Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа
Изтегляне 451.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Източник на информация
- Тенденции на индикатора Фиг.10 Промяна в числеността на водолюбивите птици за периода 1997 – 2010 г.
- Връзка с политиките по околна среда – нормативни и стратегически документи на национално, европейско и глобално ниво; мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели
- Конвенцията за биологичното разнообразие
- Стратегически план за биологичното разообразие 2011-2020
- „Стратегия за биологичното разнообразие до 2020 на Европейския съюз”.
- 6 взаимно зависими и свързани цели
- 2010, който е в процес на актуализиране, както и други подходящи индикатори.
- Националната стратегия за биологичното разнообразие
- Международната година на биологичното разнообразие
- обяви периода 2011-2020 за Десетилетие на биологичното разнообразие.
Ключов въпрос: Как се променя числеността на зимуващите популации на водолюбиви птици в България? Ключово послание  В резултат от среднозимното преброяване през 2010 г. са установени общо 352 374 птици, като водолюбивите са 312 928. Установени са също 1 245 дневни грабливи птици, 10 нощни грабливи птици и 38 191 други видове. В сравнение с 2009 г. числеността на наблюдаваните корморани, гмурци и гмуркачи, чапли и щъркели, потапници и нирци, гъски и дърдавцови е значително по-висока. Най-многочислените видове тази година са: голямата белочела гъска (Anser albifrons - 114 666 бр.), лиската (Fulica atra - 62 670 бр.), зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 30 053 бр.), кафявоглавата потапница (Aythya ferina - 24 781 бр.) и червеногушата гъска (Branta ruficollis - 23 279 бр.). През 2010 г. числеността на наблюдаваните пеликани, лебеди, патици и чайкови е значително по-ниска в сравнение с 2009 г.
Дефиниция на индикатора Индикаторът представлява определяне на численост и видов състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици. Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на европейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели: 1. да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици; 2. да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони. 3. да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция). Източник на информация Българско дружество за защита на птиците. http://www.bspb.org/ Оценка на индикатора За периода 1997 – 2010 г. се наблюдава спад наполовина на числеността на водолюбивите птици (Фиг.10) Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите птици у нас за последните 5 години се променя в тесни граници и остава сравнително постоянен, в дългосрочен план за последните 10 години се забелязва намаляване на птиците с повече от 50%. Варирането на числеността е в тясна зависимост от метеорологичните условия в страната и на север от нея. При по-меки зими с относително високи температури много от водолюбивите птици остават на север близо до местата от миграционния път и гнездовите находища. Същевременно в рамките на зимния период се наблюдава по-късно пристигане на някои от зимуващите видове поради по-късното застудяване. През последните години се установява и изместване на максимумите в числеността на някои водоплаващи птици – основно гъски, патици и потапници. Поради температурните промени в рамките на зимния период и в рамките на месец януари пиковете в числеността на водолюбивите птици не винаги попадат в периода на Средно-зимното преброяване, а се регистрират непосредствено преди или след него. Независимо от това намаляването на числеността е резултат и от намаляването в числеността на популациите на някои видове. Така например един от характерните зимуващи видове в страната – червеногушата гъска регистрира драстичен спад в световната си популация, като една от възможните причини е влошени условия в местата на зимуване и стациониране по време на миграция. В международен план се наблюдава и траен дългосрочен спад в популациите на редица многобройни зимуващи видове – като зеленоглавата патица и кафявоглавата потапница. Това дава основание да се направи извода, че дългосрочните промени отразяват от една страна промени в характеристиките на зимния период и температурните минимуми и максимуми, но за част от видовете се касае за конкретни негативни тенденции в световните или Евразийски прелетни популации и следва интерпретацията да се прави на база по-широка и пълна информация, обхващаща, както по-обширен регион и разнообразни параметри, така и допълнителна информация за конкретни видове и техните прелетни популации. Тенденции на индикатора Фиг.10 Промяна в числеността на водолюбивите птици за периода 1997 – 2010 г. 
Източник: БДЗП Връзка с политиките по околна среда – нормативни и стратегически документи на национално, европейско и глобално ниво; мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели Политиката по отношение на биологичното разнообразие в глобален мащаб се очертава от Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР). 2010 г. бе обявена от ООН за Межднародна година на биологичното разнообразие, като основната цел е да бъде повишено общественото и политическото разбиране за важността на биологичното разнообразие и последствията от неговата загуба и да бъде оформена обществена визия чрез провеждане на различни събития в тази област през цялата година. На 10-тата Конференция на страните по КБР, проведена през 2010 г. в Нагоя, Япония, е приет Стратегически план за биологичното разообразие 2011-2020 (решение Х/2). Съгласно този документ: „целта за „Спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010” не е постигната на глобално ниво; предприетите действия са недостатъчни в сравнение с натиска, на който е подложено биологичното разнообразие; интеграцията на въпросите за биологичното разнообразие в различните политики, стратегии, планове и програми е незадоволителна и следователно движещите сили водещи до загуба на биологично разнообразие не са намалени значително.“ Във връзка с тези тревожни заключения, в документа са представени 5 стратегически цели (т.нар. „Цели от Аичи”), съдържащи общо 20 водещи задачи, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. за спиране на загубата на биологичното разнообразие. „Целите от Аичи” предоставят на страните гъвкава рамка за разработване на техни цели и задачи, в съответствие със собствените им нужди и приоритети, като се има предвид и приноса на всяка страна за постигане на глобалните цели. В отговор на Стратегическия план към КБР, на европейско ниво е разработена „Стратегия за биологичното разнообразие до 2020 на Европейския съюз”. В нея са включени както цели от интерес на ЕС, така и такива, имащи отношение към ангажименнтите на ЕС по отношение на биологичното разнообразие в глобален мащаб. Водещата цел в Стратегията е: „Спиране загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г. и възстановяването им доколкото това е възможно, като по този начин ЕС допринася за предотвратяване на глобалната загуба на биологично разнообразие”. Стратегията съдържа 6 взаимно зависими и свързани цели, отговарящи на водещата цел: 1. Пълно прилагане на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията; 2. Поддържане и възстановяване на екосистемите и техните услуги; 3. Увелечаване на приноса на земеделието и горското стопанство за поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие; 4. Осигуряване на устойчиво ползване на рибните ресурси; 5. Борба с инвазивните чужди видове; 6.Подпомагане на предотвратяване на глобалната загуба на биологично разнообразие.
Стратегията изисква от ЕС, съвместно със страните членки и Европейската агенция по околна среда до 2012 г. да разработи интегрирана рамка за мониторинг, оценка и докладване на прогреса по прилагането и. Ключов компонент на тази рамка трябва да бъде наборът от индикатори SEBI 2010, който е в процес на актуализиране, както и други подходящи индикатори. http://biodiversity.europa.eu Политиката на България в областта на биологичното разнообразие се определя от глобалните цели, определени от новия Стратегически план за биологичното разнообразие 2011 – 2020 на КБР (приет от Висшия министерски сегмент на 10-тата Конференция на страните – членки) и от членството на страната в ЕС, в съответствие със Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г. Предстои осъвременяването на Националната стратегия за биологичното разнообразие и разработване на трети Национален план за действие за биологичното разнообразие, които ще бъдат базирани на целите и задачите от двата стратегически документа и съобразени с националните приоритети. България активно се включи в отбелязването на Международната година на биологичното разнообразие, като за целта бе разработена национална програма от около 60 инициативи с партньорството на правителствени, неправителствени организации, научни институции, природолюбители и др., както и още над 350 инициативи на регионално ниво. Водещо събитие бе научната конференция „Биологично разнообразие и жизнена среда“. http://www.cbd.int/2010/country/?country=bg Отчитайки важността на биологичното разнообразие за живота на планетата и благосъстоянието на обществото и с оглед въвличане на всички заинтересовани страни и даване на приоритет за успешно изпълнение на новия Стратегически план на КБР 2011 – 2020 и на Целите на Хилядолетието, Генералната Асамблея на ООН обяви периода 2011-2020 за Десетилетие на биологичното разнообразие. https://www.cbd.int/convention/decade.shtml * Четири от индикаторите са разгледани в този раздел, а останалите два - в раздел „Гори“ Каталог: cms cms -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а cms -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси cms -> Мароко-екзотика от „1001 нощи” 11-16. 10. 2010 cms -> Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по cms -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово cms -> Съвет на европейския съюз Изтегляне 451.27 Kb. Сподели с приятели:
|
