"Биотехнологиите: перспективи на правно регулиране"
Изтегляне 155.65 Kb.
|
| Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Курсова работа на тема:
Изготвил: Станимир Желев Желев, фак. номер 9281, I курс, 7група СЪДЪРЖАНИЕ Увод. 1. Технологиите – генетични тестове и генна терапия 2. Правото – тенденции на развитие. 3. Предизвикателството. 4. Генетиката – страхове и реалност 5. Заключение.
26 юни 2000, Вашингтон: Президентът на САЩ Бил Клинтън и британският министър-председател Тони Блеър обявиха от Белия Дом, че международният обществен проект Човешки геном и частната компания Силера Геномикс Корпорейшън са успели паралелно и самостоятелно да съставят първата работна чернова на човешкия геном - генетичната матрица на човешките същества. “Декодирането на човешкия геном ще доведе до нови пътища в превенцията, диагностиката, лечението и лекуването на заболяванията“, заяви президентът Клинтън като подчерта, че генетичната информация никога не трябва да се използва за опетняване, сегрегация, дискриминация и нарушаване на човешките права на който и да е било индивид или група хора. Човешкият геномът е пълният набор от кодирани в ДНК инструкции за развитието и функциониране на човешкият организъм. Пректът за неговото разгадаване, финансиран в размер на $3 милиарда от правител-ството на САЩ и координиран от Департамента по енергетика (DOE) и Националните здравни институти (NIH), започва още в годините на Студената война. Неговата цел е да установи последователността на трите милиарда нуклеотидни чифта, формиращи човешката ДНК. Като резултат учените се надяват да революционизират фармацефтиката, да тласнат напред генната терапия, коренно да променят превантивната медицина и да се намесят в процесите на стареене. Наред с това, проектът, към който през 1998 г. се присъединяват и Великобритания, Франция, Германия, Япония и Китай, трябва да посрещне и моралните, юридическите и социалните проблеми, които могат да възникнат с неговото окончателно завършване и които могат да наложат промяна на концепцията за правата на човека. Технологиите Учените са се съсредоточили преди всичко върхо развитието на генетични тестове и генна терапия. Генетичните тестове се опитват да диагностицират и предскажат дали един пациент ще прояви фенотипно генотипното си наследство или ще остане само преносител на наследения геном. Генната терапия се опитва да повлияе фенотипната проява на генетични композиции, предоставяйки на генетично предразположените към определени фенотипни състояния пациенти нормални копия на дефектни или липсващи гени. По този начин могат да бъдат предотвра-тени заболявания, да бъдат повлияни наследствени физически черти като цвета на косата, цвета на очите, височина и атлетичност и да бъдат променени генетично обвързани поведенчески черти, като характер, талант, интелигентност. Днес генни инжинери упражняват две форми на генна терапия - манипулация на телесни клетки (МТК) и манипулация на зародишни клетки (МЗК). МТК дава възможност за включването на нормални гени в телесни органи, който да позволи на увредените техни клетки да функционират правилно. МТК обаче не заличава завинаги заболяването. Ефектът от нормалните гени умира заедно с пациента. Дефектният ген, макар и преодолян в пациента, преминава у неговите деца. Обратно, манипулацията на зародишни клетки има за резултат постоянни генетични промени. МЗК манипулира генно все още недиференцираните клетки в ранен емрион, заченат ин витро. Ефектът от генетичната намеса, дали целебен или вреден, преминава у следващите генерации, устойчиво изменяйки семейния генетичен пул. Генетични тестове Генетичните тестове освен тясно медицинско си значение имат и потенциала да окажат значително въздействие върху пазара на труда, застраховането, кредита, образованието. Във Великобритания вече има случаи, при които застрахователни компании са отказали здравна застраховка на лица, в чиито здравни картони следствие случайно стекли се обстоятелства фигурира информация за генетично предразположение към определени заболявания. Застрахователните компании, които предлагат здравни и застраховки живот, имат сериозни икономически интереси да получат колкото се може повече информация за бъдещия здравен статус на своите клиенти, още повече че имат горчив опит от недалечното минало. В първите години на СПИН-епидемията, структурата на застр-аховките претърпяла значителна промяна за сметка на нарастналите покупки на скъпи здравно-застрахователни полици. Анализът показал, че този растеж бил резултат от повишеното търсене от страна на клиенти, установили, че са HIV-позитивни и логично потърсили по-висока степен на здравно осигуряване. Днес застрахователните компании претендират за достъп до резултатите от генетичните тестове, опасявайки се, че ще се повтори ситуацията, а и загубите от началото на 80-те. Застрахователите настояват, че съобразно принципа на симетрия на информацията, върху който почива всеки сключен застрахователен договор, клиентът трябва да разкрие на застрахователя цялата притежавана от него информация за предмета на договора, включително и информацията от вече проведени генетични тестове. Проблемът е, че за разлика от останалата медицинска информация, резултатите от генетичните тестове имат предиктивна сила, т.е. не отразяват настоящето състояние на пациента, а предричат бъдещият му здравословен статус. Това създава условия на страдащите от генетични аномалии индивиди да бъдат отказани работа, застраховки, ипотеки, без да е ясно дали и кога генотипът ще намери фенотипен израз. Първи стъпки към правното регулиране на биотехнологиите са направени с Конвенцията за правата на човека и биомедицината, работата по която започва през 1991г., за да влезе в сила със специална церемония в Овиедо през април 1997 г. Конвенцията представлява забележителен опит породените от биотехнологиите проблеми да бъдат решени в рамката на правата на човека. Макар, че не цялата Конвенция е посветена на проблемите на генетичното тестване, цяла секция от документа е отделена на човешкият геном. Най-важен, ясен и категоричен е Чл.12, който забранява всички форми на дискриминация на личността възоснова генетичното й наследство, реагирайки навременно и адекватно на очаква-ните следстивие биотехнологичния напредък проблеми в застраховането и пазара на труда. Генна терапия Докато генетичните тестове крият в себе си опасност от дискрими-нация, предотвратяването на която е осъществима в рамката на правата на човека, то генната терапия изправя правната теория пред принципно нови проблеми. Генната терапия позволява да бъдат редактирани генетичните диспозиции, определящи възможните границите за развитие на такива основоположни за социалната интеграция и реализация на съвременния индивид черти, каквито са интелигентността и темпераментността. Произволното конструиране на генетичните предразположености създава условия за безпрецедентно социално разслоение, критерии за което да бъдат не био-физиологични характеристики като пол или раса, а иманентно присъщи на индивида черти, необходими за съществуването на човешката личност като такава. За да бъде осигурен механизъм за правно регулиране на новите обществени отношения, основанията за които се намират в неимоверния напредък на биотехнологиите, трябва да му бъде осигурена опора в самата същност на правото, в определящите неговото развитие тенденции. Правото – тенденции на развитие В основата на същността на правото стои идеята за мярата - в своите дълбочинни пластове то се реализира като мяра на социално равенство, като мяра на социална справедливост и мяра на социална свобода. По принцип мярата в правото означава,че то винаги търси да намери онзи баланс, онази съвместимост, която е органически присъща както на самата правна материя, така и при съотнасяне на правото с фактите от реалната дейстителност. Още от своето възникване и през целия процес на своята еволюция правото все повече се реализира като мяра на социалното равенство. То се съотнася с реалните правни субекти и с реалните факти от действително-стта, като към всички прилага една и съща мяра, по принцип то тръгва да регулира обществените отношения, като предоставя на правните субекти равни възможности. По този начин идеята за равенството, която в правото се модифицира преди всичко като идея за равноправието, се слага като изначална същностна характеристика на правото. Но в продължителния и противоречив процес на правната еволю-ция равенството и неравенството са означавали различни неща. Ако в зората на възникването на правото идеята за равенството се възприема твърде буквално като ”едно и също нещо” (око за око, зъб за зъб), то в по-късните етапи на правната еволюция правото като мярка на социалното равенство все повече се обвързва и модифицира от идеята за справедли-востта. Като равна мяра правото все повече се хуманизира, все повече се реализира като мяра на социалната справедливост – разпределяйки бла-гата и социалните позиции на субектите по повод на тези блага, правото все повече да се отдалечава от идеята да дава в буквалния смисъл на думата на всеки неговото. Реализирайки се като мяра на социалното равенство в името на справедливостта, то все повече вкарва и идеята за неравенството, но неравенството като израз на все по-силно заявени социални пристрастия на правото към социално слабите, като израз на засилена гража и милосърдие към тях. Като дълбока същностна характеристика на правото, правната характеристика е по принцип справедлива. Тя поставя субектите на правото при равни условия и равни възможности, но самите субекти са различни, обстоятелствата, при които се прилага равната мяра, са различни. Затова не винаги и при всички обстоятелства равната мяра е най-справедливата. Затова в името на справедливостта правото трябва да признае за своя същностна характеристика и идеята за неравенството. Присъствието й в правото е винаги оправдано, когато субектът е поставен в по-неизгодни позиции – тогава тя дава шанс на социално слабите, като компенсира със средствата на правото обективно сложилата се система на неравенството между различните социални субекти. Като мяра на социално равенство првото е противопоказно на привилегиите, които дават преимущество на едни за сметка на други. Но заедно с това като мяра за социална справедливост то оправдава онези преимущества, които ще помогнат на социално слабите и по този начин действително ще се постигне справедлив баланс между давано и получавано. Мярата на социалната справедливост е толкова важно дълбочинно измерение на същността на правото, че ако то не е справедливо, губи своята същност на право – само правилата, които се възприемат като справедливи, могат да се определят като право. Затова и законът, ако не е справедлив, той не е начин на съществуване на правото. Не е битие на правото, а санкция на произвола и неправдата в обществото. Правото е дълбоко хуманитарно явление. То се създава заради човека и за да служи на човека. Съвременното цивилизовано правно мислене гледа на човешката личност като основна ценност за правото. Затова и дълбочинната природа на правото има едно изключително важно измерение – правото като мяра на социална свобода. Само човешкият индивид като уникален резултат на биологичната и социална еволюция може да бъде носител на активното творческо начало, само той е носител на активен и разностранен творчески потенциал, затова и прогресът на обществото зависи в крайна сметка от онези възможности, които то предоставя на всяка човешка личност да проявява активност, творчество и инциативност. Особена роля във връзка с това един такъв важен основен нормативен регулатор, какъвто е правото. Правото стои в основата на нормативния живот на обществото, то дава качество на живота. Затова изключително важно е правното регулиране на всеки етап от развитието на обществото да предоставя на правните субекти оптимални възможности за самоопределение, за проява на свободна правнорелевантна роля. Само по такъв начин то може да реализира възможно най-добре заложените у всеки индивид творчески потенции. Дълбоката същностна характеристика на правото като мяра на социална свобода обяснява защо в процеса на социалната и правна еволюция правата на човека заемат все по-важно място в правното регулиране и защо за съвременното правно мислене те вече се превръщат в своеобразен методически ключ за разбирането на дълбоката същност на правото. Именно чрез правата на човека правото в най-голяма степен позволява на човешкия индивид да отстои и защити своята уникалност и достойнство, своята активна творческа позиция на свободно човешко същество. Предизвикателството Именно понятията за човешката уникалност и достойнство, закрепени в редица документи за защита правата на човека, застават в центъра на предизвиканите от генно-инженерния напредък правни усложнения. Възможност човек автономно да определи не само физическите, но менталните си характеристики като интелигентност и памет, от които в най-висока степен зависи социалната реализация му реализация, създава опасността от обективно хетерогенно общество, а правото винаги е търсело гаранции за ефективността си в равноправието на субектите на правно регулиране. Самото равноправие се гради на идеята за равенството, отразяваща едно относително хомогенно, особено при възникването на правото в психологическото му битие, общество. Различията в био-наследствените възможности за себеосъществяване, доколкото ги е имало, са били следствие от природни закономерности, неповлияеми чрез човешка намеса и следователно неподлежащи на правна регулация. Днес, изправено пред предизвикателството на генетично генерирано неравенство, засягаща човешката личност в самите механизми, които я осъществяват като такава, правото трябва да намери разрешение, което да й позволи да отстои своето достойнство и да се защити като активно творческо начало. Правното регулиране традиционно може да бъде осъществено в две посоки. Първата е либерализаране на обществените отношения, правното осигуряване само на най-широка макрорамка, в която субектите на правото регулиране могат да насложат своята автономна правнореле-вантна воля. Алтернативният подход формулира непристъпни правни разположения, гарантирани с цялата принудителна сила на държавата. Решението кой от тях да бъде приложен спрямо нововъзникналия следствие биотехнологическата революция аспект от обществените отношения трябва да бъде взето съобразно строгата специфика на самите биотехнологии, на техните характеристики и възможности. То трябва да бъде плод не на атавистичен страх от всичко ново, а на прецизен, здраво стъпил върху обективното анализ на последствията от всеки един възможен вариант на правно регулиране. Генетиката-страхове и реалност На първо място трябва да опредлим кои са субектите, понастоящем притежаващи определящ новите реалии биотехнологичен потенциал, а също така и какви са тенденциите в това отношение. Добра илюстрация на настоящето положение е емблематичното за биотехнологичния напре-дък факт на разгадаването на човешкия геном, осъществено едновре-менно публично финансирания в размер на $3 000 000 000 Проект Човеш-ки Геном и дотогава никому неизвестната компания CELERA Genomics. Това, за което държавният проект консумира тринадесет години и 3 млрд. долара, при това разполагайки с опита на четири десетилилетия генетич-ни изследвания бе постигнато много по евтино и бързо (разработката отне само 5 години) от една частна компания. Очевидно държавата, макар и дала началото на генетичните технологии и не е нито монополист, нито водещ субект в биотехнологичните изследвания. Тъкмо обратното – биотехнологичният напредък във все по-голяма степен се осъществява в пазарно финансирани изследователски центрове, при това работещи в условията на различни национални законодателства. Глобалната разпръснатост на изследователските центрове и пазарно насочената им дейност са основни реалности, които не могат да бъдат пренебрегнати в процеса на разработване на правната концепция, в чиито рамки ще бъдат реализирно позитивноправното закрепване на законотворческите разрешения. Дори ефективно в националните граници правно разрешение, основаващо на правата на човека, оставя отворена възможността платежоспособното търсене да бъде удовлетворено в държава, притежаваща необходими технологичен потенциал и отнасяща се скептично към претендираща за глобално значение концепция за човешките права. Китай и новите демокрации в Югоизточна Азия са именно такива страни, чиито патерналистки културни традиции съдържат фундаментално различни постулати от по същество западноевропейската идея за правното равенството като социално благо, нуждаещо се от защита и намерило позитивноправна реализация посредством Всеобщата декларация за правата на човека. Всъщност правата на човека дават три основни аргумента на противниците на широкото приложение на генната терапия: опасността от възраждане на евгениката и нов устрем към създаването на «чиста раса»; вечността и необратимостта на резултата от всяка генетична интервенция; правото на бъдещите поколения да наследят инженерно непроменен генетичен материал. Опасенията, че широко практикуваната генна терапия ще резултира в репресии на социално нежелани психически и поведенчески черти и ще доведе не само до генетически чиста, но и до поведенчески стерилна раса се неоснователни. В същото време съществуващите индивидуални, етни-чески, национални, религиозни и културни различия формулират и различни представи за човешки идеал, който генетиката може да реализира, но не и да унифицира. Гените предопределят границите, до които могат да бъдат развити определени физически, емоционални и интелектуални черти, но не и в каква степен те ще бъдат развити. Всяка една генетична диспозиция намира фенотипно изражение в завосимост от условията, предоставени от околната среда – социална и природна .В най-пълна степен биха били осъществени желаните физически характеристики – определени ръст, телосложение, цвят на очите, цвят на косат и т.н., които се повлияват пренебрежимо малко от хетерономни въздействия. Репликацията на интелектуални и духовни идентичности би срещнало непреодолими трудности. Всички културно-интелектуални постижения на човечеството са резултат не толкова от биологична, генетично изразима еволюция, колкото от социална такава. Дори основоположни механизми за социо-културно развитие, какъвто е членоразделната реч не намират генотипно присъствие. Последните 500 години са период на небивал човешки просперитет, намерил проявление във всички сфери на човешкия живот и дейност. От гледна точка на био-еволюцията, текла в продължение на милиарди, периодът е не по-дълъг от намигване. Тя просто не разполага с ефективен инструментариум, чрез който да осигури генотипно въплъще-ние на развиващия се с невероятна скорост социален просперитет. Социо-културните постижения са резултат на автономна социална еволюция, опираща се на специфични социални инструменти. Човечеството се нами-ра в уникално положение, изискващо индивидът да употреби приблизи-телно 1/3 от живота си за обучение, което да му позволи пълноценна со-циална реализация. Образованието се е превърнало в неотменима предпо-ставка за човешкото развитие и дотойно съществуване, като каквато е намерила място във Всеобщата декларация за правата на човека.В усло-вията на инженерно манипулирани био-наследствени програми именно образованието, заедно с останалите хетерономни фактори ще е факторът, способен да развие и осъществи «наследените» огромни интелектуални потенции. Неспособността на гените да предопределят социалната реализация на отделния индивид бива категорично потвърдена и от единствените засега положително съществуващи абсолютни генетични съответствия – еднояйчните близнаци. Те споделят абсолютно идентичен нуклеотиден набор, аспекти от който реализират в зависимост от социалните влияния, които регистрира, формирайки индивидуални поведенчески особитости. Вторият основен аргумент на радетелите за прилагането на рестриктивни правни мерки спрямо широкото приложение на биотехно-логиите е вечността и необратимостта на генетичните промени. Подобно твърдение обаче пренебрегва потенциите на генната инженерия. Техноло-гично не съществува проблем за неколкократна инженерна намеса и промяна на нуклеотидните последователности в един и същ геном, т.е. гентичните промени не са нито вечни, нито необратими. Непосредствено от необратимостта на генетичните състояния бива изведена заплахата за правото на бъдещите поколения да унаследят непроменен генетичен материал. Тази «заплаха» има две основни измере-ния: правото на родителите да избират как ще изглежат техните деца и рискът при този избор да бъдат «изгубени» определени генетични състоя-ния. Обективно погледнато нито преди, нито след генетичната революция правото е способно да даде на бъдещите поколения възможността да избират своя външен вид, темперамент или интелект, и в този смисъл съмнително е, че изборът на родителите ограничава правата на децата им. Всъщност именно едно адекватно правно разрешение ще даде въз-можност на потомците да внесат корекции в своя естествено формиран или избран от родителите им геном, които да им позволят да развият определени желани от тях черти, повлияеми и в постембрионалния пе-риод, каквито са цветът на очите, цветът на косата, тенът. Колкото до опасността от «загуба» на генетично разнообразие, най-ефективния път за преодоляването й има чисто технически измерения. Дори и една единствена клетка, взета от всеки пациент преди той да се подложи на генетичната интервенция, съдържа «оригиналното» му, лишено от инже-нерна намеса ДНК. Документирането на ноклеотидните последовател-ности и съхраняването на самите клетки са достатъчни да осигурят надеждното архивиране на сложилата се в момента гентично вариатив-ност. Несъстоятелността на опасенията за гибел на творческото начало у човека заедно с неефективността на евентуални опити за осигуряване на равенството като основата на правната еволюция и регулация чрез рестриктивно правно регулиране дават възможност на един либерален подход, удовлетворяващ реалиите на агресивно търговско предлагане и настойчив, макар и ограничен в определени кръгове, обществен интерес. Равенство може да бъде потърсено не само в едно био-инженерно непокътнато общество, но и в общество, където достъпът до биотехно-логичните постижения няма да зависи изключително от платежоспособ-ността на пациента. Правото трябва да осигури средата, в която принци-пите на равноправие, хуманност и свободна воля да срещнат икономи-ческата целесъобразност, предотвратявайки по този начин опасността обективно и закономерно съществуващото социално-икономическо неравенство да се превърне в предпоставка за фундаментално разделение, което ще бъде практически непреодолимо. А високите технологии нееднократно са демонстрирали изклкючителна агресивност и потенции за трансформации в търсенето на широко социално приложение. Икономическата им целесъобразност при мащабно пазарно търсене наскоро беше демонстрирано от друг високотехнологичен бранш – информационните технологии. През 50-те години директорът на IBM, съобразявайки се с актуалните социално-икономически условия, заявява: «На световния пазар има място за не повече от 5 компютъра.» В началото на 2001 г. само намиращите се в глобалната мрежа компютри наброяват повече от 400 000 000. Пренебрегването на обществените настроения и тенденциите в развитие им от правотворците неизбежно води до криза на легитимността на позитивно закрепените правни норми. Несъмненият примат на обществото в отношенията «право-общество» в близко бъдеще ще обез-мисли позитивноправни решения, целящи ограничаване на биотехноло-гии в тесните рамки на лабораторните изследвания, и ще принуди законо-дателя да намери вариант, даващ възможност на индивида да насложи своя правнорелевантна воля в изграждането на собствената си духовно-физическа идентичност. Заключение Бъдещото развитие и приложение на генетичните технологии сериозно ще повлияят на това как хората оценяват самите себе си и как се отнасят един към друг. Зад всички опити да се декодира или измени чо-вешкият геном стои търсенето на човешката самобитност. Оглавявайки това търсене, учените могат да предефинират живота какъвто го познава-ме. Чрез осигуряването на динамична и адекватна правна регулация правотворците могат да предефинират живота по начин, по който чове-чеството желае да го види. ЛИТЕРАТУРА Милкова Д. Обща теория на правото. Михайлова М. Право, равенство, справедливост. С., 1993. Права на човека. Международноправни актове. Сборник С., 1993. Alastair T. Iles, The Human Genome Project: A Challenge to the Human Rights Framework. Harvard Human Rights Journal, 1996 Maha F. Munayyer, Genetic Technology: Constructing a New Language for International Human Rights Universal declaration on the human genome and human rihts Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 155.65 Kb. Сподели с приятели:
|