Биостратиграфия на палеоценската и еоценската серия в ломската депресия по планктонни фораминифери светлозар Сеферинов



Дата20.05.2017
Размер172.22 Kb.
#21775
ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 56, Св. I, Геология и геофизика, 2013

ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 56, Part I, Geology and Geophysics, 2013



БИОСТРАТИГРАФИЯ НА ПАЛЕОЦЕНСКАТА И ЕОЦЕНСКАТА СЕРИЯ В ЛОМСКАТА ДЕПРЕСИЯ ПО ПЛАНКТОННИ ФОРАМИНИФЕРИ
Светлозар Сеферинов
Софийски университет "Св. Климент Охридски", 1504 София; pandemonium@gbg.bg
РЕЗЮМЕ. Палеоценската и Еоценската серия в Ломската депресия (СЗ България) съдържат богати и разнообразни асоциации от планктонни фораминифери (60 вида), които са отлична основа за съставянето на детайлна биостратиграфска схема. В настоящата статия са дефинирани 11 зони и 2 подзони в хроностратиграфския диапазон Дански-Лютески етаж. Шест от зоните са локални, а останалите отговарят по дефиниция на световния зонален стандарт (Wade et al., 2011).
PALEOCENE AND EOCENE PLANKTONIC FORAMINIFERAL BIOSTRATIGRAPHY OF THE LOM DEPRESSION

Svetlozar Seferinov

University of Sofia “St. Kliment Ohridski”, 1504 Sofia; pandemonium@gbg.bg
ABSTRACT. The Paleocene and the Eocene in the Lom Depression (NW Bulgaria) contain rich and diverse planktonic foraminiferal assemblages (60 species). They are an excellent base for a detailed biostratigraphical zonation. The present article represents 11 zones and 2 subzones comprising chronostratigraphically Danian-Lutetian interval. Six of the zones are defined as local, while the other ones follow the worldwide zonal standart (Wade et al., 2011).


Въведение

Последните изследвания на фораминиферните асоциации от Палеоцеската и Еоценската серия в Ломската депресия датират от 60-те години на 20 век. Този факт налага един нов поглед върху представите за таксономията и биостратиграфското значение на планктонните фора-минифери. Настоящата статия има за цел да представи биостратиграфска схема, основаваща се на най-новите данни за стратиграфското им разпространение. Изследването е базирано на 376 проби от 12 сондажа.


Палеоцен-еоценският интервал в Ломската депресия включва 5 литостратиграфски единици, които са установени по сондажен път (Филипов и др., 1993; 1995а, 1995б). Стратиграфската им позиция е показана на фиг. 2.

Варовиково-мергелна задруга. Изградена е от многократно редуване на различни по дебелина пачки от сиви до тъмносиви, плътни, здрави, глинести в отделни интервали слабо песъчливи, варовици с тънкопластови, сивозелени на цвят варовити мергели.

Глинесто-мергелна задруга. Съставена е от сивозелени, силно глинести здрави мергели, разположени в основата на единицата, като в горните нива те прехождат в сивозелени, варовити, чисти или финопесъчливи глини с тънки прослойки от мергели.

Комаревска свита. Представена е от сиви до светлосиви на цвят неравномерно песъчливи, глинести, плътни, здрави и, в отделни интервали, органогенни варовици. Съдържат недобре запазени черупки от бивлвии, глауконитни зърна, фини овъглени растителни останки и към основата - включения от различни по форма и големина флинтови конкреции.

Мергелно-варовикова задруга. Изградена е от редуване на пачки от светлосиви глинести варовици и сиви неравномерно слабопесъчливи мергели.

Авренска свита. В изследвания район е изградена от зеленикави до жълтеникави песъчливи до варовити глини, прослоени от сиви неравномерно глинести мергели.
Всички литостратиграфски единици съдържат планктонни фораминифери, макар и в различно количество и видово разнообразие. Установени са 60 вида (фиг. 1), чието вертикално разпространие в сондажните разрези е солидна база за изграждане на цялостна биостратиграфска зонална схема (фиг. 2). В настоящата статия са дефинирани 11 зони и 2 подзони. 6 от зоните са локални, а останалите отговарят по дефиниция на световния зонален стандарт (Wade et al., 2011).
Характеристика на биостратиграфските зони

Локална конкурентна зона Globanomalina compressa/Parasubbotina pseudobulloides

Възраст. Дански-Зеландски етаж.

Определение. Интервалът от първата поява на Globanomalina compressa (Plummer) до изчезването на Parasubbotina pseudobulloides (Plummer).

Характеристика. Асоциацията от планктонни фораминифери в обхвата на зоната е изключително еднообразна като е представена само от Parasubbotina pseudobulloides (Plummer), Subbotina triloculinoides (Plummer), Parasubbotina varianta (Subbotina), Globanomalina compressa (Plummer). Цитираните видове са лошо запазени поради характера на седиментите изграждащи варовиково-мергелната задруга. Количеството им е минимално, което допълнително затруднява установяването на границите на зоната. Subbotina triloculinoides (Plummer) е транзитен вид за нея, докато Parasubbotina varianta (Subbotina) се появява в нейната основа и служи за допълнителен маркер.

Бележки. Биостратиграфската зона е описана със статут на локална, поради невъзможността да се установят индексовите таксони, дефиниращи границите на зоните от световния стандарт. Oбемът на зоната съответства на интервала между зони Globanomalina compressa и Igorina pussila от световния зонален стандарт (Wade et al., 2011).

Разпространение. В настоящето изследване е установена в сондажите от района на с. Аспарухово – Р-1, Р-3, Р-5, в част от варовиково-мергелната задруга.





Фиг. 1. Стратиграфско разпространение на планктонните фораминифери от Палеоценската и Еоценската серия в Ломската депресия


Локална интервална зона Globanomalina chapmanni/ Globanomalina pseudomenardii

Възраст. Зеландски етаж.

Определение. Интервалът от поява на Globanomalina chapmanni (Parr) до поява на Globanomalina pseudomenardii (Bolli).

Характеристика. В структурата на съобществото тук преобладават видовете S. triloculinoides (Plummer) и Parasubbotina varianta (Subbotina), докато Globanomalina chapmanni (Parr) e представена с малко на брой екземпляри.

Бележки. В настоящото изследване зоналното подразделение придобива значение на регионално, макар и по обем да отговаря на подзона Igorina albeari (P3b) от зоналния стандарт. Това е наложено от невъзможността да се установи индексовия таксон Igorina albeari (Cushman), дефиниращ долната граница на подзоната.

Рапространение. Установена е само в седиментите на варовиково-мергелната задруга от сондажния разрез Р-3 Аспарухово.
Таксон рейндж зона Globanomalina pseudomenardii (P4)

Възраст. Зеландски-Танетски етаж.

Определение. Интервалът от появата до изчезването на Globanomalina pseudomenardii. Зоната е въведена под името Globorotalia pseudomenardii от Bolli (1957).

Характеристика. Таксономичният състав на зоната се характеризира с намаляване на представителите от род Subbotina и разнообразието на таксони от родовете Аcarinina, Globanomalina и Parasubbotina. Количествено най-многобройни са Subbotina triloculinoides (Plummer) и Subbotina velascoensis (Cushman), които преминават от по-ниски стратиграфски нива. Първият от тях изчезва в долните нива на зоната. Освен индексовия таксон Globanomalina pseudomenardii (Bolli) от рода Globanomalina в зоната транзитно се установява и Globanomalina chapmani (Parr). Останалите таксони са в малки количества. Характерни за зоната са и малките компактни Acarinina nitida (Martin) и Acarinina mckannai (White), като и двете се появяват в обхвата на зоната.

Фиг. 2. Биостратиграфска схема на Палеоценската и Еоценската серия в Ломската депресия
Разпространение. За първи път в България зоната е описана от Juranov (1983), който изказва предположение за наличието и в Ломската депресия. В настоящето изследване тя се установява в седиментите на варовиково-мергелната задруга с целия си обем и в Комаревската свита само с най-горните си нива – сондажи Р-1 Аспарухово, Р-3 Аспарухово, Р-3 Комощица, Р-1 Дълцоделци, С-6 Оряхово, С-7 Оряхово, С-11 Оряхово.
Конкурентна зона Pseudohastigerina wilcoxensis/ Morozovella velascoensis (Е2)

Възраст. Ипрески етаж.

Определение. Интервалът от появата на Pseudohastigerina wilcoxеnsis (Cushman and Ponton) до изчезването на Мorozovella velascoensis (Cushman).

Характеристика. Съставът на съобществото е изграден от Subbotina velascoensis (Cushman) и S. roesnaesensis Olsson & Berggren, Аcarinina angulosa (Bolli), A. soldadoensis (Bronniman), Мorozovella subbotinae (Morozova), М. velascoensis (Cushman), Parasubbotina inaequispira (Subbotina) и Igorina broedermanni (Cushman & Bermudez). Представителите на родовете Subbotina и Parasubbotina са относително равни по количество, като преобладават над акарините. Нискоконичните видове Мorozovella subbotinae (Morozova) и М. velascoensis (Cushman) са слабо представени с единични по брой екземпляри. Всички изброени таксони са транзитни за зоната с изключение на индексовите.

Разпространение. Зоната се отделя в сондаж С-6 Оряхово в част от седиментите на Комаревската свита и мергелно-варовиковата задруга, и в Р-1 Дългоделци в обхвата на варовиково-мергелната задруга.
Локална интервална зона Morozovella lensiformis /Моrozovella aragonensis

Възраст. Ипрески етаж.

Определение. Интервалът от първата поява на Morozovella lensiformis (Subbotina) до първата поява на Morozovella aragonensis (Nuttall).

Характеристика. Най-характерни и силно преобладаващи са представителите на род Мorozovella. Разнообразието им в обема на зоната е най-голямо спрямо всички останали отделени зонални единици в Ломската депресия. Установени са Мorozovella aequa (Cushman and Renz), M. marginodentata (Subbotina), M. subbotinae (Morozova) и Morozovella lensiformis (Subbotina). В количествено отношение многобройни са също така Parasubbotina varianta (Subbotina) и S. roesnaensensis Olsson & Berggren. Разнообразието на асоциацията се поддържа и от други видове, макар че те идват значително по-рядко от изброените. Aкаринините са представени от А. soldadoensis (Bronniman), А.angulosa (Bolli) и единични екземпляри от А. еsnaensis (LeRoy). Всички отбелязани видове са транзитни за зоната с изключение на индексовия таксон Morozovella lensiformis (Subbotina), който се появява в основата й.

Бележки. Единицата отговаря по обем на зона Morozovella formosa от световния зонален стандарт, но индексовият таксон, маркиращ долната граница, е заменен поради отсъствието му в Ломската депресия. Това обуславя и отделянето на зоната със статут на локална. В биостратиграфската зонална схема на Berggren et al. (1995) е описана интервалната подзона Morozovella lensiformis като за нейни граници са определени появата на Мorozovella formosa formosa (Bolli) и/или Morozovella lensiformis (Subbotina) и появата на Morozovella aragonensis (Nuttall). По дефиниция и обем зоната, установена в Ломската депресия, отговаря напълно на подзона М. lensiformis (P6b) на Berggren et al. (1995).

Разпространение. Със сигурност за нейн частичен еквивалент може да се приеме отделената в Североизточна България зона Мorozovella subbotinae от Juranov (1983). В Ломската депресия зоната е установена в разрез Р-1 Ковачица като част от седиментите на варовиково-мергелната задруга и глинесто-мергелната задруга.
Конкурентна зона Morozovella aragonensis/Morozovella subbotinae (E5)

Възраст. Ипрески етаж.

Определение. Интервалът от появата на Morozovella aragonensis (Nuttall) до изчезването на Morozovella subbotinae (Morozova).

Характеристика. Съобществото се изгражда от представители на родовете Morozovella, Subbotina, Parasubbotina, Acarinina, Igorina и Parasubbotina. Суботините са представени от вида S. roesnaesensis Olsson & Berggren 2006, които преминава в тази зона от предходната, и вида S. linaperta (Finlay), появяващ се в долните нива на зоната. Вторият има широко стратиграфско разпространение и се установява във всички следващи биостратиграфски единици. Акарините са с бедно видово разнообразие - А. angulosa (Bolli) и A. soldadoensis (Bronniman), въпреки че имат постоянно присъствие във фораминиферната асоциация. Разнообразието на морозовелите се запазва, като видовете М. subbotinae (Morozova), M. aequa (Cushman and Renz) и М. marginodentata (Subbotina) изчезват в горните нива на зоната. Идентифицират се транзитните Parasubbotina varianta (Subbotina), P. inaequispira (Subbotina), а също така и Igorina broedermanni (Cushman & Bermudez). Последният, макар че в света се появява в по ниски стратиграфски интервали, в разрезите от Ломската депресия е установен за първи път в описвана зона. В количествено отношение доминират родовете Subbotina и Morozovella, като най-често установявания вид е Subbotina linaperta (Finlay).

Бележки. Дефиниращите характеристики за зоната напълно отговарят на описаните в литературата, като единствена разлика може да се отбележи сравнително слабо представения род Аcarinina.

Разпространение. Единицата е описана от Juranov (1983) под името Morozovella formosa formosa, като критерии за отделянето и са посочени появата на Morozovella aragonensis (Nuttall) и появата на A. pentacamerata (Subbotina). Нейният обем отговаря на зоната, описана в настоящата работа. В Ломската депресия зоната заема част от варовиково-мергелната задруга, глинесто-мергелната задруга и мергелно-варовиковата задруга в сондажните разрези Р-2 Комощица, Р-3 Комощица, Р-1 Дългоделци, С-7 Оряхово, С-8 Оряхово
Интервална зона на частично разпространение Аcarinina pentacamerata (E6)

Възраст. Ипрески етаж.

Определение. Частичното разпространение на Аcarinina pentacamerata (Subbotina) в интервала от изчезването на Morozovella subbotinae (Morozova) до първата поява на Acarinina cuneicamerata (Blow).

Характеристика. Основното събитие, което служи за отделянето на зоната, е изчезването на Morozovella subbotinae (Morozova) и Morozovella marginodentata (Subbotina) и осезаемото обедняване на род Мorozovella. В обхвата на зоната развитието си продължават грубоорнаментираните представители на род Morozovella - М. аragonensis (Nuttall), M. crater (Hornibrook) и М. caucasica (Glaessner), като последния може да служи за индексов таксон поради това, че появата му съвпада с основата на отделената зона. Увеличава се количеството и разнообразието при представителите на род Аcarinina. Характерни за зоната са А. soldadoensis (Bronniman), A. angulosa (Bolli), A. pentacamerata (Subbotina), A. primitiva (Finlay) и A. cuneicamerata (Blow). Появяват се и представителите от групата на големите еоценски суботини, а именно S. eocaena (Guembel), S. yeguaensis (Weinzierl & Applin), S. hagni (Gohrbandt), S. corpulenta. Към тях се добавят и преминаващата от предходните стратиграфски нива S. linaperta (Finlay) и S. roesnaesensis Olsson & Berggren, и появяващата се малка по-размер, но лесно определима S. senni (Beckmann). Parasubbotina varianta (Subbotina) и P. inaequispira (Subbotina) също имат постоянно присъствие в обхвата на зоната. За разнообразието на асоциацията допринася и Pseudohastigerina wilcoxensis (Cushman and Ponton). В количествено отношение половината от това съобщество принадлежи към род Subbotina, а другата половина е относително равномерно разпределена между род Мorozovella и род Acarinina. Останалите споменати родове са с малко на брой екземпляри.

Бележки. Присъствието на групата големи еоценски суботини цитирана по-горе, се явява съществена разлика спрямо разбиранията за характера на зоната в световен мащаб. Възможни са две обяснения: по-ранната поява на споменатите таксони в Еоцена от Ломската депресия или замърсяване на пробите при процеса на шламово опробване.

Разпространение. У нас зоналната единица се отделя и описва за първи път. Констатирана е с пълния си обем в разреза Р-1 Дългоделци като част от седиментите на глинесто-мергелната задруга. В източния борд на Ломската депресия зоната не може да се установи еднозначно поради липса на индексови таксони и е отделена като съвкупност от две биостратиграфски единици в седиментите на мергелно-варовиковата задруга  С-6 Оряхово, С-7 Оряхово.
Интервална зона Аcarinina cuneicamerata

Определение. Интервалът от първата поява на Acarinina cuneicamerata (Blow, 1979) до първата поява на Guembеlitrioides nuttalli (Hamilton, 1953).
Интервална подзона Аcarinina cuneicamerata (E7a)

Възраст. Ипрески етаж.

Определение. Интервалът от първата поява на Acarinina cuneicamerata (Blow) до първата поява на Turborotalia frontosa (Subbotina).

Характеристика. Съобществото, даващо облика на подзоната, е изключително разнообразно. Количествено преобладава род Subbotina, който е представен от групата на големите еоценски суботини S. corpulenta (Subbotina), S. hagni (Gohrbandt), S. yeguaensis (Weinzierl & Applin), S. eocaena (Guembel). Сериозно присъствие имат и S. senni (Beckmann), S. linaperta (Finlay) и S. roesnaesensis Olsson & Berggren. Акаринините също поддържат високо разнообразие с А. angulosa (Bolli), A. cuneicamerata (Blow), A. bullbrooki (Bolli), A. aspensis (Colom), A. pentacamerata (Subbotina), A. primitiva (Finlay), A. collactea (Finlay), A. praetopilensis (Blow). Представителите на род Acarinina маркират няколко биосъбития в обхвата на подзоната. Освен Acarinina cuneicamerata (Blow), в основата на подзоната се появяват А. collactea (Finlay) и A. aspensis (Colom), като последната е с много къс рейндж и ценен биостратиграфски репер. Морозовелите са представени от грубо орнаментираните M. crater (Hornibrook), M. caucasica (Glaessner) и M. aragonensis (Nuttall), като и трите вида са транзитни за подзоната. Към разнообразието на фораминиферната асоциация допринасят и установените в предходни стратиграфски нива и продължаващи развитието си тук таксони P. varianta (Subbotina), P. inaequispira (Subbotina), Ps. wilcoxensis (Cushman and Ponton), I. broedermanni (Cushman & Bermudez) и C. unicavus Bolli, Loeblich, and Tappan, 1957.

Бележки. Интервална подзона Аcarinina cuneicamerata (E7a) е хроностратиграфски еквивалент на зона Acarinina cuneicamеrata (Berggren and Pearson, 2005) и макар че таксоните дефиниращи границите им са различни, то обема им е еднакъв (Wade et al. 2011).

Разпространение. В представения тук обем, отговарящ на световния зонален стандарт, подзоната се дефинира за първи път у нас. Установена е в разрез С-7 Оряхово като част от седиментите на мегелно-варовиковата задруга.
Интервална подзона Turborotalia frontosa (E7b)

Възраст. Ипрески-Лютески етаж.

Определение. Интервалът от първата поява Turborotalia frontosa (Subbotina, 1953) до първата поява на Guembelitrioides nuttalli (Hamilton, 1953).

Характеристика. Съобществото запазва родовия и видовия си състав споменати в характеристиката на подзона Е7а. Род Subbotina e представен от същите видове, които характеризират и предходната зона. Почти без промени е и род Acarinina въпреки отсъствието на A. aspensis (Colom). В края на подзоната постепенно намаляват и изчезват А. soldadoensis (Bronniman), A. angulosa (Bolli) и А. pentacamerata (Subbotina), a транзитни са А. primitiva (Finlay), A. cuneicamerata (Blow), A. collactea (Finlay). A. bullbrooki (Bolli) и A. praetopilensis (Blow) се появяват в обхвата на подзоната. Грубоорнаментираните М. aragonensis (Nuttall), М. crater (Hornibrook) и M. caucasica (Glaessner) продължават своето развитие и са характерни за целия обем на единицата. В обхвата й се появява и видът Pseudohastigerina micra (Cole) и първият представител от род TurborotaliaT. frontosa (Subbotina), маркиращ основата й. Количествените взаимоотношения във фораминиферната асоциация са добре изразени, като преобладава относителния дял на суботините, последвани от представителите на род Аcarinina и Мorozovella. Останалите родове са по-слабо представени като брой екземпляри, като единствено Т. frontosa (Subbotina) e сравнително многобройна.

Бележки. Горната граница на интервалната зона Acarinina cuneicamеrata (Berggren and Pearson, 2005) служеше за отделянето на долния от средния еоцен. В най-новата калибрирана зонална схема на Wade et al. (2011) границата между Долния и Средния Еоцен попада в обхвата на интервална подзона Turborotalia frontosa (E7b).

Разпространение. В представения тук обем, отговарящ на световния зонален стандарт, подзоната се дефинира за първи път у нас. Установена е в разрез С-7 и С-11 Оряхово като част от седиментите на мергелно-варовиковата задруга.
Интервална зона Guembеlitrioides nuttalli (E8)

Възраст. Лютески етаж.

Определение. Интервалът от първата поява на Guembеlitrioides nuttalli до първата поява на Globigerinatheka kugleri.

Характеристика. Асоциацията е с голямо разнообразие, като доминиращи количествено са представителите на род Subbotina. Всички видове, принадлежащи към рода, са транзитни за зоната и не се различават по състав от цитираните в предходната биостратиграфска единица, докато акарините са с по беден състав поради прекратяване на съществуването на редица видове. Транзитни в зоната са А. primitivа (Finlay), A. cuneicamerata (Blow), A. collactea (Finlay), A. bullbrooki (Bolli) и А. praetopilensis (Blow). Морозовелите са представени от М. аragonensis (Nuttall), M. caucasica (Nuttall) и М. crater (Hornibrook) като имат стабилно присъствие, но броят им постепенно намалява от основата към горните нива на зоната. Сериозно биостратиграфско събитие е появата на първите представители на род HantkeninaH. mexicana Cushman и H. liebusi Shokhina. В някой отделни нива те идват в големи количества като по-многобройни от тях са единствено суботините. Съобществото се характеризира и с първата поява на представител от род GlobigerinathekaG. subconglobata (Shutskaya) и изчезването на често установявания вид P. inaequispira (Subbotina). От останалите видове масово се срещат Turborotalia frontosa (Subbotina), Guembеlitrioides nuttalli, (Hamilton), Pseudohastigerina wilcoxensis (Cushman and Ponton) и Ps. micra (Cole), P. nana (Bolli) и С. unicavus Bolli, Loeblich, and Tappan.

Бележки. Зоната е лесно разпознаваема поради специфичния състав на фораминиферното съобщество. Проблем за отделянето й е фактът, че индексовите таксони се установяват с голяма честота едновременно в едно и също стратиграфско ниво. Характерно е и струпването на ханткенини в определени нива и липсата на последователност в тяхната поява.

Разпространение. Единицата е установена в С-11 Оряхово, като част от Авренската свита. В останалите сондажи от Оряховска площ тя се установява като съвкупност от повече на брой зони, който не могат да бъдат отделени една от друга поради липсата на индексови таксони.
Локална конкурентна зона Globigerinatheka kugleri-Guembelitrioides nuttali

Възраст. Лютески етаж.

Определение. Биостратиграфският интервал от появата на Globigerinatheka kugleri (Bolli et al.) до изчезването на Guembelitrioides nuttali (Hamilton).

Характеристика. Съобществото се характеризира с многобразието на видове от род Subbotina. Установени са S. eocaena (Guembel), S yeguaensis (Weinzierl & Applin), S. hagni (Gohrbandt), S. corpulenta (Subbotina), S. roesnaesensis Olsson & Berggren (изчезва в обхвата на зоната), S. senni (Beckmann), S. linaperta (Finlay) и S. crociapertura Blow, които идват в голямо количество. В зоната изчезват също така представителите на род ParasubbotinaP. varianta (Subbotina) и P. eoclava Coxall et al. Сред глобигеринатеките разнообразието се повишава с появата на видовете G. korotkovi Keller, G. index (Finlay), G. kugleri (Bolli et al.). Индексовият таксон G. nuttali (Hamilton) се среша често в целия обем на зоната. В средните й нива се появява и Globigerina officinalis Subbotina. Често установявани, макар и в малки количества, са Ps. wilcoxensis (Cushman and Ponton) – изчезва в зоната и Ps. micra (Cole) - транзитен. Ханткенините преминават в тази зона от предходната като в допълнение се появява и H. lehneri Cushman & Jarvis. Всички видове от род Мorozovella изчезват в долните нива на зоната. Акаринините запазват стабилно присъствие с А. primitivа (Finlay), A. collactea (Finlay), A. bullbrooki (Bolli) - изчезва в средните нива на зоната, A. praetopilensis (Blow) и появата на А. echinata (Bolli). Рядко срещани са C. unicavus Bolli, Loeblich, and Tappan, P. nana (Bolli) и I. broedermanni (Cushman & Bermudez), като последната изчезва в обхвата на зоната.

Бележки. Обемът на локалната зона отговаря на интервала от две биостратиграфски зони от зоналния стандарт - конкурентна зона Globigerinatheka kugleri/ Morozovella aragonensis и зоната на частично разпространение Acarinina topilensis (Wade et al., 2011). Въвеждането й със статут на локална биостратиграфска единица се налага поради липсата на дефиниращия индексов таксон служещ за граница между Е9 и Е10.

Разпространение. Локалната зонална единица е установена в С-11 Оряхово, като част от Авренската свита.
Локална интервална зона Guembelitrioides nuttali/ Аcarinina bullbrooki

Възраст. Лютески етаж.

Определение. Интервалът от изчезването на Guembelitrioides nuttalli (Hamilton) до изчезването на Аcarinina bullbrooki (Bolli).

Характеристика. В структурата на фораминиферната асоциация са установени средноеоценските големи суботини S. hagni (Gohrbandt), S. corpulenta (Subbotina), S. eoceana (Guembel), S. yeguaensis (Weinzierl & Applin) и дребните компактни форми S. linaperta (Finlay), S. crociapertura Blow и S. senni (Beckmann). Всички изброени видове са транзитни за зоната. В нейната основа от рода Subbotina се появява характерният вид S. angiporoides (Hornibrook), който също може да се използва за дефиниране на долната граница на единицата. Често срещана е Globigerina officinalis Subbotina. Aкаринините имат постоянно присъствие като в горната част на интервала намаляват количествено – А. primitivа (Finlay), A. collactea (Finlay), Аcarinina bullbrooki (Bolli) - изчезва в края на зоната и служи за индексов таксон, А. praetopilensis (Blow), A. echinata (Bolli). Разнообразни по състав са и трите средноеоценски рода Turborotalia, Hantkenina и Globigerinatheka. В количествено отношение те са почти равностойно представени, като съставляват половината от общото количество екземпляри във фораминиферната асоциация. Характерни са Т. pomeroli (Toumarkine & Bolli), H. liebusi Shokhina, G. subconglobata (Shutskaya), G. index (Finlay), G. korotkovi Keller и G. kugleri (Bolli et al.). В обхвата на зоната изчезват видовете T. frontosa (Subbotina), H. lehneri Cushman & Jarvis, и се появява Т. cerroazulensis (Cole). По-рядко присъствие имат Pseudohastigerina micra (Cole), Сatapsydrax unicavus Bolli, Loeblich, and Tappan и Paragloborotalia nana (Bolli).

Бележки. Единицата е описана със статут на локална поради липсата на индексовия за горна граница на зоната таксон O. beckmanni (Saito). По дефиниция в световния зонален стандарт (Wade et al., 2011) за граници са посочени изчезването на Guembelitrioides nuttali (Hamilton) и появата на O. beckmanni (Saito) и частичното разпространение на Мorozoveloides lehneri. Последните два не са установени в седиментите от Ломската депресия.

Разпространение. Локалната зонална единица е установена в С-6 Оряхово, С-7 Оряхово и С-11 Оряхово, като част от Авренската свита.
Заключение

Изучаването на стратиграфското разпространение на планктонните фораминифери в палеоцен-еоценския интервал от Ломската депресия позволи да се идентифицират 6 биостратиграфски единици от световния зонален стандарт, както и 5 зони описани като локални поради различни съображения в интервала дански-Лютески етаж. В обобщената схема (фиг. 2) е показана и позицията на два интервала (на границата Палеоцен-Еоцен и в основата на Долния Еоцен), в които липсват достатъчно фосилни данни за отделяне на биостратиграфски единици.

Представената биостратиграфска подялба е една добра основа за задълбочаване на изследванията в основата на Данския етаж, граничния интервал между Палеоценската и Еоценската серия, както и за доказването на евентуалното присъствие на Горноеоценската подсерия в Ломската депресия.
Литература

Филипов, Л., Е. Коюмджиева, Н. Попов. 1993. Обяснителна записка към геоложка карта на България в М 1:100000. Картен лист Лом. С., Болид, 40 с.

Филипов, Л., Е. Коюмджиева, Т. Николов, Н. Попов, И. Сапунов, Ц. Цанков, П. Чумаченко. 1995а. Обяснителна записка към геоложка карта на България в М 1:100000. Картен лист Монтана. С., ЕТ “Аверс”; 109 с.

Филипов, Л., Е. Коюмджиева, Н. Попов. 1995б. Обяснителна записка към геоложка карта на България М 1: 100 000, картен лист Бяла Слатина. С., ЕТ “Аверс”, 85 с.

Berggren, W. A., D. V. Kent, C. C. Swisher III, M. Aubry. 1995. A revised Cenozoic geochronology and chronostratigraphy. – In: Berggren, W. A. et al. (Eds.), Geochronology, Time Scales and Global Stratigraphic Correlation. SEPM Spec. Publ., 54, 129-212.

Berggren, W. A., P. N. Pearson. 2005. A revised tropical to subtropical Paleogene planktonic foraminiferal zonation. – J. For. Res., 35, 5, 279-298.

Juranov, S. G. 1983. Planctonic foraminiferal zonation of the Paleocene and the Lower Eocene in part of East Balkan Mountains. – Geologica Balc., 13, 2, 59-73.

Wade B. S., P. N. Pearson, W. A. Berggren, H. Paelike. 2011. Review and revision of Cenozoic tropical planktonic foraminiferal biostratigraphy and calibration to the geomagnetic polarity and astronomical time scale. – Earth Sci. Rev., 104, 111-142.







Каталог: sessions
sessions -> Изследване чистотата на слънчогледово масло за производство на експлозиви anfo
sessions -> Laser “Raman” spectroscopy of anglesite and cubanite from deposit “Chelopech” Dimitar Petrov
sessions -> Св иван рилски
sessions -> Modeling of
sessions -> Управление на риска от природни бедствия
sessions -> Oценка на риска от наводнениe в елховското структурно понижение в района на гр. Елхово красимира Кършева
sessions -> Гравиметрични системи използвани в република българия и оценка точността на системи igsn-71 и unigrace при точки от гравиметричните и мрежи
sessions -> Toxicological assessment of photocatalytically destroyed mixed azo dyes by chlorella vulgaris
sessions -> Field spectroscopy measurements of rocks in Earth observations


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница