Бисмарк, “Шенген” и собствеността върху гражданството

Бисмарк, “Шенген” и собствеността върху гражданството

Въодушевлението по повод отпадането на визовите ограничения (както преди неудобството от наличието им) попречи на осмислянето на свободното двежение на хора.

Преди ХІХ век обществото се радва на свободно движение на стоки пари и хора. Днес имаме относителна свобода на движение на стоки и пари, но не и на хора. “Шенген” е част от тази система.

Историческият корен на визовите ограничения е в т.нар. социална държава, учредена първоналално в Германия от края на ХІХ век. За да се справи със съциализма, през 1883-1889 Бирсмарк предприема всеобхватна обществена програма. Тя включва задължително осигуряване на работниците за случаи на остаряване, болест, злополука и инвалидност, финансира се от самите работници и работодателите, но се организира и прилага от държавата. В този обсег на влияние попада и образованието.

Бисмарк не успява да се справи със социализма. По-скоро обратното. И учениците на Маркс, и особено Хитлер (нарочно изучавал социалните реформи на Бисмарк) са очевидно повлияни от Бисмарковата идея за предоставяне на “обществени услуги” срещу свобода. За гражданството това е размяна на свобода срещу житейска сигурност, която постепенно се превръща в навик да се цени повече сигурността от политическата свобода, независимо каква е държавата – тя да е върховният благодетел и защитник.

В Германия и досега (с изключение на периода 1933-1945 и ГДР) “социалните” услуги остават в рамките на осигурителното и застрахователното право и трудовото право е техен вид. В други страни, включително и България, се е стигнало до собственост на държавата върху тези услуги и отделянето на труда (семейството и личността) като отделна област на намеса държавата.

За да се осъществява тази система по Бисмарков начин се е наложило да се въведе собственост върху гражданството, което сравнително лесно произтича от феодалните отношения на подданничество. Тази собственост е монопол на държавата. От него произтича забраната за имиграция, доколкото новодошлите би трябвало да получат правата на вече-гражданите, предварително финансирали държавното прехвърляне на услуги. С него са свързани и други форми на контрол, например контролът върху разменния курс и т.н.

Социалната държава от Бисмарков тип се запазва и при отпадането на Шенгенските бариери. Това означава възможност за финансиране на чевешкия капитал на страните, към които тече потокът имигранти със спестявания от старните, които подготвят тези имигранти. Тези последните не могат да ограничат движението на хора и да предложат “стимули” за задържането им у дома. По този начин те билаха се лишили от достъп до капитали и занание, съответно от развитие на конкурентността на своето гражданство. Единственият начин за успех е по-бързото демонтиране на “социалната” държава в България и другите възникващи пазари.