) . Най-много видове произхождат от Северна и Централна Америка, следвани от тези от Азия и Европа.

Със знак ! са отбелязани видовете, включени в „Списък с най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието на Европа“