Биоспелеология в България



Дата09.04.2018
Размер171.7 Kb.

Биоспелеология в България

Проучването на пещерната фауна у нас започва през 1878 г. когато унгарският ентомолог Едуард Меркл открива в пещери в Средна Стара планина първите троглобионти в България — бръмбарите Trechus (Anophthalmus) balcanicus, Pholeuon merkli и Ph. merkli var. simile. Откритието остава в страни от полезрението на учените за продължителен период от време, тъй като в оригиналните описания на тези видове не се споменава, че са били открити в пещери.

Системните изследвания на българската пещерна фауна започват след 1922 г., когато тогаващния директор на Царските природонаучни институти Акад. Иван Буреш, заедно със свои сътрудници от Царския започват да проучват пещерната фауна в Западна Стара планина. Акад. Буреш публикува три обстойни прегледа на българската пещерна фауна (1926, 1928, 1936).

Голям тласък в развитието на родната биоспелеология има в средата на миналия век, когато започва дейността си ново поколение български зоолози в лицето на П. Берон, В. Георгиев, Х. Делчев, С. Андреев, В. Бешков, А. Попов, М. Квартирников и др. През 1962 г. е публикуван първият пълен каталог на българската пещерна фауна (В. Георгиев и П. Берон). Серия от следващи каталози, допълващи знанията ни за проучените пещери са публикувани през 1967, 1973 и 1994 г. В момента, специалисти от НПМ подготвят обобщаващ съвременните познания преглед на всички видове пещерни организми, които до момента са установени в българските пещери. Българската пещерна фауна е сравнително добре проучена, в сравнение със страни като Албания, Гърция, Македония, Турция и много други. Благодарение на системните биоспелеологични изследвания, започнали още в началото на миналия век от Акад. Буреш и негови сподвижници, днес ние знаем много за безгръбначните животни, обитаващи подземната среда и тяхното разпространение. Днес българската биоспелеологична школа продължава да се развива, присъединяват се нови специалисти и млади изследователи, ежегодно се добавят нови данни и видове от различни райони на страната. През 2005 г. започва системно проучване на фауната на подземната повърхностна среда в България.



Фактори за богатството на пещерната фауна


Фауната на някои пещери е значително по-богата от тази на други, въпреки че физико-географските условия на пръв поглед изглеждат еднакви. Богатството или бедността на пещерната фауна се определя до голяма степен от:

Големина и вътрешен обем — по-големите пещерни системи в повечето случаи предлагат много различни микроместообитания, където се заселват видове с различни екологични изисквания. От друга страна има много изключения, в които фауната на къса и тясна пещера е по-богата от тази на много по-дълга и широка пещера.

Температураустановено е, че най-богати на видове са пещери са с температура 9—12 °С. Температурата има отношение към скоростта на гниенето на органичната материя, която е основния източник на енергия за много видове сапрофити.

Надморска височина — колкото по-високо е разположена дадена пещера, толкова по-ниска е температурата в нея. Най-богати на видове са пещерите в диапазона 500—1000 m. Пещерите в алпийската зона на Пирин (над 1800 m) са с температура ок. 1—2 °С и най-често се обитават от 1—2 вида животни.

Наличие на подземна река, езера или висока влажност пещерите с подземни реки или постоянни синтрови езера са убежище на различни видове стигобионти. В същото време по-високата влажност в пещерата обикновено допринася и за по-голямото видово богатство сред сухоземните безгръбначни животни.

Наличие на органична материя — по-голямото количество органична материя (прилепно гуано, мъртва дървесина, листа и др.) благоприятства развитието на видове-сапрофити, с които се хранят различни сапрофаги. Наличието на органични остатъци улеснява събирането на пещерни животни, тъй като обикновено около тях се струпват много видове, които живеят в дълбоки цепнатини и е трудно да бъда открити по друг начин за времето, което биоспелеолога прекарва под земята.

Геологична история — палеогеографските условия и възрастта са съществен фактор при колонизацията и скоростта на видообразуване в подземната среда.

Брой посещения (единица събираческо усилие) — в биоспелеологията е известно правилото: ‘Колкото повече посещения — толкова повече установени видове’. Подземно живеещите животни също имат цикли на развитие и събирането на 90% от видовете живеещи в дадена пещера е възможно само след няколко посещения.

Пещерна фауна на България


Факти:

Пещерни животни са известни от около 780 пещери.

Установени са около 800 вида животни.

Около 160 вида са трогло- и стигобионти.

Публикувани са над 440 научни труда.

Всяка година в пещерите у нас се откриват или описват по няколко нови за науката вида.

За фауната на около 5200 пещери не се знае нищо.

От близо 800 вида животни установени до момента в българските пещери, 160 вида могат да бъдат категоризирани като троглобионти или стигобионти, т.е. организми, чийто жизнен цикъл преминава изцяло в подземните кухини или води. Най-много пещерни видове има сред бръмбарите-бегачи (родовете Pheggomisetes, Duvalius, Rambousekiella и Laemostenus), батисцините (родовете Bathyscia, Beronia, Beskovia, Hexaurus, Netolitzkya, Radevia, Rhodopiola, Tranteviella, Bureschiana, Genestiellina, Balcanobius, Beroniella, Vratzaniola), многоножките (родовете Typhloiulus, Serboiulus, Apfelbeckiella, Rhodopiella, Balkanopetalum, Troglodicus, Rhodoposoma, Bulgarosoma, Bulgardicus, Anamastigona, Stygiosoma, Polydesmus, Bacillidesmus, Trachysphaera, Lithobius и Eupolybothrus) и мокриците (родовете Trichoniscus, Bulgaronethes, Beroniscus, Cordioniscus, Hyloniscus, Bulgaroniscus, Balkanoniscus, Vandeloniscellus, Tricyphoniscus, Bureschia, Rhodopioniscus). Широко разпространени в българските пещери, но с по-малко троглобионти са представителите на разредите сенокосци (Opiliones), псевдоскорпиони (Pseudoscorpiones) и паяци (Araneae).



Изследването на подземната фауна, описването на новите видове и каталогизирането на животните, живеещи в пещерите започва с тяхното улавяне, пренасяне до лабораториите и разпределяне. Подземната фауна включва както организмите, обитаващи макрокаверните (пещери, пропасти и минни галерии), така и тези, които живеят в недостъпни подземни кухини, дълбоките почвени слоеве и цепнатините на основната скала.

Видове подземни местообитания


1. подземни кухини — пещери, пропасти
2. цепнатини и микрокаверни
3. МSS — подземна повърхностна среда
4. изкуствени подземияминни галерии, бункери и др.

Зони на разпространение на пещерната фауна

  1. Привходна зона – от входа до 3м навътре. Организмите почти не се различават с тези от повърхността.

  2. Зона на денонощните температурни амплитуди – 3м - 10 м, най-често зоната се характеризира със завишена влажност, по-ниска осветеност, но се влияе от денонощните промени. Тук – сенкоустойчиви растения и всякакви организми, които изискват по-висока влажност за своето развитие, напр. Някои видове паяци, комари, мушици и др.

  3. Зона на сезонните амплитуди – 10м – 20÷80м в зависмост от морфологията на пещерата. Тук температурата се повлиява от сезоните и резките климатични промени, но не постъпва слънчева светлина. Растенията са привнесени, умират при изчерпване на хранителните ресурси, по-едри бозайници често използват тази зона за леговища.

  4. Мъртва зона – денонощни и сезонни промени на температура и влажност отсъстват, тези фактори на средата са устойчиви, слънчева светлина не постъпва, нивото на СО2 е завишено (3÷5 %). Организмите, които живеят в тази зона са хетеротрофни – част от бактириите, микроорганизми, гъби и животни. Автотрофи, каквито са растенията, не се срещат поради липсата на светлина и повишените нива на СО2. Мухъл и плесен се развиват добре и са източник на храна за редица троглобионти.

Екологични групи подземно живеещи животни





  1. троглоксени (trogloxenes) — това са животни, които в много от случаите попадат случайно в пещерите (например пренесени от вятъра или водата насекоми или техни ларви).




  1. троглофили (troglophiles) :

    • Субтроглофили - видове, които обитават сезонно или постоянно пещери, минни галерии или техните входове, използват ги основно за размножаване или при някои видове са част от жизненият им цикъл (напр. зимуване). Такива са прилепите, някои пеперуди, някои земноводни (като дъждовника, който през лятото използва пещерите поради ниски темп. и вис. влажност), ручейници, комари и др.

    • Еутроглофили - частично адаптирани към подземен живот.




  1. троглобионти (troglobites)отлично адаптирани към подземен живот организми, в повечето случаи ендемични за дадена пещера или район. Основни характеристики:

      • загуба на пигментация

      • очите липсват или са силно редуцирани

      • сетивните(вкус, обняние) и тактилните(допир) органи са силно развити

      • физиологичните процеси(метаболизъм) са силно забавени

      • активността им не е свързана с денонощните и сезонни цикли

      • живеят и се размножават само в подземна среда, изведени от нея умират.


Често срещани пещерни обитатели
1. Водни безгръбначни
О
1
лигогохетите, към които спадат и дъждовните червеи, имат много представители в подземните води. Един от най-интересните нашенски представители е големият червей - по дъното на Жековото езеро в Лака­тни­шк­ата Темна дупка. Той живее и в други пещери в България, Македония, Румъния и Словения и се нарича Delaya bureschi. Олигохетите в българските подземни води са почти неизучени.
Пиявиците (Hirudinea) са редки в подземните води. В нашите пещери са намерени стигобионт­ната пиявица Dina absoloni и стигофилната Trochaeta bykowskii.
Водните охлюви (Mollusca, клас Gastropoda). У нас са намерени в пещерите 7 вида от родовете Belgrandiella, Pontobelgrandiella, Saxurinator, Insignia и Cavernisa. Черупките на някои от тях можем да видим в пясъка и по стените на Пясъчната галерия в пещерата Темната дупка при гара Лакатник. В изворите у нас ще се намерят още много видове стигобионтни охлюви.
Остракодите (Ostracoda). един вид (Pseudocandona eremita) е познат от Темната дупка при Лакатник.
Копеподи (Copepoda). 16 стигобионтни вида от родовете Cyclops, Diacyclops, Speocyclops, Acanthocyclops и 12 стигобионтни вида от родовете Elaphoidella, Stygoelaphoidella, Maraenobiotus, Nitocrellopsis, Parastenocahs.
Мамарците (Amphipoda). Към този многоброен разред (около 6700 вида) спадат познатите на пещерняците нифаргуси - бели рачета, движещи се настрани.
Водните изоподи (Isopoda). Представителите на седем от осемте подразреда на разред Isopoda, или мокрици, живеят във водата. Такава е забележителната земноводна мокрица Bureschia bulgarica от Темната дупка при гара Лакатник. Едни от най-за­бе­­ле­жи­телните и най-едри обитатели на пещерните води у нас са два вида от род Sphaeromides - S. bureschi и S.polateni. Тези едри, бели обитатели на пещерите край Церово и с. Полатен Тетевенско.

Насекоми (Insecta). Най-големият клас в животинското царство е слабо представен в пещерните води. По повърхността на пещерните локви и езера често могат да се видят колемболи, които живеят върху ципата на повърхностното напрежение. Те не са съвсем водни животни, но имат значение като храна за други обитатели на пещерните води.


2. Сухоземни безгръбначни животни
Червеите (нематоди и дъждовни червеи). Живеят в глината, гузното и гнилото дърво. Нямат специални приспособления към пещерната среда.
Охлювите (клас Gastropoda). В българските пещери са установени 16 вида сухоземни охлюви (троглофили и троглоксени), главно от сем. Zonitidae. Към това семейство спадат и най-интересните видове-линдбергията (Lindbergia uminskii) от Птича дупка и други пещери на Централния Балкан и балканодискусът (Balcanodiscus frivaldskyanus) от някои пещери в Източните Родопи. Това са реликтни родове.
Сухоземните мокрици, наричани още изоподи, са едни от най-многобройните и важни обитатели на южноевропейските пещери. Между тях има много троглобионти и ендемични видове и родове, а се и описват все нови. Те, заедно със стоножките, псевдоскорпионите и бръмбарите, са и едни от основните индикатори за характеризиране на фауната на отделни пещери или зоогеографски райони. В българските пещери са открити досега над 44 вида от които 20 са троглобионти, а 26 вида са ендемични за България (не се срещат другаде).Те са описани от Карл Ферхьоф, Албер Вандел и от българския специалист Стоице Андреев. Троглобионти - Cordioniscus bulgaricus от Бойчовата пещера при Логодаш, Благоевградско, най-северният представител на това реликтно в Европа семейство) и Trichoniscidae (останалите 19 троглобионта). Особено интересни са Beroniscus capreolus (ендемит за пещерата Парниците), Bulgaronethes haplophthalmoides (ендемичен род и вид за пещерите при Пещера), Tricyphoniscus bureschi (ендемичен род и вид за пещерите на Стара планина) и една от малкото земноводни мокрици Bureschia bulgarica. Бурешията може да се види по мокрите стени над Жековото езеро в лакатнишката Темна дупка. Тя леко сменя водната и въздушната среда. Сухоземните мокрици живеят по глината и гнилото дърво, лесно се събират и са важни за биоспелеологията.
Почти всички разреди паякообразни (Arachnida) се срещат в пещерите. Дребните бели палпигради (Palpigrada) са намирани в някои пещери на Западна Стара планина, но намирането им изисква предварителна подготовка. От паякообразните в пещерите най-често се срещат паяците, опилионите и псевдоскорпионите. Срещат се и някои акари, но те не са характерни обитатели на пещерите.
Псевдоскорпионите (Pseudoscorpionida) са дребни (няколко mm) животни с щипки като скорпионите, но без "опашка". Те са малобройни в пещерите, но са от особен биоспелеологичен интерес, тъй като много от тях са троглобионти и ендемити. В българските пещери са познати 15 вида от родовете Neobisium, Balkanoroncus и Roncus (сем. Neobisiidae) и много по-дребните хгониуси (род Chthonius, Fam. Chthoniidae). От тях 7 вида са троглобионти, но от българските пещери има събрани много други, все още неописани, троглобионтни видове.
Опилионите, или сенокосците (Opilionida) са чести обитатели на пещерите, но от познатите в българските пещери 20 вида само 4 са троглобионти. Опилионите са три подразреда. Два от троглобионтите са късокраки и приличат на акари. Те спадат към подразред Cyphophthalmi. Единият (Sim beschkovi) е намерен от Вл. Бешков в Хайдушката пещера при с. Девенци, Плевенско. Другият (Tranteeva paradoxa)e единствен представител на ендемичния за България род Tranteeva, наречен на името на П. Трантеев. Той обитава Рушовата пещера, Яловица и Топля. Третият троглобионт е представител също на ендемичен заЛакатнишките пещери род Paralola (P. buresi, сем. Phalangodidae). Той е един от двата познати в България вида от разпространения главно в тропиците подразред Laniatores. Четвъртият троглобионт също е характерен за Западна Стара планина и се нарича Paranemastoma (Buresiolla) bureschi (сем. Nemastomatidae). Друг, троглофилен, вид от същия род (Paranemastoma radewi), е познат от 100 български пещери. Другите опилиони са троглоксени.
Паяците (разред Araneае) са представени в българските пещери с около 80 вида (около една десета от българските паяци). В пещерите на Западна Стара планина са намерени и два ендемични вида от род Protoleptoneta (Fam. Leptonetidae).
От четирите класа на стоножките (Myriapoda) често се намират в пещерите хилоподи (Chilopoda) и диплоподите (Diplopoda). Хилоподите са хищни, някои представители са троглобионти. Такива у нас са жълтите Lithobius lakatnicensis, които можем да видим в лакатнишките и някои други пещери. В пещерите много често се намират ендемични диплоподи троглофили и троглобионти, много характерни за дадения район. Една трета от българските видове диплоподи (над 30 вида) са известни само от пещери.
Насекоми (Insecta). Представители на редица разреди насекоми се срещат в българските пещери. Някои (Heteroptera, Ephemeroptera, Plecoptera, Megaloptera) са намерени случайно, най-често въвлечени от влизащи от вън води. Редовно се срещат в пещерите видове от разредите Collembola, Diplura, Orthoptera, Coleoptera, Diptera, Trichoptera и Lepidoptera. Някои цикади и листни въшки (Homoptera) живеят по корени на дървета, които се спускат от таваните на пещерите. Макар и рядко, в пещерите се намират и видове от разредите Thysanura, Psocoptera и Hymenoptera.
Колемболи (Collembola). Срещат се почти във всяка пещера, у нас в пещерите са познати 49 вида, от които 7 се смятат (доста условно) за троглобионти.
Диплури (Diplura). В много пещери се наблюдават бели насекоми с антени отпред и дълги нишковидни придатъци (церки) отзад. Това са диплурите (у нас 3 троглобионтни вида) .
Правокрили, или скакалци (Orthoptera). В пещерите край западната ни граница и в Родопите са намерени представители на интересните пещерни скакалци.
Бръмбари (Coleoptera). Представителите на семействата Cararabidae и Cholevidae са измежду й-забележителните пещерни итатели и не е чудно, че са описани преди другите групи животни. Първото описано пещерно безгръбначно е бръмбарът Leptodirus hohenwarti от Постойна 1831 г). Първите безгръбначни съобщени от пещерите на България, Гърция, Словения и др. страни, са бръмбари.

В
4


нашите пещери са познати 24 вида от Fam. Catopidae, от които 16 от подРат. Leptodirinae. Между тях са и всички троглобионти в семейството, всички ендемични за България.
3. Гръбначните животни в пещерите.

Всички основни класове гръбначни животни имат представители в пещерната фауна, но много от тях живеят в тропичните и други извъневропейски пещери. У нас най-характерните пещерни гръбначни са прилепите и хайдушките гарги.


Рибите. Интересен факт е, че в континентът с най-богата и разнообразна пещерна фауна (Европа) няма нито един вид чисто пещерна риба. В нашите пещери понякога се виждат риби (пъстърви, мрени и др.), но те са случайно навлезли отвън.
Земноводните. В българските пещери може да се види само някоя жаба или дъждовник, потърсили подслон от лъчите на слънцето.
Влечугите. Една от причините хората да се боят от пещерите е вярването, че "там има змии". Това за българските пещери не се отнася - в тях нормално влечуги не живеят, но в други пещери по входовете е пълно с гущери - гекони, а във вътрешността са се пригодили да живеят няколко вида змии.
Птиците. Измежду десетината хиляди вида птици в света едва 5-6 могат да се смятат за "пещерни" (можем да ги наречем троглофили). У нас няколко метра навътре от входа могат да се намерят гнезда от червеногръдка или други птици. В пропастите на България, в Пиренеите и други страни не е рядкост да се намерят гнезда на хайдушки гарги (Pyrrhocorax graculus). Ямата при с. Лакатник, Чавките на връх Соколец, Гаргина дупка и пр.
Бозайниците. Срещат се видове от разредите гризачи, хищници и прилепи. Някои мишки изкопават дупките си или живеят между камъните дълбоко в пещерите. Големият сънливец, или съсел (Myoxus glis) може да бъде видян по стените на пропастите или в привходните части на пещерите. Из българ­ските пещери не е рядкост да видим дупки от лисици или язовци и купчинки с изпражненията им. Някога в европейските пещери са живяли изчезналите днес едри хищници-пещерните мечки, хиени и лъвове. В крайморските пещери (и у нас край Камен бряг и Маслен нос) са живяли тюлени.

Най-характерните пещерни бозайници са прилепите. *



Безгръбначни животни в българските пещери

Латинско име

Българско име

Видове

Троглобионти

Protozoa

Първаци

6

Няма

Turbellaria

Ресничести червеи (планарии)

2

Няма

Oligochaeta

Малочетинести червеи

13

1

Hirudinea

Пиявици

3

1

Nematoda

Нематоди

3

Няма

Bivalvia

Миди

1

Няма

Gastropoda

Охлюви

25

9

Copepoda

Копеподи

58

26 (45%)

Ostracoda

Остракоди

1

1

Amphipoda

Амфиподи

9

7

Isopoda

Мокрици

54

30 (55%)

Decapoda

Раци

2

няма

Palpigrada

Палпигради

1

няма

Pseudoscorpiones

Псевдоскорпиони

15

7 (47%)

Scorpiones

Скорпиони

1

няма

Opiliones

Опилиони

19

4 (21%)

Araneae

Паяци

80

5 (6%)

Acari

Акари

18

няма

Pauropoda

Стоножки пауроподи

1

1

Symphyla

Стоножки симфили

1

няма

Diplopoda

Стоножки диплоподи

54

17 (31%)

Chilopoda

Стоножки хилоподи

28

5 (18%)

Collembola

Колемболи

41

7 (17%)

Diplura

Диплури

4

3

Thysanura

Тизанури

2

няма

Orthoptera

Правокрили

2

няма

Ephemeroptera

Еднодневки

3

няма

Plecoptera

Перли

3

няма

Psocoptera

Сенояди

1

1

Homoptera

Равнокрили

2

няма

Heteroptera

Дървеници

5

няма

Coleoptera

Твърдокрили

119

36 (30%)

Hymenoptera

Ципокрили

4

няма

Diptera

Двукрили

56

няма

Trichoptera

Ручейници

16

няма

Lepidoptera

Пеперуди

17

няма


Гръбначни животни в българските пещери

Латинско име

Българско име

Видове

Троглобионти

Pisces

Риби

3

няма

Aves

Птици

5

няма

Chiroptera

Прилепи

24

няма

Carnivora

Хищници

3

няма

Rodentia

Гризачи

2

няма



Събиране на пещерни организми

НЕЖЕЛАТЕЛНО предвид ограничения брой и уникалността им като видове. САМО ПРИ НЕОБХОДИМОСТ се взимат МИНИМАЛЕН БРОЙ представители според нуждите на изследването.

Методи за пробовземане –

  1. Активни :

    • За сухоземни организми - оглеждане и пряко събиране чрез меки пинцети, навлажнена четчица и ексхаустор; вземане на част от субстрата и последващо лабораторно отделяне на организмите от него;

    • За водни организми – взимане на водна проба в банка от течащ или стоящ басейн,с рачлични мрежи с дебелина на дупките от порядъка на мкм или промиване на обем тиня при стоящи басейни.

  2. Пасивни – с капани – по-ефикасен. В капаните се поставят силномиришещи примамки (развалено месо, сирене и др.) в обозначени съдове, на дъното на които се слага фиксираща течност без миризма (напр. етиленгликол). Капаните трябва да СЕ ПРОВЕРЯВАТ ЧЕСТО и след приключване ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ИЗНАСЯТ.

Почти всички организми се събират в етилов алкохол. Пробите се етикетират веднага, като на етикета се пише името на пещерата, най-близкото населено място, датата на събиране, кой е събрал пробата къде в пещерата е събрана пробата, температура и др.

Защита за пещерната фауна

Нито един вид от българската пещерна фауна не е защитен от националното законодателство (Закон за биологичното разнообразие). Всички неблагоустроени сухоземни и морски пещери са определени като местообитания с европейска значимост в България по смисъла на Директива 92/43/ЕЕС и програмата НАТУРА 2000. Номенклатурата на типовете пещери според класификацията на палерактичните хабитати е представена в таблица.



Типове пещери в България според класификацията на палеарктичните хабитати

КОД

ХАБИТАТ

12.72

Комплексни морски пещери

65.22

Континентални прилепни пещери

65.41

Пещери с безгръбначни троглобионти в умерената зона

65.42

Ледени пещери с безгръбначни троглобионти

65.5

Пещери с безгръбначни троглофили

88

Минни галерии


Типове пещери в България според класификацията на НАТУРА 2000

КОД

ХАБИТАТ

8310

Неблагоустроени пещери

8330

Подводни или частично подводни морски пещери

Мерки за законодателната защита, управление и изследване на пещерите се съдържат в Препоръка No. 36/1992 приета от Постоянния комитет към Бернската конвенция.

Най-важно за опазване на пещерните обитатели е отношението на посетителите към тях. Съвети:

-Пазете пещерите и подземните води чисти. Замърсяването с батерии,отработен карбид и всякакви други отпадъци е пагубно за много от пещерните обитатели.

-Не влизайте прекалено често и на големи групи в пещерите това може да стане причина за изпотъпкването на пещерните обитатели или унищожаването на техните местообитания-малки локвички, синтрови езерца и др.

-Не палете огън на входа или в при входните части на пещерите. Димът е изключително опасен и дори смъртоносен за животинския им свят,



-Събирайте пещерна фауна само след консултации със специалисти .


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница